" Основни задачи на службите за пожарна и аварийна безопасност по оказване на първа помощ и материално-техническо осигуряване на същите "

ОРГАНИЗАЦИЯ НА МЕДИЦИНСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ

Медицинското разузнаване се организира от всички медицински началници и техните групи или щабове в съответствие с плановете за медицинско осигуряване на населението при стихийни бедствия и крупни промишлени аварии.

Изграждат се функционално медицински разузнавателни групи , като освен тях разузнавателни задачи изпълняват и пристигналите екипи на БНМП , както и всички формирования и заведения работещи в района на бедствието. Ангажираните в района на бедствието медицински разузнавателни органи могат да работят самостоятелно или да бъдат включени в състава на общото разузнаване .

Медицински разузнавателни групи се формират от личния състав с необходимото стъкмяване от определени медицински формирования или заведения.

Началник на групите е лекар или фелдшер , в състава и влизат 2-3 души висш или среден медицински персонал , които изпълняват определени задачи.

Всяка медицинска разузнавателна група се осигурява с транспорт , средства за свръзка , индивидуални средства за защита , дозиметри , апаратура за индикация на отровни вещества и неспецифична индикация на биологични причинители , средства за вземане на проби и доставянето им в лабораториите , планове и схеми , указатели за маркировки и др. , в съответствие с конкретно поставените задачи пред разузнавателната група.

За изпълнение на тясно специализирани задачи в интерес на разновидностите на медицинското разузнаване се формират различни групи:противоепидемична , за вземане на проби за лабораторен контрол и т.н. .

При поставянето на разузнавателните задачи медицинският началник , дава кратки сведения за обстановката , маршрутът на движение , необходимите да се получат сведения , начинът на свръзка , условни сигнали и т.н. .

Резултатите от разузнаването се докладват своевременно на медицинския началник. Те трябва да бъдат кратки , точни , ясни и да дават отговори на поставените задачи , кога , какво и къде е открито и правят предложения за хода на спасителните действия. Формите на донесенията могат да бъдат различни/графически , текстови и др./.Ако е възможно те могат да се оформят в отделна , отчетна скица . Тя представлява скица карта , на която са обозначени всички необходими данни в текстови или графичен вид.

В текстовото обяснение се описват условията , при които протичат спасителните действия: брой на жертвите , състояние на оцелелите и т.н. .

В щабовете непрекъснато трябва да се обработва получената информация , като резултатите се нанасят на карти и скици .

След като се пристигне на мястото на произшествието е необходимо да се направи разпределение на пострадалите в зависимост от степента на техните поражения . Този процес се нарича медицинска сортировка .

Тя се извършва при природни бедствия , крупни промишлени аварии , пътно-транспортни произшествия и др. .

Медицинската сортировка е метод за разпределение на пострадалите на групи в зависимост от необходимостта от еднородни лечебно профилактични и евакуационни мероприятия във връзка с медицинските показания и конкретните условия на обстановката . Тя е от изключителна важност в случаите , когато броят на пострадалите е голям и превишава възможностите на спасителните екипи , които са пристигнали на мястото на произшествието. Медицинската сортировка определя приоритетите по отношение на медицинската помощ и евакуация и необходимостта от поддържане и недопускане на влошаване на състоянието на тези пострадали , които имат шанс да оцелеят , по време на транспортирането им .

Несъответствията между нуждите на хората и това , което спасителните екипи могат да направят , условията на неопределеност на работната среда , внезапния характер на загубите и тежката психо-физическа обстановка , често могат да доведат до промени в принципите на сортиране . Не всички пострадали могат да получат помощ в първия момент , което налага тяхното разделяне и подбор .

Принципът на сортиране често се смята за нечовешки и безличен , но това се оказва единственото правилно решение за действия в такава обстановка . Ако спасителят разсее своите възможности от време и енергия за пострадали , които имат сравнително по-малки нужди или за такива , чието състояние не им дава никакъв шанс за живот , а не даде вниманието си на тези , които имат действително нужда , броят на жертвите чувствително ще се повиши . Трябва да се работи с тези хора , които имат най голям шанс за оцеляване с минимум време и минимум ресурси .

Спасителят трябва винаги да си задава и решава следните въпроси :

1. 
   Изисква ли се и дали все още е приложима реанимация или хирургична намеса .
   
2. 
   Какъв е приоритета за лечение и/или евакуация .
   

Изборът на критериите за сортировка се прави на мястото на произшествието , като се има пред вид тежестта и вида му и се използват указанията за действие , дадени от съответния ръководител на спасителните действия .Това налага едно разнообразие в принципите за сортировка , които трябва да съответстват на създадените условия .Сортирането е динамичен процес , който се повтаря по цялата верига на медицинската помощ и е от основно значение за ефективността на системата за медицинско осигуряване . Процесът по вземането на решения за сортирането трябва да се съобрази с много допълнителни фактори , като неблагоприятни условия на околната среда , време за оказване на необходимата медицинска помощ , човешки ресурси , материално осигуряване , транспортни средства , приемащи медицински заведения и др. .

Една голяма част от пострадалите умират почти незабавно в следствие на получените поражения , нарушаващи жизнено важни функции . Колкото повече се увеличава периода от момента на поражението до окончателното лечение , толкова повече се повишава риска за пострадалия и се влошава състоянието му . Скъсяването на този интервал се явява един от най- важните фактори за съхраняването на човешкия живот и шансовете за оцеляване при тежки поражения . Затова оценката на пораженията , определянето на рисковите групи пострадали , разпределението и евакуирането на тези пострадали в най-близките медицински заведения , трябва да се провежда бързо и адекватно .

Методите за сортировка трябва да са прости и надеждни , да корелират с резултатите и изхода на пострадалите при всеки вид травма , като се имат пред вид полиморфизмът на началното увреждане при различните бедствия в резултат на разнообразието на поразяващите фактори , а именно : травматични увреждания и наранявания , изгаряния , измръзвания , отравяния , психични реакции и т.н. .Не всички пострадали се нуждаят от хирургична намеса , други трябва да получат повече или по-малко специфична реанимация и лечение . Необходимо е да се обърне внимание и на тези , които не са пострадали или са пострадали много слабо от катастрофата . Те могат да са гладни и жадни , а могат и да са получили някакво психическо разстройство , да са изпаднали в състояние на паника и силна възбуда .Последните пречат на спасителните действия и извършването на сортировката . Такива пострадали трябва да се изолират от останалите задължително .

Броят на пострадалите и умрелите ще се променя в зависимост от конкретния случай , като се приема едно приблизително разпределение както следва :

- леко пострадали – 25% /амбулаторни/;

• 
  пострадали , нуждаещи се от хоспитализация – 65%;
  
• 
  психични случаи за хоспитализация – 10%;
  

1. 
   Опасност за околните .
   
2. 
   Лечебен признак .
   
3. 
   Евакуационен признак .
   

• 
  необходимост от санитарна обработка ;
  
• 
  необходимост от санитарна и специална обработка;
  
• 
  необходимост от изолация;
  

Лечебния признак за разпределение на пострадалите се определя от необходимостта от навременна медицинска помощ , както и мястото и времето за оказването и :

1. 
   Нуждаещи се от неотложна медицинска помощ .
   
2. 
   Нуждаещи се от медицинска помощ , която може да бъде отсрочена за следващите часове .
   
3. 
   В терминални състояния , нуждаещи се от симптоматично лечение .
   

1. 
   За евакуация в лечебни заведения извън прилежащия район /съседно болнично заведение , регионален или централен лечебен център/ .
   
2. 
   Подлежащи на връщане по местожителство или за настаняване в друг район за амбулаторна помощ.
   

3. 
   Оставащи в местното лечебно заведение временно или до окончателен изход.
   

За успешното извършване на сортировката в условията на тежки пътнотранспортни произшествия , земетресения , наводнения , големи срутвания и т.н. е необходимо формирането на:

1. 
   Сортировъчни бригади с диагностична апаратура , средства за експресна диагностика , диференциално-диагностични схеми и таблици , сортировъчни марки , регистрационна документация , медицински средства и др. .
   
2. 
   Самостоятелни функционални подразделения / приемно – сортировъчно , сортировъчно-евакуационно , приемно-диагностично отделение / в структурата на лечебни заведения или подвижни болници , съществуващи или разкриващи се в района на бедствието или в близост до него . Тези приемни отделения трябва да са достатъчно големи , за да може да се обособят сортировъчни площадки за пострадалите идващи на носилки и ходещи , да разполагат със средства за оказване на неотложна медицинска помощ .
   
3. 
   Спомагателни органи за сортировка – разпределителен пост / РП / , спомагателен разпределителен пост / СРП / .
   
4. 
   Осигуряване на необходимия брой медицински персонал и спасители за извършване на медицинска сортировка и за оказване на спешна медицинска помощ .
   

При оказването на първа медицинска помощ се извършва разпределението на поразените на еднородни групи според тежестта и характера на пораженията , на ходещи и такива , които се транспортират на носилки .

В групата на ходещите се включват леко поразените , които могат да ходят самостоятелно или с помощта на други .Те могат да напуснат района на бедствието пеша или с обикновен транспорт / лек автомобил , автобус / , не се нуждаят от попътна медицинска помощ .

В групата на тези , които трябва да се пренасят на носилка се включват останалите пострадали , част от които се нуждаят от медицинска помощ по жизнени показания , други на които медицинската помощ може да се отсрочи , както и такива , намиращи се в терминално състояние .

При масови поражения или когато обстановката не позволява работа в зоната на бедствието , пострадалите трябва да се събират на определени места в огнището или вън от него , което дава възможност за оказване на кардиопулмонална реанимация , интравенозна реанимация с кръвозаместващи течности , даване на антидоти , проверка на кръвоспиращи превръзки и т.н. .Това са мероприятия за спасяване и подготовка на пострадалите за тяхното транспортиране до лечебните заведения .

При провеждане на първичната медицинска сортировка спасителят трябва да реши следните въпроси :

1. 
   Прогноза за оживяване .
   
2. 
   Приоритет на медицинската помощ по жизнени показания .
   
3. 
   Поддържане функциите на жизнено важни органи .
   

Основният въпрос на който спасяващият трябва да си е : кои жизнено важни органи са увредени ?

Диагностичният алгоритъм за отговор на този въпрос , чрез използване на оглед , палпация , перкусия и аскултация е следния :

• 
  дихателна функция :характер , честота , вид на дишането , подвижност на гръдния кош ;
  
• 
  сърдечно-съдова система : пулс , честота , ритъм , артериално налягане;
  
• 
  състояние на кръвоносните съдове , наличие на външно , вътрешно , артериално или венозно кръвотечение ;
  
• 
  състояние на сетивните органи : двигателна и речева реакция , зенични реакции.
  

Опитът от станалите масови катастрофи и бедствия сочи , че 20% от пострадалите се нуждаят от спешна медицинска помощ , 20% са в крайно тежко състояние с неблагоприятна прогноза за живота им, при 20% лечебните мероприятия могат да се отложат за известно време и 40% са за амбулаторно лечение . Медицинската евакуация от зоната на катастрофата е много важен елемент от провеждането на спасителните действия и продължение на първичната медицинска сортировка . Евакуационно транспортната сортировка трябва да определи времето когато може да се транспортира пострадалия , начина и условията за транспорт , вида на транспортното средство и лечебното заведение към което да се транспортира . Приоритетът и срочността на медицинската евакуация се определя от лекаря при извършване на първичната медицинска сортировка . Определя се и необходимостта от придружител за провеждане на медицински действия по време на транспорта , както и видът на транспорта / ЖП , авто , авио-санитарен или приспособен / .

При равни условия в реда на оказването на медицинска помощ и евакуация се дава предимство на децата и бременните жени .
МЕДИЦИНСКА ЕВАКУАЦИЯ

Медицинската евакуация представлява система от мерки , насочени към извеждане на пострадалите от района на инцидента в съчетание с оказването на първа медицинска помощ .Целта на евакуацията е да се осигурят по добри условия за лечение на пострадалите . Тя представлява компромис между необходимостта от своевременно лечение и налагащото се отстраняване на пострадалите от зоната на поражението . Транспортирането на болните не е желателно тъй като допълнително усложнява състоянието им , но това не може да се избегне поради сложността на конкретната обстановка .

При осъществяването на медицинската евакуация се открояват няколко основни етапа :

1. 
   Извършване на евакуационна сортировка , целяща да осигури оптимален начин на транспортиране на всеки пострадал .
   
2. 
   Медицинска подготовка на пострадалите за евакуация.
   
3. 
   Попълване на медицинска документация .
   
4. 
   Осигуряване на медицинско обслужване по време на транспорта .
   
5. 
   Управление на медицинската евакуация .
   

Първият от тях е период на стихийна евакуация . Той следва непосредствено след възникването на бедствието и предхожда пристигането на силите и средствата на спасителните служби на ПАБ , ГЗ , ЦСНМП и т.н. . В този период евакуацията се определя от стремежа на населението да напусне зоната на произшествието с всички възможни средства и методи .

Вторият период започва след пристигането на спасителните и медицинските екипи . През този период евакуацията се провежда съгласно плана и направената организация .

Евакуацията започва от мястото на откриване на пострадалия . Първо се евакуират децата и тежко пострадалите.

Желателно е местата за събиране и за товарене на пострадалите да съвпадат , с оглед осъществяването на по-бърза евакуация на първия етап.

Под етап на медицинска евакуация се разбират сили и средства на медицинската и спасителна служба , разкрити в дадена местност или сграда за оказване на първа лекарска помощ на пострадалите .

Особено голямо значение за ефективността на медицинската евакуация има фактора “ време “ . Бързото доставяне на пострадалите по отделните етапи на евакуацията има решаващо значение за своевременността на лечението , обединяването на отделните етапи на провежданото лечение.

В много голяма степен величината на фактора време се определя от вида на транспорта с който се разполага и неговите възможности . Според ЗМВР служителите от СПАБ имат делегирани правомощия да използват в подкрепа на служебните си задължения и средства , които са частна собственост , на фирми и всичко което би помогнало за провеждането на спасителните действия , в частност за провеждането на медицинската евакуация . За нашата страна основно значение има автомобилния транспорт и неговата подготовка за действие при подобни ситуации . Затова е препоръчително транспортните средства да бъдат приготвени и приспособени за превозване на пострадали , до колкото е възможно това .

При определени дадености може да бъде използван железопътен , въздушен и воден транспорт . Най-щадящ от всички видове транспорт за пострадалите е водния транспорт .Железопътният и водният транспорт са за предпочитане в случаите на инциденти в голям мащаб , поради големият си капацитет . Използването на автотранспорт у нас е възможно в по-редки случаи , при това за целта е необходима и съответната подготовка както на пострадалия , така и на придружаващия го спасителен екип .

Основната цел на ПМП е да се предотвратят и намалят тежките последствия от поражението , а в редица случаи да се спаси животът на поразените .

Първата медицинска помощ в такива случаи е възможна само при пълно взаимодействие , съгласуваност и взаимодействие на медицинските сили с органите на реда , техническите и административни служби , БЧК , ГЗ , СПАБ , сформираните бригади от доброволци и т.н. .

Могат да се различават три фази при оказването на медицинска помощ в критична ситуация :

При оказване на първа медицинска помощ по своята срочност изпъкват мероприятия , насочени към недопускане или прекратяване на по-нататъшното поразяващо действие : освобождаване от затрупвания и притискащи предмети , загасяване на горящи дрехи поставяне на респиратор , памучно – марлена маска или противогаз / въздушно-дихателен апарат / .

Основно значение при оказването на първа помощ имат мероприятията осигуряващи :

1. 
   Спиране на кръвотечението .
   
2. 
   Първични противошокови мероприятия .
   
3. 
   Профилактика на инфекциозните усложнения .
   
4. 
   Транспортиране на пострадалите до медицинските пунктове в подходящо състояние .
   

Кръвотечението може да бъде артериално / пулсиращо с аленочервена кръв /; венозно /течащо под слабо налягане и с тъмен цвят на кръвта / и капилярно / като капки / . Временното кръвоспиране трябва да се извърши чрез : притискане с пръсти /дигитално / ;тампониране ;форсирано свиване на крайника ; налагане на Есмарх , турникет , използване на подръчни средства. Кръвоспиращата превръзка не може да бъде държана повече от 1 час през зимата или 1.5-2 часа през лятото , тъй като настъпват необратими некротични процеси . При транспорт с продължителност над тази граница се извършва периодично отпускане на превръзката за 5-10 минути съчетано с директно притискане на кръвоносния съд с ръка .

Първичните противошокови мероприятия макар и елементарни са от основно значение за профилактиката на шока / хеморагичен , травматичен , термичен / . С цел запазване на телесната температура се препоръчва затопляне / чрез завиване с одеало , топли връхни дрехи и др. / , даване на горещи течности / кафе , чай , подсладена вода , бульон и др. / , а при случаи на измръзвания е добре да се дава по малко алкохол , който отпуска кръвоносните пътища и спомага за по-доброто оросяване на крайниците .

При гръдни и коремни травми пероралното даване на течности трябва да се извършва много внимателно , поради опасност от наличие на наранявания на храносмилателния тракт , наличие на комуникации между хранопровод и горни дихателни пътища с опасност от асфиксия и перитонит .Ако оказването на първа помощ се извършва от квалифициран медицински персонал то даването на течности се извършва чрез интравенозни вливания , което е част от адекватното лечение при шоково болните . След извършване на противошоковите мероприятия , болните подлежат на спешно транспортиране до болничните заведения за квалифицирана медицинска помощ . При изгаряния се препоръчват противоизгарящи превръзки и хидратиране чрез даване на течности и солеви разтвори , започващо още от района на произшествието .

Друго животоспасяващо мероприятие при оказване на първа помощ е първична реанимация на дишането и кръвообращението . Първичната реанимация на дишането се извършва чрез изкуствено дишане като се използват няколко основни метода : уста към нос ; уста към уста ; чрез апарат за изкуствено дишане и др. . Реанимацията на кръвообращението се извършва чрез извънгръден сърдечен масаж .

Комбинирането на реанимацията на дишането и кръвообращението се извършва от един или двама спасители . При извършване от един спасител , на две вдишвания се правят по петнадесет сърдечни компресии , а при извършването на реанимацията от двама спасители съотношението е съответно 1:5. Първичната реанимация се извършва до възстановяване на дишането и сърдечната дейност ; до пристигането на медицинските органи или до появяването на послесмъртни петна . Счита се също че след 30-40 минути реанимация и липса на признаци на подобрение , същата може да се прекрати .

Профилактичните мерки за борба с шока при травматичните поражения включват задължително имобилизация , която намалява болевото дразнение , рискът от разкъсване на кръвоносни съдове и мастна емболия . Имобилизация се извършва при счупване на крайници /открити и закрити / , на гръбначен стълб, таз и др. .Наблюдаваните обективни признаци са : патологична подвижност , крепитация , хематом , деформация на крайника , ненормална подвижност , субективни оплаквания /болка , нарушена функция и др. / . Имобилизация се налага и при обширни наранявания на меки тъкани и обширни изгаряния .

Обездвижване при фрактура на крайниците може да се извърши чрез стандартни шини / Крамерова , надуваеми шини и др. / , триъгълни кърпи , с подръчни средства или чрез прикрепване на счупения към здравия крайник . При това се спазват стриктно изискванията към обездвижването :

• 
  обездвижват се две съседни стави ;
  
• 
  използват се подплатени средства;
  
• 
  осигурява се добро фиксиране на крайника без да се засягат важни функции
  

Профилактика на инфекциозните усложнения . В условията на бедствената ситуация такава профилактика се налага в случаите на изгаряния , наранявания на меки тъкани , открити счупвания , травми на лицето , на ЛОР-органите , при епидемична опасност и др. .Използват се различни видове стерилни превръзки /марли , бинтове , кърпи , специални хемостатични и антисептични превръзки -–идокол , гентакол и др. / . Профилактичният им ефект продължава няколко часа , след което трябва да се включат и съответните антибиотици .

Пострадалите , престояли продължително време под развалини със затрупани крайници , части от тялото и т.н. /повече от 6 часа / , развиват синдром на продължителна компресия .Опасността от тези поражения идва от развитие на шок и остра бъбречна недостатъчност .Такива пострадали , след бавно освобождаване от компресията се нуждаят незабавно от компресираща превръзка над мястото на притискане , след което им се дават обезболяващи , а по показанията и кардиотонични средства .

При пострадали в безсъзнание за определяне на тяхното състояние / дали е жив или мъртъв /се проверяват : зеничните реакции ; пулсът на големи , централни кръвоносни съдове ; наличие на дишане ;има ли движения на гръдния кош.

Необходимо е да се има пред вид при обслужване на двама и повече пострадали , най-напред се обслужват тези със силни артериални кръвотечения , пострадалите в състояние на шок , с признаци на задушаване , както и на деца и бременни при други равни условия .

От много голямо значение за ефективността на ПМП е бързото изнасяне / извозване / на пострадалите от мястото на произшествието , след нейното оказване . Пострадалите трябва да се разделят на ходещи самостоятелно или с придружител , или на такива , които се нуждаят от изнасяне с носилка .Втората група са предимно тежко пострадали , които трябва да се пренасят на носилката по начин отговарящ на характера на поражението , за да се предотвратят по нататъшни усложнения . Много често при тях се налага по нататъшна реанимация , наблюдение , извършване на определен обем медицински задачи и т.н. .

Ефектът от първата медицинска помощ зависи от:

1. 
   Времето изминало от поразяването до оказването на първата медицинска помощ .
   
2. 
   Подготовката на населението и проведените от него мероприятия по самопомощ и взаимопомощ .
   
3. 
   Подготовката и бързината на действие на оказващите първа медицинска помощ .
   
4. 
   Определения обем първа медицинска помощ и възможностите за това .
   
5. 
   Наличие на необходимия транспорт .
   
6. 
   Наличие и своевременна доставка на лечебни средства .
   

Необходимо е да се споменат и някои специфични особености при оказването на първа помощ . Така например :

1. 
   Травматични увреждания .
   
2. 
   Рани и кръвотечения .
   
3. 
   Травми на опорно двигателния апарат .
   
4. 
   Травми на гърди и корем .
   
5. 
   Травми на главата .
   
6. 
   Травми на ларингалните органи .
   
7. 
   Изгаряния и измръзвания .
   
8. 
   Удавяния .
   
9. 
   Комбинирани поражения .
   
10. 
    Шокови състояния .
    

Характерна черта на тези поражения е тяхната масовост. Така например при земетресението в Армения през 1988 г. са били ранени 32500 души , от които 12500 са били хоспитализирани.

Друга характерна черта на травматичните увреждания е тяхната огнищтност- Загубите възникват върху определена територия , което в съчетание с масовостта им прави невъзможно своевременното оказване на първа помощ от спасителните екипи.

По локализация най-чести са травмите на крайниците , следвани от тези на главата , гръбначния стълб . По рядко се засягат гръдния кош , стомаха , таза и вътрешните органи , но смъртността при тях е по- висока , тъй като пострадалите обикновенно не дочакват пристигащата помощ , а и тези травми са по трудно откриваеми .Споменатите увреждания се съпровождат обикновено от травматичен , термичен или хиповолемичен шок , асфиксия и синдром на продължителното притискане . Делът на тези тежки случаи достига до 30% от броят на пострадалите .

Едно от основните условия за изхода при лечението е снижаването на фактора време до минимум . Изследванията показват , че необратимостта на шока нараства успоредно на този фактор , тъй като времето определя степента на декомпенсационните явления в организма . Ненавременната първа медицинска помощ води до загиване на 30% от пострадалите при закъснение от 1 час , 60% при закъснение от 3 часа и 90% при 6 часово закъснение .

Особено голямо значение за ефективната организация на травматологичната помощ има изработването на реален план .Преди всичко той трябва да бъде изпълним , т.е. да отговаря на действителните възможности на отделните звена . Това изисква предварително проучване на всяко от тях . Друго изискване към плана е той да бъде изработен така , че да дава възможност за динамични промени в зависимост от конкретната обстановка и моментното състояние на силите и средствата .

По размери , големина , произход , локализация и степен на замърсяване раните показват голямо разнообразие което определя наличието на многобройните им квалификации и различието в подходите към всяка една от тях при оказване на първа медицинска помощ .

Раните биват проникващи , когато влизат в някоя от телесните кухини , а в останалите случаи са непроникващи .

Усложнени са раните които са следствие не само на механично увреждане но и на някакъв друг , добавъчен фактор .

Порезните рани се дължат на действието на остри режещи предмети . Те зеят и кръвотекат , поради което изискват ранно кръвоспиране и превръзка на раната още на във първата фаза на спасяването . В тези случаи се изисква имобилизация на крайниците и щадящ транспорт .

Посечните рани имат нееднаква дълбочина и се съпровождат от размачквания на тъканите , натъртвания , понякога и от увреждания на костите и надкостницата .Това налага изострено внимание към тези рани : внимателна диагноза ,кръвоспираща компресивна превръзка и евакуация по първа спешност с имобилизация на крайника при големи и кръвотечащи рани.

Прободните рани се получават при убождане с различни предмети . Опасността при тях идва от възможността от увреждане на вътрешни органи . При тези рани е възможна появата на опасни кръвоизливи , аневризми на големи съдове , инфекциозни усложнения . По този начин се затруднява диагнозата и прогнозата на поразения . Първата помощ налага налагане на турникет , стерилна превръзка на раната и готовност за незабавна евакуация .

Контузните рани са от особена важност за медицината на бедствените ситуации . Получават се при увреждане на тъканите с тъп предмет , при падане , притискане и други . Краищата на раната са неравни подкопани и назъбени , с множество кръвонасядания . Налице са цинотични и безжизнени участъци , а са чести и некрозите , вторичните кръвоизливи и развитието на инфекциозен процес . Поради тези особености след оказване на първата помощ се изисква незабавна евакуация за оказване на адекватна медицинска помощ.

Разкъсните рани са резултат от груби механични увреждания на тъканите . Налице са контузни участъци на кожата , а понякога и отслояване на цели кожни участъци . Чести са тежките инфекциозни процеси в раната или развитието на шок. За това веднага след оказването на първа помощ , трябва да се направи всичко възможно за ранната евакуация на пострадалия.

1. 
   Артериални .
   
2. 
   Венозни .
   
3. 
   Капилярни .
   
4. 
   Паренхиматозни .
   

ТРАВМИТЕ НА ОПОРНО-ДВИГАТЕЛНИЯ АПАРАТ заемат основно място всред медицинските последици на бедствените ситуации. Те са особено характерни за травматичните и комбинирани огнища на поражение , крупните производствени аварии , големи транспортни катастрофи , взривове и срутвания в мини и т.н. .

Травмата може да бъде остра и хронична . Действието на острата травма е остро и еднократно , а на хроничната действува многократно , чрез повтарящи се еднообразни въздействия на даден агент .

Травмите могат да бъдат предизвикани от различни вредни агенти : механични , химични и физични .

1. 
   Механичните агенти въздействат върху тялото по законите на механиката . Те причиняват най-честите увреждания на опорно –двигателния апарат .
   
2. 
   Физични агенти : причиняват повреди на тъканите и включват различните видове енергии .
   
3. 
   Химични агенти – това са всички вещества , които чрез своя висок афинитет към тъканите водят до тяхното увреждане .
   

1. 
   Счупванe
   
2. 
   Изкълчване
   
3. 
   Натъртване .
   
4. 
   Разкъсване .
   
5. 
   Рана
   
6. 
   Навяхване
   

Първата медицинска помощ при фрактура изисква:

1. 
   Приблизително наместване на фрагментите с оглед отстраняване на деформацията на крайника .
   
2. 
   Имобилизация . Осъществява се с подръчни материали.
   

Изкълчванията могат да бъдат вродени , патологични , травматични . Последните настъпват внезапно под действието на външна сила . Измененията се изразяват в разкъсване или отлепяне на ставната торба и свързочния апарат . През образувалия се отвор излиза навън едно от ставните тела .Понякога изкълчването може да се придружава от повреда на съдове и нерви , от фрактура на ставните повърхности или от нарушаване целостта на кожата .

Първата медицинска помощ включва :

1. 
   Превръзка на раната , ако е отворена луксацията .
   
2. 
   Даване на обезболяващи средства .
   
3. 
   Опит за наместване / прави се само от медицинско и компетентно лице / .
   
4. 
   Имобилизация на ставата .
   

Натъртването е такава травматична повреда на тъканите и органите , при която функцията им не се нарушава съществено и целостта на кожата е запазена .

При почти всички контузии се получават разкъсвания на подкожни кръвоносни съдове , при което се получават екхимози и хематоми .
Травми на гърди и корем
Травмите на гръдния кош и на коремната кухина са тежки по своя характер поражения , изискващи спешна квалифицирана хирургична медицинска помощ . В зависимост от ситуацията честотата на този вид травми варира по численост , характер и тежест .

Първата помощ в тези случаи включва: поставяне на стерилна превръзка , а при пневмоторакс и херметизираща ; обездвижване на пострадалия / в полуседнало положение при гръдни травми/; даване на аналгетични средства ; даване на течности през устата , ако няма наранявания на коремните органи; транспорт към лечебно заведение . Сортирането на пострадалите при оказване на първа помощ се извършва в зависимост от тежестта , перспективността и транспортабилността на пострадалия с гръдна или коремна травма .

Група на крайно тежките пострадали

Група от нуждаещи се от спешна по жизнени показатели медицинска помощ

Група на перспективните

В групата на изискващите неотложна помощ се включват: пострадали с тежка компресия на мозъка , с тежка черепно –мозъчна травма , с обширно нараняване на мозъка , с изразени нарушения на дишането , сърдечно-съдовата дейност , съзнанието.

Към групата за отсрочена медицинска помощ се отнасят пострадали с открита или закрита черепно мозъчна травма със симптоми на притискане и нарастващо вътречерепно налягане , нарушено съзнание и др. .


ИЗГАРЯНИЯ

При катастрофи / водни , авто , ЖП , самолетни / , в резултат на взрив или пожар , най-тежката и многобройна група са тези пострадали , които са получили изгаряния . През последните години в света са станали няколко големи взрива с последвал ги пожар , като следните :

Основните термични фактори са :

1. 
   Топлинна радиация .
   
2. 
   Горещи предмети .
   
3. 
   Горещ въздух .
   
4. 
   Горещи течности .
   
5. 
   Електрокуцио
   

Тежестта на термичната травма се определя от общата площ на изгарянето и дълбочината на поражение на кожата и прилежащите тъкани . Значение има локализацията , възрастта , дори и пола на пострадалия .

Определянето на площта на изгарянето се извършва по правилото на деветките , както следва :

• 
  
  
  
  Каталог: files -> files
  files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
  files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
  files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
  files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
  files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
  files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
  files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
  files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт
  
  
  
  Изтегляне 0.63 Mb.
  
  Сподели с приятели: