05 май 2012 г. Тема: здравеопазване



страница5/5
Дата28.07.2017
Размер0.7 Mb.
#26769
1   2   3   4   5

Рецепта против бедност
Вчера четох един доклад на сайта на Министерския съвет. Не се притеснявайте. Аз от време на време чета сайта на Министерския съвет, но иначе съм добре. Та това, което четох, беше годишен доклад за състоянието на националната ни сигурност. Със строга аналитичност сигурността беше разделена на финансова, икономическа, енергийна и т. н. по различните сектори и министерства. Говореше се, разбира се, и за социална сигурност и по-специално за това кои са онези неща, които я застрашават. Казват се няколко думи за образованието, за здравеопазването и за демографията. Обаче като основна опасност за социалната сигурност, а оттам и за националната такава, се сочи бедността. Дори се поставя "национална цел": до 2020 г. бедните в България да намалеят с 260 000 души.

Всеки рекламист би посъветвал авторите на доклада, че националната цел ще звучи много по-убедително, ако се каже, че до 2020 г. бедните ще намалеят с 261 852-ма души, но това е тема на друг разговор. Сега разсъждаваме върху бедността като заплаха за националната сигурност.

Наистина бедността е голямо зло. Тя десоциализира хората, озлобява ги, поражда престъпност, руши нравите и в крайна сметка обезсмисля живота. Никой не иска да е беден, но сякаш досега не е измислена рецепта срещу бедността. Или пък е измислена, но кой знае защо, никой не ни я предписва. Или дори някой да ни я предпише, ние, кой знае защо, не я изпълняваме. Рецепта всъщност има и тя е твърде проста: да се говори истината и да се спазват правилата.

От много време, може би от Гутенберг насам, по целия свят е прието да се говорят неистини. Основен принцип е: "Има неща, които ще кажем, но никога няма да направим; има неща, които ще направим, но никога няма да кажем за тях." Така се раждат митовете на публичното говорене. Един от тези митове е, че можем да харчим пари, които не сме спечелили, и да ползваме блага, които не сме произвели. Този мит докара световната финансова и икономическа криза и пак той продължава да я задълбочава, като я превръща в криза на ценностите и идентичността.

Наскоро ми попадна едно социологическо проучване, в което имаше и въпрос, който звучеше горе-долу така: "За какво трябва да се харчи държавният бюджет: за социални помощи и придобивки или за инвестиции в производства?" 85% от хората бяха отговорили за социални придобивки, а само 15% - за инвестиции в производства. Ако аз участвах в писането на анкетата, веднага след този въпрос щях да включа и един друг: "Ако постъпим така с тазгодишния бюджет, колко пари за социални придобивки ще има в следващия?"

Има два вида мислене. Според единия хората са функция от държавата, според другия държавата е функция от хората. Според първия трябва да има богата държава, която да направи гражданите си богати, според втория трябва да има богати граждани, които да направят богата държавата си. Първият начин на мислене води до бедност, а спасението от бедността е вторият начин на мислене. Ето това е истината. Да се говори тя и да се разбира, е първата част от рецептата против бедност.

Втората част е да се спазват правилата. Обществото съществува заради закони и посредством закони. Ако не се спазват официалните закони обаче, започват да действат други, близки до природните, които в повечето случаи не са в интерес на обществото и превръщат цивилизацията в първобитност. Богатството на обществото се създава от свободния предприемачески дух на неговите членове. Но този дух може да вирее само в условия на ясни правила. Ако малките и средните предприятия са смазани от нечестна конкуренция от страна на монополи и интернационални корпорации, ако са задушени от

местни олигарси, които чрез корупция са се сраснали с държавата, ако държавният апарат се използва за терор и отстраняване на бизнес конкуренти, ако държавата се замесва пряко в организирана престъпност, ако посяга на свободата на словото, ако манипулира общественото мнение и фалшифицира волята на хората, ако единственият начин да просперираш е да влезеш в някоя корупционна схема, тогава обществото ще бъде бедно и трябва да се сърди за това единствено на себе си.

Престъпването на законите, подмяната на правилата с първобитни механизми на оцеляване и надмощие водят до бедност. Обратно - спазването на установените правила е спасение от бедността. Това е и втората част от рецептата.

Ето на какви мисли може да те наведе четенето на разни сайтове като този на Министерския съвет. Ако не сме богати, ако сме бедни, то не е, защото някой световен злодей го е решил, а защото ние сами сме решили така за себе си. И после в разни доклади се отчита, че собствената ни бедност е заплаха за собствената ни национална сигурност. Ами, хайде да забогатеем! Не е невъзможно. Да го направим, ако не за себе си, то за националната сигурност. Мисля, че тогава ще се чувстваме по-добре и ще си говорим по-ведри неща. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.



ИВАН СТАМБОЛОВ-СУЛА


Лекарите скочиха срещу по-ниската такса “доктор”
Българският лекарски съюз скочи срещу планираното от правителството запазване на старата, по-ниска такса "доктор" на 2,70 лв. От съсловието са категорични, че тя трябва да остане обвързана с минималната работна заплата. Всяка промяна в законодателството била крайно неподходяща и щяла да накърни интересите на цялото лекарско съсловие, както и на болниците като търговски субекти.

Таксата сега е 1% от минималната работна заплата и с нарастването й от 1 май на 290 лв. таксата се увеличи съответно на 2,90 лв. Правителството обаче предлага тя да остане на старото ниво с 20 ст. по-ниска. Корекцията ще може да стане факт най-рано от 1 юни.




Избираме на коя болница да плащаме
Пациентът сам да определя в коя болница да отидат парите му, предлага новият шеф на здравната каса д-р Пламен Цеков. Това трябвало да е бъдещият модел за финансиране на болниците и методиката му трябвало да зависи от пазара и пациента. Според Цеков в момента разпределението на бюджетите между 300 субекта, колкото са приблизително болниците, придобива все по-субективен характер. Това било и причината, каквато и методика да изработят в момента, базирана на бюджети на болници, винаги да има съмнения за субективизъм. Затова и Цеков предлага новият механизъм да се промени така, че в по-голямата си степен да не зависи от хората в здравната каса. До юни Цеков ще оформи идеята си като концепция и ще я предложи на обществена дискусия.

Депутати коментираха, че това е един от обсъжданите сред управляващите начини да бъдат закрити неработещите болници - като им се спре паричният поток и то по решение на пациентите. Логиката е, че хората, ако са доволни от здравните услуги в болницата, ще преведат парите си към нея. Друг, по-реалистичен вариант бил 30 на сто от субсидията да отива централизирано както досега, а останалите 70 на сто - където решат пациентите.



Руслана ПЕТРОВА


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница