! извика Емили по мобилния, преди още Скот да успее да ù каже „здравей



Дата24.10.2018
Размер36.5 Kb.
#96767
Глава първа

Вълнуваща среща


Никога няма да се сетиш кой пристигна току-що в „Морския фар“! – извика Емили по мобилния, преди още Скот да успее да ù каже „здравей“.

– Мадона? – опита се да отгатне той. – Дейвид Бекъм? Не, почакай – кралицата!

Емили се разсмя. Момчетата са толкова недосетливи! Тя скочи, измъкна с една ръка изпод леглото кутия с надпис „За спешни случаи“ и извади от нея голям бинокъл. Кръглата ù спалня имаше три прозорчета – малки и кръгли, точно като корабни илюминатори. През две от тях виждаше небето, по което се стрелкаха чайки, и целият залив, опасан от високи скали и назъбените руини на замъка върху тях. Емили изтича до третото прозорче и погледна през него. Къщите на селцето изглеждаха като детски играчки. Сгушена зад църквата, се виждаше Каменната къща. Там живееха новите ù приятели Скот и Джак Картър, които гостуваха през лятото на леля си Кейт.

– Лейди Гага? Джони Деп? – чу се гласът и на Джак. Емили си представи как той ловко измъква телефона от по-големия си брат. – Мечо Пух?

Мечо Пух? Само това оставаше. С приказните герои щяха да се мотаят до сутринта. Емили не можеше повече да чака момчетата да се сетят. Все едно си подарил на някого страхотен коледен подарък, а той го отваря бавно-бавно, за да не скъса хартията.

– Пристигна бивш командос от CAC – Специалната авиодесантна служба – изплю камъчето тя.

– Още малко и Джеймс Бонд ще дойде на вечеря! – отново се намеси Скот.

Той обичаше да я дразни. Емили се метна върху леглото.

– Казва се Макс Фордъм. Участвал е в куп секретни операции в Персийския залив.

В този миг Емили изпищя – нещо пухкаво скочи отгоре ù.

– Стига, Дрифт! – през смях извика тя.

Дрифт беше умен като коли, игрив като шпаньол и наперен като териер. Той не се отделяше от Емили и за миг.

Скот не можеше да повярва на ушите си.

– Чу ли? Някакъв командос от САС се появил в „Морския фар“. Така разправя Еми.

– Какво? От Специалната авиодесантна служба ли? – запелтечи Джак с пълна уста. Той още не беше приключил с обилната закуска, която леля Кейт им бе приготвила. – „Който рискува, печели!“ Помниш ли девиза им? Страхотно!

Скот сви рамене. На Емили все ù се привиждаха разни тайни агенти, похитители и гангстери! Готова беше и Мечо Пух да заподозре в нелегална търговия с мед. Нищо чудно новодошлият да се окаже просто здравеняк с маскировъчни дрехи.

– Как разбра, че е от САС? – попита Скот и включи микрофона, за да я чува и Джак. – Да не е нахлул с картечница през прозореца?

– На ръката му е татуирана малка крилата кама. Забелязах я, когато се регистрираше – обясни Емили. – А това е отличителният знак на САС!

Думите ù поразиха Скот. Емили беше невероятна. Винаги забелязваше неща, които оставаха скрити за останалите.

– Заговорих го – продължи Емили – и той ми обясни всичко. Много е мил. Дрифт също го хареса!

– Какво ли търси в Касъл Кий? – зачуди се Скот. – Да не са открили терористи в „Чайната на Доти“?

– Нали ви казах, Макс вече не служи в САС – с досада въздъхна Емили.

Понякога имаше чувството, че да говориш с момчета е все едно да говориш на глухи.

– Значи е тук на почивка? Ама че скука! – възкликна разочаровано Джак.

– Още не сте чули най-интересното! – загадъчно каза Емили. – След десет минути ви чакам на кея!

Скот се опита да каже нещо, но приятелката им бе затворила телефона. Той изгледа въпросително брат си.

Ала Джак вече стоеше пред вратата. Любопитството не му даваше мира и той нервно потропваше. Знаеше, че Емили има нюх за приключения, значи ги очакваше нещо супервълнуващо! А човек трябва да е готов за подобни предизвикателства и коремът му не бива да е празен. При тази мисъл Джак изтича до масата и грабна една препечена филийка за из път.

– Какво се мотаеш още? – подвикна той на брат си.

– По-спокойно! – надигна се Скот едва-едва.

Лицето му излъчваше олимпийско спокойствие. Това направо вбесяваше Джак!

Момчетата тръгнаха надолу по улица „Чер­ковна“ и не след дълго се озоваха на край­брежната алея. Макар че бяха в Касъл Кий едва от няколко седмици, двамата сякаш бяха отрасли по тесните улички на старото рибарско селище. Наложи се да останат при леля Кейт, защото баща им замина на археологически разкопки в Африка. Отначало Джак си мислеше, че ще умре от скука в тази дълбока провинция, но после срещнаха Емили Уайлд, намериха откраднато саксонско съкровище и се превърнаха в герои. Е, не се размина и без произшествия – б????? ? ????????? ?? ??????????? ? ????? ???? ? ??? ?????? ? ??????? ?? ?? ??????. ?? ??? ?? ???? ????????? ???????????! ??????? ????????? ?? ????? ? ? ?????????? урята и при­ливът ги настиг­наха в тъмна като в рог пещера и замалко да ги удавят. Но пък си беше страхотно преживяване! Двамата помогнаха на Емили и в следващото ù разследване – операция „Шпионски пръстен“. Ала името беше по-интересно от самата операция. Какво вълнуващо може да има в това да следиш, кой си купува марки в пощата!

Момчетата изтичаха по каменистия плаж. Срещу тях се втурна Дрифт и заподскача от радост. Емили ги очакваше, седнала върху стената на вълнолома. Беше обгърнала коленете си с ръце, а дългите кестеняви къдрици немирно палуваха по лицето ù.

– И какво е най-интересното нещо? – задъхано попита Джак, без дори да поздрави.

Нетърпението на момчетата я разсмя. Двамата все по-малко приличаха на лондончани – слънцето щедро бе обсипало с лунички нослето на Джак и беше изрусило тъмния перчем на Скот.

– Гледали ли сте филмите с агент Даймънд?

– И още как! – ухили се Джак и се намести до Емили върху вълнолома. – „Мисията Даймънд“ беше върхът! Там Мая Даймънд се опита да открие тайната подводна пещера на доктор Золтан.

– Нищо подобно! – Емили сръга Джак така, че той едва не тупна назад. – „Шифърът на Даймънд“ си остава класика. Там Мая отива под прикритие като двоен агент в Русия.

– Престанете! – викна Скот. – Ясно е, че филмите ни харесват, но какво общо имат с човека от САС?

Емили сложи ръка над очите си и впери поглед в далечината, за да подсили ефекта от думите си.

– Решили са да снимат някои сцени от след­ващия филм в замъка! Макс Фордъм е консултат на каскадьорите.

– Тук ли ще снимат? Невероятно! – възклик­на Джак.

Това беше най-фантастичното нещо в цялата вселена!

– Кога започват снимките? – попита уж разсеяно Скот, но гласът му потреперваше от вълнение.

– След няколко дни – отвърна Емили и с един скок се озова на земята. Тя пое по плажа, а Дрифт заподскача след нея.

– Къде отиваш? – подвикна ù Скот.

Емили се обърна и тръгна заднишком.

– Макс каза, че може да отидем до замъка. Днес подготвяли каскадите. Разбира се, ако имате желание...

– Желание ли? – скочи Джак. – Иска ли питане! – и изхвърча като тапа след нея.



Без да чака нова покана, Скот също хукна подире им.
Каталог: media
media -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на
media -> Curriculum vitae Georgi Merdzhanov
media -> Отчет на разходите за държавно подпомагане на филмовата индустрия по бюджета на иа "нфц" за 2010 г
media -> Организират четвърта Национална експертна среща
media -> До районен прокурор гр. Казанлък м о л б а
media -> Програма „Околна среда 2007-2013г. Bg161PO005/10 11/03/19
media -> Музеят за история на София открива изложбата "Среща с египетски жрец" в новата си сграда


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница