06 октомври 2012 г. Тема: здравеопазване
Омайваме инвеститорите с филмчета за по 130 бона
Изтегляне 0.52 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Нова залъгалка с административната тежест
- Ивайло Станчев Фармацевти чакат извинение от Атанасова
- Да се споразумееш c болката Българските пациенти са принудени да преминават през тежки бюрократични процедури, за да стигнат до лекар и до съвременни лекарства
- БРЮКСЕЛСКАТА ДЕКЛАРАЦИЯ
- Ивайло Калфин: ОРЯЗВАНЕТО НА БЮДЖЕТИТЕ СА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ
- В една паралелна реалност
- Цената на пропуснатите реформи Пет извода от бюджет 2013 Вера Денизова / Калина Чернева
- Личен принос
Омайваме инвеститорите с филмчета за по 130 бона Чуждестранните инвеститори някак все прескачат България, нищо че правителството не спира да тръби как сме най-привлекателната страна в региона с ниските данъци и макроикономическата стабилност. Вложенията у нас за периода януари-юни 2012-а са само 221.4 млн. евро, или 0.6% от брутния вътрешен продукт. Очевидно е, че нещо не ни харесват - и на Запад, и на Изток. А явно и плоският ни данък е станал толкова плосък, че зад него вече се виждат всичките налози, такси и социални вноски, които биха задавили и най-големите компании. За да поправи тази „несправедливост", държавата в лицето на Българската агенция за инвестиции е решила да излъска имиджа ни като инвестиционна дестинация. Може и да не е ясно каква точно е ползата от работата на въпросната структура през годините, но е сигурно, че тя със завидни темпове усвоява милиони от европейските фондове. След като през септември извади 4.5 млн. лв. за рекламна кампания в чужбина, сега агенцията е приготвила още 568 хил. лв. за подобни дейности със спорен ефект. В случая с парите ще се снимат четири 27-минутни документални филма на английски език. Те ще се излъчват пред специализирана публика (потенциални инвеститори, консултанти, журналисти и др.) в рамките на инвестиционни форуми, семинари, кръгли маси и конференции. За всеки е ясно, че подобна мисия е малко вероятно да сполучи. Но пък изпълнителят ще вземе по около 130 хил. лв. за направата на всеки един от тях. Без съмнение подобен бюджет, и то за късометражно рекламно клипче, за което дори няма да се наемат актьори, е мечта за всеки режисьор и продуцент. Само за сравнение, игралният 95-минутен филм „Лора от сутрин до вечер" (на Димитър Коцев-Шошо), който се въртя по кината тази пролет, е направен с 10 (десет) хил. лева. Бонусите за изпълнителя не свършват дотук. Държавната агенция е предвидила и още 48 хил. лв. за самите 12 хил. DVD диска, на които ще се записват продукциите (всяка ще е с тираж от 3000 броя). И за да не се налага да смятате, ще кажем, че се падат по 4 лева на диск. Това си е направо удар в десетката при положение, че един брой от магнитния носител се продава на дребно за по 50 стотинки, а при такава голяма поръчка цената неминуемо би слязла доста надолу. Каквито и обяснения да се дават, че имало разходи за труд, за записване на дисковете и т.н., сумата си е истински подарък. Още по-интересно става, като видим с какво точно ще омайваме чужденците. Първият документален филм щял да „създаде визия за индустриалните зони на България като привлекателни и най-бързо реализиращи се механизми за привличане на инвеститори и осигуряване на условия за стартиране на дейността им по най-бързия начин". Тук чиновниците действително много точно са написали, че визията трябва да се създаде, защото такава просто няма. Въпреки че за промишлените паркове се говори от години и дори беше създадена Национална компания „Индустриални зони" с капитал от 100 млн. лв., у нас работят само шест такива, от които три са частни - в Русе, Раковски, Марица, Куклен, Видин и Свиленград. Големият им проблем пък е, че нито една от тях не може да предложи кой знае какво на големите инвеститори - нито достатъчни по площ терени или халета, нито необходимия човешки ресурс в региона. В клипа щял да се представи още и потенциалът за развитие на някоя от бъдещите индустриални зони - Бургас, Божурище и Карлово. Лошото е, че тези обекти и до днес стоят само на хартия, така че пак ще хвърляме на някого прах в очите. Следващият филм ще е посветен на приоритетните сектори за развитие и ще представя възможностите и конкурентните предимства на страната в машиностроенето, електрониката, химическата индустрия, транспорта, информационните технологии, здравеопазването и земеделието. За целта ще се направят интервюта с директорите или мениджърите на водещите компании от тези сектори. Дотук добре, но изискването да се покажат експортни продукти, с които България е известна, както и разработките на научноизследователски постижения и открития, значими в световен мащаб, направо буди насмешка. То ако наистина имахме такива продукти и открития, със сигурност нямаше да се налага да се напъваме за привличането на капитали с блудкави филмчета. Недоумение буди и третият филм, който ще разказва за потенциала на човешкия капитал. Всеизвестно е, че наличието на квалифицирана работна ръка е един от основните фактори при избор на инвестиционна дестинация, но е чудно с какво точно ще се похвалим. Няма чуждестранна фирма у нас, която да не се е оплакала от зле подготвените кадри на пазара. Да не говорим, че в цели сектори като ИТ бранша и телекомуникациите има остър недостиг на работници. Освен полуграмотни висшисти, които са прекарали повече време в дискотеките, отколкото във вузовете, други няма. Просто такъв ни е човешкият матр'ял. Затова пък ще се потупаме по гърдите с „приноса на българи, успели в различни области в икономически развитите държави, както и с амбициите за положителни промени на български младежи и девойки, които учат в престижни университети на Европа и САЩ и техните нагласи за връщане в България, като служители и мениджъри в нови предприятия, създадени от инвеститори". Да се надяваме, че такива ще бъдат намерени, показани във въпросния филм и няма да се явят подставени лица със заучени реплики. Може би най-смислен ще е четвъртият филм, който ще представя успешните компании от приоритетните за българската икономика сектори. Целта е ръководителите им, с опита си на успешни инвеститори, да изтъкнат мотивите си да изберат България като място за правене на бизнес, позовавайки се на конкурентните предимства на страната. Кой точно ще се заеме с отговорната задача за заснемането на филмите, ще разберем най-рано на 22 октомври, когато е предвидено да бъдат отворени офертите на кандидатите. След подписването на договора победителят ще има пет дни, за да представи план-график на всички дейности за изпълнение на поръчката. След това в срок от две седмици трябва да подготви сценария и съдържанието на всеки от четирите документални филма. Едва тогава започва реалното изпълнение на поръчката, което е три месеца. 
Нова залъгалка с административната тежест Административната тежест у нас е като хидра -колкото повече режат от нея, толкова по-голяма става. План след план, стратегия след стратегия, управляващите все ни убеждават, че намаляват регулаторните режими, а те все по-успешно давят и препъват бизнеса. С решението от 3 октомври правителството склони до 30 ноември да въведе нови 249 мерки за облекчаване на предприемачите, след като през август набеляза други 271-а, които трябва да бъдат изпълнени до края на октомври. Колко още остават, никой не знае. От години се говори, че бюрократичните пречки пред бизнеса произтичали от близо 750 регулаторни режима, но, кой знае защо, след всичкото рязане те пак си остават толкова. „В периода март-юни бяха проведени прегледи на регулаторните режими във всички министерства и бяха изготвени предложения за премахване на режими, които затрудняват малкия и средния бизнес, за намаляване на регулаторните разходи и степен- та на държавна намеса, намаляване на административната тежест, облекчаване на процедурите, намаляване на документите и на сроковете за предоставяне на услуги", казват от Министерския съвет. Явно обаче след като махнат някое изискване, чиновниците бързо го заменят с ново. Сега се предвижда намаляване на необходимите документи за ползване на 84 административни услуги, съкращаване на сроковете за предоставяне на 54 услуги, отпадане на 42 услуги, обмен на информация по служебен път за 30 услуги, както и създаване на електронни регистри за 17 услуги. Най-голям брой мерки са предложени в сферата на здравеопазването (45), на земеделието и храните (43) и на икономиката, енергетиката и туризма (26). Въпреки обещанията от август фирмите все още са задължавани да представят документи, с които администрацията на практика разполага. Такива са например удостоверенията за актуално състояние или съдебна регистрация. Тези данни са публично достъпни в Търговския регистър и могат да бъдат проверени от съответните органи, като е необходимо компаниите да посочат само единния си идентификационен код. Всъщност това е записано и в Закона за Търговския регистър. Според него, „ако е посочен ЕИК, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в Търговския регистър, и представянето на актове, обявени в Търговския регистър". Дори е предвидена глоба от 100 до 500 лв. за виновните длъжностни лица при нарушение на тази разпоредба. Но нито чиновниците спазват закона, нито някой ги глобява. Предложено бе също да се освободят малките и средните предприятия от задължението да подават отчетите си освен към Националния статистически институт и към Търговския регистър. Идеята е попълнената информация в електронния документ за НСИ да се използва и за регистъра. Това би трябвало да облекчи работата на над 300 хил. фирми в страната, но дали наистина ще се случи? Чакаме и обменът на информация между отделните ведомства да става по електронен път, но засега се налага да носим един и същ документ от гише на гише.
Хвърлянето на обвинения към аптеките е неприемливо, още повече че става въпрос за лекарства, които аптеката отпуска без надценка - практика, която Комисията за защита на конкуренцията определи като прехвърляне на социалната отговорност на държавата върху аптеките, коментират фармацевтите. "Аз лично си спомням серия репортажи, в които аптекарите казваха, че има липса на лекарства, защото заради надценките те не зареждат. Сега се появяват сигнали, че на места карат хората да си доплащат и то при лекарства, които са 100% реинбурсирани от държавата, това е просто безумие", заяви завчера пред журналисти Атанасова. Тези думи й навлякоха гнева на фармацевтите.
Още докато е бил в чужбина, е започнал работа в американска фирма по специалността си и виртуално. Сега работи в друга фирма в родния Ямбол: "Исках да имам повече възможности за движение", обяснява Живко. Болните от Бехтерев трябва да запазят и малкото съхранен обем движения. Диагнозата му е поставена през 2005 г. в ревматологията в София. Не е така само с Живко. Той разказва за много случаи, в които поставянето на диагнозата взема по 8-10 и повече години. Често болката е смесвана с неврологичната болка, което забавя поставянето на диагнозата. А своевременната диагностика би спасила много болни от Бехтерев от инвалидизация. Две години по-късно, когато лечението не дава резултати, болките се усилват, а цялото му тяло е сковано, Живко изпада в дълбока депресия. След още 2 години младият човек решава, че иска да се срещне с други хора, които имат подобни проблеми. Да разбере как живеят те, да "открадне формула" да продължи напред. Срещите в началото са виртуални чрез фейсбук. През есента на 2009 г. се срещат на живо в София. Решават да се срещат с хора със същите проблеми и търсене на възможности взаимно да си помагат и за преодоляване на болката, и за преодоляване на препятствията от институциите. Така се ражда идеята за създаване на пациентска организация. 'Това ми даде кауза, за която си струва да живея", казва Живко. Създават Българското сдружение на болните от болестта на Бехтерев (БСБББ). Хората, които са в него, макар и много млади, вече ценят високо нещата, които са елементарни за останалите: сутрин да можеш да станеш от леглото, да направиш няколко крачки, да измиеш очите и зъбите си или да се пресегнеш да вземеш чаша вода. Всяка извършена крачка е като поредна победа над болестта. Всеки един от тях е сключил някакво споразумение с болката и се опитва всеки ден да живее с нея, макар да признават, че тя ръководи живота им и в голяма степен се съобразяват с нея. Заради болката някои не се осмеляват да мислят дори за следващия ден, други спират да правят планове за живота си. Но не спират да живеят! "Болката дисциплинира и човек неусетно става по-силен и по-мотивиран да живее пълноценно", казва Цвета Апостолова. Лечението е дo живот Като първо свое постижение БСБББ смята увеличаването на реимбурсацията на лекарство, което успява да забави хода на болестта на Бехтерев, на ревматоидния и на псориатичния артрит. То струва над 2000 лв. и доскоро НЗОК е поемала 25% от стойността му. Сега поема 75% и за пациента остават да доплаща около 600-700 лв. За мнозина и това е непосилно. Пациентите с болестта на Бехтерев не крият, че засега тази сума се поема от фармацевтичните компании. "Ако спрат да плащат, няма да мога да си позволя лечението и да не мога да правя елементарни неща във всекидневието си", казва Снежана Божинова. Проблем е и забавянето на лечението с биологични средства - най-ефикасните за ревматоиден и псориатичен артрит, анкилозиращ спондилит, тъй като комисиите, които одобряват нуждаещите се от такава терапия, са само в три града -София, Пловдив и Варна. Така пациентите чакат с месеци до започване на лечението. Биологичните лекарства се отпускат с протокол на НЗОК, поради което тя изисква специфични изследвания. Но за тях пациентите плащат от джоба си, а стойността им достига до 270-300 лв. В крайна сметка само 1% от пациентите с тези страдания имат достъп до заплащаната от НЗОК терапия с нови биологични средства, казват лекарите. при достъпа до лечение създава и фактът, че в България има само 82-ма ревматолози, от тях само 11 са детски ревматолози. А в 10 областни града -Монтана, Силистра, Разград, Хасково, Ямбол, Габрово, Благоевград, Кърджали, Перник и Кюстендил, няма ни един ревматолог! Тъжната равносметка показва, че, ако всички пациенти получават необходимата им медицинска помощ, биха могли да срещнат лекар специалист веднъж на 8-9 месеца. Рехабилитацията върви ръка за ръка с лечението, но достъпът да нея също често се превръща в препятствие за тези пациенти. Клинична пътека №244 предвижда 7 дни лечение веднъж в годината за рехабилитация. За 2012 г. е предвидена рехабилитация за 53 000 души с ревматични и с всички дегенаративни ставно-мускулни заболявания. Сдружението създава арттерапия за членовете си и на коледен базар продават ръчно изработени предмети. Със събраните средства започват да плащат пътните на хора с Бехтерев, които живеят в отдалече'ни райони на страната, поради което нямат достъп до рехабилитация. Разбира се, неудачите на тези хора не спират дотук. Очевидно проблемът, за който преди повече от година сигнализира ДУМА, още не е решен: много ТЕЛК-ове в страната отказват да разчитат рентгенови снимки на диск. Причината е, че не разполагат с необходимата техника за разчитане на снимките, вследствие на което комисиите постановяват необосновано нисък процент нетрудоспособност на пациентите... Обществото ни не е съпричастно на проблемите ни, казват засегнатите от тези болести. "Дори не искат да вдигнат ръка и да помахат за снимка", отбелязва с болка Живко. Сама по себе си статистиката е предпоставка лечението на тези заболявания трябва да се превърне в държавна политика, както е в много страни, смята доц. Тройчо Троев, началник на Клиниката по физиотерапия и рехабилитация във ВМА. Смята се, че у нас приблизително 30 хил. души са с болестта на Бехтерев, други 60 до 70 хил. са с ревматоиден артрит. Мускулно-скелетните заболявания (МСЗ) са на трето място сред причините за отсъствие от работа в България. Близо 1/3 от работещите у нас във всеки един момент имат болки в гърба или в крайниците. Загубите на икономиката от отсъствия от работа поради тези причини през 2010 г. достигат почти 27 млн. лева. Лекарят Пикът на заболяването от ревматоиден артрит е между 40 и 50 г., обяснява ревматоложката д-р Родина Не-сторова. Тя пояснява, че половината от болните се инвалидизират до 10-ата години от появата на първите симптомите. Около 3 до 4 пъти по-често са засегнати жените. При ревматоидния артрит много малко са пациентите с пълна ремисия. При 20 до 30% се постига частична такава. От 4 до 12% от пациентите първо имат артрит и после развиват псориатичен артрит, който може да засегне и гръбнака, не само периферните стави. Някои хора могат да имат дори само нокътна форма на артрит. При болестта на Бехтерев в гръбнака настъпват необратими промени, обяснява д-р Несторова. Заболяването засяга по-често мъжете. 2/3 от тях имат затруднения в работата и проблеми в сексуалния живот. Не всички пациенти имат индикации за лечение с биологичните препарати. При част от тях се прилага терапия с метотрексат, който е златен стандарт в лечението, плюс и нестероидни противовъзпалителни средства, обясняват лекарите.
Това е документ, създаден през 2010 г. от представители на Европейската лига за борба с ревматизма и е подкрепен от ЕС. Той запознава обществото с нуждите на хората с ревматологични заболявания. Става дума за правилно лечение, достъпна среда, разпознаване на социално-икономическата значимост на ревматичните и мускулно-скелетни заболявания. Декларацията беше подписана от всички участници в кръглата маса, проведена в София. В Европа • Повече от 120 млн. европейци страдат от хронични ревматологично-мускулни заболявания. Лечението им, както и загубите от принудително по-ранното тяхно пенсиониране и инвалидиране, струват на здравните и социалните системи близо 240 млрд. евро годишно. • Над 40 млн. работници в ЕС страдат от мускулно-скелетни заболявания (МСЗ). • На МСЗ се дължат 50% от всички отсъствия от работа с продължителност 3 или повече дни и 60% от трайната нетрудоспособност. • ЕС е приел стратегия за хората с увреждания, която се ангажира да облекчи тяхното всекидневие и да им осигури нормален живот на граждани на ЕС, включително чрез финансиране от ЕС и повишаване на осведомеността. • 450 млн. болнични дни годишно се вземат в ЕС заради ревматични болки. • 60% от исканията за ранно пенсиониране се дължат на оплаквания от тази група заболявания по данни на Европейската лига срещу ревматизма.
„Недопустимо е европейската стратегия да остава на хартия и хората с тежки хронични заболявания да плащат най-тежката цена за кризата. По данни на европейско изследване хората с хронични заболявания са първите пострадали от орязването на бюджетните разходи. Във Великобритания над 400 хил. души са засегнати от ограничаване на подпомагането за заетост до 1 година. В Испания през 2011 г. са закрити 12 хил. работни места за хора с ментални увреждания. В Гърция въобще спират всякакви разходи за хора с увреждания... Но всичко това не трябва да ни успокоява, че ситуацията в България не е толкова зле. В България здравеопазването е на достатъчно ниско равнище и не е справедливо хората с хронични заболявания да са първите пострадали от намаляването на разходите", подчерта представителят на България в Европарламента пред ДУМА след участието си в кръгла маса с международно участие "Лечение и живот на хората с ревматологични заболявания в България". Калфин е убеден, че "младите са чести жертви на тези заболявания" и "с добра политика може по-успешно да бъдат предотвратени и много хора да бъдат върнати в обществото". До 12 октомври 2012 г. всеки може да помаха с ръка, а снимката си да качи на този сайт: http://www.worldarthritisday.org/waving. В момента България е на 5-о място по най-много изпратени снимки. С тях всеки по света изразява подкрепата си за хората с ревматоидни заболявания Съдържанието на материалите в „Здраве" дава обща информация за здравето и болестните състояния на достъпен немедицински език. Тя не може да' замени консултацията с лекар за поставяне на диагноза и за лечение. Екипът на вестника не носи отговорност за самостоятелно поставяне на диагноза и самолечение, основани на публикациите. 
В една паралелна реалност Годината е 2012. ГЕРБ подготвя бюджета за последната година от първия си мандат във властта. След ударни и дълбоки реформи България вече изглежда сериозно променена. Всички говорят за "Българския модел". Броят на хората в МВР е доста по-малък, но заради по-добрата организация и инвестиции в технологии те са добре платени и мотивирани да работят по-ефективно. Парите, които всички плащаха по различни начини в болниците, вече са канализирани към няколко частни здравни каси и сега хората са сигурни, че ще получат най-доброто възможно лечение без значение дали имат пари и/или контакти. Спестените след реформите средства отиват за образование, а пазарът на частни университети и училища става по-конкурентен. Впоследствие българските учебни заведения започват да се катерят в международните класации. След въвеждането на електронното правителство корупцията в България е почти изчезнала. Съдебната система е в пъти по-ефективна. Страната отново е станала предпочитана дестинация за инвестиции, доходите на хората са се увеличили. В една паралелна реалност всичко това можеше да бъде вярно, ако правителството на ГЕРБ беше запазило реформаторския си устрем от началото на мандата. За победата на статуквото има много причини и оправдания. Част от тях, като например кризата в Европа, са основателни, други не. Фактът е обаче, че ако съдим по проектобюджета за 2013, и през следващата година положението в България ще продължи да бъде същото. Защото, ако не намериш сили за промяна, бъдещето ти винаги ще е същото като миналото.
Цената на пропуснатите реформи Пет извода от бюджет 2013 Вера Денизова / Калина Чернева След цял мандат на отказ от важните реформи проектът на правителството на ГЕРБ за бюджет за следващата година изглежда като най-доброто, което може да се представи. Въпреки че се изготвя в предизборен период, той нито раздува дефицита повече от позволеното, нито залага на твърде оптимистични прогнози за икономиката. Накратко, продължава да залага на вече придобилата митични измерения финансова стабилност. За сметка на това и този бюджет не променя нищо. Парите, които държавата ще събере от данъкоплатците през следващата година, ще се харчат точно толкова (не)ефективно, колкото и досега. Съществената критика към бюджета е именно в сравнителен план - той балансира рисковете, но не провежда някакви нови политики. Ако беше реализиран първоначалният импулс и потенциал за реформи през изминалите години, сега държавните финанси можеха да изглеждат много по-добре. Ако бяха оптимизирани излишните разходи, сега можеше да се мисли и за повече пари за реформирани сектори, които да се превърнат в по-добри услуги за гражданите и бизнесите. А това означава по-висок стандарт на живот и по-добра бизнес среда. Вместо това бюджет 2013 е по-скоро бюджет на статуквото, където основната интрига е как да се финансира вече обещаното увеличение на заплати и пенсии. Затова и през 2013 г. правителството на ГЕРБ ще разполага с най-големия бюджет като номинална сума – почти 32 млрд. лв., или близо 39% от очаквания БВП (виж инфографиката). Повечето от прогнозираните 1.8 млрд. лв. допълнителни постъпления ще отидат за обещаното още преди месеци увеличение на пенсии и заплати, инфраструктура и образование. И не е изключено разходите да набъбнат още предвид продължаващите дебати за възнагражденията на силовите ведомства. Но тъй като едва ли има смисъл да се пише елегия за изгубеното време, от днешна гледна точка в проектобюджета могат да се видят няколко тенденции. Те трудно могат да се позиционират точно в черно-белия спектър отсега. Но едно е сигурно - оттук нататък в наситените с желания за повече предизборни разходи дебати посоката може да е само в посока към по-тъмносивото. Ето и най-важните моменти: 1. Разходите: Очаквано, но не и стряскащо повече Всяко ново правителство идва на власт с обещанието, че ще е по-различно от предходното. В края на мандата обаче всички управляващи независимо от политическите си възгледи и оцветяване си приличат по едно – обичат да харчат повече с идеята, че така ще бъдат преизбрани. ГЕРБ не прави изключение. Още през август министрите започнаха да подгряват аудиторията с обещания за по-високи доходи. Така от 1 април 2013 г. не на шега се увеличават всички пенсии, като средният ръст е 9.3%. Нужните допълнителни средства за това са 583 млн. лв. Повече пари ще има и за образованието – 212 млн. лв. А идеята е част от тези пари да послужат за увеличение на заплатите на учителите. Финансовият министър Симеон Дянков преди няколко седмици обяви, че ръстът ще е средно по 30 лв. Увеличава се и минималната работна заплата, минималната и максимална пенсия. Така предизборните обещания на управляващите набъбват почти до милиард – приблизително колкото е и заложеният дефицит в бюджета за догодина. Докато извърви пътя от финансовото министерство до второ четене в парламента обаче, бюджет 2013 може да претърпи и още изменения предвид вече заявените желания от ресорните министри за по-големи заплати в силовите ведомства и в здравеопазването. Ако иска да удържи фискалната дисциплина, финансовият министър ще трябва да се вслуша в съвета на експертите от Международния валутен фонд (МВФ). А той е да се устои на натиска за общо повишаване на разходите, а всяко преизпълнение на приходите да се използва за увеличаване на фискалния резерв. В момента нивото му е доста над позволения минимум от 4.5 млрд. лв. Ръстът му се дължи на временния ефект от емисията еврооблигации на стойност 950 млрд. евро, пласирана от правителството през юли. След като България изплати с тях падежиращата в началото на следващата година първа голяма държавна емисия еврооблигации за 816 млн. евро, фискалният резерв отново ще изтънее. А той е един от трите източника за финансиране на дефицита в бюджета, в случай че дупката се окаже по-голяма от очакваните 1.3% от БВП. Другите два варианта да се финансира дефицит са поемане на нов дълг (нежелателно предвид следващите две големи плащания по международния дълг през 2015 и 2017 г.) или въвеждането на нови или по-високи данъци, което също не е препоръчително, защото може да задуши възстановяването на икономиката. 2. Приходите: Оптимистични насред всички рискове По всичко личи, че приходите са били някак вторичната част от изготвянето на бюджета - първо е мислено къде и с колко искаме да вдигнем разходите, а после как и колко да набавим приходи. И тук се крие най-големият риск да не излязат сметките. Прогнозата на Министерството на финансите е българската икономика да расте с 1.9% от БВП през 2013 г., или малко повече от очакванията на експертите от МВФ, които залагат 1.5% ръст. Като основен двигател на растежа се залага на вътрешното потребление, освен това се очаква и на възстановяване на европейската икономика през втората половина на следващата година, което пък да повлияе на износа. "Има и някои противоречия в доклада към проектобюджета: очакванията са спадът на заетостта да продължи, но с по-малки темпове, в същото време се залага и ръст на потреблението. Всеки 5% ръст на паричната маса, съчетани с 1-1.5 млрд. евро инвестиции, дават 1% растеж в икономиката. И тъй като по тези показатели няма изменение, не е ясно откъде ще дойде икономическият растеж", твърди Любомир Дацов, който е бивш зам.-министър на финансите. Точната прогноза за икономиката догодина е важна, доколкото тя влияе и на сметките за очакваните приходи догодина, въпреки че Дянков заяви, че те са правени по-консервативно при 1.2% ръст. А очакваните приходи са с почти 1.8 млрд. лв. повече в сравнение с тази. Най-голям ръст се очаква от постъпленията от ДДС с близо 785 млн. лв. "Явно е взета предвид тенденцията от тази година – на преизпълнение на заложените приходи от ДДС. Въпросът е, че всичко се базира на допускането, че ще има растеж, оттам повече потребление, от което пък следва и повече ДДС в бюджета. Тази прогноза обаче може да се разбие, ако проблемите в еврозоната останат нерешени", казва Георги Ангелов от "Отворено общество". Според него това, което липсва и в този проектобюджет, е сметки на база по-лош сценарий за развитието на икономиката и по-големи буфери, с които да се посрещне евентуален спад на приходите. "В изборна година обикновено бюджетът се изготвя при най-благоприятните допускания. Перспективата за мислене на политиците и чиновниците намалява много, а при смяна на правителство цялата администрация се разбърква и обикновено няколко месеца не работи ефективно. Това също може да има негативен ефект върху приходите", допълва Ангелов. Подобно е мнението и на Петър Ганев от Института за пазарна икономика - заложените по-високи приходи от ДДС не са заради очаквана по-добра събираемост, а са на база очакване за по-високо потребление. "Идеята догодина да се съберат 1.8 млрд. лв. повече приходи стъпва на логиката, че след като ще се увеличат някои доходи – пенсии, минимална работна заплата и т.н., това ще доведе до по-високо потребление, и то без да се променя нивото на заетостта. Така че, ако е възможно отнякъде бюджетът да изгърми, тази опасност идва от неправилно прогнозирани вътрешно потребление или ниво на заетостта", убеден е той. Според Дацов има и още един скрит риск – еврофондовете. По думите му управляващите наливат държавни средства в европроекти, за които има голям риск да не бъдат сертифицирани и Брюксел да не възстанови направените от правителството разходи. Държавата очаква да получи с 200 млн. лв. по-малко европейски средства догодина спрямо тази. Един от вариантите е да се очаква част от вече направените разходи да не се възстановят. Това обаче ще проличи, след като са минали изборите и на власт е ново правителство според Любомир Дацов. 3. Дисциплината: България харесва имиджа на финансова отличничка "При сегашната икономическа ситуация осигуряването на фискална устойчивост е ключовият елемент в основата на икономическата стабилност, която е предпоставка за стимулиране на иновациите, инвестициите, повишаването на икономическия растеж и ограничаване на безработицата и инфлацията." Това високопарно изречение стои още в увода на доклада към проектобюджета. Изпълнението на бюрократски подредените думи в него от политиците обаче е много важно – без макростабилност няма как да се очаква бързо възстановяване на икономиката след кризата. А и ако България изглежда като "остров на стабилността" в региона, това ще й гарантира място в сърцата на чуждите инвеститори и по-евтино финансиране – както за бизнеса и банките, така и по останалите големи плащания по дълга през 2015 и 2017 г. Ако се погледнат показателите, по които Европа мери дали дадена държава успява да овладее публичните си финанси, през следващата година страната ни ще издържи теста и ще остане в редиците на отличниците. Заложеният дефицит от 1.1 млрд. лв. е с незначително увеличение (само с девет милиона) спрямо тази година. Заради планирания икономически растеж обаче отношението му към БВП ще спадне до 1.3% при 1.4% за 2012 г. Дори и прогнозата за приходите да не се окаже съвсем точна, рискът от толкова голям външен шок, който да изведе дефицита до нестабилни нива, е сравнително малък. Такова развитие би могло да дойде само от някакво катастрофично развитие в еврозоната, което обаче няма как да бъде обхванато в бюджета и би било съвсем обективна причина за прекрояването му в движение. Все пак има отстъпление в сравнение с първоначалните намерения на финансовия министър догодина дупката в бюджета да е по-малка. Така целите за балансиран бюджет се изместват към 2015 г. 4. Реформите: Изгубени между обещанията и желанията за втори мандат Предизборните бюджети се отличават с още една особеност – в тях обикновено никъде не се говори за реформи. Проектът за 2013 г. не прави изключение. Проблемът обаче е, че и това правителство не успя да направи нито една от големите и важни промени, за които даваше заявка в началото на мандата си – нито в образованието, нито в сектор сигурност или пък здравеопазване. Все пак има опит за стабилизиране на пенсионната система, но взетите мерки не решават проблема с хроничните дефицити в нея. Това може да се види и в проектобюджета на НОИ за следващата година, където над половината от приходите идват от данъци. "Цялата държавна машина е така направена, че все по-голяма част от бюджета ще отива за заплати и пенсии. И тъй като не се инвестира в нови технологии, сме обречени на многолюдна администрация и полиция", твърди Ангелов. По-големият проблем обаче е в ефективността на похарчените пари. А без структурни реформи тя ще си остане ниска. 5. Фаворитите: Силовите ведомства винаги са с предимство Ако има сектор, който се оказва най-големият печеливш през този мандат, това е "Отбрана и сигурност". Двете ведомства отново са с най-големите бюджети от всички държани структури – по над милиард. А общо за този сектор през следващата година държавата ще отдели 3.6% от БВП – малко повече от иначе обявеното за приоритет образование. Освен това за "Отбрана и сигурност" е предвидено и значително увеличение на разходите – с 260 млн. лв., или 9.9%. От тези средства 220 млн. ще са за по-големи осигуровки на полицаите и военнослужещите. Ръстът на разходите обаче ще е чисто счетоводна операция и ще се компенсира с намаление на субсидията, която републиканският бюджет превежда на осигурителната система. Целта е да се отчете реалният разход на държавата за силовите ведомства, който е общо 2.89 млрд. лв. Освен това продължават преговорите за по-високи заплати в МВР и военното министерство. А според източници от управляващите е много вероятно за целта да им бъдат дадени още пари. По-големият проблем обаче е раздутият и неефективен щат, особено в МВР. "Около 97% от бюджета на МВР отива за издръжка и заплати. Така няма как да се увеличи ефективността на системата. Нужни са и инвестиции в технологии и оборудване", е мнението на Георги Ангелов. Всички призиви за реформиране на очевидно неефективната система на полицията обаче засега остават без ответна реакция. Личен принос 761
лв. данък общ доход средно ще внесе в бюджета всеки икономически активен българин през следващата година. 2073
лв. ще са средните годишни разходи за социални и здравни осигуровки на един зает. 1234
лв. е средната сума, с която ще допринесе в бюджета всеки над 15 години чрез покупката на стоки услуги, върху които се дължи ДДС. 675
лв. е средната сума, с която ще допринесе в бюджета под формата на акциз всеки над 15 години през следващата година. ЛЮБОПИТНО Ведомството с най-голям бюджет е МВР – 1.125 млрд. лв. Министерството с най-малък бюджет е спортното – 39.1 млн. лв. 335 лв. ще е минималната заплата на държавните служители. С бюджета за следващата година могат да бъдат финансирани изграждането на 347 магистрали с дължината на "Люлин" или да се изплати около 0.9% от външния дълг на Италия. Ако бюджет 2013 бъде обърнат в монети от по 1 стотинка и с тях се построи кула, тя ще е висока 3.1648 млн. км – 4 пъти разстоянието от Земята до Луната и ще тежи 5.533 млн. тона. Ако стотинките се разстелят, площта им ще е общо 782.24 кв.км, или близо 1.6 пъти площта на София и 0.7% от тази на България. Стотинките от бюджета ще стигнат да се запълнят точно 2003.35 зали "Арена Армеец", без да преливат.  
Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 0.52 Mb. Сподели с приятели:
|
