Лекарите искат по-високи цени на клинични пътеки

Увеличение на цените на няколко клинични пътеки в пет специалности - инвазивна кардиология, пулмология, гастроентерология, ортопедия и урология, иска Българският лекарски съюз. Настояването е това да стане още от 1 юли. За целта не се налагало допълнително финансиране.

"Изпълнението на бюджета до момента показва, че има такава възможност, като се направят вътрешни преразпределения и се ползва оперативният резерв на касата", твърди пред Медиапул председателят на съсловната организация Цветан Райчинов. От касата добавиха, че до 2 седмици ще бъде сформирана група от експерти, която да предложи корекции, ако са необходими.

Според Райчинов въпросните 5 специалности в момента са недофинансирани, но няма да се настоява за увеличение на всички клинични пътеки в тях. В инвазивната кардиология ще се настоява по-скъпо да се плаща за терапевтичните пътеки - например за лечение на инфаркт, а не на диагностичните. Срещу намалението на парите за инфарктите, което беше обяснено с множеството хванати злоупотреби с тази пътека чрез надписани процедури, лекарите протестираха най-шумно.

Здравният министър Стефан Константинов обяви, че все още не е виждал официално предложението на лекарския съюз. "Общо взето, 10-годишният ни опит в клиничните пътеки показва, че става въпрос за преразпределяне на средства в зависимост от моментните сили на една или друга група в лекарските среди. Но нека да видя, може и да е разумно, в момента не мога да коментирам повече", каза Константинов.

Самият министър предлага догодина да не се плаща по клинични пътеки, а болниците да работят с относително фиксирани бюджети, в рамките на които да имат свободата да лекуват дадени диагнози. Лекарите ще ползват алгоритмите на клиничните пътеки като метод на лечение, но няма да са длъжни да изпълняват пълния набор от дейности в тях, ако не се налага, и ще могат да вършат повече от разписаните процедури, ако случаят е по-тежък.

Тези дни университетът в Свищов преизбра разследвания от прокуратурата си ректор - приятел на черни красьовци и участник в тайни вечери, със 151 от 152 възможни гласа. Междувременно държавата обяви, че ще дава до 350 000 лв. на университет, който посмее да закрие или слее ненужно звено, а 10 университета отчетоха незаконен свръхприем на студенти. От компанията за човешки ресурси "Менпауър" изчислиха, че 42% от работодателите у нас намират трудно кадри за фирмите си.

В тези четири новини всъщност няма нищо ново. В тях се оглежда садомазохистичната последователност, с която академичната общност години наред консумира голямата лъжа висше образование. За нея преизбирането на ректори с овче единодушие под знамето "един за всички - всички за един" е жизненоважно. В нея никое звено никога няма да бъде закрито, защото с малко повече фантазия и академичен размах спокойно може да изкарва пари, пък и да губи, все ще се намери някой да печели. За нея "после" не е важно - важно е само тук и сега. И никакви вяло предлагани 350 000 лв. няма да променят това печално състояние.

Последната вълна на ударна масовизация на висшето образование буквално го удави. Заети да пълнят бройки след либерализацията на приема, започнала преди 4 години, академичните ръководства вече са достигнали собствения си висок праг на всеядност. Адекватна статистика още няма, но ако се приспаднат скъсаните на матурите и заминалите в чужбина, България със сигурност би се класирана на челни места в ЕС по лесен достъп до висше образование. Показва го и статистиката за обявяваните места, които отдавна надхвърлят големината на випуска (а обучението на възрастни още не е масово). Най-лошото на тази имитация обаче е дългосрочното късогледство на всички, въвлечени в нея.

По нищо не личи, че държавата и университетите осъзнават, че дъното е достигнато. Мантрата "повече места - повече конкуренция" се провали, не порасна и качеството. Очакването университетите да се саморегулират за приема при така или иначе ограничен като рамка бюджетен ресурс не се сбъдна. Маслото бе намазано на максимален брой филии с една-единствена цел - да се приберат съпътстващите такси за обучение.

"Парите следват студента" не доведе и до никаква промяна в структурата на университетите, а порасналите бюджети само засилиха изкривяванията във финансирането. Илюзия се оказа и очакването срещу тази свобода на входа университетите да вдигат летвата и слабите студентите да отпадат в хода на обучението. В името на тази цел държавата налива милиони левове, като финансира броя на приеманите в 1 курс студенти, без да се интересува дали впоследствие те завършват обучението си. Казано накратко - фалираха всички обещания на новия модел на финансиране на университетите.

Този фалит бе предизвестен, защото бройката студенти се оказа единственото въже, на което виси цялата политика в областта на висшето образование. Години наред министерството на образованието не се интересува от купищата данни в Националната агенция по оценяване и акредитация (не че тя си е направила труда да ги обобщи), не се знае как се изпълнява план-приемът и къде няма интерес въпреки местата, не се знае колко приети се добират до дипломи. Опит за налагане на приоритети няма, а разликата между типовете висши училища направо е заличена. Вече университет се нарича какво ли не.

Изумителна в това отношение е пълната липса на интерес към детайлните финансови отчети на университетите и доверието към отчитаните бройки студенти. Нито един екип в просветното министерство до момента не е представял анализ на финансовото управление на висшите училища, изпълнението на бюджетите се отчита формално, формални са и дебатите в общите събрания на висшите училища. От обобщените счетоводни числа извращенията не личат. Никой не е засичал и отчитания от университетите брой студенти спрямо платените такси. Висшите училища тук стоят на завет за разлика от постоянно проверяваните заради принципа "парите следват болния" лечебни заведения.

На този фон подхвърлените от държавата 350 000 лв. за доброволни проекти за оптимизиране на звена са имитация на политика, признание за провал. При крупни закононарушения като свръхприема на студенти и пълната невидимост на случващото се в самите университети е смешно да се очаква, че някой ректор ще се вдъхнови да си разклати къщичката. Единственият шанс да се случи нещо подобно минава през изобличаването на лъжата и единствено държавата е в състояние да го направи.

Докато тези проблеми остават невидими, плахите опити за дългосрочна политика - като диференцираното финансиране спрямо качеството, са обречени на половинчатост. На фона на безотговорното бърборене в образованието напоследък направо не е за вярване, че система за диференцирано финансиране наистина се появи, при всички уговорки около използваните критерии за качество и за реализация (данните за реализация се предоставят по служебен път от НОИ и връзването на този регистър с регистъра на дипломите си е направо геройство).

Но докато лъжата продължава, добрите факултети ще получават допълнително финансиране, докато слабите източват централния университетски бюджет. Ректорите ще продължат да са заложници на работодателя си - академичната общност. Парите за наука ще са малко и ще продължат да се пилеят, защото ще се раздават на всички. Висшите училища и занапред ще са неразпознаваеми - всеки окичил се с голяма титла, всеки с претенция за дължими от обществото пари и признание. А пазарът няма да ги разпознава и ще плаче за кадри при стотици хиляди новоизлюпени висшисти.


Лекар смазан от бой без причина
Д-р Николай Найденов от Плевен е със счупена челюст, кръвоизлив и 3 потрошени ребра
БУРЯНА БОЖИНОВА

Личен лекар от Плевен е бил пребит жестоко от непознати посред бял ден във вторник, съобщиха от лекарския съюз.

Д-р Николай Найденов, на 64 г., излязъл от кабинета си в ДКЦ 3 в кв. Сторгозия след края на дежурството около 12,20 ч. Направил няколко крачки към автомобила си, паркиран наблизо, и в този миг изневиделица го връхлетели двама мъже. Без да проговорят, те посипали лекаря със свирепи удари, съборили го на паважа и почнали да

го ритат и газят. После го изоставили проснат на земята и изчезнали. Хората, видели страшната атака, се развикали за помощ, но не могли да опишат побойниците.

След нападението пострадалият е откаран с линейка в "Бърза помощ".

При прегледа спешните медици установили, че колегата им е със счупена долна челюст, кръвоизливи в лицето и смазани 3 ребра. От юмруците в главата той получил мозъчно сътресение. Сега лежи под наблюдение в хирургията на университеската болница.

Животът му е извън опасност, но лечението вероятно ще продължи дълго заради сериозната травма на челюстта, казаха лекуващите.

Според полицията обаче нападателят е един - мъж на видима възраст 30 г. Причините за зверския побой засега не са ясни. Издирваме побойника, казаха криминалисти.

От лекарския съюз остро протестираха срещу поредното нападение над медик. Председателят на БЛС д-р Цветан Райчинов е изпратил писмо до вътрешния министър Цветанов. В него припомня за даденото преди 8 месеца обещание да се инициират законодателни промени, които да приравнят нападението над лекари с това над полицаи.

"Далече съм от мисълта, че до всяка бяла престилка трябва да има охрана. Но е нужно да получим закрила, каквато се полага на публичните професии", допълни д-р Петя Дакова, шеф на сдружението на общопрактикуващите лекари в Плевен.

Д-р Петя Дакова, шеф на джипитата в Плевен, се присъединява към искането на лекарския съюз за специална защита на медиците.


Младите мечтаят за висше, не щат да чуят за политика
Младото поколение не се интересува от политика. Това показва социологическо изследване, направено през периода май - юни 2010 г. сред 1000 души между 18 и 30 години на „Сова Харис". Само 6% се интересуват активно от политическите процеси у нас. Малко над 30% понякога слушат новини.

61% от младежите и 69% от момичетата искат да имат висше образование. Това показват резултатите от проучването „Нагласи и ценности на младите хора у нас януари 2010 - май 2011 г.". Висше биха избрали 74% от младите българи, 45% от младите турци, около 64% от младите българомохамедани и 15% от младите роми. Сред всички етнически групи обаче има такива, които смятат, че висшето образование не е стопроцентова гаранция, че ще намериш добра и доходна професия.

Около 41% от българските младежи смятат, че българското училище не

се е променило много през последните Юг. Столичани са още по-крайни. На това мнение са 48%.

Повечето момичета и момчета от малките населени места и особено от селата даватотрицателна оценка на сегашните педагози. Изключение прави столицата. 59% смятат, че са по-подготвени.

Преобладаващата част от българските младежи определят чувството си за принадлежност към България като силно или твърде силно, показва още изследването. 28% от младежите между 15 и 30 г., които изпитват силно чувство на принадлежност към страната, очакват значими положителни промени. Около 40% от тях вярват, че в близките години младежта ще играе голяма роля в политическия живот на страната.

Министерства търсят 1000 висшисти - на 7-а стр.


Майка и баща на депутати напират за кметове от ГЕРБ
Структурите на партията пратиха номинациите си, чака се думата на Борисов
Майка и баща на депутати, съпрузи, шурей и зет искат да са кандидати за кметове на ГЕРБ. Сред номинираните от местните структури на партията преобладават народни избраници, областни и заместник-управители. Това показва обобщение на имената, изпратени в централата на ГЕРБ, направено от „24 часа".

Ръководството поиска от структурите си да посочат минимум 3 имена. В централата се събират и протоколите от заседанията, за да бъдат проверени за манипулации. Ще се следи също дали кандидатурите отговарят на посочените критерии и дали са представили изисканите им документи. (Какви са те - виж на 15-а стр.)

Освен резултатите от събранията ще се отчитат и предпочитанията на актива от вътрешнопартийната анкета, както и социологическите проучвания. Едва след като тази информация се обобщи в щаба, Изпълнителната комисия ще решава кой ще е кандидатът.

Йорданка Фандъкова е безспорно желана от софийските гербери за втори мандат, сочат данните от събранията в 24-те столични района. Имало обаче и други имена. Кметовете на районите „Триадица" и „Младост" Евтим Евтимов и Петко Дюлгеров си направили отвод в полза на Фандъкова. Колегата им от „Надежда" Димитър Димов обаче не е оттеглил номинацията си. Ако пък Фандъкова бъде включена в битката за президент, какъвто вариант има, за първия стол в София се спряга името и на шефа на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев.

Няколко от настоящите кметове в София-област също са предложени за нов мандат. В Ботевград без конкуренция е Георги Георгиев, баща на депутата Данаил Георгиев, в Правец -Никола Нитов, в Етрополе -Богомил Георгиев, в Елин Пелин - Галя Георгиева. Интересна ще е битката за кандидата на ГЕРБ в Костенец -там срещу сегашния кмет

Иво Тодоров се изправя Лиляна Танчева, майка на депутата Светлин Танчев. За Костинброд изборът ще е между прокуриста на „Екобулпак" Милен Димитров и консултанта Чавдар Русков. За Самоков ще се бори депутатът Цветан Сичанов, а за Своге - Георги Цветков, който е в листата на ГЕРБ след Сичанов.

Съпрузи застават един срещу друг заради кметския стол в Кочериново. Елена и Калин Везенкови са сред петте номинации. Името на адвоката се коментира от месеци, но изненадващо той предложи за поста и съпругата си, която в момента е безработна. Номинирани са и местният лидер Румен Янакиев, който загуби битката с Костадин Катин (БСП) на последните избори, бившият зам.-кмет Ботьо Ушатов, както и сегашният Иван Минков.

Пет са предложените и за Кюстендил - общинарите Румяна Рапатинска и Атанас Кирилов, областният координатор на младежите Милен Николов, парламентарният секретар в Министерството на културата Боян Милушев, директорът на ловно стопанство „Осогово" Андрей Миленков.

Бизнесменът и президент на волейболния „Марек Юнион Ивкони" Ивайло Константинов е сред номи-нираните за Дупница. Конкуренти са му депутатът Емил Гущеров, зам. областният Даниела Годинова, местния шеф на ДФ „Земеделие" Крум Милев, директорът на РЗОК д-р Матей Попниколов и Емилия Елчинова.

Изборите разцепиха ГЕРБ в Сапарева баня и десетина от учредителите на структурата я напуснаха. Ще издигнем обща дясна кандидатура, каза екслиде-рът на ГЕРБ Росен Тимчев. Очаква се това да е д-р Михаил Кметски, бивш шеф на РИОКОЗ - Кюстендил и също доскоро член на ГЕРБ. Шурей и зет ще се борят за Перник. Областният Иво Петров застава срещу брата на съпругата си и депутат Владислав Димитров. Най-много гласове обаче събра шефката на болницата д-р Вяра Церовска.

Областният на Русе Пламен Стоилов води пред шефа на общинския съвет Васил Пенчев и съветника Бедрос Пехливанян. Пречка за Стоилов може да е принадрежността му към ДС като бивш служител на ВКР.

За Пловдив са дадени имената на областния Иван Тотев, на кмета на район „Централен" Райна Петрова и на колегата й от „Западен" Здравко Димитров. Активът приемал номинацията на Тотев за предрешена, защото Цветан Цветанов няколко пъти каза, че той ще е кандидатът.

Министърът не спрял и след като Бойко Борисов казал: „Стига с тоя Тотев! Търсете други варианти!"

Цветанов опонирал, че няма по-подходящ от него. Активисти на ГЕРБ пък искаха за кмет майката на Тотев Роза, известна като сивия кардинал в града.

Шефът на пристанище Варна Данаил Папазов и мениджърът на грандхотела

Иван Портних ще се борят за Варна. Издигнати са още областният управител Данчо Симеонов, но той е бил щатен офицер във ВКР, и шефът на общинския съвет Николай Апостолов. Най-много са подкрепили депутата Павел Димитров, но той си направи отвод. Възможно било обаче ГЕРБ да подкрепи Кирил Йорданов.

Кметът, който 12 г. управлява Варна, може да играе отново като независим. Срещу подкрепата си за него ГЕРБ ще иска мнозинство в Общинския съвет.

Фаворит в Благоевград е шефът на Общинския съвет Костадин Хаджигаев. Почти сигурен е и сегашният кмет на Разлог Красимир Герчев. За Гоце Делчев най-много гласове има депутатът Георги Андонов.

Макар и без потвърждение от централата, кандидатурата на областния управител на Разград Валентин Василев е вече очертана.

В Плевен битката за кмет от ГЕРБ вероятно ще е гореща. Номинирани са 5-има. Изненадващо соченият за фаворит шеф на университетската болница доц. Димитър Стойков се е класирал последен. В града се говори, че той е кандидатура на Цепка Цачева, която е на мястото преди него. Мълвата е дори, че Борисов предупредил парламентарната шефка, че ако иска тя да посочи кандидата за кмет, след това ще носи отговорност за резултатите и при загуба в Плевен ще даде оставка от поста си. Другият сюрприз при номинациите е депутатът Ивелин Николов, който е с най-много гласове.

Кметът на Габрово Николай Сираков има всички шансове за нов мандат. Номинирани са шефката на кабинета на Томислав Дончев Таня Христова и банкерката Ивелина Йосифова.

В Добрич няма изненади -кметицата Детелина Николова ще се бори за трети мандат. Очаква се убедително да спечели пак Цонко Цонев в Каварна. За нов мандат ще играят и Красимир Кръстев в Шабла и Николай Ангелов в Балчик.

Четирима са номинираните за Смолян - депутатът Николай Мелемов, съветниците Костадин Каранлъков и Венера Аръчкова, както и синият екскмет на града Данчо Киряков, който през 2003 г. загуби на балотаж от Дора Янкова.

Пет имена са за Стара Загора - депутатите Живко Тодоров' и Иван Колев, областният Йордан Николов и бизнесмените Пламен Русев и Христо Недялков.

В Търговище сред издигнатите са депутатката Лили Боянова, предишният кандидат за кмет от ГЕРБ д-р Венка Стоянова, шефът на болницата в Попово д-р Иван Димитров.

Гриша Ганчев да стане кмет на Ловеч, предложиха членове на местната структура на ГЕРБ. Номинацията на бизнесмена е една от 14-те, които са обсъждани. До утвърждаването й обаче не се стигнало, тъй като някой се сетил, че нито е взето съгласието на Ганчев, нито той е на събранието. Най-много гласове са събрали Ирина Митева, общински шеф на ГЕРБ, депутатът Анатоли Йорданов и мениджърът Данаил Кънчев.

Три жени ще се борят за Хасково - депутатката Фани Христова, шефката на офиса на НАП Павлина Па-шинова и адвокатката и общинска съветничка Ирена Узунова. Кавалерът в квартета е зам. областният Николай Напев.

Шефът на общинската организация на ГЕРБ в Пазарджик Тодор Георгиев е единственият номиниран за кмет. Сред кандидатите за общинари е италианският бизнесмен Доменико Руси.

7 кандидатурите за Силистра, сред тях са депутатът Стефан Господинов, учителката по френски език и зам. областен шеф Денка Михайлова, стоматологът и шеф на ОбС д-р Мария Димитрова, гинекологът д-р Константин Попов, шеф на РЗИ, инж. Тошко Тодоров, председател на ГЕРБ-предприемачи, кандидат за кмет през 2007 г., достигнал до балотаж.

Сегашният кмет Георги Славов, който е подсъдим по няколко дела за злоупотреби, депутатът Александър Стойков и зам. областният шеф Димитър Иванов са номинациите за Ямбол. Още в края на февруари Йордан Лечков обяви, че е най-сигурният кандидат-кмет на ГЕРБ за Сливен. Той ще се бори за трети мандат отново като независим, но на практика обвързан с управляващата партия. Мълвата носи, че договорката му е лично с Борисов. Все още няма номинални за Велико Търново. За фаворит се спряга депутатът Христо Христов, но се завъртя и името и на шефа на общинската туроператорска фирма „Царевград Търнов" Даниел Панов. Той е член на сдружение ГЕРБ, но на предишния местен вот бе начело на щаба на кмета Румен Рашев. В Свищов също още няма събрание заради публичен скандал между лобитата на депутата Аспарух Стаменов и местния бизнесмен Георги Марков.