1 декември 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Кметската разпоредба гласи още, че трябва да се преустанови и движението на тежкотоварните автомобили и машини, които обслужват строежите.

Манолов обясни, че през миналата година пикът в цените на нивите се е дължал на възможностите за кандидатстване по европрограмите за субсидии. Според експерти обаче високите лихви по кредитите, отпускани от банките, както и затягането на условията за кредитиране, е довело до намаляване на търсенето за покупка на земя.

Манолов коментира още, че се очаква през следващата година ръстът в цените на нивите да е не повече от 10 процента и декар земя да достигне средно до 300 лв. По-скъпи ще са земите, които са окрупнени, тъй като земеделските производители предпочитат да купуват по-големи площи, които да обработват.

Междувременно експерти от Европейската комисия (ЕК) ще дойдат на проверка във фонд „Земеделие” в началото на тази седмица, съобщиха от земеделското министерство. Очаква се след инспекцията да стане ясно дали земеделският фонд ще бъде акредитиран от ЕК като Разплащателна агенция, чрез която ще се усвояват средствата за земеделие.

Преди половин година проверката на еврокомисията даде препоръки за повишаване на контрола по изплащането на евросредствата, както и за увеличаване на администрацията.


30.11.2008 г., с. 4
ГАУЗОВ: Оставката ми няма да върне европарите
Готов съм веднага да си подам оставката, но не мисля, че тя ще реши проблемите със спрените европари по програма ФАР.

Така регионалният министър Асен Гагаузов коментира в Плов­див призивите на опозицията да напусне поста си заради орязани­те 220 млн. евро по предприсъе-динителната програма. Гагаузов не отрече, че в работата на минис­терството му има пропуски, но обяви, че те веднага ще бъдат поправени.

"Предмет на санкциите от Брюк­сел са проекти, одобрени преди две, три и повече години. Тогава делегацията на Еврокомисията е имала решаващата дума дали ще се пусне или не един проект", подчерта Гагаузов и добави, че 1 част от спрените обекти по ФАР могат да се финансират по оперативните прог­рами н а ЕС.


30.11.2008 г., с. 4
Четвърти сяда на стола на Батко
Поредната смяна на караула очаква пътния фонд. За по-малко от година столът на Батко ще сме­ни притежателя си за четвърти път, стана ясно вчера.

В понеделник премиерът Сергей Станишев ще назначи нов изпълни­телен директор на Национална агенция "Пътна инфраструктура", обяви вицепремиерът Меглена Плугчиева, но отказа да каже име­то му. Рокада в НАПИ идва броени дни, след като Еврокомисията отка­за да възстанови акредитацията на агенцията.

Със поредната смяна на караула началническият пост в пътния фонд ще утвърди славата си на най-про­ветривия пост в страната. След уволнението на Батко позицията беше заета от Милош Поцков, който се задържа на нея по-малко от пет месеца. След като през лятото път­ният фонд беше преобразуван в агенция, изпълнителен директор на НАПИ стана Димитър Иванов. Ива­нов подаде оставка два месеца по-

късно с два мотива - здравословни проблеми и опити от страна на над­зорния съвет на агенцията да му из­зема правомощията. На неговото място кормилото на НАПИ пое ше­фът на надзорниците Иван Атана­сов, който обаче го направи под ус­ловието, че правителството намери нов титуляр до началото на декемв­ри. Той издържа на позицията месец и половина.

Само два месеца ще има бъдещият нов шеф на пътната агенция, за да я стегне и да убеди Еврокомисията да й върне акредитация­та. До 20 януари НАПИ трябва да покаже за­доволителни ре­зултати, защото идва проверка на Генерална дирек­ция "Регионал­но развитие" към ЕК, обясни вчера Плугчие­ва.


30.11.2008 г., с. 4
БРЮКСЕЛ ВИНОВЕН ЗА ЧАСТ ОТ ЗАМРАЗЕНИТЕ ПАРИ
ПРОВЕРЯВАТ 'ЗЕМЕДЕЛИЕ1 ЗА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ
Плугчиева зове за по-малко заместници във фонда
ПЛАМЕНАТОДОРОВА

Сигнали за конфликт на интереси в Държа­вен фонд "Земеделие", който управлява евро-парите за селско сто­панство, е получила ви­цепремиерът Меглена Плугчиева.

Това обяви самата тя вчера, като добави, че в момента случаите се проверяват, и отказа да разкрие детайли. "Във всяко звено, което няма титуляр, започват най-различни недобри про­цеси", добави вицепре­миерът и подчерта, че

през последните няколко месеца в управлението на фонда е имало грешки.

От ДФ "Земеделие" от­казаха да коментират ду­мите й, но източници от ръководството на фонда обясниха, че част от по-старите служители в орга­на са завързали трайни връзки с бенефициенти по САПАРД.

Смяна на караула

В момента фондът се уп­равлява от и.д. шеф, след като в средата на октомв-

ри последният му дирек­тор Атанас Кънчев пода­де оставка. Новият ти­туляр ще бъде наз­начен в рамките на следващата седмица, съ­общи вчера [г вицепремиерът "^ и настоя постът да бъде зает от професиона­лист след провеждането на конкурс. Допълни съ­що, че зам.-шефовете на фонда са прека­лено много. "Не крия мнението си, че не трябва да има седем замес­тници на изпълнителния директор на фон­да, които се назначават на квотен принцип", отсе­че Меглена Плугчиева. Еврокомисията е предуп­редила, че от избора на новия шеф на "Земеде­лие" зависи дали ще ни удължи с една го­дина срока за ус­вояване на средствата по САПАРД. Междувре­менно стана ясно, че ако сро­кът все пак бъде удъл­жен до края на 2009 г., това може да забави изплащането на вече реализираните проекти по предприсъединителната програма. Причината е, че екипът на ДФ "Земеделие" еднов­ременно с това ще трябва да приема и документите по новите проекти.

Атака

Плугчиева продължи и атаката срещу Брюксел, която правителството по­де, след като ни орязаха 220 млн. евро по ФАР, а други 323 млн. евро оста­наха във фризера. 197 млн. евро от замразените пари са били одобрени лично от мисията на Ев­рокомисията у нас по вре­мето, когато все още не бяхме страна - член на ЕС, обясни Меглена Плугчиева. Тя съобщи също, че ще изиска от шефа на Генерална ди­рекция "Разширяване" към ЕК Майкъл Лий обяс­нения за отказа да бъ­дат върнати акредита-циите на двете агенции по ФАР във финансово­то и регионалното ми­нистерство.

Дупки по софийските улици, кои­то бяха запълнени само преди 10 месеца по сигнал на "Телеграф", от­ново са зейнали, показа наша про­верка по същите места.

От ремонтираните шосета в столи­цата запълнени са останали само бив­шите ями на ъгъла на бул. "Евлоги Ге­оргиев" и ул. "Паренсов", както и на бул."Пенчо Славейков". Преди това на тези места зееха ровове, които прече­ха не само на разминаването на авто­мобилите, но представляваха препят­ствия дори за пешеходците.

На ъгъла на ул. "Доспат" и бул. "Княз Борис I" обаче старите рани в настил­ката не само са се отворили, ами дори могат да се похвалят със свои нови последователи. Целите пресечки "Бузлуджа", "Доспат", "Цар Асен" и "Княз Борис I" са в плачевно състоя­ние. Колите пълзят от страх да не изоставят голяма част от себе си във всепоглъщащите черни дупки. Вместо старите 2 дупки обаче, по уличките, вече има над 10 ями и няколко блата от плаващи пясъци в радиус от кило­метър.

Новите членове на семейството на софийските дупки са на все така драз-нителни места. Улиците във всичките 4 части на жк "Младост" са истински ад за шофьорите, особено ако имат ло­шия късмет да минат по тъмно. Прог­ресът по запълване на дупките е почти нулев, но по изникване на ями във всички краища на европейската ни столица прогресът е сериозен. На кръстовището на улиците "Проф. Ал. Теодоров-Балван" и "Свето Преобра­жение" в "Младост 3" има цяла серия от малки и по-големи дупки, които спъват незапознатите шофьори.

Снимка на три колони – Клопките в ж.к. "Младост 3" са насред пътното платно.

Докато само преди го­дина рентите от земя в страната се движеха около 8-10 лв. на декар, то през тази година те са стигнали средно 10-14 лева.

Причината е в европейс­ките субсидии за декар площ, които раздвижиха пазара и арендата на земя у нас. Рентите следват единните плащания на площ, смята изпълнител­ният директор на "Адванс терафонд" Радослав Ма­нолов. По думите му, ако следващата година суб­сидията за декар стигне 21 лв., както искат зърнопоизводителите, наемите ще скочат също около 20 лв. Рентите варират в за­висимост от различните райони в страната. Има места в Добруджа, където за декар наемът стига и над 40 лв. на декар, но има и такива, в които собстве­ниците са взели едва по няколко лева за измина­лата 2007 г. Такъв е приме­рът в село Катунец, в Ста­ра планина, където рента­та е била около 3-4 лв. Много от арендаторите изплащат и рентите в зър­но, олио и др.

Цени

Финансовата криза оп­ределено влияе и на паза­ра на земеделска земя, но по-слабо, отколкото в дру­гите отрасли. През пос­ледните години цената на земята растеше значител­но заради навлизането на дружествата със специал­на инвестиционна цел на пазара. Пикът на цените на земята беше в средата на тази година, когато за декар беше стигнала око­ло 480 лв., твърди Радос­лав Манолов. Сега цената се е върнала на нивото си от края на миналата годи­на, когато декарът върве­ше средно 280 лв. Не очаквам значително пови­шение през следващата година, няма да има срив, но и ръстът ще бъде по-нисък, твърди още Николов.

Един от първите проекти за уедряване на 7000 дка земеделска земя ще се ре­ализира в землище около с. Катунец. Инвеститор в проекта е инвестиционен фонд, който ще вложи око­ло 200 хил. лв. в него. Той се извършва със съдейст­вието на Министерството на земеделието и холандс­ки партньори. Според кме­та на селото това ще дове­де до повече поминък в ра­йона, и до увеличение на рентите от земята. Общо около 40 комасационни проекта предстоят да бъ­дат изпъленени според гра­фика на Министерството на земеделието от 2007 до 2013 г. Това е записано в стратегията за комасация на ведомството. Процесът върви обаче бавно, а и предстои приемане на за­кон, срещу заменките на зе­ми. В момента парламен­тарната комисия по земе­делие подготвя поправки в закона, които да не пречат на големите комасационни проекти у нас.