01 март 2011 г. Тема: здравеопазване

Загрижени за съдбата на общинската болница в Дупница ще се събират всеки ден в 11 ч пред кметството. Според ше­фа на здравната каса в Кюстендил д-р Матей Попниколов към момента тя не отговаря на изисква­нията за подписване на исканите от ръководство­то на здравното заведе­ние 130 клинични пътеки.

Съдът прие, че чинов­ниците са виновни за това, че не са осигури­ли реактиви за изслед­вания на наследстве­ната болест фенилкетонурия. Това не позволило назнача­ване на терапия и здра­вето на детето е било необратимо увредено.

България ще се опита да постигне световните стан­дарти за спешна помощ - ли­нейките да пристигат за 10 минути до пациента, където и да се намира той, а до час да е диагностициран от лекар. По различни причини това сега невинаги става. Най-че­сто заради недостигащи ле­карски екипи. Затова държавата почва обучение на парамедици немедицински кадри, за спешната помощ.

На професионален език 10-те минути в спешната по­мощ се наричат платинени, а часът - златен, обясни д-р Надежда Тодоровска от БЧК.

В момента професия пара-медик у нас не съществува. Заради непривлекателната работа в "Бърза помощ" че­сто центровете имат на раз­положение коли, но не и ме­дицински екипи.

Надяваме се след месец и половина, когато бъде гото­ва концепцията за спешната

помощ, професията да се ле­гализира, каза още д-р Тодо­ровска.

За пример БЧК използва френско-германския модел. Според него лекарите от „Бърза помощ" отиват на адрес само в 10-15% от слу­чаите, иначе пращат неме­дицински персонал. Американско-английският модел пък разчита само на парамедиците. Обучението им трае 2 години.

Германски експерти ще предадат опит на български­те лектори как да препода­ват на хора без медицинско образование методите за първа помощ.

Осъществяването на проекта станало възможно в резултат на проучване на опита на Германския червен кръст в обучението на пара­медици. Както и с финансова помощ от червенокръстката организация на провин­ция Баден-Вюртемберг.

В Германия законът за спешната помощ е приет от Бундестага още през 1989 го­дина.

- Д-р Нешева, има ли бол­ници, които няма да успеят да сключат договори с ка­сата тази година? Хората се опасяват, че може някои да отпаднат и няма къде да се лекуват.

- Срокът за сключване на договорите е 2 март. Две трети са сключили догово­ри за болнична или доболнична помощ.

- Болници протестират, че са недофинансирани?

- Парите за болниците тази година са 958 млн. лв. През 2010 г. бяха 1,084 млн. лв., но за 13 месеца. Преди да издигнат глас за про­тест, нека всички - и лека­ри, и пациенти, и институ­ции, си дадат сметка, че кризата продължава. За първа година дадохме въз­можност на директорите на болници да участват във финансовия процес, като преразпределят средства­та от месец в месец в рамки­те на едно тримесечие. Мо­же да се прехвърлят пари и в следващо тримесечие с уведомително писмо.

- Има обаче недоволни -общинските болници.

- Ползвали сме за база броя пациенти, посетили болницата през 2010 г. Бро­ят им в годините се промен­ят до 10%, но е относител­но константна величина. Такава е и броят на лекари­те. Това, което променя процеса, са болниците.Тази година

министерството издаде разрешение на 20 нови болници

Някои са инвестирали в апаратура, лекари и искат да развиват нови дейности. Ние обаче искаме да ни по­кажат откъде ще дойдат тези пациенти, след като приемаме, че общият им брой е почти постоянен.За размера на бюджета значе­ние имат и клиничните пъ­теки. При 2/3 от тях цените бяха увеличени, но при ня­кои - намалени. Болници, в които има кардиология, получават по-малко от те­зи, в които има например онкология. Обемът дей­ност се умножава по цени­те на клиничните пътеки.

- Общинските болници възразяват, че им искат реанимация, което си е се­риозна инвестиция, като условие да правят обикно­вени операции.

- Новите медицински стандарти са залегнали в нивата на компетентност на болниците, които пък са заложени в разрешителни­те за дейност. НЗОК сключва договори според разрешителното.

- Общинските болници казаха, че няма да могат да покрият критериите за близо половината си дей­ности. Ако парите им се на­малят с 50%, къде отива икономията?

- Около 37% от пациен­тите, които се лекуват в София, са от страната. Та­ка е и в Европа. В много-профилна болница, където всички отделения са с най-високото трето ниво на компетентност, има апара­тура и лекари,лечението е много по-качествено. По­вечето общински болници са първо ниво.

България е държава с най-голям достъп до медицинско обслужване

Високото качество обаче може да се постигне са­мо във високотехнологич­ни болници.

- Но жителите на цели области ще трябва да оби­калят доста, преди да на­мерят къде да се оперират.

- С председателя на ле­карския съюз д-р Цветан Райчинов поехме голяма отговорност и направихме изключения. Те са в пет до­кумента - указания. Малки болници ще могат да из­вършват хирургически дейности, изискващи по принцип по-висока компе­тентност, но по спешност.

- Работещ ли е моделът на клиничните пътеки?

- Те или диагностично свързаните групи трябва

да останат като алгоритъм за работа, но не и средство за плащане. Клиничните пътеки имат определена цена. Тя обаче не е себе­стойност или обективност, а средна сума.

Клиничните пътеки в света са правила за работа, не мярка за плащане

Ако пътеката е облече­на с пари, естествено е чо­вешкото чувство да надпи­шеш повече пътеки. Така получаваш повече пари.

- При толкова изчисле­ния пациентът сякаш оста­ва встрани.

- Причината е в законите, които позволяват това.

Мога да посоча пример с частните болници. Някои си избират дейности, но за­конът го позволява.

Трябва да им се вмени законово да лекуват всеки, потърсил помощ,

без да си подбират слу­чаите. Сега пътеките им са "бутикови" - скъпо струва­щи, с малко дни престой. Това провокира обществе­но недоволство, че касата толерира частниците. Това не е вярно.

- Но хората се настрой­ват срещу лекарите.

- Бих призовала да се върне доброто отношение към българските лекари.

Трябва ни реформа в посо­ка заплащане на лекарите.

- По-добре ли ще ни леку­ват с диагностично свързаните групи?

- Надявам се, но искам да предупредя, че процесите в здравеопазването не могат да протекат в много кратки срокове. Знам, че търпе­нието на хората е изчерпа­но. Но ако се работи с бър­зи стъпки, ще направим грешка. Трябва да започ­нем с пилотни болници, да налагаме постепенно диагностично свързаните групи и да не очакваме, че ще усе­тим положителните про­мени веднага.

- Достатъчен ли е сро­кът за въвеждането им през 2012 г.?

- Той е невъзможно кра­тък. Заради големия на­тиск и големите очаква­ния, които имаше обще­ството към управлението на ГЕРБ, може би се

направиха прибързани неща в здравеопазването Трябва да се подготви ана­лиз с хора от науката, да се направи обществен съвет като при пенсионната ре­форма, да се говори много, да се избистрят проблеми­те и да се напредва стъпка по стъпка. Иначе всеки ми­нистър, който мисли, че за малко време може да свър­ши много работа и тя ще бъде видима, ще се препъ­не в голямата бариера на недоволството.

- Някои лекарства мина­ха към касата и болните се притесняват от неуредици.

- Към нас минаха лекар­ствата за редки заболява­ния, за поддържаща хор­монална терапия на злока­чествени заболявания, как­то и за трансплантирани болни. Парите са планирани в закона за бюджета на НЗОК. Надявам се, че пари­те ще стигнат. През 2012 г. ще приемем и други групи лекарства. Ние обаче

плащаме за здравноосигурени пациенти

Затова се противопоста­вих на министерството да ни прехвърлят всичко сега и веднага.

- А защо не искате всич­ки лекарства да са към здравната каса?

- Защото ще изпълнява­ме решения, които се взе­мат от други. Няма фонд в Европа, който да не може да влияе върху вземането на решения за реимбурсация на лекарствата, които заплаща. А ние имаме кво­та от двама души в 9-членната комисия по позитив­ния списък на министер­ството.

- В ритъм ли са плаща­нията тази година?

- Всичко, което съм обе­щала, съм го изпълнила в срокове, макар че минала­та година беше безкрайно трудно. За болниците за та­зи година сме разпредели­ли средствата за 10 месеца.

Резервът от 260 млн. лв. ще бъде похарчен през последните два месеца

Част от парите са за ле­карства, но голямата част е за болниците.

- Защо онкодиспансерите получават по-малко?

- Преди се финансираха от три източника - от каса­та, от здравното министер­ство и от общините чрез финансовото министер­ство. От 2011-а от касата ще получават повече сред­ства, защото цените на клиничните пътеки са уве­личени. Проблемът е в от­падналото финансиране през общините и в методи­ката на субсидиране от ми­нистерството.
Д-р Нели Нешева е управител на НЗОК от май 2010 г., а преди това е била главен се­кретар в Министерство на здравеопазването. Омъжена, с две деца. Има специалност по акушерство и гинеко­логия. Специализирала е здравен мениджмънт и маркетинг в здравео­пазването в Медицин­ския университет. Била е на обучение и в Ис­пания.

В ГЕРБ е от 2006 г. Членува и в Българ­ския лекарски съюз.


Потушават бунт с ниски осигуровки

Върнаха старите заплати на медсестрите, чакат стачки на козметички и попове
Социалното министерство върна по-ниските заплати на медицинските сестри. Ведомството на Тотю Младенов се договори вчера със синдикатите и работодателите от 1 април да се плащат отново старите по-ниски осигурителни прагове, които белите касинки плащаха до края на 2010 година. От началото на 2011 г. осигуровките на медицинските сестри бяха изравнени с тези на лекарите, тъй като социалното министерство направи промяна в класификатора на професиите, при която белите касинки преминаха в по-горна група. Шефовете на болниците обаче бяха неприятно изненадани, че трябва да плащат осигуровки върху 780 лв. доход на сестрите, което надвишава реалните им заплати. Затова на места директорите на лечебници започнаха да преназначават сестрите като санитарки. Лекарите от доболничната помощ пък обявиха, че изобщо ще се лишат от белите касинки, защото не могат да им плащат осигуровки върху 780 лева.

След вчерашното решение обаче до 1 април надзорът на НОИ трябва да одобри промяната. За сестрите и акушерките в болниците отново ще се плащат осигуровки минимум върху 540 лв., а за старшите сестри - 580 лв. В доболничната помощ осигурителният праг ще е 440 лв.

Не сме доволни с тези нива, но се примиряваме с тях, защото е ясно, че няма средства в здравеопазването, заяви Милка Василева, председател на Асоциацията на професионалистите по здравни грижи и допълни: "За договина обаче очакваме синдикатите и работодателите да договорят по-високи нива".

След промяната обаче експерти от социалното министерство се опасяват от нова вълна недоволни заради по-високите осигурителни прагове. "Дано духовниците не поискат същото, защото и те претърпяха промяна в класификатора, както и част от учителите, които разделихме а 3 нива", коментираха експертите.

"Работех в реанимацията на болницата в град Завия, близо до границата с Тунис. Там ни принуждаваха да даваме 24-часови дежурства. А докато работехме, влизаха войници и избиваха болните", продължи с ужасяващия си разказ Милтенова. При стъпването си на родна почва жената изпадна в шок и започна да плаче неудържимо, докато нейни близки я извеждаха от залата на Втори терминал.

Наредбата ограничава възможностите на фелдшерите да се усъвършенстват като медицински професионалисти в различни форми на продължаващо обучение.Според тях тази наредба тотално отнема техните професионални права и заради нея не може да се уреди сключването на професионални застраховки, покриващи отговорността на фелдшерите по отношение на техните пациенти, ако нарушат пределите на професионалната си компетентност, фелдшерите са категорични, че ще търсят правата си по законов начин, не само в България, но и в Европа

Единственият позитивен сигнал дойде от мениджърите на компаниите, сред които оптимизмът се завръща, с изключение на търговията на дребно. Икономическо подобрение обаче би се трансферирало в повишаване на доходите с известно забавяне.

Според данните на НСИ през последното тримесечие на миналата година всеки българин е разполагал средно с 924 лв., или с 36 лв. по-малко спрямо година по-рано. Общият разход на човек пък е бил 865 лв., или с 18 лв. по-малко на годишна база.

Въпреки поскъпването на ток, вода, парно и горива през 2010 г. домакинствата са ограничили потреблението им и така са спестили от тези разходи. Свили са се и средствата за обзавеждане на дома, за облекло, обувки и здравеопазване. Именно свитото потребление се сочи като основен риск пред бързото възстановяване на икономиката, която засега се крепи на износа.

Инфлацията също продължава да изяжда част от доходите. Производствените цени (на стоки и суровини за крайни продукти) през януари са се повишили с 12.1%, което е предвестник за последващ ръст и на крайната инфлация. За януари тя беше 4.5% на годишна база, но факторите в подкрепа на движението й нагоре освен цените на петрола се увеличават.

Само през последните два дни доставчиците на ток поискаха той да поскъпне с между 5 и 14% от 1 юли. От енергийния регулатор веднага заявиха, че няма да получат повече от 5%. На международните пазари рекордно се увеличава цената на желязната руда, основна суровина за производството на стомана, която намира приложение в почти всички индустрии - от автомобилостроене до строителство.

Само 7% от предвидените в държавния бюджет за тази година субсидии за неправителствения сектор ще бъдат разпределени чрез конкурс. Останалите 93% от 10.6 млн. лв. ще бъдат раздадени "на тъмно" по неясни критерии. Това съобщиха създателите на информационния портал за неправителствени организации - ngobg.info, които обобщиха данни за състоянието на гражданския сектор през последната година.

Проектът за портала е на Българския център за нестопанско право (БЦНП) и фондация ПАЦЕП.

Най-голяма субсидия без конкурс традиционно получава Националният съвет на Българския червен кръст - за тази година субсидията му е 3 млн. лв. За сравнение през 2010 г. сумата, разпределена на състезателен принцип, беше само 1.5% от отпуснатите над 10 млн. лв., като преимущество имаха проектите със спортна насоченост, съобщиха още създателите на портала.

Две последователни години от бюджета беше финансиран спортен клуб "Ипон" за проектите "Нови перспективи чрез спорт" и "Здраве за всички". С пари на данъкоплатците през 2009 г. развиха дейност клубът по бейзбол и софтбол "Девълс" за проекта "Физическата култура и спортът – здравословен начин на живот", сдружение "Олимпик" за проекта "По-активни за спорта", "Спортен клуб по гребане Академик София" за инициативата "Да спортуваме заедно – спортът като начин на живот и въпрос на избор", "Атлетически клуб по вдигане на тежести – Нафтекс" за "Трайни навици за общуване посредством спорт", "Шахматен клуб Пирин" за "Шанс за младите таланти в Югозападна България", Обединен спортен клуб "Академик" за "Утвърждаване на духовните ценности в гражданското общество – физическа култура, здравословен начин на живот, наука и изкуство за всички възрасти".

Дори хората с увреден слух и незрящите кандидатстваха със спортни проекти. През октомври 2010 г. доклад на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) предупреди, че в гражданския сектор навлизат представители на тежката организирана престъпност - чрез спортни клубове и под формата на лобистки организации и псевдоаналитични центрове.

Финансирането е най-големият проблем на неправителствените организации през последната година заради изтеглилите се големи донори и предлагането единствено на малки грантове, които не гарантират оцеляване. През следващата година положението ще се влоши заради оттеглянето на Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа, който ще напусне страната. В резултат на финансовите проблеми голяма част от малките неправителствени организации са преустановили дейността си, а броят на активните сдружения е намалял от 5000 на 1500.

Единствената алтернатива на оттеглящите се големи международни донори са програмите, финансирани със средства от Европейския съюз, обясни Любомир Панов, програмен директор на Българския център за нестопанско право. Те обаче са предназначени главно за държавни структури, общини и бизнес.

Оперативна програма "Административен капацитет" (ОПАК), която има специален компонент за развитие на гражданското общество, не предвижда нито стотинка за неправителствени организации през тази година. Конкурси по това перо не са обявявани и през предишните две години, тъй като парите за НПО за целия програмен период от 7 години са договорени в първите 7-8 месеца от началото на програмата, през мандата на тройната коалиция.

Тогава управляващите масово регистрираха фондации и сдружения с цел да "усвоят" европейските пари. Стигна се до бум на т.нар. PONGO - политически неправителствени организации, които изконсумираха ресурсите за гражданското общество поради факта, че приемането на Закона за конфликт на интереси, който забранява това, беше максимално забавено.

Финансирането от общините също не дава шанс за устойчивостта на НПО, тъй като едва 10% от местната власт сключват договори с неправителствени организации, които да доставят социални услуги.
Предлагането на доброволци изпреварва търсенето

Увеличава се броят на желаещите да работят като доброволци, съобщи Георги Генчев от фондация ПАЦЕП. Данните от портала на неправителствения сектор показват засилена активност на гражданите, като този ръст изпреварва търсенето. Според Мария Петкова от фондация "Лале" организираният доброволен труд е едно от решенията на проблема с устойчивостта на НПО, особено във финансовата криза, в която се намира страната, въпреки че обучението на хора, даряващи труда си, също изисква ресурси от страна на приемащите ги организации. Тя посочи, че доброволчеството допринася 3% от БВП в ЕС и има средна възвращаемост от 5 евро за всяко вложено 1 евро. От няколко месеца "Лале" работи по проект за улесняване на комуникацията между неправителствените организации и бизнеса поради нарасналия взаимен интерес на двата сектора. Все повече компании, които имат програми за подкрепа, търсят контакти с НПО, за да са по-ефективни, съобщи Красимира Величкова от "Български дарителски форум". Тя посочи, че вече съществуват няколко фондации на богати личности, които се финансират с техни лични дарения, като тази на Димитър Бербатов.
Сред 26-те късметлии, които ще получат бюджетни пари без конкурс, са:

- Български институт за стандартизация - 1.074 млн. лв.

- Рилски манастир - 580 хил. лв.

- Национален съюз на трудово-производителните кооперации - 404.4 хил. лв.

- Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство - 400 хил. лв.

- Съюз на ветераните от войните в България - 255 хил. лв.

- Национален дарителски фонд "13 века България" - 220 хил. лв.

- Център за психологически изследвания - 168 хил. лв.

- Съюз на народните читалища - 84 хил. лв.

- Сдружение "Комисия по интеграция на хората с трайни увреждания" - 54 хил. лв.

- Национална организация "Малки български хора" - 40 хил. лв.

Източник: Закон за държавния бюджет за 2011 г.