02 май 2012 г.
ТЕМА: ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
59-годишна от Петрич с опасност за живота след грешна диагноза
Жена с опасност за живота след грешна диагноза 59-годишна жена от Петричко е с опасност за живота е настанена в благоевградската болница с гноен менингит след като специалист „Уши, нос, гърло" се заинати, че пациентката имала само възпаление на ухото, съобщи агенция БГНЕС вчера. Към 19 часа в понеделник Емилия Ангова от с. Ключ е приета в „Бърза помощ" с нетърпими болки в лявото ухо. Тя е прегледана е прегледана от д-р Евтимов, според която, пациентката била с отит. Тъй като състоянието на жената се влошавало непрекъснато, близките й и дежурните в спешната помощ настоявали Ангова да бъде транспортирана до болница в Благоевград или София. Но с диагнозата на д-р Евтимов това е невъзможно, тъй като в здравното заведение в Благоевград няма клинична пътека за „отит". Спешните медици в продължение на три часа са провели няколко телефонни разговори лично с д-р Евтимов, който държал на диагнозата, дори крещял по телефона, че е прав. Тъй като състоянието на Ангова се влошавало непрекъснато, медиците решили на своя отговорност да транспортират пациентката с линейка до МБАЛ - Благоевград, сигурни, че колегата
им, специалист УНГ греши. Към 3,15 миналата нощ Ангова е приета в болницата в много тежко състояние - с температура от 40 градуса и в безсъзнание. Свиканият лекарски консилиум установил, че жената е с гноен менингоенцефалит (гноен менингит). Близките на Ангова и дежурните в спешната помощ са категорични, че ще депозират жалба до Здравното министерство и Регионалния здравен инспекторат срещу д-р Евтимов, който е бивш директор на болницата в Петрич.
Здравето на хората- национален приоритет на лявоцентристкото управление
Нееднократно е ставало дума за тревожната картина в здравеопазването у нас, както и за това какво може и трябва да се промени в тази стратегически важна за развитието на човешкия капитал на нацията сфера.
Като държавен глава неведнъж съм алармирал, поставял съм на обсъждане тези проблеми. Привличал съм водещи експерти, представители на държавни институции, на неправителствени организации.
Не мога да не спомена във връзка с това проведената преди две години (29 април 2010 г.) в Пловдив широко представителна дискусия, в която се включиха ръководители на болници и висши медицински училища, представители на централните институции и местната власт, на пациентски и съсловни организации. В рамките на продължилото близо пет часа обсъждане, ръководено от едни от водещите имена в медицината у нас - проф. Дамян Дамянов и проф. Григор Горчев, беше направен задълбочен анализ на етапите и резултатите от здравната реформа* очертана беше актуалната картина на състоянието на здравната система, дадени бяха редица конкретни идеи и предложения.
По време на дискусията формулирах един парадокс, който, струва ми се, точно отразява картината на нашето здравеопазване днес - по количествени показатели (брой болници, болнични легла, лекари и пр.) ние се намираме на едно средно европейско ниво, ако погледнем обаче състоянието по такива показатели като качество, достъпност и пр., сме на последните места в европейската класация.
Същевременно българинът плаща от своя джоб почти половината от средствата за здравето си. За сравнение в Европа държавата поема две трети от тях.
Известно е, че делът на държавно финансирания пазар на лекарства у нас е 35%, при средно за Европа - 85% (толкова покриват от стойността на медикаментите обществените фондове). Пациентите у нас всяка година плащат от джоба си над 1 милиард лева. Ако прибавим към това нерегламентираните плащания под масата, ще установим, че България всъщност се намира реално някъде по средата в Европа по отделяни общо (от хората, работодателите и държавата) средства за здравеопазване от БВП. Но съотношението между държавни и лични средства е 4 към 3, а отделяните от държавния бюджет средства са 4% от БВП, което ни нарежда на последно място в ЕС.
Изводът е, че българското здравеопазване се крепи в значителна степен върху сивата, „неформалната" икономика на здравни услуги (нерегламентираните плащания).
На този фон още повече изпъква неспособността на държавните органи да решат проблема с над 1 млн. здравно неосигурени лица, както и продължаващата практика средствата от здравните вноски да не се ползват за здравеопазване. И това при положение, че хората са по-коректният платец в системата от държавата и че плащат два пъти - веднъж под формата на здравни осигуровки и после под масата, като нерегламентирани кешови плащания.
Като цяло няма да сгрешим, ако кажем, че здравната реформа у нас започна през 2000 г. прибързано, без нужния публичен и експертен дебат, без необходимата степен на подготвеност. Това доведе до; липса на ясни приоритети и дългосрочна устойчива стратегия; сериозни дисбаланси между отделните сектори и лечебни заведения; изолиране на болничната от извънболничната помощ; откъсване на здравната от социалната политика; неефективни механизми на финансиране и управление на разходите; принизен контрол на всички нива; недостатъчна грижа и отговорност за развитие на човешкия фактор; незадоволителен управленски капацитет.
Това са дълбоки, фундаментални пороци. Но вместо те да бъдат отстранени, хаосът в системата през последните години още повече се задълбочи: нескончаеми кадрови промени в нормативната база; болници, които продължават да изпитват остър недостиг на средства и кадри; високи цени на лекарствата не само в съпоставка с тези в съседните страни, но и с ЕС; окаяно положение в спешната помощ и пр.
В условията на непрекъснат недостиг на финансов и кадрови ресурс в сектора правителството на ГЕРБ задълбочи рязко кризата, като в началото на своето управление одър-жави натрупания резерв, около 1,3 млрд. лв., от задължителни здравни вноски. На практика този акт, който е в противоречие с духа на Закона за здравното осигуряване за независимост на НЗОК от държавата, нанесе тежки вреди на здравеопазването, които продължават да се проявяват и днес - увеличаване на броя здравно неосигурени граждани; съкращаване на преките разходи за здравеопазване на всички нива и дейности; потискане на здравословната конкуренция между изпълнителите на медицинска помощ в полза на държавните болници чрез задължителни елементи на здравната карта; унищожаване на регионалното здравеопазване, без да се предлага алтернатива; задълбочаване на кризата в спешната медицинска помощ.
Бюджетът за здравеопазване, както и този на здравната каса за 2012 г. потвърждават напълно тази картина. Диагнозата е - стагнация и отлагане на реформите. Десетки стратегии, програми, концепции при липса на единна концептуална база и на политическа воля да се променят нещата.
1. Цели и параметри на промяната
Основният проблем на нашето здравеопазване е не просто в недостига на финансов ресурс, а в модела на финансиране и организация, който беше възприет през изминалото десетилетие и при който дори и да се „изливат" финансови средства, те пак биха потънали като вода в пясък без резултат.
Без претенции за изчерпателност, бих откроил тук по-конкретно следните негови недъзи:
Повечето от законовите актове, с които започна здравната реформа, бяха създадени изолирано един от друг, без необходимата степен на обвързаност помежду им. Механичното внедряване на пазарния механизъм, чрез прилагането на нормативен акт, чужд на същността и логиката на здравеопазването (Търговски закон), превърна болниците в „търговски дружества", а общопрактикуващите лекари - в „еднолични търговци". По такъв начин се деформира мотивацията им, комерсиализира се отношението към пациента.
Поради облекчените условия (селекция на пациентите с възможности, избягване на „неизгодни" клинични пътеки и регламент на доплащане по различни механизми) частният сектор значително нарасна, без обаче ясно да бъдат регламентирани отговорностите му в цялостното медицинско обслужване на населението. Една от причините за това е продължаващата липса на утвърдена Национална здравна карта, регулираща териториалното разпределение и структура на лечебните заведения.
формален и фалшив е приоритетът на общопрактикуващия лекар, превърнат в едноличен търговец по закон, с неефективна дейност и в изолация от здравна мрежа. Заплащането в първичната извънболнична помощ по количествени показатели (брой обслужвани пациенти) допълнително го демотивира и деквалифицира, което пряко снижава качеството на лечение.
От своя страна липсата на диференциран регламент по отношение броя на обслужваните пациенти, съобразно спецификите на регионите, големината на населеното място и пр., както и бюрократизираните процедури (без направление достъпът до болнично лечение е невъзможен), затрудняват пациентите.
Насоченият предимно към болниците и лекарствените продукти пакет на финансиране (за сметка на доболничната помощ, както и на профилактиката) - при положение, че здравната реформа стартира и по същество спря на нивото на доболничния сектор - е една от основните причини за неефективността на здравната система, довеждайки до свръх-хоспитализация и свръхпотребление на лекарствени продукти.
Системата на клиничните пътеки фрагментира подхода в диагностиката и лечението, а отказът от реално остойностяване допълнително усилва тези негативни ефекти, без да
В здравеопазването по качество u достъпност ние сме на последните места в европейската класация
осигури необходимото качество, комплексност и гъвкавост.
Натрупването и разпределянето на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски в един монополен осигурителен фонд лишава потребителите от избор и конкурентност сред финансиращите институции и съответно - намалява контрола върху качеството на здравните услуги, предоставяни от изпълнителите.
Необходима е, следователно, цялостна преоценка на случилото се в здравната система след 2000 г. и предприемане на ефективни коригиращи въздействия върху механизмите
на управление и функциониране на здравеопазването на всички равнища.
Трябва да се даде отговор поне на три въпроса: Първо, когато се преструктурира мрежата от здравни заведения, доколко реално се гарантира правото на всеки българин на достъп до качествена здравна помощ. Второ, как моделът да се промени така, че здравните грижи да се индивидуализират и пациентът да се постави в центъра на здравната система. Трето, как моделът на финансиране, организация и управление да бъде променен така, че акцентът да се пренесе от
скъпоструващото болнично лечение към активната профилактика и превенция.
Стратегическите цели и параметри на българското здравеопазване трябва да бъдат ориентирани към водещите световни и европейски модели и практики:
По-добри възможности за избор на достъпни здравни услуги. Равномерно покритие на здравната мрежа на територията на страната;
Въвеждане на качествени параметри и индивидуализация на диагностиката, грижата и лечението на пациентите;
Увеличаване на възнаграждението в зависимост от реалния принос за подобряване здравето на населението;
Фокусиране върху програми за профилактика и грижа за здравето;
Подобряване на комуникацията с пациентите, ангажирането им с грижи за собственото здраве - здравна образованост, по-голяма информираност и увеличаване на отговорността;
Въвеждане на електронно здравеопазване (електронни здравни карти и здравни досиета), отразяващи здравния статус, минали заболявания,
алергии, направени изследвания, ваксинации, предписани медикаменти и др. Доколкото една от основните посоки на развитие през следващото десетилетие е преминаване на здравните системи от предимно хартиени здравни досиета, контролирани от медицинската индустрия, към предимно дигитални досиета, контролирани от лекарите и пациентите;
Реформиране и оптимизиране на болничната помощ;
Реално остойностяване на медицинските дейности;
Утвърждаване на адекватен здравноосигурителен модел;
Обучение на персонала. Съвременните образователни стратегии на здравните системи са насочени предимно към инвестиции на средно професионално ниво - лекари в първичната доболнична помощ и медицински сестри. Развитието на здравните реформи трябва да бъде съобразено с очакваните дефицити на работна ръка при увеличаващото се търсене на индивидуализирана грижа и лечение.
Необходимо е да се заложат ясни приоритети в осигуряването, разпределението и оптималното разходване на ресурсите. Съответно на тези приоритети здравната система трябва да получава нужните й ресурси и средства, съобразени със здравните потребности на населението, насочени приоритетно към профилактика и промоция на здраве чрез здравословен начин на живот, грижа за децата, майките, хронично болните и инвалидите, осигуряване на лекарствени продукти и медицински изделия, съобразени с потребностите и възможностите на хората.
Нужни са принципни промени в нормативната база на здравеопазването и преди всичко в Закона за здравното осигуряване и Закона за лечебните заведения, които да доведат до по-пряко обвързване и координиране със социалното законодателство и най-вече с европейските директиви и стандарти. Да се създадат условия за градивно партньорство между задължителното (НЗОК) и доброволното здравно осигуряване, даващо възможности за свободен избор на здравноосигурителен фонд. Пазарният механизъм следва да се прецизира и да се регулира чрез специфични за здравеопазването законови текстове.
Необходимо е да се постигне по-добър баланс и действен синхрон между структурите на различните сектори на здравеопазването - лечебната и превантивната дейност, из-вънболничната, спешната и болничната помощ, общата лекарска практика и цялата останала лечебна мрежа, публичния и частния сектор.
2. Доболнична помощ
Определяне на диференцирани регламенти за лекарски практики съобразно броя обслужвано население по тип населени места, пакета от услуги и дейности, показатели за ефективност, изисквания за квалификация и пр. с оглед даване на допълнителни стимули за общопрактикуващите лекари в малките и отдалечените населени места;
Въвеждане на система за външна акредитация на медицинската практика за определен срок (например 3 години);
Преминаване от капитационен (количествен) принцип на заплащане към принцип, отчитащ реално извършените дейности и постигнатото качество на лечение. Заплащането да става въз основа на комплекса от реално извършени медицински дейности, степента на приложение на медицинските препоръки за лечение на заболяванията и нивото на квалификация на лекарите;
Обвързване на стимулирането на общопрактикуващите лекари с критериите за качество на придобитата специалност и непрекъснатото повишаване на квалификацията. Продължаващото обучение и квалификация следва да се регламентират нормативно в договорите на общопрактикуващите лекари с касата;
Създаване на икономически стимули за формиране на групови практики, което да подобри взаимодействието между първичната и специализираната извънболнична помощ, качеството на диагностичните процедури и квалификацията. Груповите практики са и ефективен начин за осигуряване на 24-часово дежурство, свързано с неотложна медицинска помощ, при която не се налага хоспитализация;
Създаване на възможности общинските болници, които нямат перспективи за развитие в болничния сектор, да се преобразуват в медицински центрове за извънболнична помощ с гарантиран брой лекари от основни специалности и ограничен брой легла за кратко стационарно пролежаване до изясняване на диагнозата и движението на болния - към дома или към болнично заведение.
3. Болнична помощ
Реално остойностяване на медицинските дейности, като в него се включат всички разходи, в т.ч. и трудът на медицинския персонал. Така в значителна степен ще се ограничат нерегламентираните средства, които постъпват в системата и ще се консолидира общият размер на средствата за здравеопазване;
Въвеждане на модела на диагностично свързаните групи като метод на финансиране на болниците и запазване на клиничните пътеки като медицински алгоритми, гарантиращи качеството;
Създаване на независим орган за акредитационни оценки, анализ на терапевтичните резултати и категоризиране на лечебните заведения. С оглед мотивиране на стремежа към качество акредитационната оценка би могло да предвиди и съответен коефициент, с който да бъде завишена и цената, която лечебното заведение ще може да формира и предлага;
Създаване на единна за всички болнични заведения (в т.ч. частните) регулация (възможност за разкриване, осигуряване на достъп и качество), като се отчита разграничението на лечебните заведения на „профит" (които носят печалба) и „нон-профит" (не-печелещи) организации.
(Следва)
Кръчмари теглят по 20 бона кредит, за да преместят масите на открито
Заради забраната за пушене: Война за тротоари
Собственици на кафенета се надцакват с рушвети за повече място на улицата
Пълна забрана за пушене на обществени места ще приеме парламентът до седмица. От 1 юни 2012 г. у нас ще може да се пали цигара само на открито. В офиси, заведения, магазини, летища и други обекти цигарите ще бъдат напълно забранени.
Истинска война за тротоарите започнаха собственици на заведения месец преди в сила да влезе забраната за пушене на обществени места. Целта на кръчмарите е да вземат колкото могат повече места на улицата, така че да имат повече маси за клиентите си на открито.
Заради битката на собствениците на заведения тротоарите в големите градове стават все по-трудно проходими от маси и барове с чадъри.
В Пловдив, Плевен, София, Бургас и Варна минувачи коментират, че веселото настроение на седналите на раздумка с приятели се пренася и върху минувачите.
"Има засилено искане за нови тротоарни площи", казаха от икономическия отдел на няколко големи общини, включително и София. Според експертите в общините броят на масите на открито в град като Монтана например ще е 1000. Част от собствениците на заведения вече подават документи и за зимни градини, тъй като това е вратичка в закона за пушене на закрито през зимата. За година собственик на заведение, който ползва тротоар, плаща между 200 и 700 лева за всяка маса на открито.
"Тегля кредит, за да направя зимна градина на кафенето си. Ще сложа тенти през лятото, които зимата ще сменям със силиконови пердета и газови лампи. Така клиентите ще стоят на топло и ще пушат, защото законът не го забранява", обясни 45-годишният Александър Василев от София. Кръчмарят видял модерната зимна градина в две заведения във Велико Търново и "откраднал" идеята им.
"Барове на открито вече сменят местата за срещи на закрито", похвалиха се собственици на заведения в Бургас. Те обясниха, че откритите заведения ще бачкат от късна пролет до ранна есен, после ще затварят за зимата. "Така няма да се изгубят клиентите тютюнджии и ще се спаси оборотът ни", коментираха братята Иван и Траян Иванови от крайбрежната улица на Бургас. Според тях така няма да се харчат пари за наеми на помещения, а клиентите ще изобилстват.
В Перник от две години така работи ресторант "Гъбата" на площад "Кракра". Тя бие по брой клиенти дори най-лъскавите кафенета в миньорския град. Заради бара на открито повечето кафеджии се принудиха да правят лъскави ремонти, за да задържат доскоро постоянните си посетители. Сега и те разпитват за свободни площи, където да пренесат в шатри бизнеса си. По почина на колегите си те ще зареждат напитките и машините от пролетта и ще прибират обзавеждането, когато времето стане непоносимо студено. Морският модел от курортите вече се обмисля и в други градове в страната. Причината е, че на повечето места тротоарната площ пред помещенията под наем вече е заета напълно и няма къде да се слагат нови маси. В бранша пък панически търсят изход, защото очакват масови фалити през зимата. Страхувам се, че ще има невиждан отлив на клиенти и няма да мога да си плащам наема. То и за консумативи трудно ще изкарвам, твърди и Тодор Маринов от Кюстендил. Той има малко кафене в центъра и разказва, че дори сега губи от частичната забрана на пушенето на закрито.
Eкип на "Стандарт"
Ресторанти стават клубове
Един от първите трикове, които кръчмарите измислиха, за да заобиколят закона за цигарите, бе частното парти. С подобна табела на вратата инспекторите от отдела за опазване на общественото здраве не могат да направят проверка на заведението, тъй като то не работи с клиенти. Според разпоредбите при "частно парти" в заведението не влизат случайни клиенти, а отбрани приятели, поканени устно или писмено.
С народната мъдрост, че "нема начин да нема начин" все повече заведения уж затварят врати за посетители, тъй като помещението е ангажирано от приятели. Тази вратичка обаче не е на дневен ред за други, които разполагат с обширни открити градини или ползват тротоарните площи, за които плащат на общината едни от най-ниските такси в страната.
И на плажа без фасове
В Албена първи отписаха тютюнджиите
Част от затворените комплекси на морето решиха да въведат пълна забрана за тютюнопушенето. В курорта Албена например още от миналата година дименето на обществени места е забранено. Пушачите палят фасове само на определени места на открито, където има специално за това обозначение. Зам.-директорът по експлоатация в дружеството Христо Пенев бе категоричен, че няма проблеми с това ограничение.
Цигари не се палят както в хотелските стаи, така и в заведенията в курорта, без значение дали се стопанисват от акционерното дружество или наематели.
Управители на хотели заявяват, че дори не им се налага да правят забележки на туристи, защото гостите, които са пушачи, се съобразявали и припалвали цигара на специалните места.
Всеки хотел има кът за пушачите на открито. Дименето е допустимо само на летните тераси. Пенев добави още, че ограничението не е довело до отлив на туристи от курорта, дори той е сред предпочитаните от млади семейства с деца - и българи, и чужденци, именно заради спазването на европейските норми и високите стандарти на обслужване, които се предлагат.
От курорта добавиха още, че по неофициална статистика в Европа непушачи са около 70 на сто от жителите на Стария континент, а 84% от гражданите на европейските държави подкрепят пълната забрана на тютюнопушенето на публични места. В страни с традиционно развит туризъм като Испания, Италия и Франция забраната е въведена с поредица от мерки, започнали през 2006 г.
Виржиния Георгиева
Синдикатите предлагат мерки срещу некоректни шефове
Не връщат ДДС, ако бавиш заплати
Най-добре платените работници у нас са в енергетиката
Нова наказателна мярка срещу забавянето на заплати предложиха синдикатите. От КТ "Подкрепа" предложиха да не се възстановява ДДС на фирми, които имат задължения към работниците си. "Така както здравният министър Десислава Атанасова предложи да не се обслужват административно граждани, които не са си платили здравните осигуровки, което не е чак толкова лоша идея, така да се разпространи подобна възможност и в други посоки", поиска Димитър Манолов, вицепрезидент на КТ "Подкрепа". Според него санкцията ще доведе и до намаляване на измамите с ДДС. По данни на синдиката един от най-честите проблеми пред работниците остава неплащането на възнагражденията в срок. "Законите предвиждат какви ли не санкции за бизнеса, но специално за заплатите няма никакви", заяви Манолов.
Проверките на инспекцията по труда показват, че в болшинството от случаите забавянето на заплатите е от два-три месеца. Често обаче става дума за неосчетоводени възнаграждения, дадени под масата, за да не се плащат осигуровки.
Въпреки постоянното недоволство на бизнеса България е сред страните с най-нисък дял на осигуровките в общите разходи за труд. Това обяви Пламен Димитров, президент на КНСБ на конференция "Справедливо и достойно заплащане на труда". У нас осигурителната тежест за работодателя е 15.6% от общите му разходи за труд. Докато в Белгия е 30%, във Франция - 28%, в Германия - 22%, а в Португалия - 21%.
У нас в енергетиката са най-добре платените работници, показва проучване на КНСБ сред 10 икономически сектора. Разходите на работодателя за труд на един нает в енергетиката за една година е 24 125 лв. В тази сума влизат както основната заплата, така и премиите, осигуровките и други социални плащания и разходи за обучения. Енергетиката е секторът с най-високи осигурителни вноски, плащани от работодателя, най-големи социални разходи и надбавки и най-много пари за квалификация. На другия полюс са работещите в хотелиерството и ресторантьорството. Годишно разходите за труд за един нает там са 5476 лв. В този сектор бизнесът почти не прави разходи за обучение, както и не дава допълнителни социални надбавки.
Сподели с приятели: |