* Тема 2: Закономерности и принципи за териториално разположение и развитие на производствени и обслужващи обекти Тема 3: Регионализация и глобализъм Тема 4: Регионално развитие и икономически растеж



страница1/12
Дата19.10.2018
Размер1.03 Mb.
#91123
ТипЗакон
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




РЕГИОНАЛНА ИКОНОМИКА

СЪДЪРЖАНИЕ






* Вместо въведение:
- Същност на регионалната икономика. Регионалната икономика и устойчивото развитие

* Тема 1: - Предмет и задачи на регионалната икономика

* Тема 2: - Закономерности и принципи за териториално разположение и развитие на производствени и обслужващи обекти

* Тема 3: - Регионализация и глобализъм

* Тема 4: - Регионално развитие и икономически растеж

* Тема 5: - Регионална инфраструктура

* Тема 6: - Миграция на населението. Основни миграционни потоци

* Тема 7: - Локационен процес

* Тема 8: - Локационни фактори и факторни зависимости

* Тема 9: - Свойства на локационните критерии

* Тема 10: - Избор и промяна на локация

* Тема 11: - Методология при определянето на локационните въздействия

* Тема 12: - Оценка от ефекта от локацията и проучване на общественото мнение
* Тема 13: - Транспортна ориентация

* Тема 14: - Местен вход и местен изход

* Тема 15: - Градовете и локационния процес

* Тема 16: - Градски системи и локация на търговските зони

* Тема 17: - Регионалното развитие в рамките на ЕС и регионална икономическа политика на ЕС

* Тема 18: - Политика на сближаване 2007-2013

* Тема 19: - Структурни фондове ма ЕС

* Тема 20: - Партньорството като предпоставка за развитие на устойчиво регионално развитие

* Тема 21: - Регионално развитие и свободни безмитни зони

* Тема 22: - Изграждане на клъстери за нуждите на регионалното развитие



* Тема 23. Пазарните отношения и регионалното рзвитие

* Тема 24: - Приложение на ГИС и регионалната икономика

* Тема 25:- Регионалната икономика и електронизацията на административните дейности









 


Въведение

СЪЩНОСТ НА РЕГИОНАЛНАТА ИКОНОМИКА И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ
Регионалната или т.нар. пространствена икономика отговаря на въпросите: Какво къде е? Защо е там? За какво служи?

Първият въпрос се отнася до всеки един вид стопанска дейност, засягаща не само стопанските обекти в тесен смисъл като: промишлени предприятия, селскостопански обекти и др., но и всякаква друга форма на дейност, включително домакинствата, обществени и частни институции и др. Въпросът "КЪДЕ", засяга местоположението на обектите в момента на констатацията. Въпросът "ЗАЩО Е ТАМ" засяга самата ЛОКАЦИЯ и нейната зависимост от други близко разположени стопански обекти и тяхното съответствие, степента на съществуващата териториална концентрация, разпръснатост на стопанските обекти в района. За проблема може да се говори както в общорегионален, така и във вътрешнорегионален план, засягащ различни по размер регионални единици (от райони и зони до площадки и парцели). Въпросът "ЗА КАКВО СЛУЖИ" засяга отрасловите функции на обекта, неговото предназначение, както и еластичността на ограниченията, отнасящи се до вида и до количеството на използваните природни, трудови и финансови ресурси, отношението към околната среда, способностите на стопанските ръководители.



Регионалната икономика е един от най-младите и бързо развиващи се отрасли на икономиката. Като причини за нейната по-късна поява могат да бъдат изтъкнати проявилата се тенденция в края на XIX век на загубване на връзка между съществуващи направления в науката и появата на интердисциплинарни проблеми, изискващи съвместни подходи за тяхното решаване. Занимаващите се с география, запленени от многообразието на откритията в периода XV-XIX век, изискващи значителна енергия за селекциониране, описване, изработване на карти, не бързат да си зададат въпроса "ЗАЩО". Архитектите и до момента отделят цялото си внимание на физическите и на естетическите аспекти на и без това прекалено идеализираните от тях урбанизирани райони.

Добронамереният критичен оттенък, с който се отнасяме към все още значителните пропуски на българската наука по пътя към интердисциплинарността, за която ни подсещат винаги отвън, не би трябвало да щади и икономистите. Въпросът "ЗАЩО Е ТАМ" и до момента е подценяван от макроикономистите у нас, за които е по-примамливо да намират нови и нови полета за изследователска дейност, отколкото да се задълбочават повече върху съществуващите връзки между тях, особено при създаването на национални модели. Оставяме този проблем от общометодологичен характер на изследователите на науката, но е важно да подчертаем, че каквато и блестяща икономическа концепция да се създаде за развитието на страната на макроравнище, то тя съществено и в много случаи — решаващо — се коригира (да не кажем деформира) от съществуващите регионални особености, включващи географското положение, климата, релефа, разполагаемите ресурси, вида на съществуващите производства и социалните особености на териториалните единици, които в никакъв случай не могат да се разглеждат като механичен сбор, съставящ националната територия.

Тази жалка картина на некорпоративност в научното мислене бе драстично променена през последните няколко десетилетия чрез обединяването на икономисти, архитекти, геолози, географи, урбанисти и дори еколози при разработването на проблемите на регионалната икономика. Безспорен лидер, вложил всичките си организаторски и интелектуални възможности в модернизирането и в популяризирането на регионалната икономика, е американският изследовател Уолтьр Айзард. Негова е заслугата за обединяването през 40-те години на нашия век на множество сътрудничещи си дисциплини около този нов фокус.

Центърът на мислене в това ново направление е свързан с различните подходи при интерпретирането на процеса на разположението (локацията) на стопанските обекти, процес, имащ също предистория и градация в схващането му за сложност и обоснованост.

Началните схващания за локационния процес са свързани с опростенческото обяснение, познато ни от старите географски учебници — черноморското крайбрежие е винопроизводителен район, защото там има много слънце. Варна, Бургас и Русе са най-големите пристанищни градове, защото имат най-добре развита пътна мрежа, свързана с вътрешността на страната. С други думи, неравномерното териториално разположение на стопанските дейности може да се обясни с обективното разположение на минералните суровини, различните видове почви, специфичния климат и други естествени фактори. Малко по-обобщено и по-прецизно от гледна точка на икономическата теория може да се обясни ролята на земята и съпътстващите я фактори в локационния процес, което възнамеряваме да направим по-нататък.

Един от пионерите на регионалната икономика си поставя въпроса: какви са възможните локационни варианти в имагинерния свят, в който живеем и чиито естествени ресурси са пред изчерпване. Очакванията, които той въвежда по този въпрос, са следните: Първо — концентриране на всички стопански дейности на едно място. Второ — неформално разпределение на дейностите по цялата територия. Трето — произволно разпръскване на дейностите. На практика обаче не се получава нито един от така представените схематични модели на териториално разпределение, тъй като действителността предлага един много по-усложнен, макар и често повтарящ се модел, напомнящ кристалните структури и доближаващ се до моделите на разпределение на населените места по света. Това ни дава основание да предположим заедно с Кристалер — Льош, че не само естествените природни фактори оказват влияние при пространственото разпределение на дейностите.

При разработването на своя абстрактен модел Льош възприема само две икономически ограничения, определящи локацията: икономики със специфична концентрация и транспортни разходи. Тези две ограничения, заедно с естественото местоположение на природните ресурси, представляват трите основни фундамента, върху които се изгражда теорията за пространственото разположение на стопанството.

Много отдавна, още от времето на Адам Смит, икономистите са наясно с икономиите, произтичащи от мащаба на производството, анализирайки ги като несъвършена делимост на факторите на производството, стоките и услугите. Икономиите при специфична концентрация могат да бъдат определени като икономии от мащаба при специфични дейности. От своя страна стоките и услугите не се самопридвижват свободно и бързо. Това става възможно чрез транспорта и чрез останалите видове комуникации, които имат своята цена. Именно цените ограничават степента, до която естествените дадености и икономиите от специфична концентрация могат да бъдат тълкувани самостоятелно.

Обобщавайки казаното дотук, можем да направим извода, че регионалната икономика като проблем се базира на три основни фактора: преимуществата на естествените ресурси, икономиите от териториална концентрация и цените на транспорта и комуникациите. Казано по друг начин, това звучи така: Регионалната проблематика се предопределя от:

  1. несъвършената мобилност на факторите;

  2. несъвършената им делимост;

  3. несъвършената мобилност на стоките и услугите.?

По същество устойчивото развитие може да се определи като концепция за екологоопазващо развитие на икономиката с пестеливо и дълбочинно използване на ресурсите, при което всяко човешко поколение оставя на следващото съхранени и способни да се самовъзпроизвеждат екологични системи, без да се лишава от удобствата за живот и от постиженията на промишлените технологии. Практическото осъществяване на тази идея изисква значителни усилия от държавната администрация и от законодателната власт, за да изработят и приведат в действие ясни правила за стопанска дейност, включващи: рециклиране на отпадъците, ограничаване до минимум на изхвърляните в природата емисии на вредни газове и химикали, строг контрол за безопасността на използваните в енергетиката радиоактивни материали, рекултивация на нарушените почви в резултат от добив на полезни изкопаеми, развитие на технологиите за получаване на енергия от възобновяеми източници, контролиран улов на риба в световния океан, възобновяване на горите, използвани за дърводобив или унищожени от природни действия.

Трудностите в поемане на тези ангажименти се състоят в необходимостта производителите да се лишат от част от печалбата за сметка на реализация на екологични проекти. Това се отразява негативно върху данъчните приходи за държавния бюджет и свива възможностите за бърза реализация на политически ангажименти, свързани с изхранването на населението, със социалното подпомагане, осигуряването на нови работни места, строежа и поддръжката на инфраструктурни съоръжения с национално значение, отстраняването на щети от природни бедствия, поддържането на отбранителна способност, ред и сигурност.

Необходимостта от намиране на път към този труден компромис се налага от осезаемите неблагоприятни промени в климата, свързани с природни бедствия, изтъняването на озоновия защитен слой на атмосферата, бързото намаляване и поскъпване на невъзобновимите полезни изкопаеми - нефт, природен газ, въглища, руди на черни и цветни метали и др.

През 1992 г. в Рио де Жанейро на среща на държавни и правителствени ръководители (срещата е на високо равнище по проблемите на планетата Земя и конференцията на ООН по околната среда и развитието) представители на 179 страни приеха проект за постигане на устойчиво развитие. Това е първият и основен международен документ, който третира проблемите за изменението в климата в глобален мащаб. Основната теза в този проект е човечеството да удовлетвори своите нужди от материални блага в настоящия момент, без да подлага на риск задоволяването на потребностите на бъдещите поколения.

Лансира се виждането, че жизнеспособната, просперираща икономика и чистата околна среда са еднакво необходими за едно съвременно общество. Вниманието се фокусира върху подобряването на живота без постоянно нарастване на количеството енергия и материални продукти, които се потребяват.

България се присъедини към страните, подписали Рамковата Конвенция на ООН по изменение на климата на срещата в Рио де Жанейро, като ратифицира конвенцията през март 1995 г.1 и пое ангажимента нивото на парникови газове в страната през 2000 г. да не надвишава равнището през базовата година за конвенцията.

Регионалната икономика е наука, пряко свързана с динамичното развитие на територията, а не абстрактна теоретична система. В този смисъл устойчивото развитие е път за постигане на нейните задачи. Въпросът е до каква степен и по какъв начин тя може да допринесе за утвърждаване на принципите на устойчивост в ежедневната стопанска практика и в бита на хората?

Според нас регионалната икономика изпълнява тази си функция, като предоставя анализи и прогнози, предлага концепции и алтернативи в помощ на управленските структури, ангажирани с проблемите на регионалното развитие на централно и на местно ниво. Те могат да се прилагат при разработване на националния план за регионално развитие, общинските планове и програми, националните и областните стратегии за развитие, на които е посветена специална структурна част от настоящия учебник.

За да изпълни тази своя роля, регионалната икономика изучава становището на всички заинтересовани страни в този процес - международни форуми, прави­телствени решения, браншови съюзи на производителите, населението в конкрет­ните населени пунктове, природозащитни неправителствени организации2. Най-ясно този процес се откроява при локализацията, на която ще посветим специален раздел.

Като неделима част от Европа и член на Европейския съюз нашата страна следва стриктно да се придържа и да допринася за:

  • изпълнение на законовите рамки за околната среда в ЕС;

  • постигане на целите от Киото относно мерките, ограничаващи промяната в климата (чрез повишаване на енергийната ефективност и увеличаване на относителния дял на произвежданата енергия от възобновими източници);

  • подкрепа за екологощадящи начини на придвижване (комбинирани превози на контейнери и товарни камиони с помощта на електрифицирани железници);

  • подкрепа за изпълнение на Рамковата директива за водите;

  • подкрепа за управлението на мрежата НАТУРА 20003.

Широк кръг от природозащитни организации виждат необходимостта от осъществяване на четири основни стъпки за постигане на устойчиво развитие:

  1. Първа стъпка - интеграция. Това означава да се постигне съгласуваност между целите на Кохезионния и Структурните фондове на ЕС и изискванията на нормативната база за опазване на околната среда.

  2. Втора стъпка - увеличаване на ползата от устойчивото развитие. Това означава екологичните норми да се възприемат не като ограничения и санкции, а като възможност за увеличаване на качеството на живот. Например интегрираното управление на водите може да намали рисковете от наводнения.

  3. Трета стъпка - партньорство между институциите, имащи отношение към устойчивото развитие, отвореност и гласност при вземане на инвестиционни решения, въвличане на гражданското общество и неправителствените организации в планирането на средствата за регионално развитие, мониторинг и опазване на околната среда и в осъществяването на контрол върху изразходването на тези средства.

  4. Четвърта стъпка - оценка. Осигуряване на обективна оценка за резултатите от изпълнението на проекти за регионално развитие, като се осигури равнопоставеност между икономическите, социалните и природозащитните критерии. Доброто представяне в областта на опазване на околната среда трябва да бъде огласявано и поощрявано, а проекти, които на своя първи етап са се представили незадоволително в това отношение, да бъдат санкционирани или прекратявани.

Поетите ангажименти от България в областта на опазване на околната среда, целящи постигане на устойчиво развитие, намират израз в Националната стратегия по околната среда. Стратегията е разработена за периода 2005 - 2014 г., с План за действие 2005 - 2009 г. Тя е продължение на Националната стратегия по околна среда 2000 - 2006 г. и в този аспект основната дългосрочна цел на политиката в областта на околната среда се запазва. Най-новата Национална стратегия4 по околна среда 2009 - 2018 г. е съобразена с принципите на предотвратяване и намаляване на риска за човешкото здраве, интегриране на политиката по опазване на околната среда в секторните политики за развитие на икономиката и информираност на гражданите за състоянието на околната среда. Това е национална стратегия, в която при определяне на целите и действията е взето под внимание мнението на широк кръг представители - на държавните институции, на бизнеса, на общините, НПО и обществеността.

Стратегическите цели' на Националната стратегия за околна среда 2009 -2018 г. са следните:

/. Намаляване и предотвратяване на последиците от изменението на климата и чиста енергия

Очаквани резултати от изпълнението на стратегическата цел - започване на процес на развитие на нисковъглеродна и енергийно ефективна икономика, което ще допринесе за намаляване на натиска върху околната среда, по-добро адаптиране на страната към промените в климата, изпълнение на ангажиментите на страната по линия на Европейския съюз и ООН в областта на изменението на климата.


2. Осигуряване на достатъчно по количество и с добро качество вода

Очаквани резултати от изпълнението на стратегическата цел - по-добро задоволяване на потребностите от вода в необходимото количество и качество както за осигуряването на живота и здравето на населението, така и за нуждите на икономиката при осигуряването на условия за възпроизводството и развитието на водните екосистеми, включително и Черно море, изпълнение на ангажиментите на страната по линия на Европейския съюз и ООН в сектор „Води".

3. По-здравословна околна среда за по-добро качество на живот

Очаквани резултати от изпълнението на стратегическата цел - постигане на по-добро качество на околната среда, при което степента на предизвиканото от човешката дейност замърсяване да не оказва съществено влияние и да не представлява риск за здравето на хората; изпълнение на ангажиментите на страната по линия на Европейския съюз и ООН, свързани с компонентите и факторите на околната среда.

4. Насърчаване на устойчивото потребление и производство


1 http://www2.moew.government.bg/dialog/debate_strategy_action.html, Национална стра­тег5. Ограничаване и спиране на загубата на биологично разнообразие



.

6. Формиране на нови модели на поведение на обществото, щадящи околна-


та среда и съдействащи за устойчивото развитие, както и осигуряване на по-
качествена информация и мониторинг за околната среда

Очаквани резултати от изпълнението на стратегическата цел - по-висока подкрепа и активно участие на всички групи от населението за опазването на окол­ната среда и устойчивото развитие, осигуряване на по-ефективен мониторинг и повече и по-качествени информационни услуги, свързани с околната среда за об­ществото и държавното управление. Това ще допринесе за изпълнението на анга­жиментите на страната по линия на Европейския съюз и ООН, свързани с осигуря­ване на достъп до информация и участие на обществеността в процеса на вземане на решения за околната среда, повишаване на съзнанието, образованието и култу­рата на обществото по въпросите на околната среда и устойчивото развитие, както и с мониторинга на околната среда.

Дезагрегирането на целите е представено на фигура 1.

Националните екологични стратегии представляват не само ориентир, но по-скоро отправна точка при разработването на регионални стратегии и планове и тяхната съгласуваност е сериозна предпоставка за успешно осъществяване на набе­лязаните мерки и приоритети.

ия за околна среда 2009 - 2018 г., Министерство на околната среда и вод5. Ограничаване и спиране на загубата на биологично разнообразие

Очаквани резултати от изпълнението на стратегическата цел - съхраняване на биологичното разнообразие в дългосрочен план, което е едно от най-богатите в Европа, ползване на екосистемните услуги по начин, който позволява запазване и повишаване на екологичните, икономическите и социалните функции на природа­та, изпълнението на ангажиментите на страната по линия на Европейския съюз и международните договори в областта на опазване на природата, по които България е страна.

6. Формиране на нови модели на поведение на обществото, щадящи околна-


та среда и съдействащи за устойчивото развитие, както и осигуряване на по-
качествена информация и мониторинг за околната среда

Очаквани резултати от изпълнението на стратегическата цел - по-висока подкрепа и активно участие на всички групи от населението за опазването на окол­ната среда и устойчивото развитие, осигуряване на по-ефективен мониторинг и повече и по-качествени информационни услуги, свързани с околната среда за об­ществото и държавното управление. Това ще допринесе за изпълнението на анга­жиментите на страната по линия на Европейския съюз и ООН, свързани с осигуря­ване на достъп до информация и участие на обществеността в процеса на вземане на решения за околната среда, повишаване на съзнанието, образованието и култу­рата на обществото по въпросите на околната среда и устойчивото развитие, както и с мониторинга на околната среда.

Дезагрегирането на целите е представено на фигура 1.

Националните екологични стратегии представляват не само ориентир, но по-скоро отправна точка при разработването на регионални стратегии и планове и тяхната съгласуваност е сериозна предпоставка за успешно осъществяване на набе­лязаните мерки и приоритети.

ите, София, 2005. Ограничаване и спиране на загубата на биологично разнообразие

Очаквани резултати от изпълнението на стратегическата цел - съхраняване на биологичното разнообразие в дългосрочен план, което е едно от най-богатите в Европа, ползване на екосистемните услуги по начин, който позволява запазване и повишаване на екологичните, икономическите и социалните функции на природа­та, изпълнението на ангажиментите на страната по линия на Европейския съюз и международните договори в областта на опазване на природата, по които България е страна.

6. Формиране на нови модели на поведение на обществото, щадящи околна-


та среда и съдействащи за устойчивото развитие, както и осигуряване на по-
качествена информация и мониторинг за околната среда

Очаквани резултати от изпълнението на стратегическата цел - по-висока подкрепа и активно участие на всички групи от населението за опазването на окол­ната среда и устойчивото развитие, осигуряване на по-ефективен мониторинг и повече и по-качествени информационни услуги, свързани с околната среда за об­ществото и държавното управление. Това ще допринесе за изпълнението на анга­жиментите на страната по линия на Европейския съюз и ООН, свързани с осигуря­ване на достъп до информация и участие на обществеността в процеса на вземане на решения за околната среда, повишаване на съзнанието, образованието и култу­рата на обществото по въпросите на околната среда и устойчивото развитие, както и с мониторинга на околната среда.

Дезагрегирането на целите е представено на фигура 1.

Националните екологични стратегии представляват не само ориентир, но по-скоро отправна точка при разработването на регионални стратегии и планове и тяхната съгласуваност е сериозна предпоставка за успешно осъществяване на набе­лязаните мерки и приоритети.

9 г.

Очаквани резултати от изпълнението на стратегическата цел - започване на процес на прекъсване на зависимостта между икономическия растеж на страната и въздействието му върху околната среда, намаляване на екологичния отпечатък от потреблението и производството, изпълнение на ангажиментите на страната по линия на Европейския съюз и ООН, свързани с устойчивото потребление и производство.

5. Ограничаване и спиране на загубата на биологично разнообразие



Очаквани резултати от изпълнението на стратегическата цел - съхраняване на биологичното разнообразие в дългосрочен план, което е едно от най-богатите в Европа, ползване на екосистемните услуги по начин, който позволява запазване и повишаване на екологичните, икономическите и социалните функции на природата, изпълнението на ангажиментите на страната по линия на Европейския съюз и международните договори в областта на опазване на природата, по които България е страна.

6. Формиране на нови модели на поведение на обществото, щадящи околна- та среда и съдействащи за устойчивото развитие, както и осигуряване на по- качествена информация и мониторинг за околната среда



Очаквани резултати от изпълнението на стратегическата цел - по-висока подкрепа и активно участие на всички групи от населението за опазването на околната среда и устойчивото развитие, осигуряване на по-ефективен мониторинг и повече и по-качествени информационни услуги, свързани с околната среда за обществото и държавното управление. Това ще допринесе за изпълнението на ангажиментите на страната по линия на Европейския съюз и ООН, свързани с осигуряване на достъп до информация и участие на обществеността в процеса на вземане на решения за околната среда, повишаване на съзнанието, образованието и културата на обществото по въпросите на околната среда и устойчивото развитие, както и с мониторинга на околната среда.


Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница