05 юли 2013 г. Тема: здравеопазване



страница1/4
Дата05.03.2018
Размер0.61 Mb.
  1   2   3   4
05 юли 2013 г.


ТЕМА: ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ



ЕНП връща ГЕРБ в парламента?
Не е изключено ГЕРБ да ревизира позицията си за бойкот на парламентарните заседания в следващите седмици, макар темата да не е обсъждана детайлно в ръководството на партията, научи „Труд". Една от причините била, че от ЕНП са намекнали, че „Атака" трябва да бъде изолирана и работата на институциите да не зависи от националистите. Подобни са посланията и от европейската левица, признават от БСП.

„В Брюксел са притеснени, че две поредни управления в даден момент зависят от „Атака", обясни човек от централата на бившите управляващи. Там умували и дали отсъствието им от парламента вече не работи в тяхна вреда. „Все пак мисля, че хората, протестиращите не искаттози парламент, какво да правим в него", каза обаче ГЕРБ-ер. От партията на Борисов се тревожат дали ако не са убедителни аргументите им за връщане в парламента, протестите няма да се обърнат срещу тях.

По време на бойкота ръководството на ГЕРБ и софийските депутати всеки ден се събират в централата и вършат партийна работа. Не пропускат и случай да

„затапят"' левицата и ДПС с пресконференция по някоя актуална тема.

Народните представители от провинцията са си по места и работят с местните структури и организират приемни, показа проверка на „Труд". Избраници от Велико Търново обявиха, че имало идея депутатите от ГЕРБ от цялата страна от идната седмица да се събират в централата в София и да заседават в нещо като „парламент в сянка" разпределени по комисии. Идеята е да работят по конкретни законопроекти. Така законотворците щели да изпълняват служебните си задължения, заради които хората са гласували за тях, но без да се връщат в Народното събрание. Депутатът Евгени Стоев например обмисля да внесе законопроект, който да отмени наказателните лихви при преждевременно изплащане на ипотечен кредит. Сега това важи само за потребителските банкови заеми.

Членове на ръководството на ГЕРБ в София обаче не бяха чували за идеята за „парламент в сянка". Депутатът от ГЕРБ в Търговище д-р Дарин Димитров, който е гинеколог, пък работи по специалността си в частния си кабинет, докато бойкотира Народното събрание. Официална приемна депутатът не е отворил, но предстои да има такава в клуба на ГЕРБ. Там приема и сега, ако го потърсят. Той обаче следи какво става в парламента и призна, че при дебатите за смяна на шефа на НЗОК Пламен Цеков му се е искало да е в залата.

Депутатът от Разград Валентин Василев, който е ветеринарен лекар, също помага на пациенти, но само на приятелски начала, тъй като законът не му позволявал да работи официално. Тези дни преглеждам пациенти в кабинета си, каза депутатката от ГЕРБ д-р Даниела Дариткова. Бившата шефка на здравната комисия в предишното Народно събрание е джипи на около 3000 пациенти в Смолян. Русенските депутати от ГЕРБ обикалят по приемни и разговарят с граждани. Така е и в Плевен, Стара Загора, Шумен. Но не и в Монтана - Искра фидосова не се е появявала в града от началото на новия парламент.


Касата с нов управител до седмица

Махнаха Пламен Цеков, идва Румяна Тодорова
ДИАНА ТЕНЧЕВА

Очаква се на 10 юли парламентът да одобри д-р Румяна Тодорова за нов управител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), след като вчера освободи д-р Пламен Цеков. За предсрочното прекратяване на мандата му гласуваха 104 депутати, нямаше против и въздържали се.

Веднага след вота д-р Цеков заяви, че ще се посъветва с юристи как да оспори решението на Народното събрание. А от ГЕРБ заявиха, че ще сезират Конституционния съд. Дебатите по махането на Цеков продължиха повече от два часа и половина. В това време депутатите от БСП и ДПС изнесоха аргументи за неговото системно неизпълнение на задълженията и извършване на нарушения. Именно такъв бе мотивът, който Мая Манолова бе посочила като вносител на предложението за освобождаването на ГЕРБ-ера.

„Не е важно как ще се казва управителят на НЗОК, а какъв е стилът му на управление. Този в последните години бе на ликвидация", посочи д-р Нигяр Джафер (ДПС), председател на здравната комисия. Тя добави, че не с един акт Цеков е нарушавал правото на достъп до лечение на пациентите, особено с прехвърлянето на дейности от здравното министерство към касата. ,Д-р Цеков се прави на Господ и преценява кой по кое време да се разболява, че да получи лечение", добави Мая Манолова (БСП). Тя се аргументира с факта, че направления има само в началото на месеца, т. е. българите имат право да боледуват само тогава. „Не е ли това нарушение на достъпа на пациента до лечение?!", запита Манолова. Тя изброи и като системни нарушения предложените от Цеков методики, които са в ущърб на пациента. Става дума за методиката с орязаните бюджети на болниците, тази за цените и обемите на медицинските дейности, която бе отменена от ВАС. А трета - за медицинските изделия, бе обявена от КЗК за

дискриминационна и противоконкурентна.

Д-р Цеков отхвърли всички обвинения. „С нито един акт не съм нарушил закона. Управлявах НЗОК така, че като си тръгна от нея, да не се срамувам", посочи Цеков.

Според приетите вчера нови правила за избор на шеф на НЗОК парламентарните групи ще имат право да внесат своите предложения до 12 ч на 8 юли. А от 15 ч на 9 юли допуснатите кандидати ще се явят на открито изслушване пред здравната комисия. После - най-вероятно на 10 юли, следва гласуването им в пленарната зала. Печели този, който е събрал вота на над 50% от присъстващите депутати.


Парите за болниците – по нови правила
Здравната карта ще покрие белите полета, където няма клиники”

Резервирана съм, към връщане на онколекарства към държавата”


Д-р Таня Андреева е родена на 7 юли 1973 г.

Завършва медицина в София през 1999 г, а придобива специалност по акушерство и гинекология през 2006 г. Има специализация по патологична бременност и по пренатална диагностика в университетска болница в град Рен, Франция.

Защитава магистратура по здравен мениджмънт в Медицински университет в София през 2009 г.

Работи в Шейново като АГ специалист, а от 24 ноември 2011 г. до 29 май т.г. е изпълнителен директор на лечебното заведение.

На 29 май т.г. бе избрана за здравен министър.
С д-р ТАНЯ АНДРЕЕВА, министър на. здравеопазването, разговаря ДИАНА ТЕНЧЕВА

- Д-р Андреева, измина един месец откакто сте здравен министър. Вече съжалявате ли, че се съгласихте за поста?

- Проблемите са много повече, отколкото очаквах. Тъй като идвам от лечебно заведение, смятах, че проблемите са в болничната помощ. Оказа се обаче, че са навсякъде - и в доболничната, и във фонда за лечение на деца в чужбина, в агенцията по лекарствата, в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК)... Истинатае, че заех длъжността с чувство на отговорност. Премиерът Пламен Орешарски каза: „Там трябва да се свърши сериозна работа, мисля, че ти можеш да се справиш". В момента обаче е много трудно всички проблеми да бъдат изчистени, защото това не може да се случи за времето на един мандат. Винаги съм казвала, че за да върви здравеопазването в положителна посока, са нужни години. Т.е. трябва да има приемственост и добър диалог между екипите на Министерството на здравеопазването, независимо от коя политическа сила са. В крайна сметка това касае здравето и живота на всички нас. А типът поведение „политически нихилизъм" към свършеното от предшественика за мен наистина е неприемливо.

- Парламентът вчера отстрани управителя на НЗОК д-р Пламен Цеков. Очаква се БСП да издигне отново д-р Румяна Тодорова за шеф, т.е. вече ще работите с човек от вашия политически отбор. С кой от най-тежките проблеми на болниците ще се захванете заедно най-напред? Такъв например е преразходът в перото за онкомедикаменти.

- Да, при годишен бюджет от 107 млн. лв. за онкологични медикаменти към момента вече са изразходени 75 млн. лв. Т.е. бюджетът е правен, без да се вземат предвид реалните показатели или от хора, които не знаят как да го направят. Аз лично нямам обяснение. Истината е, че не съм работила в НЗОК и нямам опит там. Затова разчитам парламентът да избере компетентен човек, тъй като касата управлява огромен ресурс - близо 3 млрд. лв., и не мога да повярвам, че средствата просто не стигат, факт е, че се нароиха толкова болници, факт е, че договорните партньори също станаха много, а основният проблем е липсата на контрол. Лечебните заведения подават едни изпълнения на лечение, а няма механизъм, по който да се провери дали това наистина е така. Още нещо: няма регистри на пациентите. Съществува само един за онкоболните. Затова ще предложа на новия управител на НЗОК до края на годината да се изградят такива за диабетиците, астматиците, пациентите с хепатит и за психично болните. Т.е. когато няма обективност, на която да се стъпи, а регистърът е именно такава, много трудно е да се контролира изразходването на средствата.

- Ваш екип вече работи по Националната здравна карта (НЗК), която ще посочва в коя област колко и кои болници, отговарящи на посочени условия, ще получават пари от НЗОК. Докъде стигнахте с описването й?

- Със сдружението на общините договаряме кои фактори трябва да се вземат предвид при изготвянето на НЗК. В Европа основният принцип е достъпност и отдалеченост от лечебните заведения. Със сдружението се обединихме около тезата, че е важно да се включат също параметърът възраст на населението и географски особености. Знаете, че в планинските отдалечени райони, където живеят възрастни хора, единственият им транспорт в повечето случаи са каруците или трябва да извикат близки, които да ги превозят. Това безспорно трябва да бъде отчетено. Много важно е, че здравната карта ще посочи къде и какви лечебни заведения да има. Не само болници.

- Годишно 7-8 нови болници отварят врати и те също започват да черпят от бюджета на НЗОК. Т.е. средствата й се разпределят между все повече изпълнители

на медицинска помощ. Ще продължи ли тази тенденция, или ще заложите на сключването на договори само с болници, които отговарят на по-високи от настоящите критерии?

- Има два принципни въпроса. Всички болници, независимо от собствеността си, са равнопоставени. Не може да ги делим на държавни, общински и частни, факт е обаче, че частните болници в момента не работят по правилата, по които лекуват пациенти държавните и общинските, а именно - когато дадена дейност е плащана от НЗОК, тя не може да има друг източник на финансиране. Всички обаче знаем, че в частните болници не е така -там освен че плаща касата, плащат и пациентите. Не казвам винаги, но често. По темата вече сме говорили с председателката на здравната комисия д-р Нигяр Джафер и заместника й д-р Емил Райнов, с лекарския съюз и с една от асоциациите на частните болници. А другата седмица имам среща и с втората. Та на първата организация казах: „Ако искате подкрепа за частните болници, трябва да работите при същите условия като държавните и общинските". Така много рязко поставих проблема със спешната помощ, от която частните лечебни заведения бягат. Това ще се промени.

- Те бягат и от сключването на договор по евтините клинични пътеки, но точно обратен е и интересът им към скъпите...

- Да, така е. Само че щом получаваш, трябва и да даваш - ще работиш и по евтини, и по по-изгодни клинични I пътеки, защото получаваш от парите на хората. В крайна сметка парите от здравните осигуровки са взети от всеки един от нас.

- Какво тогава ще направите?

- Въвеждаме равни правила. Който иска да работи по тях, ще получава финансиране от касата. Който не иска, може да мине изцяло на кешови плащания от пациентите. Говоря най-вече за частните болници, защото при общинските и държавните няма такъв проблем.

- Т.е. целите по естествен път да намалите договорните партньори на НЗОК, което ще осигури по-голямо финансиране на оставащите?

- Да. Другото много важно нещо е, когато се дават разрешителни за дейност, те да не се отсъждат само по документация, а да се провери дали тя отговаря на актуалното състояние. Прави впечатление, че в болниците „странстват" едни дипломи, но без физически лица към тях. А знаем колко е важно наличието на специалисти, за да получат болниците по-високо ниво на компетентност. Разминаванията между хартията и фактическия състав обаче водят до затруднения в процеса на лечението, особено в заведенията със спешни отделения. При тях от практиката става ясно, че на дежурствата няма достатъчно анестезиолози. В повечето случаи те са на разположение. Това пряко поставя в риск пациентите от спешните отделения.

- Във Франция, ако искаш да разкриеш болница в Париж, а там квотата за съответното лечебно заведение е изчерпана, те пращат да го изградиш в Лион, да кажем. V нас такива ограничения няма, затова 1/3 от болниците са в София. Как ще ликвидирате тази диспропорция?

- Да, това ще са последствията именно от здравната карта и обезпечеността, която тя ще гарантира във всеки регион. По тази причина в момента аз не разписвам разрешителни за дейност на нови болници. И намерението ми е, докато не стане готова картата, да не се отварят нови болници, за да се ликвидират диспропорциите. Има цели райони около Лом, в Югозападна и Югоизточна България с бели петна по отношение на наличието на здравни заведения. Примерно за живеещите в Източните и Западните Родопи е много трудно да стигнат до областната болница. Вземете и Девин -17 души са починали там миналата година, защото не им е оказана помощ навреме.

- Докога ще е готова здравната карта?

- Много се надявам до края на годината. Още повече че основната информация по отношение на инфраструктура, географски особености и т.н. вече я имаме. Остава само да се впишат правилата, по които и в Европа се правят здравните карти. Заложили сме срока за изготвянето на нашата карта и в Националната здравна стратегия, която пък ще е написана до дни. В нея едно от основните направления ще бъде спешната помощ, човешкият ресурс, превенцията и профилактиката. Дори когато се планира годишният брой лекари за обучение и след това специализацията им, е

важно да знаем какви болници имаме и с какви представени специалности в тях. Т.е. и в това отношение не може без здравна карта.

- Как приемате идеята за връщането на държавата в плащането на онколекарствата? И съгласна ли сте отново нашето здравно министерство да стане единственото в ЕС, което се занимава с търгове на медикаменти?

- Това, което не си представям, е министерството да не отговаря примерно за хората с репродуктивни проблеми. Затова от догодина фондът ин витро отново ще мине на финансиране към МЗ, както интензивните грижи и ваксинопрофилактиката. По отношение на онкомедикаментите съм с резерви. Според мен децентрализацията на доставките е по-добрият начин, по който пациентите по-бързо могат да получат терапията си. Единственият негатив е, че когато процедурите се правят от болниците, цените се завишават. Независимо че преди това НЗОК е издействала те да са по-ниски. А когато търговете се правят централизирано, нормално е цените да падат. Тук обаче добре трябва да се преценят плюсовете и минусите. Но без проблем НЗОК може да работи по методиките, които е използвало МЗ. Така няма да се стига до поскъпване.

- Това е въпрос на желание.

- Да. Затова, когато дойде новият управител на НЗОК, ще го посъветвам да заложи на такъв модел на договаряне. В никакъв случай обаче няма да му се меся в работата. Сторих го с Пламен Цеков, защото абсолютно всички - и лекари, и съсловни, и пациентски организации, бяха недоволни от работата му.


След като всички я поискаха
Падна главата на шефа на НЗОК

Цеков: Всеки човек на мое място би си направил харакири
ПОЛИ ПАНТЕВА

Депутатите отстраниха от поста му шефа на здравната каса д-р Пламен Цеков, след като оставката му бе поискана както от съсловните организации, така и от самия здравен министър д-р Таня Андреева.

Цеков бе призован доброволно да подаде своята оставка и от ръководството на БСП. Само преди два дни червеният лидер Сергей Станишев заяви, че трябва по проблема да се реагира възможно най-скоро в интерес на гражданите. Именно така се стигна и до гласуването в парламента, предложението за което бе внесено от зам.-председателя на НС - Мая Манолова.

Предсрочно

Вчера то бе разгледано като първа точка от пленарното заседание, а депутатите единодушно одобриха предсрочното прекратяване на мандата на Цеков със 104 гласа „за" и без против и въздържали се. Кандидатури за новата управа на НЗОК ще се приемат до понеделник, а ден по-късно, на 9 юли, ще има открито заседание на здравната комисия за избор на нов шеф. Основните мотиви, които бяха изнесени по време на обсъждането преди гласуването на депутатите, бяха липсата на диалог между касата и съсловните организации, орязаните бюджети, проблема с онколекарствата, лимитите и новите методики, приети по време на управлението на д-р Цеков, протестът на

здравните работници и липсата на прозрачност в управлението на НЗОК.

Фалит

„Д-р Цеков предизвика и доведе здравната система на практика до финансов колапс и фалит. Никой в държавата не знае как този човек харчи парите на здравноосигурените лица. Говорим за 3 млрд. лв.", каза от парламентарната трибуна вносителката на предложението за премахването на Цеков -Мая Манолова. В същото време самият Цеков заяви, че не откривал никакви доказателства за тези твърдения, след което допълни: „Всеки човек на мое място след подобни обвинения би си направил харакири. Аз обаче ще си тръгна с усещането за добре свършена работа. Всеки, който е имал нужда от медицинска помощ, я е получил и за това е платено". „Да, имаме неразплатени средства, но те са за здравно неосигуени родилки и пациенти на интензивни грижи, а за тях пари трябва да преведе здравното министерство, което така и не се е случило до момента", заяви още той.




ВУЗОВЕТЕ СПИРАТ ПРИЕМА НАСТУДЕНТИ ОТ ЕС
Медицината скача на 4 бона
Вдигат таксите за българи, ако не върнат платеното обучение

Чужденците у нас са 6 паника, не могат да завършат
СТАНИСЛАВ ДИМОВ

Българските студенти по медицина ще трябва да броят по 4328 лева годишно за обучението си, ако държавата не върне платеното висше. Увеличението на таксата им ще е с около 900 лева.

Това заяви пред „Телеграф" председателят на Съвета на ректорите проф. Ваньо Митев. От тази есен университетите не могат да записват кандидати в платена форма. Това значи, че ректорите трябва да прекратят приема на чуждестранни студенти от Европейския съюз. Досега те плащаха по-високи суми от българските студенти, за да се обучават у нас. Платеното обучение обаче функционираше само две години, и то като антикризисна мярка за висшите училища. Премахването му ще донесе огромни загуби и може да докара до фалит част от най-добрите ни вузове.

Загуби


Според проф. Митев само медицинските университети у нас ще загубят около 32 млн. лв. В момента в най-големия от тях - този в София, има 925 чуждестранни студенти. „Това е около 40% от всички, които се обучават при нас. Те носят на университета по 15 млн. лв. годишно. Ако платеното обучение не бъде върнато, аз като ректор ще се принудя да вдигна максимално таксите за българските студенти, за да покрия загубите и дупките в бюджета. Българите трябва да плащат по 4328 лв. годишно. Това поставя нашите студенти в онеправдано положение. Навсякъде в Европа има възможност студентите да си плащат, за да учат. В момента ние нямаме правно основание да ги запишем да учат. Да не говорим, че студентите от ЕС, които идват при нас, са изключително подготвени. Когато един университет има много чуждестранни студенти, той вдига своя авторитет", категоричен беше шефът на Съвета на ректорите. Заради спряното платено обучение всички чуждестранни студенти от ЕС са в паника. Университетите нямат право да им вземат парите и да ги запишат в горен курс.

Така реално те не могат да продължат висшето си образование.

Удължаване

Всички ректори са категорични, че платено обучение трябва да има. Ето защо проф. Митев вече е разговарял с просветния министър проф. Анелия Клисарова и е поискал удължаване на действието на постановлението, с което беше вкарана платената форма. „През следващата седмица парламентът трябва да го гласува. Надявам се да няма депутат, който да е против. Искаме платено обучение още две години. През това време ще търсим трайно решение на проблема. Готови сме да предложим нов Закон за висше образование, който да го регламентира", добави проф. Митев.




Няма да пипат тарифите в Пловдив
ЕЛИ КРУМОВА

Пловдивските университети също настояват срокът на платеното обучение да бъде удължен. В противен случай би настанал хаос и с младежите, които в момента учат платено и вероятно няма да успеят да се дипломират и с новия прием от септември. „Изтича постановлението, защото имаше смяна на правителството, на екипи в министерството и оттук дойде проблемът. Но се надяваме документално всичко да бъде решено до септември. Все пак има достатъчно време до новата учебна година. В момента на първо място сме ангажирани с приема по държавната поръчка", коментира зам.-ректорът по учебната дейност в Медицинския университет в Пловдив проф. д-р Мария Куклева. Тя уточни, че е оптимистично настроена в търсенето на решение по проблема. Според думите й таксите за държавния прием за учебната година вече са приети и едва ли ще се стигне до тяхното увеличаване.




Дават 2 години отсрочка
Платеното обучение ще продължи да съществува в следващите две години. То ще бъде както досега - в рамките на 5% от държавния прием за българи и граждани на Европейския съюз. Това решиха членовете на парламентарната комисия по образование на първото си заседание. Проблемът с приема на чуждестранни студенти беше внесен от просветния министър проф. Анелия Клисарова. Според нея платената форма е необходима на университетите и премахва-.нето й ще доведе огромни загуби за висшите училища. Очаква се предложеният проект за промени в закона за висшето образование да бъде внесен в парламента за гласуване.


Ще зейне още по-голям дефицит на лекари
ДОБРОМИР РАДУШЕВ

„Това е абсурдно, не подлежи на коментар!". Така реагира ректорът на Медицинския университет във Варна проф. Красимир Иванов на варианта платеното обучение да отпадне. „Такова решение е неприемливо и ще доведе до катастрофа в медицинското образование, а оттам и в осигуряването на кадри за родната медицина", прогнозира още специалистът. „Загубите само за медицинските вузове ще бъдат над 30 млн. лв. При новото положение ще трябва да се натоварват българските граждани с непосилни

такси за следване, които да компенсират тези загуби. В Европа има дефицит от над 1 млн. лекари и около 3 млн. медицински кадри. Ако сега там започнат приема на необходимия им брой, те ще бъдат готови за работа след 10 години. Досега у нас медицинските университети обучаваха такива кадри и в България нямаше недостиг на лекари. С платеното обучение на чуждите студенти пък се създаваха условия за по-ниски такси за българите. Сега този процес се прекъсва и ще отвори дефицит, който и след 10 години няма да може да се компенсира", смята проф. Иванов.


Членът на Надзорния съвет на НЗОК Пламен Таушанов:




Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница