03. майсторът страница 1 от 9



страница3/5
Дата27.10.2018
Размер0.55 Mb.
#102174
1   2   3   4   5


03. МАЙСТОРЪТ








Страница 4 от 9

Думата Хайрум (Khairūm) или Хурум (Khūrūm) е сложно съставена. Гезениус предава думата Хурум с думата благороден или свободно роден: като Хур означава бял, благороден. Тя също така означава отваряне на прозорец, очница. Хри също означава бял или отваряне; а Хрис - орбитата на Слънцето, в Йов viii. 13 и х. 7. Кришна е хиндуисткият Бог Слънце. Хур, дума на езика фарси, е буквалното име на Слънцето.

Хора, наименование на долен Египет, произлиза от Хур или Кхур, Слънце. Слънцето, както Брайант казва в Митологията си, е било наречено Хур; а Плутарх казва, че Персийците са наричали Слънцето Kūros. Kurios, Lord, на гръцки език, подобно на Adonaï, Lord, на финикийски и Иврит, са прилагани към Слънцето. Много места са били свещени за Слънцето, наричано също така Хура, Хуриа, Курополис, Куресе, Курешата, Куреста и Корусия в Сцития.

Египетското божество, наричано от гърците “Horus” е било Хер-Ра, или Хар-оерис, Хор, или Хар, Слънцето. Хари е хиндуисткото наименование на Слънцето. Ари-ал, Ар-ес, Ар, Ариаман, Ареимониос, като Ар означава огън или пламък, са с един и същ произход. Хермес или Хар-мес, (Арам, Ремус, Харам, Харамеиас) е бил Кадмос, Божествена Светлина или Мъдрост. Маркури, казва Мовърс, е Мар, Слънцето.

На иврит Аоор е Светлина, Огън или Слънце. Сирус, казва Цтезий, е наречен така от Курос - Слънцето. Курис, казва Хезиций, е бил Адонис. Аполон, Богът-лънце, е бил наречен Куррайос, от Курра - град във Фоцис. Народът на Курене, първоначално етиопци или Куутити, боготворели Слънцето под наименованието Ахоор или Ахор.

Ние знаем, посредством прецизни доказателства в древните анали на Тсур, че главният празник на Мал-карт, въплъщението на Слънцето в зимното слънцестоене, провеждано в Тсур, е наречено негово прераждане или негово събуждане и че то се е чествало чрез погребален огън, на който се е предполагало, че бог с помощта на огъня, отново е достигал до нов живот. Този празник се е чествал през месеца Перитиус (Барит), вторият ден от който е отговарял на 25 декември. Кур-ум, цар на Тир, казва Мувърс, пръв е изпълнил тази церемония. Научаваме тези факти от Йозефус, Сервиус от Енеидите и Дионисиакс от Нонус; и чрез съвпадение, което не може да е случайно, същият ден се е падал в Рим на Dies Natalis Solis, празничният ден на непобедимото Слънце. Под това наименование, Херкулес, Хар-аклес, е бил боготворен в Тсур. По този начин, докато са издигали храма, смъртта и възкресението на Бога Слънце ежегодно се е представяло в Тсур, от съюзника на Соломон, в зимното слънцестоене, от погребалния огън на Мал-карт, Хараклес на Тсур.



Ароерисили Хар-оерис, по-старият Хорус, произлиза от същия стар корен, който на иврит е имал формата Аур или, с поставен отпред определителен член Хаур, Светлина или Светлината, великолепие, блясък, Слънцето и лъчите му. Йероглифът  на по-младия Хорус е бил точката в кръг; на по-стария - две очи; а празникът на тридесетия ден на месец Епифи, когато се е предполагало, че слънцето и луната се намират в една и съща права линия със земята, е бил наречен “Рожденият ден на очите на Хорус.”

В един папирус, публикуван от Шамполион, този Бог е титулуван “Хароери, Господарят на Слънчевите духове, благотворното око на Слънцето.” Плутарх го нарича “Хар-пократес”, но в йероглифните легенди няма следа от по-късната част на наименованието. Той е синът на Озирис и Изида; и се представя седящ на трон, подкрепян от лъвове; същата дума, на египетски, означава Лъв и Слънце. Затова Соломон създава величествен трон от слонова кост, позлатен, с шест стъпала, като на всяка подпора за ръка е изобразен по един лъв и по един отстрани на всяко стъпало, което общо прави по седем от всяка страна.

И отново, ивритската дума יח Хи означава “жив”; а סא٦ râm, “беше” или “ще бъде”, “издигнат” или “подвигнат”. Последното е същото като ס٦٦, ס٦٦א, ם٦ח, rōōm, arōōm, harūm, където Арам, за Сирия или Арамоея, висока планинска област. Хайрум,  следователно, би означавало “е бил издигнат към живота или живите.” 

Така, на арабски, hrm, неизползван корен, означавало “е бил високо”, “издигнат във величие”, “високопоставен”, а Hîrm означавало вол, символът на Слънцето в телец, в пролетното равноденствие.

Следователно Хурум, неправилно наричан Хирам, е Хур-ом, същото като Хер-ра, Хер-мес и Хер-акъл, “Heracles Tyrius Invictus”, персонификацията на Светлината и Слънцето, Посредникът, Избавителят и Спасителят. От египетската дума Ра произлиза Коптското Oūro,  и еврейското  Aūr, Светлина.  Хар-оери е Хор или Хар, шефът или майсторът. Хор също така означава топлина; а хора, сезон или час; и оттук в няколко африкански диалекта, като наименования на Слънцето, Аиро, Айеро, еер, уиро, гхурра и други подобни. Кралското наименование, с което се предава Фараон, е било Фра, т.е. Пай-ра, Слънцето.

Легендата за състезанието между Хар-ра и Сет или Сет-ну-би, също като Бар или Баал, е по-стара от тази за съперничеството между Озирис и Тифон; толкова стара, колкото, най-малко деветнадесетата династия. Тя се нарича “Книгата на мъртвите”, “Денят на битката между Хорус и Сет.  По-късният мит се свързва с Финикия и Сирия. Тялото на Озирис е слязло на брега в Гебал или Библос, на шестдесет мили над Тсур. Не може да не забележите, че в наименованието на всеки убиец от Хурум, се установява наименованието на злия Бог Баал. 



*                       *                       *                       *                       *                       *

Хар-оерие бил богът на Времето, а така също и на Живота. Египетската легенда е била, че Кралят на Библос е изрязал дървото тамариск, което е съдържало тялото на Озирис, и е направил от него колона за палата си. Изида, на работа в палата, станала собственичка на колоната, извадила тялото от нея и го отнесла. Апулей я описва като “красива жена, чиято дълга гъста коса висяла на грациозни къдрици около божествената й шия”; и в шествието придружителки, изглеждало, че гребени от слонова кост са забодени в и украсяват кралската коса на богинята. В шествието се появили палмово дърво и лампа във формата на лодка. Ако символът, за който говорим, не е просто съвременно изобретение, то е такова за нещата, за които загатва.

Идентичността на легендите също така се потвърждава от тази йероглифна картина, копирана от старинен египетски паметник, която може също да ви осветли за хватката на лъва и малкото чукче на Майстора.  

בא в старинния финикийски знак, 4θ в Самаритянската, А, В, (двете букви представляващи цифрите 1, 2 или Единството или Двойнствеността), означава Баща и е примитивно съществително, общо за всички семитски езици.

Това също така означава Предшественик, Родоначалник, Изобретател, Глава, Главен или Владетел, Управител, Надзирател, Майстор, Свещеник, Пророк.

יבא е просто Баща, когато е в конструкция, т.е., когато предхожда друга дума и на английски език предлогът “of” е вметнат като לא-יבא,  Аби Ал, бащата на Ал.  

Също така, окончанието Йод означава “мой”; така че יבא само по себе си означава “Моят баща”. יבא ٦י٦٦,  Давид, моят баща, 2 Хроники, ii 3.       

Окончанието ٦, (Vav) е притежателното местоимение “негов”; и ٦יבא, Абиу (което произнасяме “Абиф”) означава “на баща ми”. Пълното му значение, както е съединено с името Хурум,  без съмнение е “преди това един от слугите на баща ми”, или “роби”.

Наименованието на Финикийския създател, в “Самуел и Кралете” ם٦יח и ם٦٦יח – [2 Самуил. V, 11; 1 Царе v. 15; 1 Царе vii. 40]. В хрониките то е ם٦٦ח, с допълнението יבא [2 Хроники ii. 12] и на  ٦יבא [2 Хроники iv. 16].

Просто е абсурдно да се добави думата “Abif” или “Abiff” като част от името на създателя. И е почти толкова абсурдно да се добави думата “Аби”, която  е била титла, а не част от името. Йосиф казва [Генезис. x1v. 8], “Бог ме е определил  мен ‘Аб л’Параах за баща на Параах, т.е. Везир или Министър Председател.” Така Хаман е бил наречен Вторият баща на Артаксеркс;  и когато Цар Хурум е използвал фразата “Хурум Аби”, той е имал предвид, че създателят, който той е изпратил на Шломох, е бил  главният или главният работник в линията си в  Тсур. 

Медал, копиран от Монфуко, показва жена, която кърми дете, със стрък пшеница в ръка, и легендата (Яо). Тя е седнала на облаците, със звезда в главата си и три стръка пшеница се издигат от един олтар пред нея.



Хорусе бил посредникът, който е бил погребван три дни, бил е възроден и триумфирал над принципа на злото.

Думата Хери на санскрит означава Пастир, а така също и Спасител. Кришна е наречен Хери, както Исус наричал себе си Добрият пастир.      



Хурозначава отвор на прозорец, пещера или окото. То също така означава бял.

רה също означава отвор и благороден, роден свободен, от благороден произход.

םךח Хурм означава осветен, посветен. То е наименованието на един град [Йосиф. хix. 38]; и на човек [Ezr. ii. 32, x. 31; Neh. iii. 11].

םםיח  Хира означава благородство, благородна раса.

Декларирано е, че Буда разбира в собствената си личност същността на Хинду Тримурти; и оттук трибуквената моносричка Ом или Аум се прилага по отношение на него като съществено същата като Брахма-Вишну-Сива. Той е същият като Хермес, Тот, Таут и Тевтат.  Едно от имената му е Хери-мая или Хермая, които очевидно са същото име като Хермес и Хирм или Хурм. Хери на санскритски означава Господар

Ученият брат поставя над двете символични колони, отдясно наляво, двете думи ....... и ......... и זחי  לעכ,  Иху и Баал; последвани от йероглифския еквивалент на Бога-Слънце, Амон-Ра. Случайно съвпадение е, че в името на всеки убиец, се намират двете имена на Доброто и Злото Божества на евреите; защото Ю-бел не е нищо друго, освен Йеху-Баал или Йехо-Баал? и че трите последни срички на имената а, o, um правят A UM свещената дума на индусите, която означава Триединният Бог, Даващ живота, Запазващ живота, Разрушаващ живота: представен от музикалния знак  ?

Истинската Акация е трънлив тамариск, същото дърво, което е израсло около тялото на Озирис. То е било свещено дърво за арабите, които са направили от него идола Ал-Узза, разрушен от Мохамед. То е изобилно като храст в Пустинята на Тур: от него е била направена “короната от тръни”, която е била поставена на главата на Исус от Назарет. Това е подходящ вид безсмъртие за сметка на решителността му за живот; защото е известно, че когато се засади пред врата, то отново захваща корен и изстрелва клоните си над прага.

*                       *                       *                       *                       *                       *



03. МАЙСТОРЪТ








Страница 5 от 9

Всяка общност трябва да разполага със своите периоди на изпитание и преход, особено когато се ангажира във война. Със сигурност по някое време тя ще е напълно управлявана от агитатори, които се харесват на всички по-низки елементи от популярен характер; от богати корпорации; от тези, които са забогатели от обезценяване на правителствени ценни книжа или документи; от дребни пълномощници, интриганти, борсови посредници, спекуланти и авантюристи – плебейска олигархия, забогатяла от бедствията на държавата и затлъстяла от злочестините на народа. Тогава свършват всички измамни видения на равенство и правата на човека; и оскърбената и оплячкосана държава може да възстанови истинската си свобода единствено като премине през “великите разнообразия на неизпитаното битие”, пречистена в своето преселение от огън и кръв.

В една Република скоро се случва партиите да се съберат около отрицателния и положителния полюси на някое мнение или понятие и нетолерантният дух на едно триумфиращо болшинство да не позволи отклоняване от стандарта на общоприетостта, която е учредила за себе си. Проповядва се и се претендира за свобода на мнението, но всеки може да я прилага с риска да бъде изгонен от политическата размяна на мисли с тези, които дърпат юздите и определят политиката, която трябва да се води. Сервилността на партията и угодничеството на народните прищевки вървят ръка за ръка. Съществува политическа независимост единствено в една отживяла времето си държава; а мненията на хората се формират от действия, които те са били принудени да извършат или санкционират. Ласкателството, индивидуално или на народа, корумпира и този, който го получава, и този, който го прави; а низкопоклонничеството не е в по-голяма служба на хората, отколкото на кралете. Цезар, настанил се сигурно във властта, се интересува по-малко от нея, отколкото свободната демокрация; нито пък апетитите му към нея ще стигнат до крайност, както ще стане с тези на хората, докато не станат ненаситни. Ефектът на свободата върху индивидите е, че те могат да вършат това, което искат; за народа до голяма степен е същото. Ако е податлив на ласкателство, тъй като към това винаги се прибягва поради низки и долни мотиви и за злонамерени цели, или индивидът, или народът е сигурен, правейки, каквото иска, че върши това, което по чест и съвест е трябвало да бъде оставено несвършено. Човек не трябва дори да рискува поздравления, които скоро биха могли да се превърнат в оплаквания; и тъй като и индивидите, и народите са склонни зле да използват властта, да бъдат ласкани, което е сигурен начин да ги заблудиш, напълно заслужава да се нарече престъпление.

Първият принцип в една Република трябва да бъде, “че нито един човек или група хора няма право на изключителни или отделни възнаграждения или привилегии от общността, единствено срещу заплащане на публични услуги; което не се предава по наследство, нито пък трябва да са наследими длъжностите на магистратите, законодателната власт, или съдиите.” Това е том на истината и мъдростта, урок за изучаване от нациите, включващ в себе си едно единствено изречение и изразен на език, който може да се разбере от всеки един човек. Ако трябваше пороят на деспотизма да преобърне света, и да разруши всички институции, под които е защитена свободата, така че те вече да не се помнят от хората, това изречение, съхранено, би било достатъчно отново да запали огньовете на свободата и да съживи расата на свободните хора.

Но, за да се съхрани свободата, трябва да се добави още нещо: “че свободна държава никога не дава власт като награда, особено за поставени под въпрос услуги, освен ако не търси собствената си разруха; но всички длъжностни лица са на работа при нея, единствено заради желанието си и способността си да предоставят услуги в бъдеще; и следователно, винаги трябва да се предпочитат най-добрите и най-компетентните.”

Защото, ако трябва да съществува някакво друго правило, това за наследствената приемственост е може би толкова добро, колкото и друго. Но с никакво друго правило не е възможно да запази привилегиите на държавата. С никакво друго правило не може да се възложи властта да се съставят закони единствено на онези, които разполагат с това остро инстинктивно чувство за несправедливост и неправда, което им предоставя възможност да откриват низостта и корупцията в най-тайните им скривалища, и моралната смелост, великодушна решителност и доблестна независимост, които ги правят безстрашни при извеждане на виновниците на дневна светлина и стоварват върху тях презрението и негодуванието на света. Ласкателите на хората никога не са такива хора. Напротив, в една Република винаги настъпва време, когато тя не е доволна, като Тибериус, от един Сеянус, а трябва да има домакин; и когато тези най-изтъкнати във воденето на делата са мъже без репутация, държавническо изкуство, способност или информация, чисто и просто  черните работници на партията, които дължат местата си на мошеничество и липса на квалификация, с нито едно от качествата в главата или сърцето, които правят хората велики и мъдри, и същевременно, изпълнени с всички тесни понятия и горчива нетърпимост към политическия фанатизъм. Те умират; а светът не става по-мъдър с това, което те са казали и направили. Имената им потъват в бездънната яма на забвението; но безразсъдните им и мошенически действия проклинат политическото тяло и най-накрая доказват разрухата му.

Политиците в една свободна държава обикновено са неискрени, безсърдечни и егоисти. Собственото им възвеличаване е краят на патриотизма им; и те винаги гледат с тайно удовлетворение на разочарованието или падането на някой, чиито по-възвишен гений и по-възвишени таланти засенчват собственото им самомнение, или чиято цялост и неподкупна чест стоят на пътя на егоистичните им цели. Влиянието на малките кандидати винаги е насочено срещу великия човек. Достъпът му до властта трябва да е почти за цял живот. Един от тях ще е по-лесно изместен и всеки се надява да заеме мястото му; и така, най-накрая се стига дотам, че мъже, които безочливо се стремят към и действително спечелват най-високите постове, са негодни и за най-ниските чиновнически постове; а некадърността и посредствеността се превръщат в най-сигурните паспорти към властта.

Последствието е, че тези, които се чувстват компетентни и квалифицирани да служат на хората, с отвращение отказват да бъдат въвлечени в борбата за власт, където злата и двулична доктрина, че всичко е справедливо в политиката е извинение за всички видове долни злодейства; и онези, които търсят дори най-висшите места на Държавата, не разчитат на силата на възвишения дух, на съчувстващите импулси на великата душа, да раздвижат и трогнат хората за великодушни, благородни и героични решения, и за мъдри и мъжествени действия; но подобно на спаниелите, издигнати на задните си крака, с предните си лапи раболепно умоляват, умилкват се, ласкаят и действително просят гласове. Вместо да се снижат до това, те стоят презрително надменни, като презрително отказват да ухажват хората и действат по максимата, че “човечеството няма право да изисква ние да му служим въпреки него самото.”



*                       *                       *                       *                       *                       *

Печално е да се види страна, разделена на фракции, като всяка една следва този или онзи велик или нахакан лидер със сляпо, неразумно, безрезервно преклонение пред героите; достойно за презрение е тя да се види разделена на части, чиято единствена цел е плячката на победата, а водачите й са презрените,  корумпираните и незначителните.  Такава страна е в последните етапи на упадъка си и е близо до края си, независимо от това колко процъфтяваща може да е изглеждала. Тя се издига над вулкан и земетресение. Но е сигурно, че нито едно правителство не може да се ръководи от мъжете на народа и за народа без стриктно придържане към онези принципи, които здравият разум препоръчва като фиксирани и стабилни. Тези трябва да са изпитванията за партиите, хората и мерките. След като веднъж се определят, те трябва да са непреклонни в приложението си и всички те трябва или да се издигнат до стандарта или да се обявят срещу него. Хората могат да те предадат: но принципите никога не могат да направят това. Потисничеството е неизменното последствие от изместено доверие в човек-предател, то никога не е резултат от работата или прилагането на здрав, справедлив и добре изпитан принцип. Компромисите, които поставят основните принципи под съмнение, за да обединят в една партия хора с противоположни убеждения, са измамни и свършват в разруха, справедливата е естествена последица от измамата. Винаги, когато сте стигнали до теория и убеждение, не предвиждайте отклонение от тях на практика въз основа на една изгода. Такава е думата на Майстора. Не отстъпвайте нито пред ласкателството, нито пред силата!  Не позволявайте нито на поражението, нито на преследването да ви я отнемат! Вярвайте, че този, който веднъж е допуснал груба грешка в държавническото изкуство, отново ще допусне такава грешка; че такива груби грешки са толкова фатални, колкото и престъпленията; и че политическото късогледство се подобрява с възрастта. Винаги съществуват повече самозванци, отколкото човек вижда сред публичните мъже, повече фалшиви пророци от истинските, повече пророци на Ваал, отколкото на Йехова; и че Йерусалим винаги е в опасност от асирийците.

Залуст е казал, че след като една държава е била корумпирана от разкоша и безделието, тя може със самото си величие да не се отчае под бремето на пороците си. Но дори докато е писал, Рим, за който той говорел, разигравал маскарада си на свобода. Други причини, различни от разкоша и леността, разрушават Републиките. Ако са малки, по-големите им съседи ги унищожават чрез поглъщане. Ако са с голямо пространство, сцепителната сила е твърде слаба, за да ги задържи в едно цяло и те се разпадат под собственото си тегло. Презряната амбиция на дребните мъже ги дезинтегрира. Липсата на мъдрост в съветите им създава мъчителни въпроси. Узурпирането на властта изиграва ролята си, некадърността подкрепя корупцията, бурята се извисява и фрагментите на непоследователния сал обсипват пясъчните брегове, прочитайки на човечеството още един урок, който то да пренебрегне.  



*                       *                       *                       *                       * 



03. МАЙСТОРЪТ








Страница 6 от 9

Четиридесет и седмата теорема е по-стара от Питагоровата. Тя е тази: “Във всеки правоъгълен триъгълник сумата на квадратите на основата и перпендикуляра е еднаква на квадрата на хипотенузата.”

Квадратът на дадена цифра е продуктът на тази цифра, умножена сама по себе си. По този начин, 4 е квадрат на 2, а 9 на 3.

Първите десет цифри са: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10; квадратите им са 1, 4, 9, 16, 25, 36, 49, 64, 81, 100; а 3, 5, 7, 9, 11, 13, 15, 17, 19 са разликите между всеки квадрат и този, който го предхожда; което ни дава свещените цифри 3, 5, 7 и 9.

От тези цифри квадратите на 3 и 4, събрани заедно, дават квадратът на 5; а тези на 6 и 8, квадратът на 10; и ако се сформира правоъгълен триъгълник, като основата му измерва 3 или 6 части, а перпендикулярът 4 или 8 части, хипотенузата ще е 5 или 10 части; и ако от всяка страна се издигне квадрат, като тези квадрати се подразделят на квадрати, всяка една от страните на които е една част по дължина, ще има толкова много от тях в квадрата, издигнат на хипотенузата, колкото в другите два квадрата заедно.

Сега Египтяните разделили божествата си на ТриадиБащата на Духа или Активният принцип или Генеративната власт; Майката или Материята или Пасивният принцип или Концептивната власт; и Синът, Въпросът или Продуктът, Вселената, произлизаща от двата принципа. Тези са били Озирис, Изида иХорус. По същия начин Платон ни дава Мисълта Бащата; Примитивната Материя Майката; и Космосът Светът, Синът, Вселената, оживена от душата. Триади от същия вид се намират в Кабалата.

Плутарх казва в книгата си “De Iside et Osiride”, “Но по-добрата и по-божествена природа се състои от три, - това, което съществува единствено вътре в Интелекта и Материята, и това, което следва от тях, което гърците наричат Космос; от които три, Платон има обичая да нарича Понятното, “Идеята, Оригиналът и Бащата”; Материята, “Майката, Кърмилницата и мястото и приемникът на поколенията”; и въпросът за тези двамата “Потомъкът и генезисът”, Космосът, “дума, означаваща еднакво Красота и Ред, или самата Вселена. Не може да не забележите, че Красотата е символизирана от Втория Надзирател в Юга. Плутарх продължава да твърди, че Египтяните са сравнявали универсалният характер с това, което са наричали най-красивият и съвършен триъгълник, както прави и Платон, в тази брачна диаграма, както е наречена тя, която той въвежда в своята Общност. След това той добавя, че този триъгълник е правоъгълен, а страните му са съответно 3, 4 и 5; и казва, “Трябва да предположим, че перпендикулярът е проектиран от тях, за да представлява мъжкият характер, основата – женският и че хипотенузата трябва да се счита за потомъкът им; и съответно първият от тях достатъчно уместно представлява Озирис, или първичната кауза; вторият, Изида или рецептторният капацитет; последният Хорус, или общият ефект на тези двамата. Защото 3 е първата цифра, която е съставена от четно и нечетно число; а 4 е квадрат, чиято страна е равна на четното число 2; но 5, което се поражда от предшестващите цифри, може да се каже, че има равностойно взаимоотношение с двете от тях, що се отнася до общите му родители.”

*                       *                       *                       *                       *                       *



Стиснатите ръцее друг символ, който е бил използван от Питагор. Той представлявал цифрата 10, свещеното число, в което се съдържат всички предшестващи цифри; цифра, изразена от мистериозното Тетрактис (Tetractys), число, заимствано от него и от еврейските свещеници от египетската свещена наука и което би трябвало да бъде заменено сред символите на Майсторската степен, където то по право принадлежи. Евреите го формирали по този начин, с буквите от Божественото име:

По този начин Тетрактис ви води не само към проучване на Питагоровата философия за цифрите, но също така и към Кабалата и ще ви помогне да откриете Истинската дума и да разберете какво се е имало предвид под “Музиката на сферите.” Съвременната наука поразително потвърждава идеите на Питагор по отношение на качествата на цифрите и че те преобладават във Вселената. Дълго преди това време, природата е извлякла кубичните си корени и квадратите си.

*                       *                       *                       *                       * 




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница