05 юни 2012 г. Тема: здравеопазване



страница1/3
Дата07.08.2018
Размер417.47 Kb.
  1   2   3
05 юни 2012 г.


ТЕМА: ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ



Пушачите намалели с 2-3 на сто за година
С 2-3% намалели пушачите у нас през 2011 г. и вече палели цигари 39 от 100 българи, съобщи здравното министерство. Основните причини били частичните законови ограничения и поскъпването на тютюневите изделия.



Всички кокошки у нас – щастливи
"Към тази сутрин няма нещастна кокошка в България. Всички ги ощастливихме и вече не ни грози санкция от ЕС", заяви вчера във Велико Търново министърът на земеделието Мирослав Найденов. Изпълнението на евроизискванията за хуманно отношение станало преди крайния срок, който бил 30 юни. В България имало 122 птицеферми, в които се отглеждали 2,33 млн. щастливи кокошки.

Инспекторите на агенцията по храните пък са затворили вчера първата мандра заради продажба на масло с растителни мазнини. Дряновското млекопреработвателно предприятие "Милпак"е засечено втори път в нарушение. В маслото " Ния класик" се съдържали растителни съставки и се заблуждавали потребителите, че продуктът е изцяло от мляко.

Вчера спря да работи и екарисажът за животински отпадъци в Шумен. Ще платим задълженията си към него, които са за 2,6 млн. лв., обеща шефът на агенцията по храните Йордан Войнов. Но намекна и че труповете могат да се карат и в Румъния, където изгарянето им струвало по-евтино. Предстои и промяна в закона, според която стопаните ще плащат за унищожаване на животински отпадъци.


Десислава Атанасова: Бивш пушач съм, паля по 1-2 цигари дневно

Министърът на здравеопазването Десислава Атанасова в интервю пред вестник „Труд"
„Правя много сполучливи опити да спра пушенето. Мога да се похваля, че съм почти бивш пушач.

Позволявам си по една-две цигари дневно, не повече."




Българската икономика е като настинал пътник на борда на „Титаник"
Фактите са ни известни и преди докладите на Брюксел, интригата е кой как ще успее да ги представи у нас
С поредица от доклади и препоръки през изминалата седмица ЕС даде пълна кръвна картина на състоянието на българската икономика. Представете си пътник на „Титаник", когото корабният лекар успокоява, че еритроцитите му са в норма, макар че холестеролът му е висок, както и кръвното налягане. Лекарят му напомня също така, че е занемарил личната хигиена и не отделя еднакво внимание на всички части от тялото си - така че да не се сърди, че няма място в първа класа. Капитанът и счетоводителят пък го хвалят, че е успял все пак да събере пари за билет, без да затъне в непосилни борчове. За да не се възгордее особено обаче, те настояват да се замисли сериозно за бъдещето си: входните тестове за интелигентност показват, че е с нисък IQ, а и не полага достатъчно усилия да развива интелектуалните си способности. На този фон счетоводителят се съмнява, че ще е способен да си върже бюджета занапред, така че да не се разпуска в корабната лавка.

При един безметежен круиз такова внимание щеше да е много мило и полезно за нашия пасажер

Но на борда на „Титаник", то не му помага да разбере и да се справи със съдбата си. Той вижда, че може би е в по-добра форма от някои от напълно или частично парализираните си съседи, но пък е доста слабичък, за да плува сам из ледения океан.

Тази алегория драматизира прекалено ситуацията в еврозоната, която най-вероятно ще

преживее сблъсъка с айсберга. Но пък и от докладите на Брюксел хората могат да останат с впечатление, че както "Титаник" не е можел да потъне, така и в ЕС сериозна криза не може да има. Ако на пасажерите състоянието започне да се влошава, ЕС препоръчва по-строга диета, евентуално кръвопускане и повече интелектуални занимания.

Фактите. България е сред ЕС отличниците по фискална дисциплина. Правителството влиза в рамките от 3% дефицит и 60% дълг (спрямо БВП) и вече покрива и останалите макропоказатели за членство в еврозоната. Дългът е всъщност много по-нисък (около 16% от БВП). Макар ЕК да е скептична относно бюджетните прогнози през 2012-2013 г., тя все пак също предвижда растеж - 0,5 % през 2012 г. и 1,9% през 2013 г.

На този позитивен фон процедурата за свръхдефицит е прекратена за България (както и за Германия), което е добра новина във време, в което България ще търси финансиране на международните пазари.

Същевременно Брюксел отчита множеството по-дългосрочни и по-тежки за решаване проблеми, с които България не се е справила. Такива са огромният брой здравно и социално неосигурени хора, както и липсата на контрол и на критерии за отпускане на пенсии за инвалидност. Тези два фактора могат да подрият съществено финансовото здраве на държавата. Също така за Брюксел е ясно, че нашата финансова стабилност е постигната на много ниско ниво на жизнен стандарт:

дипломатично казано, „процентът на хората, изложени на риск от сериозни материални лишения, в България е най-високият в ЕС, като възрастните хора и децата са особено засегнати". Ромската интеграция също все още остава пожелание. Безработицата сред ромите и младите е

много висока. Остават и тежки структурни проблеми в образованието. Процентът на хора с трудности в четенето, по математика и по точни науки в България е най-високият в ЕС (по данни на PISA от 2009 г.). Равнището на научните изследвания и иновациите е ниско.

Според Брюксел инвестициите за научно-изследователска и развойна дейност трябва да бъдат увеличени, за да бъде постигната целта от стратегията „Европа 2020", а за иновациите трябва да бъде създадена подходяща стратегия. И за капак следва тревожната констатация, че понастоящем административният капацитет на България е недостатъчен

за правилното управление и поддръжка на пътните, железопътните и водните инфраструктурни проекти (нещо, което е приоритет за правителството).

Ако трябва да обобщим, успехите ни са основно в сферата на фискалната дисциплина (което не е малко), но ни предстои да решаваме задачи, които останалите в ЕС отдавна са решили (може би единствено без Румъния). За догонването ще е необходим значителен финансов ресурс или пък много време. Времето може да е пари, но едно е да разполагаш с пари, а друго е с време (какъвто май е нашият случай).

Не знаехме ли вече тези неща?

Всички тези факти ни бяха известни и преди докладите от Брюксел: както в други случаи интригата е дали правителството ще успее да ги интерпретира като „позитивни", или пък напротив - опозицията ще успее да ги представи като критика от страна на Брюксел.

Фактите, както виждаме, дават храна и на двата непълни прочита. По-интересно е обаче защо това надиграване на СПИН доктори, анализатори и ПР агенции продължава да се случва. Отговорът е ясен -сериозна липса на доверие в собствения политически елит като цяло.

Според едно изследване от 2009 г. само 14% от българите вярват, че веднъж избрани, политиците се съобразяват с техните желания и интереси; едва 16% пък вярват, че страната се управлява в интерес на всички (Pew Global Attitudes Project 2009). Нещата не се променят много и през 2011 г.:

14% вярват на политическите партии изобщо (Евробарометър 76).

За сметка на това българите са абсолютни шампиони по доверие в ЕС с 59% (за сравнение следващите по доверие са естонците с 51 %). Телевизията е другият авторитет у нас: тук отново сме европейски шампиони със 73% доверие.

Тези числа изглеждат взаимосвързани: когато гражданите не вярват на политиците, които са избрали, има нужда от постоянен мониторинг на техните действия. ЕС и телевизиите са двата основни инструмента на този мониторинг. Така както няма страна, в която докладите от Брюксел да се обсъждат толкова много, така няма и страна, в която денят да започва с два часа политически предавания, през които дефилират министри, опозиционери, анализатори, както и професор Вучков.

Наблюдението и прозрачността са елемент на доброто управление, но далеч не го изчерпват обаче. Това, че знаем какви са проблемите, не значи, че сме намерили тяхното решение. Досега българските елити можеха да оставят страната на европейски автопилот и да разчитат на общия навигационен разум. Но какво ще стане, ако се окаже, че „Титаник" все пак може да потъне?

Може ли легитимността на ЕС да се използва от родните политици за собствения им рейтинг - това, като че ли е въпросът на въпросите на съвременната политика. Всеки има тук свой отговор и подход. ГЕРБ и Борисов са най-добрият приятел, ученик и последовател на Меркел в нейните финансови диети: ние сме пример за дисциплинирана периферия. Президентът Плевнелиев направи заявка да проведе собствен мониторинг на базата на критериите на „Европа 2020". Засега обаче Брюксел решително го изпреварва и не е ясно какво ще добави президентството към констатациите от вече обсъдените доклади. Най-големият политически капитал на Стани-шев в момента е председателството на европейските социалисти. Кунева пък иска да превърне ЕС докладите в програма на собствената си партия. Всички тези стратегии са похвални, но те също издават комплекс за малоценност. Разбира се, най-глупаво е човек да се бори с този комплекс, като се противопоставя безцелно на Брюксел по линията на родния национализъм. Но тревогата е, че липсата на административен и управленски капацитет не се ограничават само до пътищата и инфраструктурата.

Диагнозата

Докладите на ЕС за състоянието на икономиката в България повдигат сериозни въпроси за състоянието на ЕС като цяло. Проблемът е, че перспективата дори за отличниците в периферията е по-скоро негативна. Без обща стабилизация и растеж дори и тези, на които еритроцитите и холестеролът са им в норма, може да се издавят. Българските и европейските политици няма защо да надничат с цел преписване в тетрадките си обаче, защото план на що-годе прилична курсова работа по темата засега не се вижда. Новият президент на Франция размаха предизборно тетрадката си: дано вътре да има разумен текст. Ако тетрадките на всички се окажат празни, ще продължим да си мерим кръвното и да се надяваме, че нашият евро -„Титаник" не може да потъне.



Даниел Смилов, политолог, Център за либерални стратегии


Ролф Шлотерер: съветник на вицепремиера Цветан Цветанов Страхуват се от БОРКОР, защото имаме решения
При вас много неща са невъзможни без корупция
ЛЮБОМИР ДЕНОВ

- Г-н Шлотерер, вие сте вече 3 г. в България. Какво ви впечатлява особено в родната действителност?

- Много неща ми правят впечатление. Не мога да не отбележа например, че тук много неща се персонифицират. Личността на шефа на дадена институция е по-важна от самата институция. В България всичко се издига и пада заедно с личността на ръководителя.

- Това отнася ли се и за БОРКОР, чийто шеф Румен Миланов бе уволнен неотдавна?

- За БОРКОР персоналните промени нямат особено значение, тъй като проектът не се променя. Освен това Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност като структура отговаря на всички изисквания на закона. Главното в случая е съдържанието на проекта и той по никакъв начин не е засегнат от подобни обстоятелства.

- Излиза, че БОРКОР е някакъв остров в родната действителност, за който не се отнасят горните наблюдения?

- По принцип БОРКОР е нещо ново, нещо различно, което не съществува в други държави. Не бих го определил обаче като остров, защото островът е нещо само за себе си, независимо от сушата. По-скоро бих го сравнил със сърдечен имплант, нов орган, който тялото по принцип пробва да отхвърли. В нашия случай, за да се спре естественото отхвърляне на чуждото тяло, около него трябва да израсне собствена материя. Сърцето в случая е нашият проект - БОРКОР, а Центърът е структурата за реализацията на проекта. Проектът БОРКОР е базиран върху аналитични разработки, които предлагат конкретни резултати. Много хора обаче все още не ни разбират

- И премиерът ли не ви разбира, след като обяви, че не е доволен от БОРКОР?

- Той каза, че е недоволен от работата на центъра, а не от антикорупционния проект. Проектът БОРКОР е възможен само благодарение на политическата воля на това правителство. Ние от самото начало се движим по проектния план и го спазваме в детайли. Дори го изпреварваме, защото вече работим по въпроси, които не бяха предвидени. Например разработването на антикорупционни мерки трябваше да започне през следващата година. Тогава, когато всички анализатори бъдат обучени, когато инфраструктурата и базата данни са готови, когато получим достатъчно данни за анализ, когато софтуерът бъде разработен. Може ли незавършен хотел да приема гости? Не може, разбира се. Но при нас май ще стане чудо - в процеса на строеж ние вече даваме стаи. Ускоряваме темповете, защото и правителството, и обществото нямат търпение да видят конкретни резултати от борбата с корупцията.

- Г-н Шлотерер, българите вече 20 г. чакат нещо да се случи! Затова сме нетърпеливи!

- Разбирам. Но за 20 г. преход нищо не се е променило в системата, а сега искате да стане за 1-2 г.

- Защо, къде бъркаме?

- Много са грешките. Една от тях са методите,с които търсите причините за корупцията. Анализите, които правим ние в БОРКОР, например, започват там, където завършват досегашните.

- Каква е разликата?

- Разликата е в това, че ние не слагаме точка след описанието на проблема, а оттам започваме същинската работа. Много институции са пробвали да анализират причините за корупцията в България, но по-скоро са се задоволявали с трупане на информация. При нас тази информация се обработва по специална методика, която търси слабите места в системата, позволяващи на корупцията да живее.

- Защо нашите анализи са стигали само до това ниво - съзнателно или от неумение?

- В някои случаи не са налице подходящи инструменти - както технически възможности, така и ноу-хау. Необходими са и висококвалифицирани специалисти. Иначе се получава като при футбола - всеки разбира и дава съвети, но от това отборът не става по-успешен. Досега в България е имало антикорупционни стратегии и екшън планове, които обаче са разкривали само симптомите, а не причините за корупцията. Затова липсва необходимата ефикасност. Все едно да лекуваш болния от пневмония със сироп за кашлица. Вашият бял дроб така няма да бъде излекуван. Трябва ви друго лечение.

- Защо има скрита, а понякога и открита съпротива срещу БОРКОР?

- Има два два вида реакции срещу БОРКОР. Първият е дело на политически сили, предимно опозиционни, а вторият - на някои медии, провокирани от корпоративни интереси. Освен това доста от нещата, които бяха написани за БОРКОР, са дело на мними експерти, които дори не са се опитали да разберат смисъла на БОРКОР.

- Кой се страхува от БОР-

КОР?

- Страхуват се всички, които смятат, че корупционните им схеми няма да могат да работят така спокойно, както досега. Негативните реакции всъщност са знак, че почват да ни приемат сериозно. Вече ясно се вижда, че ние подхождаме много систематично и методично към проблема. Може би се движим малко по-бавно, отколкото на хората им се иска, но затова пък действаме ефикасно. Боят се още затова, защото още в началото хванахме бика за рогата - първата област, с която се заехме, е обществените поръчки -областта, в която се печелят най-много пари. Там корупцията е най-широко разпространена и необходимостта от действия е неотложна. Страх ги е затова, защото и решението, което прилагаме, е високотехнологично и модерно. Път за отстъпление обаче няма. Ние сме обречени да успеем Защото освен всичко друго Европейската комисия иска до средата на 2016 г. обществените поръчки в държавите членки да се провеждат изцяло по електронен път.



- Как обаче ще реагирате, когато параметрите на заданията се спускат отгоре така, че да спечели точно определена фирма?

- По принцип всички дейности, в които участват хора, са уязвими. Голямото предимство на нашия подход е, че ние можем да установим корупцията още в нейния зародиш. Ако досега авторите на корупционните механизми са бъркали в меда, то отсега резултатите от работата на Центъра ще им пречат да създават и прилагат корупционни схеми.

- На единствената пресконференция на БОРКОР обявихте, че вашият метод е близък до логическите правила, открити от българския учен Христо Смоленов в артефакти от варненското златно съкровище от 4600 г. пр. Хр.

- Така е. Аз знаех, че още древногръцките философи са се занимавали с въпросите на логиката. В България обаче бях приятно изненадан от изводите на Христо Смоленов, че принципът на логиката е бил прилаган край днешна Варна много преди гърците. Смоленов открива, че артефактите от Варна - бижута или предмети от тогавашния бит, изразяват определени математически и геометрични стандарти Именно заради евристичния подход на Смоленов го поканих да се включи в обучението на анализаторите на БОРКОР. Всъщност аз се радвам, че с нашия софтуер де факто връщам една система, която е съществувала по тези земи преди 8000 г.

- По какво българската корупция се различава от тази в Германия?

- Други са проявленията на корупцията тук, други са и причините за нея. При вас много неща не биха били възможни без корупция.

- Какво например?

- Здравната система не би могла да функционира, без да се налага плащане под масата. Хората плащат не защото са престъпници, а защото искат да се излекуват. Но такъв е сценарият. И актьорите в този сценарий не играят с удоволствие, а защото са принудени да го правят. За мен особено потресаваща е търговията с кръв. Иначе отвън нещата изглеждат еднакво - и в България, и в Германия. Но само отвън. Главният прокурор Борис Велчев го каза много точно: „В България властва системата на колективната безотговорност".

- А как е в Германия?

- В Германия работи система на разпределената отговорност.

- Защо у нас става така?

- Една от причините е, че в България нищо не се случва без указания отгоре. Докато в немската йерархична пирамида се работи дори да го няма върхът на пирамидата. Решенията се вземат на ниво експерти, които са отлично образовани и подготвени. Звеното над тях - шефове на отдели и дирекции, осъществява необходимия контрол. А върхът на пирамидата, да речем министърът, определя политиката, решава стратегическите въпроси.


Ролф Шлотерер работи в България от март 2009 г.

Завършил е полицейска академия в Баден-Вюртемберг

Служил във флота и в криминалната полиция в Щутгарт

С диплома по стопанско управление за висши ръководни кадри в полицията

Чел лекции в академията за ръководни полицейски служители в Мюнстер. 16 години обучавал правоохранители за борба с икономическата престъпност

Преди да дойде в България, 2 г. е ръководил туининг проект "Антикорупция" към МВР на Румъния

Женен, с две деца


ТВОЯТ ДЕН

Може да закрият два диспансера в Хасково
- пневмофтизиатричния и кожно-венерическия, стана ясно на последната сесия на общинарите. Белодробният стационар е натрупал 208 443 лв. загуби, а кожният -181 393 лв. За разлика от тях т. нар. психодиспансер е с положителен баланс от 250 000 лв., а онкологичния - на плюс с 15 000 лв. Последните обаче са на държавна субсидия. „Мярката ще последва, ако новите управители не се справят със ситуацията", обяви кметът Георги Иванов.


Хакнаха сайта на здравното министерство
Сайтът на здравното министерство стана жертва на хакерска атака вчера и за кратко не работеше. Отговорност за атаката поеха "Анонимус България", които обявиха на сайта си, че действията им са в знак на протест срещу здравната политика в страната.

"Здравейте, решихме да ударим сайта на Министерството на здравеопазването. Това е втора атака към този сайт, защото ни писна да не се съобразяват с нас", заявяват от "Анонимус България". В съобщението на сайта им се казва още: "Не сме съгласни всеки месец да се удържат пари от доходите ни за осигуровки, а когато имаме нужда, да получаваме медицинско обслужване под всякаква критика за стандартите на 21-ви век, както и да се налага да даваме пари под масата. Искаме когато има нужда от линейка, тя да идва навреме и да получаваме здравно обслужване на необходимото за ЕС ниво. Искаме да се направи реформа в здравеопазването, в чиято основа да е ясно, че пациентът е преди всичко човек. Да е ясно, че медицината преди всичко има за цел да спасява човешки животи и е хуманна наука, а след това индустрия за милиарди".

От "Анонимус България" настояват също така да отпадне необходимостта безработните да плащат здравните си осигуровки.


Глобиха фирма за имитация на опаковка на лекарство
Комисията за защита на конкуренцията наложи имуществена санкция в размер на 86 725 лв. на "Натурфарма България" ЕООД за имитация и постанови незабавно прекратяване на нарушението, съобщиха от КЗК.

Производството е установила висока степен на сходство в дизайна на хранителните добавки, предназначени за намаляване на болките в ставите - "Артростоп" на "Валмарк" АД, Чехия, и "Артрогард" на "Натурфарма България" ЕООД. "Артростоп" присъства на българския пазар над 8 години - четири години по-рано от конкурентния му продукт, се посочва в съобщението.

КЗК смята, че "Артрогард" в голяма степен наподобява "Артростоп" по отношение на цвета и съчетанието на елементите на опаковката, с което създава реална опасност от възникване на заблуда у потребителите. За това допринася и обстоятелството, че хранителните добавки за стави се използват от специфична възрастова група, при която вниманието към разграничаването на продуктите в сходни опаковки не е така остро. Водещият интерес би бил предназначението, илюстрирано от изображението на става, а дребният шрифт, указващ производителя, лесно би могъл да бъде подминат или трудно разчетен, посочват от комисията.

При определяне на санкцията КЗК е взела под внимание тежестта и продължителността на нарушението.




188 ХИЛ. ДУШИ СА ЗДРАВНО-ОСИГУРЕНИТЕ БРОВОЛНО
Броят на здравноосигурените лица в дружествата по доброволно здравно осигуряване е 188 154 души, показват обобщени данни към 29 февруари на Комисията за финансов надзор (КФН). Брутният премиен приход за 2011 г. на дружествата по доброволно здравно осигуряване е 40 375 хил. лв., като се наблюдава спад от 4,2% на годишна база. Увеличава се конкуренцията на пазара между дружествата за доброволно здравно осигуряване, като делът на първите 3, 5 и 10 компании намалява. Най-голям е делът на пакетите "Други здравноосигурителни пакети" (32,2%) и "Извънболнична медицинска помощ" (22,3%). Изплатените претенции по доброволно здравно осигуряване са в размер на 23 786 хил. лв. и намаляват с 3,1% на годишна база.


Всезнаещият президент
Крайно време е държавният глава да престане да ни назидава като неграмотни аборигени
Иван Ангелов

Вече четири месеца имаме нов президент. Той проявява висока активност в широк периметър, далеч извън конституционните му функции, в т.ч. и по икономическа тематика. С поведението си на всезнаещ той продължава и дори задълбочава традицията на своите предшественици. Раздава назидателни поучения със самочувствието на първооткривател, който знае всичко по-добре от всички. Внушава ни се, че всичко, изречено от президента, е синтез на мъдрост. Първо, това не е вярно! Второ, по принцип това не е най-доброто поведение за президент, но когато прекалява с нравоучения, става неприятно дори за средно грамотните хора. И досадно за специалистите в съответната област. То ни напомня и натрапва близкото тоталитарно минало на почти същото примитивно равнище. Работил съм много години в западноевропейски страни и като служител на ООН съм посещавал десетки други в различни части на света. Такова чудо никъде не съм виждал, освен в някои най-назадничави африкански държави! Изявленията му по икономическа проблематика все повече ме тревожат. На Т. Живков бяха необходими много години, докато си въобрази, че може да поучава всички - учители, инженери, химици, физици, биолози, лекари, икономисти, финансисти, банкери, агрономи, специалисти по "лазарна" (както я наричаше) техника, по "мултипликатора" и мн. др. На новия ни президент се оказаха достатъчни 3-4 месеца, за да си въобрази, че може да прави същото. Напоследък ни ограмотява по тясно професионална тема като клъстърите, но дали знае, че корените на това понятие са в книгата на видния английски икономист Алфред Маршал "Принципи на политическата икономия" от 1890 г., че понятието бизнес клъстър беше въведено от големия американски учен икономист Майкъл Портър в 1990 г. и доразвито от нобеловия лауреат Пол Кругман през 1991 г. Питам се: с това ли трябва да се занимава един президент? И нещо повече. Нашият президент започна да поучава дори европейски и световни лидери по свръхсложни проблеми на съвременната политика и икономика, до които никога не се е докосвал. И да изпада в смешни ситуации. За последната среща на НАТО в Чикаго той заяви "разговарях с близо 50 президенти и премиери и с всички имах какво да си кажа". Чудно как е успял да го направи за два дни - 20 и 21 май, наред с присъствието на заседанията, спането и други неотложни нужди! И какво ли са си казвали? Тук ще се спра на няколко предимно икономически проблема: Първо, при последното посещение в Италия нашият президент смята, че е "впечатлил" италианския премиер Марио Монти (който е отличен икономист, бивш еврокомисар два мандата, президент на световноизвестния университет Бокони в Милано, пожизнен сенатор, човек с огромен жизнен опит), като му е цитирал данните за нашия нисък бюджетен дефицит и още по-нисък публичен дълг. Президентът обаче едва ли е казал и дума, че безработицата у нас, заедно с обезкуражените безработни, е 20%; средната месечна заплата - 360 евро; средната пенсия - 130 евро; че по обща конкурентоспособност сме последни в ЕС и на 74-то место в класацията на Световния икономически форум. Едва ли му е разказал за трагичното положение в здравеопазването, образованието и науката как живеят хората в стотици български села, където с месеци и години не стъпва лекар, и т.н. А това е важно, защото характеризира българската финансова стабилност, с която той се гордее. Марио Монти сигурно е бил информиран за цялата истина у нас от справката, подготвена му от неговите помощници преди срещата, но като възпитан човек от куртоазия е казал хубави думи за България, с които нашият президент се хвалеше. Нима допускате италианският премиер да критикува порядките в България или в която и да е друга страна на такава протоколна среща! Така постъпват всички интелигентни домакини със своите гости. Нашите политици обаче все още не са се научили да различават дипломатичната куртоазия от неподправената откровеност. Второ, нашият президент заявил на същата среща, че "много политици сега говорят за растеж, но растежът не може да бъде купен, не може да се стъпва върху нови дългове за сметка на следващите поколения". Първо, с това той сигурно е засегнал своя домакин, тъй като Италия е втората най-задлъжняла страна в Европа след Гърция, а той е дългогодишен участник в политическия й живот. Второ, ако това важи донякъде за страни като Гърция с публичен дълг в края на 2011 г. 165,3% от БВП и Италия - 120,1%, а също и за Португалия - 107,8%, Белгия - 98,0%, Франция - 85,8%, Великобритания - 85,7%, Унгария - 80,6% и т.н., то не важи за България с нейните 16,8% от БВП държавен дълг през март 2012 г. - между най-ниските в ЕС. Показателни са и лихвените плащания в бюджета за обслужване на публичния дълг. През 2011 г. те са били: в Гърция - 6,9% към БВП, в Италия - 4,9%, в Унгария - 4,1%, в Португалия - 3,9%, в Ирландия - 3,4%, и т.н., а в България - 0,6% - между най-ниските в ЕС. Общите разходи в нашия консолидиран бюджет за 2011 г. са 27 360 млн. лв., а лихвените плащания по държавния дълг - 661,1 млн. лв. или 2,4%. Това не е проблем за нашия бюджет сега и в обозримото бъдеще и не е основание за тревога. Несериозно е да се твърди, че при нисък публичен дълг като нашия и символичен дял на разходите по неговото обслужване се прехвърля бреме върху бъдещите поколения на България. Зад тези думи на нашия президент прозира зле прикрита неприязън от настъпващите промени в Европа за търсене на изход от кризата чрез растеж и заетост, а не чрез съкращаване на разходи и персонал. Той продължава да е обладан от десния финансов догматизъм на Дянков, за когото съкращението е синоним на реформа. Нашият президент не е доволен, че все повече европейски лидери се преориентират към политика на растеж и заетост. А ускореното догонващо развитие и намаляването на безработицата и бедността е още по-наложително за нашата бедна страна. Трето, през последните месеци президентът многократно заявява, че до 2020 г. България ще се превърне в средноевропейска страна по най-важните си икономически показатели. Преди година-две Дянков беше казал, че то ще стане в рамките на два правителствени мандата, т.е. за 8 години. Това са абсурдни некомпетентни изявления, които злепоставят техните автори. Дано постигнем средното европейско равнище по най-важните икономически, социални и други показатели към средата на това столетие. Такава е и прогнозата на моя колектив, публикувал през 2003 г. първата у нас "Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2020 г." (публикация №43 в моя сайт на адрес www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm.). Там доказахме, че при максимална мобилизация на националната енергия, по БВП на човек от населението към 2020 г. бихме могли да достигнем 50-55% от тогавашното равнище на ЕС-15(1), а към 2050 г. - 75-80% от тяхното тогавашно равнище. По последни данни на Евростат по БВП на човек по паритетни стандарти сме 44% спрямо ЕС-27 и 39-40% спрямо ЕС-15. При сегашната "стъпка на догонване" са нужни още няколко десетилетия, за да се сближим със средните показатели на общността, и още повече време - за да се изравним с тях. Четвърто, президентът продължи с неуместните си изявления и в интервюто пред CNN на 26 май. Там е заявил, че "макроикономическата стабилност на България, постигната през последните години, е основа за устойчив растеж". Това е грубо невярно изказване. Първо, недопустимо е да наричаш стагнацията на бедността и мизерията - "добра основа" за устойчив растеж. В резултат и на това България сега е най-бедната страна в ЕС Нима трябва да се гордеем с нашата бедност, защото била добра основа за устойчиво развитие! Второ, устойчив растеж е този, който съчетава икономически, социални и екологични характеристики. Нито една от тези черти не е налице у нас. Дава ли си той сметка какво говори! И какво ще си помислят за него тези, които го слушат! Особено интелигентните хора! Несериозни са и нравоученията му, че "правителствата трябва да харчат толкова, колкото имат, а не колкото искат. Това е начинът да се постигне добър баланс между мерките за ограничаване на разходите и за икономически растеж", т.е. да не вземат заеми. Стопанската история доказва обратното. Прибягването към инвестиционни и други заеми е масова световна практика. Няма нищо лошо в нормалната задлъжнялост, стига полученият ресурс да се използва ефективно. В края на 2011 г. с публичен дълг до 70% от БВП са били 14 държави от ЕС, с дълг до 60% - 13, до 50% - 11, до 40% - 6, до 30% - 3. И никой не говори, че са заплашени от финансова криза. Нима ръководителите на тези страни са невежи! Впрочем това е твърде голям залък за неспециалист като господин президента. По-добре е да не се произнася наставнически по такива сложни проблеми. Пето, недопустимо от политическа и невярно от икономическа гледна точка е изказването му, че "българите са в много по-благоприятно положение от гърците". Дава ли си сметка г-н президентът какво говори! Гърците сега живеят и ще живеят далеч по-добре от нас По последни данни на Евростат, по БВП на човек Гърция има 90% от средното за ЕС-27, а България - 44%. Това се дължи на тяхната инфраструктура, на туризма и търговския флот, на обработката на земята и високите добиви, на качеството на услугите, на доходите и потреблението и т.н. Ако не беше така, стотина или повече хиляди българи нямаше да напуснат България, за да работят в Гърция (и да стоят там сега въпреки кризата), а гърците щяха да идват у нас. Не ми е известно да има наплив към България. Недопустимо е български президент да се държи така неуважително към народа на съседна страна и да говори неистини! Дава ли си сметка, че с такива непремерени изказвания може да предизвика ответна вълна от гръцка страна, ако те научат за тези негови думи? А гърците има какво да ни кажат. Че усложнява и дори застрашава живота на стотина хиляди българи, работещи в Гърция, и на хилядите наши туристи, които я посещават, Не е желателно президентът да се произнася наставнически, особено по тясно професионални теми, които не познава. Наставленията, назиданията, поученията, нравоученията не трябва да са част от президентския стил на говорене! Нека не бърза да се самообявява за всезнаещ, за носител на истина от последна инстанция и най-мъдър "баща на нацията", от когото някакъв ентусиазиран българин в Канада искал да взема генни проби, за да ги замрази за бъдните поколения, както съобщиха нашите медии! Уважавам президентската институция, но още повече уважавам и обичам България и моя народ! И не искам никой да ни прави за смях пред света Затова написах тези тревожни редове. Президентското поведение ме принуди да го направя.

---------------



(1) ЕС-15 означава Европейския съюз с 15-те тогавашни негови членове. Междувременно бяха приети 12 по-бедни нови членки, които свалиха средния показател за БВП на човек с 10 процентни пункта. Това повишава сега нашия показател, но то не е наша заслуга, а промяна в базата, с която се сравняваме




Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница