1. 1 Какво означава Linux ?

Linux е свободна Unix-подобна операционна система започната от Linus Torvalds със съдействието на програмисти от целия свят.

Linux е независима POSIX-реализация и поддържа истинска многозадачност, виртуална памет, споделени библиотеки, зареждане при поискване, чисто управление на паметта, мрежови услуги съгласно стандартите TCP/IP, както и други услуги достъпни в Unix-подобните системи.

Тъй като е защитена от лиценза GNU General Public License, изходните текстове на програмите формиращи Linux са достъпни за всеки.

Като многозадачна операционна система Linux във всеки един момент от работата си поддържа няколко активни програми в паметта.

Най-важната и същевременно задължителна програма е ядрото (kernel). То се занимава с управлението на хардуера, паметта, разпределя ресурсите на компютъра между обикновените програми, управлява мрежовия трафик, файловата система и прави още куп важни неща.

Останалите активно работещи програми се наричат процеси (process). При стартиране на Linux най-напред в паметта се зарежда и стартира ядрото, което като се намести и разбере че компютъра е в добро здраве, стартира първия процес в системата, който се нарича init. Този процес стартира други процеси (които му се падат деца), те пък стартират още процеси (които са внучета на init), докато накрая нормално работещата Linux система се оказва с около 20-200 стартирани процеса, изпълняващи най-разнообразни задачи.

Ние не взаимодействаме пряко с на ядрото. Всички видими дейности в системата се извършват от процесите. Те пък възлагат на ядрото да извършва входно/изходни операции и други важни неща.

Процесите могат да си предават един на друг информация по няколко начина, най-важният от които е мрежовата комуникация (networking). Подобно на телефонните разговори между хора, всеки процес може да се опита да се свърже с друг процес, работещ на сьщия или на отдалечен компютьр. Ако другият процес 'вдигне телефона' (приеме TCP връзка), започва обмен на информация.

Ако компютърът има един процесор, във всеки един момент може да работи най-много един процес (или ядрото). Но ядрото, използвайки особеностите на хардуера така превключва активните процеси, че създадава илюзията за едновременна работа на всички стартирани процеси.

Oсновно понятие в Linux е и файловата система (file system). Тя е йерархична, съдържа файлове, директории, препратки към файлове, както и специални файлове, които са логически образ на хардуерните устройства. Освен това тя е виртуална, тоест дървото от директории може да съдържа прикачени (mounted) едновременно дискови дялове (partitions), принадлежащи на най-различни операционни системи.

Linux е многопотребителска (multiuser) система - различни потребители могат едновременно да ползват компютъра, като всеки от тях има ясно дефинирани права за достъп до различните ресурси на системата. Администраторът на системата (root) има върховни права, останалите потребители са с ограничени права, което ги лишава от възможността да правят големи поразии. Старайте се винаги когато е възможно да работите като обикновен потребител !

Целта на учебника е да изясни основните принципи на Linux. Той не се занимава с детайли. Голяма част от понятията, термините и програмите в Linux са аналогични за всички UNIX-подобни операционни системи, особено за системите с отворен код (FreeBSD, NetBSD, OpenBSD). Това е сложна среда, създавана, синхронизирана и тествана от хиляди програмисти в продължение на 30 години. В тази среда взаимодействията между програмите и стандартите за това взаимодействие са по-важни от реализацията на самите програми. Не се плашете от тази сложност. Постарайте се да научите общите принципи и да усвоите техниката бързо да намирате информация по възникнал проблем, а не да изучавате всичко в дълбочина.

За да го правите пълноценно, добре е да си инсталирате Linux. Съществуват различни дистрибуции (готови комплекти за инсталиране и ползване), които се различават в дребни детайли. Всяка дистрибуция съдържа инструкции за инсталация, настройка и ползване.

Опитайте се да четете този учебник преди и след инсталацията. Така ще увеличите шанса си да разберете по-добре процеса на инсталация и работата на системата изобщо.

Има няколко важни източника на детайлна информация:

• 
  HOWTO документите ще ви светнат как да инсталирате и ползвате някои важни средства. Те са предназначени за начинаещи. Обикновено се намират в директорията /usr/doc/HOWTO и /usr/doc/HOWTO/mini. Има ги и на много места в Мрежата.
  
• 
  Командата man име_на_програма_или_функция дава детайлна информация за начина на ползване на съответната програма/функция. Още по-подробна информация за параметрите и начина на използване на програмите и функциите дава командата info име_на_програма_или_функция, чийто текст е организиран с хипертекстови връзки.
  
• 
  Много големи програми се придружават от HTML-учебник. Тези учебници могат да се четат и директно от Мрежата.
  
• 
  Стандартите за работа на Мрежата са описни в документите RFC (Requests For Comments). Те са в директория /usr/doc/RFC или подобна а също и на много места в Мрежата.
  
• 
  Най-точната, но и най-трудна за разбиране документация са самите изходни текстове на програмите. Те са за тези, които искат да вникнат в най-дребните детайли от работата на конкретна програма, с евентуалната цел да поправят грешки или да подобрят работата й.
  
• 
  WhatIs.com е хубав тълковен речник за компютърни термини.
  

• 
  Суперпотребител root
  
• 
  Потребителски account-и. Файлът /etc/passwd
  
• 
  Потребителски имена
  
• 
  Пароли
  
• 
  Идентификатор на потребителя
  
• 
  Идентификатор на групата
  
• 
  Коментар
  
• 
  home директория
  
• 
  login команда
  
• 
  Запазени потребителски имена
  
• 
  Добавяне на потребители
  
• 
  Групи
  
• 
  Командата su
  

Когато бъде инсталирана една Linux система един потребител се създава автоматично. Той се нарича root или суперпотребител, защото няма нещо, до което този потребител да няма достъп или да не може да направи. Всички останали потребители не биха могли да изтрият нищо освен своите собствени файлове, докато суперпотребителя може да унищожи всички системни файлове само с една единствена команда. Това е най-мощния потребителски account. Пред този потребител няма никакви забрани и ограничения. Когато се включите в системата като root няма защо да се тревожите за собствеността върху файловете, достъпа до тях или пък софтуерните настройки - можете да правите всичко по всяко време.

Дори и да сте единственият потребител на вашата Linux машина трябва да сте запознат с потребителските account-и и управлението на потребителите. Всеки потребител, независимо дали сте вие, ваши приятели или пък клиенти за да се включат логически към администрираната от вас Linux система трябва да имат уникално потребителско име и парола. Изключение правят някои специални потребители, които могат и да нямат парола.

username:password:userID:groupID:comment:home_directory:login_comm

Нека разгледаме един примерен файл /etc/passwd - това е моят /etc/passwd файл, взет от домашния ми компютър:

root:x:0:0:root:/root:/bin/bash

Всеки ред от този файл е съставен от седем полета разделени от двоеточия. Ако нищо не се въведе между две двоеточия полето остава празно, но двоеточията задължително трябва да съществуват. Как да тълкуваме тези седем полета:

Обърнете внимание, че тази структура на /etc/passwd се използва в почти всички UNIX^TM системи.

Потребителското име е символен низ, обикновено до 14 знака (в някои системи до 8), което уникално определя даден потребител. В една система не може да има двама потребителя с едно и също потребителско име. Желателно е да избирате кратки и ясни потребителски имена тъй като те са в основата на комуникациите с останалите потребители на системата. Обикновено потребителското име съвпада с истинското име на потребителя, прякора му, инициалите му или някаква тяхна комбинация.

Операционната система записва паролата на потребителя кодирана във второто поле. Само самия потребител може да променя паролата си чрез командата passwd и разбира се администратора.

Някои версии (вече повечето) не записват паролите във файла /etc/passwd заради проблеми свързани със сигурността. (Както си спомняте вече споменахме, че този файл може да бъде прочетен от всички потребители на системата.) В такъв случай паролите се пазят в друг файл, назоваван shadow password file и обикновено се казва /etc/shadow. Когато паролите са записани в такъв файл (отново кодирани), тогава полето password в /etc/passwd съдържа просто знака x. Така е и в приведения по-горе примерен файл.

Ето как изглежда един примерен shadow файл:

root:K/c6663skpiAEF:10766:0:99999:7:::

Когато потребителя въведе паролата си login програмата извършва семпла логическа операция с блок от нули и сравнява резултата със записаното във файла с паролите. Ако съвпадат потребителя получава достъп в противен случай достъпът му се отказва.

Всеки потребител получава асоцииран с потребителското му име уникален потребителски идентификатор (UserID или UID) това е число, което операционната система използва за да идентифицира всяко нещо свързано с конкретния потребител.

Този идентификатор се използва за да се обозначи принадлежността на даден потребител към някоя група потребители. Групите се използват от организационни съображения и са свързани с правата за достъп до файловете. Това подробно ще разгледаме малко по-долу. Номерата на GID започват от 0. Някои системи запазват номера от 0 до 49 (други само от 0 до 9) за системни групи, а останалите са предоставени за потребителски.

Това е поле, което обикновено съдържа истинското име на потребителя, адреса му, телефон или всякаква друга информация, която системния администратор е решил, че може да му бъде полезна. В горния пример полето съдържа просто името на потребителя.

Директорията, в която попада потребителя след log-ването си към системата обикновено е неговата home директория. Нормално е всеки потребител да има такава директория. В горния пример можете да видите, че потребителят yovko има home директория /home/yovko, a home директорията на root е /root.

Тази команда се изпълнява веднага след като потребителя се включи към системата. В общия случай това е команда, която стартира някакъв shell, но може да бъде и произволно приложение. Ако това поле е оставено празно в повечето UNIX^TM системи се стартира Bourne shell. Шелът по подразбиране за Linux e bash (Bourne Again Shell).

В примерния /etc/passwd има около една дузина потребители, които са създадени от операционната система по време на инсталацията и имат специално предназначение:

• 
  Потребителят root е суперпотребителя (UID 0) и има неограничен достъп. Собственик е на много системни файлове.
  
• 
  daemon се използва за системни процеси. Използва се само за да притежава някои процеси и за да се установяват правилно техните права.
  
• 
  bin е собственик на изпълнимите файлове
  
• 
  adm притежава счетоводните и log файловете
  
• 
  uucp се използва за UUCP комуникации и достъп до файловете
  

Можете да добавите потребители към системата си като просто редактирате /etc/passwd файла или да използвате скрипт, който ще го направи вместо вас. Разбира се и двете неща можете да направите само като root.

Преди да редактирате /etc/passwd файл направете си резервно копие !

Нека да добавим потребителя suncho към нашата система. Нека той да има home директория /home/sample и да ползва bash шел. Тъй като UID номерата 500 и 501 са заети, задваме на новия потребител UID 502 и го оставяме в групата на обикновените потребители users (GID 100). Значи трябва да добавим следния ред в края на нашия /etc/passwd файл:

suncho::502:100:Samo za primer:/home/sample:/bin/bash

Забележете, че оставихме полето за парола празно, защото няма как да разберем нейния кодиран вид. Записваме файла в това състояние и след това подаваме следната команда за да установим паролата на новия потребител:

passwd suncho

Ще бъдете подканен да въведете парола. Масова практика е тя да съвпада с потребителското име, като се очаква потребителя да си я смени при първото си логическо включване. Това обаче крие опасност някой друг недобросъвестен потребител да присвои този account.

mkdir /home/sample

И да прехвърлим собствеността и на потребителя suncho:

chown suncho /home/sample

Всички потребители трябва да принадлежат към някоя група. Това означава да добавите потребителското име на потребителя на съответния ред за групата в /etc/group файла. Ако потребителя принадлежи към няколко групи добавете името му към съответните редове за тези групи в /etc/group.
Ако всичко това ви се вижда толкова сложно проверете дали вашата система ще изпълни командите useradd или adduser. А може би ще ви хареса и командата vipw.

Групи

Всеки потребител на UNIX^TM система принадлежи на някаква група. Групата е обединение на потребители по някакви причини. Например от една група могат да бъдат хората от един отдел, от друга - вашите клиенти или приятелите ви. Така е по-лесно да имате еднакви права за достъп до определени файлове или разпределени ресурси като мрежови принтер например. Всеки потребител може да принадлежи към няколко групи, но в определен момент от време той е член само на една от тях. Това е свързано с правата за достъп тъй като Linux може да присъедини на потребителя само един идентификатор на групата (GID).

root::0:root

Лесно е да предположите какъв е формата на файла:

име_на_групата:парола:GID:списък_потребители

Името на групата е уникално символно име както и това на потребителя.

Паролата на групата трябва да бъде въведена от потребител, който пожелае да се присъеднини към групата. Не всички версии на Linux и UNIX^TM използват това поле!

GID е уникалният групов идентификатор.

Списъкът на потребителите съдържа потребителските имена на потребителите, които принадлежат към групата.

Всяка Linux система има няколко системни групи - такива са bin, mail, uucp, sys и др. Не е добра идея да имате потребители от тези групи тъй като това означава да им дадете големи привилегии.

Добавянето на група е аналогично на добавянето на потребители. Само, че не всички Linux системи имат скриптове addgroup или groupadd и трябва да редактирате /etc/group сами.

Командата su

Понякога се налага да изпълните някоя команда като друг потребител. Например ако сте администратор, а искате да създадете файл с правата на suncho, например. Или пък ако сте обикновен потребител и искате за малко да станете root. Разбира се едното решение е да напуснете системата и след това да се включите като другия, но има и алтернатива на този подход и тя е командата su.

Например ако искате да станете root достатъчно е да напишете:

su root

su yovko

За да станете пак такъв какъвто сте бил напишете exit или натиснете Ctrl+D.