06 август 2009 г. Тема: здравеопазване премиерът ще ръководи Правителствена болница

Решението за клиниката на властта, известна като Правителствена, е част от постановление за разформироването на Министерството на държавната администрация и административната реформа (МДААР), под чийто патримониум досега бе тя. Така болницата ще е на пряко подчинение на премиера Бойко Борисов.

“Става дума за техническа промяна - болница “Лозенец” винаги е била на подчинение на МС, както е записано и в закона за лечебните заведения”, обясни шефът на Правителствена д-р Любомир Спасов. Разликата била само, че досега парите минавали през МДААР.

Също на директно командване на министър-председателя като второстепенни бюджетни разпоредители минават областните управители. За тях в МС ще има 5-има финансови контрольори.

Министерството на финансите става управляващ орган на оперативната програма “Административен капацитет. Това става чрез пренасочване на досегашната дирекция “Управление на проекти и програми” към ведомството на вицето Симеон Дянков. Така се осигурява безболезнен преход и запазване на обучените по оперативната програма експерти.

Регионалното министерство на Росен Плевнелиев пък ще поеме функциите по организирането и провеждането на избори. Институтът по публична администрация, който обучава държавните чиновници, ще е на подчинение на образователния министър Йорданка Фандъкова. Куриерското звено, по което си пращат секретни документи ведомствата в държавата, минава под строгия контрол на силовия вицепремиер Цветан Цветанов.

Структурата на Министерския съвет ще поеме 67 щатни бройки от приблизително 200-те на бившето вече МДААР.

КРИСТИНА КРЪСТЕВА


Гонят червения Баташки за 35 млн. дълг
Със заповед на министъра на здравеопазването д-р Божидар Нанев вчера бе освободен шефът на университетска болница “Св. Георги” в Пловдив доц. Илия Баташки, бивш депутат от БСП. Най-голямото лечебно заведение извън столицата бе поверено на шефа на първа обща хирургия доц. Божидар Хаджиев.

Преди рокадата от министерството поискаха справка за дълговете на здравното заведение, които възлизали на над 35 млн. лв. Сменен е старият 5-членен с нов 3-членен борд. Вън от директорския съвет остават бившият зам.-министър от НДСВ д-р Валери Цеков и ректорът на Медицинския университет доц. Георги Паскалев.

Министерството назначило вчера проверка. Резултатите ще бъдат представени на министър Нанев и ако се налага, ще бъде сезирана прокуратурата.

“Изнесох си партакешите от кабинета, за да не преча, и ще съдействам за проверката”, каза Баташки. Той бил помолен да създаде условия на инспектиращите, но отказал, защото това вече е работа на новото ръководство.

“Не са дълговете причина за смяната, те са едва 10% от общия поток на средствата за 3 г. и 8 месеца управление. Явно в министерството смятат, че няма да изпълнявам политиката на новото правителство", коментира бившият шеф. Баташки ще работи на половин щат в клиниката на доц. Хаджиев и на цял в университета.


Закриването на болници да започне от елитните
Проф. Григор Горчев:

• Бизнесът в медицината да спре да защитава лични и корпоративни интереси

• Защо Правителствена не стане национална?

• Няма обща стратегия за развитието на системата

- Държавата е голям длъжник на гражданите - досега няма здравна реформа. Тя започна само в доболничната помощ преди 10 години, а при болниците само се запазва статуквото. Причините са много и част от тях отвеждат към бизнеса в медицината, който не е спирал да защитава лични и корпоративни интереси до момента. Дано сега да спре, защото преструктурирането на системата вече е крайно наложително. Ако сега не се направи, след години ни чака катастрофа както в здравеопазването, така и в медицинското образование.

- Ако решавахте вие, в какви срокове бихте преструктурирали болниците?

- Това зависи от правителството. Нещата са много сериозни и говоря не за пари, а за качеството на лечението. Вече има частни болници, които не работят със здравната каса, но пациентите отиват и си плащат, въпреки че са осигурени, само и само да получат качествена услуга. Ако имаме стабилна държава, която застава зад гражданите си, това не може да се случи. Преструктурирането трябва да се направи на няколко етапа.

Първо, колкото и да е непопулярно, трябва да се намали броят на болниците. Университетските болници категорично са много. Не е нормално София да има 20 университетски болници! В Токио има само 3. Университетската болница е тази, която обучава студенти и има преподаватели.

Болница “Лозенец” например стана университетска, но какво обучение на студенти е започнало там? Транспортна и МВР болница също имат такъв статут - защо? В действителност няма критерии коя болница може да бъде такава.

Статутът се гласува от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването. Преди време имаше работна група към Съвета на ректорите с участието на министерството на образованието и написахме критерии, определение, но те не стигнаха доникъде.

В момента никой не може да обясни какво е университетска болница. Защо Правителствена болница не стане национална например? По света няма такова чудо правителствена болница.

- Френският президент Саркози бе изписан от такава наскоро.

- Не, той бе приет във военна болница. Правителствена има в България, в Северна Корея и в Куба вероятно. Министри и депутати трябва да се лекуват във Военна болница. Това са елитарните лечебници по света. А в София трябва да останат 3 университетски болници. Тези, които се дублират като структури, трябва да се редуцират, като се избере по-добрата.

- Има ли условия за такива промени в момента?

- Това е въпрос на политическо решение. Според мен има. Става дума за концентрация, съсредоточаване на медицинското обучение, което в момента е много разпръснато.

Освен това няма проблем даденият медицински университет да има договор с определена клиника от болницата, защото тя е добра, но не и с цялата болница. Може да има отделни университетски структури. Не може в София да има 5 кардиохирургии или 3 клиники за чернодробна трансплантация, това е стихийността на нереформираната система. Държавата трябва да бъде регулатор. Трябва да се мисли перспективно.

- Качеството в медицинската дейност и контролът са най-големите дефицити на здравеопазването у нас. Какво е решението?

- Първо, нямаме качество на медицинското образование, казвам го като ректор. Основната работа на асистентите е клиничната, подчиняват се на шефа на болницата и предпочитат да работят сами в операционната, вместо да се занимават със студентите. Дефицитът на кадри вече се усеща - нямаме анестезиолози, патолози, психиатри.

Мнозина напускат страната. Държавата не си пази кадрите, те изтичат или в частни болници, или в чужбина. Опитните специалисти наближават пенсионна възраст, след тях не идват млади ученици.

Проблемът е голям, това е препъникамъкът. За всяка специалност има стандарти, където са определени много неща. Няма обаче обща стратегия, визия за развитието на системата. Оттам тръгва всичко. Всичко се прави на парче - тази година трябва да купим определени апарати, догодина нещо друго.

Харчат се пари и за излишни неща, получава се дублиране.

Програмата на ГЕРБ предлага много позитивни неща, които могат да се изпълнят. Аз съм безпартиен човек и винаги съм харесвалтова, което е реално и добро за реформата.

В Съвета на ректорите се борихме 3 години да спрем това безумие клиничният състав да се води на договори с болниците вместо с университетите и не успяхме. Не може един професор, доцент, главен асистент да бъде приравнен до един директор на болница, който е политическо лице! Досега шефовете на болници бяха политически лица, но дано не бъдат занапред. Те трябва да се избират от академичното ръководство.

- Не виждате ли противоречие: собственикът на болницата - здравното министерство, да не може да избере на кого да възложи да я управлява?

- Директорът не бива да бъде определян от министъра, а на него да му се предложи да назначи избрания от академичния съвет кандидат. Това са 30-ина души, които ръководят съответния университет. Решенията му се гласуват. Ето къде е контролът - директорът ще се отчита и пред университетската управа.

В момента шефовете на болниците неглижират академизма, държат се като феодали. Оттам страда обучението. И как няма да е така, след като на тях им изискват единствено финансови резултати.

Затова университетските болници трябва да имат коефициент, който да отразява тежката клинична и учебна дейност, която извършват.

Всичко това са сериозни проблеми, по които трябва да тръгнем отнякъде в решенията. И да участват всички страни в здравеопазването. Пари за системата има, но се пилеят.

- Кой е отговорен за спрялата реформа?

- Политиците, те вземат решенията. Все повече пациенти съдят здравното министерство, това не е нормално! Държавата трябва да защитава пациентите, не те сами.

Първо трябва да се осигурят пациентите с онкологични и сърдечносъдови заболявания, защото тези заболявания са водещи у нас. Всичко, от профилактиката до видовете терапии, трябва да бъде уредено как и от кои болници да се провежда.

Кабинетът оряза 15%, или 1.156 млрд. лв., от парите на министерствата, агенциите и другите ведомства. Причината е, че без тези съкращения хазната вървеше към дефицит в размер на 2.5 млрд. лв., съобщи след правителственото заседание министърът на финансите Симеон Дянков. Ако се има предвид активираният още в началото на годината буфер от 10%, съкращаването на разходите на годишна база е общо 17.5%, пресметна Дянков. Като сума това прави около 2.9 млрд. лв.

Няма да се пипат парите само на образованието, правната система, вътрешните работи, БНТ и БНР. "Средства от МВР няма да се съкращават, защото там вече всичко е изхарчено и дори може да се наложи да се додават пари до края на годината", уточни Дянков. От думите му стана ясно, че парите за здравеопазване ще се режат, но не е ясно с колко и от кои пера. На здравната каса, НОИ и университетите се препоръчва да "предприемат необходимите действия за оптимизиране и ограничаване на разходите си по бюджета за 2009 г.", съобщи правителствената пресслужба, но не даде повече подробности.

Заплати, пенсии и социални плащания не се намаляват. Режат се главно капиталови разходи - средства за ремонти, закупуване на имоти и други дълготрайни активи. Министерствата и другите ведомства ще се лишат от 366 млн. лв. Капиталовите разходи и субсидиите от хазната, включително парите за усвояване на държавните инвестиционни заеми, се съкращават с 664 млн. лв., а с 42 млн. лв. ще се намалят трансферите.

Субсидиите на общините не се пипат. За тях се препоръчва единствено да се вместят в досегашните си средства - т.е. собствените приходи плюс съкратените от януари с 10% пари от държавата. "По принцип общините никога не са приключвали годината без просрочени дългове. Към момента сумата на тези задължения е над 100 млн. лв.", уточни изпълнителният директор на Националното сдружение на общините Гинка Чавдарова.

Съкратените разходи обаче няма да попълнят дупката в бюджета и затова финансовото министерство ще се опита да набави липсващите 1.3 млрд. лв. чрез допълнителни приходи. Ако не се направи нищо, тази година в хазната ще влязат с 6 млрд. лв. по-малко приходи от планираното. Дянков разчита най-много на парите от акцизи и мита, при които според него резервът е минимум 1.2 млрд. лв. на година.

До края на седмицата ще станат ясни промените в ръководството на митниците, каза вицепремиерът. За разлика от митниците обаче новото правителство не смята да маха шефа на НАП Красимир Стефанов. "Даваме вот на доверие на сегашното управление на НАП. България е втора в ЕС по събираемост на ДДС", каза Дянков.


МЗ сменя шефове на задлъжнели болници

Ванина Стоянова
Новият здравен министър д-р Божидар Нанев започва смяна на шефове в болници, които са натрупали дългове. С нов директорски борд вече е пловдивската университетска болница "Св. Георги". С решение от 4 август са освободени доц. д-р Илия Баташки, доц. д-р Федя Николов, доц. д-р Георги Сафев и доц. Асен Атанасов. В новия съвет на директорите влизат доц. Божидар Хаджиев, Костадин Атанасов и д-р Веселин Иванов.

Към 30 юни просрочените дългове на държавните и общинските болници са 51.788 млн. лв., което е с 64% повече спрямо декември м.г., сочат данните на здравното ведомство. Към края на 2008 г. "лошите" дългове на клиниките бяха 33.576 млн. лв. От декември до юни общият размер на всички дължими суми е нараснал с 10% - от 253.840 млн. на 281.7 млн. лв. Заради заплашителното увеличаване на дълговете МЗ предупреди, че започва бързи мерки за засилване на контрола. Това включва смени в ръководствата на закъсалите болници и промени в нормативната уредба. Точно преди 4 години подобни мерки срещу дълговете на болниците предприе и тогавашният министър проф. Радослав Гайдарски.

С решението от понеделник да започне работа по изготвяне на пакет от антикризисни мерки беше възстановен вчера социалният диалог в съвета за тристранно сътрудничество. Големият спор, в който не се вижда място за отстъпване, е за намаляването на осигуровките. Вицепрезидентът на КТ "Подкрепа" и зам.-шеф на надзора в НОИ Димитър Манолов иска да бъде докладчик при вземането на това становище. Дебатът първо ще е между работодатели и синдикати в Икономическия и социален съвет. "Ако не стигнем до становище, казах на вицепремиера Симеон Дянков, че те ще трябва да вземат решение. Но това няма да е добре. Със сигурност единственият ефект от намаляване на осигуровките ще е съсипване на осигурителната система", убеден е Манолов. Преди заседанието на тристранния съвет вчера БСК предложи плавно намаляване на осигурителните вноски според икономическия растеж.

На заседанието вчера бяха разгледани нормативните актове, които КТ "Подкрепа" оспори в съда, тъй като бяха взети след обсъждане в НСТС без участието на синдикатите. Те ще минат отново в МС без промени и без проблеми. Но дебатите за по-високи обезщетения за безработица и минимална работна заплата тепърва предстоят.

По предложение на социалния министър Тотю Младенов и със съгласието на социалните партньори беше решено да се спре програмата за активно стареене. Ефективността на всички останали програми и активни мерки за насърчаване на пазара на труда ще бъде анализирана от Икономическия и социалния съвет по решение на МС.

Тази година за здравеопазване са отделени 4.2% от БВП, или около 2.8 млрд. лв. Според едни са малко, според други - не. Най-прави са тези, които смятат, че парите изобщо не са малко, но не се разходват по оптималния начин. Никой засега не е успял така да свие течовете от кражби, корупция и некадърни решения, че парите, отпуснати за здраве, да отиват до стотинка за здраве. Почти никой и не е пожелал да го направи. Пътят към финансова дисциплина минава през въвеждане на правила и ключовата дума е контрол, а не пари. Но тя е тясно свързана и с подобряване на качеството на медицинските услуги.

Какво трябва да предприеме новият министър,

за да направи системата поне малко по-приемлива за всички?

Мерките са краткосрочни и дългосрочни и до една непопулярни. Те пораждат неимоверен отпор, поради което постоянно се твърди, че здравеопазването е тежък ресор. Плюсът в случая са финансовата криза, с която могат да бъдат обяснени рестриктивни решения, и вълната одобрение, на която ще се радва на първо време кабинетът на ГЕРБ.

Колкото и странно да звучи, първото нещо, което трябва да направи Нанев, е да въведе ред в собствения си двор. Преди да започне да прави каквото и да било, всеки министър има нужда от администрация, на която да може да разчита. Въпреки че общественото внимание винаги се фокусира върху него, истината е, че администрацията е тази, която до голяма степен ръководи министерството и при желание може да загроби всеки министър. Случвало се е неведнъж, а министър без административен опит, какъвто е Нанев, почти няма шанс. В момента в МЗ има достатъчно хора на високи позиции, зависими от най-разнообразни политически и икономически кръгове и фармацевтични компании. Всички те трябва да си тръгнат, ако Нанев иска да провежда своя политика, а не тяхната. И, естествено, да спести пари от кражби.

Паралелно с това Нанев трябва да погаси текущите пожари, които наследява всеки нов министър. Позитивният лекарствен списък ощети хиляди пациенти и подлуди лекари и аптекари. Той е така направен, че

има опасност да срути бюджета

на здравната каса след месец-два. Болниците имат 270 млн. лв. дългове, или поне за толкова признава предишният министър Евгений Желев. Нанев вече обяви, че списъкът ще се преразгледа, а директорите на болници, при които се установят нарушения, ще бъдат уволнени. Въпросът обаче не е в листата да се вкарат изпуснати лекарства и да се извадят препарати, чието включване е, меко казано, съмнително. Листата трябва да се съобрази с бюджета на касата, нужни са и нормативни промени, които да изчистят батака, наследен от предишния министър. Трябва да започне и подготовката за търговете за онколекарства за догодина, които също вече ще се правят по позитивния списък. И най-малкото забавяне там ще доведе до нови липси на медикаменти. Паралелно с това трябва най-после да се въведат информационна система, която да следи изписваните онкопрепарати, и контрол в онкодиспансери и болници, тъй като освен в МЗ скъпи лекарства се крадат и в клиниките.

Министърът и неговият екип трябва да решат и какво да правят с дълговете на болниците, които е трудно да бъдат покрити при дефицита в държавния бюджет. Едва ли болници ще фалират, но ако не се намери механизъм за погасяване на дълговете, тази съдба може да споходи част от търговците на лекарства, към които са 90% от борчовете. Успоредно с това и вече назначените проверки трябва да се сменят редица болнични ръководства и най-накрая над новите да се наложи истински контрол. Това става с договори за управление - при нарушение на финансовата дисциплина директорите трябва да търпят санкции. По подобен начин започна управлението на МЗ преди 4 години, но резултатът отново е феодално управление, кражби и неправомерни дългове, които всички ние плащаме, но не за здраве, а за нечия облага. Друг вариант, макар и по-тежък, е връщането на статута на болниците отпреди 10 г. - от търговски дружества с бордове и възможност за фалити те да се преобразуват в публични лечебни заведения, собственост на държавата и общините. Така поне принципалът може да упражнява по-пряк контрол.

Основната дългосрочна мярка в здравеопазването е преструктурирането на системата и въвеждането на адекватна система за оценяване на качество и дейност. Божидар Нанев вече обяви, че половината от болниците

трябва да променят предмета си на дейност

и да станат хосписи или клиники за долекуване и продължително лечение. За да стане това, са нужни стимули, т.е. НЗОК или държавата да плаща добре за тези дейност, така че клиниките да имат интерес да предлагат подобни услуги. Това обаче касае основно лечебниците в малки населени места и далеч не е най-големият проблем. По-съществените дупки в бюджета на касата идват от по-големите болници, които надписват дейност и отчитат неизвършени услуги. Другият огромен проблем е, че касата няма право да откаже договор на болница и затова броят на частните структури расте лавинообразно.

Отговорът е прост - здравна карта или подобен механизъм, който да определи потребностите от здравни грижи, например че у нас има нужда от толкова лекари, толкова легла или болници. НЗОК пък да получи право да сключва договори с болници или дори отделения само до определения лимит от потребности. Но тъй като това би могло да отвори сериозна врата за корупция в касата, е нужно адекватно да се определят критериите, на които да отговорят клиниките, за да сключат договор - обем дейност, оборот на леглата, квалификация на персонала, критерии за качество - процент леталитет, рехоспитализации, вътреболнични инфекции.

Затова паралелно със здравната карта може да се въведе и

външно оценяване на болниците,

при което има по-голям шанс да се избегнат корупция и субективизъм и от което да се влияят парите, които плаща НЗОК на клиниките.

Паралелно може да се промени и методът на финансиране - клиничната пътека - и да се въведат т. нар. диагностично свързани групи, които дават малко повече свобода при лечението в болниците и биха спестили част от разкарването на пациенти.

Ако това се направи добре, средствата на касата ще се разпределят по-справедливо, без това да се отрази пагубно на пациентите. Целта е те да отиват при добрите болници, а не при тези, които умеят да надписват най-добре.

Едва след като това стане, може да се въведат промени в осигурителния модел. Там вариантите са два - свиване на пакета на НЗОК, което да принуди хората да се осигуряват допълнително в частни фондове, или въвеждане на втора задължителна вноска в допълнителен фонд. Пределно ясно е, че и двата модела са възможни единствено при увеличение на здравната осигуровка, което при криза е немислимо. Освен това е несправедливо да се принуждава населението да плаща повече, за да пълни дупките в нереформирана система.

Това са мерки, за които говорят правителствата от 10 години, но никой не е стигнал дотам, че да ги реализира. Донякъде поради липса на потенциал, но най-вече поради липса на желание. Дали при настоящия кабинет общественият интерес най-сетне ще надделее над личната лакомия, предстои да видим.


Здравният министър смени скандален шеф на болница
Първата смяна на директор на болница вече е факт. В сряда здравният министър Божидар Нанев смени директорския съвет на университетската болница „Св. Георги” в Пловдив. От лечебното заведение си тръгва досегашният шеф Илия Баташки, депутат в 38-ото Народно събрание и член на Висшия съвет на БСП. Той бе и мажоритарен кандидат на левицата по време на изборите за 41-вото НС. Името на Баташки бе актуално и покрай разследването на парламентарната комисия по корупция за доставки на гориво за болницата от фирмата на вече бившия шеф на лекарския съюз Андрей Кехайов.

Новият екип на министерството продължава с проверките във всички лечебни заведения, които имат натрупани дългове. Общо болниците в страната са натрупали задължения за повече от 300 млн. лв. От министерството казаха още, че занапред лекарствената политика ще се ръководи пряко от министър Божидар Нанев.

Зам.-здравният министър д-р Валерий Митрев ще ръководи въпросите, свързани с медицинското обслужване, здравното осигуряване в страната и отношенията със съсловните организации на медицинските специалисти. Другият заместник на министъра - Любомир Гайдов, ще отговаря за сектора на общественото здравеопазване и управлението на програми и проекти в областта на здравеопазването, обясниха още от министерството.


Мандариново дърво пази зам.-шеф на парламента
Д-р Лъчезар Иванов проведе 56 телефонни разговори за 3 часа
Мандариново дърво, изработено от полускъпоценни камъни - нефрит и ахат, пази зам.-шефа на Народното събрание (НС) д-р Лъчезар Иванов от лоша “Ша” енергия, видя “Труд”.

Подарил му го приятел, а на сертификата пише, че дръвчето не само поглъща, но и преобразува черната енергия в добра. А ако бъде поставено на работното място, то активира финансовия късмет на притежателя си. Указанието е спазено стриктно - мраморна саксийка с мандарината е сложена в десния горен ъгъл на бюрото така, че да излъчва позитивната си енергия, без да пречи на лаптопа, книгите и папките отгоре.

“Работата ми се увеличи стократно, но не съм забелязал някакви особени финансови приходи, сигурно дава дефекти”, шегува се зам.-шефът на парламента. Всъщност той от 3 до 7 август е и. д. шеф на НС, тъй като титулярката Цецка Цачева отсъства.

Не стана ясно защо след като тя обяви, че няма да има ваканция за редовите депутати, излиза в почивка. А по конституция председателят на НС е пръв сред равни. “Труд” провери как минава денят на д-р Иванов особено след като всеки ден медиите изнасят разкрития за далавери на уволнения главсек на парламента Огнян Аврамов. За скандалните действия на бившия администратор № 1 ГЕРБ ще даде другата седмица пресконференция.

8,55 ч - Лъчезар Иванов влиза през централния вход на НС. В колата е прегледал вестниците и е провел 6 разговора по GSM. През следващите три часа повикванията заковават 56. Чаша чай и сандвич с луканка го чакат на малка масичка. Прави се, че не забелязва шоколадовия бонбон, сервиран с чая. Десетина минути по-късно бонбонът все пак заминава “по предназначение”.

Иванов е прочел документи, изисква справки, подготвя се за дискусия, организирана от Комисията за защита от дискриминация, посветена на редките болести. По-късно там ще обещае, че ще работи активно за въвеждането на единен регистър за онкоболните. Звъни малкият му син, който след дълги увещания на татко си, обещава, че няма да закусва с дюнер.

- От началото на тази година аз наистина имам много повече работа. Мисля, че същото важи и за колегите ми психиатри в цялата страна.

- От какво най-често се оплакват хората?

- Повечето хора, които ме търсят, са жертва на панически атаки. Най-често чувстват сърцебиене, бодежи в областта на сърцето, изтръпват им крайниците. Някои имат усещането, че умират. При три жени се бе получил панически страх от открити пространства. Нещо, което никога досега не ги е притеснявало. Но е тежко разстройство, защото не могат да излязат от домовете си без придружител. Така се превръщат в абсолютно безпомощни членове на семействата си.

- Според вас кризата ли е причина за това?

- Да, кризата! Тя има съвсем конкретни измерения. Ами вижте, няма работа за много хора, няма пари, няма сигурност. Това означава глад за цели фамилии. В същото време всеки ден медиите ни заливат с информация, че кризата ще се задълбочава и не се знае кога ще свърши. Това е причина хората да трупат съзнателни и подсъзнателни страхове. Те губят самочувствието и работоспособността си.

- Това означава ли, че може да се стигне и до сериозни психически заболявания?

- Някои стигат до паническите атаки, други до депресивно-тревожни или друг тип разстройства. А трети - до пълно отчаяние, което може да завърши и със самоубийство. Напоследък те много зачестиха.

- Май Разград е един от градовете, които водят непрестижното първенство по самоубийства.

- Само в Разградско от началото на годината самоубийствата са повече от десет. Доста шум се вдигна около случая с онзи търговец от пазара, който се бе качил на покрива на един блок и заплаши, че ще скочи.

- И той ли е жертва на кризата?

- Разбира се! Човекът беше затънал в дългове, заболял заради непрекъснатия стрес. Просто беше загубил надежда, че може да се справи с проблемите си и с живота си. За щастие в неговия случай не се стигна до фатален край.

- По-добре ли е да се мълчи за това, което ни очаква?

- Не бих казал. Засега обаче ни засипват само с високопарни коментари, без конкретика, за това какъв антикризисен план има държавата. Но обикновеният човек не иска да слуша общи фрази. Той има нужда да разбере как държавата ще защити него и семейството му от безработицата и недоимъка. Според мен това е начинът, по който политиците могат да се погрижат превантивно за психичното здраве на българите в условията на криза.

- Лято е. Сезонът не е ли благоприятен за психически изтормозените хора?

- Безспорно лятото зарежда с оптимизъм. Денят е дълъг, светлината - силна, цветовете пък са ярки. Това е най-добрият сезон човек да се справи с тежки проблеми.

- А преходът как повлия на психичното здраве?

- Зле. Българинът беше свикнал цял живот за него да се грижи тоталитарната партия държава. Да има работа и заплата, макар и мизерна. Изведнъж демокрацията срина този свят и изправи хората пред отговорността сами да се борят за оцеляване. Мнозина не успяха да превключат на такава скорост. Някои заживяха с носталгията по миналото, други се депресираха, трети направо се поболяха...

- Засили се и домашното насилие!

- Много сериозен проблем! Винаги са ме търсили заради жертвата. Примерно, че детето бяга от училище и се бие. Всъщност проблемът е, че бащата редовно си го изкарва на по-слабите от него - съпругата и детето. Странното е, че семействата, в които има насилие или психични разстройства, първо търсят ходжите за помощ, после специалистите.

- Защо?

- В подобни ситуации хората се доверяват на свръхестественото и митологичното. Мнозина смятат, че магия или негативна енергия са причини за проблемите им. И турци, и българи са убедени, че ходжите притежават особена сила да развалят магиите. Плащат, носят дарове, пият вода, над която е четено от Корана, хвърлят яйца в реката. И все отлагат прегледа при психиатър.

- Единични и не защото е развалил магията. Истината е, че щом човек е решил да промени нещо в живота си и вярва на ходжата, се поддава и на самовнушение. Е, случва се да се оправят нещата... После същият човек казва на друг как ходжата му е помогнал. Така славата му расте лавинообразно.

- Говорихме за насилието - в коя етническа принадлежност се допуска да набиеш жена си?

- При ромите това се приема за съвсем нормално, те рядко търсят помощ от психиатър. Но българите и турците осъзнават, че подобно поведение е неприемливо. Последните пазят своята патриархалност, най-напред се отнасят към възрастните. Не помогнат ли, тръгват по веригата ходжа - психиатър.

- Профил на политик, изготвен от вас, ви е докарал неприятности?

- Да, пред журналистка направих профил на един бивш премиер. Обясних, че има психични отклонения и се мотивирах защо. Но след това местните дейци на партията му ме съсипаха. Цяла година течаха някакви проверки, но не доказаха нищо нередно. Е, отровиха един период от живота ми. Вижте, политиците разполагат с много начини да унищожат човек.

- Поддава ли се нашенецът на твърдението, че една лъжа, повторена 100 пъти, става истина?

- Много! Трудно е да си дисидент, всеки има нужда да вярва в нещо и да търси надежда. Политиците злоупотребяват с това. Мислех, че на хората им е писнало от месии, но те пак дадоха вота си за спасителя на бял кон Бойко Борисов. Внушено им беше, че трябва на всяка цена да гласуват. Защо? Негласуването също е позиция.

- А когато очакванията не се оправдаят?

- Идва голямото разочарование и желанието да накажеш този, който е излъгал надеждите ти. Така че Бойко Борисов има най-много 100 дни да започне да действа решително и да изпълнява обещанията си. Иначе срещу него ще се надигне вълна от гняв. Изобщо, характерно за нашите политици е, че не са склонни да се сблъскват със суровата реалност.

Ето един Ахмед Доган. Той каза, че политическите лидери разпределяли парите в държавата между приближени фирми. Някои политици гузно замълчаха, други скочиха като ужилени. Възмути се и народът. Питам, нима не е истина? Ами такива са схемите при всички правителства...

Дано да не съм прав, но смятам, че за пореден път нови обръчи ще заместят старите.

Причина за уволнението е лошото менажиране на лечебното заведение, довели до задлъжняването му. Болниците в страната са натрупали борчове за 282 млн. лв., алармира новият екип на здравното министерство. Просрочените задължения от декември насам са се увеличили с 64 на сто и от 33,5 млн. лв. са набъбнали на 51,7 млн. лв.

Да се изготви нова методика за финансиране на болниците, предлага министър Божидар Нанев. Той ще настоява за бързи административни и нормативни промени и солени глоби за недисциплинираните мениджъри. В същото време за успешните мениджърски екипи ще се търсят различни стимули.

Приоритетни ще са освен финансовата дисциплина и детското здравеопазване, укрепването на системата за спешна медицинска помощ и запазване на медицинските специалисти. Вчера министър Нанев назначи официално и своите заместници - д-р Валерий Митрев и Любомир Гайдов.

С 64% са се увеличили задълженията на болниците към юни спрямо 31 декември 2008 г. Общият размер на задълженията им е нараснал с 10 на сто, което означава, че от 253 840 000 лв. те са достигнали 281 700 000 лева. От 33 576 000 лв. в края на миналата година просрочените задължения на държавни и общински болници са нараснали на 51 788 000 лв. към 30 юни.

Освен наказания ще засилим и контрола за изразходване на средства, заявиха от МЗ.

Министерството обаче подготвя и нова методика за възнаграждения в лечебните заведения, за да бъдат мотивирани специалистите да останат в тях и да не бягат в частните клиники или в чужбина. Приоритетите в началото на работата на екипа ще бъдат детското здравеопазване, укрепването на системата за спешна медицинска помощ, изграждането на национална здравна политика, насочена към запазване на медицинските специалисти в страната, налагане на финансова дисциплина в сектора "Здравеопазване" и разработване на нова методика за финансиране на болничната помощ, както и строг контрол и санкции, посочиха от ведомството.