; Надбъбречни жлези (минералкортикоиди и глюкокортикоиди); Мъжки и женски полови жлези (тестостерон, естрогени, прогестерон). Темата трябва да съдържа информация, включваща: Кратка характеристика на жлезата; Хормони на жлезата



Дата30.10.2017
Размер32.3 Kb.
КУРСОВА РАБОТА
ХОРМОНИ НА ЕНДОКРИННИТЕ ЖЛЕЗИ И ТЯХНОТО ДЕЙСТВИЕ
1. Щитовидна жлеза (трийодтиронин и тироксин, калцитонин);

2. Околощитовидни жлези (паратхормон);

3. Задстомашна жлеза (инсулин и глюкагон);

4. Надбъбречни жлези (минералкортикоиди и глюкокортикоиди);

5. Мъжки и женски полови жлези (тестостерон, естрогени, прогестерон).
Темата трябва да съдържа информация, включваща:

1. Кратка характеристика на жлезата;

2. Хормони на жлезата:

- химична структура;

- основни физиологични ефекти;

- регулация.


Пример: Хипофиза.

Хипофизната жлеза е разположена в турското седло на черепната основа, непосредствено под хипоталамса. Тя е съставена от два структурно и функционално обособени дяла: предна хипофиза (аденохипофиза) и задна хипофиза (неврохипофиза).


Неврохипофиза

Неврохипофизата е свързана функционално с предния хипоталамус. В неврони на хипоталамуса се синтезират пептидни хормони, които се освобождават чрез езоцитоза (процесът се нарича невросекреция, тъй като клетките имат свойства както на неврони, така и на жлезисти клетки).


АДХ (антидиуретичен хормон). Основен ефект на хормона е увеличаването на реабсорбцията на вода в дисталните и в събирателните каналчета на нефрона, както и в някои други епителни структури (тънко черво, пикочен мехур, слюнни жлези). Оттук идва и първоначалното му название. Друг важен ефект на АДХ е стимулирането на съкращението на гладката мускулатура на кръвоносните съдове, поради което е известен и като вазопресин.

Регулацията на АДХ е свързана предимно с поддържане на водния баланс. Информация се осигурява от осморецептори в хипоталамуса и рецептори, които улавят промените в обема на циркулиращата кръв (барорецептори). Някои допълнителни фактори стимулират освобождаването на АДХ: физическият и емоционален стрес, болката, някои лекарствени препарати (морфин, никотин).


Окситоцин. Участва основно в процесите на възпроизводство: стимулира съкратителната активност на маточната мускулатура при раждане и улеснява отделянето на мляко при кърмене. Окситоцин се освобождава и по време на полов акт. Окситоцинът има и поведенчески ефекти. Например, той има значение за развитие на емоционална връзка между майката и детето и между брачните партньори.
Аденохипофиза

Функциите на предната хипофиза се регулират от хормони на хипоталамуса. Повечето от тях са освобождаващи хормони (либерини), които стимулират образуването на хормоните на хипофизата. Установени са и няколко потискащи фактори (статини).


Хормоните на аденохипофизата се отнасят към две групи: гландотропни и ефекторни хормони.
Гландотропните (тропни) хормони оказват влияние върху периферни ендокринни жлези:

  1. ТТХ (гликопротеин) – тиреотропен хормон.

  2. АКТХ (пептид) – адренокортикотропен хормон.

  3. ГТХ (гликопротеини) – гонадотропни хормони: фоликулостимулиращ хормон (ФСХ) и лутеинизиращ хормон (ЛХ).

Регулацията на тропните хормони се подчинява на общ принцип:

1) Секрецията на фактори от хипоталамуса се регулира от нивото на хормоните на периферната жлеза (дълга ОВ).

2) Хормоните на хипофизата също оказват влияние върху секрецията на хипоталамичните хормони (къса ОВ).

Редица стимули от вътрешната и външната среда могат да модулират хипоталамо-хипофизната система. Така се постига прецизна адаптация на секрецията на периферната жлеза към нуждите на организма.
Два от хормоните са наречени ефекторни, защото имат самостоятелно действие Те са белтъчни хормони.

СТХ (соматотропен хормон, растежен). Характерна особеност на СТХ е, че притежава видова специфичност. Друга особеност е, че някои от неговите ефекти се осъществяват от посредници, наречени инсулинподобни растежни фактори, тъй като химичната им структура е подобна на инсулина.

СТХ оказва влияние предимно върху костната и хрущялната тъкан, мускулите и черния дроб.

В млади организми СТХ стимулира растежа.



При всички организми СТХ оказва влияние върху различни метаболитни процеси (обмяна на белтъци, липиди и въглехдрати).
Пролактин. Има значение за развитието на млечните жлези през бременността и за секрецията на мляко след раждане.

Потиска освобождаването на гонадотропни хормони и ефектите им върху яйчника, като по този начин потиска овулацията у кърмещата жена.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница