висши училища ще получат бонуси за качество на обучението

29 от всички 37 държавни училища ще получат бонуси за модернизация на обучението. Общата сума възлиза на почти 15 млн. лв. Диференцираното заплащане за вузовете според качеството на предлаганото обучение бе въведено м.г. Тогава за целта бяха отпуснати 6.7 млн. лв. Парите бяха разпределени между 19 висши училища. Тази година броят им е по-голям, тъй като допълнително финансиране получават по три или дори четири вуза, а не само първите два в съответното направление, както беше миналата година.

Най-големите бонуси ще получат три от най-големите университети в страната. Столичният Медицински университет ще получи 2.917 млн. лв. Софийският, който миналата година получи най-висок финансов стимул, тази година остава на второ място с 2.817 млн., а трети е Техническият университет в София с 2.109 млн. лв. Трите вуза са на първите места в няколко професионални направления.

Средствата се изчисляват по комплексна оценка, в която с различна тежест се включват индикатори като реализацията и връзката с пазара на труда, безработица сред завършилите, приложение на придобитото образование, качество на учебния процес и научна дейност на висшето училище. За основа се ползват данните от втория рейтинг на висшите училища у нас.

Медицинският университет в София е първенец във всички направления, в които обучава студенти - здравни грижи, медицина, обществено здраве, дентална медицина и фармация. За всяко от тях МУ ще получи по 12.5% от бюджета за съответната група специалности. Софийският университет ще получи допълнителна субсидия за 23 от общо 50 направления, като за две области - математика, информатика и компютърни науки, ще получи премия от по 25 на сто върху бюджета за тези направления. За други като педагогика, право и биология премията е 12.5% върху субсидията. Бюджетът на МУ е по-висок от този на Софийския, защото медиците имат висок процент на реализация и приложимост на полученото образование и ниска безработица сред завършилите, докато някои специалности в СУ като религия и теология имат ниска реализация и оттам по-ниско финансиране, обясниха от МОМН. С най-скромен бонус тази година е за Шуменския университет, който ще получи 2949 лв. Вузът е класиран на второ място в направление социални дейност и получава 2 на сто върху бюджета за обучение по тези специалности.
ИЗКЛЮЧЕНИЯ

Само по един университет ще получи премия в направленията животновъдство и ветеринарна медицина (Тракийският в Стара Загора), спорт (Национална спортна академия), теория на изкуствата (Академия за музикално, театрално и изобразително изкуство - Пловдив), изобразителни изкуства (Национална художествена академия), хранителни технологии (Университетът по хранителни технологии - Пловдив), горско стопанство (Лесотехническият в София).


Държавата губи около 10 млрд. лв. годишно заради сивата икономика
Инвеститорите у нас трябва или също да започнат да крият оборотите си, за да бъдат конкурентни на останалите, или да се борят с некоректните фирми, смята икономистът Стефан Петранов
РУМЯНА ГОЧЕВА
Доц. д-р Стефан Петранов е дългогодишен преподавател в Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" по макроикономика, микроикономика, теория и управление на инвестициите. Преподавал е също така по програми на Делауеърския университет (САЩ), Университет Еразмус (Холандия) и Висшето училище по застраховане и финанси. Основател е на Института на дипломираните финансови консултанти, а сега е член на управителния му съвет. Член е на Консултативния съвет на БНБ, както и на Националната комисия по корпоративно управление. Част е и от екипа на Асоциацията на индустриалния капитал.
- Г-н Петранов, защо дори и след свързването на касовите апарати с приходната агенция България продължава да бъде на първо място по сива икономика в целия ЕС?

- Да, смята се, че страната ни има най-голям дял в сивата икономика, но важното е, че в сравнение с предходни години има безспорно подобрение. Решаването на проблемите на сивата икономика отнема време и няма как да стане от днес за утре. Сивата икономика е много инерционно явление - веднъж породена, тя много трудно се преодолява, затова дори и да се вземат мерки, не е реалистично да се очаква рязко и бързо подобрение. Освен това свързването на касовите апарати с приходната агенция стана за повечето фирми в началото на 2012 г., а стойностите на нашия индекс се изчисляват на годишна база и отчитат състоянието към 2011 г.

- В кои сфери бележим напредък?

- Според последния доклад за неформалната икономика в България бележим напредък преди всичко в областта на акцизите върху тютюневите изделия и алкохола. Напредък има и на пазара на труда - все по-малко хора работят без трудов договор или с фиктивни контракти. Това не означава, че няма такива - има, но те са по-малко в сравнение с преди. Причините за това са различни - подобрението при трудовите договори е заради засилените проверки от страна на Инспекцията по труда, които зачестиха в рискови от гледна точка на сиви практики отрасли като строителство и туризъм.

При акцизите за алкохола голяма роля изигра въвеждането на измервателни уреди за количествата, които се произвеждат. Те са подобни на тези, които бяха въведени и за производителите и търговците на горива, и доведоха до същия ефект - изсветляване. Според нашия индекс най-разпространеното нарушение е неиздаването на касови бележки в сферата на услугите. Там ситуацията е по-сложна, отколкото при стоките, защото при тях отчетността е съвсем друга. На второ място може би е работата на фиктивен трудов договор.

- Какъв е делът на сивата икономика и с цялата условност на това колко губи държавата?

- Няма как да се измери съвсем точно нещо, което се крие. За сивите практики ние съдим единствено по косвени статистически показатели и по анкетни проучвания. Това, което правим в нашите изследвания, е да оценим честотата на разпространение на дадена сива практика, но какъв е нейният дял към икономиката като цяло, едва ли може да се каже с точност. Ако кажем например условно, че 20% от хората работят без трудов договор, дали това съответства на 20% от БВП, зависи от това какво точно работят тези хора - дали са ангажирани в дейности с висока добавена стойност, или в такива с ниска добавена стойност. Със сигурност обаче държавата губи много от всички сиви практики. Ако говорим за данъци и осигуровки, вероятно България губи около 8-10 млрд. лв. годишно. Това не са никак малко пари.

- Като че ли борбата със сивата икономика в туризма, строителството и здравеопазването е най-трудна. Защо?

- Ситуацията в тези три бранша действително не е добра от гледна точка на сиви практики и те често се изтъкват като най-проблемните сфери. Това е така, защото става въпрос за услуги при туризма и здравеопазването, а производството и реализацията на услугите се проследяват по-трудно. При строителството има и други фактори като сезонна заетост и криза.

- В такъв случай как тези сектори могат да станат по-проследими?

- Един от възможните начини е да се регулират фирмите, които работят в сферата на услугите, като се обложат с патентен данък. Преди време имаше подобна практика, но тя бе изоставена заради трудностите при определянето на този налог, така че той да е справедлив и да отразява действителното състояние на фирмите. Разбира се, подобна мярка най-вероятно няма да се приеме добре от всички в бизнеса, но каквито и мерки да се предприемат, тези, които работят "на сиво", няма да се съгласят. И в това няма нищо чудно -няма икономическа мярка, която да е еднозначна, да решава всички проблеми и да се приема радушно от всички.

- Как гледате на идеята и т.нар. вендинг машини - автоматите за кафе, закуски и т.н., също да се свържат с приходната агенция?

- Смятам, че те също трябва да имат онлайн връзка с НАП. Това, че не са свързани в момента, създава предпоставки за сиви практики. Не казвам, че всички крият приходи, но все пак има и такива фирми. Освен това няма логика всички останали, които правят касови продажби, да бъдат свързани с данъчните, а само вендинг машините да не са. Трябва да има равни икономически условия за всички фирми.

Като цяло порочните практики се дължат отчасти и на това, че хората нямат достатъчно добра данъчна култура и не разбират проблема.

- Как се отразява сивата икономика на чуждестранните инвеститори?

- Това отблъсква инвеститорите. Фирмите, които работят "на сянка", имат конкурентни предимства пред изрядните, защото имат по-малко разходи. Това означава, че инвеститорите у нас трябва или също да започнат да крият оборотите си, за да бъдат конкурентни на останалите, или да се борят често пъти с некоректна конкуренция.

- Сякаш изглежда по-лесно да се приравнят с останалите, отколкото да водят една почти изгубена битка...

- Всичко зависи от инвеститорите - някои се примиряват и също минават на сянка. По-големите от тях, които имат сериозни правила за работа, просто се отказват и не идват. И едното, и другото обаче не е добре за нас.

- В такъв случай как може да се подобри инвестиционната среда, като изключим спорните идеи за раздаване на пари в брой за нови работни места?

- Вероятно ще бъде полезно компаниите да се ползват с определени облекчения при инвестиране, но големите проблеми са в други сфери. Пречките пред инвеститорите в момента са преди всичко в областта на съдебната система, работата на администрацията и корупцията. Големият дял на сивата икономика също има съществено значение, разбира се. Сериозен остава и проблемът с решаването на различни търговски спорове. Например един процес по обявяване на несъстоятелност трябва да е бърз - иначе стойността на активите на дадена фирма намалява и проблемите се заплитат още повече. В България средната продължителност на такива дела е 2-3 г., а понякога дори и повече. За сравнение - в други страни подобни процеси протичат много бързо - за няколко месеца, което в България е практически невъзможно.

Вече всички знаят, че управлението на ГЕРБ удължи живота на българина с една година. Премиерът смята, че това явление се дължи на качествените хранителни продукти, които появили се след въвеждането на купища стандарти - за месото, млякото, хляба, лютеницата... "Здравословно" е и любимата дума на министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов, който редовно обяснява с нея скока в цените на продуктите от първа необходимост. Вторият е абсолютно прав, министър-председателят обаче - не съвсем.

Няма спор, че през последните години

в магазините се появиха какви ли не боклуци

- 20-годишни мърши, сирене от палми, кренвирши от рога и копита, но и от месо. И че трябва да се засили контролът, за да не могат всякакви мошеници да печелят от здравето на българите. Избраната от управляващите тактика обаче е по-скоро ПР и изобщо не се е отразила нито на хранителните навици, нито на здравето на българите. Какво се получи досега?

За няколко месеца Министерството на земеделието и храните успя да създаде стандарти за три основни храни. Първо беше въведен стандартът "Стара планина" за месните продукти, след него - Български държавен стандарт за млечните, а накрая -- стандартът "България" за три вида хляб. През пролетта на следващата година ще се стандартизира и лютеницата. Според шефа на Агенцията по храните Йордан Войнов идеята е човек да има избор - досега всички стоки били класифицирани в една група и потребителите били убедени, че всички стоки са с ниско качество. С утвърдените стандарти целта беше да се разграничат стоките от по-нисък и по-висок клас. "Като цяло потребителите, които искат да са сигурни в качеството на храните, които купуват, търсят произведените по стандарт храни", обясни Войнов.

По данни на Агенцията по храните за първите три месеца на годината близо

8 хиляди тона храни по стандарт са произведени

у нас. Най-много са продуктите под логото "Стара планина" - над 3500 тона, следвани от хляба "Утвърден стандарт България". БДС за млечните продукти, кисело мляко и българско саламурено сирене засега отстъпва - с не повече от 900 тона на пазара. А с чисто новия стандарт за лютеницата са били отличени малко над 100 тона продукция.

Въпреки шумно рекламираното начинание след краткия начален интерес има отдръпване на клиентите от продуктите. Производителите на месо например отчитат огромен спад в търсенето в сравнение с 2010 г. Изследване на голяма хлебна фирма за потребителските нагласи пък показва, че няма никакъв интерес към стандартизирания хляб. Магазините също отчитат спад в търсенето на продуктите - по-малките изобщо

не ги зареждат, защото няма кой да ги купува

Обяснението е, че продуктите по стандарт са скъпи, а и по-нетрайни, защото в тях не се влагат обичайните стабилизатори. В хипермаркетите продукти по стандарт се намират по-лесно. Според Милена Драгийска Денчева, управител на "Лидъл", има определена клиентска група, която устойчиво търси продукти по стандарт за качество. Тази група е склонна да плати и доста по-висока цена в името на гарантираното качество.

"По-високите цени са логични. В случая става въпрос за хранителни продукти от високия ценови клас, за които има определени, конкретни изисквания за качество на влаганите при производството им суровини, а това е свързано и със съответни разходи за бизнес операторите", коментира за "Сега" д-р Войнов. Отдръпването на клиентите обаче очевидно се е отразило на плановете за разширяване на гамата от стандарти. Преди година земеделският министър въодушевено обясняваше, че ще се въведат подобни стандарти за всички видове храни. Сега Войнов признава, че

не се работи по нови проекти поради липса на интерес

Имало само една идея от пчеларите за стандарт за меда, но все още няма яснота по въпроса. "Показахме правилната посока, сега при желание от страна на потребителите и изявена готовност от страна на съответните браншови организации БАБХ е готова да сътрудничи и участва в изготвянето на стандарти за храни, но инициативата трябва да идва от тях. Ние направихме стандарти за основните храни, за останалите продукти чакаме инициатива от бизнеса", обяснява Войнов.

Въвеждането на стандартите не отговори на основния въпрос на клиентите -

действително ли има разлика в качеството

на произвежданите по стандарт продукти, или това е само повод за увеличаване на цените от производителите? И ако е последното, то тогава веднага възниква съмнение за намеса на държавата в пазара в полза на определени фирми и "невидима" спекула. При една нормална пазарна икономика не е необходимо държавата да следи и определя кой какви продукти ще произвежда - пазарът определя търсенето и предлагането, той кара фирмите да се борят за клиентите си, да въвеждат добри практики, да се стремят към възможно най-високо качество при минимални цени. А ролята на държавата е да гарантира качествен контрол. Точно това не се случва у нас.

Основните начални за­плати на всички категории персонал в болниците ще се вдигне с 10-20% със зад­на дата от 1 юли, а от януа­ри с още 10%. Това обяви д-р Иван Кокалов, вицепрезидент на КНСБ и член на надзора на Национална­та здравноосигурителна каса.

Утре ще бъде подписано новото отраслово споразу­мение за възнаграждения­та с участието на здравния министър, работодателите и синдикатите в здравео­пазването.

Това ще засегне поне 120 хил. доктори, медицински сестри и друг персонал във всички здравни заведения, които се финансират от здравното министерство (спешната помощ, психиа­триите и др.) и касата, уточ­ни Кокалов. Споразумението важи и за заетите в частните болници. Вдигането на летвата за ( новоназначените автоматично ще вдигне и средната [ брутна заплата в отрасъла, категоричен е Кокалов. Повече от 2 пъти се вдига и заплащането на нощния труд и работата на разположение. За 1 час работа през нощта ставката скача от 0,50 на 1 лв. За разполо­жение пък доплащането се увеличава от 0,20 на 0,50 лв. На днешното си заседа­ние пък надзорният съвет на здравната каса ще обсъ­ди нов модел на финансира­не на лечебните заведения. Има много болници с пре­тенции за дофинансиране, които ще представят доку­менти за извършена, но не­платена дейност за над 100 млн. лв., каза Кокалов. Те­първа ще се мисли откъде да им бъде доплатено.

"Първоначално ще бъдат завършени първите три етажа. Това ще ни помогне да прехвърлим там 7-те отделения от старата база на стационара. Така ще спестим по 500 000 лв. годишно, които сега се харчат за поддръжката на двете бази", обясни директорът д-р Людмил Гецов. Ремонтните дейности ще започнат с пресушава­не на голямото блато до незавършената сграда, където въдичари сега ловят риба. То се е образува­ло от дефектирал колектор. Паралелно експерти започват проучвания на конструктивното състояние на градежа. Те ще излязат с мерки за укрепването и завършването на сградата, които ще бъдат представени пред здравното минис­терство.

Сливането на старата и новата болница в Търново ще започне, преди да приключат строителните дей­ности в новия корпус, уточни медицинският шеф.