Показатели
|
От тях
|
всичко
|
производствени
|
транспортни
|
спортни
|
битови
|
Други
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Всичко
|
1
|
6933
|
133
|
113
|
868
|
1007
|
76
|
3785
|
78
|
873
|
Наранявания на меки тъкани
|
2
|
141
|
1
|
4
|
-
|
1
|
-
|
69
|
42
|
24
|
Мозъчно сътресение
|
3
|
1026
|
21
|
31
|
216
|
166
|
7
|
361
|
3
|
221
|
Контузии и наранявания
|
4
|
2813
|
62
|
38
|
419
|
475
|
17
|
1293
|
13
|
496
|
Изкълчвания и счупвания
|
5
|
2763
|
40
|
40
|
233
|
352
|
51
|
1907
|
16
|
124
|
изгаряния
|
6
|
114
|
7
|
-
|
-
|
1
|
-
|
98
|
2
|
6
|
Други
|
7
|
76
|
2
|
-
|
-
|
12
|
1
|
57
|
2
|
2
|
ГОДИШЕН ОТЧЕТ НА ЗВЕНОТО ЗА СНМП ЗА 1999г.
Показатели
|
Всичко
|
В това число
|
Бързи случаи
|
Неотложни случаи
|
Транспортни случаи
|
1
|
2
|
3
|
4
|
1.Брой на повикванията
|
1
|
7000+ 91733
|
65298
|
27882
|
1136 7000
|
2.Изпълнени повиквания
|
2
|
7000+ 91733
|
63780
|
26817
|
1136 7000
|
А)в срок от момента на повикване , не по-късно от 3 мин за бързите случаи
|
3
|
|
|
|
|
Б)не по-късно от 15 мин за неотложните случаи
|
4
|
|
|
|
|
В)не по-късно от 1 час за транспортните случаи
|
5
|
|
|
|
|
3.Отказване
|
6
|
1518
|
1518
|
|
|
А)поради несъответствие
|
7
|
551
|
551
|
|
|
Б)поради други причини
|
8
|
1267
|
1267
|
|
|
4.Брой на отслужили лица
|
9
|
7000+ 89915
|
61962
|
26817
|
1136+7000
|
А)от тях получили помощ и остават на друго място
|
10
|
7000+ 68190
|
|
24945
|
1136+7000
|
Б)от тях получили помощ и хоспитализирани
|
11
|
21725
|
|
1872
|
|
В)починали
|
12
|
1669
|
|
1548+10771
|
|
Травматични увреждания
Показатели
|
От тях
|
всичко
|
производствени
|
транспортни
|
спортни
|
битови
|
Други
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Всичко
|
1
|
6937
|
129
|
106
|
1102
|
1063
|
120
|
3437
|
73
|
907
|
Наранявания на меки тъкани
|
2
|
250
|
5
|
13
|
13
|
23
|
1
|
118
|
40
|
37
|
Мозъчно сътресение
|
3
|
1053
|
14
|
20
|
275
|
184
|
16
|
339
|
-
|
205
|
Контузии и наранявания
|
4
|
2832
|
44
|
49
|
529
|
512
|
28
|
1129
|
19
|
522
|
Изкълчвания и счупвания
|
5
|
2652
|
61
|
24
|
284
|
329
|
75
|
1732
|
11
|
136
|
Изгаряния
|
6
|
101
|
4
|
-
|
1
|
5
|
-
|
90
|
-
|
1
|
други
|
7
|
49
|
1
|
-
|
-
|
10
|
-
|
29
|
3
|
6
|
III. Анализ на дейността на СПАБ по оказване на първа помощ.
Оказването на първа помощ от служителите на служба “Пожарна и аварийна безопасност” е регламентирано в чл.110 , т.5,6,7 от ЗМВР , чл. 111 , т.4,5,6 от ЗМВР , а това са именно:
_Спасяване на хора и имущество
-
Оказване на първа медицинска помощ на пострадалите
-
Организиране транспортирането на пострадалите до болничните заведения
За съжаление обаче оказването на първа помощ от СПАБ не регламентирано в нито един от подзаконовите нормативни документи,което от своя страна води до редица организационни проблеми, като например точната регламентация на правата и задълженията на отделния служител в йерархията на СПАБ. Все още не е изградена система в областта на първата помощ в СПАБ, която да дава необходимите законови гаранции за служителите и за пострадалите.
За целта трябва да се вземе пред вид опита на развитите страни в тази област, като се съпостави с условията , които предлага България в тежкия преходен период , в който се намира.
Но с оглед на кандидатстването на страната ни в Европейският съюз и критериите , които Европа налага е необходимо да се направят бързи и мащабни , но същевременно и добри реформи , които да подобрят националната ни сигурност , в частност в областта на ПАБ и оказването на първа помощ от служителите.
Необходимо е да се познават в дълбочина основните принципи на които се основава системата за медицинско осигуряване на населението , а те са:
-
Изгражда се въз основа на административно-териториалното деление на страната.
-
Има универсален характер , което и дава възможност за работа в различни по поразяващ ефект бедствия и аварии.
-
Самостоятелност за работа в необичайни условия- медицински сили с висока степен на готовност и съответно оборудване.
-
Унифицираност и единство на принципите и методите за профилактика , диагностика и лечение на пораженията.
-
Компетентно и ефективно управление на системата , чрез бърза и достатъчно по обем информация.
Конструкцията на тази система трябва да осигури:
-
Максимално приближаване на медицинската помощ до пострадалите по време и място.
-
Тясно взаимодействие на медицинските екипи с другите спасителни групи , работещи в района на бедствието.
-
Ранна медицинска сортировка на пострадалите и тяхната своевременна евакуация.
-
Непрекъснатост на първата медицинска помощ и грижи за пострадалите от мястото на произшествието до настаняването им в съответното болнично заведение.
Различават се три взаимосвързани фази при оказване на помощ на пострадалите в първите часове и дни след инцидента:
-
Фаза на изолация на пострадалите.
-
Фаза на спасяване на пострадалите.
-
Фаза на възстановяване на пострадалите.
През първата фаза , която може да бъде в рамките на минути , часове , дори дни , в зависимост от вида на бедствието и условията на средата.Помощта от вън е невъзможна и спасяването на хората става само под формата на само и взаимопомощ от оцелелите.Тя включва изнасяне на хората от опасната зона , спиране на кръвотечение , реанимация на дишането и сърдечната дейност , превързване на рани и т.н. , като ефекта на първата помощ е обратнопропорционален на времето. Ако първата помощ е оказана в първия час , процентът на оцелелите е 90% , в следващите часове е до 80% и за 1-2 денонощия до 37%. Но за да се постигне такъв висок процент на оцеляване е необходимо да има много добра предварителна подготовка на населението за действие при такива ситуации. Ако такава няма , 50% от жертвите се дължат именно на това , че са имали неправилно поведение в екстремалната ситуация ,в която са се намирали.
Във втората фаза се включват спасителните и медицинските екипи. Организират се пунктове за събиране на пострадалите , подготовка за евакуация и оказване на неотложна терапевтична и хирургическа помощ. Прави се диагностика и оценка на тежестта на пораженията , като това се извършва по следните признаци: степен на нарушение на зрението , пулс , наличие на спонтанно дишане , зенични реакции , наличие на кръвотечения , счупвания , размачкване на тъкани , степен на изгаряне или измръзване и т.н. .
В третата фаза се осигурява квалифицирана медицинска помощ и лечение на пострадалите.
Изхождайки от фазовостта при спасяването и възстановяването на здравето на пострадалите , могат да се очертаят следните етапи в организацията на медицинската помощ.
1 етап- включва оказване на първа помощ , първа лекарска помощ , сортиране на пострадалите на леки и тежки за неотложна и отсрочена медицинска помощ , евакуация с първа и втора срочност и т.н. .
2 етап- включва оказване на квалифицирана медицинска помощ .
3 етап – етап на възстановяване на пострадалия .
За СПАБ има значение първият етап. Първа помощ се оказва в зоната на бедствието под формата на самопомощ , взаимопомощ , от санитарни дружини , спасителни групи и т.н. .
Първата помощ е ефективна , ако се окаже до 30 мин. след произшествието.
Изключително важна част от организацията по оказване на първа помощ е МЕДИЦИНСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ.
Сподели с приятели: |