01 септември 2010 г. Тема: здравеопазване болниците: в кома сме!

Болниците в цялата страна са затънали в задължения, планови операции не се правят, намален е дори спешният прием. Това стана ясно от секретна справка, изготвена от лекарския съюз, която вчера бе връчена на премиера Бойко Борисов. От нея личи: здравните заведения са в кома.

В същото време и реформи няма. В документа на докторите пише, че болници като тази в Тутракан от 4 месеца не са плащали заплати и осигуровки на персонала. Тази в Девня е пред закриване поради липса на пари, а в Стара Загора, Пловдив, Провадия, Дулово и др. вече приемат пациенти само по спешност.
В болниците няма заплати, реформата буксува до никъде
Реформата в болниците окончателно забуксува.

Това стана ясно на срещата на премиера Бойко Борисов с лекарския съюз и пациентски организации. Докторите дали на Борисов документ (с който “Труд” разполага), от който личи, че болниците в цялата страна са затънали в дългове, нямат консумативи, плановите операции са спрени, не стигат парите за храна и пране на чаршафите, а медиците не получават заплати, на места дори не си внасят осигуровките.

Въпреки това реформата не се провежда - там, където здравните заведения са пред закриване, то не се прави, а там, където работят - нито една дейност не се върши на 100%. Такава е ситуацията в Девня например, показва справката на лекарския съюз до премиера, която вчера той получи от шефа му д-р Цветан Райчинов. В болницата в Тутракан не се внасят здравните и пенсионните осигуровки на персонала. Така е вече четвърти месец. Причината е, че лекари и сестри не получават нито лев заплати.

Стара Загора: В университетската болница има до 50% редукция на заплатите. В областната - с 20%. За постъпващите пациенти има пари само през първите 2 седмици на месеца, приемат се предимно спешни случаи.

Сливен: Парите от касата стигат само за фонд “Работна заплата”. Няма за лекарства, за марли и миещи препарати, за лабораторни консумативи и др.

Русе: Масово напускат лекари и сестри. Пълен размер на заплатата си персоналът т.г. е получил само през август. Борчът на болницата е 3 млн. лева. С 50% е намалена субсидията от здравното министерство, включително и за спешна помощ.

Пловдив: Всички болници са спрели плановите операции. А спешен прием има само в някои звена. Получават се 80% от доходите с двумесечни закъснения.

Перник: Намалява се приемът на пациенти, има задължения за неплатени лекарства и консумативи.

Провадия: Приемат само спешни случаи, планови - не. Заплатите са намалени с 25%.

Девня: Приемат се само спешни случаи. Всички останали се записват в листа на чакащите. През последните месеци персоналът получава заплати до 50%. Ако не се вземат мерки, болницата ще прекрати дейността си, пише в писмо на колегията.

Кърджалийско (болниците в Кърджали, Момчилград, Ардино и Крумовград): Делегираните бюджети се изчерпват в средата на месеца. Част от персонала е в принудителен отпуск.

Тервел: 10% съкращение на персонала. А заплатите са изплащани по следния начин: април - 60%, май - 42%, юни и юли - нито лев.

Дулово: В болницата, която има 5 отделения, от 4 месеца не са получавали заплати. Вчера там лежаха 26 пациенти, от които 6 бебета. През август леглата от 62 са били съкратени на 45.

Тутракан: Последните заплати са били през април. Не са им платени осигуровките.

Монтана: Само спешен прием на пациенти, заплатите са намалени с до 50%.

Велико Търново: Лекарите са взели заплати последно през юни.

На срещата премиерът Борисов е обещал парите за здравеопазване, които са били дадени през миналата година, да се платят и през тази. “Министър-председателят пое също ангажимент още във вторник да се създаде работна група, която да направи сметка точно къде липсват пари и защо. На базата на тези разчети ще се състои нова среща следващата седмица”, добави вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков. Данните, които той представил на срещата, се разминавали с тези на лекарите. “Несъответствието е в това, че към бюджета за здравеопазване министър Дянков прибавя и парите в големия резерв на касата, които обаче са блокирани”, обясни шефът на лекарския съюз д-р Райчинов.

Дянков посочил също, че възнагражденията на лекарите през 2009-а са скочили с 25%, а т. г. - с 21%. “При нас, синдикатите, такива данни няма”, отсече д-р Евгени Душков от “Подкрепа”. Той и колегите му от БЛС са изчислили, че сега са необходими допълнителни 205 млн. лв., за да се успокои системата и да се погасят харчове.

На въпрос дали остава заявката за протести на лекарите, д-р Райчинов заяви: “Зависи от това дали премиерът ще удържи на обещанието, че бюджетът за 2010 г. ще е като миналогодишния.”

Когато лекарите връчили на премиера папката с проблемните болници, той казал в типичния си стил, че “над 800 доктори получават над 3000 лв. заплати”. Този проблем също трябва да се реши”, смята д-р Душков.

Здравната министърка проф. Анна-Мария Борисова обеща “пълна ревизия на всички 300 клинични пътеки, за да се въведе ред в тази система”. А д-р Нели Нешева, директор на здравната каса, добави: “По закона за бюджета на НЗОК сме длъжни да делегираме бюджета. Но за много работещите болници ще има коригиращи коефициенти. Скоро те ще бъдат разпространени в 80% от болниците, които работят най-добре. И би трябвало те да получат повече пари.”


Пари за здравеопазване има , няма кой да ги управлява
Премиерът обеща средствата за болниците тази година да се изравнят с тези от миналата
Елена Петкова

Пари за здравеопазване има, но не знаем как да ги харчим. Това е изводът от водената месеци наред война за средства между болниците и правителството.

Отново устни обещания

Вчера приключи поредната среща между управляващите и представители на синдикатите и лекарското съсловие. Резултатът е тривиален. Борисов пак даде обещания - пари за болниците ще се намерят, и то толкова, колкото са били изразходвани за здравеопазване миналата година. Откъде ще бъдат взети и колко точно ще са те, не е съвсем ясно. Лекарското съсловие настоява средствата до края на годината да не са по-малко от 205 млн. лв. Финансовият министър Симеон Дянков обаче смята, че и 125 млн. лв. ще стигнат. Кой е прав, а кой крив - ще се решава

в следващите две седмици, когато компактна работна група ще прави ревизии, тоест наново ще изчислява колко пари са били изразходвани за здраве миналата година и съответно колко ще са необходими до края на настоящата. Оказва се, че и в тези числа има разминаване между изчисленията на финансовото министерство и на синдикатите.

Интересно защо сметките не бяха калкулирани досега или поне преди последната актуализация на бюджета на касата през юни. Тогава бяха отделени допълнителни 220 млн. лв. от оперативния резерв на НЗОК за здраве.

"Парите на здравното министерство обаче бяха орязани с около 130 млн. лв., което означава, че след актуализацията реално в системата са влезли само около 80 млн. лв.", коментира пред в. "Пари" членът от БСП на здравната комисия в парламента Янаки Стоилов.

Разни хора, разни идеали

И докато едни смятат усилено, други говорят за нова реформа в здравеопазването. Тя трябвало да започне с ревизия на клиничните пътеки и преразглеждане на остойностяването им, каза здравният министър Анна-Мария Борисова. Нови коригиращи коефициенти пък щели да донесат повече средства на добре работещите болници, които били само 80% от всички в страната. Останалите 20% не изпълнявали дейностите, за които им се плаща, пък каза шефката на НЗОК Нели Нешева. Защо всички се сетиха да реформират в последните месеци на годината, се пита в задачата. Отговорът обаче остава неизвестен. Вместо това...

...опции и вероятности

Необходимите пари за болниците може да се набавят от събраните до момента здравни вноски, предлага председателят на Комисията по здравеопазване в парламента д-р Ваньо Шарков от СДС.

По данни на финансовото министерство те възлизат на около 1.16 млрд. лв. Тази година НАП е събрала с 68.5 млн. лв. повече от здравноосигурителни вноски, похвали се преди месец министър Дянков. Тези пари обаче не са били използвали досега за овладяването на тежкото положение с болниците. Защо? "С тях се поддържа финансовият баланс на страната", отговаря д-р Иван Кокалов от КНСБ. Тези средства константно пребивават във фискалния резерв, въпреки че по закон трябва да циркулират в здравната система.

"Хората, които редовно си плащат осигуровките, издържат държавата в момента", казва още Шарков.

Развален калкулатор

Калкулаторите на ключовите фигури в спора явно са развалени, защото едни и същи сметки имат различен краен резултат. Правителството е сметнало 12% ръст на хоспитализациите за първите шест месеца от тази година в сравнение със същия период на предходната. Лекарите не отчитат такова повишаване. Правителството е изчислило и ръст в заплатите. Синдикатите пък казват, че в редица болници надниците на лекарите и сестрите са намалели с 50%. И още - лекарският съюз не спира да повтаря, че лечебниците пестят пари дори от храна, защото делегираните бюджети не им стигат. Управляващите обаче са убедени, че средствата за здраве тази година са на нивата от миналата, ако не и повече.

И в цялата тази каша се разбра, че всеки изчислява по различен метод. Дянков смятал бюджета на НЗОК за 2010 г. като абсолютна стойност, без да отчита сериозния факт, че парите на болниците за ноември и декември 2009 г. бяха изплатени с бюджета от настоящата година.

Преразглеждане на бюджетa на НЗОК за трети път

Ако все пак сметките бъдат изравнени и болниците наистина получат още 205 млн. лв., ще се наложи преразглеждане на бюджета на НЗОК за трети път. Това означава нов проект, ново разглеждане в комисията по здравеопазване в парламента и още бюрократични спънки.

"Ако бяха увеличили парите за здраве с около 400 млн. лв., както предлагахме още на първата актуализация, нямаше да се стигне дотук", казва още Стоилов.

Много "ако" предстоят на здравната система и още повече на т. нар. реформа. Затова очакваме включване и следващата седмица. Когато играчите ще са същите, проблемите ще са същите и липсата на визия ще бъде същата.

В касата съществува вече работеща група, която преглежда клиничните пътеки. Към нея ще бъдат поканени да се присъединят представители от Министерството на финансите, от лекарския съюз и разбира се, от Министерството на здравеопазването.

Другото, което ще направи здравната каса, защото ние по закона за бюджета

сме длъжни да делегираме бюджетите на болниците, е да търсим коригиращи коефициенти. Сега ние ще направим това за много от работещите болници. Ще сътворим и наредба, която ще позволи тези коригиращи коефициенти да бъдат разпределени в 80% от болниците, които работят най-добре на този етап. Те ще бъдат поставени на базата на това, което ще изчислим идната седмица.

Коригиращите коефициенти ще бъдат прибавени към делегираните бюджети по правила. Правим всичко това, за да не се чувстват някои болници ощетени, а други да бъдат привилегировани. Аз мисля, че делегираните бюджети трябва да се създават по правила.


Обещанията на Дянков няма да отменят протестите на лекарите
Д-р Цветан Рапчинов,

председател на Българския лекарски съюз

Вицепремиерът Дянков и премиерътБорисов заедно поеха ангажимента парите за болниците тази година да не са по-малко от тези през 2009 г. Рано е да питаме откъде ще дойдат тези средства. Министър Дянков е човекът, който, след като е поел ангажимент, трябва да намери необходимата сума.

Това обаче ще стане едва след като видим резултатите от проверката на работната комисия. Той е поел отговорност и аз съм спокоен, че ще удържи на думата си.

Това, разбира се, не означава, че лекарският съюз ще отмени протестите, планирани за септември. Това може да стане само след като получим писмени уверения и след като премиерът се подпише под документа, който ще изработим в работната група. Срокът за изпълнението е максимум две седмици. Става дума за много цифри и документи, удостоверяващи трансферите за няколко години назад.

Предстои сериозна работа, за да изясним действителната ситуация към момента. Предстои и да се изясни откъде идва разминаването в сумите, които имаме ние, и тези, които показват от финансовото министерство.


Ще направим пълна ревизия на всички клинични пътеки
Това, което трябва да се направи в следващите седмици, засяга реформата ни, която започва от догодина. Това, което ще направим, е пълна ревизия на всички клинични пътеки - относно заплащане, структура, място в болница или извънболнична помощ, относно времетраене на процедурите вътре в болниците. Това ще регламентира броя на процедурите на едно работно място в рамките на един работен ден. Искаме да въведем ред в тази система. Остро необходимо е. Може би около месец ще ни е нужен, за да извършим тази ревизия. Тук все пак става дума за около 300 клинични пътеки. Тази работа изисква намесата на Министерството на финансите, на синдикатите и нашата, на здравното министерство. Ревизията е необходима и за да регламентираме труда, който се влага в болниците. Ще установим ред и по отношение на режийните, които все някой трябва да плати. Ревизията цели не само да установи какви пари са изразходвани и за какво, но коя услуга колко струва.


Работна група от правителството и лекарското съсловие ще реши колко пари трябват на системата
На тази среща министър-председателят пое задължението още днес да се създаде работна група, която включва наши представители, имам предвид от страна на правителството, и представители на лекарското съсловие. Нейната задача е в следващите дни да се направят точни сметки къде не достигат пари в здравеопазването и на какво точно се дължи този недостиг. В рамките на следващата седмица отново трябва да имаме среща, за да покажем какво е установила проверката на работната група.

Премиерът също пое задължението, че тази година средствата за здравеопазване ще бъдат не по-малко от изразходваните през миналата година. Остава да се направят

точни разчети колко пари са били изразходвани за болничната помощ миналата година и колко ще са необходим тази година.


Няма да орязват парите за здраве
Парите за здравеопазване тази година няма да са по-малко от миналогодишните. Това обеща премиерът Бойко Борисов на среща с Обществения съвет в здравеопазването, каза след разговора финансовият министър Симеон Дянков. Присъстваха още здравният министър Анна-Мария Борисова, представители на синдикатите и на БЛС, шефът на здравната каса Нели Нешева.

По искане на премиера е създадена работна група, която в следващите дни ще направи точни сметки за недостига на средства в системата и какво трябва да се даде, за да няма връщане на пациенти.

Здравната каса ще търси коригиращи коефициенти за 80% от работещите болници, каза директорът й Нели Нешева. Това ще бъдат коефициенти към делегираните бюджети, за да има правила в разпределянето. Пълна ревизия на всички 300 клинични пътеки пък обеща министър Борисова. Това е необходимо, не само за да бъдат изяснени неяснотите колко средства са дадени и кое колко струва, но и за здравната реформа, която ще влезе в сила от 1 януари 2011 година.


Иван Костов загроби 3000 български предприятия, иска да унищожава още
Повече от 3000 съсипани български предприятия - това е равносметката от четиригодишното управление на Иван Костов от 1997 до 2001 г. Кабинетът на Командира стана нарицателно за корупция и далавери, факт е, че няма негов министър, който да е излязъл чист след края на мандата, а повече от половината в екипа бяха разкарани от самия Костов, защото се опитваха да вкарат свои корупционни схеми, различни от тези на бившия премиер. Според Едвин Сугарев, който преди пет години написа отворено писмо за далаверите на синия политик, правителството на Костов е разпродало държавни активи на стойност 27 млрд. лева за около 1 млрд. лв. И това ако не е пладнешки грабеж!

Разграбването на България по време синьото управление създаде олигарсите, които процъфтяха при Сакскобургготски и Станишев. Клиентелизмът и рушветчийството станаха задължителен атрибут на властта именно при кабинета "Костов". Пак по време на това управление започна съсипването на АЕЦ и на армията, а журналистиката вместо коректив, се превърна в слугинаж, възхваляващ управляващите.

Сега Костов с четиримата си депутати отново напира към властта. Защото знае отлично, че държавата, дори и в криза, постоянно генерира пари, които може да се усвоят с далавера, а Командира е цар на далаверите.
През 1997 - 2001 Иван Костов проведе "реформи", чрез които обогати своите съпартийци и не на последно място себе си. Увеличи данъците. Въведе около 150 лицензионни и разрешителни режима и затлачи дребния и среден бизнес, като по този начин създаде благоприятна среда за държавна корупция.

Инвеститорите, освен руските, не искаха и да чуят за България. Вместо приватизация от чужди инвеститори се състоя пладнешка приватизация от вътрешни съмнителни дружества и физически лица, приближени до бившите комунисти или до Костов и СДС. Властта беше силно централизирана, за да може комисионерството на държавната администрация да се развива. Създадоха се нови монополи като НЗОК.

Дошло на власт, правителството на Иван Костов се зае със скоростна приватизация, насочена преди всичко към решаването на политически въпрос - да създаде масова база от свои капиталисти, които уж да заменят червените. Впоследствие се оказа, че приближените лакеи всъщност са си пак червени и олигарсите Георги Гергов и Людмил Стойков са добър пример за това.

От четирите метода за приватизация - публичен търг; публично оповестен конкурс; преговори с потенциални купувачи; продажби без търг или конкурс - доминираше последният, най-непрозрачният, по правило корупционен. Приблизително два пъти по-малко бяха преговорите с потенциални купувачи и публично оповестеният конкурс -също заредени с мощен корупционен потенциал, но по усложнена - за даващия и вземащия подкуп - процедура. Най-прозрачният и честен метод - публичният търг, бе рядко изключение. Перспективни предприятия се подаряваха на определени хора срещу определени пари за жълти стотинки.

Тогава се появи и печално известният прякор "Мистър 10%" на покойния вече вицепремиер, занимаващ се с приватизацията Александър Божков.

Основна част от продажбите без търг или конкурс бяха продажби на работническо-мениджърски дружества. Така трябваше да се имитира някаква социална справедливост, но номерът не мина - хората бързо нарекоха този тип "разбойническо-ментарджийска приватизация".

Срещу комисиони и рушвети, давани от мениджърите на управниците, последните им подаряваха почти без пари специално създаденото за целта РМД. По правило следваха различни хватки на мениджърите - естествено, "сини", назначени от Костовото правителство. Най-популярната хватка бе увеличение на капитала на дружеството. Така делът на работниците се свеждаше до нула, а нароченото за унищожаване предприятие се оказваше в ръцете на шепа продажници. Друг начин бе директното разпродаване на активите на предприятието, водейки го бързо до ликвидация. За разлика от класическите капиталисти, заинтересовани от дългосрочното развитие и просперитет на фирмата си, новоназначените костови капиталисти се интересуваха единствено от пачките - "сега, тук и веднага".

Огромна корупция имаше и в масовата приватизация

След придобиване на държавните предприятия по-голямата част от приватизационните фондове (вече преобразувани като холдин-ги) увеличиха капитала си с пари от дъщерните си предприятия, които от своя страна се превърнаха в основни акционери. Мениджърите на фондовете и скритите зад тях политици станаха техни реални собственици. От хилядите дребни акционери вече не зависеше нищо, за тях оставаха символичните дивиденти.

Тази супердалавера беше направена с мълчаливото съгласие на Костовото правителство. Подкрепа, която насърчаваше унищожителния грабеж над българския народ, и естествено, че тя бе дадена срещу собственост в бившите приватизационни фондове и/или срещу пари. Костов с мълчаливо одобрение приемаше присъствието на скандалния израелски инвеститор и собственик на "Мобилтел" Майкъл Чорни, който бе експулсиран едва след срещата на тогавашния шеф на ЦРУ Джордж Тенет с Командира.

Костов и кликата му подпомагаха със законотворчество, удобно за групови интереси, ремедетата, които чрез офшорни фирми с виртуални собственици приватизираха близо 80% от българската индустрия. Те не поискаха от нито един инвестиционен фонд, от нито една партия да декларират произхода на капиталите си. Продаваха безогледно, на безценица, за да получат процентите си. И се хвалеха с успехите си.

Ще споменем някои от "успешно" продадените фирми - "Нефтохим", "Кремиковци", "Химко", "Стомана", "Девня", където бе престъпление да се оставят 15% акции за държавата. Останалото се харизваше на чуждия купувач. Да не говорим как бе подписана една от най-съмнителните приватизационни сделки - продажбата на трите фармацевтични завода, в резултат на което новият собственик държи 80% от производството на български лекарства.

Моделът с приватизацията на плевенската рафинерия "Плама" бе мултиплициран и за най-големите български предприятия. Характерните черти на този модел са: неизвестни купувачи, наричани "стратегически инвеститори", източване на предприятието за 2 г., успоредно с намаляване на персонала, последващо затваряне. Сценарият се разиграваше с активното съдействие на управляващите.

"Плама" спешно бе продадена на "Евроенерджи холдинг", създаден навремето с откраднатите пари на бившия комсомол.

Държавата отхвърли реалната оферта на френската "Елфинко" и американската "Глобал ойл". Две години по-късно "Плама" бе обявена в несъстоятелност, а "Евроенерджи" прехвърли собствеността на регистрирания в Кипър "Плама консорциум", който включва швейцарската финансова група "Андре" и норвежката "Норуижън ойл". При този избор бе отхвърлен световният лидер в бранша френската "Елф Акитен". Към 2001 г. рафинерията дължеше вече 251 млн. нови лева на банки, 60 млн. лв. на бюджета и 10 млн. лв. за заплати на работниците.

На офшорната фирма "Инсайт овърсиз", само за 500 лева, бяха прехвърлени 100% от акциите на "Пивоимпекс" - заводът в Ямбол за производство на малц, който бе най-големият в Югоизточна Европа. Новият собственик се задължи да изплати старите дългове от 16 млн. марки и да инвестира 23 млн. марки в довършителни работи. Го-

дини по-късно в завода не бе вложен нито лев. В повечето случаи купувачите бяха с офшорна регистрация, защото така купената фирма можеше да се източи в неизвестна и "необлагаема" посока. Офшорни фирми имат и собствениците на трите фармацевтични завода, касовите акционери в "Асарел Медет" и много други.

Държавният бюджет продължаваше да налива милиони левове на "успешно" продадените големи фирми.

Така гигантът "Кремиковци", купен от "Дару металс" за 1 долар, получи от фонда "Структурна реформа" 183 млн. лв. за покриване на стари дългове. Собствениците на "Дару" имаха офшорни фирми, регистрирани с разрешението на Министерството на финансите и с благословията на тогавашния финансов министър Муравей Радев. Ето към тези фирми изтичаше заработеното в металургичния комбинат.

Купувачът на девненския торов завод "Агрополихим" - "Асид & Фъртилайзърс" плати 1 долар, но държавни фондове му отпуснаха 63 млн. лв., за да се разплати с "Булгаргаз". Собственикът отново бе с офшорна регистрация. По-късно "Асид" получи облекчени цени на природния газ, което си беше чисто субсидиране.

Експериментът с пернишката "Стомана" бе аналогичен. Към германския стратегически инвеститор "Метал трейдърс" не бе проявен сериозен интерес. Предпочетена бе българската "Еврометал" на оли-гарха Людмил Стойков, която получи предприятието по договор за управление с клаузи за изкупуване. А по-късно Министерството на икономиката започна да разпродава "Стомана" на парче. "Еврометал" взе обаче своя бонус. През 2000 г. Костов продава на Стойков основното производство на фалиралото предприятие "Стомана" срещу обслужването на дълга му от над 42 милиона лева. По-късно във фирмата влиза гръцката "Виохалко", но Стойков запазва 14 на сто от "Стомана индъстри" и е зам.-председател на управителния съвет.

"Видахим" пък бе ликвидиран и се разпродаде на парче, но когато можеше да се продава и реално да се спаси, Агенцията за приватизация не прие добрата оферта на "Хи-мимпорт" с аргумента, че очаквали италианската "Марангони". По-късно заводът бе разпродаден на парче, а сега е в руини.

Бяха разграбени "Големите бургаски мелници", маслодобивното предприятие "Камбана", купено от холандския концерн "Хелиън ко-модитис", "Добричкият обувен завод", "Оптико-механичният завод" в София, "Пектин" - Перник, Заводът за картонени опаковки "Хаджи Димитър" в Своге и още много други.

Един от най-фрапиращите случаи бе приватизацията на най-голямата българска банка - Булбанк, която Костов продаде за 160 млн. долара - колкото бе годишната й печалба! Впоследствие се оказа, че Алесандро Профумо, директор на финансовата групировка "Уникре-дито Италиано", избрана за предпочитан купувач на Булбанк, е член на управителния съвет на SDA -школата за бизнесадминистрация на престижния милански университет по икономика "Бокони", където учи по-голямата дъщеря на Иван Костов - Яна.

"Аз искам да разбера колко и къде точно е даден подкупа за Булбанк. Между 50 и 100 млн. долара ли е подкупът? Нека премиерът отговори", попита тогава бившият - вътрешен министър в костовия кабинет Богомил Бонев, който днес се оказа приближен на Георги Гергов.

Следващият голям скандал бе с огласяването на доклад на спецслужбите, според който Иван Костов е наложил контрол върху най-доходоносните сектори от българската икономика. Според оперативните данни в доклада Костов е пътувал през 1995 -1996 г. с човек на име Емил Караколев и двамата са били спрени на швейцарската граница. В колата бил намерен сак с 500 хиляди франка, за които те не могли да дадат обяснение, и им била наложена забрана да влизат в страната. Караколев, който живеел в Германия, отговарял за връзките с българите в чужбина в предизборния щаб на ОДС. По-късно, след като сините спечелили изборите, той лично довел Гад Зееви в България и посредничил за приватизацията на авиокомпания " Балкан".

Караколев е дарил на фондация "Бъдеще за България" на Костова-та съпруга Елена като частно лице повече от 50 хил. лева, пишеше в доклада на службите.

Най-скандалната приватизационна сделка бе тази с авиокомпания "Балкан",

която Костов продаде за 150 000 долара - цената на един луксозен джип, по думите на Волен Сидеррв. За купувач бе избран никому неизвестният израелец Гад Зееви, който дори в собствената си държава не се ползва с добро име. Офертата на Руския авиационен консорциум бе отхвърлена, въпреки че надхвърляше 100 страници и подробно разработен бизнес и инвестиционен план, само и само за да се даде авиокомпанията на Зееви. Той спечели с

оферта от цели 3 страници, а биз-неспланът на израелския "инвеститор" дори не бе внесен в Агенцията за приватизация.

Гад Зееви, постави предварително условие да регистрира фирмата купувач в офшорен Амстердам. След това плати за АК "Балкан" цели 150 000 долара, а само една година по-късно поиска 1, 5 млн. долара държавна гаранция за смесеното си дружество с израелската "Бедек авиейшън груп", а като десерт пожела и 50-годишно разсрочване на дълговете на компанията. Тази приватизационна сделка стана образец за нарушен приватизационен договор и смърдеше на жестока корупция, но правителството не си мръдна пръста да я преразгледа.

И така само за година Зееви докара АК "Балкан" до колапс. Аферата нагледно показа, че националният интерес бе най-последната грижа на Костовото правителство. След като Зееви получи като подарък БГА "Балкан", основната му дейност бе разпродажба на имущество, имоти, закриване на линии и съкращаване на персонал. Зееви източи АК "Балкан" по класическата схема за преливане на атрактивните дейности на превозвача в нови дружества. Така по законен път той се освободи от старите и нови дългове, натрупани от националния превозвач. Всички получени пари и приходи се превеждаха по сметки в ИНГбанк. Държавата остави за себе си 25% от акциите на компанията, но нямаше свой представител в Съвета на директорите. А според директива на Ев-росъюза всяка авиокомпания може да е носител на националния флаг единствено когато 50% плюс една от акциите й са със същия национален произход, в случая - български. Т. е. Агенцията за приватизация нямаше право да продава 75% от "Балкан", защото по този начин я лиши от правата й по близо 100 двустранни транспортни спогодби. Няма начин това да не е било известно при сключването на сделката, но след като Костов си е затворил очите, явно не го е направил без големи пари.

След като Зееви източи милиони и не остана нищо за разпродажба, в началото на 2001 г. "Балкан" преустанови полетите си, а малко по-късно бе обявена в неплатежоспособност. Наглостта на Гад Зееви стигна до предявяване на иск пред арбитражния съд в Париж, че бил подведен за сделката.

Днес в масовото съзнание ДСБ се асоциира основно с "родата" -партийно-братовчедски кланове на Костов. И с основание, защото самият Командир вече беше признал цинично през 1988 г., че "в България всички сме братовчеди".

Нарицателен за огромната корупция стана кръгът "Олимп", тясно свързан с Иван Костов. Необяснимо е как само с "честни" бизнессредства тази икономическа група на Славчо Христов достигна за няколко години разрастване в огромен мащаб.

Фирмата на Славчо Христов "Балканстрой инженеринг" печели първите си търгове на летище "София" с помощта на тогавашния министър на транспорта Вилхелм Краус.

По-късно Христов регистрира обща фирма "Бул-ойл трейдинг" ООД с Георги Христов, зет на премиера Иван Костов.

През 2000 г. ресторантьорът Славчо Христов е избран за председател на надзорния съвет на БРИ-Банк. Първата голяма приватизационна сделка на Христов - покупката на "Златни пясъци". Формално купувач на 63. 8% от капитала на курорта е РМД "Златни", което е финансирано от банката. РМД-то се ангажира да плати 80,8 млн. долара, разсрочено за пет години.

Постепенно империята "Олимп" сложи ръка на военнопромишления комплекс в България. Стопанска банка бе сред основните кредитори на предприятията от ВПК. А бившата БРИБанк бе и агент по приватизацията на "Арсенал", "Бета"," Пима",и "Трема".

РМД-та и с пари на двете банки, които се сляха, купиха и най-апетитните парчета от българските летни и зимни курорти. "Бороспорт" - дружеството, което стопанисва Боровец, бе приватизирано от РМД "Самоков Боровец 21" за цена от 4. 9 млн. долара, платени в брой , а "Турист инвест" - Цюрих, купува 60% от "Пампорово" АД срещу 11 млн. долара в брой.

Така към 2000 г. бяха продадени предприятия за приблизително 827,700 млн. лв., т.е. резултатите от скоростната приватизация са практически равни на нула. През 1990 г. България имаше 100% държавна собственост и 11 млрд. долара външен дълг. В 2001 г. държавната собственост остана около 20-25% и външният ни дълг е пак същият. Т.е., продадена бе около 80% от собствеността на държавата, а парите ги няма. Унгария, която раз-държави по-голямата част от активите си, с тях изплати 2/3 от външния си дълг. При нас приватизацията бе катастрофална за огромната част от хората. Тази 70-80% частна собственост произвежда най-ниския жизнен стандарт в Европа, по-нисък дори от Румъния. Според икономиста Кольо Парамов извратеният олигархичен капитализъм в България се роди на практика за 4-те години на Костовото управление - чрез потресающа мегакорупция, невиждан грабеж на националното богатство, създавано от поколения българи и ограбване на спестяванията на населението.
Аферистите братя Джейлан хвърлиха сянка върху имиджа на България
С помощта на председателя на парламента Йордан Соколов и на Екатерина Михайлова Костов покровителстваше скандални турски инвеститори като Суди Озкан на наша територия, издирвани от турското правителство за престъпления.

Още в средата на 1997 г. току-що взелите властта лидери на СДС установиха приятелски контакти с актуални политически играчи в Турция. На "тайна" вечеря край Босфора премиерът Костов (а преди това Евгени Бакърджиев) се уговорили с добрия си приятел и бивш колега Йълмаз за "плодотворно сътрудничество".

По това време в България се появиха братята Джейлан, известни турски инвеститори. В Турция ги знаят като "тайната каса", зареждаща личните сметки на известни политици. Не крият и връзките си с мафията. У нас ги посрещат тържествено. Историята е известна - през ноември 1998 г. Костов и Месут Иълмаз обявиха спогодбата "ток срещу строителство". На 26 октомври 1999 г. Костов и Бюлент Еджевит направиха символичната първа копка на Торна Арда" пред 10 000 зрители. До средата на 2000 г. нито "Джейлан" беше осигурил финансиране, нито строителството тръгна, нито концесионният договор за каскадата бе подписан. Впоследствие турската държава конфискува банката на "Джейлан" заради неплатежоспособност.

В световната практика е невъзможно премиерите на две страни "да вземат решение" да се изграждат такива огромни обекти без търг, проекти, публично поканване на конкуренцията, абсурдно пък е да се назначи изпълнител, а България наруши собствения си Закон за обществените поръчки и допусна без търг чужда фирма до мегасделки. Комисионните в тази афера едва ли ще станат известни, но милионът на Доган за Цанков камък в нея вероятно ще изглежда като трошица.