02 май 2012 г. Тема: здравеопазване



страница1/5
Дата06.02.2018
Размер0.62 Mb.
#55611
  1   2   3   4   5
02 май 2012 г.


ТЕМА: ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ



59-годишна от Петрич с опасност за живота след грешна диагноза
Жена с опасност за живота след грешна диагноза 59-годишна жена от Петричко е с опасност за живота е настанена в благоевг­радската болница с гноен менингит след като специалист „Уши, нос, гърло" се заинати, че пациентката има­ла само възпаление на ухото, съобщи агенция БГНЕС вчера. Към 19 часа в понеделник Емилия Ангова от с. Ключ е приета в „Бър­за помощ" с нетърпи­ми болки в лявото ухо. Тя е прегледана е прег­ледана от д-р Евтимов, според която, пациентката била с отит. Тъй като състоянието на жената се влошавало непрекъснато, близки­те й и дежурните в спешната помощ нас­тоявали Ангова да бъ­де транспортирана до болница в Благоевград или София. Но с диагнозата на д-р Евтимов това е невъзможно, тъй като в здравното заве­дение в Благоевград няма клинична пътека за „отит". Спешните ме­дици в продължение на три часа са провели няколко телефонни разговори лично с д-р Евтимов, който държал на диагнозата, дори крещял по телефона, че е прав. Тъй като със­тоянието на Ангова се влошавало непрекъс­нато, медиците реши­ли на своя отговорност да транспортират па­циентката с линейка до МБАЛ - Благоевград, сигурни, че колегата

им, специалист УНГ греши. Към 3,15 мина­лата нощ Ангова е при­ета в болницата в мно­го тежко състояние - с температура от 40 гра­дуса и в безсъзнание. Свиканият лекарски консилиум установил, че жената е с гноен менингоенцефалит (гноен менингит). Близките на Ангова и дежурните в спешната помощ са ка­тегорични, че ще депо­зират жалба до Здрав­ното министерство и Регионалния здравен инспекторат срещу д-р Евтимов, който е бивш директор на бол­ницата в Петрич.




Здравето на хората- национален приоритет на лявоцентристкото управление
Нееднократно е ставало дума за тревожната картина в здраве­опазването у нас, както и за това какво може и трябва да се промени в тази стратеги­чески важна за развитието на човешкия капитал на нацията сфера.

Като държавен глава невед­нъж съм алармирал, поставял съм на обсъждане тези проб­леми. Привличал съм водещи експерти, представители на държавни институции, на неправителствени организации.

Не мога да не спомена във връзка с това проведената пре­ди две години (29 април 2010 г.) в Пловдив широко предс­тавителна дискусия, в която се включиха ръководители на болници и висши медицински училища, представители на централните институции и мес­тната власт, на пациентски и съсловни организации. В рам­ките на продължилото близо пет часа обсъждане, ръководе­но от едни от водещите имена в медицината у нас - проф. Да­мян Дамянов и проф. Григор Горчев, беше направен задъл­бочен анализ на етапите и ре­зултатите от здравната реформа* очертана беше актуалната картина на състоянието на здравната система, дадени бя­ха редица конкретни идеи и предложения.

По време на дискусията фор­мулирах един парадокс, който, струва ми се, точно отразява картината на нашето здравео­пазване днес - по количестве­ни показатели (брой болници, болнични легла, лекари и пр.) ние се намираме на едно сред­но европейско ниво, ако пог­леднем обаче състоянието по такива показатели като качес­тво, достъпност и пр., сме на последните места в европейс­ката класация.

Същевременно българинът плаща от своя джоб почти по­ловината от средствата за здра­вето си. За сравнение в Евро­па държавата поема две трети от тях.

Известно е, че делът на дър­жавно финансирания пазар на лекарства у нас е 35%, при сред­но за Европа - 85% (толкова покриват от стойността на ме­дикаментите обществените фон­дове). Пациентите у нас всяка година плащат от джоба си над 1 милиард лева. Ако прибавим към това нерегламентираните плащания под масата, ще ус­тановим, че България всъщ­ност се намира реално някъде по средата в Европа по отде­ляни общо (от хората, работо­дателите и държавата) средст­ва за здравеопазване от БВП. Но съотношението между дър­жавни и лични средства е 4 към 3, а отделяните от държавния бюджет средства са 4% от БВП, което ни нарежда на последно място в ЕС.

Изводът е, че българското здравеопазване се крепи в зна­чителна степен върху сивата, „неформалната" икономика на здравни услуги (нерегламенти­раните плащания).

На този фон още повече из­пъква неспособността на дър­жавните органи да решат проблема с над 1 млн. здрав­но неосигурени лица, както и продължаващата практика средствата от здравните внос­ки да не се ползват за здраве­опазване. И това при положе­ние, че хората са по-корект­ният платец в системата от държавата и че плащат два пъ­ти - веднъж под формата на здравни осигуровки и после под масата, като нерегламентира­ни кешови плащания.

Като цяло няма да сгрешим, ако кажем, че здравната рефор­ма у нас започна през 2000 г. прибързано, без нужния пуб­личен и експертен дебат, без необходимата степен на подготвеност. Това доведе до; липса на ясни приоритети и дългос­рочна устойчива стратегия; се­риозни дисбаланси между от­делните сектори и лечебни за­ведения; изолиране на болнич­ната от извънболничната по­мощ; откъсване на здравната от социалната политика; нее­фективни механизми на фи­нансиране и управление на разходите; принизен контрол на всички нива; недостатъчна грижа и отговорност за раз­витие на човешкия фактор; не­задоволителен управленски ка­пацитет.

Това са дълбоки, фундамен­тални пороци. Но вместо те да бъдат отстранени, хаосът в системата през последните години още повече се задъл­бочи: нескончаеми кадрови промени в нормативната ба­за; болници, които продължа­ват да изпитват остър недос­тиг на средства и кадри; ви­соки цени на лекарствата не само в съпоставка с тези в съседните страни, но и с ЕС; окаяно положение в спешна­та помощ и пр.

В условията на непрекъснат недостиг на финансов и кад­рови ресурс в сектора прави­телството на ГЕРБ задълбочи рязко кризата, като в начало­то на своето управление одър-жави натрупания резерв, око­ло 1,3 млрд. лв., от задължи­телни здравни вноски. На практика този акт, който е в противоречие с духа на Зако­на за здравното осигуряване за независимост на НЗОК от държавата, нанесе тежки вре­ди на здравеопазването, кои­то продължават да се проявя­ват и днес - увеличаване на броя здравно неосигурени граждани; съкращаване на преките разходи за здравеопаз­ване на всички нива и дей­ности; потискане на здравословната конкуренция между из­пълнителите на медицинска по­мощ в полза на държавните болници чрез задължителни елементи на здравната карта; унищожаване на регионално­то здравеопазване, без да се предлага алтернатива; задъл­бочаване на кризата в спеш­ната медицинска помощ.

Бюджетът за здравеопазва­не, както и този на здравната каса за 2012 г. потвърждават напълно тази картина. Диаг­нозата е - стагнация и отла­гане на реформите. Десетки стратегии, програми, концеп­ции при липса на единна кон­цептуална база и на полити­ческа воля да се променят не­щата.

1. Цели и параметри на промяната

Основният проблем на на­шето здравеопазване е не просто в недостига на финан­сов ресурс, а в модела на фи­нансиране и организация, кой­то беше възприет през изми­налото десетилетие и при кой­то дори и да се „изливат" фи­нансови средства, те пак биха потънали като вода в пясък без резултат.

Без претенции за изчерпа­телност, бих откроил тук по-конкретно следните негови не­дъзи:

Повечето от законовите ак­тове, с които започна здрав­ната реформа, бяха създаде­ни изолирано един от друг, без необходимата степен на об­вързаност помежду им. Меха­ничното внедряване на пазар­ния механизъм, чрез прила­гането на нормативен акт, чужд на същността и логика­та на здравеопазването (Тър­говски закон), превърна бол­ниците в „търговски дружест­ва", а общопрактикуващите ле­кари - в „еднолични търгов­ци". По такъв начин се дефор­мира мотивацията им, комерсиализира се отношението към пациента.

Поради облекчените условия (селекция на пациентите с въз­можности, избягване на „не­изгодни" клинични пътеки и регламент на доплащане по различни механизми) частни­ят сектор значително нарасна, без обаче ясно да бъдат регла­ментирани отговорностите му в цялостното медицинско обс­лужване на населението. Една от причините за това е про­дължаващата липса на утвър­дена Национална здравна кар­та, регулираща териториално­то разпределение и структура на лечебните заведения.

формален и фалшив е при­оритетът на общопрактикуващия лекар, превърнат в едно­личен търговец по закон, с не­ефективна дейност и в изола­ция от здравна мрежа. Запла­щането в първичната извънболнична помощ по количест­вени показатели (брой обслуж­вани пациенти) допълнително го демотивира и деквалифицира, което пряко снижава качес­твото на лечение.

От своя страна липсата на диференциран регламент по от­ношение броя на обслужвани­те пациенти, съобразно спецификите на регионите, големи­ната на населеното място и пр., както и бюрократизирани­те процедури (без направление достъпът до болнично лечение е невъзможен), затрудняват па­циентите.

Насоченият предимно към болниците и лекарствените продукти пакет на финансира­не (за сметка на доболничната помощ, както и на профи­лактиката) - при положение, че здравната реформа стартира и по същество спря на нивото на доболничния сектор - е ед­на от основните причини за неефективността на здравната система, довеждайки до свръх-хоспитализация и свръхпотребление на лекарствени про­дукти.

Системата на клиничните пътеки фрагментира подхода в диагностиката и лечението, а отказът от реално остойностя­ване допълнително усилва те­зи негативни ефекти, без да

В здраве­опазването по качество u достъпност ние сме на последните места в европейската класация

осигури необходимото качест­во, комплексност и гъвкавост.

Натрупването и разпределя­нето на средствата от задъл­жителни здравноосигурителни вноски в един монополен оси­гурителен фонд лишава потре­бителите от избор и конкурентност сред финансиращите ин­ституции и съответно - нама­лява контрола върху качество­то на здравните услуги, пре­доставяни от изпълнителите.

Необходима е, следовател­но, цялостна преоценка на слу­чилото се в здравната система след 2000 г. и предприемане на ефективни коригиращи въз­действия върху механизмите

на управление и функциони­ране на здравеопазването на всички равнища.

Трябва да се даде отговор поне на три въпроса: Първо, когато се преструктурира мре­жата от здравни заведения, до­колко реално се гарантира пра­вото на всеки българин на дос­тъп до качествена здравна по­мощ. Второ, как моделът да се промени така, че здравните грижи да се индивидуализират и пациентът да се постави в центъра на здравната система. Трето, как моделът на финан­сиране, организация и управ­ление да бъде променен така, че акцентът да се пренесе от

скъпоструващото болнично ле­чение към активната профи­лактика и превенция.

Стратегическите цели и па­раметри на българското здра­веопазване трябва да бъдат ориентирани към водещите световни и европейски моде­ли и практики:

По-добри възможности за избор на достъпни здравни ус­луги. Равномерно покритие на здравната мрежа на територи­ята на страната;

Въвеждане на качествени параметри и индивидуализа­ция на диагностиката, гри­жата и лечението на паци­ентите;

Увеличаване на възнаграж­дението в зависимост от реал­ния принос за подобряване здравето на населението;

Фокусиране върху програ­ми за профилактика и грижа за здравето;

Подобряване на комуника­цията с пациентите, ангажи­рането им с грижи за собстве­ното здраве - здравна образо­ваност, по-голяма информира­ност и увеличаване на отго­ворността;

Въвеждане на електронно здравеопазване (електронни здравни карти и здравни до­сиета), отразяващи здравния статус, минали заболявания,

алергии, направени изследва­ния, ваксинации, предписани медикаменти и др. Доколкото една от основните посоки на развитие през следващото де­сетилетие е преминаване на здравните системи от предим­но хартиени здравни досие­та, контролирани от медицин­ската индустрия, към предим­но дигитални досиета, конт­ролирани от лекарите и па­циентите;

Реформиране и оптимизи­ране на болничната помощ;

Реално остойностяване на медицинските дейности;

Утвърждаване на адекватен здравноосигурителен модел;

Обучение на персонала. Съвременните образователни стратегии на здравните сис­теми са насочени предимно към инвестиции на средно професионално ниво - лекари в първичната доболнична по­мощ и медицински сестри. Развитието на здравните ре­форми трябва да бъде съоб­разено с очакваните дефици­ти на работна ръка при уве­личаващото се търсене на ин­дивидуализирана грижа и ле­чение.

Необходимо е да се заложат ясни приоритети в осигурява­нето, разпределението и опти­малното разходване на ресурсите. Съответно на тези при­оритети здравната система трябва да получава нужните й ресурси и средства, съобразе­ни със здравните потребности на населението, насочени при­оритетно към профилактика и промоция на здраве чрез здра­вословен начин на живот, гри­жа за децата, майките, хронич­но болните и инвалидите, оси­гуряване на лекарствени про­дукти и медицински изделия, съобразени с потребностите и възможностите на хората.

Нужни са принципни про­мени в нормативната база на здравеопазването и преди всичко в Закона за здравното осигуряване и Закона за ле­чебните заведения, които да доведат до по-пряко обвърз­ване и координиране със со­циалното законодателство и най-вече с европейските ди­рективи и стандарти. Да се създадат условия за градивно партньорство между задължи­телното (НЗОК) и добровол­ното здравно осигуряване, да­ващо възможности за свобо­ден избор на здравноосигури­телен фонд. Пазарният меха­низъм следва да се прецизира и да се регулира чрез специ­фични за здравеопазването законови текстове.

Необходимо е да се постиг­не по-добър баланс и дейст­вен синхрон между структури­те на различните сектори на здравеопазването - лечебната и превантивната дейност, из-вънболничната, спешната и болничната помощ, общата ле­карска практика и цялата ос­танала лечебна мрежа, публич­ния и частния сектор.

2. Доболнична помощ

Определяне на диференци­рани регламенти за лекарски практики съобразно броя об­служвано население по тип населени места, пакета от ус­луги и дейности, показатели за ефективност, изисквания за квалификация и пр. с оглед даване на допълнителни сти­мули за общопрактикуващите лекари в малките и отдалече­ните населени места;

Въвеждане на система за външна акредитация на меди­цинската практика за опреде­лен срок (например 3 години);

Преминаване от капитационен (количествен) принцип на заплащане към принцип, отчитащ реално извършените дейности и постигнатото ка­чество на лечение. Заплаща­нето да става въз основа на комплекса от реално извърше­ни медицински дейности, сте­пента на приложение на ме­дицинските препоръки за ле­чение на заболяванията и ни­вото на квалификация на ле­карите;

Обвързване на стимулира­нето на общопрактикуващите лекари с критериите за качест­во на придобитата специалност и непрекъснатото повишаване на квалификацията. Продължа­ващото обучение и квалифи­кация следва да се регламен­тират нормативно в договори­те на общопрактикуващите ле­кари с касата;

Създаване на икономичес­ки стимули за формиране на групови практики, което да по­добри взаимодействието меж­ду първичната и специализи­раната извънболнична помощ, качеството на диагностичните процедури и квалификацията. Груповите практики са и ефек­тивен начин за осигуряване на 24-часово дежурство, свързано с неотложна медицинска по­мощ, при която не се налага хоспитализация;

Създаване на възможности общинските болници, които ня­мат перспективи за развитие в болничния сектор, да се преобразуват в медицински цент­рове за извънболнична помощ с гарантиран брой лекари от основни специалности и огра­ничен брой легла за кратко стационарно пролежаване до изясняване на диагнозата и движението на болния - към дома или към болнично заве­дение.

3. Болнична помощ

Реално остойностяване на медицинските дейности, като в него се включат всички раз­ходи, в т.ч. и трудът на меди­цинския персонал. Така в зна­чителна степен ще се ограни­чат нерегламентираните сред­ства, които постъпват в сис­темата и ще се консолидира об­щият размер на средствата за здравеопазване;

Въвеждане на модела на ди­агностично свързаните групи като метод на финансиране на болниците и запазване на кли­ничните пътеки като медицин­ски алгоритми, гарантиращи качеството;

Създаване на независим орган за акредитационни оценки, анализ на терапевтич­ните резултати и категоризи­ране на лечебните заведения. С оглед мотивиране на стре­межа към качество акредитационната оценка би могло да предвиди и съответен коефи­циент, с който да бъде зави­шена и цената, която лечеб­ното заведение ще може да формира и предлага;

Създаване на единна за всички болнични заведения (в т.ч. частните) регулация (въз­можност за разкриване, оси­гуряване на достъп и качест­во), като се отчита разграни­чението на лечебните заведе­ния на „профит" (които носят печалба) и „нон-профит" (не-печелещи) организации.

(Следва)



Кръчмари теглят по 20 бона кредит, за да преместят масите на открито
Заради забраната за пушене: Война за тротоари

Собственици на кафенета се надцакват с рушвети за повече място на улицата
Пълна забрана за пушене на обществени места ще приеме парламентът до седмица. От 1 юни 2012 г. у нас ще може да се пали цигара само на открито. В офиси, заведения, магазини, летища и други обекти цигарите ще бъдат напълно забранени.
Истинска война за тротоарите започнаха собственици на заведения месец преди в сила да влезе забраната за пушене на обществени места. Целта на кръчмарите е да вземат колкото могат повече места на улицата, така че да имат повече маси за клиентите си на открито.

Заради битката на собствениците на заведения тротоарите в големите градове стават все по-трудно проходими от маси и барове с чадъри.

В Пловдив, Плевен, София, Бургас и Варна минувачи коментират, че веселото настроение на седналите на раздумка с приятели се пренася и върху минувачите.

"Има засилено искане за нови тротоарни площи", казаха от икономическия отдел на няколко големи общини, включително и София. Според експертите в общините броят на масите на открито в град като Монтана например ще е 1000. Част от собствениците на заведения вече подават документи и за зимни градини, тъй като това е вратичка в закона за пушене на закрито през зимата. За година собственик на заведение, който ползва тротоар, плаща между 200 и 700 лева за всяка маса на открито.

"Тегля кредит, за да направя зимна градина на кафенето си. Ще сложа тенти през лятото, които зимата ще сменям със силиконови пердета и газови лампи. Така клиентите ще стоят на топло и ще пушат, защото законът не го забранява", обясни 45-годишният Александър Василев от София. Кръчмарят видял модерната зимна градина в две заведения във Велико Търново и "откраднал" идеята им.

"Барове на открито вече сменят местата за срещи на закрито", похвалиха се собственици на заведения в Бургас. Те обясниха, че откритите заведения ще бачкат от късна пролет до ранна есен, после ще затварят за зимата. "Така няма да се изгубят клиентите тютюнджии и ще се спаси оборотът ни", коментираха братята Иван и Траян Иванови от крайбрежната улица на Бургас. Според тях така няма да се харчат пари за наеми на помещения, а клиентите ще изобилстват.

В Перник от две години така работи ресторант "Гъбата" на площад "Кракра". Тя бие по брой клиенти дори най-лъскавите кафенета в миньорския град. Заради бара на открито повечето кафеджии се принудиха да правят лъскави ремонти, за да задържат доскоро постоянните си посетители. Сега и те разпитват за свободни площи, където да пренесат в шатри бизнеса си. По почина на колегите си те ще зареждат напитките и машините от пролетта и ще прибират обзавеждането, когато времето стане непоносимо студено. Морският модел от курортите вече се обмисля и в други градове в страната. Причината е, че на повечето места тротоарната площ пред помещенията под наем вече е заета напълно и няма къде да се слагат нови маси. В бранша пък панически търсят изход, защото очакват масови фалити през зимата. Страхувам се, че ще има невиждан отлив на клиенти и няма да мога да си плащам наема. То и за консумативи трудно ще изкарвам, твърди и Тодор Маринов от Кюстендил. Той има малко кафене в центъра и разказва, че дори сега губи от частичната забрана на пушенето на закрито.

Eкип на "Стандарт"


Ресторанти стават клубове
Един от първите трикове, които кръчмарите измислиха, за да заобиколят закона за цигарите, бе частното парти. С подобна табела на вратата инспекторите от отдела за опазване на общественото здраве не могат да направят проверка на заведението, тъй като то не работи с клиенти. Според разпоредбите при "частно парти" в заведението не влизат случайни клиенти, а отбрани приятели, поканени устно или писмено.

С народната мъдрост, че "нема начин да нема начин" все повече заведения уж затварят врати за посетители, тъй като помещението е ангажирано от приятели. Тази вратичка обаче не е на дневен ред за други, които разполагат с обширни открити градини или ползват тротоарните площи, за които плащат на общината едни от най-ниските такси в страната.




И на плажа без фасове

В Албена първи отписаха тютюнджиите
Част от затворените комплекси на морето решиха да въведат пълна забрана за тютюнопушенето. В курорта Албена например още от миналата година дименето на обществени места е забранено. Пушачите палят фасове само на определени места на открито, където има специално за това обозначение. Зам.-директорът по експлоатация в дружеството Христо Пенев бе категоричен, че няма проблеми с това ограничение.

Цигари не се палят както в хотелските стаи, така и в заведенията в курорта, без значение дали се стопанисват от акционерното дружество или наематели.

Управители на хотели заявяват, че дори не им се налага да правят забележки на туристи, защото гостите, които са пушачи, се съобразявали и припалвали цигара на специалните места.

Всеки хотел има кът за пушачите на открито. Дименето е допустимо само на летните тераси. Пенев добави още, че ограничението не е довело до отлив на туристи от курорта, дори той е сред предпочитаните от млади семейства с деца - и българи, и чужденци, именно заради спазването на европейските норми и високите стандарти на обслужване, които се предлагат.

От курорта добавиха още, че по неофициална статистика в Европа непушачи са около 70 на сто от жителите на Стария континент, а 84% от гражданите на европейските държави подкрепят пълната забрана на тютюнопушенето на публични места. В страни с традиционно развит туризъм като Испания, Италия и Франция забраната е въведена с поредица от мерки, започнали през 2006 г.

Виржиния Георгиева


Синдикатите предлагат мерки срещу некоректни шефове
Не връщат ДДС, ако бавиш заплати

Най-добре платените работници у нас са в енергетиката
Нова наказателна мярка срещу забавянето на заплати предложиха синдикатите. От КТ "Подкрепа" предложиха да не се възстановява ДДС на фирми, които имат задължения към работниците си. "Така както здравният министър Десислава Атанасова предложи да не се обслужват административно граждани, които не са си платили здравните осигуровки, което не е чак толкова лоша идея, така да се разпространи подобна възможност и в други посоки", поиска Димитър Манолов, вицепрезидент на КТ "Подкрепа". Според него санкцията ще доведе и до намаляване на измамите с ДДС. По данни на синдиката един от най-честите проблеми пред работниците остава неплащането на възнагражденията в срок. "Законите предвиждат какви ли не санкции за бизнеса, но специално за заплатите няма никакви", заяви Манолов.

Проверките на инспекцията по труда показват, че в болшинството от случаите забавянето на заплатите е от два-три месеца. Често обаче става дума за неосчетоводени възнаграждения, дадени под масата, за да не се плащат осигуровки.

Въпреки постоянното недоволство на бизнеса България е сред страните с най-нисък дял на осигуровките в общите разходи за труд. Това обяви Пламен Димитров, президент на КНСБ на конференция "Справедливо и достойно заплащане на труда". У нас осигурителната тежест за работодателя е 15.6% от общите му разходи за труд. Докато в Белгия е 30%, във Франция - 28%, в Германия - 22%, а в Португалия - 21%.

У нас в енергетиката са най-добре платените работници, показва проучване на КНСБ сред 10 икономически сектора. Разходите на работодателя за труд на един нает в енергетиката за една година е 24 125 лв. В тази сума влизат както основната заплата, така и премиите, осигуровките и други социални плащания и разходи за обучения. Енергетиката е секторът с най-високи осигурителни вноски, плащани от работодателя, най-големи социални разходи и надбавки и най-много пари за квалификация. На другия полюс са работещите в хотелиерството и ресторантьорството. Годишно разходите за труд за един нает там са 5476 лв. В този сектор бизнесът почти не прави разходи за обучение, както и не дава допълнителни социални надбавки.





Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница