Експеримент с два милиарда сребърника

Идеите за по-изобретателни действия със Сребърния фонд се появяваха още в началото на мандата уж по две благородни причини:

• Да се постигне по-висока доходност за тази доста голяма сума - натрупана най-вече при предните правителства.

• Средствата да се ползват за стимулиране на българската икономика, вместо да "работят за чужди държави".

За неспециалистите тези аргументи звучат приятно и генерират подкрепа за предлаганите напоследък промени - да се инвестира голяма част от Сребърния фонд в български ДЦК, акции и облигации.

Според мен обаче причината за предложенията е друга, не толкова благородна: търсят се по-лесни начини за финансиране на натрупващите се всяка година бюджетни дефицити. Това ще е първото правителство от Виденов насам, което ще приключи всичките години от мандата си с дефицит, макар и по-малък от този на десетки други по-безотговорни и нереформирани държави.

Лесно ли се постига по-висока доходност? А рискът?

Широката публика лесно може да бъде убедена в следното:

• Българските банки дават 6% лихва по депозити, а швейцарските или германските - малко над нулата.

• Защо да финансираме Франция чрез френски ДЦК, като може да инвестираме в български?

Не случайно обаче има голяма връзка между доходност и риск. Лихвите в Румъния закономерно са по-високи от тези в Австрия, защото и рискът да изгубим всичко е по-голям.

"Белите пари" и "черните дни" на едно семейство.

Нацията е като едно голямо семейство - децата учат, родителите работят, възрастните получават пенсия. Независимо от размера на доходите си всяка разумна фамилия се стреми да натрупа поне малко резерв под формата на депозит, "буркан" или злато и семейни бижута. Той се използва само в екстремни ситуации: бедствие, болест, срив в доходите, обучение на децата. Ако вместо да се пазят за "черни дни", белите пари лекомислено се пропиляват за по-нов телевизор, по-модерен телефон и скъпи екскурзии, това ще постави под въпрос възможността семейството да излезе от евентуална кризисна ситуация без поражения.

Всички яйца в една кошница?

Да приемем, че работите за "Кодак" (фалира през 2012 г.). Разумно ли е да влагате всичките си спестявания в акциите на своя работодател? Ако фирмата банкрутира, ще загубите и работното си място, и спестяванията. Такива примери, описани в учебниците по финанси, доскоро ми звучаха абстрактно.

Докато не научих, че двама мои състуденти от САЩ, постигнали цяла кариера в "Леман брадърс", останаха без работа след неочаквания й фалит през 2008 г. и освен това са имали неблагоразумието да инвестират стотици хиляди долари в акции на същата банка.

Колкото и да са вярвали в успеха на компанията, трябвало е да спестяват другаде. Ако банката е успешна, тяхната кариера ще ги възнагради достатъчно. Защото ако се провали, получават горчивия урок за ползите от диверсификацията и за рисковете от слагането на всички яйца в една кошница. Същото важи за Сребърния фонд

Бъдещето на българските пенсионери зависи в огромна степен от успеха на българската икономика. При инвестиции, растеж, работни места ще събираме повече данъци и осигуровки и ще има по-високи пенсии. А ако последват кризи и рецесии?

Ако и Сребърният фонд инвестира предимно в български книжа, пак слагаме яйцата в една кошница. Застигне ли ни нова криза, няма да имаме нито достатъчно бюджетни приходи (както е сега), нито печеливши ценни книжа (българската борса е надолу с 84%, а много корпоративни облигации "гръмнаха").

Вижте Гърция. Ако и държавните, и частните пенсионни фондове, та и личните спестявания на хората там са предимно в гръцки книжа (ДЦК и акции), какво се случва с пенсионерите? Хем им намаляват държавните пенсии, хем им се изпаряват спестяванията. А ако ги удари и валутна криза с връщане на драхмата -честито!

Глобалният портфолио мениджмънт и познаването на местния пазар.

Еднакво или различно трябва да се инвестират спестяванията на шведския и датския пенсионер?

Днес финансовите пазари са глобални и е лесно да инвестираш от Токио до Торонто. Съвременните финансови теории биха препоръчали и шведските, и датските, и бразилските пенсионни фондове да имат приблизително еднакви диверсифицирани портфейли. Абстрахирайки се от краткосрочните тактически прогнози за движенията на пазарите, в портфейла трябва да има разнообразни инструменти. Американските и европейските книжа ще са много повече от индонезийските, защото размерите на финансовите пазари са различни.

В този смисъл не би трябвало да има значение дали фондът е шведски или датски. В рамките на това разпределение книжата от Швеция и Дания ще бъдат под 1 %. Същото се отнася и за българските фондове - теоретично правилното разпределение в български активи трябва да е минимално.

Какво се получава на практика?

В действителност не е така. Когато работех във Великобритания, частният пенсионен фонд, в който спестявах, беше към 40% инвестиран в британски книжа -а го управлява една от най-големите банки в света. Както и очаквах, липсата на диверсификация изигра лоша шега. Обезценката на британската валута през последните години доведе до отрицателна доходност в евро за моите пенсионни сметки.

Съществува т.нар. home bias, или склонност на портфолио мениджърите да инвестират у дома повече, отколкото е логично. Има няколко обяснения - някои правилни, други не:

• По-ниски транзакционни разходи - по-лесно и евтино е да търгуваме на нашата борса, отколкото на австралийската.

• По-добра информация за местните компании. Българските портфолио мениджъри по-добре познават успехите на "Албена", "Софарма" или ПИБ, а за фалита на "Кодак" може да научат от световните медии, когато е вече късно.

• Скъпо и невъзможно е малки фондове да поддържат стотици компетентни анализатори, владеещи много езици, и денонощно да следят хиляди компании и инструменти по света.

• Съществуват и корпоративни обвързаности - "Нашият фонд ще инвестира в нашите свързани компании".

Рисковете за политиците

Животът често е несправедлив към добрите намерения на политиците. Ако имат късмет с движенията на пазарите, инвестират Сребърния фонд в български книжа и постигат доходност от +20%, вероятно няма да получат особени благодарности. Ако обаче нямат този късмет и фондът загуби -20%, размерът на скандала би отнесъл министри, дори правителства. Никакви експертни анализи, че инвестиционните решения са изглеждали логични, няма да помогнат. Това се случи в Гърция с кабинета на Караманлис преди няколко години. У нас преди 5 г. пак имаше предложения Сребърният фонд да инвестира в България. Ако тези мераци не бяха спрени, можеше да загубим дори милиард, знаейки какво се случи след 2008 г.

За политиците има и други рискове:

• Кой ще решава кой да управлява Сребърния фонд?

• Кой ще подбира ценните книжа?

• Кой ще избира в коя банка да се слагат депозитите? Сребърният фонд (т.е. фискалният резерв) в ДЦК?

Интересно как ще се осчетоводи операция, в която парите на правителството (Сребърният фонд е част от фискалния резерв) се инвестират в ДЦК. Това е като да даваш заем на самия себе си. Ако дадеш всичките си спестявания на себе си, за да ги изхарчиш, реално вече нямаш спестявания. Идеята, че си "инвестирал" във финансов инструмент, издаден от самия теб, няма да ти помогне, когато трябва да плащаш сметки. Какво мисли по въпроса Евростат?

Идеята толкова трудно натрупаните пари в Сребърния фонд да финансират дефицитите в бюджета е поне толкова вредна, колкото национализацията на частните пенсионни фондове. В Унгария национализираха към 10 млрд. евро, за една година ги "изядоха" и неотдавна пак за малко да фалират.

Изводи и препоръки

1.Никакви експерименти със Сребърния фонд

2.Проблемът е защо изобщо има бюджетни дефицити. Ако бяхме на излишък, такава дискусия нямаше да има.

3.Недопустимо е фискалният резерв да пада до критични нива. Той трябва спешно да бъде попълнен чрез повече бюджетни приходи и по-малко разходи, приходи от приватизации и концесии, а ако трябва - нови външни заеми.


Другата страна на медала
ДОКТОРИ от пловдивска частна клиника върнали към живот 29-годишна родилка, изпаднала в клинична смърт.

Свикнали сме да съдим всичко и всички. Да се вторачваме в лошото и да подминаваме доброто. Да изтъкваме провалите и да си мълчим при успехите.

Само че не нашите, а чуждите. Защото, когато говорим за себе си, е точно обратното. Тогава изтъкваме най-хубавите и подминаваме най-лошите си страни. Възникне ли усложнение след лекарска намеса обаче, всички седим и цъкаме неодобрително пред телевизорите си. Праведни, неправедни, грешни и безгрешни -всички. Обсъждаме с приятели колко безотговорно е днешното общество и негодуваме. Само че медалът има две лица. Всеки човек, когато се почувства неразположен или се разболее, се обръща именно към лекарите. Същите тези, които гледаме под лупа, съдим и упрекваме. И ако днес с яд обсъждаме някоя лекарска грешка, то утре, ако ние или наш близък попадне в ръцете на същия този лекар, той става велик. А ние му се усмихваме и го молим да ни помогне. Единственото определение за това е лицемерие.

Всеки може да сгреши, но не всеки е способен да дава или спасява живот.

Борисов не знаел, че върхушката под него три години прибира пари над заплата. Тази най-ординерна лъжа, изречена с пълното съзнание да бъде уникална глупост, бе преглътната без особено медийно съпротивление.

Дянков раздал в системата на финансите 55 милиона бонуси само за 2011 г. Призна го. Това на никого от колегията не направи впечатление. Новината липсваше в емисиите. Вчера обаче четем бомбастично мазно заглавие "2,1 милиона бонуси раздал Орешарски". Долу пише, че сумата е за 4 години.

55 милиона. 2 милиона. Една година. Четири години. А сега, де? Кое е повече? Кой да ти каже?

Константинов раздал 10 милиона. В Спешна помощ. Хората още ги чакат. В сайта на МВР пише, че като ДМС за 2011 г. са предвидени 20 милиона. Само в Министерския съвет са раздадени 4 милиона. В медиите няма такава тема.

Министри преди дни нагло лъгаха, че при тях всичко е чисто. Рашидов излъга. Московски излъга. Найденов излъга. Дянков си лъже по принцип. Всички се правят, че не забелязват лъжата.

По вестниците се вихри обаче едно самоотвержено надскачане колко "са откраднали" предишните, колко "са си докарвали отгоре приближените на Станишев". Колеги, а разберете се, стиковайте се, питайте Го какво да казвате, че някак неловък разнобой ви се получава. Осем ли са пустите нагушени милиони по Станишево време, 14 ли са?

Поне на теория елементарният рефлекс да различаваш истината и лъжата е пред скоба, за да упражняваш журналистическата професия. Унизително падение е, че този рефлекс е мъртъв, а медийната среда е тежко болна. Или тежко купена. Което е същото.

Той отрече категорично, че шефката на здравната комисия в парламента Десислава Атанасова би заела мястото на Константинов.

По-късно от изявление на д-р Стефан Константинов по телевизията стана ясно, че лично той е подал сигнал до главния прокурор на 28 февруари заради договорите за лекарства, сключени от НЗОК през миналата година.

За пореден път обаче Константинов заяви, че не съществува документ, с който да е бил алармиран за проблема. Този път обаче министърът отиде по-далече и отбеляза, че е възможно вицепремиерът Симеон Дянков да е знаел много повече неща от него, защото е бил в близки отношения със заместничките му Гергана Павлова и Десислава Димитрова.

ДУМА припомня, че здравният министър заяви преди седмица, че едва в края на февруари разбрал за завишените цени, по които здравната каса е купувала лекарства от "Софарма". Павлова го уверявала, че медикаментите се купуват с по-малко пари и че системата е спокойна.

Гергана Павлова на свой ред обяви, че изнесла специален доклад, с който била информирала Константинов за високите цени на лекарствата.

От пресцентъра на НЗОК разпространиха до медиите писмо до здравния министър д-р Стефан Константинов от май 2011 г., в което в сравнителна таблица са посочени новите по-високи цени, на които ще трябва да плаща касата за лекарствата, осигурявани до момента от здравното ведомство. От него става ясно, че цените по позитивен списък на някои лекарства са в пъти по-високи от цените по търговете на МЗ. Съобщението е няколко часа след телевизионно изявление на министъра, че няма документ, с който да е бил информиран за проблема, и около 2 часа преди заседанието на парламентарната здравна комисия, на което д-р Константинов трябваше да бъде изслушан за цените на лекарствата.

Около два часа след писмата от НЗОК до медиите бе пратено прессъобщение от МЗ, от което става ясно, че изпратени до Константинов писма от бившата му заместничка Гергана Павлова и НЗОК не означават, че той е бил уведомен за високите цени на лекарствата. В прессъобщението пише, че докладът на Павлова до Константинов засяга 94 вида лекарства, които до 2011 г. бяха купувани от МЗ чрез търг, а след това от болниците чрез множество търгове. "Точно цените на тези 34 вида лекарства се увеличиха през м.г. 3-4 пъти. За съжаление г-жа Павлова нито веднъж не уведоми министъра за това. Нейният доклад третира единствено и само 94-те позиции, които преминаха към болниците. Изводът от доклада е, че благодарение на децентрализацията общият ефект е намаляване на разходите с близо 10%. За да не бъдем голословни, прилагаме доклада на г-жа Павлова, както и сравнителна таблица на 94-те медикамента, които са предмет на нейния доклад, и 34-те, които плаща НЗОК на цени 3-4 пъти по-високи през 2011 г. в сравнение с 2010 г.", пишат от МЗ.

МЗ оспорва и твърденията на НЗОК, че Константинов е бил уведомен за разликата в цените на въпросните 34 медикамента след поемането им от касата.

Месечното възнаграждение на д-р Спасов като директор на болницата, както той самият обяви, е 1000 лв. плюс 600 лв. като декан на медицинския факултет към СУ "Св. Климент Охридски".

През 2011 г. на екипа на болницата били раздадени 2,5 млн. лв. за допълнително положен труд. Бюджетът на болницата за цялата година е бил 31 млн. лв., обясни счетоводителка на лечебното заведение. В тази сума са парите от държавния бюджет, парите, превеждани за дейности по НЗОК, парите от МЗ за хемодиализа, както и приходите от "частни" пациенти. Първоначално МЗ е трябвало да отпусне на болницата почти 12 млн. лв., но в края на годината сумата е нараснала до около 22 млн. лв. Въпросните 10 млн. били за приключване на обекти и попълване на оборудването в болницата.

Нито от думите на Спасов, нито от изложените числа от счетоводителката не стана ясно по време на пресконференцията какъв точно е бил бюджетът на правителствена болница за м.г.

Университетска болница "Лозенец" отговаря на всички законови изисквания и медицински стандарти, имаме легитимен трансплантационен режим, обяви в началото на пресконференцията Спасов. От 22 деца, на които са присаждани органи в "Лозенец" от 2004 г. до момента, 16 са били успешни, а 6 деца са починали. За тях Спасов обясни, че били увредени по рождение и трансплантацията била единствен шанс за живот. Едно от починалите след трансплантация деца - Асен, е бил заразен с бактерията псевдомонас от черния дроб, взет от трупен донор и доставен от Агенцията за трансплантации, обясни д-р Спасов. На въпроса дали екип на правителствена болница е изследвал органа преди присаждането му, Спасов отговори: "Ние трансплантираме органа, който се дава".

На обвиненията, че няма право да прави чернодробни трансплантации, проф. Спасов отговори, че има нужната квалификация за това и показа дипломите си за обща хирургия и кардиохирургия и бе категоричен, че е правил единствено чернодробни, а не и бъбречни трансплантации, където просто е участвал в качеството си на съдов хирург в екипа на доц. Петров, който е уролог.

Говори се, че поредният здравен министър е... "пътник". Изводът е повече от ясен: опитваш се да правиш реформа - аут! Не правиш реформа - аут! А и това си е съвсем нормално, защото управляващите нямаха ясно виждане за това, което искат да правят със системата на здравеопазване. Знаеха, че трябва да "ограничат" разходите, но така и не разбраха откъде "изтичат" парите. Нямаше как, защото все има някой, който трябва да се облагодетелства от незнанието на управляващия. А дали т.нар. управляващ наистина не знае - това е отделен въпрос.

От около месец сме свидетели на прехвърляне на топката, наречена цени на лекарства, от полето на НЗОК в полето на Министерството на здравеопазването и обратното. Вчера дори стана много интересно - през час пресцентровете на двете институции бълваха писма и документи, доказващи кой е по-по-най-чист по отношение на поскъпналите неколкократно лекарства. Обаче водевилът "министърът е чист, защото не знаеше" очевидно не минава. Поне засега.

Допреди дни бе заложена на карта съдбата на шефката на касата заради бонусите й. Но там нещата бяха набързо и популистки решени. Тези дни е под въпрос дали и третият министър на здравеопазването на настоящето правителство няма да си отиде. И да си отиде, и да не си отиде, е ясно едно - нещата в системата няма да тръгнат към по-добро. И да си отиде, и да не си отиде д-р Константинов, парите за болничните бюджети ще са следващият скандал. И много скоро проблемът с лекарствата може да бъде забравен.

Остава въпросът кой е заинтересован от скандалите с цените на лекарствата и кой се облагодетелства в момента от това?

На хоризонта се задава нов скандал: възнагражденията на шефове на програмата за превенция на ХИВ/СПИН и туберкулоза. Болните от СПИН и туберкулоза не могат дори да си представят колко здрави биха били, ако 1/100 от тези пари бяха отишли за лечението им.

Оп-п-а-а-а... Преди това може би ще се вдигне пушилка по друг скандал: парите от допълнително положен труд на шефа на правителствена болница. Все пак шеф на държавна болница да взема близо 10% от парите за допълнително възнаграждение за персонала не е маловажен проблем. И вероятно единствено неговата глава ще може да спаси тази на министъра. Засега.

А и все пак четирима здравни министри в едно правителство ще е прецедент!

Но на кого му пука?

Въпросът е премиерът да се появи "в бяло". Като в онзи виц с Крикор и Гарабед. Какво от това, че може да минем и към вица за опашката пред МЗ за поредния здравен министър?

„Има още 5-6 дни за предоговаряне на цените на лекарствата. От резултата зависи какво решение ще взема за Стефан Константинов“, коментира Борисов.

Според премиера правителството се справя най-слабо именно в сферата на здравеопазването, което било „грехота“. Чувствайки, че не се справяме добре, наливаме все повече пари – близо 3,4 млрд. лева за тази година, и не можем да хванем как изтичат, обясни Борисов.

Той отрече медийната информация, че за стола на Константинов е подготвил шефката на здравната комисия в парламента Десислава Атанасова.

„Нещо не са разбрали. Атанасова е на много по-висока длъжност от министър и няма да заема позицията на Стефан Константинов. Като започнат някои хора да кадруват през вестниците, със сигурност няма да успеят“, категоричен бе министър-председателят. Вчера Атанасова също отрече някой да е водил с нея разговори за заемане на поста.

Скандала около себе си коментира и самият здравен министър в студиото на bTV. „Единствената причина досега да не съм си подал оставка е фактът, че ако го направя, ще призная победата на всички хора, които от здравеопазването през годините са направили една чудесна мрежичка да се точат пари и да се взимат суми“, каза Стефан Константинов.

Той призна вината си за това, че се е предоверил на уволнената наскоро негова заместничка Гергана Павлова, която не го алармирала за проблемите. Според него отговорност носи и другата освободена – Нели Нешева, която бе управител на НЗОК и се прочу с бонуса си от над 13 хил. лв.

„Девет месеца съм допуснал да не бъда информиран, това е самата истина, нося си оставката в джоба, нека премиерът реши какво да прави“, каза още Константинов.

Той посочи, че вече е подал сигнал до главния прокурор заради цените, на които НЗОК е изплащала лекарствата през 2011 г. Те били значително по-високи от тези, които здравното министерство плащало през 2010 г., преди да бъде прехвърлен контролът на касата.
За бонусите действах като популист, призна премиерът

„В България се шири популизъм относно бонусите. Ние още разсъждаваме като посткомунистическа държава, като комунисти. В случая и аз. Защото при тези ниски заплати, които вземат, и огромната отговорност, която носят, това е популизъм.“ Това заяви министър-председателят Бойко Борисов по повод върнатите премии от висшите кадри в администрацията. „Абсолютно популистки се действа, защото един премиер или един министър, когато отиде в чужбина, има по 20 или 30 евро на ден. Това е популизъм. Всеки, който е бил в Брюксел, знае, че ако влезе да изяде една баница с едно кафе – няма да му стигнат, но това се е приело от 22 години“, коментира Борисов.