02 юни 2012 г. Тема: здравеопазване



страница1/6
Дата25.07.2016
Размер0.85 Mb.
#5147
  1   2   3   4   5   6
02 юни 2012 г.


ТЕМА: ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ



Този луд, луд 4-ти километър

Какво може да направи технологичния парк наистина успешен. Или да го провали
Люба Йорданова Асен Георгиев

"Не трябва непременно да сте луд, за да работите при нас, но все пак помага." Фразата на Кърт Вонегът неизбежно изниква, когато става дума за бъдещия тех парк, удобно разположен между Специализирана болница за активно лечение по неврология и психиатрия "Свети Наум" на "4-ти километър" и корпусите на БАН. И да, след толкова много идеи за трансформация на пространството на бившия щаб на 1-ва българска армия, както и мрачни пророкувания, че в България такова нещо не може да стане, трябва малко повече от храброст, за да се надявате, че проектът ще успее. Но ако все пак искаме за България да не се говори само като дестинация за алкохолен туризъм и домати, тех паркът трябва да успее. "Успешната иновация не е нещо, което компаниите могат да постигнат сами. Всичко е въпрос на умни контакти и споделяне на знанието." Така смята професор Сьорд Роме, който изследва факторите за успех на научно технологични паркове в света. Роме коментира по повод един от най-значимите световни центрове от такъв тип - високотехнологичния кампус Айндховен. Във него работят осем хиляди изследователи, производители и предприемачи от различни държави и повече от сто компании, 40 от които стартиращи. Точно тези сто произвеждат близо половината от всички предложения за патенти в Холандия. Паркът е иницииран от Philips в края на 90-те години, за да събере цялата научно-изследователска и развойна дейност на едно място. Управлява се от холандски консорциум от частни инвеститори. Само Philips инвестира в парка 500 млн. евро през 2003 г., за да го направи място, където бизнесът и изследователите могат да се срещнат, да се вдъхновят един от друг и да преодолеят технологичните предизвикателства. Основната цел е достъпност: паркът е отворен за всички. Дори архитектурата му е проектирана с тази мисъл - преобладават стъклените фасади. Резултатите са впечатляващи - в кампуса са разработени проекти за интелигентни хапчета, високоефективни соларни клетки, 3D телевизия, подобрена версия на Bluetooth, мобилно сканиращо устройство на мозъка, супербързи зареждащи станции за електромобили... Има цяла серия публикации, които показват защо ще е ужасно трудно да се репликира Силициевата долина на друго място в света. Моделът й обаче - пари, наука, бизнес - очевидно може да бъде ползван в различни мащаби, с различен фокус и с по-умерена амбиция. Кампусът в Айндховен например има рецепта, която работи. Може ли подобна рецепта да бъде пренесена в България? След месеци на преговори, в които са участвали и академични представители, и бизнес, повечето от тях вярват, че да. Но различия има. Connecting people Като начало важното е учените и бизнесът наистина да се срещнат. И то в реална изследователска среда. Според изследване на Масачузетския технологичен институт идеите за 80% от значимите иновации не са се появили по време на семинари, официални срещи или планирано време за брейнсторминг. Те са резултат най-вече от неформални и случайни срещи между работещи в сферата. С други думи, едно от най-важните места в новия парк може да се окаже зоната за почивка. "Много рядко някой създава нещо, седейки изолиран в едно мазе. Деветдесет процента от идеите се раждат в общите места, в споделянето", казва Евгени Ангелов, съветник на президента Плевнелиев. "Целта на научно-технологичния парк е да се интегрират разпръснатите научен потенциал и инфраструктура", казва проф. Тони Спасов, декан на Химическия факултет в СУ и също член на работната група. Според него центърът трябва да концентрира изследователския потенциал и да надгражда - да създава допълнителен капацитет и нови възможности за иновативни дейности. Важно е също да е обърнат както към приложната, така и към фундаменталната наука, защото двете са свързани - ако фундаменталната е на ниво, тя ще роди приложни изследвания, близки до интересите на индустрията и бизнеса, добавя още Тони Спасов. Ако можем да сумираме онова, което учените всъщност искат, то е това, което в момента най-много им липсва - реална връзка и интерес от страна на бизнеса. "Необходимо е продуктът на учения да става разбираем за фирмите. Този модел не работи добре засега в България", казва научният секретар на БАН проф. Костадин Костадинов. "Имаме всички елементи от веригата за създаване на добавена стойност, но тя не води до бързо и конкурентно появяване на новото знание до пазара. Една от причините е, че доскоро публично финансираните научни организации и университети нямаха политика за интелектуалната собственост." Не е сигурно, че тази верига ще появи скоро. Както отбелязва Петър Статев, председател на Български ИКТ клъстър "паркът към момента няма какво да предложи на българските компании, защото го няма. Ще го има след 3 години". Това обаче не означава, че двете страни не могат да мислят еднакво. Например Статев и ректорът на Техническия университет проф. Марин Христов имат еднакво виждане за целите на новия парк. За тях той е място, където се внедряват нови идеи, научни разработки и патенти директно за производство и водят до реален бизнес успех и оттам - до нови инвестиции. Същото между другото е мнението на новия шеф на ТехПарка Елица Панайотова. Точно това се случва в биотехнологичния парк Genopole, разположен на 30 км от Париж. Тук за първи път е картографиран човешкият геном. Създаденият преди 12 години клъстър е и мястото, където докторът по молекулярна биология и директор на биотехнологичната компания Imagene Софи Тюфе успява да осъществи своя проект - миникапсули за съхраняване на ДНК. "Изследователската част по този проект започна през 1995 г. в Бордо. Дойдохме в Genopole, когато настъпи моментът за производството, за да използваме базата. Благодарение на управлението на парка се срещнахме и с големи китайски клиенти", разказва Тюфе пред "Капитал". Един за всички Има и много чисто практични сфери, в които новата структура може да е полезна. "Анализирайки сектора микроелектроника, ние установихме, че когато става въпрос за тестване на чипове, българските фирми ги изпращат в Германия, САЩ или Англия и плащат по 250 евро на час, защото няма такава лаборатория в България и в региона", дава пример Петър Статев. Тяхното предложение е в технологичния парк да се направи такава лаборатория, а компаниите да разработят бизнес модела, с който за няколко години тя ще се изплати и ще започне да печели. Друга възможност, която паркът може да предоставя, е закупуването на скъпи технологични лицензи, които никоя българска компания не може да си позволи да ги купи поотделно. "Ние си представяме, че технологичният парк може да направи тази инвестиция и след това много фирми в България да ги използват", допълва Статев. От БАН пък предлагат паркът да интегрира виртуално част от апаратурата, която те са изградили и която към момента е натоварена едва 15-20%. Владимир Ставров, предприемач и изпълнителен директор на ботевградската фирма AMG Technology, която е специализирана в производството на нано и микрообекти, също има конкретни идеи за бъдещия парк. Според него той трябва да решава важни проблеми на широк кръг потребители, да е устойчив във времето (вкл. частично да се самоиздържа), да работи за върхови постижения и да създава и поощрява създаването на крайни продукти. Важен аспект за Ставров е и подготовката на кадри със специфична квалификация. Образователната част от целия проект ще бъде особено интересно да се наблюдава: идеите са тя да включва насочено обучение за онези, които имат интерес, както и участие на международни университети с програми и лекции. Според Елица Панайотова нереално е да се счита, че само местният бизнес и наука ще могат да пълнят новия тех парк. "Според мен той трябва да има регионално влияние. Трябва да бъдат ясно определени стратегическите предимства на България, както и на този проект, за да може той да привлече интерес извън граници." Добре дошли в парка Eдно от най-големите притеснения на бизнеса и научните среди по отношение на новия технологичен парк е той да не се превърне в пространство, което да не предлага нищо повече от нови офис площи. "За да не е просто офисно пространство, трябва да има такива лаборатории, които да могат да се ползват споделено от различни фирми и от това да има шанс да се родят нови бизнеси или съществуващите да навлязат на нови територии", коментира Тодор Ялъмов от фондация "Приложни изследвания и комуникации", който е бил координатор (2008 - 2012) на Мрежата на Световната банка от бизнес инкубатори и технологични паркове в Източна Европа и Централна Азия. Така един от големите въпроси, който тепърва ще трябва да се решава, е кой да присъства в бъдещия парк. Плановете предвиждат една или две големи международни компании и много стартиращи компании. Все още не е ясно на какъв принцип ще бъдат подбирани те, но идеите бушуват. "Планираме също в парка да има високотехнологичен инкубатор за стартиращи фирми, който да подпомага бързото им развитие, както и производствени помещения за най-бурно разрастващите се високотехнологични фирми", коментира проф. Костадин Костадинов. "Важно звено са офисите за трансфер на технологии - там трябва да се срещат бизнесът и ученият-изследовател - носител на експертизата", добавя Костадинов. Паркът трябва да бъде отворен и за научни колективи, които искат да обменят опит със свои колеги и да стигнат по-лесно до бизнеса. Изключително важно е до него да имат достъп млади изследователи и студенти, за да видят потенциалната реализация на идеите си. Според проф. Тони Спасов един добре функциониращ научно-технологичен парк би бил "мощен стимул за най-добрите мозъци". Дори и за тези, които са се реализирали в чужбина. От контактите си с български изследователи, които работят извън страната, Спасов е установил, че те имат интерес да се върнат, стига обаче средата да е подходяща и да е налична модерна изследователска инфраструктура. Технологичният парк в Дортмунд, Германия, например нарочно е разположен много близо до Техническия университет на града, където учат 25 хил. студенти. Решението за създаването му е било политическо, а целта - превръщане на града от индустриално-металургичен в чист и зелен град с малки фирми. "Те залагат на младите завършващи студенти, които нямат капитал за започване на бизнес, но пък имат добри идеи, които могат да бъдат осъществени", разказва Миглена Димитрова, доктор по физика, която в момента работи в Чешката академия на науките и е изследвала успешните модели за научно-технологични паркове по света. Миглена казва, че паркът в Дортмунд има само три направления и когато пристигне млад предприемач с идея в някое от тях, мениджърите решават дали да го подкрепят. Ако се съгласят, гарантират цялостна грижа за успешното развитие на стартиращата фирма - първоначален капитал, оборудване, кредит с преференциални условия, непрекъснато следене на финансовото състояние на младата фирма в продължение на 5 години. Част от тази идея е залегнала в софийския вариант. "Ако идеята за научно-технологичния парк успее, тя ще продължи с изграждането на по-малки научни паркове в други градове", казва проф. Тони Спасов. "Ако се провали обаче, това ще изгони от България и не многото останали учени на световно ниво."

По темата работи и Светломира Гюрова


А мога ли да запаля "ей там"?

Как ще се контролира забраната за пушене и как тя да бъде ефективна
Люба Йорданова

Ако запалите цигара в заведение в Турция, нищо чудно след малко край вас да се появи екип от полицай, представител на общинска полиция, здравен инспектор, служител на районния инспекторат по образование... В някои случаи може да дойде и жандармерия. Учтиво ще ви помолят да изгасите фаса и ще ви глобят 85 турски лири (около 72 лв.). След това ще огледат заведението и ако забележат други хора с цигари, пепелници по масите или пък липсата на отличителни знаци, че вътре не се пуши, ще напишат акт на собственика и ще го изпратят в областната управа. Оттам ще наложат глоба от 600 до 6 хиляди турски лири (от 500 до 5000 лв.). Турция стана един от добрите примери за това как забраната за пушене на закрити обществени места може да се прилага ефективно. И доказа, че нищо страшно не следва от това. Трябва да уточним, че става дума за страна с немалък брой пушачи. Ефектите от мярката са изцяло положителни. Изследвания на медицинския факултет на университета Hacettepe и граждански организации показват, че след влизането в сила на ограниченията служителите в ресторантьорския и хотелиерски бизнес се оплакват значително по-малко от неща като затруднено дишане, кашлица и насълзяване на очите. Броят на спешните случаи заради кардиологични и дихателни проблеми намалява с около два процента при мъжете. Интересно е да се отбележи, че продажбите на цигари спадат, но не и интересът към ходенето на ресторанти и барове. Броят на заведенията дори се увеличава, както и на работещите в този сектор (които между другото днес получават и по-високи заплати). В крайна сметка през 2010 г. Турция беше посочена като четвъртата страната в Европа (след Великобритания, Исландия и Ирландия), която се бори ефективно с рисковете от тютюна. "Не сме успели 100%, все още има много нарушения. Инспекторите не могат да проследяват всичко, но важното е, че на хората им хареса да живеят в среда без тютюнев дим", коментира проф. Назми Билир от университета Hacettepe. Той е член на борда за контрол на ограниченията за пушене в област Анкара и беше в България, за да представи опита на Турция по отношение на контрола върху спазването на забраната. На 1 юни свежият въздух и в България отпразнува малка победа. Забраната за пушене на закрити обществени места, както и на някои открити като стадиони и детски площадки, влезе в сила.Така че, докато обядвате, клиент от съседната маса не би трябвало да ви дими в лицето. Или пък след питие с приятели в иначе приятен бар да се налага да оставяте дрехите си на балкона, за да се измиришат. По-голямата победа обаче ще дойде тогава, когато тези ограничения започнат да се спазват и контролират. И то без изключения и двойни стандарти. Кой и как ще следи за забраната Ограниченията за тютюнопушене и в момента се контролират от районните здравни инспекции (бившите ХЕИ-та). Техните служители - 600-650 за цялата страна, всъщност следят за спазването на всички изисквания по Закона за здравето, например санитарни и хигиенни норми. Това съвсем не е малко и капацитетът на практика е крайно недостатъчен. "Не може неколцина инспектори, в чиито ресор дори не са заведенията, да следят за спазване на забраната в цялата страна. Самите те признават, че не могат да се справят", коментира за "Капитал" Орлин Мирчев от гражданската инициатива "България без дим". Според него контролът трябва да се прилага съвкупно от здравните инспекции, полиция, упълномощени длъжностни лица от кметове и от гражданите. "Броят на инспекторите не е особено голям", съгласява се д-р Димитър Димитров, и.д. директор на дирекция "Обществено здраве" в Министерството на здравеопазването. И допълва: "Но дори да има армия от контролни органи, пак е невъзможно до всеки нарушител да има по един инспектор." По-важният въпрос според д-р Димитров е как да направим така, че гражданите да приемат тези ограничения като обществена норма. Той дава пример с въвеждането на забрана за пушене в градския транспорт през 60-те години - в началото също е имало недоволни, но след време хората свикват. Освен това институциите разчитат и на сигнали от граждани за това къде забраната не се спазва. Според статистиката на софийската здравна инспекция сигналите на гражданите значително се увеличават през последните години (виж графиката). И все пак няма да се мине без санкции. "Силата на инспекцията идва от правото на глобяване и от размера на глобата", установил е и проф. Назми Билир. С новите законови промени големината на санкциите стана по-адекватна от преди - от 300 до 500 лева за физическите лица (при повторно - от 500 до 1000 лв.) и 1000 и 1500 лева за търговците (при повторно - от 1500 до 3000 лв.). Досега глобите бяха по 50 лв., които собствениците на заведения плащаха без проблем. И освен това при повторно нарушение не се предвиждаше по-висока санкция. За да се глобяват физически лица, ще има нужда от полиция, тъй като само така могат да се изискат лични документи. Все пак д-р Димитров обяснява, че първото ниво на контрол ще бъде от собствениците на заведения, които според него няма да рискуват наказания. С цигарата – навън "А на кого да сигнализираме ние, ако някой пуши", пита основателно Любомир Василев, собственик на верига от барове и ресторанти, сред които Motto, Mascara, Spaghetti Company, Brasserie и други. И допълва: "Ами ако някой се заключи в тоалетната и пуши, какво става след това." Според него именно тоалетните в нощните заведения ще се превърнат в "масови пушални". Собственикът на бар Contrast Владислав Цветков се надява на разбиране от страната на клиентите, "защото това е положението". Притеснява се какво ще стане през зимата, когато ще трябва да инвестира в отопление на част от пространството пред бара. Според него промените в по-големи дискотеки и особено в заведения по морето ще бъдат драстични и е възможно да има бунтуващи се пушачи. Промени очаква и Станислав Раковски, собственик на "Скара бар". В едното им заведение забраняват пушенето много преди забраната да влезе в сила. Ефектът според Раковски е бил смяна на посетителите. "По-купонджийската част от клиентите изчезна", коментира той. И допълва: "Рядко идват хора, които да празнуват, по-скоро само за бърз обяд или вечеря." Георги Илиев, собственик на пицарии "Виктория", приема промените спокойно. Почти всички негови заведения имат градини и Илиев се надява да няма отлив на клиенти. Според него хората, особено в големите градове, са ходили в чужбина и имат представа какво е да не се пуши. Важното за Илиев обаче е законът да се спазва навсякъде и да няма двойни стандарти. "Ще си оставим обаче загражденията за пушачи и непушачи. Ако утре пак се сменят нещата, по-добре да сме готови", допълва той. Все пак вече има дори пример от България, който показва, че забраната за пушене на закрити обществени места не е апокалипсис за заведенията. В Кюстендил - градът, който забрани пушенето във всички закрити помещения на 1 юли 2010 г., не е имало "драма" по думите на кмета Петър Паунов. Дори когато Административният съд на Кюстендил отменя наредбата, по-голямата част от заведенията продължават да спазват пълната забрана, защото виждат, че оборотите им не намаляват. Според Паунов важното е да има еднакво отношение на контрольорите към всички заведения, да се организира добра информационна кампания и да се преодолее "маниерът на част от ресторантьорите да шантажират законодателството". "Освен това настройката у младите е да се съобразяват с тези модерни, зелени тенденции", допълва кметът на Кюстендил. Ако се върнем на примера с Турция, освен сериозния контрол страната инвестира много ресурс и в образователни кампании. Обучават се държавни служители, известни личности, медии, полиция, директори на болници и дори хората от образователното министерство. Гласува се законово изискване да има 90 минути на месец телевизионна програма, която да информира за вредата от пушенето. Бордът за контрол включва не само представители на общината, областната управа, университетите, но и ресторантьорите, дори шофьорите на такси. Те дискутират прилагането и ръководят дейността на инспекторите, които правят проверки 24 часа в денонощието всеки ден. Турция дори вече е на етап да се мисли за санкции за хора, които пушат в присъствието на деца дори в частни коли и домове. По същото време в България задаваме въпроси от типа: "А мога ли да пуша, ако съм с един крак в детска площадка, а с другия навън..."



През оптиката на инвеститора
Или как и защо Pentax избра Пловдив за новата си ремонтна база на медицинска техника
Радостина Маркова

Просторната зала все още е полупразна. Оборудването - мивка с дезинфектанти, стенни табла с графици и задачи, мощни микроскопи и няколко редици стерилно бели гладки маси. С една дума - по-скоро лаборатория, отколкото сервизен център. Асоциацията се подсилва и от хората с бели престилки край един от работните плотове, както и от препоръката да не пипаме нищо, защото уредите са обработени с химикали... Мястото всъщност е новата база за ремонт на ендоскопска техника на японската компания Pentax Life Carе, която след по-малко от месец ще заработи на един от входните булеварди в Пловдив. А усещането за лаборатория идва от реда и правилата, които се набиват на очи още при първия досег с организацията в компанията. В случая с влизането на Pentax в България новина не са нито размерът на инвестицията, нито броят на работните места. До края на годината наетите от българското поделение служители ще достигнат 34, а в началния етап вложението е между 1.5 и 2 млн. евро. По-важното е друго – как компания с международна популярност и милиардни приходи е оценила страната като подходящо място за дейността си. Още повече в конкуренция с други пет държави в Централна и Източна Европа. Отговорът обнадеждава, че понякога и България има с какво да печели конкурентната битка за инвестиции. Механика на медицината За широкия кръг потребители марката Pentax е позната по-скоро с оптиката и фотоапаратите, макар и преди година да продаде този бизнес на конкурентната Ricoh. След обединяването й с японската корпорация Hoya през 2006 г. фокусът се измести към ендоскопите (уреди за преглед на вътрешни органи и хирургични интервенции) и медицинската апаратура като цяло (виж карето). Крачка в тази посока е и базата в Пловдив. Според Андреас Зауер, който отговаря за проекта и е управител на регистрираното през февруари дружество "Пентакс медикъл България", на първо време сервизният център в Пловдив ще е помощен към този в Германия. Идеята е тук да се насочват главно ендоскопи, които се нуждаят от по-продължителен или основен ремонт. Тези с по-леки повреди се поправят на място, за да се пестят време и средства. "Със създаването на сервизен център тук можем да реагираме гъвкаво и при нужда да увеличаваме бързо капацитета си. Работата с ендоскопска техника е много специфична, всеки лекар е свикнал с апарата си и при повреда почти няма как да го заменим с другq докато трае ремонтът. Затова се налага да извършваме поправките в максимално кратки срокове, но при железни изисквания за качество", обясни Андреас Зауер. Досегашната практика на Pentax показва, че по-сложните ремонти на ендоскопи, каквито ще се извършват в България, отнемат средно 10-12 часа на уред. С времето за транспортиране и проверка на качеството целият процес продължава между 8 и 10 дена. За сервиза в Пловдив първата година ще е критична. На базата на постигнатото през нея ще се вземе решение дали да се увеличи капацитетът. Подобни планове има и перспективата е постепенно към него да бъдат насочвани и част от ремонтите от други страни, например Франция. В България Pentax Life Care има дистрибутор — "Тримед", но за момента ендоскопите, които се продават тук, по договор се ремонтират в сервизни центрове извън страната. Хирургия на машините "За нас най-значимата инвестиция са хората." От устата на много мениджъри тази реплика би звучала като клише, но Андреас Зауер наистина влага смисъл в нея. Фината механика в ендоскопите и начинът им на употреба изискват много прецизен ремонт, често пъти под микроскоп, и отлично подготвени техници. Такива заради специфичната дейност, никой пазар не предлага. Затова, преди да влязат в някоя страна, от Pentax Life Care инвестират значителни средства в подбор и обучение на хора. Пресяването на кандидатите се прави от австрийската компания Trenkwalder и започва още преди регистрирането на местно дружество. А един от критериите, по които се оценяват пазарите като подходящи за сервизната дейност на Pentax, е наличието на специалисти в сродни индустрии като битовата електроника, оптиката и др. От компанията разказват, че в Германия най-често с ремонт на ендоскопи се занимават бивши зъботехници, зъболекари, часовникари, компютърни специалисти, дори автомонтьори. В Пловдив в подбора са влезли и работещи в хранителната промишленост, оптиката, ремонтите на битова електроника... "Всъщност квалификацията и предишната работа нямат чак такова значение. Всеки с две ръце и десет пръста може да се научи да поправя ендоскопи, стига да има желание да работи за Pentax, да е лоялен и да не му треперят ръцете", изброява Андреас Зауер. В Пловдив компанията вече е подбрала първите 18-19 техници, които са минали задължителното четириседмично обучение в Германия. Там преминават през всички етапи на един ремонт. Следва практическа подготовка на място, като в много случаи се викат и немски обучаващи екипи. Така пълният цикъл на подготовка на един специалист отнема около година. "Ние инвестираме много в кадрите си и държим на тях. Стремим се да предлагаме добри заплати, материална база и социални придобивки, за да не стане така, че след 2-3 месеца хората ни да отидат другаде", посочва мениджърът. Той и екипът му определят българите като като по-мотивирани и по-амбициозни служители в сравнение с други страни в Европа. Описват ги като хора, които искат да се справят добре и да се доказват. За момента обаче нивото на подготовка не позволява на техник в България да поеме сам целия ремонт на един ендоскоп, каквато е практиката в Германия. Работата се разделя на части и се разпределя между хората в зависимост от нивото им на квалификация. Пътят до Пловдив Пътуването на Pentax към Пловдив отнема близо две години и преминава през близо 30 потенциални локации в рамките на Европейския съюз. Когато взима решението за нов сервизен център, дружеството поверява проучването на Barkawi Management Consultants. Кристоф Бойтер от консултантската компания посочва, че идентифицирането на подходяща локация е минало през три етапа. "При първия пресявахме страните по общи критерии като икономически показатели, данъчна тежест, развитие на определен тип индустрии и др.", обясни той. Така при вторичното пресяване останали половината локации - 14-15 града в шест страни — Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния и България. Тук вече оценката включвала специфични критерии като квалифицирана работна ръка, цена на труда, наличие на добра инфраструктура, комуникации, достъп до ток, вода, газ за индустриални нужди... На финала останали пет района, два от които София и Пловдив. На базата на този подбор крайното решение било взето от Pentаx. Според Кристоф Бойтер това, което наклонило везните към Пловдив, била комбинацията от инфраструктура (включително бърз достъп до летище), подготвени специалисти и приемлива цена на труда и на недвижимата собственост. Оттук нататък в проучването се включил и българският партньор на Barkawi при сделката — Forton International, който договорил наема (базата е на "Еласт-метал-Пловдив" и "Интерлийз") и поел довършителните работи. Малкото неудобство на локацията е липсата на близко летище с регулярни полети до Германия, което налага доставките да минават през София. Оттам с наземен транспорт се поемат от TNT, в близост до чиято база в Пловдив на бул. "Васил Левски" е разположен центърът на Pentax. Това се компенсира от по-ниските цени на труда и на имотите, които Градът на тепетата предлага. Според Владимир Гюрджиев от Forton за момента освен Пловдив и София потенциал за чужди инвестиции имат и градове като Стара Загора, Русе и Варна. Основното обаче е да предложат търсената комбинация от инфраструктура, квалифициран персонал и бързи административни процедури. "България печели с географското си разположение, политическа и финансова стабилност, данъчната политика и цена на труда. Това обаче не е гаранция за привлекателност, ако на местно ниво няма атрактивни условия", коментира консултантът. Не се ли случи това, инвестиции като тази на Pentax ще останат само приятни изключения.
По стъпките на IT сектора
Все повече компании от Западна Европа търсят възможности да пренасочат съпътстващи производства към централната и източната част на континента основно заради по-ниските цени на имотите и на квалифицираната работна ръка. Първи се възползваха компаниите от IT сектора и т.нар. кол-центрове, а сега по стъпките им вървят и дружества в сферата на леките производства и сервизни центрове, коментира мениджърът "Индустриални площи" във Forton International Владимир Гюрджиев. Според него в този контекст инвестицията на Pentax в Пловдив не е изолиран случай, но не може да се говори и за силен интерес към България. Изключение правят няколко компании от автомобилната индустрия. Интерес проявяват и фирми за възобновяеми източници на енергия и от хранителната индустрия. Все пак при трайно поскъпващите горива и транспортни разходи Югоизточна Европа започва да играе все по-важна роля за европейските производители, които търсят дестинация за износ на периферни производства. Близкият изток и Средна Азия не предлагат политическа стабилност, а Югоизточна Азия (Индия, Китай, Виетнам, Филипините и др.) губи от нарастващите разходи, коментира Владимир Гюрджиев.
От очилата до ендоскопа
Корпоративната история на Pentax започва през 1919 г., когато компанията е основана в Токио под името Asahi Kogaku Goshi Kaisha и започва с производство на лещи за очила. В навечерието на Втората световна война променя името си на Asahi Optical Co и разширява производството си с оптика за фотоапарати. През 1952 г. пуска в продажба първия си фотоапарат, а пет години по-късно купува правата върху марката Pentax — комбинация от Pentaprism и Contax, от източногерманската VEB Zeiss Ikon. В края на 2006 г. започва обединението с японската Hoya Corporation под името Hoya Pentax HD Corporation. Целта на Hoya е да използва технологиите и опита на Pentax, за да подсили бизнеса си с медицинска техника. Бизнесът с фотографска оптика е продаден на конкурентната Ricoh (поправено на 02.06.). Hoya Corporation е на 1322 място в класацията "Форбс топ 2000" с приходи от 3.5 млрд. евро за 2010 г. В Европа Pentax Life Care присъства чрез структура от шест компании — в Германия, Италия, Испания, Франция, Великобритания и Холандия, като навсякъде има и сервизни центрове. Има общо 60 дистрибутора, включително и в България.




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница