06 октомври 2012 г. Тема: здравеопазване



страница1/3
Дата05.03.2018
Размер0.52 Mb.
  1   2   3
06 октомври 2012 г.


ТЕМА: ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ



Бюджет на предизборния риск
Бюджетът за 2013-а, който Министерството на финансите публикува на сайта си през седмицата, е доста странен и, меко казано, алогичен. Разминаванията между числата в макроикономическата рамка и очакваните приходи, заложени в консолидираната фискална програма, и най-съществената част от нея - републиканския бюджет, са обезпокояващо големи.

Какво обаче ни предлага сегашният проектозакон за бюджета? В мароикономическата му рамка е заложен реален ръст от 1.9% на БВП, който в края на 2013-а трябва да достигне 81.49 млрд. лева. Заложената инфлация е 2.9%, а преките чуждестранни инвестиции 1.73 млрд. евро. Важен в случая обаче е ръстът на брутния вътрешен продукт и в свързаните с него очаквания за бюджетните приходи. Първо, 1.9% е оптимистична прогноза, защото в самия доклад, съпътстващ бюджета, финансовото ведомство е посочило, че за 2013-а очаква съвсем леко съживяване на европейските пазари - 0.7% ръст. Вярно е, че като цяло ръст на световната икономика ще има, като очакванията са той да бъде между 3.3 и 3.7%, но това ще се дължи на икономиките в Южна Америка и Далечния изток, които не са основни контрагенти на българския бизнес. Самото финансово министерство индиректно признава тази констатация, като очаква износът да не расте, а да се увеличи външнотърговският дефицит. Така. че, след като Европа в най-добрия случай ще расте с 0.7%, откъде накъде българският БВП ще се увеличи близо три пъти по-бързо? Отговорът в доклада на финансовото министерство е: от вътрешното търсене, или казано по друг начин от очакваното по-високо потребление. Видите ли, през 2012-а то е нараснало с 1.2% и очакванията на Дянков са през 2013-а да ускори темповете си близо два пъти и половина. Може би защото ще вдигне пенсиите с десетина процента и работната заплата? Само че в същия този доклад изрично се посочва, че безработицата ще остане на нива от 12.4-12.5% от трудоспособното население.

Е, как при това положение ще се увеличи потреблението?

Ако не се сбъднат очакванията на Дянков, тогава и изпълнението на плановете за бюджетните приходи е под въпрос. Вярно е, че в доклада си Министерството на финансите е заложило и една песимистична прогноза за спад на БВП от 2 процента

Само че след нея няма никакви изчисления какво би се случило с приходите и респективно с разходите на хазната, ако тя се сбъдне. Нормално е, след като има подобен песимистичен вариант, реалистичното смятане на приходите и разходите да е при почти нулев ръст на БВП. Това на свой ред би означавало заложените приходи в хазната за 2013-а да не са по-високи от постигнатите през 2012 година. Нищо такова обаче не пише в проектозакона. За разлика от 2012-а, правителството планира ръст на приходите най-вече от данъци, който в пъти изпреварва заложения ръст на БВП. За това говорят първо общите показатели на Консолидираната фискална програма, която включва републиканския бюджет, този на съдебната власт, на общините и на всички уж независими във финансово отношение държавни структури.

Заложените в консолидираната програма приходи са 30.55 млрд. лв.

или с 1.8 млрд. лв. повече в сравнение с тези, които би трябвало да бъдат постигнати през 2012-а. Казваме би трябвало, защото към края на август постъпленията в консолидирания бюджет са 17.81 млрд. лева. Но да приемем, че планираното ще бъде постигнато.

Важното е, че за 2013-а е заложен ръст на приходите от 6.24 процента. Е, как правителството смята да го постигне, след като БВП според неговите оптимистични прогнози ще нарасне с 1.9 процента? Отговорът може да бъде намерен в показателите на републиканския бюджет за 2013-а

Там е планирано увеличение от данъчни приходи в размер на 1.24 млрд. лв. и от други източници - държавни такси и дивиденти от държавни дружества - още близо 100 млн. лева. Става дума за общ ръст на постъпленията от около 8.1 процента. Забележете, икономиката ще расте с 1.9%, а приходите от данъци - с 8.1 процента. Какво означава това? Тежко му на бизнеса. Случки като тази с Гриша Ганчев и със собствениците на възобновяеми енергийни източници ще зачестят, а може и да се превърнат в практика. А пък и на гражданите няма да им е леко. Правителството смята през 2013-а да събере от тях данъци за 2.51 млрд. лв., или с 12.4% повече в сравнение със заложените за тази година. От ДДС се планират да дойдат 7.88 млрд. лв., което е с около 11 % повече от 2012-а. И всички тези прогнози са свързани с очакванията на управляващите за ръст в потреблението. Пак ще кажем, ами ако не се сбъднат? Как ще вържем бюджета? И то в предизборна година, в която са обещани увеличения на пенсиите, ръст на заплатите, повече пари за образование и здравеопазване - все ангажименти, от които, ако управляващите се отметнат, рискуват да загубят любовта на избирателите. Та нали върху тези очаквания в приходната част са планирани всички разходи - 31.65 млрд. лв. в консолидираната фискална програма и 19.3 млрд. лв. в републиканския бюджет. Резултатът е дефицит по Консолидираната фискална програма от 1.1 млрд. лв. -1.3% от БВП

Планирано е републиканският бюджет да излезе на червено с 909.55 млн. лв., или 1.12% от БВП. Още отсега някои анализатори твърдят, че при така изготвените прогнози на правителството заложените дефицити ще бъдат превишени, т. е. ще има актуализация. Което ще е изключително забавно, ако се случи точно преди изборите. На пръв поглед изглежда, че при негативен развой на икономическите процеси няма големи възможности за маневриране. Обещаното увеличение на средствата е все за сектори, към които хората са много чувствителни. По-важното е обаче, че те гълтат изключително много пари и въпреки това средствата все не достигат. Да вземем например сектора „Социално осигуряване, подпомагане и грижи". За 2013-а по сегашните правителствени разчети той ще „излапа" 10.91 млрд. лв. - с около 900 млн. лв. повече в сравнение с 2012-а. Основната част от това повишение - над 580 млн. лв., отиват за по-високи пенсии. Останалите средства са за помощи на хора с увреждания, детски надбавки, за бременност, за временна нетрудоспособност и за безработица. Едва ли някой ще се престраши да реже от това перо. А сигурно сте забелязали, че то формира една трета от всички разходи в държавата. "Същото се отнася и за разходите за образование 2.88 млрд. лв. и за здравеопазване - 3.34 млрд. лева. Друг е въпросът, че при опасност от неизпълнение на бюджета правителството може да отложи част от тях, но и лекарите, и учителите едва ли ще останат безропотни към подобни действия. На безработните или пенсионерите ще посегнат тогава? Едва ли! Със сигурност има резерв за свиване на разходите в сектор „Отбрана и сигурност", за които са предвидени 2.9 млрд. лева. Само че тогава Бойко Борисов рискува да загуби единствената си реална опора в България - полицаите. Те и сега не са доволни от парите, които вземат, а какво ли ще стане, ако им орежат легалните доходи.

Независимо от появилите се вече мрачни прогнози за държавния бюджет, вероятността той да бъде изпълнен в сега предложения вариант е много голяма. Кабинетът на Бойко Борисов показа забележителни способности да изцежда като лимон бизнеса. Въпросът е:остана ли нещо за цедене? Тези действия обаче имат дългосрочни негативни ефекти върху цялата икономика. Но това слабо вълнува сегашния премиер. Той се държи като оня крал на Франция (става дума за Луи XV), който, обвинен за нескопосаната си политика, заявил: „След мен и потоп".

Петър Илиев


Корупция и недоимък в здравеопазването на ЕС
В обръщение към участниците в Европейския здравен форум „Гащайн" неговият президент проф. Гюнтер Лайнер заяви, че европейската здравна система трябва да бъде спешно реформирана. Това се налага, за да се избегне заплахата от изчезващите ресурси, корупцията и структурните й недостатъци. Според проф. Лайнер „е неприемливо и по-скоро нетърпимо, че огромните орязвания на бюджети ще доведат до съкращаване на здравни услуги, които са крайно необходими, и до сериозни опасности за болните хора". Той добави също, че „въпреки големия натиск да се спестяват пари, всъщност те се наливат в ненужни структури и услуги". В доклада на професора имаше и обръщение към официалните лица, в което се казва, че „ако кризата предоставя някаква възможност, то тя вероятно е в това накрая ние да се убедим, че ограничените ресурси ще бъдат използвани по начин, който осигурява оптимално лечение за пациентите".

Очевидно посланието ще предизвика множество дискусии как една фундаментална реформа може да се противопостави на проблемите, предизвикани от съкращаването на разходите. По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие само през 2010-а страни като Ирландия, Естония и Гърция са свили бюджетите си за здравеопазване с от 6.5 до 7.6 процента. Друга статистика показва, че само за две години, между 2008-а и 2010-а, Чехия и Латвия са намалили средствата за здравния сектор съответно с 25 и 30 на сто. В България пък са били съкратени 1800 души.

Независимо от критиките си срещу намаляването на разходите проф. Лайнер обърна внимание и на друг сериозен проблем. В редица държави от Евросъюза има твърде много здравни структури и услуги, прекалено дълга хоспитализация, неправилно поставени диагнози и ненужно лечение. Президентът на форума смята, че е необходимо преосмисляне на цялата болнична система в общността. Неговото мнение е, че болниците трябва са по-малко и по-големи, защото тогава те работят по-добре.

На срещата бяха изнесени любопитни доклади, анализиращи например големи несъответствия в броя на идентични медицински процедури в отделни страни членки. Изключително голям проблем обаче е корупцията. Съдейки по доклада на Европейската мрежа за нарушения и корупция в здравеопазването, на всеки 1 трилион евро, харчени за здравни услуги в ЕС, 56 млрд. изчезват в резултат на корупция. Предмет на дискусиите също така бяха стабилността на сектора и различни идеи за неговото иновативно преструктуриране.




Разбит асфалт по образователната магистрала
Откриването на университетската учебна година ни даде твърде образна картина за отношението на управляващия елит към проблемите на висшето ни образование. На 17 септември премиерът Бойко Борисов, президентът Росен Плевнелиев и ресорният министър Сергей Игнатов успяха да обиколят част от най-авторитетните български висши учебни заведения. Триото политици се включи активно в нахвърлянето на размисли и страсти за бъдещето на науката и образованието ни. Най-семпла и близка до студентските представи за ролята на политиката в образованието бе изявата на държавния глава. Като академичен кадър на Техническия университет Плевнелиев успя да влезе под кожата на наследниците си, наричайки се „президентът-инженер". С умерен тон, целенасочено и без гръмки обещания той изтъкна важността на техническата мисъл за изграждане на икономика на иновациите и добавената стойност, каза, че XXI век ще е епохата на инженерите, и натрупа допълнителни точки, поздравявайки отборите на Техническия университет за спечелените награди от световни първенства по математика, компютърно програмиране и инженерни решения.

Премиерът Бойко Борисов обаче попадна в свръхинтелектуалната среда на Алма Матер и очевидно се чувстваше като индианския вожд Винету

сред непонятните нему носители на духовния прогрес. И Борисов, и ректорът на Софийския университет проф. Иван Илчев говориха за пътища и магистрали. Речта на Илчев бе изящна, метафорична, но в същото време засегна всички актуални проблеми на университетското образование. Между свободата на избор в житейския път и концепциите за държава на духа и магистрали на знанието Илчев не се поколеба да засегне „неудобните" теми. Каза си всичко за недофинансирането на висшите училища, чалгизацията и насаждането на изкривени ценностни системи. Ректорът директно призова държавниците да приемат науката и образованието като приоритет в политиката си и да защитят правото ни да имаме специална оперативна програма в този сектор.

Борисов като че ли не разбра за какво става дума. Вместо да говори за образование, наука и държавни ангажименти в тази сфера, той запя до болка познатата песен за строителството на магистрали, като дори се ядоса, че част от студентите се подхилкват на думите му. За кратко време премиерът дръпна монолог за ползата от инвестициите в екотранспорт, метро и градинки, успя да изкаже компетентно мнение за политическата ситуация в Испания и Гърция (които „били на прага на гражданска война"), разнищи и рецесията в Европа. Проблемите на образователната система обаче бяха сведени на нивото само до загубените от държавата пари по европроекти. Висшето ни не било добро, защото преподавателите не мислели достатъчно. Затова и студентите излизали с пропуски в знанията си. Това се казват мъдри констатации, и то хвърлени точно в лицето на най-мислещите в държавата хора... Дори не чухме идеята му как студентите ще бъдат трансферирани като футболисти на Запад.

Е, поне „новобранците" в Алма Матер получиха ясно послание, че разбитата от 20 години преход „магистрала на знанието" скоро няма да бъде преасфалтирана. Но както каза в същия ден деканът на Историческия факултет на Софийския университет доц. Пламен Митев, няма как днешна България да не е сред най-бедните и нещастни държави

в Европа, след като премиерът води класацията за най-добър футболист, а шумно представяна за ВИП персона дама твърди, че столицата на Европейския съюз е Англия.

Образователният министър Сергей Игнатов се опита да насочи разговора в посока финансиране на вузовете. Той вметна, че в бюджета догодина ще има 33 млн. лв. повече за висше образование, от които Софийският университет ще получи допълнителни 5 милиона. Интересно е дали тази сума е допълнително договорена с вицето Симеон Дянков, след като от Министерството на финансите досега официално са обещали само 27.7 млн. лв. отгоре за държавните висши училища в бюджет 2013. Според образователните синдикати и Съвета на ректорите заложените 351-те млн. лв. за университетите съвсем не са достатъчни да разрешат финансовите проблеми в системата. Ректорите са калкулирали минимално необходимо повишение на разходите с 44.5 млн. лв., като настояват и за възстановяване на парите за капиталови плащания. През 2012-а първоначално по това перо бяха отделени 9.8 млн. лв., но впоследствие повече от половината сума бе пренасочена за стипендии. Държавата обещава, че ще вдигне с 5 млн. лв. (до 20 млн. лв.) бонуса за качество, който вузовете получават според рейтинговата система за оценка. Това май се оказва единственият механизъм добрите университети да

увеличат заплатите на преподавателите си.

В същото време недофинансирана си остава и издръжката на студенти в ключовите направления инженерни и природни науки, както и в педагогиката и ветеринарните науки. Ако XXI век ще е епохата на инженерите, не е ли важно да бъдат инвестирани необходимите смешни за бюджета ни 12.5 млн. лв., с които да изградим „икономиката на иновациите"? Оказва се, че липсват и едни 5 млн. лв. за стипендиите на около 3000 студенти. Министър Игнатов отбеляза, че тези пари ще бъдат намерени, но университетите сами ще ги преразпределят. Така де факта не е ясно дали те ще стигнат до предназначението си.

Другият важен проблем, който всички или коментираха лаконично, или въобще избягваха, е, че от година на година дисбалансът в търсенето на висше образование се увеличава. От една страна, някои държавни университети остават полупразни

и губят пари заради това, докато други не смогват да поемат наплива от желаещи да учат. Дори Софийският университет, който би трябвало да е еталон за качество на образованието, развива всичките 22 рейтингово професионални направления и е добре поставен в класацията на 20-те хиляди най-добри висши училища в света, ще започне годината с между 300 и 500 незаети места за първокурсници. Във Великотърновския университет, въпреки четвъртото извънредно класиране, също приеха със 162-ма души по-малко от очакваното.

„Ако имаш повече студенти, ще имаш повече пари, на което ние въобще не държим. Предпочитам да имам четирима интелигентни студенти, отколкото 40 глупави, но хората трябва да ядат и да получават заплати", образно разясни ситуацията професор Илчев.

В нашата образователна система парите следват студента, а не интелекта и 300 студенти по-малко цифром и словом означават около 200 хил. лв. минус в графата за преподавателските заплати или режийните разходи. При сегашното си финансово състояние университетите ни не могат да си позволят да губят нито лев дори и поради това, че трудно успяват да погасяват задълженията си за местни данъци и такси. Към месец август например „Столичният университет", както се изрази премиерът Борисов, дължи на едноименната община над 8 млн. лева.

Алма Матер с основание може да се чувства жертва на сегашната недомислена система

за финансиране на образованието. Още в началото на годината министър Игнатов лансира идеята във все още бавения нов Закон за висшето образование да влезе текст, според който университетите ще получават парите си на базата на тригодишна развойна и инвестиционна програма, отчитаща успехите им. Както изтъкна ректорът проф. Иван Илчев, ако Софийският университет разчиташе на държавната субсидия от 26 млн. лв., отдавна да е фалирал. Затова поверената му институция си е докарала още 21 млн. лв. от национални и европейски проекти за миналата учебна година, както и 11 млн. лв. в началото на тази.

Междувременно вузове като Медицинския университет в София нямат подобен проблем и само за тази учебна година ще напълнят касата си с парите на над 2000 чужденци. Според ректора проф. Ваньо Митев качественото образование, добрата материална база и сравнително ниските учебни такси от 8000 евро на година привличат студенти от САЩ, Канада, Италия, Турция, Израел, Канада и дори Нова Гвинея. „По цял свят имаме наши кадри, нямаме никакъв проблем с реализацията им навън. За съжаление доброто образование се използва за захранване на нуждите от медици на развитите страни в Западна Европа и САЩ", признава обаче Митев. Така „износът" се оказва добрата половина на българското образование.



Калоян Атанасов
Студентите ни избират „скъпата" Англия

Англия и Германия са най-предпочитаните дестинации за българските студенти, избрали да следват в чужбина. Драстичното увеличение с два-три пъти на таксите във Великобритания през изминалата учебна година не е отказало над 2300 българи да кандидатстват на Острова. Причината е в отлично функциониращата държавна система за студентско кредитиране, която покрива пълната цена на приетите в университетите там. Кредитът се отпуска при изключително изгодни условия, а изплащането му започва едва след като студентът завърши и започне да работи срещу годишна заплата от 15 000 британски лири годишно за Великобритания или 6300 британски лири за България.

Страната ни заема деветото място по брой на първокурсници в британските университети, като изпреварва страни като Румъния, Гърция, Полша, Испания, Канада и САЩ.

Традиционно предпочитана е и Германия. На тазгодишното изложение „Европейско образование" за първи път се представя един от най-престижните университети - Пасау, водещ в специалности като информатика, право и икономика.

Броят на избиращите да учат в Дания и Швеция също нараства в пъти. Двете скандинавски държави покриват пълната такса за обучение на студенти от Европейския съюз.

Холандия пък е предпочитана заради интернационалната среда, позволяваща на българските студенти да не се чувстват изолирани и да се интегрират бързо. Образованието на студенти от Евросъюза и там се дотира от държавата, но родителите все пак трябва да плащат около 1800 евро годишно. Холандия също има система за кредитиране, която е достъпна за българи, след като са започнали следването си.

Специалности като „Компютърна анимация", „Дизайн", „Медиалогия", „Биомедицина", „Биохимия", „Психология", „Управление на природни ресурси" и „Изследване на възобновяеми енергийни източници" стават все по-популярни сред кандидатстващите в чужбина българи заради търсенето на такива специалисти на европейския трудов пазар.


Заден ход" на забраната за пушене
Капанът, наречен „забрана за тютюнопушене на закрито", очаквано щракна с наближаването на зимата и сега управляващите умуват как да се освободят от челюстите му. С поправките в Закона за здравето от 1 юни бе забранено пушенето на цигари в закрити обществени места, в близост до детски площадки, училища и детски градини, на стадиони и летни кина или по време на обществени мероприятия. Под предлог, че се грижат за здравето на хората, но май главно, за да се харесат на вечно критикуващия ни Европейски съюз, мнозинството на ГЕРБ в парламента, без много да му мисли, изхвърли пушачите на улицата и обрече на бавна и мъчителна агония ресторантьорския бранш. Депутатите не проявиха икономическа мисъл и с лека ръка отписаха поне няколкостотин милиона лева приход за бюджета от акцизи, данъци и осигуровки.

Но с приближаването на студовете дойде време за плащане на сметката. Ресторантьорите и собствениците на барове извадиха данни, според които оборотът им за това лято е спаднал наполовина спрямо 2011-а, в резултат на което 6 хиляди души са загубили работата си. За зимния сезон прогнозите им са още по-мрачни и включват още 30 хиляди безработни, срив на оборотите и повсеместен фалит на заведения. Освен ако пушенето в заведенията не се разреши отново. Независимите депутати Кирил Гумнеров и Стоян Иванов яхнаха вълната на работодателското недоволство и бързо внесоха в парламента проект за промени в Закона за здравето, който предлага отмяна на пълната забрана за пушене и връщане на старото статукво. При него заведенията бяха разделени на две части - за пушачи и непушачи, но този път предложението е това да важи само за помещения над 70 кв. м, а не както беше - до 50 квадрата.

Така „герберите" сега са изправени пред нов съдбоносен избор, защото няма как да излязат „сухи" от глупавото положение, в което сами се вкараха. От една страна, ако отхвърлят поправките, отново ще ядосат потенциалните си 40% избиратели, започващи деня си с цигара в ръка. Със сигурност ще получат наказателен вот от съкратените 35 хил. души в ресторантьорския бранш. Да не говорим, че властимащите може би най-накрая са осъзнали финансовото „харакири", което си направиха.

Ако се откажат от безумната забрана, хората на Борисов пък ще бъдат осмени от опозицията заради непоследователната си политика, ще покажат мекушавост, както и склонност да се поддават на обществен натиск. А това не е идеалният образ за партия, тръгнала да печели втори мандат. Освен това единственият ни закон, посрещнат от Европейския съюз с аплодисменти, парадоксално ще бъде заличен няколко месеца след появата му.

Ами сега!? Мнозинството очевидно е объркано и дори готово да даде „заден ход", но само ако намери подходящата форма, за да избегне пълната излагация. Колебливата позиция на премиера Бойко Борисов не може да не „зарази" съратниците му. Видите ли той гласувал „против", но текстът можел да бъде обсъден отново в парламента, „за да решим пак дали здравето или кафенетата".

А въпросът не опира до здраве или кафета. Защото собствениците на заведения веднъж са инвестирали милиони левове в изолираните стъклени помещения с мощни вентилационни системи, които сега залежават някъде по складовете им и чакат по-добри времена. Ако пушенето бе толкова опасно и „варварско", защо развити икономически и социално държави като САЩ, Германия, Австрия, франция и Швейцария една по една свалят забраните?

Отделна тема е, че „ветото" е играчка в ръцете на по-хитрите собственици, а държавата няма развит контролен механизъм, с който да осигури спазването му и така създава условия за корупционни практики. Кръчмите измислиха „цаката" на забраната с практики като отоплена градина и частна стая. Според тълкуването на ХЕИ градина е всяко помещение, което е отворено от 3 страни. Популярни заведения в столицата отварят три прозореца от трите страни или два прозореца и врата и така формално забраната се анулира. Другият трик, популярен в хотели и нощни заведения на Банско, е отделянето на „частни стаи", в които се влиза само с ключ или баркод и затова те не се смятат за обществено, а за частно пространство. Някои дори си плащали „такса", за да не бъдат обезпокоявани. Тарифата да не те закачат или да те уведомят за наближаваща проверка варирала между 500 и 10 000 лв. в зависимост от големината и разположението на заведението.




Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница