Страница 3 от 9
Държавите често са сребролюбиви по отношение на търговия и територия. Последната води до нарушаване на договори, посегателства върху немощни съседи и алчност по отношение на поверениците им, чиито земи са пожелани и лелеяни. Републиките в това отношение са толкова ненаситни и безпринципни, колкото и Деспотите, като никога не извличат поука от историята, че прекомерната експанзия чрез грабителство и измама води до неизбежни последици от разпокъсване и поробване. Когато една Република започне да ограбва съседите си, словата на гибелта вече са изписани на зидовете й. Съществува вече произнесена от Бога присъда за това, кое е неправедно при провеждане на национални дела. Когато гражданска война разкъса жизненоважните съставни части на Република, трябва да обърнем поглед назад и да видим дали тя не е виновна за извършване на несправедливости; и ако е, нека тя да се покае в прахта за тях!
Когато една нация позволи да я завладее духът на търговската алчност, извън онези справедливи и оправдани лимити, определени от надлежно зачитане в умерена и приемлива степен на общия и индивидуалния просперитет, това е нация, овладяна от дявола на търговското сребролюбие, страст, толкова позорна и деморализираща, колкото и сребролюбието в индивида; и тъй като тази користолюбива страст е по-низка и по-безскрупулна от амбицията, тя е още по-омразна и в крайна сметка кара корумпираната нация да бъде считана за враг на човешката раса. Улавянето на лъвския пай на търговията винаги в края на краищата е доказвало разрухата на държавите, тъй като това неизменно води до несправедливости, които правят държавата ненавистна; до себелюбие и нечестна политика, забраняващи на другите нации да бъдат приятели на държава, която мисли единствено за себе си.
Търговското сребролюбие в Индия е породило повече зверства и по-голямо хищничество и е струвало повече човешки животи, отколкото по-благородната амбиция за разширена империя на Консулски Рим. Нацията, която здраво държи световната търговия, може единствено да се превърне в егоистична, пресметлива, безчувствена към най-благородните импулси и отзивчивост, които би трябвало да задействат държавите. Тя ще се подчини на оскърбления, които по-скоро нараняват честта й, отколкото да изложат търговските си интереси на риск от война; докато, за да съдейства на тези интереси, тя ще води несправедлива война, по лъжливи или лекомислени претексти, като свободният ù народ охотно се съюзява с деспотите, за да разбие търговския съперник, осмелил се да изпрати в изгнание кралете ù и да избере свой собствен владетел.
По този начин студената пресметливост на користолюбиво себелюбие, в търговско сребролюбиви нации, винаги в крайна сметка измества емоционалността и възвишените импулси на честта и щедростта, с които те са се издигнали до величие; това е направило Елизабет и Кромуел еднакви защитници на Протестантите отвъд четирите морета на Англия, срещу тиранията на короната и епископското преследване; и, ако те бяха продължили, щяха да забранят съюзяванията с Царе и Автократи и консерватори, за да възвърнат на трона тиранията на некадърността и отново въоръжат Инквизицията с инструментите й за мъчение. Душата на сребролюбивата нация се вцепенява подобно на душата на човек, превърнал златото в свой бог. Деспотът от време на време действа по благородни и щедри импулси и помага на слабите да се борят срещу силните, на истината да възтържествува срещу лъжата. Но търговското сребролюбие по същността си е егоистично, ненаситно, вероломно, измамно, коварно, свидливо, себелюбиво и пресметливо, контролирано единствено от съображения на корист. Безсърдечно и безжалостно, то няма чувство за съжаление, състрадание или чест, което да го накара да се спре в безжалостната си кариера; и то премазва всички пречки, изправили се на пътя му, както киловете на търговските кораби смилат под себе си ромолящите и незабелязани вълни.
Война за един велик принцип облагородява нацията. Война за търговско надмощие, поради повърхностен претекст, е презряна и повече от всичко останало демонстрира до какви неизмерими дълбочини на низост могат да се спуснат хората и нациите. Търговската алчност не цени живота на хората повече отколкото цени живота на мравките. Търговията с роби е толкова приемлива за народ, завладян от такава алчност, колкото търговията със слонова кост или подправки, ако става дума за големи печалби. Тя лека полека ще положи усилия да се споразумее с Бог и да успокои собствената си съвест, като принуди тези, на които е продала робите, които е закупила или откраднала, да ги освободят и да ги изколят в жертвоприношения, ако откажат да се подчиняват на декретите на филантропията й.
Правосъдието по неблагоразумен начин се състои в раздаване на друг на онази точна мярка възнаграждение или наказание, които смятаме, че заслужава и с които определяме заслугите или това, което наричаме престъпление, което най-често е просто негова грешка. Правосъдието на бащата не е съвместимо с прошката от негова страна на грешките и простъпките на детето му. Безкрайното правосъдие на Бога не се състои в раздаване на точно определени мерки на наказание за човешките прегрешения и грехове. Ние също така сме склонни да създаваме наши собствени дребни и тесни понятия за това какво е правилно и справедливо в законодателството на правосъдието и да настояваме Бог да приеме това като негов закон; да измерваме нещо със собствената си дребна рулетка и да наричаме това любов на Бог към раздаване на правосъдие. Ние непрекъснато се стремим да облагородим собствената си низка и плебейска обич към отмъщението и отплатата, като погрешно я наричаме правосъдие.
Правосъдието не се състои и в стриктното управляване на поведението ни по отношение на другите хора от безкомпромисните правила на законовото право. Ако някъде в света съществуваше общност, в която всичко да се опира на взискателността на това правило, то на портите ù трябва да са изписани като предупреждение към злощастниците, търсещи убежище в това негостоприемно царство, думите, които Данте казва, че са написани над великата порта на Ада: “Всички, които влизате тук, надежда всяка тука оставете!” Не е справедливо да се плати на работника в полето, фабриката или цеха текущата му надница и нищо повече от това, най-ниската пазарна стойност за труда му, за такъв срок, за който се нуждаем от този труд и за който той е способен да работи; защото, когато го налегнат болестта или старостта, това ще означава да оставим него и семейството му да умрат от глад; и Бог ще прокълне, като накаже с гибел хората, при които децата на безработния работник се хранят с варена трева от полето и майките удушават децата си, за да могат да купят храна за себе си с благотворителните подаяния, дадени за свързани с погребението разноски. Правилата на това, което обикновено се определя под термина “правосъдие”, могат педантично да се наблюдават сред падналите духове, които представляват аристокрацията на Ада.
* * * * * *
Правосъдието, разделено от състраданието, е егоистично безразличие, ни най-малко по-похвално от човеконенавистническата изолация. Съществува състрадание дори сред подобните на косми осцилатории, родов вид обикновени растения, армии от които могат да се открият с микроскоп в най-малкото количество нечиста пяна от застоял басейн. Защото те ще се поставят, като че ли по взаимно постигнато споразумение, в отделни компании, отстрани на съда, в който са сложени и ще изглеждат като че ли маршируват в подредени редици; и когато множеството се отегчи от тази ситуация и реши да промени посоките си, всяка армия се придържа към пътя си, без да създава объркване или смесване, като процедира правилно и в ред, като че ли следвайки напътствията на мъдри водачи. Мравките и пчелите си оказват взаимна помощ, отвъд това, което се Изидаква, с това, което човешките създания са склонни да считат за стриктното законодателство на правосъдието.
Със сигурност трябва малко да поразсъждаваме, да се убедим, че отделният човек не представлява нищо друго, освен частица от единицата на обществото и че той е неразривно свързан с остатъка на расата си. Не само действията, но волята и мислите на другите хора определят или помрачават съдбата му, контролират ориста му, насаждат в него живота или смъртта, безчестие или чест. Епидемията, физическа или морална, заразна и инфекциозна, общественото мнение, популярните илюзии, ентусиазъм и други велики електрически явления и течения, морални и интелектуални, доказват световното състрадание. Гласът на един единствен и скромен човек, изричането на своеволие, невежество, самомнение или злина, който решава изборите и поставя безразсъдството, или некадърността, или низостта в Сената, въвлича страната ни във война, помита състоянието ни, избива синовете ни, прави трудът на един живот нерезултатен и ни бута, безпомощни, като целият ни интелект оказва съпротивление, в гроба.
Тези съображения бе трябвало да ни научат, че правосъдието към другите и към нас самите е едно и също; че ние не можем да дефинираме задълженията си с математически линии, ръководени от Винкела, но трябва да запълним с тях великият кръг, оставен от окръжностите; че окръжността на човечеството е лимитът, а ние не сме нищо друго, освен точката в центъра ù, капките във великия Атлантически океан, атомът или частицата, обвързани от мистериозния закон на привличането, който ние наричаме с термина състрадание към всеки друг атом в масата; че физическото и морално благоденствие на другите не може да ни е безразлично; че имаме пряк и директен интерес към публичната моралност и популярната интелигентност, в благополучието и физическия комфорт на свободните хора. Невежеството на хората, сиромашията и нищетата им и последвалата деградация, освирепяването и деморализацията им, всичко това представлява заболявания; и ние не сме в състояние да се издигнем достатъчно високо над хората, нито пък достатъчно да се изолираме от тях, за да избегнем вредната зараза и великите магнитни течения.
Правосъдието е особено необходимо за нациите. Несправедливата Държава е обречена от Бог на бедствие и разруха. Това е преподаването на Вечната Мъдрост и на историята. “Праведността въздига нацията; но неправдата е порицание за нациите.” “Тронът се установява от праведността. Нека устните на Владетеля да произнесат Божественото изречение; и нека устните му да не промълвяват неправда при произнасяне на присъда!” Нация, която добавя провинция към провинция с измама и насилие, която незаконно навлиза във владенията на слабите и ги плячкосва, нарушава сключените договори и определените по тях задължения и която заменя нуждите от алчност и низките предписания на политиката и лукавството и плебейските догми на личната изгода за закона на честта и справедливостта, е предварително обречена на унищожение; защото тук, както и при отделния индивид, последствията от неправдата са неизбежни и вечни.
Издадена е присъда срещу всичко, което е несправедливо. Издадена е от Бога, в характера на човека и в характера на вселената, защото тя е в характера на Бога Творец. Нито една неправда не е наистина успешна. Изгодата от несправедливостта е загуба; удоволствието от нея е страдание. Крещящата несправедливост често изглежда, че просперира, на успехът ù е поражение и позор. Ако последствията ù подминат извършителя, те няма да подминат и ще съкрушат децата му. Философска, физическа и морална истина е, под формата на заплаха, че Бог препраща злодеянията на бащите към децата, до трето и четвърто поколение на тези, които нарушават законите му. След дълго време за нацията или индивида винаги настъпва денят на разплатата; и винаги негодникът се самозаблуждава и доказва настъпване на провал.
Лицемерието е почитта, която порокът и неправдата заплащат на добродетелта и справедливостта. То е Сатаната, който се опитва да се облече в ангелско одеяние от светлина. То е еднакво ненавистно в морала, политиката и религията; в човека и в нацията. Да се върши неправда под предлог на справедливост и безпристрастие; публично да се порицава покварата и да се върши тя насаме; да се претендира за благотворително мнение и много критично да се осъжда; да се проповядват принципите на Масонската благотворителност и да се затварят ушите към риданията на нищетата и плачът на страданието; да се възхвалява интелигентността на хората и да се съзаклятничи те да бъдат измамени и предадени посредством невежеството и лековерието им; да се говори за чистота и да се злоупотребява; да се говори за чест и презряно да се изостави потъваща кауза; за безкористност и да се продаде глас за място и власт, е лицемерие толкова общо разпространено, колкото е срамно и позорно. Да откраднеш ливреята на Божия съд, за да служиш на Дявола; да се преструваш, че вярваш в Бога на милосърдието и Избавителя на любовта и да преследваш хората с различно вероизповедание; да унищожаваш къщите на вдовиците и под фалшив предлог да отправяш дълги молитви; да проповядваш целомъдрие и изцяло да се отдаваш на похотта; да налагаш смирение и по гордост да надминеш Луцифер; да обръщаш внимание на незначителни неща и да пропускаш по-сериозните въпроси на законодателството, правосъдието, милосърдието и религията; да се опънеш на мушицата и да погълнеш камила; да изчистиш външната част на чашата и подноса, като същевременно ги пълниш чрез кожодерство до излишък; отвън да изглеждаш праведен, а отвътре да си изпълнен с лицемерие и злодеяние, е наистина да си като лицемер, който изглежда красив на външен вид, но отвътре е изпълнен с костите на умрелите и с мръсотия.
