05 ноември 2013 г. Тема: здравеопазване



Дата10.02.2018
Размер300.51 Kb.
#56996
05 ноември 2013 г.


ТЕМА: ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ



НАП харчи 1000 лв., за да събере 1000 лв. от хора без доходи
Над 301 000 души са подали за 6 месеца декларации, че започват да се осигуряват сами за здраве
Дина ХРИСТОВА

Разходите за принудително събиране на здравни вноски от хора, които нямат средства да плащат, са приблизително равни на приходите за НАП. Т.е. ползата за бюджета от тези мерки на практика е нулева. Това става ясно от анализ от приходната агенция. За първото полугодие НАП е събрала около 50 млн. лв. осигуровки от хора, които на практика нямат никакви доходи, но законът ги принуждава да внасят за здраве. Хората, които не са осигурени по никакъв друг начин - от държавата, от работодател или като самоосигуряващи се, са длъжни да плащат 16.80 лв. на месец (8% от половината от 420 лв.). Над 301 000 души са подали за 6 месеца повече от 407 500 декларации, с които обявяват, че започват да се осигуряват сами за здраве. Това означава, че част от тях са работили по няколко месеца и после пак са оставали без доходи и подават повече от една декларация. 1.8 млн. българи продължават да се водят здравно неосигурени, като поне 800 000 от тях са емигранти, които не използват родната здравна система. Предполага се, че повечето от останалите около 1 млн. души просто нямат средства да плащат. А за да бъдат накарани, трябва да се използват методите за принудително събиране. Анализът на НАП показва, че разходът за събирането на 1000 лв. здравни вноски от тях струва приблизително колкото прихода. При обсъждането на здравната стратегия вече се чуха гласове, че трябва да се мисли как да се защитят правата на хората без доходи, тъй като няма логика държавата да осигурява безработни с право на обезщетение или пенсионери, които все пак имат някакъв доход, а да се очаква българи без никакви средства да внасят сами. Според анализ на НАП, за който "Сега" писа, сред неосигурените има около 250 000 души, които вероятно имат доходи, но не желаят да плащат основно заради липса на доверие в здравната система. Предполага се, че това са строители, учители и др., които предлагат услуги по домовете. Броят им обаче се базира само на данните за икономически неактивните българи, които може да работят, но не търсят работа, като се предполага, че има от какво да живеят. Към момента НАП няма механизми, с които да установи дали тези лица имат някакви доходи. Данъчните настояват за достъп до банковите сметки (който едва ли ще получат заради банковата тайна) или поне до централния кредитен регистър, тъй като се предполага, че ако някой обслужва редовно кредит, значи има някакви доходи.


ОЩЕ ИДЕИ

За да се увеличи събираемостта на здравни вноски от КНСБ възродиха старата си идея те да се плащат и върху доходи извън труд - от наеми, ренти, финансови операции и т.н., ако хората не са осигурени на друго основание. Така хора, които сега се осигуряват срещу 16.80 лв. или изобщо не внасят в системата, ще трябва да плащат върху по-високи доходи. Синдикатите продължават да настояват и за криминализиране на укриването на осигуровките, след като се договориха за това с бизнес организациите, тъй като това е в полза на коректните работодатели. Според тях това ще дисциплинира задължените лица, затова и само през първата година се очаква приход от около 200 млн. лв. от мярката, който в следващите години ще намалява. Този законопроект обаче не мина през парламента, тъй като беше предложен от ГЕРБ, на които не им стигна времето да го приемат. Зам. финансовият министър Людмила Петкова пък обясни, че догодина двете декларации - за осигурителния доход на осигурените и за общия осигурителен доход, върху който работодателите дължат вноски, ще се подават едновременно, като така ще могат да се засичат данните. Това трябваше да е факт още през т.г.




Пленумът на БСП одобри бюджета без забележки
ВЕНЕЛИНА АНГЕЛОВА

БСП наруши традицията, след като вчера Националният съвет на партията одобри бюджета за следващата година без забележки. Липсата на критики към проекта се обяснява донякъде и с отсъствието на ключови опозиционери в партията от заседанието - Георги Първанов, Румен Петков и др. Техни колеги пък не скриха, че дори не са дочакали гласуването. Изненадващо за медиите, които бяха поканени на заседанието, то беше закрито. Шефът на социалната комисия в НС Корнелия Нинова обобщи, че това е най-социалният бюджет от поне десет години. На "Позитано" 20 си направили труда да го сравнят с бюджетите до 2004 г. По думите й само за социална политика ще отидат 12 млрд. лв., като тук се включват обаче и европейски средства, и парите за НОИ. Благините щели да стигнат до 3 млн. българи. Като пример Нинова посочи, че от актуализирането на пенсиите и намаляването на таксата при личен лекар ще се възползват 2.2 млн. пенсионери, от повишаването на минималната заплата - 279 хил. души, за 270 хил. деца ще има по-висока детска надбавка, а 40 хил. майки ще вземат с 30 лв. повече майчинство. 800 военни пък ще бъдат засегнати от отпадането на възрастта при пенсиониране. Нинова посочи, че им остават още две обещания от предизборната програма, които обаче са предвидени за втората половина на мандата, или за края му - откриването на 250 хил. нови работни места и въвеждане на семейно подоходно облагане. Депутатът Румен Гечев обобщи и рисковете пред бюджета - растежът на ЕС, увеличението на цените на енергийните носители, както и това, че тепърва започва договарянето на европейските пари. Петър Кънев пък успокои, че резерви за увеличаване на приходите има, особено в областта на акцизите.




Осман Октай: Предстои смяна на министри
Оставката на Христо Бисеров е знак за предстоящо разместване в кабинета, прогнозира вчера Осман Октай, бившата дясна ръка на Ахмед Доган. Според него Бисеров не е взел доброволно решението си за оттеглянето, а е бил принуден, „защото е концентрирал прекалено много властови ресурс зад гърба на почетния председател". Октай очаква чистка във властта. Хора на Бисеров били министри. и зам.-министри, свързани със сините в миналото. И той ги изреди - това били културният министър Петър Стоянович, зам.-министър Велислава Кръстева, която вчера влезе в ролята на пресаташе и даваше думата на журналистите на пресконференцията на Местан. Здравният министър Таня Андреева, на околната среда Искра Михайлова, за-местничката на социалния министър Светлана Дянкова и десетина народни представители също били хора на Бисеров. Октай прогнозира още, че постепенно ДПС ще снеме доверието си от тези хора.


Прокуратурата отрече споразумение с бияч
Кръстана Тасева

Смайващо районната прокуратура в Шумен отрече да е сключвала споразумение с Калин Николов, който счупи носа на фелдшер от Спешна помощ. В неделя пресцентърът на МВР-Шумен официално разпространи новината, че Николов няма да влиза в затвора -споразумял се е за две години условно с четири години изпитателен срок. Говорителката на полицията уточни, че това е одобрено от съда. А говорителят на прокуратурата Орлин Куздов отказа коментар, понеже бил почивен ден. Вчера обаче на сайта на държавното обвинение се появи съобщение, че нищо не е вярно - в петък само приключило разследването срещу Николов, а наблюдаващият прокурор получил преписката едва в понеделник и тепърва щял да решава какво да прави. Близо 150 лекари, сестри, фелдшери от Спешна помощ и шофьори на линейки обаче се събраха вчера пред болницата в Шумен на протест. Те поискаха от директора на полицията комисар Валентин Александров денонощен пост в спешния център и униформен в линейките, когато отиват на визита в рисков район.




Режат частните болници

Според здравната карта касата ще е длъжна да сключва договор само с държавните
Жулиета Недялкова

От следващата година касата ще е задължена да сключва договор само с държавните болници. Това е записано в проекта за национална здравна карта, който трябва да бъде приет с постановление на Министерския съвет до края на годината. В момента всички лечебни заведения, които имат акредитация и отговарят на определени условия, независимо чия собственост са, имат възможност да ползват обществен ресурс. С промяната, предлагана от здравното министерство, НЗОК ще може да решава с кои частни болници да работи и с кои не. „Това е противоконституционно, защото нарушава както конкуренцията, така и свободния избор на пациентите къде да се оперират", коментира за „Преса" д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита на правата в здравеопазването. Той се закани да атакува картата пред ВАС. „Проектът е кощунствена дискриминация към пациентите, 300 000 от които са се доверили на частното болнично здравеопазване през 2012 г. Целта е да ни елиминират от пазара, като не можем да работим по клинични пътеки", заяви д-р Явор Дренски, директор, на „Токуда" и председател на Националното сдружение на частните болници. Според експертите от здравното ведомство в страната ни има нужда от не повече от 45 584 легла за активно лечение и рехабилитация. Сега те са 48 308, като най-много излишни има в София и от 9200 ще бъдат орязани на 6500. Така в столицата от 2014 г. само 23 болници със сигурност ще работят с касата. Всички те са с над 51% държавно участие. Останалите 67 частни клиники на територията на София ще трябва да доказват пред НЗОК, че има нужда от тях и че разполагат с модерна апаратура и квалифициран персонал. Дори и да отговарят на всички критерии обаче, касата' ще може да си избере с кои от тях да сключи договор.




Медици: Линейките станаха таксита
Превърнаха линейките в таксита, а нас в санитари. Това заяви д-р Десислава Кетелиева, председател на Асоциацията на работещите в спешната медицинска помощ в България. Повод за недоволството на спешните медици този път е новата стратегия, която готви здравното министерство за развитие на Бърза помощ. В нея се предвижда спешните центрове да минат към болниците, както и в системата да се интегрират и структури за извънболнична помощ. Идеята е при възможност джипита и специалисти да поемат неспешните състояния и така да разтоварят линейките от тях. Спешните медици обаче не одобряват плановете на здравното ведомство. Трябват ясни критерии кое състояние е спешно и кое неотложно и кой го поема, заяви д-р Кателиева. Медиците искат и два пъти по-високи заплати от сегашните.


ДРОМ на бунт срещу лекарски грешки
Протест срещу лекарските грешки стяга партия ДРОМ. Шествието е планирано за средата на ноември и ще тръгне от Министерството на здравеопазването. Протестиращите ще минат и през парламента и сградата на Министерския съвет. "ДРОМ вече не е само ромска партия, ние сме отворени за проблемите на всички", подчерта лидерът Илия Илиев. Според него институцията, която се занимава с проверката на гафовете на доктори, не си върши работата. Шефът на ДРОМ съобщи, че Агенцията за медицински одит игнорира представителите на пациентските организации в разследването на случаите. Илиев смята, че Агенцията може да стане отдел на здравното министерство.


Лекарите: Това е най-лошият бюджет за здраве
ДИАНА ТЕНЧЕВА

Проектобюджетът на здравната каса за 2014 г. е най-лошият, откакто тя е създадена. Това заяви вчера пред „Труд" д-р Цветан Райчинов, председател на Българския лекарски съюз (БЛС). Той посочи, че цялата гилдия ще чака до 8 ноември отговора от властта на поставените искания от белите престилки. Ако не е задоволителен, на заседание на управителния и националния съвет на БЛС навръх св. Архангел Михаил докторите ще решат какви ответни мерки да се предприемат - дали да продължи вълната от протести и по какъв начин.

Медиците настояват както за тази, така и за догодина да получават 100% от заработеното и най-сетне да започнат ефективни промени в сектора. „Когато отидохме на среща с премиера и финансовия министър, те нямаха възражения по нашите искания, т.е. така потвърдиха, че ние не желаем безпочвени неща!", обяви д-р Райчинов. Той посочи, че в момента управляващите още търсят допълнителни

средства за системата. „Най-големите притеснения идват от това, че е възможно 104-те млн. лв., заложени като излишък в бюджета за 2014 г., да не се дадат за покриване на недофинансирането на болниците от тази година", коментира д-р Райчинов. В проекта се записа, че те ще могат да се харчат, ако до 1 януари здравният министър предложи мерки за затягане на системата като централизиран търг за медикаменти и по-ефективен контрол върху болниците.

„Абсурд е да се дадат 200 млн. лв. по-малко за болниците догодина", коментира и проф. Радослав Гайдарски, здравен министър в кабинета „Станишев" и член на националния съвет на БСП. Според него не може да се осигуряват 100 млн. лв. повече за образование, а да няма за здравеопазване. „Как човек може да учи, като е болен?! Не може!", отсече професорът. Той също бил готов да излезе на протест, но разумен, а не само да се носят плакати „Оставка". Категорично не сегашните управници били виновни, каза още той.


Здравната система е деморализирана
С акад. ДАМЯН ДАМЯНОВ, зам.-председател на Българската академия на науките, разговаря ДИАНА ТЕНЧЕВА

► Академик Дамянов е роден на 24 февруари 1946 г. в шуменското село Драгоево.

Ръководи Клиниката по хирургия в столичната университетска болница „Царица Йоанна" (ИСУЛ).

► Той е председател на Българското хирургическо дружество и на Съюза на учените в България.

► Заместник-председател е на Българската академия на науките
- Лекари, медсестри и санитари излязоха на протест, защото здравната каса няма да им плаща изцяло извършените лечение и диагностика до края на годината. Дали обаче властта ще реагира според очакванията на съсловието, акад. Дамянов?

- Те просто нямат друга алтернатива. Не е разумно държавата да упражнява натиск върху здравната система, която и без това плати достатъчно „данък" за всички политически подходи към нея. През 2010 г. имаше подобна тежка криза -стълкновение между здравните служители и политическите сили, които управляваха. Тогава беше необходимо да се стигне до компромис, необходим е и днес. Но той не може да бъде за сметка на болниците и на пациентите. Не мога да проумея какъв е този подход - да се плащат 80% от разходите на лечебните заведения за изминал период, при положение че дейността е извършена 100%! Представям си го така: лекувам пациента, оперирам го донякъде, казвам му - „Дотук имам пари", а оттук нататък - минавайте на самолечение. Другото решение е да се смени концепцията в системата на здравеопазване и да започнем да говорим за доплащане, за други форми на финансиране на медицинските дейности и така да се намери финансовото решение на проблемите.

Но вижте, още от времето, когато здравната реформа започна през 1999 г., тя

тръгна като политическо решение и в погрешна посока.

- Какво имате предвид?

- Тя имаше задачата да разбие т.нар. социалистическо здравеопазване и да внесе пазарния механизъм (или неолибералната политика). Но не се вслушахме в репликите на западноевропейските експерти, че по-добра система от нашите поликлиники по това време нямаше. Създадохме общопрактикуващи лекари, но не постигнахме западноевропейския модел, към който се стремяхме. Нашите семейни доктори нямат същата компетентност, те са на по-ниско ниво, станаха разпределители в здравната система, превърнахме ги в еднолични търговци. А болниците - в търговски дружества. В резултат на това се разви комерсиализация в цялата система - като започнете от снабдяването с лекарства и минете през дейността на болниците, превърнали се във финансови дружества. В тях директорът няма друга алтернатива освен да разсъждава като мениджър на търговско дружество. А пред лекарите поставихме клиничните пътеки, които въведоха модел на мислене, превърнал пациента в клиент. Или в клинична пътека.

Всичко това доведе до деморализация на системата. Тя е и резултат на некачествено законодателство, факт е, че повечето от законите претърпяха многократни поправки, факт е и че те се създават, за да обслужат нечий личен или групов интерес. По тази причина и лекари, и пациенти, и журналисти започнаха да говорят за хаос в системата. Ами, щом го има, нещата трябва да се пренаредят.

- Как може да се отстрани деморализацията в сектора?

- Трябва да се смени начинът на действие. Основен опорен момент трябва да е изначален разговор на какви изисквания трябва да отговарят общопрактикуващите лекари като медици. Да, те влязоха в определена система на работа, но дейността им трябва да се изпълни с по-сериозно съдържание в лекарски аспект. Те трябва да извършват повече дейности, свързани с профилактиката и с диспансеризацията, а в училищата - да се върнат училищните лекари, за да се грижат за младите. По отношение на болниците държавата няма друга алтернатива освен ясно и открито - дали чрез Националната здравна карта (която е някаква скрита картинка и за нас, лекарите), дали чрез просто изброяване, отчитайки особеностите на населението, на географския терен, на природните дадености и особеностите на времето - да

фиксира определен брой държавни болници, които да очертаят скелета на здравеопазването.

Всички тях тя трябва да осигурява безрезервно. Въобще не се спирам на по-детайлни въпроси като например, че начело на лечебните заведения трябва да стои юридически и икономически компетентен мениджърски екип, а не непременно лекари. Защото превърнахме една голяма група доктори в администратори. Т.е. създадохме съсловие, което първо обучаваме, а после бутаме в администрацията. Нещо, което не ми се струва разумно. Налага се и сериозна ревизия на законите, които да поставят в центъра пациента, а не търговската обосновка на здравната дейност.

- Начертахте серия от мерки за промяна, но те изискват време, а 2014-а е на прага. Каква е прогнозата ви за здравеопазването догодина на фона на орязания проектобюджет, който залага с 200 млн. лв. по-малко за болниците? Не по-розово е положението и с парите за онкомедикаменти.

- Проблемите в здравеопазването в момента се решават на парче, защото всяко правителство идва със своите приоритети. Липсва дългосрочна здравна политика, чиято рамка да се следва независимо от смяната на властта. Затова изобщо не съм оптимист, че през 2014 г.

ще постигнем прелом в здравеопазването. Нещата ще продължат да се решават поотделно, защото настоящите управляващи нямат сериозна политическа подкрепа и не биха могли да пристъпят към радикални реформи. А здравеопазването е болезнена територия - всяко пипане в нея, дори да се отнася за общинска болница, е свърза-

но с електорат, със следващи избори и нито една политическа сила не може да го стори в подобна напрегната обстановка.

И на въпроса ви - да се залага планиран дефицит за болниците от 200 млн. лв. и 104 млн. лв. да се дават за частни фондове примерно, категорично ще доведе до продължаване на напрежението и до нови катаклизми с излизане на лекарите на улиците, за да се намери финансово решение на проблема. А без то да е факт, системата не би могла да функционира.

- Защо всеки здравен министър си мисли, че светът започва от него и тръгва да пише от нулата поредната здравна стратегия или карти на сектора?

- Причислете явлението към болестите на растежа. Първо е грешка, че всеки министър идва със самочувствието на всестранен експерт. Грешка е, че не се допитва до специалистите, а се оставя да бъде командван от политическите сили. Да, вярно е, че трябва да бъде носител на политика, но тя често го води до неправилни решения като например кой да бъде директор на болницата или заместник-министър, без да залага на експертността. А ако се опре на опита, на високата класа специалисти или на хора от научните дружества, ще заложи разумна здравна политика. Разберете, само с администриране в здравеопазването не става. Иска се и медицинска експертност.

- Вие сте зам.-председател на БАН. В науката нещата по-добре ли се развиват от здравеопазването?

- Ще ви кажа една притча за Диоген. Той често отивал на Акропола, обикалял статуите и просел пари. Когато го попитали какво означава това, той отвърнал: „Упражнявам се да оставам безчувствен, когато хората ми отказват нещо." Та, от здравеопазването отивайки към науката, ситуацията става още по-драматична. През последните 23 г. бюджетът й показва прогресивен срив. По времето на Симеон Дянков той стигна до 0,3% от БВП. През 2012 г. за научноизследователския развой като дейност са отделени едва 495 900 лв. Тук драматичното е, че 46,3% от тези средства са осигурени от чуждестранни фирми за клинични изследвания на лекарства върху български граждани. Персоналът, зает в научноизследователска дейност през 1990 г. по данни на НСИ достигаше 34 000 души. Сега той е 16 700 души Т. е. наблюдава се драстичен спад, който ни е поставил на последното място в ЕС по брой учени на човек от населението. Учен обаче не се създава за година или две, а за десетилетия. Ние с лека ръка разбихме през годините много научни звена - над 500 ведомствени института само към Селскостопанската академия, ликвидирахме научните звена в почти всички профили. Например експертите, ангажирани в областта на химията, са били над 1500 души, тези в машиностроителния бранш -над 5000 души. А къде са те сега? Няма ги. Впечатлявам се от факта, че в топ 10 на големите фирми за 2012 г. според класация на в. „Капитал" (а той я прави от 7 г.), трудно ще намерите не само българска фирма, но и такава, в която да има ядро от наши учени. И после всички се питаме защо взаимоотношенията между бизнеса и науката са нарушени! През миналата година от всички 285 000 студенти, които имаме, технически науки са завършили 40 576 души. Те къде да отидат да работят? Къде имаме големи промишлени предприятия? На пръсти се броят подобни фирми с персонал над 100 души. Всичко това буди песимистични мисли... Не по-малко тревожно е какви кадри създаваме.

- Дайте примери.

- През 2011 -2012 г. според НСИ с професионална квалификация са излезли 1547 ученици, с техническа профилировка - само 77. А всички единодушно плачем за професионалното образование и унищожените техникуми, които биха били началната структура, началната институция, която може да дава необходимите кадри на фирмите, за да отбележат те технически прогрес. След това да включим и елемента на иновация, а част от тези деца да отидат във висшето образование и да започнат да създават нови научни продукти. И така страната да се обърне към технологичен възход. Той се осигурява от изучаващите физика, химия, математика...

През миналата година математика са изучавали 667 деца, а мнозинството от тези 285 000 студенти са хвърлени в обслужващата сфера. Само че един работещ в нея успява да създаде за един час брутен вътрешен продукт за 17 лв., един ангажиран със селскостопанска дейност - за 2800 лв., а един в промишлеността - за 6000 лв. Т.е. сами се обричаме на изоставане.


Медици ще се учат на антитероризъм
ПЛАМЕН ЕНЕВ

Израелски специалисти ще провеждат специални курсове по антитероризъм на студенти от Медицински университет (МУ) Варна, заяви послан-никът на Израел у нас Шаул Камиса Раз. Преподавателите ще бъдат експерти от университета в Хайфа, а самите курсове ще започнат през следващата година. Според израелския дипломат след атентата на летището в Сарафово българските медици са дали всичко от себе си, за да спасят много хора, но реакциите в подобни случаи били доста специфични.

„За жалост, нашата страна има много опит в тази сфера и по тази причина медицинската помощ след терористични атаки е развита при нас. Споделянето на този опит с нашите партньори е задължение за нас", допълни посланик Раз.

Плодотворното сътрудничество в областта на медицината се дължи на усилията на преподавателя в МУ проф. Красимир Методиев, който е и почетен консул на Израел у нас, подчерта дипломатът. Раз припомни за специализантските програми за български медици, които се провеждат в университетските болници „Шеба" в Тел-Хашомер, „Хадасса" в Ерусалим, „Барзилай" в Ашкелон и „Рамбам" в Хайфа. Обмяната на опит ще продължи и по отношение на научната дейност, увери израелският посланик.




Отчаяние в Спешната помощ: Превръщат ни в носачи и таксита
Новата стратегия се изработва без присъствието на пациентските организации, а мнението на медици не се взима под внимание
Обезверени и отчаяни от подготвената Национална здравна стратегия и стратегията за развитие на спешната помощ застанаха пред журналисти в БТА представители на Асоциацията работещите в спешната помощ - лекари, медицински фелдшери, шофьори, парамедици, както и представители на пациентски организации.

Поредната стратегия за спешната помощ в периода 2014 - 2020 година се изработва без присъствието на пациентските организации, а мнението на спешните медици не се взима под внимание, обявиха те. Асоциацията на работещите в спешната помощ е провела национална среща в края на октомври, на която са били поканени представители на законодателната и изпълнителна власт. Те обаче не намерили време да отидат, съжали председателят на асоциацията д-р Десислава Кателиева.

По никакъв начин не се приема искането им за въвеждане на промени в нормативните документи за регламентиране на обектите и субектите на спешната помощ и промени в статута на спешните медици, както и приемане на алгоритми за приемане на повиквания, оценка на спешността и тяхното изпълнение.

„Ние вече не сме спешни медици - това искаме да ви кажем. Превърнаха ни в санитари, носачи, таксита и какво ли още не. Поради тази причина си отиват лекарите и на никой в тази държава не му пука. Искаме правила, каквито съществуват навсякъде по света, но никой не ни чува", емоционално обяви Кателиева. Тя бе категорична, че се искат прости неща, които не струват толкова пари.




Обещаха да намерят пари за „Пирогов"

Единственото напрежение, което остава в „Пирогов", е свързано с предстоящия лечебно-диагностичен процес, заяви пред БНТ доц. Стоян Миланов, директор на болницата. Той припомни, че проблемът с финансирането съществува още от началото на годината. В онзи момент здравното заведение реагира много остро с едно протестно писмо, допълни още той. Тогава министърът на здравеопазването и управителят на НЗОК обясниха, че нищо не може да бъде направено. По думите муединствено омбудсманът на републиката е реагирал. Имам уверение от най-високо ниво, че средствата ще бъдат осигурени. Притесненията ми обаче остават за трудното разплащане с доставчиците. Със сигурност хората ще получат заплатите си и за октомври, и за напред, заяви директорът на „Пирогов". В отговор на въпрос дали има опасност пациенти да бъдат връщани, доц. Миланов каза, че не трябва да се спекулира. Той увери, че ще се справят и със сегашната ситуация.




Къде изчезнаха милиард и половина от парите за здраве?
Д-р Мими ВИТКОВА - бивш министър на здравеопазването,

Д-р Григор ДИМИТРОВ - Българска стопанска камара

Д-Р Александър ЗАИМОВ - Български лекарски съюз
У нас за здраве отиват около 8% от брутния вътрешен продукт. Това е средноевропейският разход. Проблемът е, че брутният ни продукт е малък и дава много по-малко разходи за здравеопазване
- Миналата седмица Лекарският съюз сезира главния прокурор Сотир Цацаров за кризата в здравеопазването и това стана, след като Надзорният съвет на Здравната каса реши да не актуализира бюджета. Болниците ще получат по-малко пари за следващите месеци, а разликата ще им бъде възстановена от парите за догодина. По този начин се очаква да се избегне опасността пациентите да доплащат за лечението си, дори в случаите, когато не са здравноосигурени. Има ли изход от тежката криза в здравеопазването и съществува ли опасност пациентите да останат без адекватна лекарска помощ в следващите месеци?

Александър Заимов (А.З.): Това, което виждаме в момента, е поредната криза, която е закономерно явление, предизвикано от тежкото състояние на системата на здравеопазване изобщо. И тази криза по някакъв начин ще се преодолее. Пациентите няма да останат на улицата, да не бъдат лекувани. По някакъв начин болниците ще бъдат финансирани и ще има напрежения. Но, ако не се вземат адекватни мерки, тази криза ще се повтаря.

- С вашите колеги ние го говорим това всеки ден почти в нашето студио. И става дума, че от 10 години само се говори да се прави нещо и нищо не се прави.

А.З.: Дванадесет! 1999 година започна реформата в здравеопазването, която имаше за цел да смени бюджетното финансиране със здравноосигурителен модел. 2001 година нещата спряха и оттам досега само се кърпят дупки, никой не прави нищо. Понеже проблемите не възникват веднага, а са отложени във времето, всеки, който управлява, казва: вижте какво, ние сега ще позакърпим нещата, ще прехвърлим горещия картоф на следващите, да се оправят те. И така нещата стигнаха дотук. Основните проблеми в системата са няколко. Първият е, че здравноосигурителният солидарен модел е провален. Излишно е сега да изреждам факти, но най-важното може би е това, че държавата не изпълнява ангажимента си към социалните групи, която тя е длъжна да осигурява. Тя дава, държавата дава лошия пример. Вторият много сериозен проблем е липсата на контрол при изразходването на средствата. И третият изключително важен проблем, може би най-основният, е липсата на каквато и да било комуникация между органите, които са натоварени да решават проблемите, и гражданското общество. И аз трябва да ви кажа, че имам чувството, че информацията е по-секретна, отколкото информацията за ЦРУ. Изключително трудно е да разбереш как се събират пари, кой не плаща, защо не плаща, как се изразходват, как се създават т.нар. делегирани бюджети и лимити.



- Доктор Виткова, има някакво едва ли не съглашение на политическо ниво за това, че няма да се прави нищо и толкова, защото на никой не му е изгодно. Така ли е? Вие сте били министър, знаете по-добре от всички.

Мими Виткова (М.В.): Вижте, аз мисля, че колегите от бранша присъстват във всички политически партии. В един момент те са част от бранша, в другия момент те са политици. Така че ако браншът наистина знае какво трябва да се направи, би трябвало чрез своите представители в политическите партии във властта да реагира. Вижте, когато се смени моделът на финансиране от данъчен с осигурителен, надеждите бяха, че с една магическа пръчка ще се решат всички проблеми. Вместо това да се случи, днес се озоваваме пред все нови и нови мултиплициращи се проблеми, без да търсим буквално решение на който и да е от тях. Би трябвало браншът да погледне малко по-глобално на нещата, които се случват в системата. От смяната на модела на финансиране досега разходите за здравеопазване са нараснали девет пъти. Те многократно изпреварват ръста на брутния продукт. Тоест ние това произвеждаме и трябва да се съобразяваме каква част от него можем да харчим за здравеопазване. След като това се случва, виждаме, говорим за проценти от брутния продукт. Много често се злоупотребява, като се говори за онзи процент от брутния продукт, които са публичните разходи за здравеопазване, и се говори, че той е 3,9 или 4% и нашето общество е отделило много малко пари за здравеопазване. Ако съберем обаче и частните разходи, личните разходи на гражданите за здравеопазване, ние правим някъде около 8% от брутния продукт. Това е средноевропейският разход. Да, има европейски държави, които харчат и 10, и 12%. При нас проблемът е, че брутният ни продукт е малък и този същият европейски процент върху малкия брутен продукт на глава от население дава много по-малко разходи за здравеопазване. И оттук възниква истинският проблем, за който колегата говори - това е как разходваме тези средства. Те се разходват наистина, бих казала, безконтролно. - Пилеят ли се? М. В.: Да, пилеят се. Да, краде се от системата и ваши колеги го доказват. Не можем да си обясним защо на фона на недостатъчните средства за здравеопазване, така е, ръстът на хоспитализациите, на броя пациенти, които са приети в болниците, нараства два пъти от въвеждането на осигурителната система. Ако се решат няколко проблема, ако ние се съгласим, че здравната карта-ще определи за кои болници ще се дават публични . средства. Не могат всеки ден да се ' откриват болници в големите градове, да се закриват в малките населени места и да лишаваме цели територии на страната от болнична помощ, и да смятаме, че това не е сериозен проблем. Не може да се пилее от касата и ние да смятаме, че това е на парче. Ако се запушат няколко пробойни, ще видим как парите ще бъдат по-достатъчни. Абсолютна истина е, че държавата е най-некоректният участник в осигурителната система. Тя се е наела да финансира здравните вноски на 4,5 милиона, тоест на две трети от населението, и внася една трета от парите. Това са аномалии, които държавата няма как да не се справи с тях, ако желае да има ред в системата. И виждаме - най-важното, което е за мен - че пазарът не може да регулира тези процеси. Тъй като има и такова направление на мислене - че пазарът ще сложи ред в системата. Това е най-силно деформираният пазар. Икономистите го казват, не ние, медиците. Затова той трябва да бъде и най-силно регулиран, това е квази пазар. Но регулацията я няма. Държавата абдикира, буквално абдикира в тези години от здравната система. Тя остави касата да се занимава с финансирането, лекарите да се занимават Бог знае с какви други регулации, но държавата я няма. Докато така се гледа на нещата, няма да има ред.

- А къде са парите всъщност?

Григор Димитров (Г. Д.): Касата се управлява от държавата, която не дава пари. Тоест управлението на касата е силно одържавено. Държавата дава 37% от парите, които постъпват в Здравната каса. Другите две трети дава бизнесът. Тоест осигурените лица и работодателите. Те не участват в управлението.

А. 3.: Вижте, бавно през годините касата се одържави. Първоначално тя беше замислена като публична структура, която да се управлява от обществото, а не от държавата. Държавата да участва в управлението и да контролира касата да няма злоупотреби. Така постепенно касата стана държавна структура.

- Ама ако тази система е провалена окончателно и безвъзвратно, не е ли по-добре да се мисли за нейната смяна?

А. 3.: Извинявайте, има три системи на здравеопазване в света -здравноосигурителна, застрахователна и бюджетна. С каква да я сменим? Аз съм привърженик на здравноосигурителната система. Смятам, че тя трябва да бъде рестартирана. И това, което каза колегата - тези средства трябва да бъдат управлявани публично, а не. държавно.

Г. Д: Вижте; контрол ще има тогава, когато този, който дава парите, се 'грижи как се изразходват тези пари. Няма такова общество, в което някой да дава някакви пари, друг да ги харчи и трети да не отговаря за тях. Тоест ние имаме конкретни предложения. Първо, да се смени моделът на управление на Здравната каса.

- Как? С какво да се смени? Г. Д.: Значи, имаме три страни, които внасят пари. в касата. Те да участват паритетно с дела си, с който участват. Държавата участва 30 на сто, да си участва с 30 на сто в управлението; бизнесът, тоест осигурени лица и работодатели, да участват с останалия процент. Това е едното. Второто нещо - защо трябва ръководителят на Здравната каса да се назначава от Народното събрание. То изпълнява политическата воля на тази партия, която е на власт.

Той няма да се противи, както и сега се случва, против големия недостиг и недофинансирането на системата. Управителят на Здравната каса трябва да бъде избиран на базата на публичен конкурс, явен публичен конкурс. Този конкурс да бъде прозрачен отвсякъде.

- Кажете за този прословут резерв от милиард и половина, който изчезна по времето на Дянков?

А. 3.: Този резерв не беше оперативен резерв. Той беше предназначен за стартиране на втори стълб на здравното осигуряване. Ако той беше в резерва на касата, то щеше да бъде много сложно да се деблокира и да се ползва. Това, че парите са взети, разбира се, че е престъпление. Но това, че непрекъснато говорим, че ако те бяха там, щяхме да ги ползваме, не е истина. Вероятно е така, но това не отменя факта, че ги няма. И въпросите са - къде са и за какво са изхарчени? Това е престъпление.

Г. Д.: Касата е част от консолидирания бюджет на държавата. Всяко нещо, което до края на годината не се усвои, т.е. не се заплати, отива във фискалния резерв. Значи ние имаме 1 милиард и 400 хиляди, които са от вноски, които са отишли във фискалния резерв, освен това ние сме дали няколко пъти на прокурор да провери, първо 340 милиона бяха отклонени от касата и отидоха в Здравното министерство и никой не знае къде са изхарчени. И второ, още следващата година още 100 милиона, за щастие Конституционният съд...

- Как всеки, който го питаме къде са парите, той казва никой не знае къде са изхарчени? Как е възможно?

М. В.: Това не е вярно, че не се знае. Парите са във фискалния резерв и са изхарчени за редица други нужди, за които...

- Не е имало за здравни вноски тези пари, нали затова сме плащали?

М. В.: В нормалния свят обикновено социалните системи са на дефицит-Тогава републиканският бюджет дофинансира социалните системи. Ние сме единствената страна в света, в това съм сигурна, в която е обратното - от здравни вноски финансира Републиканския бюджет. За всички други неща - за пътища да строим, за ленти да режем, за разни други неща, но не и за здравеопазване. Ако този резерв беше в наличност, на един път няма как да се похарчи, но той пък беше буферът, който можеше да позволи системата да не закъсва в такава степен, в каквато закъса сега.

- Кой ги изхарчи? Има разлика, защото се смениха правителствата. Кой ги изхарчи - сегашното или предишното? Сегашното правителство ги изхарчи тези пари?

Г. Д.: Изхарчи ги ръководството на касата, което управляваше до влизането на власт.

- Пламен Цеков ли имате предвид?

Г. Д.: Да, Пламен Цеков е отговорен.



Интервю на TV7 (Със съкращения)


Кой е истинският лекар?
Лекарите от Спешната помощ за сетен път доказват, че са доктори по призвание – работят за малко пари, в нечовешки условия, без уважението на хората, нерядко подлагани на гаври, подигравки, побои. Те са първите медици, които се озовават при ранените от катастрофи и пострадалите при инциденти. Те са онези, които буксуват със старите уазки през зимата в планинските райони и рискуват живота си, за да изродят бебето на някоя здравно неосигурена жена. Някъде им благодарят, но другаде ги посрещат с кисели впиянчени физиономии и ги изпращат с псувни.

За всичко това българският спешен медик получава заплата, по-малка от социалната пенсия на който и да е средноевропейски пенсионер. В добавка за труда, че е действал бързо и е закарал пациента в специализирана болница в съседен регион, той не получава командировъчни, броят му по 2 стотинки на километър, според километража на линейката. При тези условия трудно някой друг уважаващ себе си европеец би се заел да работи, и то в такъв тежък сектор. Българският спешен медик обаче не само работи, но и показа невероятна почтеност. Той категорично обеща да не протестира ефективно, за да е на разположение на своите пациенти. Това може да направи само човек с изключително висок морал и отговорност към професията. Това е истинският лекар.




Директорът на "Пирогов" получил уверение, че пари ще бъдат осигурени
Имам уверение от най-високо ниво, че парите за октомври и ноември в "Пирогов" ще бъдат изплатени, заяви шефът на лечебното заведение доц. Стоян Миланов вчера. Той посочи, че няма да има връщане на пациенти и протестни действия, защото Националната здравна каса е дала уверения за изпълнение на задълженията. "Ситуацията, която съществува в момента с финансирането, беше заложена още в началото на годината. Тогава болницата реагира много остро с протестно писмо", припомни Миланов. Шефът на "Пирогов" отбеляза, че тогава са предупредили, че очакват в края на септември да се случи точно това, което се случва.

Единственото напрежение, което остава в "Пирогов", по думите на Миланов, е свързано с предстоящия лечебно-диагностичен процес. Доцентът заяви, че през вчерашния ден са планирани над 100 оперативни интервенции, повечето от които по спешност.




Асоциация алармира за хаос в повикванията за спешна и неспешна помощ
Има хаос в повикванията за спешна и неспешна помощ, но ние искаме да гарантираме сигурност на спешния пациент, без да увреждаме правата на другите, заяви вчера д-р Десислава Кателиева, председател на Националната асоциация на работещите в Спешната медицинска помощ. По думите й у нас има 250 спешни екипа, от които 125 са лекарски, а 127 - фелдшерски. От асоциацията настояват да знаят как ще бъдат мотивирани спешните медици чрез достатъчно заплащане на труда и категоризация при пенсиониране, как ще бъдат гарантирани възможностите за кариерно развитие и ежегодно обучение, както и обезпечаване на безопасност на екипите чрез паникбутони и директна връзка с полицията.

Оказва се, че от 2 млн. повиквания половината не са спешни, посочи Пламен Таушанов от Асоциацията за закрила на пациентите. Той обясни, че този факт поставя в риск истински спешните случаи, за които по една или друга причина често екипите закъсняват поради големия брой повиквания. Между 20% и 40% от приетите в болниците пациенти са били по спешност, но не са транспортирани и доведени там от Спешната помощ, добави той.




Стъпалата на българското здравно осигуряване
Аида Ованес

Първият здравноосигурителен закон в България е приет през 1918 г. - "Закон за работническите осигуровки относно рисковете болест и злополука".

През 1924 г. Народното събрание приема "Закон за обществените осигуровки" за задължително осигуряване на всички работници и служещи в държавни и частни предприятия и организации. Осигурителните рискове са злополука, болест, майчинство, инвалидност и старост. Според този закон медицинската помощ се оказва чрез "Фонд за обществени осигуровки". В него 2/3 от приходите се набират от работодателите и държавата, а 1/3 - от работещите. От този фонд се отпускали и заеми за строеж на здравни и социални заведения. Осигурените граждани имали право на свободен избор на лекар. През 1945 г. се приема "Закон за фонд "Здравна застраховка на служителите, пенсионерите и членовете на семействата им". Така се разширява обхватът на здравноосигурените граждани. През 1950 г. финансирането на здравеопазването се заменя с изцяло държавна здравна система, която се финансира от общи данъчни приходи. Началото на сега действащата здравноосигурителна система е поставено през 1998 г. със Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). На 1 юли 1999 г. започва набирането на здравни вноски, от 1 юли 2000 г. НЗОК започва да заплаща дейността на изпълнители в извънболничната помощ, а година по-късно - и на болниците. 23 февруари 1999 г. е създаден Съюзът на частните здравноосигурителни фондове в България. През 2001 г. са лицензирани първите две здравноосигурителни дружества - "Закрила" (23.02.2001 г.) и "Доверие" (4.12.2001 г.) от Държавната агенция по осигурителен надзор (ДАОН). През август 2012 г. на здравните фондове бе даден срок от 12 месеца, за да получат нов лиценз като застрахователи, като в същото време трябваше да имат по-висок капитал и да отговарят на по-високи изисквания. След промените дружествата трябва да имат 4,6 млн. лв. капитал, а не 2 млн. лв. По закона за застраховане се дължат и 2% данък върху премиите, който се плаща от клиентите.

Първият фонд, който започна да функционира по въведените с промените в Закона за здравното осигуряване правила, е "Здравноосигурителна каса Фи Хелт" на Първа инвестиционна банка. Негов изпълнителен директор е бившата управителка на НЗОК Нели Нешева.


За дискусията

Преди дни за пореден път се заговори за "втори стълб" на здравното осигуряване и за демонополизация на НЗОК. Но очевидно е забравен фактът, че от август в България вече няма частни здравни фондове (правителството на ГЕРБ ги трансформира в застрахователи).

В публичното пространство се завъртя идеята "в новооткритите фондове да постъпват 2% от здравните вноски, а другите 6% от сегашната осемпроцентна вноска да отиват в НЗОК". Надеждите са да се постигне "повече контрол и защитеност за пациентите". Но не е съвсем ясно как едно цяло (в случая 8% вноска) може да доведе до по-добър контрол, когато се раздели на две?

Подхвърлена бе и идеята болниците да сключват договори с новите здравни фондове за покриване на основните дейности, а НЗОК само да осъществява надзор и да доплаща останалите дейности.

През изминалата седмица БСК дори предложи НЗОК да се преструктурира като разплащателна агенция.

Навярно ще бъдем свидетели на още много и екзотични идеи относно здравното осигуряване. Последните анонси на проблема провокираха ДУМА да започне дискусия по тази тема и поканихме в нея да участват трима бивши здравни министри. От МЗ не се отзоваха на поканата ни с мотива, че все още било рано за тази тема. В три поредни дни ще представим мнението на д-р Илко Семерджиев, д-р Евгений Желев и на д-р Мими Виткова.




Д-р Илко Семерджиев:

НЗОК може само да се постави в конкурентна среда
Въвеждането на "втори стълб" в здравното осигуряване сега би било като апендикс, който, загнивайки, ще унищожи цялата система, категоричен е експертът
Илко Семерджиев е роден на 25 август 1959 г. в Гоце Делчев. Възпитаник е на Стоматологичния факултет на Медицинската академия в София. Магистър по здравен мениджмънт и доктор по стопанско управление от университета "Проф. Асен Златаров" в Бургас. През 1990 г. възстановява Българския лекарски съюз, два мандата е негов зам.-председател. Зам.-министър на здравеопазването в правителствата на Любен Беров, Стефан Софиянски и Иван Костов. Първи директор на създадената през 1999 г. НЗОК. От 21 декември 1999 до 24 юли 2001 г. е министър на здравеопазването. В момента е почетен председател на Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване в София. Изпълнителен директор на здравноосигурително дружество "Доброволна осигурителна мрежа-Здраве" АД ("ДОМ-Здраве" АД) от 2004 до 2009 г., член е на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване.
"Проблемът е в асиметрията между наличните ресурси и очакваните услуги"

- Д-р Семерджиев, след анонса на здравния министър за създаване на втори стълб на здравното осигуряване смятате ли, че това може да се случи от догодина?

- Всяка глупост може да се случи в България - това е факт, който наблюдаваме много отдавна, но резултатите ще са поредната катастрофа. "Втори стълб" в здравното осигуряване е една недомислица, която, ако се въведе, ще вкара здравната система в непреодолими проблеми. Бих сравнил т.нар. втори стълб с нещо като апендикс, който, загнивайки, ще унищожи цялата система.

- Подходящ ли е моментът за демонополизация на Здравната каса и кои биха били другите играчи освен НЗОК, след като от август у нас няма здравноосигурителни фондове, а само застрахователи?

- НЗОК не може да бъде демонополизирана - може само да бъде поставена в конкурентна среда, но такива "подробности" не са в съзнанието на набедените "реформатори". Колкото до застрахователния бизнес в здравеопазването, трябва да знаете едно - САЩ още от времето на президента Бил Клинтън се мъчи да го обуздае и да вкара в здравеопазването здравноосигурителен елемент, но неуспешно. Причината за това е, че здравните застрахователи задържат около 60-65% от премийния приход, а до лечебните заведения, лекарите и съответно - пациентите, достигат маломерните 30-35% от финансовите средства. Тоест застрахователите се съпротивляват успешно срещу отнемането на такъв колосален ресурс. Не напразно застрахователният здравен модел на САЩ изсмуква средно по 9000 долара на глава от населението годишно и от 18% днес заплашва да достигне 29% от БВП към 2030 г. Това ще срине икономиката на САЩ. Само за сравнение нека да ви кажа, че НЗОК разходва за себе си около 2% от здравните вноски, а останалите 98% отиват в здравния сектор. Друг е въпросът, че управлението на тези пари е толкова лошо, че те не постигат целта си. Злоупотребите, особено в болниците, също са големи. Но това е криминален, а не толкова системен проблем. Едно конкурентно заместващо здравно осигуряване бързо би разрешило тези проблеми.

- Как според вас може да се промени здравноосигурителният модел у нас при условие, че здравната вноска на практика се плаща само от около 2-2,5 млн. души, а от здравните услуги се ползват 7 млн.?

- Това е голяма тема, аз вече маркирах решението - заместващо здравно осигуряване би помогнало, но след като ГЕРБ унищожиха доброволните здравни фондове, вече няма кой да изпълни тази функция на конкуренти на НЗОК в социалното здравно осигуряване. А фактът, че някой не желае да си плаща здравните вноски, е предимно политически и управленски проблем. Той е бързо решим, ако управлението в системата се поеме от професионалисти.

- Каква част от проблема с недофинансирането на здравните дейности може да се реши от подобрения контрол от страна на здравноосигурителните фондове (вече застрахователи) и каква част с промяна на процента на здравната вноска?

- Няма такъв проблем като недофинансиране. Проблемът е в асиметрията между наличните ресурси и очакваните услуги. Поради това никакъв контрол не може да реши подобен проблем, макар че контролът сам по себе си е важен в среда на измами и корупция. Проблемът с размера на вноската също е измислен - ако имате малка вноска, не следва да очаквате да получите всичко от здравеопазването, и съответно ще се наложи по-голямо доплащане, ако искате всичко. И обратно - ако вноската се увеличи, доплащането ще се минимизира. Всичко е въпрос на баланси и професионализъм, който бе изтикан в ъгъла от партийно-политически партизанлък.

- Какво според вас налага отново да се връщаме към основополагащи принципи и нескончаеми разговори за реформи?



- НДСВ положи основите на опорочаването на здравноосигурителния ни модел още през 2002 г., когато започна одържавяването и политизирането на НЗОК, а ГЕРБ довърши погрома през 2012 г., експроприирайки над 2 млрд. лв. здравни вноски и ликвидирайки доброволните здравни фондове, чиято пазарна ниша подариха на застрахователите. Най-големите персонални заслуги за унищожаването на здравното осигуряване в България и на здравеопазването като цяло носят Атанас Щерев, Антония Първанова, Ралица Агайн и Симеон Дянков. Те са съсипателите на модела и причинителите на огромни финансови и здравни щети и злоупотреби, загробили здравеопазването и здравето на българите.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница