§ Българското име в региона на Южна Морава и Вардар

Фактът, че една от големите реки в центъра на Балканския полуостров е била наричана “България”, е много важен и трябва да се изследва внимателно.

Във връзка с изложеното по-горе се появяват интересни проблеми; ще поставим два от тях.

Първият се отнася за връзката на имената “България” и “българи” с региона на днешните Южна Морава, Вардар и София. От много стари документи се вижда, че “България” и “българи” са били разпространен “етикет” не на източните български земи, както биха очаквали мнозина, а на западните – на региона около днешните Южна Морава, Вардар и София. Ще посочим няколко по-мащабни примера.

Рис. 8-1. Фрагмент от “Карта на Византийската империя през ХІ в.” от Г. Литаврин. (Михаил Пселл. Хронография. Наука, Москва, 1978.) Названието “Болгария” започва западно от Солун и продължава на север покрай линиите, изобразяващи реките Вардар и Морава.
1) Названията “България” и “Българска Морава” за една от големите реки на Балканския полуостров.

2) По времето на цар Самуил и през следващия век и половина за византийците “България” е именно регионът на Морава и Вардар; източните български земи са носили други названия – Мизия, Паристрион, Македония. Това е намерило обобщен израз в “Картата на Византийската империя през ХІ в.” от изтъкнатия специалист-византолог Г. Литаврин¹; подходящ за случая фрагмент от тази карта е представен на рис. 8-1.

3) Картата на фра Мауро от средата на ХV в., фрагмент от която е представен на рис. 8-2, показва какви са били названията на големите географско-административни единици на Балканите по онова време. Трябва да се има предвид, че картата не е ориентирана като съвременните карти, а е “обърната” – горе е юг, а долу – север. Непосредствено се вижда, че името България е носила именно територията около София и Видин приблизително до Южна Морава. Източната част на днешна България, приблизително между Искър и Черно море, е с наименование “Загора”.

Рис. 8-2. Фрагмент от картата на Фра Мауро. Тя е ориентирана на юг, т.е. юг е в горната й страна. Р. Дунав на фрагмента е отдолу, а Черно море – отляво. Съседната на Дунав и Черно море територия, която отговаря на днешна североизточна България, е с надпис “Zagora” – Загора. На запад от нея, около София, Видин и приблизително до Морава, е “Bolgaria” – България. Неин западен съсед пък е “Servia” – Сърбия.
4) Архиепископията Юстинияна Прима, която представлява местната християнска Църква в района на Вардар, Южна Морава и София, векове наред носи името “Българска”².

Едва ли тази картина е резултат на случайности. Тя очертава първия проблем, който искаме да поставим на вниманието на читателите: какви са обективните причини, поради които в миналото “България” и “български” са били повече “вардарско-софийско-моравски”, отколкото на другите обитавани от българи територии? Вероятно отговор на този въпрос би могъл да бъде получен след внимателен преглед на старите исторически сведения и документи.

На пръв поглед изглежда, че този въпрос има естествен отговор. Той се базира на това, че на всичките 6 разгледани карти названието “България” е съчетано – макар и по различен начин – с названието Морава. С оглед на това може да се предположи, че не много ясен надпис на карта или в друг текст е бил неправилно разчетен и разбран, поради което е бил и неправилно възпроизведен. Например названието Morava di Bulgaria би могло да бъде предадено като Morava sive Bulgaria, откъдето да премине в други карти като Bulgaria sive Morava.

Такива хипотетични предположения се пораждат от разпространената представа за името „България” – че то винаги е означавало само държава на българите, и следователно не би могло да се отнася за нещо друго, например да бъде топоним (подобни илюзорни представи се разминават с действителността – ще напомним само примера с планината „Вулгара” в централна Гърция). Обаче внимателният анализ на разгледаните шест карти опровергава горната хипотеза за неправилно разчитане и възпроизвеждане. и показва, че вероятно името “България” за част от реката е по-старо от названието “Българска Морава”.

Ще скицираме накратко съображенията, които водят до такъв извод.

В основата им е наблюдението, че двете названия “Българска Морава” и “Сръбска Морава” са тясно свързани помежду си: всъщност всяко от тях предполага наличието на другото. Би могло да се каже, че премахването на едното лишава от основание съществуването на второто. Двете са отпаднали – били са променени през ХХ век – едновременно. Тази съгласуваност на промяната и на двете не е случайна, и по същата логика едва ли би могло да се мисли, че са се появили независимо, без връзка на едното с другото, по различно време.

Сега да предположим, че не много ясен надпис на названието Morava di Bulgaria (или негов еквивалент на друг език) на карта или в друг текст е бил неправилно разчетен и разбран от картограф или гравьор, поради което е бил и неправилно възпроизведен като Morava sive Bulgaria, а след това е преминал в други карти като Bulgaria sive Morava.

На същата карта (или текст), където е било названието Morava di Bulgaria, поради изтъкнатата по-горе връзка би трябвало да имаме и названието Morava di Servia. При случайна техническа грешка в Morava di Bulgaria другото название - Morava di Servia – би следвало да остане без изменение, или в краен случай да претърпи същата или аналогична промяна. Т.е. на картата би трябвало да имаме река с име Morava di Servia, или Morava sive Servia Morava, или Servia sive Morava, или нещо подобно.

На първите четири от представените по-горе шест карти обаче виждаме нещо съвсем друго: съответната река носи името Ибар.

Затова се налага да потърсим друга хипотеза за произхода на вариантите на имената на днешната Южна Морава.

Хипотезата, която предлагаме, взима под внимание преди всичко местните обичаи за названията на реките: 1) дългите реки имат различни имена на отделните си части, и 2) имената на отделните части са свързани с имената на селища, край които текат. Тя е съобразена и с усилията на географите в миналото да внесат определени правила в оформянето на географската номенклатура.

Съвременните сръбски географски справочници описват река Южна Морава така: Южна Морава извира от Скопска Църна Гора, в днешна Република Македония, северно от нейната столица Скопие. Ключевска и Слатинска река образуват река Голема, която, като премине македонско-сръбската граница, е позната като Биначка Морава. След 49 km Биначка Морава се слива при Буяновац с Прешевска Моравица и останалите 246 km тече като Южна Морава.³


Рис. 8-3. Фрагмент от картата „Описание на Романия (която по-рано се наричаше Тракия) и околните страни – България, Влахия, Сирфия и др.” от атласа Theatrum Orbis Terrarum на Абрахам Ортелиус (Abraham Ortels или Ortelius, 1527-98).
Това описание е красноречива илюстрация на местната традиция отделните части на реките да имат свои отделни имена. Тази традиция е отразена на картата Romaniae (quae olim Thracia dicta) Vicinorumque regionum, uti Bulgariae, Walachiae, Syrfiae, etc. descriptio (“Описание на Романия (която по-рано се наричаше Тракия) и околните страни – България, Влахия, Сирфия и др.” от Джакопо Касталди, която през 1584 г. е включена в прочутия атлас Theatrum Orbis Terrarum на Абрахам Ортелиус (Abraham Ortels или Ortelius, 1527-98); подходящ фрагмент е показан на рис. 8-3. На него виждаме, че река Морава (днес наричана Велика Морава) е образувана от сливането на реките Ибар и Нишава (или Ибар и Топлица).

Така се очертава следната хипотетична картина за промените в названията на реките Южна и Велика Морава.

Към ХVІ в. днешната Велика Морава е била наричана само Морава. Тя се е образувала от сливането на реките Ибар и Нишава. В горното си течение днешна Южна Морава се е наричала Голема, а в долното си течение до сливането си с Нишава се е наричала България.

Това разнообразие от хидроними вероятно е създавало неудобства за географите, затова са били предприети опити за унифициране – чрез продължаване на името Морава от долната част на реката към горните. Така се е появил вариантът с “Българска Морава” и “Сръбска Морава”, които при сливането си образуват Морава. На картата на Коронели е предложен още един вариант, при който находчиво е използвано името “Голема”. От “Голема” и “Морава” е образувано названието “Голема Морава” – и надписът на картата включва двата варианта: Moravia de Bulgaria, o La Grande Moravia F.” (т.е. р. Българска Морава, или Голяма Морава). Съответно Западна Морава е наречена по аналогичен начин – Малка Морава. Така се получава тройка “естествени” свързани помежду си имена: Морава, Голема Морава и Малка Морава. Вероятно названието “Голема Морава” е индуцирало по-късното “Велика Морава”,

В кръга на тази хипотеза би могло да се предположи, че разгледаните от нас пет карти – без последната, шеста – предлагат още един вариант за “унифициране”, при който името Морава се продължава нагоре, по течението на река “България” и след това до изворите в Скопска Църна Гора. Така се получава една дълга река Морава, от Дунав до Скопска Църна Гора; река Ибър остава неин приток.

Поднасям благодарност на Б. Мерджов за предоставената ми информация.