05 април 2013 г. Тема: здравеопазване


Какви са симптомите и как протича болестта



страница4/5
Дата13.10.2018
Размер411.5 Kb.
#86817
1   2   3   4   5

Какви са симптомите и как протича болестта

Възпалителният процес засяга белите дробове. Когато лечението не е успешно, се развиват хронични форми на болестта, като процесът се разпространява към лимфните възли в гръдния кош. Тези форми са най-чести при децата. При възрастните със слаб имунитет може да настъпи активиране и развитие на вторична туберкулоза, която е възможно да има различни форми, засягащи други органи, вследствие на което човек да придобие кашлица, слузно-гнойни храчки, придружени понякога с кръв, повишена температура или продължително поддържане на 37.2-37.5°С, нощно изпотяване, болки в гърдите при дишане или липса на апетит.

Напоследък при туберкулозата се наблюдава зачестяване на случаите с лекарствена резистентност (нечувствителност), т.е. туберкулозните бактерии успяват да растат в присъствието на един или повече противотуберкулозни медикаменти. Най-опасните форми са т.нар. мултирезистентна туберкулоза (MDR-TB) - едновременно към двете най-мощни противотуберкулозни лекарства (изониазид и рифампицин), и екстензивнорезистентна туберкулоза (XDR-TB).
Лечение

Лечението при активна туберкулоза продължава 6-8 месеца с едновременно прилагане на четири или пет медикамента през първите 2-3 месеца и комбинация от два или три медикамента през останалите 4-5 месеца. Ако лекарствата не се приемат редовно, има риск от неуспех на лечението, възобновяване на болестта и резистентност към основните противотуберкулозни лекарства. Най-важно е болният с туберкулоза да завърши лечението си, защото само по такъв начин се гарантира, че той не представлява опасност за околните и обществото. Въпреки това хората от обкръжението му трябва също да бъдат изследвани за наличие на микобактериум туберкулозис.


Последствията

Ако туберкулозата не е открита навреме, могат да се появят усложнения като тежка интоксикация на организма, дихателна недостатъчност, плеврити, разпад на белодробната тъкан с обилно кръвохрачене, засягане на мозъчните обвивки и мозъчната тъкан и др., изходът, от които може да бъде фатален. На по-късен етап след прекарана туберкулоза могат да се появят психични или неврологични промени, каквото е засягането на очния нерв, може да доведе до нарушаване на зрението.

Как да се предпазим от заразяване

Една от застраховките човек да не пипне туберкулоза, е да бъде ваксиниран с БЦЖ ваксина (въведена у нас през 1985 г.) Първичната имунизация се прави още в първите дни от живота на бебето. На 7-месечна възраст се прави проверка за постваксинален белег. Децата без белег се изследват с проба на Манту и при отрицателна реакция се имунизират отново. На 7, 11 и 17 години се извършва реимунизация против туберкулоза след проверка с проба на Манту. При отрицателна реакция се извършва ваксинация с БЦЖ. Дори и при спазване на имунизационния календар, ако дете е в непрекъснат контакт с болен от активна белодробна туберкулоза, то може да се зарази с болестта.


Най-застрашени

За никого не съществува гаранция, че няма да се разболее от туберкулоза. Това донякъде опровергава мита, че само бедните боледуват от туберкулоза. Най-застрашени от заразата са злоупотребяващите с алкохола и цигарения дим, страдащите от хронични заболявания, подложените на стрес и ХИВ-позитивните. У нас се очертават няколко рискови групи от хора: затворници, роми, децата на улицата, наркомани и алкохолици, бежанци, мигранти и болните от СПИН.

След HIV/СПИН вторият най-разпространен причинител на смърт по света сред инфекциозните заболявания е туберкулозата. По данни на Световната здравна организация през 2011 г. от туберкулоза са заболели 8.7 милиона души. Най-голям е броят на регистрираните случаи с туберкулоза в Индия и Китай - съответно 26% и 12% от броя на всички регистрирани по света през 2011 г. България продължава да се намира на междинно ниво в сравнение с високата заболеваемост в страните от Източна Европа и Централна Азия и ниското разпространение на заболяването в страните от Западна Европа.

Диагностиката, лечението и профилактиката на туберкулозата у нас са безплатни за всички независимо от техния здравноосигурителен статус. През 2012 г. МЗ е предоставило около 10 млн. лв. за осигуряване на нужните консумативи за микроскопски, лабораторни изследвания, болнично лечение, имунизации и профилактика на лицата с латентна туберкулозна инфекция. По време на отворените врати в деня за борба с болестта през последните 3 години е установена такава при 662 лица , а при 2199 е открита латентна туберкулозна инфекция.




Болница отказа да сложи паметна плоча на „Славия”
Ръководството на "Славия" е имало идея да постави паметна плоча в района на столичната МВР болница по случай 100-годишнината на клуба. Това е едно от местата, които са свързани с основаването на столичния отбор. Управата на болницата обаче е отказала. "Главният лекар бил против. Не мога да разбера такива хора, които потъпкват историята", възмути се пред радио "Дарик" президентът на "Славия" Венцеслав Стефанов. Все пак ще бъде открита паметна плоча - до Руски паметник, където на 10 април 1913 г. е било учредителното събиране. Това ще стане в събота от 13 ч.

На 10 април (сряда) пък е тържественият концерт в Зала 1 на НДК. Участие са потвърдили групите "Сигнал" и БТР, а също Васил Найденов, Васил Петров и др.

Стефанов не пропусна да се заяде с "Левски" и по случай юбилея на клуба си. "Славия" е създал "Левски", за да има с кой да играе. Това го има и в архивите ни, черно на бяло. Ние сме били винаги най-честните шампиони. Ще вземем титлата пак, когато си поискаме." Все пак Стефанов призна, че е предпочитал "Левски" за съперник на 1/2-финалите за купата, но се надява да срещне "сините" на финал.


Размениха пеленачета в Горна Оряховица

Майка взела чужда дъщеря след грешка на акушерка
Веселина Ангелова

Две бебета са били разменени при изписването им от болницата в Горна Оряховица. Грешката станала на 30 март. В злополучния ден имало пет родилки, които напускали отделението. Объркани били две момиченца, които дошли на бял свят миналата сряда. Потърпевши са майките Бояна Иванова от горнооряховското село Първомайци и Вероника Лазарова от Елена.

"Размяната е станала още при сутрешното хранене. Децата са в отделна зала и са ми донесли другото дете. Кърмила съм чуждо бебе. После го облякоха и си тръгнахме. На средата на пътя ми се обадиха от болницата и ми казаха, че е станала грешка и трябва веднага да се върнем", разказа пред "Труд" 31-годишната Бояна Иванова.

Тя добави, че когато се появила в болницата, другата родилка била изпаднала в шок. Всъщност Вероника Лазарова забелязала, че номерът на ръчичката на бебето, което й дали, е друг. И си помислила дали момиченцето не е нейната Виктория.

"Медиците се опитаха мен да изкарат виновна за случилото се. Още като ме видяха, започнаха да ми се карат: "Къде гледаш, че не си забелязала размяната и отнесе чуждо дете? Толкова ли не можеш да си разпознаеш бебето?". После взех моята Михаела и с близките ми огорчени напуснахме болницата", сподели Иванова.

"Запознат съм със случая и съм разпоредил проверка. Акушерката, която е допуснала това да се случи, е наказана. Лекарите са разговаряли с родителите и те не са имали претенции. Защо сега се раздухва това?", каза директорът на болницата д-р Георги Вашков.

В злополучния ден завеждащият отделението д-р Димитър Сотиров не бил на работа. Когато поел нощната смяна, подчинените му докладвали. "Двете момиченца бяха с последователни номера 122 и 123. Вината е на дежурната акушерка", каза д-р Сотиров.

Той и колегите му Михаил Милатович, Стефан Лазаров и Катя Гецова през 2010 г. бяха арестувани за смъртта на детето на ученичката Боряна Георгиева, станало известно като "бебето от фризера".

"Това е поредния проблем с мое дете в горнооряховската болница. Михаела ми е трета рожба. Първата ми дъщеричка Ивайла почина на 4 месеца", разказа Бояна Иванова.

Когато гръмна скандалът с "бебето от фризера" прокуратурата възобнови разследването и за смъртта на момиченцето на Бояна. През октомври 2009 г. малката Ивайла Иванова била приета в детското отделение с бронхопневмония, но 20 дни след като я изписали, починала.

"Не се доказа, че има лекарска грешка и всичко утихна. След смъртта на Ивайла родих син Християн, а сега си имам и Михаела. Дано те да са ми живи и здрави", моли се Иванова.


ДЕЛОТО ЗА "БЕБЕТО ОТ ФРИЗЕРА" ЗАМРЪЗНА
Грандиозният скандал с “бебето от фризера” разтърси страната през 2010 г. Майката и близките й обвиниха лекарите от Горна Оряховица, че са сложили във фризера на моргата детето докато още е било живо.

Сагата още не е приключила. Първата експертиза оправда медиците, но прокуратурата във В. Търново постави нови 10 въпроса, на които вещите лица да отговорят.

Резултатите от деветорната експертиза се чакат от над 2 г. От тях зависи изхода на разследването. На четиримата медици не са повдигани обвинения. Преди този скандал те бяха били подслушвани от МВР по друго разследване.


Дюшеци от германския резерв във ВМА
Военномедицинската академия (ВМА) ще се сдобие с легла, дюшеци и проходилки от германския военен резерв. Те ще бъдат купени на изключително изгодни цени, средствата за които ще бъдат дарени от наша фирма, а друга ще покрие разходите за транспорта до София, съобщиха вчера за „Труд" болницата.

50 легла, които ще бъдат докарани, са за реанимацията и травматологията. Те са с реална цена по 5000 евро, а ще бъдат купени за по 120 евро. За 50 проходилки пък ще се платят само 50 евро, т.е. всяка от тях ще излезе по едно евро. Матраците пък са по 20 евро. Но най-ценното, което ще пристигне от германския резерв, са два анестезиологични апарата. В тях е внедрено електронно досие, което „следи" работата на анестезиолога и я „оценява". На края на месеца се вижда какво количество упойка е поставил на пациентите, а колкото по-малко е то, толкова по-добър е реаниматорът и толкова повече пари е спестил на болницата.

Апаратите са чисто нови, те са били доставени на германска болница, но тя е имала нужда от детски, затова ги е предала на резерва.


Размениха бебета

Майки в шок след грешка на акушерка
Майки си тръгнаха с чужди бебета от родилното в Горна Оряховица. Гафът стана по вина на разсеяната акушерка Маруся Бижева. Тя не видяла правилно една от цифрите на табелките на новородените момичета. Така Бояна от Първомайци и Вероника от град Елена, без да подозират, понесли към домовете си разменените рожби. Преди това гордите татковци и останалите роднини се снимали щастливи пред болницата. "Одрала ми е кожата", хвалели се един на друг бащите. По средата на пътя обаче Вероника се усъмнила, че нещо не е наред. Тя звъннала в болницата и след проверка оттам признали за грешката. Бояна също била шокирана, когато й се обадили да връща бебето, за да си вземе своето. Двете майки родили момиченца на 27 март и били съседки по легло. Едното бебе било с номер 122, а другото със 123, но изписаната с химикал тройка била разкривена, оправдала се опитната акушерка Маруся. Тя е с последно предупреждение за уволнение.


Снимка за спомен с разменени бебетата

Бащи се хвалят, че "чуждите" щерки приличат на тях
Разсеяна акушерка в горнооряховската болница смени две бебета от недоглеждане и ги даде на различни родители. Дългогодишната работничка в АГ отделението Маруся Бижева не видяла правилно една от цифрите на табелките на новородените и връчила бебетата не на майките, които трябва. 30-годишната Бояна Иванова от Първомайци и Вероника от град Елена родили живи и здрави момиченца на 27 март. Двете деца били поставени в бебешки легълца, като едното било номер 122, а другото - 123. Номерцата били изписани с химикал и закачени на леглата, но тройката била леко изкривена и не се разчитала. В деня на изписването преди три дни акушерката взела дрешките от родителите, облякла бебетата и с усмивка на лице едно по едно ги подала на щастливите майки. Бояна Иванова взела бебенцето Михаела и заедно със съпруга си Илко и дядото тръгнали към село Първомайци. Другото бебе потеглило с Вероника и съпруга й към Елена. По средата на пътя обаче в горнооряховската болница позвънила Вероника и казала, че се съмнява, че бебето е нейно. Докторите направили справка и разбрали, че са сбъркали. Веднага започнали да звънят на телефона на Бояна и я хвърлили в шок, обяснявайки й, че трябва да се върне да си вземе роденото от нея бебе. Преди да лъсне размяната, дядовците и бабите се снимали за спомен с чуждите бебета, а бащите се хвалели, че наследничките приличат на тях.

20 минути след обаждането двете момиченца отново били в родилното в Горна Оряховица и докторите вече ги дали на истинските майки. Шефът на горнооряховската болница д-р Георги Вашков каза, че акушерката Бижева е с предупреждение за уволнение. Дядото на едно от бебетата Красимир Желязков пък отсече философски как разлика в очите нямало, децата били красиви и всички бебенца си приличали. В крайна сметка всичко завършило благополучно.



Иван Иванов


Къде потънаха 80 млн. лв.от здравните ни вноски
Къде потънаха 80 млн. лв. от здравни вноски и има ли здравната каса тайни сметки в банки. Това питат от БЛС . Отговорът на НЗОК е: "може да са отишли в държавния бюджет". Че са там, там са през всичкото управление на финансовия министър на ГЕРБ Симеон Дянков, който редовно източваше касата. Къде са онези 40 милиона, които останаха, след като Конституционният съд отмени прехвърлянето на пари от НЗОК към здравното министерство, питат сега лекарите. Къде са и другите 40 милиона от преизпълнение на здравните вноски през миналата година."Ако са събрани, те са някъде, но не са в нашите сметки", отговарят от Надзорния съвет на касата. Така парите за здраве, вместо да отиват само за здраве, както обещаваше ГЕРБ, потънаха в бюджета. Затова и директорът на НЗОК Пламен Цеков, който се гордееше с политическата си обвързаност с ГЕРБ, сега отказва всякаква информация. Мълчи за това има ли някаква сметка касата, къде се намира тя и колко пари има в нея. Формалният отказ е заради завеждането на дело от БЛС.


Всяка трета българка напира за секцио
Всяка трета жена у нас предпочита раждане чрез секцио, съобщи д-р Любомир Дамянов, който е председател на Асоциацията на акушер-гинеколозите в България.

По думите на неговия колега проф. Ангел Димитров в някои болници този тип раждания достигали до 40 процента. Най-висок през 2011 година е бил делът на ражданията със секцио в Пловдив - 41 на сто.

Оказва се, че българките, които не раждат по естествен начин, са двойно повече в сравнение с жените в останалите европейски страни. Съотношението между българките и европейките, които раждат със секцио, е съответно 29% срещу 13-17%.

"Секциото е планирано, то е под контрол, което го прави удобно и бързо", коментира Антоанета Борисова, председател на Центъра за бременни жени към ДКЦ 1 в Пловдив.

Освен това чрез секцио се намалява стресът за родилката. Други експерти обаче предупреждават, че макар това да е лесно изпълнима интервенция, тя може да бъде много опасна.


Илиян Метев:

"Последната линейка на София” е метафора на отлива на медици
В Спешната помощ все още има хора. които излъчват хуманност
Илиян Метев е роден през 1981 г. Прекарва детството си в Германия, където учи художествено изкуство в Central Saint Martins, Лондон, и завършва Британското филмово и телевизионно училище (UK National Film and Television School) през 2008 г. Негово дело е филмът „Голешово", който печели 17 награди, между които и Talent Dove в DOK Leipzig - един от най-престижните фестивали за документално кино. С лентата „Последната линейка на София" Метев грабна наградата Visionary Award в рамките на "Седмицата на критиката", която се провежда на кинофестивала в Кан.
ДЕСИСЛАВА ПЪТЕВА

- Каква е мотивацията, която стои зад филма „Последната линейка на София"?

Двигателят конкретна случка ли

беше?


- Според мен мотивацията зад всяка творба или произведение на изкуството е комплексна, но мога да я огранича до няколко такива случая от моя личен опит. Имахме ситуация, в която се обадихме за линейка и тя закъсня с няколко часа, но съм имал и други контакти с нашето здравеопазване. Това, което ми направи впечатление, е, че в тази сфера все още има хора, които си вършат работата отговорно и с любов. Докосна ме това, че все още има хора, които излъчват хуманност. Този контраст исках да го запечатам някъде. Исках във филма да покажа нещо положително.

- Имал си възможност да работиш с много екипи, но впоследствие си избрал само един. Как се спря точно на него?

- Решението е интуитивно, но в един момент се запознах с Краси - лекаря на екипа, и ми се прииска да разбера този човек по-добре. Той работи там повече от 20 години, не се оплаква, не говори много, но си върши работата много съвестно. Всеки ден пристига на работа около 1 час по-рано, винаги носи една допълнителна чанта с медикаменти и инструменти. Според мен има някаква магия около него. Не мога да кажа точно заради какво го прави. А след това се запознахме с Мила и с Пламен - според мен като екип много добре се допълваха. Чрез реакцията на Мила се вижда всичко, а в същото време излъчва много топлина. А Пламен винаги има пасващия, хумористичен коментар към всяка ситуация.

- Първоначалната концепция за филма промени ли се в хода на работата?

- Винаги има промени. В документалното кино е важно да бъдеш отворен към реалността. Човек не може да измисли богатството, което реалността му показва, макар и да има идея. На много ранен етап решихме, че не искаме да се показват лицата на пациентите и че не искаме никаква зрелищност. Всичко, което беше като клише или в което имаше зрелищност или кръв, просто бяхме решили да го изключим от филма, за да може да се фокусираме върху тримата герои.

- Доколко автентични или органични бяха те пред камерата?

- Може да се каже, че във всеки филм присъствието на някой -или на камера, или на човек, вече променя реалността. Подходихме така, че, доколкото е възможно, да останем невидими, за да ги запечатаме максимално по-естествени. Според мен до голяма степен сме успели. Снимали сме в продължение на две години, камерите са били фиксирани, а ние никога не сме карали екипа да прави нещо за пред камерата. Прекарали сме толкова смени заедно, често без дори да обелим дума - че се бяхме слели с интериора на линейката. Така че ситуациите и техните реакции са изключително достоверни.

- Кое беше най-голямото предизвикателство по време на снимките?

- Предизвикателство беше това как да запечатаме контакта и приятелството, което изградихме с тримата. Не можеш да отразиш всичко, не можеш да вкараш във

филма всички неща, които усещаш. Предизвикателство беше да решим кои Ситуации, кои картини и звуци да включим и в каква комбинация да ги поставим, за да отразим това, което ние изпитахме.

- Може ли да се направи паралел между филма „Голешово" и „Последната линейка на София"? Символ на какво са лентите?

- Според мен не може да се обобщи на какво са символ, защото красотата в изкуството или във филма е многозначна и всеки зрител може сам за себе си да анализира. И двата филма са базирани в България. Може да се каже, че „Голешово" е повече свързан с провинцията, докато „Последната линейка на София" - повече с градския живот. Но и в двата филма героите излъчват много положителна енергия. Има някакви паралели, но какво изказват трябва всеки сам за себе си да го реши.

- Какви са разликите между българската здравна система и тази в страните, в които си живял - Германия, Англия? И може ли да се намери решение на проблемите у нас, следвайки чуждия пример?

- В различните системи има подобни проблеми - има недостиг на кадри и в Германия, и в Англия, особено когато става дума за медицински сестри. Наскоро четох някаква статия за една болница в Берлин за случаи, в които наистина на някого му трябва помощ, а никой не може да отиде. В много държави, освен скандинавските, здравеопазването е в криза, но при нас състоянието му е критично. Там все някак си работи системата, макар да има неща, които не вървят, докато при нас е на такова ниво, че просто се чудиш дали въобще работи. Но от гледна точка на това какво трябва да се направи, за да се промени положението - според мен основният проблем е, че средствата са организирани неефективно. С парите, които има, според мен може да се направят доста повече реформи и да имаме значително по-добра система от тази, която е в момента. Като гледам по някой път конкретни реформи и инвестиции, ми се струва, че средствата не се разпределят оптимално.

- А как гледаш на скандала между шефа на Спешната помощ и този на телефон 112? Има ли достатъчна координация между тях?

- Когато се въведе 112 и се изключи 150, ние бяхме на снимки. Даже имаме материал от тази нощ - часове наред нямаха комуникация. Ей така си висяха в града, не се знаеше дали ще отидат някъде или не. Тогава настръхнах, че ако някой е в нужда, няма

кой да му помогне. От целия ми опит със 112 видях, че поемането на адреси се бави много. Хората, които вземат адреса, не са медици, а и докато го предадат на Бърза помощ, минават около 10 минути. Освен това много често се получаваше фалшива информация - пращат ги на грешен адрес или с абсолютно невярна диагноза. По мое наблюдение 150 работеше по-добре, въпреки че и при диспечерите липсваха кадри. Действително, в Европа има единна система, което може би е добра тенденция. Но докато ние снимахме, не видях системата да функционира адекватно.

- Какво научи за работата на медицинските екипи по време на снимките? Промени ли се отношението ти към тях?

- Имал съм контакти с хора и от "Бърза помощ", „Пирогов" и от най-различни места. Действително, има още хора, които си вършат работата с много ентусиазъм и отговорност. Много от тях напускат, отиват в чужбина и е жалко, че такива хора са на изчезване в България. Понякога ме питат защо филмът е кръстен „Последната линейка на София". Заглавието е метафора. Отразява сериозния проблем с текучеството. На моменти сме се чувствали развълнувани и благодарни, че все още има такива хора.

- Вдъхнови ли те филма да направиш стъпка към нов проект в тази насока?

- Започнах да работя по други проекти, които имат съвсем различна тематика, но може да се каже, че ме влече отразяването на всекидневието ни, реалният ни живот тук. А и има много противоречия, хора, които излъчват много положителна енергия и в чийто живот има много красота. Аз се водя от това дали има някаква красота, колкото и банално да звучи. Но без да виждам някаква светлина, е безсмислено...

- Коя беше най-разтърсващата история,с която се сблъска по време на снимките?

- Сещам се за няколко ситуации, в които имаше починали хора, защото си личеше, че системата не работи. Например, защото екипът е пристигнал късно на адрес (поради многото работа и малкото екипи) или защото пациентите не са били приети в болница или диагностицирани правилно. Ситуации, в които се вижда, че този човек най-вероятно можеше да е още на крака. Има и моменти, в които близките атакуват екипа. Шокът някой близък да почине е вече толкова силен, че другите неща стават без значение за хората.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница