01: “ Общ преглед на желанията”

Глава 03-01: “ Общ преглед на желанията”

“Всичко започва от някакво единично действие, което трябва да бъде целенасочено, точно и да се осъществява с непреклонност. Когато повтаря такова действие достатъчно дълго, човек придобива непоколебимо намерение. А непоколебимото намерение може да бъде приложено към всичко. И щом само то е достигнато – пътят е открит.”

В зависимост от модата в обществото някои форми на силни желания се признават за “полезни” и в такъв случай хората, чиито желания в дадения момент попадат в допустимите граници се ползват с “уважение”, поддръжка и одобрение, но щом се промени модата или щом човек прояви и други желания веднага се връща попада отново в категорията на Чудаците и маниаците. Това води до това, че тази, чиито радостни желания попадат в допустимите от обществото граници е принудена да потиска всички други желания, механично да подхранва “правилното” желание, което бързо го превръща в задължение, в механично и безрадостно действие.

Ако ти си научена да потискаш радостните си желания, да ги изпитваш тайно, като при това изпитваш и срам, чувство за вина и страх, то това често може да премине и в скрита или явна агресия и ненавист. Ти се лишаваш от наслаждението от самия процес на изпитване и реализация на желанията, докато в същото време изпитването и реализацията на механичните, на “правилните” желания не ти носи радост и ти като от наркотик изпитваш нужда да имаш само резултат. А когато при изпитването и реализацията на желанието няма радост, а само желание да имаш резултат, тогава те връхлитат все нови и нови НЕ: загриженост за резултата, страх да не би да не го постигнеш, страх да не се възползва някой друг от твоя резултат и т.н. Във връзка с това укрепва отношението към желанията като към нещо мъчително и колкото е по-силно желанието, толкова по-ужасни са НЕ, съпровождащи целия процес на изпитване и реализация.
03-01-02) Да се даде определение на желанието е невъзможно, тъй като да определиш – значи да сведеш към нещо, което вече е известно, но желанието не се свежда до нищо – нито до емоции, нито до мисли, нито до усещания. Има хора, които са толкова невнимателни към това, което изпитват, дотолкова са помрачени и затъпели от НЕ и концепции, че не могат да различат желанията от мислите, например. Внимателният човек лесно ще различи, кое е желание, а кое съпровождаща го мисъл и емоция – това са съществено различни слоеве на възприятията. Усещането за глад може да се съпровожда от желание да хапнеш, а усещането за сексуална възбуда – от желание да правиш секс; мисълта “той ме предаде” се съпровожда от емоцията ненавист, от желание да удариш, от усещане за кипене в главата или за ледени крайници и се изисква минимален навик в наблюдаването на своите възприятия, за да не се смесват всички тези възприятия. Колкото повече отстраняваш НЕ, механичните желания и концепциите и култивираш радостни желания, разсъдъчна яснота и други ОзВ, твоята способност да ги различаваш се увеличава.

Как аз разбирам, че ми се иска нещо? Сега ми се иска да ям кашкавал или да отида да се поразходя? Ако си задавам такъв въпрос, то това означава, че аз знам за наличието на две такива желания, но откъде знам това? Аз знам за това, тъй като в дадения момент имам усещане за вкуса на кашкавала и усещане за зрителния образ и аромата на гората, усещане за еластичната почва под краката ми и имам желание да усилия тези възприятия, да ги направя по-ясни. Това изглежда невъзможно – как така – какъв е тоя вкус на кашкавал, когато в устата ми няма никакъв кашкавал? Обаче никой не се учудва, че аз мога да не виждам в момента дърво, но да си го представя, а какво е това “представа”? Това е да имаш зрително възприятие за дърво – това възприятие ще бъде размито и неустойчиво, но това не е нещо друго, а именно зрително възприятие. Ако аз дълго разглеждам дървото, то зрителният образ ще стане ясен и устойчив, ще се появят и допълнителни възприятия и в резултат желанието ще се усили и томи образ може да стане по-силен. С кашкавала нещата стоят по същия начин – възниква слаб, размит вкус на кашкавал и възниква желание да го усиля – появява се вътрешен диалог на тази тема, аз мога да започна да разсъждавам за това как да получа желания вкус на кашкавал. По този начин аз разбирам за това, че нещо ми се иска, тъй като възприятието вече се е появило на това място, но е слабо и размито. Ако аз искам да купя поличка на цветя, за да изпитвам задоволство от погледите на момчетата – този момент на това място ВЕЧЕ ИМА и задоволство от притежанието на полата и еротична възбуда от погледите на момчетата и тактилно усещане за полата върху бедрата и зрително възприятие за нейния цвят и плат. По този начин може да се направи удивителен извод: когато искам, то искам не нещо такова, което сега го няма, а искам това, което вече го има, но в по-ясен, устойчив и силен вид! Този извод се съгласува с наблюденията за това, че желанията се винаги обектно-ориентирани. Излиза, че “желанието” винаги е “желание да се усилят вече наличните възприятия”. И още един удивителен резултат – при достъпната ни способност да различаваме възприятията ние в подобна ситуация не можем да отличим (различим) а) желанието от б) реализацията на желанието, та нали ако искам кашкавал, то вкусът вече го има, т.е. желанието и реализацията на желанието с едновременни. Означава ли това, че съществува начин така да се усили желанието за кашкавал, че да се усети вкусът му не по-малко силно, отколкото ако беше наистина в устата ми? И възможно ли е така да ти се прииска да се наситиш, че да възникне чувство за ситост и всички физиологични процеси да протичат така, като че ли си получил хранителните вещества? Тези въпроси ще останат без отговор, докато ти не изпитваш непрекъснато ОзВ, докато за теб е невъзможно да се съсредоточиш до такава степен върху желанията си, че те да започнат да откриват своите тайни. Засега ще отбележим само едно нещо: когато има желание за нещо, то вече отчасти е реализирано.

• 
  Безрадостни или механични желания (мж) аз наричам такива, които:
  

б) обусловени от НЕ: гняв, страх, скука и т.н.

в) обусловени от механичен навик – ти винаги, прибирайки се от работа включваш телевизора и даже ако новините абсолютно не те интересуват, все едно ти ги гледаш, изпитвайки пи това скука, умора и т.н.

г) обусловени от други мж, например от желание за хиперкомпенсация на това, от което по-рано си била лишена. Ако през тийнейджърските си години поради стеснителност, страх и морални забрани ти малко си правила секс, то към 20-25 годишна възраст желанието да се чукаш може да стане толкова трескаво, че с освобождаването от забраните ти ще се хвърляш върху всичко, що се движи, забравяйки да се спреш и да попиташ: а наистина ли сега имам такова радостно желание? Ако ти се спреш и опиташ да прочувстваш желанието, то възниква рязко недоволство и мисъл, че се “ограничаваш”.

Общо свойство на мж е това, че те са безрадостни, трескави, хаотични, т.е. изпитвайки и реализирайки ги ти не изпитваш усилване на озарените възприятия (ОзВ) – нежност, чувство за красота, устременост и т.н. Обратното – продължава да се усилва негативният фон (НФ), започват изблици на НЕ и се усилва хаотичният вътрешен диалог. Цитат от Гурджиев: “човек е арена на борба и конкуренция на най-различни желания, всички те наричат себе си “аз”, т.е. се смятат за господари и никой от тях не иска да признае другия. Всеки един от тях за краткия промеждутък от време, докато е на власт прави това, което му харесва, без да обръща внимание на нищо, а да плащат за това после се налага на други. И сред тях няма никакъв ред. Който изскочи най-отгоре, той и става господар. Той бие всичко наляво и надясно и от нищо не се страхува. Но в следващия момент друг се докопва до камшика и бие него самия. Това продължава през целия човешки живот. Представете си страна, където всеки може за пет минути да стане цар и да прави през тези пет минути каквото си поиска с царството. А точно такъв е животът ни”.

За да имаме пълна картина на проявяващите се на това място мж, за да си представиш ясно с какво искаш да работиш, аз те съветвам да им направиш пълен списък и да го попълваш постепенно с откриването на нови такива.

• 
  Една от разновидностите на мж е желанието да потискаш желание (жпж). Разликата между потискането и отстраняването съм я разяснил в раздела за НЕ: когато се потискат, мж не спират, възниква НФ. Когато се отстраняват мж изчезват напълно, възникват безметежност или ОзВ. По този начин жпж винаги по определение са мж, тъй като е форма на желанието да изпитваш НЕ и на-често е обусловено он НЕ и концепции. Към жпж се отнасят разнообразните форми на т.нар. “аскетизъм”, когато човек потиска своите желания (както рж, така и мж), ръководейки се или от концепциите за “просветлението”, здравето и т.н., или от вярата в авторитети, или от желание да направи впечатление на другите хора. При това тя изпитва много НЕ, задоволство от своята “победа”, усилва мж за реализация на потисканото желание, полага основата на дълбока психическа криза, т.е. ярък, продължителен и разрушителен изблик на НЕ и предизвиканите от тях действия.
  
• 
  Радостните желания (рж) отговарят на следните критерии:
  

б) ако не си успяла да реализираш рж (а също така и при мисълта, че няма да стане да го реализираш), то не възникват НЕ.

Например, ти си започнала да миеш пода, тъй като това резонира с очистването от НЕ, има рж за физическа активност и ти го реализираш, но когато след пет минути то неочаквано изчезва и се появява друго рж, то възниква концептуалната мисъл: “щом съм започнала, трябва да довърша”. Възниква мж “да довърша”, рж изчезва, ОзВ се прекратяват.

Друг типичен пример: отлагането на реализацията на радостното желание (ррж) “за после”: имаш желание да отидеш да се поразходиш точно сега, на ти възниква мисълта “още не съм си научила – ще си науча и ще отида” и в резултат рж изчезва, връхлитат те сивота и НЕ и когато всички уроци са подготвени вече не ти се разхожда, но вместо да се спреш и да се вслушаш в рж, ти отиваш да се разхождаш, защото ти се върти мисълта “нали ми се искаше” и в крайна сметка имаме отново реализация на механично желание (рмж).

Цитат от Лис: “Рж се отлага за по-нататък, защото искаш много добре да се подготвиш за него. От детските ми години на мен все така ми са случва – удоволствие ми доставяше не самия процес, а фантазиите на тема “какво ще бъде, когато...” – аз обичах да говоря за това, да мечтая. Още от детството си “се храня” с нереализирани фантазии. Това макар и да ми носеше предусещане, но то беше неустойчиво, слабо и бързотечно. Постоянна беше нуждата да се подхранвам с нови фантазии, освен това аз често така и не пристъпвах към реализация на рж, поради което възникваше чувство на вина за неоправданите очаквания – и своите, и чуждите. А тъй като рж биваха потискани, то и не възникваха нови и предусещането не се усилваше”.

Ако действието е обусловено от рж, то равносметката, изразена с дума с представката “пре-“ показва, че рж незабелязано се е сменило с мж: “преядох”, “препих” и т.н. Ти ядеш и изпитваш удоволствие, но вниманието ти се е отвлякло и ето – ти вече си “преяла” – рж незабелязано се е сменило с мж. За да възпрепятстваш това е необходимо постоянно да си задаваш въпроса “какво ми се иска точно сега?”.

Да отделим възприятието “предусещане за появата на рж”. Като че ли ти предстои сладостно изхвърляне напред, като силно и уверено опъната тетива. Помраченият човек мъчително преживява и отсъствието на желания, и тяхното наличие, т.е. във всички случаи възникват НЕ – такова е свойството на мж. Тук всичко е обратно: когато няма рж и при това ти безупречно отстраняваш НЕ, то изпитваш удоволствие от предусещането, а когато рж се е появило - удоволствие от неговото изпитване и реализация.

• 
  С термина “селекция на желанията” аз означавам процес, състоящ се от три стадия:
  

б) разпознаването им като рж или мж

в) отстраняване на мж и култивиране на рж

В резултат на достатъчно ясното различаване на желанията, разпознаването им като рж или мж става почти автоматично, но ако тази яснота е слаба и неустойчива, тогава може да имаш проблеми при прехода от а) към б). При внимателно различаване може да се разпознае “свързващото желание” – т.е. желание да извършиш разпознаване на различените желания като мж ш рж. Това различаване от своя страна позволява по-ефективно да се поражда желание да се извърши опознаване и то се оказва достатъчно, за да не се раздробява по-нататък процеса, да се постигне пораждане на навик да се преминава от а) към б). Същото важи и по отношение на прехода от б) към в).

• 
  Целесъобразно е да се различава а) желанието от б) желанието да се реализира това желание (жрж), тъй като желанието може да бъде радостно, а желанието да го реализираш - механично или радостно и ако няма това различаване, то е невъзможно да се направи селекция. Такова различаване води до изчистване на процеса на изпитване на рж от съпровождащите го страхове и мисли за това възможно или не е да го реализираш, искаш ли или не да го реализираш, какво ще стане след реализацията и т.н., в резултат от което рж ще започнат да се проявяват по-свободно.
  

а) рж се преживяват по-определено, силно, не смачкано,

б) рж стават достъпни за наблюдения и изследване,

в) нараства способността да изпитваш наслаждение от изпитването на рж,

г) усилва се резонанса на рж с другите ОзВ,

д) тъй като автоматизмът за реализация на желанието е прекратен, става възможна еволюцията на рж, в която се въвличат и останалите възприятия.

Например, ако след възникването на сексуално желание автоматично последва неговата реализация, то сексуалното желание се преживява смачкано, неясно, не можеш да почувстваш оттенъците му, то не може да се задълбочи и да стане интензивно. Когато механизмът за незабавна реализация е спрян, желанието еволюира, а също и свързаните с него усещания и други възприятия – иначе казано, аз наричам това “развитие на сексуалността” – става достъпен все по-широк и по-широк спектър желания, нови усещания, ОзВ, тялото става по-чувствено, все нови и нови участъци стават “ерогенни зони”, растат дълбочината и разнообразието на усещанията, възникват неочаквани отгласи на вече известни и абсолютно нови ОзВ.

Автоматизмът на реализацията води до още едно последствие: изпитвайки желание, ти вече “знаеш”, какво ще се случи по-нататък, т.е. сама програмираш развитието на ситуацията, лишавайки се от предусещането, правейки го предварително известно и рж не се подхранва от резонанса с ОзВ и често или веднага изчезва, или се сменя със съответното мж. Различавайки желанието от желанието да реализираш това желание се открива пролука между тяхното възникване и ти получаваш възможност да “пъхнеш пръчка в колелото” на този механизъм и да го спреш.

• 
  Да се научиш да различаваш желанието от желанието да реализираш желанието съвсем не е лесно, тъй като автоматизмът те да се смесват се е формирал в теб с десетилетия. Можеш да се упражняваш по следния начин – да се научиш да правиш паузи дълги поне няколко секунди между желанието и началото на неговата реализация – да наречем това практика на задържане на реализацията. Когато възниква желание, спри, прочувствай – какво точно ти се иска сега, към какво имаш особено ярко предусещане. Понякога самият процес на изпитване на желание е по-привлекателен от неговата реализация. Характерна особеност на механичното желание за реализация е това, че при забавяне на реализацията веднага възниква цял рояк НЕ, докато при забавяне на радостното желание да реализираш желание не само не води до възникване на НЕ, но и изобщо не отслабва наслаждението, което ти изпитваш от предусещането, а понякога даже го усилва.
  

• 
  Целесъобразно за осъществяване на селекцията на желанията е да се научиш да различаваш желанието да изпиташ желание (жиж). То също може да бъде радостно или механично. Например, ако ти си изпитала много оргазми подред, ти само пир мисълта за секс ще възниква отблъскване, ще ти се разваля самочувствието и въпреки това ако покрай теб мине симпатично момче ти ще го изпратиш с поглед и механично ще поискаш да го поискаш, за да убиеш сивотата и НФ, които възникват след оргазъм, а също и поради формирания навик. Наличието на механично жиж (мжиж) в подобна ситуация се доказва от това, че ти изпитваш отблъскване, а понякога даже отвращение, други НЕ, докато ако мжиж го нямаше ти просто щеше да отбележиш: “не възниква желание”.
  

• 
  Целесъобразно е да се научиш да различаваш желанието да усилиш желанието (жуж) от желанието да отслабиш желанието (жож). Култивирането на първото играе огромна роля при култивирането на рж, второто често се използва за провеждане на експерименти, когато няма яснота по отношение на някое желание и ти ту го усилваш, ту го отслабваш и наблюдаваш как отговарят другите възприятия на този процес. И едното и другото желание могат да бъдат механични или радостни. Например, ако вместо да фиксираш “имам желание да усиля еди кое си рж” ти следваш концепцията “трябва да пораждам, да усилвам рж”, то жиж и жуж ще бъдат механични, безрадостни и разбира се, това до нищо друго, освен да НЕ и умора няма да доведе.
  

• 
  Начини за усилване на рж:
  

1. 
   Да култивираш желание да усилиш желанието, т.е. да връщаш вниманието си към това, което силно искаш, за да се усили рж.
   
2. 
   Да култивираш силно и радостно предусещане, тъй като то резонира с рж. Спомни си ситуации, при които ти си изпитвала ярко предусещане, опиши ги детайлно. За да пораждаш предусещане, ти можеш да си спомняш тези ситуации, а с времето ще се научиш непосредствено да “скачаш” в предусещането.
   
3. 
   Да си представяш желателната промяна, съпровождайки това с формалната практика изразяване на желанията на глас (“ИЖГ”)
   

• 
  Препятствия за усилването на рж:
  

а) да отстраняваш този страх;

б) да си даваш сметка, че изпитването на рж е само по себе си наслаждение, независимо от резултата;

г) да отстраняваш безупречно НЕ, възникващи при мисълта за възможната нереализиция на рж;

2) Скептичната мисъл: “никога никакви желания не водят до нищо – животът както си беше сив, катъв си и остава” е необходимо:

а) да пораждаш разсъдъчна яснота затова, че миналият опит на изпитване и реализация няма никакво отношение към опита на изпитване и реализация на рж.

• 
  От цялата съвкупност мж е целесъобразно да отделим очевидно механичните желания (омж), т.е. такива, чиято механичност, помраченост, нежелателност и болезненост за теб са очевидни. Отстраняването на омж не се съпровожда от самосъжалеине, от чувство на загуба, от мисли, че се притесняваш; степента на отъждествяване на себе си с омж е минимална и те се поддават на отстраняване несравнимо по-леко, отколкото неочевидно механичните желания (нмж). Както и в ситуацията с отстраняването на НЕ, основната сложност се състои не в отстраняването на НЕ, а в това наистина отчетливо и силно да поискаш да го направиш.
  

• 
  Да въведем термина “безупречно поведение”: това са действия, които са резултат от следването на радостните желания, съпровождащи се от предусещане през цялото време. Всяка морална оценка на тези действия е невъзможна, тъй като по определение тези действия не са резултат нито от желание да се спазват правила, концепции и навици, а са резултат от проявяването на рж и по този начин в мотивацията на безупречното поведение няма нито “защото”, нито “за да”. Безупречното поведение е “правя това, защото следвам рж и при това възниква резонанс с другите ОзВ”. Да се оцени може само концептуалната интерпретация на безупречното поведение и затова имай предвид, че точно така ще постъпват околните: каквото и да им говориш за “озареността” на своята мотивация хората ще те съдят според техните концепции, писани и неписани закони и да не взимаш това предвид, да си не обръщаш внимание на предположенията за евентуалните действия на хората около теб е глупост, която може да доведе до нежелани от теб последствия.
  

• 
  Ще нарека “практика на съпровождането” реализацията на желанието с цел изследване както на самия процес на изпитване и реализация, така и на последствията от реализацията. Практиката на съпровождането най-често ни се иска да използваме по отношение на нмж, тъй като ни се иска да сме наясно с тях, т.е. да ги разделим на съставните им части и да си изясним кои от тях ще се окажат рж, а кои – мж. Понякога възниква желание за съпровождане и на омж, за да се затвърди яснотата по отношение на неговата механичност. Именно практиката на съпровождането води то това, което можем да наречем получаване на опит:
  

б) яснота в това какви възприятия са желани, а какви – нежелани;

в) прилагане на усилия, насочени към отстраняване на нежеланите възприятия и култивиране на желаните.

В зависимост от степента на яснота и от ефективността на усилията ние говорим за значителен или незначителен опит.

Механичната реализация на мж и нмж не води до получаване на опит, за което може да се съди по кой да е стар човек, когото ти можеш да видиш на пейката пред входа – ози човек е живял много години, бил е в различни ситуации, изпитал е много емоции и желания, общувал е с много хора, но не само не се е освободил от помраченията, не е постигнал разсъдъчна яснота и способност да изпитва и следва рж, да избягва нежеланите и да следва желаните възприятия, но дори повече – с всяка година все повече потъва в НЕ и тъпотата, спектърът на неговите възприятия е страшно примитивен и еднообразен. Хората започват стремително да стареят не на 40, не на 50, а на 20-25. Към 30 си година болшинството хора представляват завършени пенсионери, които не само не изпитват рж, но даже са агресивно настроени срещу самата идея за култивиране на рж и освобождаване от НЕ и концепции. Те търсят само забрава – в задоволството, наркотиците, еднообразните впечатления или НЕ.

• 
  “Изчерпване” – процес на многократно довеждане на реализацията но омж и нмж до стадий на силно пресищане с паралелна фиксация на възприятията, в това число и на радостните желания, в резултат на което:
  

б) опростява се селекцията;

в) имаш възможност да наблюдаваш продължението на проявяването на механичната съставна, независимо от пресищането, което позволява да се научиш да я отделяш от състава на желанията при различни обстоятелства.

г) отслабва отъждествяването с желанието, т.е.

*) отслабва натрапчивостта на мислите от типа “това е мое желание”, “това е част от мен”, “жал ми е да се лиша от него”, те започват да се определя като очевидно лъжливи;

*) възниква осъзнаване на мж като чужд механизъм, т.е. възникват мисли от типа “това е просто механизъм, нежелан навик”, които се съпровождат от разсъдъчна яснота, ОзВ-яснота и други ОзВ.

*) възниква рж за отстраняване на даденото мж;

*) възниква рж да усилиш това рж + рж да отслабиш и съвсем да отстраниш това мж.

д) отслабва автоматизмът на проявяване на механичните съставни в “кълбото на желанията” (т.е. такава съвкупност от желания, в която аз не мога много ясно да различа влизащите в нея желания и да определя техния вид) още преди да се осъществи селекцията, т.е. още преди да настъпи яснота в състава и видовата принадлежност на желанията.

• 
  Ще въведа термина “полуразпад на мж” – отслабване (средно) на интензивността на проявяване на мж:
  

б) до стадия, когато рж да отстраниш това мж става определено и устойчиво.

• 
  Реализацията на рж за пряко отстраняване на мж е най-ефективният начин да прекратим да изпитваме мж. Мж никога няма да свършат по пътя на тяхното изчерпване, във всички случаи шлейфът на това угасване ще бъде безкрайно дълъг, тъй като е неизчерпаемо разнообразието на обектите за мж от всички видове: милиарди симпатични момичета, играчки, вещи..., а мж автоматично се проявяват към всичко ново. Твърде рядката смяна на мж води до НЕ, до сивота. Твърде честата смяна на мж уморява. Твърде рядката реализация усилва спазматичността на мж и отново усилва пристъпите на НЕ... това е бездънна яма, която е невъзможно да напълниш. Ако получаването на впечатления водеше до преживяване на пълнота и наситеност на живота..., но рмж дава кратковременен изблик на ПЕ и удоволствие, което почти веднага става безвкусно, гумено и отравянето се влачи като дълъг шлейф във вид на усилваща се сивота и пристъпи на НЕ. Предусещането при мисълта за това, че можеш просто да отстраняваш мж плюс опита от такова отстраняване стават сила, която побеждава господството на мж. Рж за пряко отстраняване укрепва, става по-радостно и определено. Възниква яснота, че мж са същата отрова като НЕ – те също ме тровеха и мъчиха, но мен ме беше страх да остана без тях, струваше ми се, че губя значителна част от себе си, която ме изпълва поне с някакъв живот. С отстраняването на НЕ този “някакъв живот” започна все по-малко да ме устройва, тъй като се появи опит в новия живот и стремеж към него – живот с ОзВ. Прякото отстраняване на мж, както и прякото оттраняване на НЕ незабавно води до озблик на ОзВ.
  
• 
  Практиката на “ограниченото отстраняване на мж” е ефективна при практиката на изчерпване на нмж. В процеса на реализация на нмж аз периодично прекратявам реализацията и напълно отстранявам нмж за кратко време, след което отново се връщам към реализацията на нмж. Тази практика е разновидност на цикличното възприятие и тя води до голяма яснота в желанията и до по-ясно разделяне на съвкупността от желания на рж и мж.
  
• 
  Практика на посекторно отстраняване на вътрешния диалог (ВД). Например, мислите за секс са толкова по-хаотични и натрапчиви, колкото е по-голям делът на мж в сексуалните желания. За да можеш по-ефективно да различиш мж от рж е целесъобразно за определено време (час, ден) да отстраняваш всички мисли за секс. В този случай мж отслабват (тъй като рязко ще намалее количеството на мислите-пускови механизми), а рж ще се прояви по-отчетливо. Последващото отстраняване на мж (по какъвто и да е начин) на свой ред води до рязко отслабване на дадения сектор хаотичен ВД.