1. Анализ на пазара на банкови карти в България Състояние на пазара на банковите карти



Дата11.01.2018
Размер134.22 Kb.
#43488
ТипАнализ
1. Анализ на пазара на банкови карти в България

1.1. Състояние на пазара на банковите карти

Банковите карти са най-широко използваният електронен платежен инструмент в световен мащаб, който се е утвърдил във финансовата практика на развитите страни и притежава значителен потенциал за развитие и в България.

Анализът на пазара на банковите карти в България е изготвен на база публикуваните статистически данни на Европейската централна банка1. Налице са известни несъответствия между данните на националния картов оператор – БОРИКА, респ. БНБ и използваната база данни. Тези различия са породени от факта, че статистиката на картовия оператор не включва издадените карти, транзакциите с тях, както и транзакциите на терминалните устройства на банките, които имат собствени картови центрове - „Юробанк И Еф Джи България” АД, „Обединена българска банка” АД, „Банка ДСК” ЕАД и „Първа инвестиционна банка” АД.

По данни на Европейската централна банка (ЕЦБ) към края на 2009 г. в България са в обръщение 7,68 млн. карти, с които са извършени 113.80 млн. транзакции. Сред платежните инструменти те са на второ място по значимост, тъй като броят на картовите транзакции спрямо общия обем транзакции с всички платежни инструменти има дял от 18,80% (на първо място са кредитните трансфери- 80,89%).

По данни от Таблица 2 общият брой на издадените карти в страната към края на 2009г. е 7 681 780, т.е. на човек от населението у нас се падат по 1,01 карти.

Констатираният с близо 5 % спад в броя на издадените платежни карти засяга както броя на издадените дебитни карти (6 631 210бр. за 2009г., намаление с 4% спрямо предходната година), така и този на кредитните (1 050 570бр. за 2009г., намаление с 14% спрямо предходната година). Стойността на показателя ”карти на глава от населението” е съпоставима със средната стойност за страните в Европейския съюз- 1,4. Въпреки намалението на броя на активните банкови карти се наблюдава стабилност по отношение на транзакционните обеми - 110,59 млн. транзакции за 2008г. и 113,80 млн. транзакции за 2009г..

Наред с това се отчита увеличение на общия размер на транзакциите с банкови карти, като за 2009г. АТМ и ПОС транзкциите са за над 10 964 млн. лв., докато за предходната 2008г. този показател е над 10 862 млн. лв.

Увеличението на броя и обема на транзакциите с банкови карти се дължи на развитието на възможностите за извършване на безналични плащания.


Таблица 2: Развитие на картовите разплащания в България (2005- 2009г.)


 

2005

2006

2007

2008

2009

Население (общо)

7 718 750

7 679 290

7 640 240

7 606 551

7 563710

Население (в трудоспособна възраст)

4 814 000

4 820 000

4 817 000

4 806 000

4 773 900

Издадени банкови карти

4 682 110

6 020 240

7 237 850

8 089 730

7 681 780

Издадени банкови карти (на 1000 човека)

606.59

783.96

947.33

1063.52

1015.61

Издадени банкови карти (на 1000 човека в работоспособна възраст)

972.60

1249.01

1502.56

1683.26

1609.12

Инсталирани АТМ терминали

2780

3660

4540

5110

5470

Инсталирани АТМ терминали (на 100 000 човека)

36.00

47.67

59.36

67.21

72.29

Инсталирани ПОС терминали

16 980

31 640

48 900

53 990

59 450

Инсталирани ПОС терминали (на 100 000 човека)

219.96

411.99

640.02

709.80

785.47

Среден брой карти, обслужвани от 1 АТМ

1684.21

1644.87

1594.24

1583.12

1404.35

Среден брой карти, обслужвани от 1 ПОС терминал

275.74

190.27

148.01

149.84

129.21

Общ брой транзакции (в млн. лв.)

77.03

92.67

102.77

110.59

113.80

Общ брой транзакции теглене на пари в брой от АТМ (в млн. лв.)

62.50

67.92

68.73

70.15

77.75

Общ брой транзакции от ПОС

4.32

5.36

7.44

9.11

10.36

Процент на транзакции теглене на пари в брой от АТМ

81.14%

73.30%

66.88%

63.43%

68.32%

Процент на транзакции плащания чрез ПОС терминали

5.61%

5.78%

7.24%

8.24%

9.10%

Обща сума от транзакциите (в млн. лв.)

6 294

7 355

8 959

10 862

10 964

Обща сума от транзакциите теглене на пари в брой от АТМ (в млн. лв.)

5 528

6 434

7 137

8 529

8 368

Обща сума от транзакциите от ПОС (в млн. лв.)

688

822

1142

1513

1488

Средна сума на транзакция (в лв.)

81.71

79.38

87.18

98.22

103.33

Средна сума на транзакция чрез АТМ (в лв.)

88.45

94.73

103.85

121.59

118.43

Средна сума на транзакция чрез ПОС терминали (в лв.)

159.26

153.58

153.52

166.10

144.43

Средна сума на транзакция чрез интернет (в лв.)

37.83

47.12

49.82

47.81

49.36

Средна сума на сметка, платена чрез АТМ (в лв.)

33.77

31.71

30.99

38.26

39.77

Средна сума на сметка, платена чрез телефон (в лв.)

51.15

40.66

39.05

38.42

36.22

Съотношението между основните видове транзакции, осъществени чрез банкови платежни карти на територията на страната са представени в Графика 1. Картите се използват за теглене (68.32% за 2009г.) предимно на заплати, стипендии и пенсии, за плащания чрез телефон или интернет (22,58% за 2009г.) и значително в по- малка степен на плащания чрез ПОС терминали (9.10% за 2009г.). Наблюдава се тенденция на бързо увеличаващи се обеми на плащанията в интернет. През 2009 г. в глобалната мрежа са заплатени услуги и стоки общо за над 85.68 млн.лв., което е  ръст от близо 40% в сравнение с предходната година. В същото време намалява относителния дял на тегленията от банкомат- на всеки 100 лв. преминали през картите у нас, близо 21 лв. е услуга, различна от теглене на пари в брой, което може да се определи като положителна тенденция. За 2009 г. сумата на изтеглените пари от банкомати в България е 8,368 млрд. лв., която макар и внушителна доста се различава от отчетените транзакционни суми в Западна Европа - 405,67 млрд. евро в Германия, 275,6 млрд. във Великобритания и 121,8 млрд. в Италия. Средната сума на транзакция чрез АТМ през 2009г. е 118.43 лв., докато при ПОС тя е с около 22% по- висока- 144.43 лв. За сравнение средния размер на транзакцията от банкомат за Европа варира между 150 и 200 евро.


Графика 1: Транзакции(по видове) за 2009г.

Важен показател за достъпността на картовите разплащания в България е мрежата от АТМ и ПОС терминали (Графика 2). Наблюдава се следната тенденция- техният брой постоянно се увеличава, но същевременно темпът им на растеж чувствително изостава от този на картите. През 2009г. на територията на страната функционират 5470 АТМ устройства и 59450 ПОС терминала. През 2009 г. броят на инсталираните банкомати се е увеличил с 7%, а броят на инсталираните ПОС терминали е нараснал със 10%. Този факт е съществен, тъй като развитието на банковите карти е в много по-голяма зависимост от наличието на мрежа от търговски обекти, приемащи плащания с карти, отколкото от инсталирането на банкомати. Сравнението с тенденциите в световен мащаб показва огромен потенциал за растеж. В Европа има средно 979 АТМ устройства на 1 млн. население. В България този показател е 723 (5470 банкомата за 2009 г. при население 7 563 710 души). По отношение на ПОС терминалите средния показател за страните членки на ЕС е 19 532 терминала на 1 млн. население. За страната е отчетена стойност на показателя 2,5 пъти по-ниска – 7855 (59450 ПОС терминала за 2009г. при население 7 563 710 души).

Графика 2: Брой терминали по години

По отношение на статистиката за издадените дебитни и кредитни карти (Графика 3), прави впечатление, че темпът на растеж на кредитните карти през последните години надвишава този на дебитните. За 2007г. броят на международните кредитни карти се е увеличил с близо 60 хил. и е достигнал над 191 хил. , което е увеличение с 31.3%. За същия период ръстът на новоиздадените дебитните карти е доста по-умерен- едва 5%. Причината е, че активно банкиращото население вече има поне една, ако не и две такива карти. Същевременно постоянно нараства делът на кредитните карти от общия брой карти и в момента е 5.26 % при почти пет пъти по-ниска стойност през 2001 година.


Графика 3: Брой карти по години в (хил. лв. )

Представа за употребата на кредитните карти дава и проучване на GfK Bulgaria2, според което степента на проникване на кредитните карти сред населението на възраст над 16 години към 2006 г. е 27%. За сравнение в Румъния процентите са 23%, докато в страни като Словения, Словакия, Хърватия надхвърлят 50%. Изследването показва бързо повишаване на проникването на дебитните и кредитните карти в България от 6% през 2002 г. до 26% през 2006 г.
Според друго изследване, проведено от институтът за маркетингови изследвания GfK Bulgaria3 (Графика 4), базиращо се на анкетиране на граждани, са изведени следните индикатори за развитието на пазара на банкови карти, в частност на кредитните карти в България:

  • Степен на познатост на банковия продукт сред населението

Дебитните карти имат по-високи нива по този показател в сравнение с кредитните карти. Така например БОРИКА е посочена като поз­ната от 48% от интервюираните, "Маестро" - от 46%. Сред кредитните карти най-познати са международните "Виза класик" и "Мастъркард", съответно с 30% и 27%. Следват ги кредитните карти, които се използват само на територията на България - "Юролайн", "Транскард", "Райкард", "Кредо.

  • Предпочитана марка кредитна карта

Най-предпочитана марка е посочена "Виза", посочена от 42% от възнамеряващите да ползват този продукт. Кредитните карти, действащи само на територията на България - "Юролайн", "Транскард", "Райкард", са на приблизително еднакво ниво (между 12% и 16%) от гледна точка на намерения за ползване. Представители на по-високия клас кредитни карти - "Дайнърс", "Американ експрес", са и сред по-малко предпочитаните марки. Най-вероятно това се дължи на по-ниската им познатост както и на по-високите изисквания за доход от страна на картовите издатели.

Фактът, че кредитната карта не е навлязла в ежедневието на българина, се потвърждава от причините, поради които хората желаят да ползват този продукт. Повече от една трета от ползващите или възнамеряващите да ползват кредитна карта са посочили, че биха я ползвали само при спешни случаи и при големи покупки. По-честото ползване (за продукти, които се купуват и употребяват по-често, както и за всекидневните покупки) е споменато от значително по-нисък дял от хората, а покупките по интернет са посочени от едва 4% от нас­тоящите и бъдещите ползватели на кредитни карти.
Графика 4: Проучване на GfK Bulgaria, 2007г.

1.2. Фактори, определящи развитието на пазара на банкови карти в България

Въз основа на анализираните данни и очертаните тенденции могат да бъдат посочени някои фактори, определящи развитието на пазара на картови продукти.

На първо място трябва да се изведе зависимостта между търсенето на банкови карти и съпътстващата ги инфраструктура - АТМ, ПОС терминали, възможностите за разплащане по интернет и т.н. До 2005г. броят на инсталираните ПОС терминали беше крайно недостатъчен. Причината затова беше липсата на мотивация у търговците да инсталират ПОС устройства поради високата им цена, таксите, които трябва да плащат за всяка транзакция, както и поради обстоятелството, че картовите разплащания позволяват проследяване на транзакциите, оборотите и съответно дължимите данъци. След 2005г. броят им значително нарасна, тъй като банките започнаха да предлагат терминали под наем и специални условия в договорите с търговците. В резултат на това общият брой на инсталираните ПОС терминали към края на 2009г. е тридесет пъти повече от броя им към края на 2000 г.

На второ място трябва да се отбележи негативното влияние което оказват таксите и комисионните, събирани от банките, както и дневните, седмичните и месечни лимити за ползване на средствата по картата. Потребителят заплаща такса за издаването на картата (при кредитните карти), годишна такса за обслужване на картата, както и такса за всяко ползване на картата (за теглене на пари от банкомат или плащане при търговец). Независимо от размера на таксите те имат отблъскващ ефект за потребителя.

Промяната на условията по картите е друг фактор, който според банкови специалисти допринася за по-активното търсене и издаване на банкови карти. Една от тенденциите е, че все повече се предлагат истински кредитни карти с т.нар. револвиращ кредит. Тези карти не изискват обезпечение от клиентите. Основното удобство за картодържателите при тях е, че сумата, която е използвана през месеца от разрешения кредитен лимит, е отново на тяхно разположение, след като бъде възстановена. Бонус за клиентите е и т.нар. кеш бек, при който, за да ги насърчи, банката им възстановява определен процент от стойността на покупките, направени за определен период, например за месец, и платени директно с картата. Нараства и предлагането на кобрандирани карти, представляващи съвместен продукт на банка и друга организация или търговец. С нея освен стандартния банков продукт клиентът получава редица отстъпки и преференциални условия от съответния търговец или търговска верига. Също така следва да се отбележи и ръстът на издадените международни карти в сравнение с националните, най – вече по отношение на дебитните карти. Банковите картите започват да се предлагат и масово като бонус към различни други банкови продукти и услуги, напр. при отпускане на заем или при откриването на банков депозит.

Положително влияние върху ръста на издаваните кредитни карти има обстоятелството, че след приемането на България в Европейския съюз все повече българи пътуват в чужбина. В тази връзка международните кредитни карти значително улесняват пренасянето на пари и разплащанията в чужбина, позволяват резервирането на хотел по телефон или по интернет, намаляват риска от загуба или кражба. Също така при присъединяването на България към Европейския съюз търговския обмен с останалите членки се увеличи, а електронните плащания са най-често използваната форма за разплащания в рамките на общността.

Като фактор с положително влияние може да се определи и въвеждането на Централния кредитен регистър на банките, поддържан от БНБ. Чрез регистъра се опростяват процедурите и намаляват изискванията при издаването на кредитни карти. Информацията за кредитната история на клиентите помага на банките да достигнат по-лесно до добросъвестните кредитополучатели и да им предложат преференциални условия.

Положително може да се оцени и практиката за изплащане на работни заплати, пенсии и стипендии чрез превод по картови сметки, като по този начин работодателят (или държавата) значително намаляват своите разходи, свързани с обслужване на тези плащания (икономии от разходи за охрана и персонал, уплътняване на работното време и т. н.). Държавата също оказа подкрепа, като препоръча на бюджетните ведомства да изплащат възнагражденията на служителите си по безкасов път.



Като предпоставки за повишения интерес към този тип банков продукт могат да се посочат още по-големият брой търговски обекти, които приемат плащания с карти и засилената конкуренция, водеща до предлагането на най-разнообразни картови продукти.


1 http://www.ecb.int/stats/payments/paym/html/index.en.htmlCountry and comparative tables - statistics on payment instruments, large-value and retail payment systems”.


2 http://www.capital.bg/biznes/finansi/2008/03/07/467306_novite_asa_v_bankovoto_teste/

3 http://www.capital.bg/biznes/finansi/2007/01/19/305649_bankovite_karti_-_vse_po-izpolzvani/

Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница