Дянков: След 5 години ще сме по-богати от гърците

Гърците дълго ще страдат, докато ние ще живеем трудно, но след това ще бъдем по-добре от Гърция, обясни Дянков. Според него като нашата щяла да бъде и съдбата на Румъния.

Финансовият министър Симеон Дянков определи като „много лоша” идеята на гръцкия премиер Георгиос Папандреу за провеждането на референдум за спасителния план на ЕС.

"Финансовите министри на Европа работихме много за този спасителен план. Тъкмо се бяха успокоили пазарите и сега след този ход на Папандреу пазарите полудяха", посочи Дянков. Той допълни: „Много зле обмислен ход, типичен ход за социалист".

Лекарите останаха извън професиите в Наказателния кодекс, които са със специален статут на защита от насилие. Това стана, след като вчера парламентът отхвърли законопроект, който предвиждаше по-тежки наказания за побой над медицински лица, както е при полицаите и данъчните. Поправките бяха внесени от лекарското съсловие в Народното събрание, представено от всички парламентарни групи. Текстовете в него бяха насочени срещу зачестилите напоследък посегателства над хората в бели престилки и предвиждаха до 15 години затвор за нанесена тежка телесна повреда, вместо сегашните 10.

Дебатите по законопроекта в парламента изправиха вчера на нож юристи и доктори в парламента, вместо традиционните разногласия на партиен принцип.

„Лекарите не са богове и понякога не успяват да спасят човешки живот, но това не означава, че трябва да бъдат бити и унижавани“, коментира герберът Пламен Цеков от здравната комисия. „Ако продължаваме така да дописваме защитени длъжности в Наказателния кодекс, той ще се изроди в справочник на професиите“, контрира пък юристката Юлана Колева също от групата на управляващите.

Зам.-шефът на парламента и член на правната комисия Анастас Анастасов също коментира, че вкарването на определени професии в НК със специален статут е порочна практика. Той отправи критика и към прецизността на текстовете в самия законопроект, които не обхващали всички медицински работници. „Шофьорите на линейките като какви ще ги бият – като защитени лица, или като обикновени граждани. Защото и тях ги боли също толкова, колкото и лекаря“, описа хипотетична ситуация Анастасов.


Най-опасно е да си учител или лекар
Учител и лекар са най-опасните професии според класация на Балканския институт по труда и социалната политика. Този извод е направен въз основа на изследване на професионалните заболявания в различните браншове.

Всеки пети се оплаква от проблеми със съня заради напрежение на работа. Между 20 и 26 на сто от българите признават, че стават раздразнителни и се държат зле с околните заради проблеми с работното място, сочи още изследването на института, което е следствие от 2-годишни проучвания. Според него най-важна за работниците и служителите е заплатата, а най-големи оплаквания предизвиква работното време - работата по 10 часа на ден вместо по осем, както и задълженията, които се поемат в събота и неделя. 40 на сто от работещите в България се оплакват, че работата ги поставя под ежедневен стрес. 60 на сто пък казват, че изпитват постоянна обща умора вследствие на изпълнението на служебните си задължения. В същото време обаче, запитани дали са доволни от условията на труд, близо 90 на сто са дали положителен отговор. "Това показва страх да не изгубят работата си в условията на криза", каза шефът на института Иван Нейков.

- При оценката на изборите в България обикновено всеки вижда в тях онова, което иска да види. Внушенията са повече от констатациите, а победителите - повече от победените.

Тези избори показаха пет основни неща.

Първо, в средата на мандата и въпреки икономическата криза ГЕРБ продължава да се ползва с достатъчна степен на подкрепа. Тя му гарантира комфорт за продължаване на досегашните управленски приоритети, независимо че невинаги ги реализира с достатъчна последователност. Второ, опозицията, опонентите и конкурентите на Борисов не съумяват на този етап да излъчат достатъчно силни лидери, които да бъдат припознати като сериозна алтернатива на национално или местно равнище.

Трето, вотът показа, че избирателите се ориентираха към един практически двупартиен модел. ГЕРБ беше припознат като адекватния представител на дясното, а БСП - на левицата, каквото и да означават те в техния български вариант за практикуване на политика. Със залеза на "Атака" отслабна донякъде и силата на вота за ДПС.

Четвърто, с фактическия разпад на традиционната десница ГЕРБ печели избиратели, но губи стратегически съюзници. Това вероятно ще катализира опити за раждане на нови центристки движения.

И пето, печеленето на избори не означава непременно добре работещи институции, от които обикновените граждани неимоверно се нуждаят. Бурята, която сътвори изборната администрация на първия тур на изборите, показа, че стиковането между законите, регламентите за приложението им, компетентни кадри и контрол над изпълнението, е все още в твърде насипно състояние.

- За какво гласуваха хората?

- Всеки избирател има своя мотив и в него се смесват рационалното и емоционалното, личните впечатления и медийните образи. Всичко това оформи три основни групи избиратели. Мнозинството, представители на средната градска класа, неудовлетворени повече от състоянието на държавата, отколкото от личното си положение, подкрепи ГЕРБ като най-приемливата алтернатива за инфраструктурна модернизация на страната. Другата голяма група, по-възрастното или с по-ниски доходи поколение, съсредоточено основно в малките населени места, подкрепи БСП с надежда за социална защита и с носталгична вярност към червената идея. Третата, макар и по-малка група гласува основно протестно - против "трети мандат на президента Първанов", или против "съсредоточаването на цялата власт в една личност", против балансьорството на Доган, или против обезсилването на балансиращото разделение на властите. Интересното тук е, че протестът беше насочен колкото към управляващата партия, толкова и към нейните предшественици, което ясно се видя във втория тур на изборите, когато този протестен вот се разпредели почти поравно между Плевнелиев и Калфин.

- Прословутата целувка на Доган не се ли оказа фатална за БСП?

- Доган е спорен политик, но безспорно ерудиран комуникатор на послания. Със сигурност си е давал сметка, че изпратената в изборната нощ "целувка" към БСП ще им донесе много повече негативи, отколкото гласове. Премиерът Борисов не пропусна да отиграе подадения му "пас" и с фразата "на втория тур избирате между Борисов и Доган" съживи спомените от 2009-а, мобилизирайки допълнителна подкрепа за своя кандидат за президент. БСП попадна в клопка, от която не съумя да се измъкне. Те нито можеха да приемат така унизително предложената им подкрепа, нито имаха смелостта решително да я откажат. Така Доган поднесе фаталната за БСП "целувка на Юда". На практика с нея осигури известен прилив на гласове към Плевнелиев, а в крепостта на Доган, Кърджалийско, едва 29% отидоха до урните. Очевидно Доган не е искал да подкрепи Калфин, важна ще е стратегията му оттук нататък.

- Какво загуби и какво спечели БСП? Как ще се отразят изборните резултати във вътрешен план?

- Най-ерозиращи за БСП са именно загубите й в местната власт. Досега тя успяваше да се удържи успешно, независимо от участието си или не във властта именно благодарение на добрите си позиции в общините. Обратното, въпреки че загуби президентския вот, БСП показа, че в ситуация на двуполюсна битка тя съумява да привлича гласове на национално равнище. Събраните от Калфин-Данаилов над 1 млн. и 500 хил. гласа на втори тур надхвърлят собствения потенциал на левицата и ако не възникне конкуриращ я център, ще продължи да трупа протестен вот.

- Ще удържи ли Станишев поста, или ще се върне Първанов начело на БСП?

- Това е една от най-големите интриги в БСП. В следващата половин година на всичко, което става там, ще трябва да се гледа през призмата на лидерския конфликт Станишев-Първанов. Със сигурност е конфузно да научиш от медиите, че няколко дни преди решаващия втори тур на изборите някой друг договаря сценария за тях. Срещата Първанов-Местан, за която премиерът говори, може да е била и само раздумка, но достатъчно ясно показва изместването на центъра на влияние. Не смея да гадая ще удържи ли Станишев поста или не. Връщането обаче на Първанов като лидер на БСП я прави силно уязвима.

- В т.нар. крепости на ДПС доста хора гласуваха и за други кандидати за кметове, а на втория тур една трета от явилите се пред урните дадоха гласа си за Плевнелиев. Може ли да говорим за разбиване на монопола на ДПС над българските мюсюлмани? Или това бе някаква тактика от страна на ръководството на ДПС?

- ДПС все още остава монолитна, затворена и контролираща своя електорат партия. Факт е, че има известно разчупване на вота - както в полза на отцепилия се от Доган Касим Дал, така и на други политически сили, но подобни пробиви е имало и в предишни години. Рано е да се правят прибързани изводи, но тенденцията е ясна - колкото по-икономически независими и мобилни стават избирателите на ДПС, толкова повече движението ще губи монопола си над гласа им. Колкото до президентския вот, между 15, на места до 20% от етническите турци дадоха гласа си за Плевнелиев, около 80% - за Калфин. И при двамата обаче този брой е незначителен в сравнение с общия брой избиратели. Не повече от 280 000 гласа получи Калфин от ДПС и не повече от 68 000 - Плевнелиев.

- "Атака" и особено Синята коалиция претърпяха тежки загуби. Какво ще се случи с тях?

- Ниският резултат на "Атака" е персонален наказателен вот срещу лидера й Волен Сидеров.

Заради провокациите пред софийската джамия, заради арогантното поведение в парламента и опита му да яхне конфликта в Катуница, разпалвайки етническо напрежение. За опасните неща избирателите винаги имат верен инстинкт и те категорично казаха "не" на Сидеров. Относително високият резултат обаче за някогашния му съратник и журналист от СКАТ, Стефан Солаков, показват, че национализмът очевидно търси нови форми на изява и не можем лесно да го отпишем от българския политически живот.

За Синята коалиция тези избори бяха наистина катастрофални. Тя загуби най-важното - символната значимост на "синята идея" за демократичното мнозинство на прехода, убеждението, че тя може да бъде кауза на една силна общност. Дано да греша, но тези избори отреждат на СДС и ДСБ в сегашния им вид ролята на регионални партии, участници в местни конфигурации, но не и на партии, задаващи национални политики.

- Какво предстои в политическия живот в България?