03 април 2012 г. Тема: здравеопазване

Вестникът предостави резултатите от анкетата с тях и идеите им как здравеопазването да стане по-ефективно.

Председателят на парламента Цецка Цачева, която стана и патрон на проявата, обясни, че е настояла церемонията да е в пленарната зала, защото изборът на лекарите е бил подобен на този на депутатите - това са хора, спечелили вота на пациентите. Тя заяви готовността на политиците да се вслушат в гласа на медиците по горещите теми за финансирането, нескончаемата здравна реформа, модела на здравно осигуряване.

Главният редактор на в. "24 часа" Данка Василева представи данните от специалната анкета, попълнена от 182-ма медицински специалисти.Необходимо е да се изработи стратегия за здравеопазването, заяви проф. Ваньо Митев, ректор на Медицинския университет и председател на Съвета на ректорите. По думите му министрите у нас се сменяли прекалено често, но имало нужда от обща концепция, около която да се обединят всички парламентарни групи. Пациентите не се делят на сини и червени, трябва да се обединим около обща стратегия, колкото и да е трудно, подчерта Митев. Той призова новият здравен министър Десислава Атанасова да поведе хорото и да мотивира гилдията да се обедини около няколко опорни точки. Шефът на Националналната кардиологична болница доц. Владимир Пилософ постави въпроса за качеството на лечението."400 болници у нас са твърде много - отсече той. - Колкото повече се увеличават, толкова повече пицата не стига, ако трябва да използвам популярното сравнение на финансовия министър Симеон Дянков."

В САЩ били 3700 на 500 млн. население, което значи едно здравно заведение на 60 000. У наспри 7,5 млн. имало една болница на 18 хил. Същата теза застъпи и проф. Чавдар Славов, шеф на кардиологията в Александровска болница. Според него огромният брой болници е за сметка на качеството на медицинските услуги.

на новата директива за прозрачността при ценообразуването и възстановяването на разходите за фармацевтични продукти. Евродепутатката обеща, че ще осигури на гражданите бърз достъп до лекарства.

Парите в здравеопазването да се увеличат, като се увеличи "таванът", върху който се осигуряват гражданите. Това е предложено по време на вчерашната среща на здравната министърка Десислава Атанасова с четирите национално представени пациентски организации, каза за ДУМА Валдимир Томов, председател на Конфедерация "Защита на здравето" (КЗЗ). Предложението е негово. Той поясни, че в момента дори човек да получава заплата 10 хил. лв., плаща 8-те процента здравна вноска на базата на 2 хил.

Министър Атанасова и пациентите са за отпадане на "избор на екип" и плащане на такса за придружител в болница.

Според министърката в състава на Изпълнителната агенция "Медицински одит" трябва да бъдат включени експерти и юристи, но не уточни кого ще назначи за директор. Припомняме, че директорът й доц. Златица Петрова бе освободена от бившия министър д-р Стефан Константинов.

На срещата стана ясно, че диагностично свързаните групи няма да бъдат въведени до 2020 г., каза още за ДУМА Владимир Томов.

До две седмици може да влезе в сила проект за борба с рак на маточната шийка, съобщи Атанасова. По думите й в държавния бюджет са предвидени около 2 млн. лв. за финансирането му. ДУМА припомня, че в края на януари предишната шефка на НЗОК - д-р Нели Нешева, съобщи, че касата има готовност от средата на годината да покрива профилактични прегледи за рак на маточната шийка и посочи, че за това ще са необходими от 8 до 10 млн. лв. Пак тогава стана ясно, че 2 млн. лв. от бюджета са предвидени за ваксиниране на малки момичета.

Премиерът Бойко Борисов е подписал оставката на зам.-министър д-р Кирил Добрев, съобщи Атанасова. Д-р Добрев ще бъде на поста си до сряда. След това ръководството на направление "Медицински дейности" в МЗ официално ще поеме новоназначеният заместник на Атанасова, д-р Минчо Вичев. Той бе шеф на русенската болница, в която Атанасова е работила като юрисконсулт преди да стане депутат от ГЕРБ. Д-р Добрев дойде от Стара Загора в МЗ. Той пое поста зам.-министър, след като д-р Михаил Зортев подаде оставка. Атанасова поясни, че няма да назначава трети зам.-министър освен д-р Вичев и Десислава Димитрова, която стана зам.-министър по времето на проф. Анна-Мария Борисова, а преди това бе съветник по здравеопазването при Симеон Дянков. Така Димитрова остава здравен зам.-министър при най-много министри в кабинета на ГЕРБ.


Рокада

Заместник-министърът на здравеопазването Кирил Добрев подаде оставка
Зам.-министърът на здравеопазването Кирил Добрев подаде оставка и тя е разписана от премиера Бойко Борисов. Това съобщи вчера министърът на здравеопазването Десислава Атанасова. Добрев ще изпълнява длъжността до сряда. Неговия ресор „Медицински дейности” наследява назначеният преди седмица нов заместник на Атанасова д-р Минчо Вичев. Другият зам.-министър - Десислава Димитрова, остава на поста си. Засега няма да бъде назначаван зам.-министър по лекарствената политика. Десислава Атанасова обяви, че в следващите месеци смята сама да движи всичко, свързано с лекарства, и поема цялата отговорност. За по-ефективно събиране на здравните вноски от национално представените пациентски организации предложили на здравния министър таванът на заплатата, върху която се дължат осигуровки, да се вдигне от 2000 на 5000 лв. Според представителите на пациентите събираемостта на вноските би нараснала и с повече прозрачност при харченето на публични средства.


Размисли и страсти
Десислава Атанасова, министър на здравеопазването, пред в. "Преса":

„Знам, че има хора, които са на ръба на оцеляването. Надявам се, че наистина съвсем скоро вече ще бъдат облекчени пациентите. Сами разбирате, че ако фиксирам някакъв срок, т.е. от 20 април или от 1 май, има възможност да не го спазя”.

- Те са твърде различни и работят при несравними условия. Има големи болници, които се намират в София, Пловдив (бившите градски болници). Друга група обслужват големи райони с над 80 000 жители – Казанлък, Горна Оряховица, Гоце Делчев. Има общински болници, които се намират в малки градове и обслужват население под 20 000 човека - Никопол, Белоградчик, Средец. Най-голяма е групата на общинските болници, обслужващи население между 25 000 и 50 000 човека. Състоянието им е различно, но тенденцията за развитие на голяма част от тях е обща – трайно негативна. Изразява се в намаление на извършваната дейност и приходите.

- По какво се различават общинските болници в малките и големите градове?

- Първо, по населението, което обслужват. Общинските болници извън големите градове обслужват население, част от което живее в отдалечени, често пъти трудно достъпни села, няма работа и доходи, с признати неблагоприятни условия за развитие на стопанска дейност, с по-висока средна възраст, с отсъствие на лечебни заведения на доболничната помощ в населените места. Нито една от тези особености не е присъща на живеещите в София, Пловдив, Варна. Второ, по броя и специалностите на работещите лекари. Когато болниците се намират в малък град, колегите не са много. Голяма част от тях притежават специалности вътрешни болести и хирургия, придобити преди 2000 г. А на специалността вътрешни болести рязко се ограничиха възможностите за работа по клинични пътеки. Затова се налага привличане на специалисти от други места. Създадоха се изисквания, на които могат да отговорят само големи болници. Финансирането е по клинични пътеки и когато някоя болница не отговаря на изискванията за тези пътеки, няма възможност да се сключи договор и няма финансиране. Трето, по възможността за справяне с нормативните промени. Миналата и настоящата година тези изисквания станаха толкова високи, че се наложиха корекции от БЛС и НЗОК, като се изготвиха допълнителни указания за прилагане на Националния рамков договор 2011 и 2012 г. При едно разглеждане от наша страна на това, което беше заложено в първоначалните изисквания за 2012 г., се констатираха осем клинични пътеки, за които се изисква наличие на лаборатория по клинична патология, а не се изискват патологоанатомични изследвания. Тоест изискванията се поставят не с цел извършването по определен качествен начин на диагностика и терапия на пациентите, а явно със съвсем други цели.

- Какви други цели имате предвид?

- По-малките болници да не могат да отговорят на изискванията и съответно да напуснат системата на здравеопазването по финансови причини. Вероятно целта е да се извърши преструктуриране на болничната помощ в България чрез отстраняване на част от лечебните заведения.

- Колко са малките болници, които са в такова обречено състояние?

- Голяма част от общинските болници от години трупат дългове. Те вече са в размер на стотици хиляди левове. Никой не се осмелява да поиска фалита им, защото това би било непопулярен ход и те в някакъв вид съществуват. Проблемът е, че тези болници осигуряват на практика консултациите със специалисти за бърза помощ, рентгеновите и лабораторните изследвания на спешно болните пациенти. В момента това се прави безплатно, независимо че болниците са търговски дружества. В тях работят голяма част от специалистите, които обслужват и доболничната помощ. Когато тези болници се закрият, всичко това ще изчезне и тогава специализираната доболнична помощ ще се структурира в гастролиращи специалисти в един или два дни в седмицата за по няколко часа. Без болница не е изгодно те да останат на мястото, където са в момента. Това би довело до рязко влошаване на обслужването. В по-малките селища няма общопрактикуващи лекари. Интересно е да се види какво се случи там, където преди имаше болници и сега ги няма – Бобовдол, Кула, Дряново.

- Да разбираме, че болниците в почти всички градове с население под 20 000-30 000 жители са в това състояние?

- При по-малко обслужвано население съществуването на болниците е много трудно. Потвърждава се и от случаите на общински болници, прекратили съществуването си, но явно това не е единствената причина. Болницата в Момчилград обслужва две общини – Момчилград, Кирково и малка част от община Джебел, около 40 000 човека. Има четири отделения. Определен и е „бюджет” под 60 000 лева месечно или около 720 000 лв. за година. При около 1 милиард и 170 милиона лева за болнична помощ излиза, че на жител на страната се полагат приблизително 160 лв. На жител, обслужван от МБАЛ Момчилград, сумата е около 18 лв., а за София град тя е повече от 280 лв. Цитирам тази болница само като ярка илюстрация. С малки разлики, ситуацията е подобна и в други региони. Не може да се приеме за нормално подобно разпределение. Съгласно конституцията всички граждани имат равни права, но за това трябва да говорят пациентските организации. Може би защото са в София, те не го забелязват. Мога да посоча два текста от конституцията: „Държавата създава условия за балансирано развитие на отделните райони на страната” и „Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя”. Явно практиката в сферата на здравеопазването има по-висши норми, ако приемем, че общинските болници и „техните бюджети” все пак са в България. По-важното е, че това се отнася за парите на задължително здравно осигуряващи се граждани, които се събират от НАП, но не за правото им на достъпна медицинска помощ, заплащано от НЗОК. Подобен текст за недопускане на териториален дисбаланс е записан в Закона за здравното осигуряване и е посочен резервът на НЗОК като средство, с което той се намалява, но и за този текст не намирам основания, че се отнася за голяма част от България.

- Означава ли това, което казвате, че негласно се цели унищожаването на общинските болници?

- Имаше случаи, при които, включително и от управляващите в сферата на здравеопазването, се коментираше закриването на общинските болници. Сега в открит текст това не се прави. Достатъчен пример за това как се мисли е, че в публикуваната и вече отменена от съда Национална здравна карта са представени лечебни заведения, които са държавни или със смесена собственост. Общински и частни няма. Тази година бюджетите се договаряха на база последното тримесечие на миналата година. А как се формираха бюджетите през последното тримесечие на 2011 г., не е много ясно. Резултатът е, че когато имате такъв малък изходен период, по определен начин може да има намеса на интереси, различни от обективните здравни нужди на обслужваното население. Вече има области, в които няма клинични пътеки по определени специалности с често срещащи се заболявания. Такъв е случаят с ревматологията. Не се обсъждат проблемите за достъпност, които са критични. Безспорно е, че действащата методика за определяне бюджетите на болниците е порочна.

- Колко незаети места на специалисти има в общинските болници?

- Никой не води подобен регистър. Работят лекари и на пределна възраст само и само да се отговори на изискванията и болниците да могат да оцелеят. Млади новопостъпващи специалисти в тези лечебни заведения няма. Стандартите, изискванията за нива и др. са така направени, че изчезването дори на един специалист може да доведе до ликвидирането на едно болнично заведение. Такива специалисти са лабораторните лекари, анестезиолози, но дори и кардиолози, хирурзи. Там, където болници са малки, това може да бъде от критично значение. Когато приходите са минимални и се увеличават задълженията с всеки месец, напускането на един специалист, от който зависят немалък процент от пътеките, от там и приходите, няма как да не доведе до колапс. Имаме лечебни заведения, които за миналата година имат намаление на извършваната дейност и получаваните приходи с 40, 50 дори 70%.

- В кои части на България общинските болници са най-зле?

- Това е повсеместно. Мога да ви кажа за Кърджали, Шумен, Силистра. Съществуването на малките болници е трудно при обслужване на население до 25 000 души. Формирането на бюджетите и на цените на извършваните медицински дейности е на исторически принцип. Може да попитате тези, които използват този принцип и управляват в сферата на здравеопазването, къде по света при пазарна икономика се прилага. Аз не мога да ви отговаря, но този исторически принцип не се прилага в България за цените на горивата, храните и всичко останало. Когато години наред всичко поскъпва, а цените и бюджетите в здравеопазването остават постоянни, за най-малките най-бързо се изчерпват компенсаторните механизми.

- От това, което казвате, излиза, че над половината от хората в България не получават такъв тип здравни грижи от каквито реално имат нужда?

- Малко по-зле стоят нещата. По данни на НЗОК може да се проследи поне за 5 години разпределението на средства за болнична помощ по лечебни заведения и съответно по области. Ако за база вземем средните разходи за болнична помощ на човек в страната, силно впечатление прави намалението на парите с повече от 10 % в половината от областите. В почти всички области средствата се преразпределят към областните болници. Четири области концентрират средствата – София, Пловдив, Варна и Плевен. Те са с разходи, по-големи от средните за страната. Може да се добавят и засилващите се диспропорции между специалностите. Все по-голям относителен дял имат разходите за инвазивна кардиология, кардиохирургия и онкология, където единичните случаи са много скъпи. Като резултат за все повече хора, страдащи от масово срещана патология, се отделят относително все по-малко средства. Оценката на тези пациенти и техните близки за полученото здравно обслужване е такава, че не дава основание да се плащат здравни осигуровки.

- Според вас има ли решение за промяна на тази апокалиптична картина?

- Картината не е апокалиптична, а реална. Ако отворите рамковия договор и видите какво включва една клинична пътека, ще установите, че там, където пътеките са терапевтични, се слага диагноза, като се използва една общоприета класификация, а в пътеките с хирургична насоченост няма изискване за използване на тази класификация, има процедури. Няма как да се управлява каквото и да е, когато то се мери по различен начин. Решението е да се обърнем към основите на медицината и да изграждаме система на здравеопазване с единствена цел – за всички пациенти еднакви условия за профилактика, диагностика и лечение. Всичко друго води към все по-трудно предвидими последици. И само част от тях е напускането на лекарите от страната.