Републиката забулва амбицията си с претенции за желание и задължение да “разшири областта на свободата” и твърди, че е нейна “отявлена съдба” да присъедини към себе си други републики или държави или провинции, с открито насилие или по остарели, изпразнени от съдържание и мошенически права на собственост. Империята, основана от успешен воин, предявява искове по отношение на старинните или природните си граници и прави нуждата и безопасността си обект на чисто обирджийство. Великата търговска нация, след като завладя солидно положение на Ориента, намира непрекъсната необходимост да разширява с оръжие суверенната си власт и покорява Индия. Великите кралски особи и деспоти без предлог си разделят кралство, разпокъсват Полша и се подготвят шумно да спорят за суверенната власт на Исляма. Да се поддържа балансът на властта е предлог за заличаване на държавите. Картаген, Генуа и Венеция, единствено търговски градове, трябва да придобият територия със сила или чрез измама и да станат държави. Александър се отправя към Инд; Тамерлан търси универсална империя; Сарацините завладяват Испания и застрашават Виена.
Жаждата за власт никога не се удовлетворява. Тя е ненаситна. Нито хората, нито нациите никога не разполагат с достатъчно власт. Когато Рим е бил господарят на света, Императорите са карали хората да ги боготворят като богове. Църквата на Рим Изидаква деспотизъм над душата и над целия живот от люлката до гроба. Тя раздава и продава опрощения за минали и бъдещи грехове. Тя твърди, че е безпогрешна по въпросите на религията. Тя погубва голяма част от Европа, за да я почисти от еретици. Тя погубва голяма част от Америка, за да обърне в друга вяра мексиканците и перуанците. Тя раздава и отнема тронове; и с отлъчване от църквата и забрани затваря портите на Рая срещу нациите. Испания, горда от суверенната си власт над Индия, полага усилия да разгроми протестантството в Холандия, докато Филип Втори се жени за Кралицата на Англия и двойката решава да върне кралството към зависимостта му от папския трон. След това Испания се опитва да го завладее с “непобедимата” си армада. Наполеон настани роднините и капитаните си на тронове и раздели половин Европа между тях. Царят властва над империя, по-гигантска от Рим. Историята на всичко е или ще бъде една и съща – придобиване, разпокъсване, разруха. Съществува Божия присъда над всичко несправедливо.
Да се търси подчиняването на волята на други и да се пороби душата, тъй като тя е упражняване на най-висша власт, изглежда е най-висшият обект на човешката амбиция. Това е в дъното на цялото спечелване на привърженици и пропагандизъм, от Месмер до Църквата на Рим и Френската Република. Това е бил апостолатът на Джошуа и Мохамед. Единствено Масонството проповядва търпимост, правото на човека да се придържа към собствената си религия, правото на всички държави сами да се управляват. То по еднакъв начин порицава монарха, стремящ се да разшири суверенната си власт чрез завладяване на нови територии, Църквата, която заявява правото си да обуздае ереста с огън и стомана и конфедерацията на държави, които настояват да поддържат съюз със сила и да възстановят братството с клане и поробване.
Естествено е, когато са постъпили несправедливо към нас, да желаем отмъщение; и да убеждаваме себе си, че го желаем по-малко за собствено удовлетворение, отколкото за да предотвратим повторението на извършената несправедливост, към което би бил насърчен извършителят от имунитет, съчетан с облагите на несправедливостта. Да се оставим да ни измамят означава да насърчим измамника да продължи; а ние сме доста склонни да считаме себе си за избрани Божии инструменти, които да отмъстят за него и вместо него, като обезсърчат несправедливостта, правейки я безплодна, а наказанието - сигурно. Казано е, че отмъщението е “един вид диво правосъдие”; но то винаги се осъществява в гняв и следователно е недостойно за великата душа, която не би трябвало да позволи да се наруши самообладанието ù от неблагодарност или злодейство. Неправдите, които се извършват по отношение на нас от презрени люде, са също толкова недостойни за гневно забелязване от наша страна, колкото и тези, извършени по отношение на нас от насекоми и зверове; и когато смачкаме змията или прободем вълка или хиената, ние трябва да го направим, без да се поддадем на гняв и без никакво по-голямо чувство за отмъщение, отколкото притежаваме, когато изкореняваме вредни плевели.
И ако не е в човешката природа да не отмъщава с наказание, нека Масоните наистина да считат, че правейки това, те са представители на Бога и нека отмъщението им да се измерва от правосъдие и да се смекчава от милосърдие. Божият закон е, че последствията на неправдата, жестокостта и престъпленията трябва да са тяхното наказание; и обидените, оскърбените и възмутените са също толкова Негови инструменти, които да прокарат този закон в сила, колкото са заболяванията и публичната ненавист и присъдата на историята и проклятието на бъдните поколения. Никой няма да каже, че Инквизиторът, който е изтезавал и изгорил невинните; ибериецът, който е съсичал живи индийски пеленачета на части с меча си и е хранел хрътките си с обезобразените им крайници; воинът-тиранин, който разстрелвал хората без процес, негодникът, ограбил или предал държавата си, измамникът-банкер или банкрутиралият, които са докарали сирачетата до просяшка тояга, държавният служител, който е нарушил клетвата си, съдията, продавал несправедливости, законодателят, предоставил възможност на некадърността да работи и по този начин да докара държавата до разруха, не трябва да бъдат наказани. Нека да е така; и нека оскърбените или тези, които изразяват съчувствие, да бъдат инструменти на справедливото Божие отмъщение; но това трябва винаги да се ръководи от по-възвишени чувства, отколкото е обикновеното лично отмъщение.
Не забравяйте, че всяка морална характеристика на човека намира своя прототип сред създанията с по-ниска интелигентност; че жестоката низост на хиената, свирепата хищност на вълка, безмилостната ярост на тигъра, лукавата коварност на пантерата се намират и в човешкия род и не трябва да извикват никакви други емоции, когато се установят у хората, които да са различни от тези, които изпитваме, когато ги установим в зверовете. Защо е необходимо истинският човек да се сърди на гъските, че съскат, на пауните, че се перчат, на магаретата, че реват и на маймуните, че имитират и дърдорят, въпреки че са облечени в човешка форма? Също така винаги си остава истина, че е по-благородно да простиш, отколкото да отмъстиш; и че в общи линии ние трябва твърде много да презираме онези, които вършат неправди по отношение на нас, за да изпитаме чувство на гняв или за да пожелаем отмъщение.
В сферата на Слънцето, вие се намирате в зоната на Светлината. (Еврейската дума за злато, ZAHAB, също означава Светлина, на която Слънцето е големият източник за Земята. Така че във великата ориенталска алегория на израилтяните, реката Пизон обхожда земята на Златото или Светлината; а реката Гихон земята на Етиопия или Тъмнината.)
Ние не знаем повече от древните хора какво представлява светлината. Според съвременната хипотеза, тя не е съставена от светлинни частици, изстреляни от слънцето с огромна скорост; но това тяло само запечатва върху етера, запълващ цялото пространство, едно мощно вибрационно движение, което се простира под формата на светлинни вълни отвъд най-отдалечените планети, като ги снабдява със светлина и топлина. За древните хора, тя е идвала от Божеството. За нас, както и за тях, тя е подходящ символ на истината и познанието. За нас, също така, насоченото нагоре пътуване на душата през сферите е символично; но ние сме малко осведомени, както и те, откъде идва душата, къде е произходът ù и къде отива тя след смъртта. Те са положили усилия да разполагат с определена вяра и религия, определено вероизповедание по тези въпроси. Понастоящем хората са удовлетворени да не мислят нищо по отношение на всичко това, а единствено да вярват, че душата е нещо отделно от тялото и го надживява, но дали е съществувала преди него, те нито питат, нито се интересуват от това. Никой не пита дали тя произлиза от Божеството или е създадена от нищото или е произлязла като тялото и не поставя въпроса за душите на бащата и на майката. Затова нека не се усмихваме на идеите на древните хора, докато не разполагаме с по-добри убеждения в тази връзка; а да приемем символите им като значение, че душата е от божествен характер, произлизайки от сфера, която се намира по-близо до Божеството и връщайки се в нея, когато се освободи от обвивката на тялото; и че тя може единствено да се върне там, когато се изчисти от цялата користолюбивост и грях, които, както се е случило, са станали част от същността ù, чрез връзката ù с тялото.
Не е странно, че преди хиляди години хората са боготворели Слънцето и че това боготворене продължава сред Парсеите и до ден днешен. Първоначално те гледали към невидимия Бог извън орбитата, за когото слънчевата светлина, явно идентична с поколението и живота, е била поява на духа и изливане. Дълго преди Халдейските овчари да я наблюдават в равнините си, тя редовно се появявала сутрин, както и сега, като Бог и отново потъвала, като оттеглящ се крал на запад, за да се появи отново в надлежното време във величествена празнична премяна. Ние боготворим Неизменността. Именно този непоколебим характер на Слънцето е този, когото боготворели хората на Баалбек. Възможностите му да предоставя светлина и да дава живот били считани за вторични атрибути. Единствената импозантна идея, която предизвиквала боготворенето, била характеристиката на Бог, която те виждали отразена в светлината Му и си представяли, че виждат в оригиналността му неизменността на Божеството. Той е виждал тронове да се разпадат, земетресения да разтърсват света и да повалят света. Отвъд Олимп, отвъд Колоните на Херкулес, то ежедневно се появявало сутрин отвъд храмовете, които те изградили, за да го боготворят. Те го персонифицирали като Брахма, Амон, Озирис, Бел, Адонис, Малкарт, Митрас и Аполон; а нациите, които правели това, остарели и измрели. Мъх се появил върху капителите на големите колони на храмовете му и то греело мъха. Лека-полека прахът от храмовете се изронила и паднала, и била отнесена от вятъра, а то продължавало да свети върху ронещата се колона и архитрав. Покривът падал, рушейки се, върху тротоара, а то продължавало да огрява Светая Светих с неизменните си лъчи. Не е странно, че хората са боготворели Слънцето.
Има едно водно растение, върху чиито листа се търкаляли водните капки, без да се обединят, подобно на живачни капки. По същия начин се търкалят върху повърхността на ума свързаните с вероизповеданието точки, с политиката или религията аргументи. Аргумент, който убеждава даден ум, не въздейства върху друг. Малко интелекти или души, които представляват отрицание на интелекта, разполагат с логическа мощ или способност. В човешкия ум съществува едно единствено отклонение, което прави фалшивата логика по-ефективна от истинската с девет десети от тези, които се считат за хора на интелекта. Дори сред съдиите, нито един от десет, не може логично да спори. Всеки ум вижда истината, изкривена през собствената си среда. За повечето хора истината е подобно на материята в сфероидно състояние. Подобно на капка студена вода върху повърхността на нагорещена до червено метална плоча, тя танцува, трепери и се завърта, като никога не влиза в контакт с нея; и умът може да се потопи в истината, както може да се потопи в разтопения метал навлажнена със сярна киселина ръка и дори да не се загрее от потапянето.
* * * * * *
|
