06 април 2011 г. Тема: здравеопазване

33-годишната лекарка Фелиз Ибрям от кирковското с. Шопци била на семинар, организиран от лекарския съюз. В събота сутринта тя не се появила на последните лекции.

По-късно камериерка открила тялото на жената във вана, пълна с вода. Аутопсията показала, че д-р Ибрям е страдала от епилепсия. Докато влизала във ваната, тя получила припадък и се удавила. В стаята й са били намерени лекарства, които жената пиела за заболяването си.

"Няма данни за насилствена смърт", заявиха за "24 часа" от полицията.

В стаята нямало следи от външен човек, а вратата се отваряла с магнитна карта.

"Поел съм ангажимент към близките на жената да не коментирам подробности. Категорично е, че няма нищо криминално в случая. Наша служителка я е открила и веднага е извикана полиция и Бърза помощ", каза директорът на хотела Александър Александров.

Лютви Местан дошъл в Сандански часове след аутопсията, за да прибере тялото на племенницата си.

Семинарът на около 100 лекари в хотела е бил в петък и събота.

Д-р Ибрям била настанена сама в хотелска стая. В петък тя била на лекциите и след приключването им се е прибрала, за да си почине и да се подготви за вечерята.

В ресторанта обаче не се появила. Тогава няколко нейни колеги й позвънили по мобилния телефон, за да я повикат да слезе в заведението, но жената не се обадила.

Никой от тях не е съобщил на персонала на хотела, че Фелиз не слиза за вечеря и не се обажда. В събота сутринта лекарката отново не се появила на лекциите и пак никой не е съобщил за отсъствието й. Към 12,30 ч камериерка влязла, за да почисти стаята, и намерила жената в банята.

"Интерхотел Сандански" отвори врати след основен ремонт, като първата група гости били лекарите от страната. Компютърна система следи влизането в стаите с магнитни карти. След последното влизане в петък следобед от д-р Ибрям не е регистрирано друго отваряне на вратата на стаята й до пристигането на камериерката в събота по обяд.

"Драмата е голяма, цялото село е в шок. Филиз беше много топъл и лъчезарен човек", каза вчера Ахмед Мюмюн, кмет на с. Шопци, в което израсла лекарката. Тя идвала всяко лято в родния край.

От 8-9 г. живеела в Пловдив, където първо била студентка, а след това започнала работа.

33-годишната Ибрям до 1 април е била ординатор във вътрешното отделение на болницата в Карлово. От година и половина работеше на половин щат, защото специализираше в ендокринологията в УМБАЛ "Св. Георги" в Пловдив, обясни шефът на вътрешното отделение и бивш директор на карловската болница Христо Пелев. Филиз подала заявление за напускане, защото планирала сватба.

"Съобщи ми решението си, току-що бе получила годежен пръстен. Аз й пожелах успех и късмет в живота", каза д-р Пелев.

2 дни преди трагичния инцидент в хотела в Сандански д-р Ибрям е била викана в Министерството на здравеопазването заедно с управителя на карловската болница, научи "24 часа".

Вероятно посещението й в здравното ведомство е във връзка с инцидент от края на ноември 2010 г., коментираха нейни колеги. Тогава д-р Ибрям скандално нашумя с изявлението си пред неосигурен 31-годишен пациент със симптоми за инфаркт, че ще си скъса дипломата, ако някоя болница го приеме. Пациентът си тръгнал с близките, а след часове майка му се обадила, че е издъхнал. Филиз била погребана в родното си село в неделя.

Между 5 и 6 млн. аборта са направени в България през последните 50 г. Това отчетоха водещи специалисти от Българското дружество по акушерство и гинекология и Българската асоциация по семейно планиране, след като вчера обявиха старта на кампания срещу прекъсването на бременността.

Според проф. Тодор Чернев демографската криза у нас отдавна е прераснала в катастрофа. Хубавото е, че абортите намаляват. Преди десетина години те били повече от ражданията, а сега броят им е едва 1/3 от този на бебетата. Доц. Милко Сираков, шеф на клиниката по „Репродуктивна медицина" в болница „Майчин дом", се надява тази тенденция да е трайна.

Парадокс е, че жените между 20 и 30 г. най-често правят аборт според статистиката. Не липсата на пари, а други фактори влияят на решението. Според доц. Сираков на тази възраст жените не се чувстват готови да се ангажират с деца. Културата на гимназистките у нас по сексуално-здравните въпроси е много ниска, сочи анкета. Допитването е осъществено специално за кампанията в 60 елитни гимназии в страната сред близо 3000 ученички. 35% от момичетата не прилагат никакви средства за предпазване от нежелана бременност. Използването им у нас е около 10 пъти по-ниско от средното за Европа. Все още се ширели заблудите, че хапчетата антибебе са вредни, че от тях се пълнее или човек се окосмява. Над 34% не посещават акушер-гинеколог, а 31,5% прибягват до лекарска помощ само при оплаквания.

Специалистите са убедени, че сексуалното образование като част от задължителната програма в училище е един от начините за справяне с проблема. В рамките на кампанията тръгна нов уебсайт antiabort.bg, в който младите хора могат да научат повече за сексуалния живот, начините за предпазване от нежелана бременност и най-често предаваните полови инфекции. Сайтът дава информация къде младите да намерят най-близкия акушер-гинеколог.

В чужбина широко разпространено е прекъсването на бременността с медикамент. Това се прави до 8-ата гестационна седмица. Във Франция например 54% от абортите се извършват по този нехирургичен път, посочи проф. Стоимен Иванов. У нас въпросът е поставян многократно, но въпреки това препаратът не е регистриран.

Българите масово се лекуват сами с антибиотици у дома, обяви здравното министерство. Дойде ли грипна епидемия, продажбите на този вид медикаменти се увеличават няколко пъти, каза д-р Ангел Кунчев, главен епидемиолог в МЗ. Пациентите у нас приемат 80% от антибиотиците вкъщи, а едва 20% се дават в болниците. Затова Изпълнителната агенция по лекарствата започва още по-усилено да контролира и санкционира свободната продажба на лекарства, за които се изисква рецепта, обяви Александър Янков, неин директор. Най-често по нередовния начин се отпускали антибиотици.

Те не са толкова токсични, но комбинацията им с други лекарства може да е рискована, затова трябва да се предписват само от лекар. Това обясни доц. Тодор Кантарджиев, национален консултант по микробиология. Антибиотиците обезсилват действието на противозачатъчните например и така може да се стигне до нежелана бременност. Специалистите обаче признаха, че в другите европейски страни лекарите изписват такива лекарства след микробиологичен анализ на проба от пациента. Това у нас се прави само в изключителни случаи, а антибиотикът се изписва по субективната преценка на доктора.


Хирург вади 12 см нож от корема на пациент
ТОНИ МАСКРЪЧКА

12-сантиметров нож е бил изваден от корема на пациент в разложката болница вчера.

В хирургичното отделение е приет 30-годишен от Якоруда, пострадал при сбиване в механа. М. П. е бил прободен с нож в корема от 20-годишния М. Б. Пострадалият е прегледан в спешния център и дежурният лекар е зашил с 2 конеца прободната рана.

Не успял обаче да установи, че в корема е останало острието от ножа. След това пуснал ранения да си отиде вкъщи.

На сутринта младият мъж се почувствал много зле и сам отишъл в болницата. Там му направили изследвания и на ехограф се видял ножът.

"Не коментирам действията на колеги, но действително извадих режещата метална част от ножа, зашита в корема. От 23 г. съм хирург и досега такъв случай не съм имал. Състоянието на момчето е стабилизирано. Няма засегнати вътрешни органи. Винаги обаче при попадане на чуждо тяло в коремната кухина има риск от инфекция. Предадох ножа на полицията", каза д-р Христо Георгиев.

"Наистина случаят е неприятен, рядко се случва, ама ето на - станало е. Момчето дойде в Спешния център само в адекватно състояние. Каза, че са го проболи с нож в

гърдите. Установих раната под гръдния кош долу вляво и със сонда проверих раната. Нямаше нищо. Усъмних се дали не е засегнат белият дроб и направих снимка, но нямаше проникване. Заших раната и го пуснах вкъщи. Нямаше никакви симптоми, които да говорят за останало чуждо тяло в корема му", каза вчера дежурният лекар д-р Владимир Гарабийски. Той има близо 45 г. стаж като хирург и десетилетия е бил шеф на хирургията в Разлог. "Оперирал съм хиляди кореми с какви ли не чудесии, но ето това се случи", допълни дългогодишният лекар.

МОДЕЛЪТ „Ругая и протестирам само пред телевизора", характерен за гражданската активност на българина според редица социологически проучвания, със сигурност е валиден и днес. Макар и с малки изменения.

Българинът е станал по-прагматичен - сърфира в интернет, присъства в различни социални мрежи.

Върхът в гражданската му активност сега е пускането на есемеси за благородни каузи, както отчете проучване на институт „Отворено общество".

Това обаче не променя една от основните социални черти на българина, регистрирана от социолозите - че предпочита да бъде изолиран от външния свят, потопен единствено в позната семейна или роднинска среда или сред приятели в интернет. По този начин, без да му струва много, той удовлетворява потребността си да осъществява някакъв вид добротворчество.

Обясненията за това са много - най-вероятно част от тях са исторически. Но ми се струва, че няма много нации по света, които споделят народни мъдрости от сорта на „Преклонена главица сабя не я сече". Във всеки случай констатацията е една - че средата за гражданско участие у нас не е благоприятна.

Показва го и отговорът на въпрос в проучването ни „Имате ли доверие на хората около вас?" - 70 на сто от анкетираните български граждани казват „не".

Това е знак, че у нас всяка дейност се осъществява в една, меко казано, враждебна среда. При това не става дума само за неправителствените организации, но и за институциите на властта, към които българите също демонстрират високи дози недоверие.

На свой ред това създава трудности във функционирането им и не благоприятства формирането на социални връзки и общности, които да защитават обществено значими каузи.

На въпрос „В какви форми на активност участвате?", 80% от българите заявяват, че не участват в никаква форма на активност - независимо дали политическа или гражданска. Това свидетелства за изолацията на българските граждани. В групата на активните, която е 20%, участие в граждански организации и подобни формирования заявяват около 5% от гражданите, а политическата им активност дори е с още по-нисък процент. Единствено многолюдна е групата на добротворците с есемеси, която пълнят 40 на сто от активните граждани.

Любопитно е, че през последните няколко управления бяхме свидетели на висока избирателна активност. Дължим я донякъде на мистичната вяра на българина, че чудеса могат да разрешат проблемите им.

Затова всеки нов политически субект, който се появяваше на сцената беше награждаван с висок кредит на доверие, който бързо се изчерпваше и на следващите избори следваше наказание.

Този модел има общо с липсата на доверие не само към околните, но и в собствените сили на българските граждани.

Те очакват спасението да дойде някъде отвисоко, което впоследствие им носи още повече разочарования. Новата тенденция, която нашият доклад отчита, е зараждането на по-конвенционално, по-„нормално" функциониращо гражданско общество, в което хората реагират активно на определен вид проблемна ситуация. Данните показват, че доколкото изобщо гражданите са склонни да реагират на проблем, го правят, когато са нарушени техните лични права. И е нормално 20 г. след промяната през 1989 г. да видим това. В тази група нареждам протеста на шофьорите срещу високите цени на горивата, на фермерите, на студентите. Последните мобилизират чисто технологично всички комуникационни ресурси - например социалните мрежи, природозащитниците - също.

Въпросът е какво следва? И дали тази нова живост на гражданското общество може да замести онези структури, които преди активно оказваха натиск за осъществяване на определен вид реформи?

Защото тенденция, която докладът ни разкрива, е, че след присъединяването към ЕС капацитетът, включително и финансовият, на неправителствените организации, които преследваха тъкмо реформистки дневен ред в България, значително е намалял.

Не е тайна, че България се гони с Румъния в ЕС за последните места в различни индекси и особено онези, свързани с качеството на живот. Затова страната ни има нужда от спешни реформи в образование, здравеопазване, пенсионна и социална сфера.

Основният въпрос е как енергията на зараждащите се граждански протести напоследък да бъде трансформирана в обществена. Според нас конструктивното решение е тази енергия да се постави в контекст. Или с други думи - да се търси национално съгласие за това какъв национален дневен ред трябва да имаме през следващите 10 г.

В България този разговор не е воден. Той е свързан с друг - в каква държава искаме да живеем и как да стигнем до онова, което искаме да бъдем.

В момента се опитваме да водим подобен разговор в неправителствения сектор чрез обединяването му и скъсяването на огромната дистанция с гражданите. Лично за мен постигането на консенсус за дневния ред на България и сплотената работа е пътят, по който трябва да вървим.

Твърдоглава нация си оставаме и това е. От всичко разбираме, дори от това как да се лекуваме. Българинът все ходи на лекар в последния момент. До последно си повтаря, че няма нищо сериозно. Когато не му мине, решава, че знае точно какво му е и какво лекарство да си вземе от аптеката. Колко от вас, четящите, са купували антибиотик на своя глава без предписание от лекар? Пил го приятел, роднина, познат, помогнал му и решавате, че това е вашето лекарство. Или изписали са ви го преди 1 година и сте сигурни, че можете отново да го пиете. Безотговорно е. Най-малкото може да си докарате алергия, но има и по-лоши случаи - задушаване и смърт до 15 минути. За да се изпише антибиотик, се правят микробиологични изследвания и едва тогава се назначават.

Зад щанда в аптеката стои един уж образован магистър-Фармацевт, от когото зависи това да не се случва. Нека всяка жаба си знае гьола - лекарите произвеждат и предлагат лекарства.


Бомбите
Александър Симов

България е като държава от сюрреалистичен трилър. В нея са скрити няколко големи бомби, които трагично отбелязват времето, което им остава до експлозията, но елементът на абсурд идва от това, че никой нищо не прави за обезвреждането им.

Данните от преброяването на населението, които бяха обявени вчера, ясно показват всички тъмни съмнения през годините - България се топи, обезлюдява и застарява.

От година на година работещите ще стават все по-малко, а пенсионерите повече. И така рано или късно ще стигнем до момента, в който двата основни стълба на държавата - социалното и здравното осигуряване, ще се срутят като от киноексплозия. Не защото някой е виновен, а защото никой нищо не прави.

От подходящата гледна точка данните от преброяването напомнят на роман на ужасите. Те крият драматични истории и напомнят за управленска небрежност, дори нечистоплътност. Държавата във вида, в който ни се представя от няколко години насам, гледа на гражданите като на бреме. Правят фантасмагорична пенсионна реформа, чиято цел е никой да не е в състояние да вземе пенсия някога. Най-перфектният гражданин за България днес е, с извинение за черния хумор, този, който внесе и последната си вноска за пенсия, а на следващия ден умре благоприлично в името на фискалната дисциплина на държавата и тържеството на счетоводителските умове в кабинета. Превърнаха болниците единствено в чакални за болните, докато роднините успеят да съберат парите за подобаващо лечение.

Бомбите цъкат, а никой не се съобразява с приближаващия фатален час. Това е история, която цифрите не могат да ни разкажат. Историята на министри, които пушат пури в барутния погреб и откриват магистрали, които няма какво да свързват.

Българските пациенти приемат 80% от антибиотиците в домашни условия, едва 20% се поставят в болниците, каза проф. Тодор Кантарджиев, национален консултант по микробиология. В западноевропейските страни употребата на антибиотици в домашни условия е 95%. Не само в България немалка част от антибиотиците се взимат без лекарско предписание и безразборно. Това води до резистентност - щамове не се повлияват вече от антибиотици. В различните страни нивото на резистентност на щамовете е различно. Това зависи от 3 фактора – употребата на антибиотици без лекарска рецепта, използването на такива лекарства в селското стопанство и антибиотичната политика в болниците.

По отношение на резистентност България е в "златната среда" сред страните на ЕС.

Според специалистите у нас най-висока резистентност се наблюдава към цефалоспорини втора и трета генерация, защото през последните 20 години те са използвани най-нерационално.

Освен това през последните години често се случва някои болници да пестят от дезинфектанти. В същото време болничният престой на пациенти над 5 дни е рисков фактор за заразяване с бактерии.

За справяне с проблема резистентност проф. Кантарджиев препоръча възпрепятстване на самолечението с антибиотици и добрата дезинфекция в болниците, както и специално обучение на медицинския персонал.

У нас са разрешени за употреба 61 вида антибиотика. Те се продават под 197 търговски имена и 375 лекарски форми.


ОМБУДСМАНЪТ СЕ ЗАСТЪПИ ЗА РЕВМАТОЛОГИЧНО БОЛНИТЕ
Аида ОВАНЕС

Да бъдат обсъдени възможностите държавата да поеме 100% стойността на биологичните препарати, използвани за лечение на ревматологични заболявания. Това е препоръчал на министъра на здравеопазването общественият застъпник Константин Пенчев. "Надявам се благодарение на вашата загриженост за съдбата на ревматологично болните и с предприетото от мен да се направи важна стъпка за подобряване на живота на значителен брой пациенти - граждани на Република България", пише в писмото до Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България (ОПРЗБ) омбудсманът. Пациентската организация внесе жалба на 25 февруари т.г. до него. НЗОК поема 75% от стойността на 2 препарата за подкожно прилагане, а пациентите доплащат около 600 лв. месечно, което е непосилно за тях и повечето се отказват от лечение, обясни за ДУМА Боряна Ботева от пациентската организация. Третият се прилага венозно и процедурата се извършва в болница. Една месечна доза от него струва около 3 хил. лв. и болниците не могат да си позволят да го закупят. Прекъсването дори с месец на лечението и с трите препарата води до рязък спад на ефекта. Около 100 хил. души с болест на Бехтерев, псориатичен артрит и ревматоиден артрит не само че нямат достъп до съвременно лечение заради цените на лекарствата, но и са принудени да се откажат от терапията си, коментират от пациентската организация.

Кметът на Шипка иска неговото градче да се отдели от Казанлък и да си вземе тракийските гробници и храм-паметника Собственици на бистра, кафенета и ресторанти от Пазарджик се вдъхновиха от предложението на президента и поискаха заедно с президентския и кметския вот наесен да се проведе референдум "за" и "против" тютюнопушенето. Автори на идеята от централни заведения в тракийския град подготвят писма до избирателните комисии, общината, Министерския съвет и Президентството. Ако идеята бъде одобрена дори само за община Пазарджик, е редно да проучим общественото мнение по наболелия въпрос, мотивират се инициаторите. Според тях в допитването трябва да бъдат включени три фундаментални въпроса. Трябва ли пушачите да бъдат изгонени от всички обществени места, искат ли приватизацията на родното тютюнопроизводство и какви цигари пушат - български, вносни или контрабандни.

Според ресторантьорите е възможно законът да позволи подобно допитване, което ще е интересно не само за Пазарджик, но и за цялата страна. Подобна справка ще бъде полезна както за тютюнопроизводителите и търговците, така и за обикновените граждани и управляващите, защото въпросът с тютюна е политически, смятат авторите на идеята.

Шипка се разведе с Казанлък

Подбалканското градче Шипка е на крачка да реализира целта на един от малкото у нас успешни референдуми. "Очакваме до края на месеца правителството да ни обяви за самостоятелна община", прогнозира кметът на града Стоян Иванов. В самото допитване, проведено в началото на миналата година, се включили над 70 на сто от избирателите на градчето, в което живеят над 1500 души. Общо 94 на сто от тях са гласували за обособяването на Шипка в самостоятелна община. Ходенето по мъките обаче продължило из съдилищата. "На наша територия на практика са три четвърти от гробниците и находките в Долината на тракийските царе, Паметникът на свободата на връх Шипка, уникалният храм-паметник "Рождество Христово", посочи кметът Иванов.

В сянката

на тръбата

През последните четири години от 2007 до 2011 г. са били проведени четири референдума в Бургаска област. Три от тях са за петролопровода Бургас-Александруполис. Тревогите на морските общини за екологията и туризма в региона доведоха до пряко допитване на населението в Бургас, Созопол и Поморие.

На 17 февруари 2008 г. бургазлии отхвърлиха проекта за тръбата, но допитването се издъни заради ниската активност. До урните се разходиха едва 27.9% от гласоподавателите или 51 225 души. 3.25% подкрепиха строежа на петролопровода, а 96.75% бяха категорично против. За да е редовен обаче, трябваше да гласуват над половината избиратели. Същата съдба застигна и допитването в Созопол, където бюлетини пуснаха 39.9%. С "да" на изграждането на петролопровода отговориха 153 души, а с "не" - 4178 души. Единственият редовен легитимен се оказа референдумът в Поморие през май 2009 г. 60.12% пуснаха своя вот. От тях 98.97% обявиха, че не желаят петролопровода. Успешен излезе и вотът в малкото село Извор. През лятото на 2009 г. те избраха да преминат от община Созопол към Бургас.

Варненци за самооблагането

Още през 2005 година кметът на Варна Кирил Йорданов, се закани да поиска референдум за мораториум на строителството. Градоначалникът беше вдигнал ръце от доморасли строители в Морската градина и смяташе да поиска подкрепата на населението. "Всяка моя заповед за спиране на строителството там се обявява от съда за нищожна поради липса на правомощия в тази посока", възмути се Йорданов. Всъщност варненци помнят два референдума. Първият беше по времето на соца и касаеше самооблагането. По-късно по инициатива на общинския съветник от ССД Светлан Златев общината се допита за решаването на проблема с бездомните кучета. Сега обещанието за допитвания отново е на дневен ред. Станишев и БСП искат референдум за съдбата на пристанище Варна.