1. Дефиниране на проблема Политически контекст
Анализ на въздействието при проблем 2: схема за управление на експлоатацията на двете системи
Изтегляне 276 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 6.2.Сравнение на вариантите на политиката за проблем 2: схема за управление на експлоатацията на двете системи
- 7.Наблюдение и оценка
5.2.Анализ на въздействието при проблем 2: схема за управление на експлоатацията на двете системиВариантите за проблем 2 са оценени качествено от гледна точка на съответствието им с целите във връзка с управлението, дефинирани във Финансовия регламент, а именно осъществимост, вземане на решения, солидност, възможност за развитие, въздействие върху икономиката на ЕС, съгласуваност с политиките на ЕС, защита на интересите на ЕС, контрол и отчетност на ЕС. Тези цели са групирани по критериите за ефективност, ефикасност и съгласуваност. 6.
6.1.Сравнение на вариантите на политиката за проблем 1: начини за реализиране на напредък по изпълнението на европейските програми за ГНССЕфективност Ефективността от гледна точка на съответствието с общите политически цели се базира на качествено сравнение на техническите характеристики на вариантите и тяхното въздействие. Таблица 8: съответствие с общите политически цели
Ефикасност Ефикасността на вариантите на политиката е оценена на базата на непреките ползи, преките приходи и разходите при всеки вариант в зависимост от броя и качеството на възможните услуги. Таблица 9: анализ на разходите и ползите при вариантите на политиката: 2014—2034 г.
Съгласуваност Варианти 1 (основен) и 2 (преразгледани услуги) отговарят на политическата рамка на ЕС, имат много положителен ефект върху конкурентоспособността на промишлеността на ЕС и могат да донесат стратегически ползи за ЕС. Варианти 3 (намалени услуги) и 4 (услуги с по-ниско качество) са сходни: отчасти не отговарят на целите и приоритетите на ЕС и имат относително положителен ефект върху конкурентоспособността. Вариант 5 (прекратяване на програма „Галилео“) въобще не отговаря на формулираните цели на ЕС и има отрицателно въздействие върху конкурентоспособността. В заключение, като се отчитат всички въздействия, аспектите на ефикасност, ефективност и съгласуваност и особено евентуалното спестяване на разходи, вариант 2 (преразгледани услуги) изглежда, че е за предпочитане. 6.2.Сравнение на вариантите на политиката за проблем 2: схема за управление на експлоатацията на двете системиСлед сравнение на въздействието при регулаторна агенция на ЕС и публично дружество на ЕС, първата възможност изглежда, че е най-подходящото решение за пълното постигане на целите на управлението на програмата, тъй като то е съгласувано в голяма степен, ефективно и ефикасно от гледна точка на ЕС. Поради общите опасения във връзка с увеличаването на броя на агенциите на ЕС, не е вероятно Европейският парламент или Съветът на ЕС да приемат създаването на нова регулаторна агенция на ЕС. От съществуващите регулаторни агенции на ЕС, Европейската агенция за ГНСС е най-подходящата, тъй като е част от съществуващите структури за управление на програмите за ГНСС и има начален опит в съответната сфера. В сегашната си форма Европейската агенция за ГНСС обаче не може да поеме веднага задачите по управление на фазата на експлоатация на програмите, тъй като настоящият ѝ мандат е ограничен до сигурността и свързаните с пазара въпроси и тя няма достатъчно финансови и човешки ресурси.
Комисията ще гарантира, че всички договори и споразумения, сключени в рамките на програмите за ГНСС, ще предвиждат надзор и финансов контрол от нейна страна. Акцентът при всички механизми за наблюдение и оценка ще бъде поставен върху свеждането до минимум на превишаването на разходите по програмите и закъсненията при осигуряването на услугите. За целта Комисията ще предложи стратегическа рамка, в която ще са посочени основните мерки, прогнозния бюджет и графикът до 30 юни 2014 г., годишна работна програма с подробно разписани мерки и показатели, годишен доклад за изпълнението с оценка на осъществяването на тези мерки и междинна оценка с акцент върху количествените и качествените резултати, постигнати до 30 юни 2017 г., което ще е навреме с оглед на следващата многогодишна финансова рамка. В допълнение към тези стандартни мерки, при упражняване на правомощията си за политически надзор върху програмите „Галилео“ и EGNOS, Комисията ще подобри механизмите за наблюдение и оценка на субекта, отговарящ за управлението на програмите, като изисква подробни годишни планове за управлението и доклади за изпълнението и като ръководи редовни срещи за напредъка по програмите и извършва финансови и технически одити. Освен това наблюдението на програмите следва да включва държавите-членки, например чрез използване на техническия им капацитет за подпомагане на техническото наблюдение на програмите и за предлагане на ключови показатели за изпълнението във връзка с програмите, които ще се оценяват. На последно място, в рамките на текущото управление Комисията ще предложи механизъм за управление на риска и средства за управлението, за да се сведе до минимум вероятността от превишаване на разходите по програмите на базата на по-добра оценка на разходите, като се основава на предишен опит и на изпълнението на сегашната система.
1Белият дом, преслужба: съобщение за медиите на заместник-секретаря по транспорта, Gene Conti, 1 май 2000 г. 2СОМ(2010) 308, 14.6.2010 г. — оценка на въздействието, придружаваща Съобщението на Европейската комисия за план за действие във връзка с приложенията, базирани на глобалната навигационна спътникова система (ГНСС). 3Резолюция на Съвета за европейския принос за изграждането на глобална навигационна спътникова система (ГНСС) от 19 декември 1994 г. 4Подробен анализ е представен в Съобщението на Комисията за актуалното състояние по програмите „Галилео“ и EGNOS, което е публикувано през 2007 г. (COM(2007) 261 окончателен), и в COM(2007) 534/2). 5Регламент (ЕО) № 683/2008 за продължаване на изпълнението на европейските програми за спътникова навигация (EGNOS и „Галилео“). 6COM(2011) 500, 29.6.2011 г. „Бюджет за стратегията „Европа 2020“. 7OВ C 83/47, 30.3.2010 г. 8OВ L 196/1, 24.7.2008 г. 9OВ C 83/124, 30.3.2010 г. 10Съобщение на Комисията, СОМ(2010) 2020 от 3 март 2010 г. „Европа 2020“ — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, стр. 15. 11Наземната инфраструктура включва над 50 наземни станции в целия свят. 12Тези симулации зависят от известен брой допускания, които ще се актуализират в зависимост от начина, по който системата на практика ще функционира след разгръщането ѝ, например точността при определяне на орбитите и синхронизация на времето (ODTS). 13Таблицата се базира на информация от септември 2011 г., предоставена от Европейската космическа агенция, и беше целенасочено опростена. 14Евентуалните приходи от PRS ще зависят от политическите решения, които предстои да се вземат. BG BG Каталог: pub -> ECD ECD -> Съдържание ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз ECD -> I. въведение ECD -> Съвет на европейския съюз ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес Изтегляне 276 Kb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
