§ в чл. 4, ал. 3 думите „акциз на” се заменят с „акцизни”. § 2

(обн., ДВ, бр. 42 от 2006 г., доп., бр. 61 от 2006 г., изм. и доп., бр. 70 от 2006 г., бр. 8 от 2007 г., доп., бр. 33 от 2007 г., изм. и доп., бр. 4 от 2008 г., бр. 28 и бр. 100 от 2009 г.)

1. В ал. 1 думите „приложение № 1” се заменят с „приложение № 1а”.

2. В ал. 3 се правят следните изменения и допълнения:

а) в т. 1 пред думата „фактурата” се добавя „копие от”;

б) създават се т. 4 и 5:

„4. анализен сертификат;

5. документ, удостоверяващ начисляването и заплащането на акциза.”
§ 4. В чл. 8, ал. 2, т. 4 думите „лицето заплатило акциза” се заменят с „лицето/ата, начислило/и и заплатило/и акциза”.
§ 5. В чл. 9, ал. 5, т. 3 думите „лицето заплатило акциза” се заменят с „лицето/ата, начислило/и и заплатило/и акциза”.
§ 6. В чл. 10 се създава ал. 4:

„(4) В случай че при извършена проверка се установи, че фактически вложените етилов алкохол или алкохолни напитки надвишават закупеното по документи количество, разликата се счита за освободена за потребление акцизна стока по чл. 20, ал. 2, т. 21 от закона.

1. 
   Създават се нова ал. 2 и ал. 3, 4 и 5:
   

(3) За целите на прилагане на ал. 1 и 2, лицата следва да разполагат с анализен сертификат, като в случаите по ал. 2 в анализния сертфикат или в протокол трябва да е посочена информация за количествата газьол и за маркиращите вещества в съответствие с чл. 103, ал. 3.

(4) Лицата, които използват енергийни продукти за производство на консистентни смазки (греси), включени в код по КН 2710 19 99, следва да разполагат с удостоверение за освободен от акциз краен потребител.

(5) Когато енергиен продукт участва в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва за битови и стопански нужди, непосредствено или чрез преносна среда, се счита, че този продукт е енергиен продукт за отопление.”.

2. Досегашната ал. 2 става ал. 6.

3. Създава се ал. 7:

„(7) Удостоверение за освободен от акциз краен потребител се издава на лице, което:

1. не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;

2. се представлява от лица, които:

а) не са осъждани за престъпление от общ характер;

б) не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори.

3. няма ликвидни и изискуеми митнически задължения, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски;

4. не е извършило тежко или повторно нарушение по закона;

5. разполага със собствени или наети помещения, където ще се получават и използват енергийните продукти.”.

1. В ал. 2 се създават т. 8 и 9:

„8. максимален производствен капацитет;

9. максимален складов капацитет за получаваните енергийни продукти.”.

2. Алинея 3 се изменя така:

„(3) Към искането за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител се прилагат:

1. актуално удостоверение за вписване в търговския регистър - оригинал или нотариално заверено копие в случаите, когато лицето не е пререгистрирано по реда на Закона за търговския регистър;

2. заверено копие от документ, удостоверяващ единния идентификационен код на лицето;

3. декларация, че лицето не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;

4. свидетелство за съдимост за обстоятелствата по чл. 13, ал. 7, т. 2, буква „а”, а ако лицата не са български граждани - декларация;

5. декларация за обстоятелствата по чл. 13, ал. 7, т. 2, буква "б";

6. удостоверение за наличие или липса на данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски;

7. план на обекта с обозначени местоположение и предназначение на помещенията и оборудването;

8. документ за собственост или договор за наем на обекта;

9. копие от разрешението за въвеждане в редовна експлоатация на обекта;

10. списък на доставчиците;

11. лиценз, разрешение или регистрация за осъществяване на дейността, за която ще се използват енергийните продукти, когато това се изисква по закон;

12. технологичната схема на производствения процес, разходни норми, максимални стойности на технологичните загуби, техническа спецификация;

13. издадени документи, въз основа на одобрен и общодостъпен стандарт (български, международен, европейски) по Закона за националната стандартизация.”.
§ 9. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:

„(1) Митницата, в която е подадено искането по чл. 14, ал. 1, извършва проверка относно изпълнението на изискванията за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, която включва най-малко следното:

1. проверка на производствените помещения и оборудването;

2. вземане на проби за задължителен лабораторен анализ;

3. проверка на всички дейности, за които ще се използват енергийните продукти.

(2) Когато се установят нередовности, които могат да бъдат отстранени, началникът на митницата в 14-дневен срок от подаване на искането писмено уведомява лицето, което отстранява нередовностите или предоставя допълнителна информация в 14-дневен срок от получаване на уведомлението.”.

2. Създава се ал. 6:

„(6) Удостоверението по ал. 3 и решението по ал. 4 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”.
§ 10. В чл. 16, ал. 2, т. 2 думите „код и” се заличават.
§ 11. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) При настъпване на промяна на обстоятелствата, при които е издадено удостоверението по чл. 16, освободеният от акциз краен потребител незабавно уведомява за това митницата.”.

2. Създава се нова ал. 2:

„(2) При промяна на обстоятелствата, които подлежат на вписване в удостоверението по чл. 16, лицата подават искане за издаване на ново удостоверение.”.

3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „ал. 1” се заменят с „ал. 2”.

1. Алинея 2 се изменя така:

„(2) Началника на митницата прекратява действието на удостоверението на освободен от акциз краен потребител:

1. по молба на освободеният от акциз краен потребител;

2. при прекратяване или ликвидация на освободеният от акциз краен потребител;

3. по своя инициатива:

а) когато освободеният от акциз краен потребител престане да отговаря на изискванията по чл. 13, ал. 7;

б) когато не са спазени изискванията на чл. 17, ал. 1.”.

2. Създават се ал. 3 и 4:

„(3) Действието на удостоверението на освободен от акциз краен потребител се прекратява с решение на началника на компетентната митница, което подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго.

(4) Решението по ал. 3 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”.

§ 13. В чл. 21а след думите „седалище на” се добавя „лицензираните железопътни превозвачи и управителите на железопътната инфраструктура – за използваната от тях тягова и нетягова електрическа енергия при осъществяването на тяхната дейност, на”.
§ 14. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 3:

„(3) Възстановяването по ал. 2 за газьол с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49 и енергийни продукти, съдържащи газьол с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49, предназначени за зареждане на плавателни средства се прилага, само ако газьолът е маркиран в съответствие с чл. 103, ал. 3.”.

2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.

„3. анализен сертификат по чл. 62, ал. 1 и 2 от закона, а в случаите по чл. 22, ал. 3 в анализния сертфикат или в протокол, трябва да е посочена информация за количествата газьол и за маркиращите вещества в съответствие с чл. 103, ал. 3.”.

(2) Когато смазочните масла се получават като предварително опаковани продукти с маса от 5 г до 10 кг включително или с обем от 5 мл до 10 л включително, митническите органи могат да разрешат на лицата облекчена процедура за прилагане на чл. 76в, ал. 4, т. 1от закона.

(3) За целите на прилагане на ал. 2 лицата могат да подадат едно уведомление за общото количество на акцизните стоки, които ще бъдат изпратени от друга държава членка в рамките на календарния месец.

(4) В случаите по ал. 2 лицата могат да включат в акцизната декларация по чл. 87, ал. 6 от закона всички получени стоки в рамките на 14-дневния период.

(5) При въвеждане на територията на страната на смазочни масла от друга държава членка, които не са в потребителски опаковки до 210 литра, се прилага акцизна ставка 0 лева за 1000 литра при условие, че:

1. са спазени разпоредбите на чл. 76в, ал. 4, т. 1, 3 и 5 и ал. 5 от закона;

2. 
   лицето писмено декларира пред митническите органи, че:
   

б) акцизните стоки няма да се използват за моторно гориво или гориво за отопление, и

в) акцизните стоки няма да се използват като добавка или за разреждане на моторни горива.

3. в писмената декларация по т. 2 лицето посочва дейностите, в които ще се използват стоките и лицата, които ще ги потребяват.

(6) Писмената декларация по ал. 5, т. 2 се прилага към уведомлението по чл. 76в, ал. 5 от закона.

(7) Когато смазочните масла ще се използват в дейности, представляващи производство по смисъла на чл. 59 от закона, уведомлението по чл. 76в, ал. 4, т. 1 от закона се подава от лицензирания складодържател, в чийто склад ще постъпят стоките.

(8) В случаите по ал. 7 не се прилага разпоредбата на чл. 76в, ал. 4, т. 2 от закона.

Чл. 26е. (1) При внасяне на смазочни масла на територията на страната в потребителски опаковки до 210 литра, се прилага акцизна ставка 0 лева за 1000 литра.

(2) При внасяне на смазочни масла на територията на страната, които не са в потребителски опаковки до 210 литра се прилага акцизна ставка 0 лева за 1000 литра при условие, че вносителят писмено декларира пред митническите органи, че:

1. акцизните стоки ще се използват пряко в дейности, които не представляват производство по смисъла на чл. 59 от закона, и

2. акцизните стоки няма да се използват за моторно гориво или гориво за отопление, и

3. акцизните стоки няма да се използват като добавка или за разреждане на моторни горива.

(3) В писмената декларация по ал. 2 лицето посочва дейностите, в които ще се използват стоките и лицата, които ще ги потребяват.

(4) Писмената декларация по ал. 2 се прилага към митническата декларация.

(5) Когато смазочните масла ще се използват в дейности, представляващи производство по смисъла на чл. 59 от закона, стоките се допускат за свободно обращение с едновременно поставяне под режим отложено плащане на акциз при спазване на разпоредбите на раздел VІа и VІб от закона.

1. акцизните стоки ще се използват пряко в дейности, които не представляват производство по смисъла на чл. 59 от закона, и

2. акцизните стоки няма да се използват за моторно гориво или гориво за отопление, и

3. акцизните стоки няма да се използват като добавка или за разреждане на моторни горива.

(2) В писмената декларация по ал. 1 лицето посочва дейностите, в които ще се използват стоките и лицата, които ще ги потребяват.

(3) Писмената декларация по ал. 1 се прилага към акцизната декларация.”.

„Чл. 28. (1) Данъчният склад за производство и складиране е недвижим имот, който обхваща всички сгради и помещения, които се използват за производство, складиране и подготовка за извеждане на акцизни стоки, площите и помещенията за съхранение на суровини и други помещения и площи, които ги свързват, включително административните сгради и съоръженията.

(2) Данъчният склад за производство и складиране отговаря на следните изисквания за сигурност и контрол:

1. е ограден, като помещенията и съоръженията не са пряко свързани с такива извън данъчния склад;

2. достъпът до него се осъществява през определени входни и изходни контролно-пропускателни пунктове;

3. разполага с физическа охрана или сигнално-охранителна техника;

4. помещенията са подходящо обозначени чрез посочване на вида на извършваните в тях дейности;

5. всички външни прозорци, порти и огради трябва да бъдат осигурени със заключващи устройства;

6. помещенията и съоръженията отговарят на специалните нормативни изисквания за тяхната експлоатация, включително на нормите и правилата за противопожарна безопасност;

7. в помещенията са монтирани средства за измерване, позволяващи контрола на постъпилите, произведените, складираните и изведените от данъчния склад акцизни стоки, отговарящи на изискванията на Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им;

8. разполага с автоматизирана система за отчетност, позволяваща отчитането на количествата на постъпващите суровини и акцизни стоки, произведените, складираните и изведените от данъчния склад акцизни стоки;

9. съдовете и резервоарите в данъчния склад трябва да имат трайна идентификация и означаване върху тях на общата вместимост и търговското наименование на акцизната стока.

(3) Данъчният склад за складиране е недвижим имот, който обхваща всички сгради и помещения, които се използват за складиране и подготовка за извеждане на акцизни стоки и други помещения и площи, които ги свързват, включително административните сгради и съоръженията.

(4) Данъчният склад за складиране отговаря на следните изисквания за сигурност и контрол:

1. е обособен, като помещенията и съоръженията не са пряко свързани с такива извън данъчния склад;

2. разполага с физическа охрана или сигнално-охранителна техника;

3. всички външни прозорци, порти и огради трябва да бъдат осигурени със заключващи устройства;

4. помещенията са подходящо обозначени чрез посочване на вида на извършваните в склада дейности;

5. отговаря на специалните нормативни изисквания за тяхната експлоатация, включително на нормите и правилата за противопожарна безопасност;

6. в помещенията са монтирани средства за измерване, позволяващи контрола на постъпващите и изведените от данъчния склад акцизни стоки, отговарящи на изискванията на Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им;

7. да разполага с автоматизирана система за отчетност, позволяваща отчитането на количествата на постъпващите, складираните и изведените от данъчния склад акцизни стоки;

8. съдовете и резервоарите в данъчния склад трябва да имат трайна идентификация и означаване върху тях на общата вместимост и търговското наименование на акцизната стока.

(5) Транспортни средства и части от тях не могат да бъдат използвани като съдове и резервоари за съхранение в данъчен склад. Не се счита за съхранение използването/държането на транспортните средства в рамките на данъчния склад до приключването на операциите по разтоварване съгласно изискванията на закона.

(6) За прилагане на разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 7 от закона, помещенията се ползват само от лицето, получило лиценз за управление на данъчен склад.”.

„(1) Митническите органи извършват проверки на мястото, посочено като местонахождение на данъчния склад за установяване изпълнението на изискванията на закона и нормативните актове по прилагането му за издаване на лиценз за управление на данъчен склад.

1. 
   Създават се нови ал. 1 и 2:
   

(2) Началникът на компетентната митница изготвя становище относно възможността за осъществяване на контрол в данъчния склад във връзка с изискванията на закона и нормативните актове по прилагането му, което заедно с протокола за извършената проверка се изпращат до Централното митническо управление на Агенция „Митници”.”

2. Досегашната ал. 1 става ал. 3 и в нея след думата „закона” се добавя „и нормативните актове по прилагането му”.

3. Досегашната ал. 2 става ал. 4 и в нея думите „този правилник” се заменят с „нормативните актове по прилагането му”.

„(3) В случаите, когато в документа за въвеждане в експлоатация на обекта или в документа за собственост са посочени повече от едно лице, лицето подаващо искането за регистрация по ал. 1 прилага и писмено съгласие от другите лица за ползването на обекта само от заявителя.”.

1. Досегашния текст става ал. 1 и в нея след думата „закона” се добавя „и нормативните актове по прилагането му.

2. Създава се ал. 2:

„(2) За специализиран малък обект за дестилиране и на обект за винопроизводство на малък винопроизводител се издава удостоверение за регистрация само на един собственик/наемател.”.

1. В ал. 1 след думата „закона” се добавя „и нормативните актове по прилагането му”.

2. В ал. 2 след думата „закона” се добавя „и нормативните актове по прилагането му” и думите „чл. 58, т. 3” се заменят с „чл. 58, ал. 1, т. 3”.
§ 25. В чл. 37б се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите „седалище и адрес на управление” се заменят с „местонахождение на обекта, където ще се получават и разтоварват акцизните стоки, преди започване на дейността”.

2. Създават се ал. 4 и 5:

„(4) За всеки обект, където ще се получават и разтоварват акцизните стоки се издава отделно удостоверение за регистрация.

(5) За прилагане на разпоредбата на ал. 4 обект е завод, фабрика, сграда, помещение, съоръжение, който се ползва само от лицето, получило удостоверение за регистриран търговец.”.
§ 26. В чл. 37в се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:

„(1) Лицата по чл. 58а, ал. 1 от закона подават искане до началника на митницата по местонахождение на обекта, където ще се получат и разтоварят акцизните стоки, за издаване на разрешение за получаване еднократно на определено количество акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз, изпратени от лицензиран складодържател от друга държава членка, по образец съгласно приложение № 7д.

(2) Искане за еднократно получаване на определено количество акцизни стоки се подава не по-късно от 30 дни преди датата на получаване на стоките. Към искането се прилагат документите, посочени в чл. 58а, ал. 2 от закона.”.

2. В ал. 3 думата „конкретното” се заменя с „еднократно определено”.

3. В ал. 4 думите „всяка конкретна доставка” се заменят с „всяко еднократно получаване на определено количество акцизни стоки”.

4. Създават се ал. 6, 7 и 8:

„(6) Разрешението по ал. 3 се издава за доставка на акцизни стоки с един придружителен административен документ/електронен административен документ.

(7) За всеки обект, където ще се получават и разтоварват акцизните стоки се издава отделно разрешение.

(8) За прилагане на разпоредбата на ал. 7 обект е завод, фабрика, сграда, помещение, съоръжение, който се ползва само от лицето, получило разрешение.”.

(2) Към искането се прилагат документите, посочени в чл. 58г, ал. 2 от закона.

(3) В сроковете, определени в закона, началникът на съответната митница издава удостоверение за регистрация по образец съгласно приложение № 7з или отказва с мотивирано решение издаването му.”.
§ 28. В чл. 38, ал. 1 се изменя така:

„(1) Производството по чл. 59 от закона задължително се извършва само от лицензирани складодържатели, получили лиценз за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки.”.

„Чл. 41. (1) Производство на енергийни продукти са дейностите по чл. 59, ал. 2 от закона.

(2) Не се счита за производство на енергийни продукти дейност, при която извън производствено предприятие или данъчен склад се използват енергийни продукти заедно с други енергийни продукти или други материали, при условие че:

1. акцизът върху компонентите е вече заплатен, и

2. платената сума не е по-малка от сумата, която би била дължима върху готовия продукт получен от компонентите.”.
§ 30. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 2 се изменя така:

„(2) Демонтирането на наличните средства за измерване се извършва в присъствието на митническите органи, а монтирането на нови и ремонтът на място на наличните средства за измерване и в присъствието на органите за метрологичен контрол и надзор.”.

2. Създава се ал. 4:

„(4) Редът, условията, специфичните изисквания и контрола по ал. 1, 2 и 3 се определят с наредбата по чл. 103а, ал. 2 от закона.”.
§ 31. Член 45 се изменя така:

„Чл. 45. (1) Собствениците или наемателите на специализираните малки обекти за дестилиране са длъжни да измерват:

1. количеството произведен етилов алкохол (ракия) чрез оразмерени или калибрирани съдове;

2. алкохолното съдържание по обем, съгласно изискванията на Наредбата за контрола и координацията на контрола върху вината, спирта, дестилатите и спиртните напитки, приета с Постановление № 232 на Министерския съвет от 2005 г. (ДВ, бр. 99 от 2005 г.).

(2) Собствениците или наемателите на специализираните малки обекти за дестилиране са длъжни да изискат от физическите лица, които предоставят за производство на етилов алкохол (ракия) ферментирали материали от грозде или плодове – собствено производство, да попълнят справка-декларация.

(3) Справката-декларация по ал. 2 съдържа:

1. трите имена, ЕГН и постоянен адрес на физическото лице;

2. количество и вид на предоставения ферментирал материал за дестилиране.

(4) В справката-декларация по ал. 2 физическото лице декларира, че предоставените ферментирали материали от грозде или плодове са от собствено производство.

(5) Справката-декларация по ал. 2 се попълва в три екземпляра – първият екземпляр остава в специализирания малък обект за дестилиране, вторият се дава на физическото лице и се прилага към екземпляра на акцизния данъчен документ за лицето, а третият се предоставя от собственика или наемателя на обекта на митническото учреждение по местонахождение на обекта, в срока на подаването на акцизната декларация.”.

„Чл. 48а (1) В случаите по чл.60а от закона, лицата които ще извършват тестване или изпитване на машини, съоръжения или инсталации, са длъжни да уведомят митницата по местонахождение на обекта, преди започването на тези дейности.

(2) Уведомяването по ал. 1 се извършва в писмена форма, като в него се посочват датата и часът на тестването или изпитването. Тестването или изпитването се извършва в рамките на работното време и в присъствието на митнически служител определен със заповед на началника на компетентното митническо учреждение.”.
§ 34. Създава се чл. 48б:

„Чл. 48б. В случаите на прекратяване действието на лиценза за управление на данъчен склад или прекратяване на регистрацията се допуска:

1. лицата да приключат дейностите по дообработка на налични акцизни стоки под контрола на митническите органи за привеждането им в съответствие с нормативни изисквания в данъчния склад/обекта;

2. дейностите по дообработка на налични акцизни стоки да се извършат в друг данъчен склад под контрола и с разрешение на митническите органи по реда на чл. 49а.”.

„Чл. 48в. Разпоредбата на чл. 44, ал. 4 се прилага и за лицата по чл. 37а, 37б и 37в, като се отчита съответната специфика.”.

1. В ал. 2 след думата „складират” се добавя „под режим отложено плащане на акциз” и думите „чл. 50” се заменят с „чл. 65, ал. 5 от закона ”.

2. Алинея 3 се изменя така:

(3) Нефтопроводите и нефтопродуктопроводите от мястото на добиване или от железопътни разтоварища или пристанища до данъчен склад, както и от данъчен склад, до железопътни разтоварища, намиращи се извън данъчен склад или до пристанища, са неразделна част от съответния данъчен склад в случаите, когато се използват единствено за дейността на данъчния склад.

3. Създава се ал. 4:

„(4) Извън случаите по ал. 3 нефтопроводите и нефтопродуктопроводите са отделни данъчни складове.”.

4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея след думите „ал. 3” се добавя „и 4”, а думите „ал. 2,” се заличават.
§ 37. Създава се чл. 49а:

„Чл. 49а. (1) За прилагане разпоредбата на чл. 66, ал. 5 от закона, лицензирания складодържател уведомява митницата по местонахождение на данъчния склад при наличието на извънредни обстоятелства, които налагат съхраняването на акцизни стоки със заплатен акциз в данъчния склад.

(2) Уведомяването по ал. 1 се извършва в писмена форма, като в него се посочват обстоятелствата, които налагат съхранението в данъчния склад на акцизни стоки с платен акциз, вид, количество и код по КН на акцизните стоки, срокът за съхранение и чия собственост са. Към уведомлението се прилага и документ, удостоверяващ начисляването и заплащането на акциза за стоките, за които се иска разрешение, както и документ за собственост.

(3) В 14-дневен срок от постъпване на уведомлението, началникът на митницата по местонахождение на данъчния склад издава разрешение за съхранение на акцизни стоки с платен акциз в данъчния склад или мотивиран отказ за издаване на разрешение.

(4) Разрешението по ал. 3 съдържа най-малко следната информация:

1. наименование на митническото учреждение, издало разрешението;

2. правните основания и причините за издаване на разрешението;

3. наименование на лицензирания складодържател;

4. идентификационен номер на лицензирания складодържател;

5. идентификационен номер на данъчния склад;

5. седалище и адрес на управление и единен идентификационен код на лицензирания складодържател;

7. адрес на данъчния склад;

8. вид, количество и код по КН на съхраняваните акцизни стоки с платен акциз;

9. наименование и ЕИК на собственика на стоките с платен акциз;

10. срок за съхранение на акцизните стоки с платен акциз.”
§ 38. Член 50 се изменя така:

„Чл. 50. В данъчен склад за складиране не може да се извършват дейности, представляващи производство на акцизни стоки по смисъла на чл. 59 от закона.”.

„Чл. 52а. (1) Операциите по смесване на втечнени нефтени газове и на горива от нефтен произход с биогорива, когато съдържанието на биогориво е по-малко от 4 на сто, се извършват след еднократно уведомление до компетентното митническо учреждение, че в данъчния склад ще се извършват такива операции.

(2) Операциите по смесване на горива от нефтен произход с биогорива, когато съдържанието на биогориво е от 4 до 5 на сто, се извършват след уведомление до компетентното митническо учреждение по местонахождение на данъчния склад преди започване на всяка конкретна операция.

(3) Уведомлението по ал. 1 и 2 се извършва в писмена форма и съдържа информация за лицензирания складодържател, данъчния склад, конкретната операция, като в случаите по ал. 2 се посочва задължително датата и часът на планираната операция.

1. да издават анализен сертификат за всяка партида, в който е посочено процентното съдържание на биогориво;.

2. да водят отчетност за количеството смесени горива, като ги разграничават в зависимост от процентното съдържание на биогоривото;

3. да прилагат към акцизната декларация справка за количествата смесени горива през данъчния период, като ги разграничават в зависимост от процентното съдържание на биогоривото.”.

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) За прилагане разпоредбите по чл. 21, ал. 6 и чл. 25, ал. 1, т. 1 от закона лицата своевременно в писмена форма уведомяват митническото учреждение по местонахождение на обекта/данъчния склад за осигуряване присъствието на митнически служители при унищожаването на акцизните стоки.”.

2. Създават се ал. 4 и 5:

„(4) Предаването на отпадъчни нефтопродукти от лицензирани складодържатели на лицата по чл. 4, ал. 1 от Наредбата за изискванията за третиране и транспортиране на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти за оползотворяване чрез изгаряне, не се счита за унищожаване по смисъла на закона.

(5) В случаите по ал. 4 се прилагат разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и ал. 3-6 от закона.”.