02 август 2010 г. Тема: здравеопазване



страница2/3
Дата05.02.2018
Размер484.92 Kb.
#54552
1   2   3

Мария Чипилева


Мерят кръвно срещу 40 лв. по морето

Лекарите в големите курорти - всеки със свой ценоразпис
Ако се разболеете на морето, бъдете готов да платите здраво за преглед.

Проверка на "24 часа" показа, че повечето медицински практики в големите курорти са без сключени договори с касата и при тях важат правилата на свободния ценоразпис. Тарифите тръгват от 15 лева и стигат до 100.

Млада жена от Търговище вдига кръвно през нощта. Майка й вика линейка, докторите пристигат в хотела в Слънчев бряг, мерят го, казват "всичко е наред" и искат 40 лева за прегледа.

"Прегледът при нас е 40 евро, работим предимно с чужденци", обясни д-р Николай Таслаков, който има медицински център в един от големите хотели в Слънчев бряг. Родните туристи преглеждали срещу 20 лева. В други центрове обаче тарифите са еднакви както за нашенци, така и за летовниците от чужбина.

Шансът да попаднете на джипи, работещо със здравната каса, е по-голям в малките градчета като Созопол например. Ако си носите здравната книжка, може да имате късмет и да се отървете с потребителската такса от 2,40 лв.

Ако обаче влезете в кабинет на лекар специалист, ще ви трябва и направление от вашия личен доктор, обясниха от бургаската лекарска колегия. И понеже няма как да се сдобиете със скъпоценния талон, освен ако личният ви лекар не е тръгнал на почивка заедно с вас, на практика трябва да отидете на частен преглед.

"Турист с редовни вноски за здраве може да потърси общопрактикуващ лекар и той не може да му откаже преглед срещу потребителската такса", казва д-р Живка Костадинова, главен секретар на Регионалния център по здравеопазване в Бургас.

Това твърди и д-р Веселин Балкански, директор на РЦЗ във Варна. С уточнението, че в курортите край Варна няма кабинет или здравно заведение с договор с касата. Там медицинските услуги са само платени.

"24 часа" обаче си направи експеримент и провери дали джипи с кабинет в бургаската болница ще приеме летовник.

"Нека отиде в Спешния център, там има различни лекари", бе първата реакция на дежурната д-р Толчева. После уточни, че ще го обслужи, но след като провери на компютъра здравния му статус.

"Не е редно да се препращат туристи към Спешния център, там е само за животоспасяващи ситуации", коментира д-р Костадинова.

Здравните пунктове по плажовете пък са към "Водноспасителната служба". Те бдят за удавени, порязани и припаднали. Нямат ангажимент обаче за други случаи като бъбречна криза, ангина, бронхит.

Случаите, за които здравните пунктове по плажовете отговарят, се водят неотложни и са безплатни за българите.
Проверяват тарифите за българи и чужденци

При омбудсмана на Бургас Таньо Атанасов засега няма оплаквания за проблеми при медицинското обслужване на туристи. Той обаче посочи, че не може да има две тарифи за прегледи - за българи и чужденци. "Ценоразписът трябва да е един за гражданите от ЕС. Все едно да отидете в Германия и да ви сложат по-скъпа тарифа като чужденец", обясни Атанасов. Лекарските практики обаче често прибягват до два ценоразписа. Правим отстъпки за българите, те са по-бедни, е обяснението им.

"Абсолютно е забранено прилагането на две тарифи и това ще е обект на следващите ни проверки", каза главният секретар на РЦЗ Бургас д-р Живка Костадинова.
Платен преглед на дете с кърлеж

Семейство Друмеви от София е трябвало да плати във Варна, за да извадят кърлеж от 5-годишния им син Дари. От хотела ги предупредили, че викането на лекар ще им излезе минимум 50 лв.

Затова те отишли в Спешния център на МБАЛ "Св. Анна", но не ги приели. "Поискаха ни направление и ни казаха, че ваденето на кърлеж е работа на джипито. После ни пратиха в частния център "Св. Анна", който е в двора на общинската болница", казва майката. Там извадили кърлежа и взели пари за консултация с хирург.

"Кърлежът не е спешен случай, а неотложен. Можели са да потърсят помощ в здравно заведение, което има договор с касата", коментира д-р Веселин Балкански, началник на РЦЗ във Варна.




Реформата ще започне с повече легла за долекуване
От Лора Филева

Реформата в здравеопазването ще започне, като част от т.нар. активни легла в болниците се преобразуват в такива за долекуване. Освен това много от манипулациите и процедурите ще преминат към извънболничната помощ.

Това са част от мерките, които ще предприеме здравният министър Анна-Мария Борисова, за да реформира сектора, съобщи тя на среща с журналисти. Според нея досега "държавата е пропилявала средства, без да помогне на пациентите". "За да получиш диагноза, трябва задължително да бъдеш хоспитализиран. 84% от болните, прегледани от общопрактикуващите лекари, се насочват за лечение в здравно заведение", каза Борисова.

Според министъра в България има свръххоспитализации, голяма част от семейните лекари са "създадени за една нощ, имат монотонна роля и отказват да се специализират". Освен това много от пациентите - 37%, са загубили доверие в тях, а почти половината посещават лекаря си, който само ги препраща към друг специалист или в болница, обясни проф. Борисова.

"Получава се една диагноза, един пациент, две плащания", допълни тя. Борисова смята, че силно влияние оказва традиционното за България схващане, че ефектът от лечението ще е по-добър, ако с него се заемат повече лекари. "Създава ли се здраве? Уви, не, не навсякъде. Има добри отделения, но има и кухи, в които не се създава продукт", каза още Борисова. Затова една от първите стъпки на реформата според нея трябва да е част от леглата в болниците да станат за долекуване.

На въпрос дали, ако преминат към извънболничната помощ, на пациентите няма да им се наложи да плащат лекарствата си, тя отговори: "Вие съмнявате ли се, че не съм помислила и за това? Но изчакайте да си свършим работата. А тя е много! Не можете да си представите колко. Аз съм поела един много тежък кръст и не мога да си позволя някой да не бъде доогледан."




Частни клиники надделяха над здравния министър

Лично премиерът се ангажирал да не остави пациентите им без лечение
от Нели Чолашка

Частните клиники, лаборатории и центрове, които извършват допълваща дейност на територията на държавните и общинските лечебни заведения, ще останат там. Това каза новият председател на парламентарната здравна комисия Десислава Атанасова пред БНР в неделя. Въпросът е бил обсъден с министъра на здравеопазването Анна-Мария Борисова и премиера Бойко Борисов.

Само преди месец здравното министерство предложи частните структури да напуснат държавните болници с мотива, че се злоупотребява с публичните ресурси, а промените в закона за здравето бяха внесени бързо в парламента.

"Текстът още не е разглеждан на първо четене в комисията по здравеопазване. Това ще се случи след ваканцията на парламента. Новината е, че може би лечебните заведения, които се намират на територията на държавните и общинските болници, но не извършват същата дейност, а допълваща, биха могли да останат", обясни Атанасова.

Според в. "Труд" премиерът Борисов обяснил изненадващия обрат така: "Не можем да кажем на хората - до днес сте идвали в този център, а от утре - не може. Ще ги лишим от достъп до лечение." Към частните центрове обаче ще има условие - да не конкурират дейността на държавната болница, но не е ясно кой ще ги контролира.

Срещу предложението на ведомството на проф. Анна-Мария Борисова имаше силен отпор още от първия ден. И вчера Младен Григоров, който е собственик на кардиологични клиники, заяви пред БНР, че ако частните практики бъдат извадени от държавните лечебници, това ще се отрази много лошо на пациентите.

"Обикновено става въпрос за високи технологии, които са настанени в държавни болници, където те си плащат наем за това. Освен това всичко, което се прави извън дейността на болницата, също се заплаща. Поставят се смешни доводи - как можело фирма да бъде настанена във фирма", каза Григоров.

"В страната има огромен сграден фонд от държавни и общински болници, за който държавата няма пари за адекватна поддръжка", твърди и бившият зам.-министър и бивш шеф на Александровска болница Атанас Кундурджиев. "Анализът на здравната инфраструктура показва, че за да се доближи системата до стандартите на развитите европейски страни, за кратко време в нея трябва да се вложат 6 млрд. лв.", допълни той.

Мотивите на Министерството на здравеопазването бяха, че има много случаи, в които частни структури използват почти безплатно държавната апаратура и по този начин източват лечебните заведения. Проф. Борисова вчера не беше открита за коментар.


Десислава Атанасова, председател на здравната комисия:

Всички големи промени ще се обсъждат наесен
От Нели Чолашка

Преди две семици депутатът от ГЕРБ Десислава Атанасова смени Лъчезар Иванов като председател на парламентарната здравна комисия. Иванов подаде оставка след скандала заради опита му да спре репортаж за негов приятел митничар. Новият председател на комисията е първият без медицинско образование и първата жена на този пост. Атанасова има юридическо образование и е била юрисконсулт на русенската болница. Тя е на 31 години, родена е в Дулово.

Има ли голяма разлика между работата ви като редови член на здравната комисия и като председател?

- Разбира се, има разлика с оглед на това, че вече имам и нови чисто административни функции. Предполагам, че от мен вече се очаква да имам много повече участия с изказвания и да защитавам концепциите и идеите, които са представени от Министерския съвет и от народните представители.

Проблем ли е за вас фактът, че не сте с медицинско образование, а с юридическо?

- Дали съм правилният човек не зная. Това времето ще покаже, аз оценка за самата себе си не бих искала да давам. Единственото, което бих казала, е, че вероятно имам качества, заради които колегите ми от ГЕРБ и Изпълнителната комисия на партията са ми гласували доверие, за да бъда избрана на този пост.

Запознахте ли се вече със здравния министър Анна-Мария Борисова и директора на НЗОК Нели Нешева?

- Като член на комисията по здравеопазване вече една година работя с тези хора в много тясно сътрудничество. Въпреки че тези институции претърпяха промени в ръководните си състави. С проф. Борисова имаме вече много добри контакти с оглед на това, че бяха обсъждани промените в Закона за лечебните заведения, които бяха приети миналата седмица в пленарната зала на второ четене С д-р Нели Нешева се познаваме отдавна.

Именно промените в Закона за лечебните заведения предизвикаха голямо недоволство сред лекарското съсловие и пациентите. Те се опасяват, че ще бъде ограничен достъпът на хората от малките населени места до болниците...

- Напротив, в закона се регламентира изработването на националната здравна карта и се очакват съответно областните карти, които я формират. Именно там ние - народните представители, сме записали текст, че министърът на здравеопазването е длъжен да съобрази изготвянето на националната здравна карта с достъпа на населението до медицинска помощ, който е гарантиран от конституцията. Но не просто достъп, а достъп до качествена медицинска помощ. Заради това лечебните заведения, които попаднат в областните и в националната здравна карта, трябва да отговарят на редица условия, които са: дейността им да е съобразена с медицинските стандарти, да разполагат с необходимата изправна апаратура и да осигуряват 24-часов прием на пациенти.

Предвидени са все пак изключения - за отдалечени и трудно достъпни села и малки градове.

- Дефинирали сме определението за трудно достъпни и отдалечени райони и съгласно текстовете на закона министърът на здравеопазването след предложение на Националното сдружение на общините може да отпусне допълнително финансиране като държавна субсидия за тези лечебни заведения.

Правителството предлага и законови промени, с които да се забрани частници да използват базата на държавните или общинските лечебни заведения. Какво ще стане тогава с личните лекари, които в момента масово използват бившите поликлиники, които са общинска собственост?

- Действително миналата седмица в Народното събрание беше внесен и вече разпореден на здравната комисия проект за изменение на Закона за здравето, който предвижда и промени в Закона за лечебните заведения. Промените в Закона за здравето съдържат няколко основни неща, едното от които е обединяването на регионалните центрове по здравеопазване (РЦЗ) и регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ), което на практика е извършване на административната реформа в тези структури и тяхното вливане в регионална здравна инспекция. Предложена е и промяна в Закона за лечебните заведения. Все още в комисията не сме разглеждали този законопроект. Това вероятно ще се случи след ваканцията на Народното събрание, защото чисто организационно няма как при тези удължени пленарни заседания и извънредни комисии да получим становища от всички страни.

Наистина ли правителството предлага частните практики да излязат от държавните и общинските болници?

- Да, има такива текстове, те не касаят личните лекари, касаят медицински центрове, медико-диагностични лаборатории. Лекарите с кабинети в общинските и държавните болници, ако не са организирани като медицински центрове, няма да бъдат засегнати. Този законопроект не е обсъждан и от групата на ГЕРБ, а аз ще поискам именно тези текстове да бъдат обсъдени и от Изпълнителната комисия на партията, защото те засягат частните интереси.

С каква цел според вас се правят тези предложения?

- Предполагам, че това се прави, за да се ограничи дейността на тези лечебни заведения за болнична помощ, които извършват конкурентна или идентична дейност на общинските и държавните болници. Не е записано точно така. Както ви казах, очаквам становище от колегите от здравната комисия и на всички колеги от ГЕРБ. Между първо и второ четене на законопроекта ще внесем предложения, но това ще стане през есента.

В момента се води спор в гилдията на фармацевтите. Част от тях настояват да се забрани на хора без фармацевтично образование да работят в аптеки, а други настояват за обратното - да се либерализира още повече режимът и дори да отпадне ограничението един собственик да има повече от четири аптеки. Вие на чия страна сте в този спор?

- Законът за лекарствата в хуманната медицина също беше внесен миналата седмица в Народното събрание. Както и Законът за здравето, той ще бъде разгледан след ваканцията на Народното събрание. Въпросът ви включва две различни неща. В Закона за лекарствата в хуманната медицина е записано ограничението на територията на България един собственик да открива до 4 аптеки. С предложението на Министерския съвет този текст се заличава. А другият случай - за допускането на нефармацевти в аптеките, касае Наредба 28 на здравното министерство, по чиито текстове ние нямаме отношение чисто законодателно. Имах срещи с Асоциацията на собствениците на аптеки и с Българския фармацевтичен съюз, срещнах се и със зам. здравния министър Гергана Павлова, за да мога да чуя позициите на всички страни. С колегите ми от ГЕРБ не сме го обсъждали този законопроект до момента.

Вашето лично мнение какво е?

- Не мога да изразявам лично мнение - или защитавам политическата позиция, която е взета след дебат, или общо политическо решение.

Какво мислите за т.нар. делегирани бюджети, които здравната каса въвежда за болниците? Акушеро-гинекологичните болници например твърдят, че ще трябва да връщат бременни жени или да работят на загуба, ако касата плаща само за строго определен брой раждания.

- Този проблем касае всички болници в страната. Доколкото разбрах, след разговорите между здравната каса и Българския лекарски съюз са се уточнили бюджетите на болниците да са прогнозни, а не делегирани. Наистина съществуват рискове след изразходването на средствата, които са в определен размер, болниците да не могат да оказват помощ, защото няма кой да им плати за извършената дейност. Но все пак трябва да има някаква регулация и трябва има контрол върху изразходваните средства.

Какви други законодателни промени ще има в здравеопазването?

- Ние горе-долу свършихме с основната работа, защото Законът за лечебните заведения беше основополагащ, за да тръгне реформата. Сега предстои Министерството на здравеопазването до месец да бъде готово с изготвянето на медицинските стандарти, съгласно които лечебните заведения трябва да си организират дейността. След това областните комисии по здравеопазване да изготвят областните здравни карти като преценят кои лечебни заведения ще ги формират, да бъде изготвена националната карта.

До 31 декември тя трябва да е готова, за да може от 1 януари 2011 г. да се сключват договори между изпълнителите на медицинска помощ и здравната каса. Предстоящо е разглеждане на Закона за здравето, касаещ административната реформа, която предстои - сливането на РЦЗ и РИОКОЗ. Предстои разглеждането на Закона за лекарствата в хуманната медицина, трябва да започне обсъждане и на Закона за здравното осигуряване, касаещ бъдещия осигурителен модел. След септември, когато започне новата пленарна сесия, ще проведем разговори с колегите ми от комисията, от групата от ГЕРБ, с Министерството на финансите, с д-р Нешева, с проф. Борисова, със Симеон Дянков и с премиера Бойко Борисов и ще уточним позицията по Закона за здравното осигуряване.

Ще бъдат ли пуснати частните здравни фондове да се съревновават със здравната каса и ще бъде ли увеличена осигуровката?

- Дали ще има демонополизация на касата още се обсъжда. Посоката е монополът върху основните дейности, които плаща касата, да остане. Другият въпрос е дали ще има промяна в здравната вноска. Това предстои да се обсъди много сериозно, засега нямаме никаква конкретика.


Запазват частните практики в държавните болници
Има възможност лечебните заведения, които извършват допълваща дейност, да останат на територията на държавните болници. Това обяви вчера пред БНР председателят на парламентарната комисия по здравеопазване Десислава Атанасова. Тя допълни, че тази идея е обсъдена с министъра на здравеопазването проф. Анна-Мария Борисова. Атанасова коментира, че промените в закона за лечебните заведения още не са разглеждани на второ четене в комисията по здравеопазване. Това щяло да се случи най-вероятно след ваканцията на парламента, през септември. „Ако частните практики бъдат извадени от държавните болници, това ще удари пациентите“, коментира проф. Младен Григоров, собственик на четири частни кардиологични болници. Според него това означава, че в страната ни, която е на първо място по смъртност в Европа, ще се увеличи тази тенденция. Григоров смята, че се дават смешни доводи за изваждането на частните болници от територията на държавните, както е записано в сегашния вариант на закона за лечебните заведения. Той обясни, че частните лечебни заведения вършат дейност, която не се извършва в държавните. „Извинявайте, но не сме завод, не сме производствено предприятие и когато се говори за човешките права, какво по-голямо право от това на живот", коментира Григоров.


Ренета Инджова, финансов директор на болница „Токуда“:
Преструктурирането на лечебните заведения се прави по неясни критерии
Трябва да се използва опитът на частните болници за осъвременяването на цените на пътеките
Интервюто взе Соня Стамболийска

- Г-жо Инджова, здравният министър проф. Анна-Мария Борисова заяви, че часовникът на здравната реформа вече тиктака. Как оценявате предприетите стъпки?

- Часовникът на здравната реформа тиктака доста отдавна и е спрян, но така или иначе започва нова програма от мерки, която вероятно ще се отрази повече като свиване на болничната система, отколкото като реформиране и преструктуриране. Лайтмотивът да се започне от намаляване на леглата в болничната система създава тема за размисъл. Ние вече направихме анализ в нашата болница за това, което се изисква като намаляване на леглата, и то е в мащаба на около 30%. Това обрича болницата на отрязване на растежа й, защото тя е в устремен растеж в момента и намаляването с 30% ще я върне към първата година на нейното съществуване. Казвала съм и друг път, че ако този подход се приложи към всички болници безусловно, ще е край на технологичното обновление и модернизацията на здравеопазването като цяло, не само на болничната система. При това прави впечатление, че един и същи критерий се прилага за намаляване на броя на леглата и в най-добре развитите и най-пълни отделения, като неврологията при нас например, която през 2009 г. е имала оптималните 80% използваемост. Предлага се тя да намали с 16% леглата си през тази година. Проблем има и при други отделения, като физиотерапия и рехабилитация, които действително са били ненатоварени, и там трябва да се съкращават леглата по същия критерий. При физиотерапия и рехабилитация сме имали 22 легла, за да може да проведем необходимото възстановяване на пациентите, а ни се казва, че вече няма да има такива легла. От дерматология, гръдна и обща хирургия, кардиология, и ортопедия искат намаляване с 40%. Това, което всъщност целят, е да се отреже количеството легла и след това ще си затворим очите и ще кажем, че сме увеличили процента на използваемост на леглата.

- До какво ще доведат тези предложения за реформи?

- Като се видят предложенията за орязване, се вижда, че те не са правени от гледна точка на развитието на една отделна болница и още повече след като е доказала възможностите си за растеж. Те вероятно са наложени от съображения за разпределяне на ресурса от системата по критерии, избрани в министерството, които могат да бъдат перфектни към момента, но една динамика след 6 месеца и един процес на движение на пациентите може да направи тези критерии абсолютно неприемливи и за самото министерство. Основният принцип е, че пациентът се движи с ресурса, който му предоставя здравната каса, и има правото да отиде на различни места да се лекува. Цялата работа прилича на това, че все едно вкъщи са ми остарели диваните и искам да ги сменя и смятам, че като ги изхвърля, домакинството ми ще процъфти. Няма да имам разход за дюшеци, чаршафи и т.н., но си закривам очите, че този разход не е никакъв в сравнение с други пера в домакинството. При положение че нашата болница не е взела нито лев от държавата за оборудването и строежа на болницата, вземането на леглата й не знам какво ще донесе на системата. Ако свиването на леглата в една добра болница е с 30%, колко ще е тогава в една лоша болница? Може би 80 или 90% ? Трябва да кажем също така, че ако се раздели броят на населението на този на болниците, ще се падне една болница на 16-18 хил. души. Много голямо е това покритие, за да искаме да запазим същия брой сгради, а вътре да намалим леглата им. Дори ако това стане, какво ще стане, ако ги няма специалистите да работят вътре. Ние всъщност само казваме на пациента: „Няма да лягаш на това легло.“

- Как ще се отрази реформата на частните болници?

- Ще бъдат реформулирани дейностите във всички болници по критерий, който е неясен за отделните лечебни заведения, а който вероятно за всички означава те да бъдат съхранени. Тук се повдига следващият въпрос - ще започне ли преглед на тяхната материална база. Тогава кои ще са болниците и какъв критерий ще бъде заложен за подобряване на материалната база, за решаване на проблема с дълговете им и за модернизацията им? Ако се приложи пак такъв критерий, който не е съобразен с развитието на тези заведения, това означава, че ще бъде направено още едно свиване и орязване, което е несъвместимо с досегашното. Другата стъпка ще бъде разпределението на хората като специалисти, накрая ще се окаже, че докато стигнем дотам, те ще са заминали вече по чужбина.

- Откъде трябваше да се започне според вас?

- Имаше нужда да се започне от адаптиране на цените към съвременното здравеопазване не само в България, но и по света, за да може да се използват преимуществата, които нашата здравна система има. Те са: по-евтиният жив труд, все още съществуващата медицинска практика и примери на успешно функциониращи частни заведения, които могат да ползват и публичен, и частен източник на финансиране и формират едно добро съчетание на смесено финансиране. Би било добре опитът на частни заведения, които успешно функционират на пазара, да бъде използван, за да се осъвременят цените на пътеките. Освен това, когато се определя едно легло как ще бъде използвано, колко продължително да се лежи на него, дали да бъде за активно лечение или за долекуване, това само означава, че на пациента предварително му се казва: седиш три дни и после отиваш някъде другаде. Трябва да има диференциация на болниците, като те бъдат оценени от гледна точка на качеството на услугите, които предоставят, и ефективността на използвания ресурс в тях интегрално. Само една такава оценка може да каже кои болници трябва да останат и кои не.

- Здравният министър каза, че правим реформата по европейски модел...

- То винаги се ползва някакъв модел, щом тя смята, че е европейски... Ние сме японска болница, с модерно ноу-хау, най-последно технологично оборудване и ще бъдем свити на 30%. Това ли е европейската практика?

- От НЗОК заявиха, че от юли няма да се плаща на болниците за извършена дейност над делегираните бюджети. Как ще се отрази това на пациентите?

- С леглата ще се направи точно това, ще се накарат болниците да намалят дейността си. В нашата болница 46% от пациентите са от страната, другите са от София. Ние трябва да почнем да разясняваме публично и чрез медиите да не идват, макар че ние искаме и сме задължени да ги вземем. Няма болница, която да не е задължена да ги вземе. Искам да кажа обаче, че този процес на райониране на леглата противоречи на реалния процес, който тече в страната.

Смятам, че една система със стриктен контрол, която се движи по изискванията, индикациите, документациите, статуса на един пациент, ще е в състояние да изведе оценка за това, колко в една болница се дават качествени услуги. Ако по стандартите на нашето министерство, които се надявам, че са европейски, се докаже качеството на услугите, една такава болница би трябвало да бъде оставена да поема потоци от страни и там, където няма качество и стандарти и специалисти, няма какво да се дават пари там, пациентите се движат през цялото време, където са качествените услуги. По този начин светът откри медицинския туризъм.

- Бюджетът на здравната каса е увеличен с 220 млн. лева, от които 178 млн. лв. са за болнична помощ. Ще стигнат ли тези пари до края на годината?

- Те са увеличени поради намалението, което бе предвидено в първата част на досегашния бюджет, в първата половина на годината. С приемането на Закона за бюджета предвидените средства за болнична помощ са намалени спрямо 2009 г. с над 23%, а след поправката намалението спрямо 2009 г. е в размер на 5%. Като се има предвид, че бюджетът бе правен на два пъти, създава се впечатлението, че парите са повече заради това, че са били повече орязани. Едни пари никога не са достатъчни, ако предназначението и използването им са неправилно разпределени. Друг е въпросът, че не може да се направи един бюджет и в средата на годината да се актуализира, преди да си стигнал до крайното тримесечие. Само тогава може да се разбере дали правилно е бил направен бюджетът. При нас намалението на бюджета е повече от 30%, тази година със забавяне на плащанията и с намалението вследствие на лимитираните бюджети, които не са утвърдени, че са лимитирани, защото фактурите са ни там, реално сме получили 30-35% по-малко от заработеното и получаването е в схема от 40-45 дни закъснение до юни включително.

- Трябва ли здравната карта да има задължителен характер?

- Здравната карта е хубава, когато е в ръцете на пациента и му осигурява възможност за достъп навсякъде, и за справедливо, и отчетно разходване на ресурса, който е предвиден за него. Но здравна карта за една област на един район не е модерната форма на логистика на правене на една дейност, защото принципът трябва да е движещият се пациент, а не заграденият и закрепен ресурс. Съвременните системи могат да се управляват и при по-гъвкаво менажиране на ресурса не е необходимо да го заковем. Той може да бъде управляван в хода на месеците, за да може там, където се черпи, там да се попълва.




Изискванията готови наесен


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница