03 ноември 2011 г. Тема: здравеопазване



страница1/4
Дата07.05.2018
Размер0.57 Mb.
  1   2   3   4
03 ноември 2011 г.

ТЕМА: ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ



Не пуснаха спецзащита на доктори
от гневни пациенти, които търсят мъст за починали или неизлекувани близки.

Такава промяна в Наказателния кодекс бе предложила депутатката от ГЕРБ Станка Шайлекова. Подкрепиха я всички депутати доктори, но след разгорещен дебат текстът не мина.

До законопроекта се стигна заради зачестилите случаи на пребити лекари в страната.

„Понякога пациентите имат право да се гневят - животът наистина е само един. Но лекарите не са богове и не могат всеки път да дадат живот", поиска подкрепа за законопроекта Пламен Цеков от ГЕРБ. „Нека опитаме да гарантираме тяхната защита по време на труд", включи се и Ваньо Шарков от СДС. „Недопустимо е в НК да се вкарват отделни категории хора. И шофьорите ги бият, тях не ги ли боли? Дайте да вкараме и лесничеите тогава", скочи Анастас Анастасов от ГЕРБ. Той напомни, че НК пази с един аршин всички длъжностни лица. 60 депутати подкрепиха закона, а 44 бяха против него. Мнозинството обаче не стигна, тъй като нужният кворум бе от поне 67 гласа.




И работата в банка носела стрес и болести

60% от трудещите се българи уморени, не действат на max
Лиляна Филипова

Рухна митът за банката като най-идеалната работна позиция. Кокетното топло местенце с висока заплата далеч не е територия, защитена от напрежение и болести, обяви вчера Иван Нейков, шеф на Балканския институт по труда и социалната политика. Той представи уникално национално изследване за условията на труд у нас, направено в над 30 000 фирми от всички браншове.

Стресът във фронт офисите на банките е огромен, непрекъснатият контакт с клиентите смазва психиката, твърди Нейков. Същевременно непрекъснатото изкуствено осветление, климатиците, които въртят постоянно един въздух, отключвали редица модерни болести. По алергии например банковите служители вече излизали напред в класациите.

Друг рисков сектор с голямо напрежение е здравеопазването. Заради шума средното училище пък създавало най-висок риск от оглушаване. Традиционно застрашаващи здравето сектори били строителството, преработващата промишленост.

40% от българите работели при постоянен стрес. 60% страдали от перманентна умора, което обяснявало и ниската производителност. 26% се оплаквали от проблеми със съня, тревожност и раздразнителност. 1/3 от всички работещи имали увредено зрение, болки в гърба и мускулите, главоболие.

Въпреки лошите показатели 87% от анкетираните твърдят, че са доволни от условията на труд. В кризата водещо ставало желанието за запазване на работното място и претенциите към шефа намалявали.

От инспекцията на труда обещаха да подготвят кодекс с добри практики на трудова организация, който да стане задължителен за фирмите.


Компаниите преоценяват отношенията с клиентите

По-високият риск също е наложил нови модели на работа
Валентина Илиева

Управлението на риска не идва с кризата, то трябва да бъде една от движещите сили във всяка компания. Моделите за управление на риска обаче могат да работят в среда, която се смята за нормална, защото, когато има отклонения от нея, съществуващите модели за измерване на риска са трудно приложими.

Сегашната криза изисква "тотална преоценка" на взаимоотношенията между кредитните институции и техните клиенти. Кризата е наложила промени и в отношенията между клиентите и нефинансовите корпоративни компании. Това са част от изводите, направени по време на втората годишна конференция за управление на кредитния риск, организирана от ICAP Group.

"Вече подбираме клиентите си, не желаем да работим с всички", заяви Никос Параскевопулос, главен финансов директор на "Глобул". По думите му в условията на растеж не е имало изисквания при подбора на клиенти. Сега обаче фокусът се смени и искаме здравословен паричен поток от лоялни клиенти, посочи Параскевопулос.

Като проблем се открои забавянето на плащанията между компаниите, от страна на техните клиенти и доставчици. Според Владислав Вачков, заместник-управител на "Юробанк И Еф Джи факторс" в момента сроковете на отложено плащане между компаниите се удължават, като достигат до 90 - 120 дни, което е много. "Нередовен платец в кризата се оказва и държавата.

Правителствата в региона забавят плащанията си с 400 - 500 дни", посочи Марио Илиев, финансов директор в "Астра Зенека". "Вече имаме план A, B и C какво да правим с всяка продажба, ако плащането по нея се забави", посочи още той. И според Григор Миланов, финансов и административен директор в "HP България" трудно се вземат пари от публичния сектор: "Имахме период, в който изведнъж започва забавяне в плащанията.

Ще ги получим, но не знаем кога." Според Ричард Колард, ръководител "Управление на бизнес процеси" в IBM, кризата е новата реалност и всеки трябва да следи платежоспособността на клиентите си. "По два пъти на ден получаваме справка колко дължат клиентите ни и от колко време. По този начин знаем с кого как да работим", каза Златна Димова, финансов директор в "Кока-Кола България".

"Нестле България" например са губели годишно по 10-15% от клиентите си заради техни ликвидни проблеми, стана ясно от изказването на Матю Чандлър, финансов директор в компанията. Тя е загубила около 30-40 млн. лв. продажби, тъй като част от клиентите й вече не съществуват.

Преди кризата лошите вземания на "Нестле" са били 0.1-0.3% от всички продажби. Сега обаче всеки дилър знае, че ако направи лоша продажба, в края на тримесечието или годината ще получи санкция, каза Чандлър.

Кризата изисква и "тотална преоценка" на взаимоотношенията между кредитните институции и техните клиенти, каза Ричард Колард. Според Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на "Уникредит Булбанк", банките трябва да бъдат по-точни в измерването на риска, но е необходимо и да се работи в по-предвидима среда, която може да се осигури от правителствата в отделните държави.

Моделите за управление на риска могат да работят в среда, която се смята за нормална. Ако има изключителни събития и обстоятелства, съществуващите модели за управление на риска не могат да работят, посочи още Хампарцумян. И според Колард, когато има отклонения от нормалността, съществуващите модели за измерване на риска са трудно приложими.


Мнозинството не иска да се осигурява на висока сума
От ГЕРБ признаха, че не искат да намалят потребителската такса на пенсионерите, за да не ходят често на доктор
Аида Ованес

Депутатите отказват да се осигуряват на по-висока сума. Това стана ясно от гласуването на предложението на левицата за промени в Кодекса за социално осигуряване, което предвиждаше увеличаване на максималния осигурителен доход от 2000 на 2700 лв. От 105 гласували депутати "за" бяха 28 сред тях двама от ГЕРБ и четирима от "Атака", 66 - "против" и 11 "въздържал се".

Идеята на вносителите Емилия Масларова и Драгомир Стойнев е, че не може тежестта от кризата да понасят само бедните, всяка година да бъде увеличаван минималният осигурителен доход, а максималният трета година да остава 2000 лв. Зад упорството на управляващите да приемат предложението Масларова разкри замисъла им: "Тази мярка се отнася в голяма степен за държавната администрация, включително и депутатите, които вземат над 2000 лв. заплата". Според нея няма логика така упорито да се отказва да влязат в хазната на НОИ 122 млн. лв. при разход над 41 млн.

От ГЕРБ се опитаха да изтълкуват по свой начин числата, като подчертаха, че при вдигане на максималния осигурителен доход ще се вдигне и таванът на пенсиите и тогава разходите на НОИ за по-високи пенсии ще надхвърлят приходите от по-високите осигуровки. Един от аргументите на мнозинството бе, че с повишаването повече хора ще минат в сивата икономика. Според Масларова обаче хората в сивия сектор сега са повече, защото "какъв смисъл има да правя големи осигуровки, като пенсията няма да е висока".

Мнозинството не прие и предложението на левицата работещите в пенсионна възраст да бъдат стимулирани с увеличаване на тежестта от 3 на 5% за всяка година осигурителен стаж. Депутати от ГЕРБ се опитаха да обяснят нежеланието си да приемат промяната с това, че възрастните работници заемали местата на младите и това повишавало младежката безработица. Младежката безработица е структурна, ако ви е ясно какво означава това, опонира Масларова. Тя поясни, че подобен стимул би допринесал за повече приходи в осигурителната система, повишаване размера на пенсиите и другите социални плащания в резултат на осигурителен принос, което ще допринесе за повишаване доверието към държавното обществено осигуряване.

Мнозинството отхвърли и предложението потребителската такса при лекар да бъде обвързана с минималната пенсия за стаж и възраст и да стане 1.36 лв., а разликата да се поема от бюджета. "Използването на потребителската такса като инструмент за социална защита е в разрез с основното предназначение на този вид плащане - да намали излишното търсене на здравни услуги", признаха депутатите от ГЕРБ. Според мнозинството много пенсионери вземали пенсии, по-високи дори от заплатите на работещите. "Може да е така, но пенсионерът със 700 лв. пенсия не плаща 7 лв. потребителска такса", апострофира Масларова.




Зачитат трудов стаж на майки под наем
Времето за износване на дете от заместваща майка ще бъде признато за осигурителен стаж при пенсиониране. Ще се изчислява времето от ембриотрансфера до 42 дни след раждането.

Това предвиждат промени в Кодекса за социално осигуряване, приети от парламента на първо четене. Вносител е Калина Крумова от „Атака".

Осигурената заместваща майка ще има право на парично обезщетение, равно j на това при бременност и раждане. В този случай тя ще получава майчински за 87 календарни дни, от които 45 дни преди раждането.

Като мотиви за тези промени се посочват данните от последното преброяване в страната - застаряване на населението, емиграция на млади хора и увеличение на семействата с репродуктивни проблеми. По данни на Световната здравна организация в България партньорите с репродуктивни проблеми са 270 000.




Червеният кръст обучава парамедици
Българският Червен кръст (БЧК) ще обучава парамедици. Двегодишният курс за оказване на първа животоспасяваща помощ ще се провежда в професионални колежи и центрове, които доброволческата организация ще създаде. Това предвиждат промени в Закона за БЧК, които бяха одобрени от правителството в сряда.

„Обучението ще се координира със специалисти от медицинските университети", коментира пред „Труд" здравният министър д-р Стефан Константинов. Именно в неговата концепция за по-добра спешна помощ, представена още през февруари т. г., се заложи обучението на парамедиците. А че от тях има нужда, сочи практиката в Англия, Германия и САЩ.




Новите болници ще чакат година за пари от касата

Мярката спасява от орязване средствата за работещи забведения
Диана ТЕНЧЕВА

Новите болници ще могат да сключат договор със здравната каса една година след като са получили разрешението си за дейност от Министерството на здравеопазването (МЗ). Дотогава ще работят с кешови пациенти. В момента всяко едно лечебно заведение, щом отвори врати, автоматично получава достъп до средствата на здравната каса, т.

е. до нашите вноски.

Промяната е записана в проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2012 г. .„Тя се наложи, за да сме сигурни, че парите за болнична помощ ще стигнат за цялата следваща година", обясниха от МЗ. По този начин няма да се изпада и в положение, при което примерно да се орязват средства от бюджетите на работещи болници като „Пирогов", Александровска, ИСУЛ, „Св. Екатерина", за да се дават пари на новите заведения, обясниха експертите.

Те напомниха, че в последните години новите болници се насочват към подписване на договор със здравната каса предимно за скъпо струващи клинични пътеки. А по-евтините, без които обаче не може да се гарантира комплексно лечение на българите, работят най-вече държавните и общинските болници. Защото принципалите им - МЗ и общините, са задължени от конституцията и куп закони да осигуряват достъп до медицинска помощ на всички българи и за всяка болест. Нещо, което не може да се наложи на частните заведения. Според данните на МЗ за 2010 г. болниците у нас са 312 (от които 88 частни). През 2009-а са били с 6 по-малко.


Има шанс и за нови играчи със здравната каса
Диана ТЕНЧЕВА

Новите болници ще могат да получават пари от здравната каса една година след като са отворили врати за пациенти (виж стр. 6). Наистина управляващите са в омагьосан кръг, защото средствата за здраве са ограничени. Но подобна мярка удря конкуренцията. За да се избегне това, най-простото решение е да се затворят неефективните болници. Така ще има пари за всички, които наистина работят. Второ, клиничните пътеки се доказаха като опорочена финансова методика. Не може цената им да зависи от докторски лобита. И ако примерно дадени лекари се радват на влияние сред властта, то стойността на пътеките, по които работят, да са по-апетитни. Сегашното положение позволява и друга порочна практика -болниците избирателно да сключват договор само за скъпи пътеки. Опасният кръг може да бъде разкъсан от нова финансова методика и реформи. Тогава за всеки професионален играч ще има бъдеще в полето на здравната каса.




Медицина на Запад пари и престиж
Ани ИВАНОВА

В света има няколко во­дещи професии, които га­рантират просперитет и бляскаво бъдеще, на тези които са ги изучили.

Една от тях е медицина­та. В съвременния свят обаче, за да я практику­ваш, е важно къде си учил. Всяка държава е безкрай­но внимателна и ревнива към образованието по та­зи специалност. И придо­билият титлата д-р пред името си младеж не може просто да хване чантата си и да замине в избрана от него болница нейде из планетата.

Затова много от българ­ските студенти, които искат да облекат белите престилки, се ориентират към чуждите висши учили­ща. Това е крачка към ед­на успешна житейска ка­риера.

Най-търсените дестинации за медицинските спе­циалности са Англия, Гер­мания, франция, а вузове­те в САЩ са мечтата на всеки, тръгнал по този път. Университетите в Европа и Америка са с автономен статут и всеки определя индиви­дуално условията за прием и е трудно да се изведат общи изисквания. Където и да кандидатствате медици­на обаче, трябва да знаете, че изискванията са високи.

И американските и евро­пейските вузове държат на висок успех от дипломите, високи резултати на TOEFL, IELTS или САЕ за английски език или съо­тветно сертификат по езика на конкретната държава. При кандидатстване в по­чти всички медицински училища в САЩ и Канада трябва да държите Medical College Admission Test (МСAT). Вузовете в Европа не прилагат МСАТ, а свои индивидуални тестове, на­пример UK Clinical Aptitude Test (UKCAT) в Англия. Же­лаещите да изучават меди­цина често преминават през интервюта, събеседвания и писане на есета.

Да учиш медицина в най-елитните университети в САЩ е много скъпо. Само

обучението на година е от порядъка на 35 000 - 45 000 долара, а с другите такси и разходи може да надхвър­ли 60 000 долара. Един­ственият изход за издръж­ката на един студент е взи­мането на заем. Инвести­цията се връща многократ­но. Обичайната такса за го­дина обучение в Канада е около 11 000 долара.

Образованието по меди­цина зад океана има още ед­но предимство - дипломите на студентите им гаранти­рат висок социален статут и в Европа.

Сред топ 10 на най-добрите вузове в САЩ по медицина са: Harvard University, Johns Hopkins University, University of Pennsylvania, Washington University в Сент Луис, University of California в Сан франциско.

Почти всички американ­ски и някои от канадските медицински училища из­искват от кандидатите да предоставят резултати от МСАТ. Това е стандарти­зиран тест, който се съ­стои от три раздела въпро­си и писмено оценяване. Изпитът е бил част от про­цеса на прием на студенти в медицински училища от повече от 60 г. Освен тяс­но специализираните предмети изпитът също така оценява и способ­ността за решаване на проблеми и критично ми­слене, както и основни умения за създаване на писмен текст. Изпитът е по физични науки и химия, вербални умения, писме­ни умения и биология.

Медицината е една от най-предпочитаните и престижни специалности във франция. Напосле­дък се е увеличил и броят на мераклиите от Бълга­рия да пробват възможно­стите си по медицинските знания в Париж. За спе­циалността обаче се кан­дидатства трудно, защо­то, от една страна, се из­искват отлични познания по говоримия език. От м. г. Франция въведе модела на обучение по европей­ската схема - бакалавър, магистър, доктор. Прие­мът е на база успех от средното образование.

Кандидатите не държат никакъв изпит на входа на университета. За сметка на това обаче още първа­та година студентите пре­минат сериозна цедка. На два последователни ета­па броят им е редуциран до предварително опре­делена от държавата кво­та, която всяка година е различна. В медицинския факултет в Лил например през миналата година са били приети 2900 първокурсници. След два изпи­та - в края на първия и в края на втория семестър –само 400 от младежите продължават следването си.

Голяма част от обучението по медицина във франция преминава под формата на стажове в болнични заве­дения, като студентите по­лучават заплащане за ра­ботата си. В Германия в момента има глад за лекари и прави­телството подпомага по всички начини приема на повече младежи в меди­цинските специалности. Условието е да знаете ези­ка, да имате отлична ди­плома и да си изберете уни­верситет. Учи се здраво и има много стажове. Също­то важи и за Великобрита­ния.

Срокът за кандидатства­не е 15 октомври и там важи правилото на централното подаване на документи чрез тяхната агенция UCAS.


Три закона помагат срещу тормоза на съсед
Атанас ЙОРДАНОВ

„Съседка от нашия вход е събрала в жилището си над 20 улични котки. Изглеж­да, не се грижи за тях и не им чисти, защото от апартамента й се носи смрад и така тормози целия вход. Подавахме жалби и сигнали до ХЕИ и община­та, но без особен ефект" -пишат ни отчаяни обитате­ли на етажна собственост в блок в „Зона Б-5" в столица­та. Какво можем да пред­приемем по закон? - питат те.

В Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) е дадена възмож­ност на Общото събрание да вземе решение, с което да избави всички съкоопе­ратори от един или повече съседи, които систематич­но тормозят останалите и отказват да се съобразяват с реда, установен в сграда­та. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10, буква „е" от ЗУЕС Об­щото събрание може да из­важда от сградата собстве­ник, ползвател или обита­тел за срок до 3 години.

По смисъла на закона ползватели са физически или юридически лица, на които собственикът на самостоя­телен обект в сградата, на­пример апартамент, е от­стъпил право на ползване с нотариален акт. Най-често това са възрастни хора, да­рили жилището си на на­следник, като са запазили правото да го ползват дока­то са живи.

Обитателите пък преби­вават в сградата на друго правно основание - договор за наем.

Изваждането на собстве­ник, ползвател или обита­тел от етажната собстве­ност става по реда на чл. 45 от Закона за собствеността при определени условия.

На първо място то може да стане само ако съседът използва или допуска да се използват неговите поме­щения по начин, който из­лага сградата на опасност от пожар или от значителни повреди.

Друга причина да го изва­дим по този ред е, когато той систематично нарушава правилника или решенията на общото събрание за въ­трешния ред в сградата или добрите нрави. Примерите в този смисъл са най-раз­лични: съсед умишлено чу­пи ключалката на входната врата, защото не желае да носи ключ или поврежда асансьора нарочно и т.н.

В описания случай с же­ната, която държи в жили­щето си 20 котки, подходя­що е най-напред Общото събрание да я задължи да отглежда котките така, че да не пречи на останалите обитатели на етажната собственост. Ако съседка­та не се съобрази с реше­нието и не го изпълнява, Общото събрание има пра­во по закон да я прогони от сградата за срок до 3 годи­ни.

Но преди тази крайна мярка нарушителят трябва да бъде предупреден пис­мено от домоуправителя, че ще бъде изваден от имо­та. Добре е предупрежде­нието да бъде връчено лич­но от домоуправителя в присъствието на двама сви­детели срещу подпис на лицето, като се отбележи и датата на връчване. В слу­чай че съседът отказва да приеме документа, свиде­телите ще удостоверят с подписа си това обстоятел­ство. Ако и след това преду­преждение въпросният съ­сед не е прекратил наруше­нието, Общото събрание може легитимно да гласува решението за изваждане от сградата.

Ако вредителят « соб­ственик или ползвател в сградата, решението на Общото събрание за из­важдането му по този ред се приема с мнозинство на притежаващите не по-мал­ко от 75 на сто идеални ча­сти от общите части, оста­ващи след приспадане на идеалните части на нару­шителя. Собственикът или ползвателят, за когото се отнася решението, не учас­тва в гласуването. За из­важдането от сградата на обитател решението се взема със същото мнозин­ство (чл. 17, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС).

Пречка за решаване на проблема с котките е, че за тях не се изисква регистра­ция, обясни пред „Труд" инж. Веска Георгиева, ди­ректор на Столичния инс­пекторат. Всички сигнали тя препраща към регионал­ната ветеринарномеди­цинска служба. Оттам да­ват предписание на стопа­нина на котките - да се вод­ят на лекар и т. н.Контролът дали се изпълнява това предписание също е на ве­теринарната служба, обяс­ни инж. Георгиева.




НС отказа да защити законово медиците от нападения
Депутатите отхвърлиха изненадващо поправка в Наказателния кодекс, с която трябваше да бъдат защитени медицинските специалисти от нападение при изпълнение на техните служебни задължения. Законопроектът бе внесен с подписите на депутати от няколко парламентарни групи - ГЕРБ, Коалиция за България, Синята коалиция и други, и обещаваше безпроблемно гласуване, но не мина.

Парламентът не прие и потребителската такса за посещение при лекар или зъболекар за жените, навършили 60 години, и мъжете над 63 години да бъде 1% от минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст. С 19 гласа „за", 36 „против" и 33-ма въздържали се на първо четене бе отхвърлено предложението на Емилия Масларова, Анна Янева и Румен Овчаров от левицата такава промяна да бъде записана в Закона за здравното осигуряване.




ПРОФ. Д-Р. ВИХРА МИЛАНОВА, ръководител на психиатричната клиника към Александровска болница в София
Хората все по-жестоко се самоубиват
- Защо организирахте изложбата с произведения на хора, страдащи от психични заболявания?

- Такива инициативи са много полезни за самите пациенти, които показват, че имат творчество. От друга страна, обществото научава за тях. Използвахме случая - Деня на психичното здраве, за да покажем, че и те са хора, че те имат способности, че искат да бъдат приети. За пръв път подобна експозиция се излага в изложбена зала.

- Помага ли изкуството на хора с подобни проблеми?

- Мисля, че много помага. От друга страна, чрез изкуството ние искаме да заявим проблемите на тези хора, че всички те са като всички останали. Това е борбата срещу стигмата.

- Напоследък зачестиха информациите за все по-голям брой на хора с психични проблеми. Вие, като специалист в тази област, споделяте ли подобни твърдения? Изобщо има ли статистика за лицата с такива проблеми?

- На първо място трябва да признаем, че статистика няма. Никъде не се води статистика за броя на болните и заболяванията им. Но като екстраполираме, тоест пренесем това, което знаем от другите страни, може да се каже, че честотата на заболяванията е една и съща навсякъде по света. Друг е въпросът каква е грижата за тези хора.

- Има ли клинични пътеки за психични заболявания и каква част от лечението на тези пациенти се поема от държавата?

- Клинични пътеки нямаме. При нас хората се лекуват без значение дали са осигурени, или не. Те имат право на болнично лечение, ако отговарят на критериите на такова, финансирането става от държавния бюджет през Министерство на здравеопазването. За всеки болен заведението получава 600 лв. заплащане, независимо какъв е престоят му и каква помощ получава.

- Тези пари достатъчни ли са?

- Не са достатъчни. По грубо изчисление стигат за 8-9 дни, а един психично болен за 8-9 дни не се лекува. Нашият среден престой в клиниката, защото имаме и много тежко болни, е около три седмици.

- Късно ли се обръщат към вас пациентите?

- Обикновено попадат при нас от 3 до 5 години след началото на болестта. Колкото по-рано се започне лечението, изходът е по-добър и разбира се - последиците.

- Разполагаме ли с достатъчно диспансери и центрове, които могат да осигурят реинтеграцията на пациентите след изписването им?

- Невинаги лечението е завършено докрай. Болничните легла спрямо населението са достатъчно. Въпросът е, че за тези хора, като излязат от болница, липсват достатъчно на брой и адекватни служби, които да продължат лечението им.

Ако пациентът не е осигурен, той не може да получи лекарства. В големите държавни болници много често попадат хора на принудително лечение. Голяма част от тях -поне 60 %, са неосигурени, това е много висок процент.

Например тези хора, които преминават през нас и живеят наблизо, имат възможност да посещават специални занимания в нашата болница след изписването им. Но друга част от пациентите не отиват никъде - или стоят вкъщи, или обикалят улиците. Едва около 12 % от болните получават адекватна извънболнична помощ и са включени в рехабилитационни програми. Другите 88 %... тези, които имат право, ще търсят лекаря, който ще им предпише лекарства. Това обаче достатъчно ли е? Не е.

- Следи ли се състоянието на болните, след като излязат от болницата?

- Наблюдение няма. Преди време имаше диспансери, които наблюдаваха и следяха пациентите много подробно. Сега като излязат от болница, няма кой да ги насочи къде да отидат, какво да правят. Трябва да се създадат дневни центрове или т.нар. защитени жилища, в които те да живеят, да се събират, да се научават да се грижат за себе си самостоятелно. До 2001 г. имаше подробна статистика, сега вече не.

Вероятно трябва да се направи някакъв регистър, защото има пациенти, чието състояние трябва да се проследява по-отблизо.

- Има ли опасни сред тях?

- Има, разбира се. Има такива, на които се дава оръжие. Как можеш да знаеш къде е този човек след лечението. Предлагаме вече няколко пъти да се направи регистър, който да се използва предимно за медицински цели.

- По данни на НСИ над 11 000 българи са се самоубили през последните 10 години. Зачестяват и информациите, че все по-често млади хора посягат на живота си...

- Никой не може да каже точно колко са, като липсва статистика, особено за опитите за самоубийство. Що се отнася до второто, това е тенденция по целия свят. Но, да, при нас много често идват млади хора. Има зачестяване и сред децата, както и на хората над 65 години - там честотата е най-висока.

- Зимата - „традиционният" за депресията сезон, наближава. Най-вероятно и тази година тя ще премине под знака на кризата. Очаквате ли повече „жертви" на това заболяване?

- Зачестяват, да. Около 2/3 от болните при нас са в депресия, миналата седмица бяха 100 %. Кризата също се отразява и се вижда много като причина за влошаване, като „разработка" при преживяванията на пациенти, страхът от утрешния ден, финансовите проблеми оказват сериозно отражение.

Нелекуваната депресия има много сериозни последици, най-тежката от които е риск от самоубийство, като при нелекуваните депресивно болни той е 20 %. 7 от 100 депресивно болни мъже и една от 100 жени реализират самоубийство.

Жените правят много повече опити за самоубийство, мъжете -много повече реализират самоубийства. Жените изпращат много по-често сигнали, предупреждават. Мъжът тръгне ли... Друго, което ми прави впечатление от нашите болни, са много по-тежките опити. Жестоки опити.

- Какво разбирате под „жестоки" опити?

- Много са, не искам да влизам в подробности, защото са много драматични - огнестрелно оръжие, влакови самоубийства, скачане от високо... Естествено, тях винаги ги е имало, но сега ми прави впечатление, че хората все по-жестоко се самоубиват. По-решителни са.

- Имате ли случаи на изписан пациент, който след това се е самоубил?

- Имаме такива случаи, колкото искате. Един от рисковете периоди е именно след изписването.

- Кои заболявания най-често завършват със суицидно поведение?

- Първото е депресия, следват шизофрения, алкохолизъм. Никой не прави самоубийство в добро психическо състояние.

- Има ли статистика каква част от пациентите с психични проблеми биха могли да се „завърнат в обществото", да се интегрират?

- 10-15 % от хронично болните могат да намерят адекватна работа. Но в тази криза кой може да ти каже, особено като липсва статистика, като липсва проследяване. Въпреки че напоследък някои от бившите диспансери, сега центрове за психично здраве, получиха допълнително финансиране да проследяват болните. Но тази практика е отскоро и не може да се усети.

- Може ли човек, страдащ от психично заболяване, да бъде ре-интегриран в обществото?

- Абсолютно, голяма част от тези хора се връщат пълноценно в живота. Сегашните възможности са много по-големи, несравними с това, което беше преди. По отношение на медикаментите има много голям напредък. Аз като започнах работа преди 30 г., хората бяха много по-различни, изглеждаха много по-различно.

- Но обществото ни все още поставя под общ знаменател всички хора с психични проблеми, определяйки ги за „луди". Страхът от тях също е налице. Могат и трябва ли те според вас да се върнат към стария си живот?

- Има стигма, но тя е навсякъде по света. Знаете ли на американските президенти колко подробно им гледат родословното дърво за подобни заболявания? Това го пише във всеки един учебник като стигма, факт е, че колкото повече тези хора стоят в болница, толкова по-скъпо плаща обществото. Да го държиш навън, да го гледаш навън, да го поддържаш в състояние, в което да е полезен и на себе си, и на пялото общество, е много по-ефективно.

Няма улеснение за тези хора, няма например защитени работни места. В София има два-три центъра за реинтеграция, които събират около стотина души. Какво са те за един двумилионен град? Необходими са междуинституционал-ни връзки - социални, медицински, общински служби, да предоставиш помещение, да си толерантен, да се осигурят заплати за тези хора...



Интервюто на News.bg е със съкращения

  1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница