1 Дисциплина



Дата19.07.2018
Размер89.5 Kb.
#75779
ТипЛекции



Утвърдил: …………………..

Декан

Дата .............................

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

Факултет: Философски


Специалност:

Ф

Ф

С

0

4

0

1

1

3

Социология


УЧЕБНА ПРОГРАМА

З

0

0

1

Дисциплина:

МЕТОДОЛОГИЯ НА НАУЧНОТО ПОЗНАНИЕ

Преподавател: Доц.д-р Боян Ивайлов Знеполски


Асистент: Вероника Симеонова Димитрова

Учебна заетост

Форма

Хорариум

Аудиторна заетост

Лекции

30

Семинарни упражнения

30

Обща аудиторна заетост

60

Извънаудиторна заетост

Доклад/Презентация

15

Научно есе

15

Самостоятелна работа в библиотека или с ресурси

60

Обща извънаудиторна заетост

90

ОБЩА ЗАЕТОСТ

150

Кредити аудиторна заетост

2

Кредити извънаудиторна заетост

3

ОБЩО ЕКСТ

5






Формиране на оценката по дисциплината

% от оценката



Workshops {информационно търсене и колективно обсъждане на доклади и реферати)

10%


Тестова проверка

20%


Текуша самостоятелна работа /контролно

20%


Изпит

50%




Анотация на учебната дисциплина:

Курсът “Методология на научното познание” е задължителен едносеместриален курс за студентите от първи курс на специалност “Социология”. Курсът започва с въвеждаща лекция, в която се определят предметът и границите на академичната дисциплина. Съдържанието на курса е съставено от три основни части. Първата част е посветена на известната опозиция между науки за природата и науки за културата, съответно между метода на обяснението и метода на разбирането, при класиците на науките за културата, както и в контекста на съвременната социална теория. Втората част е посветена на изясняването на основни проблеми на социално-научното познание - методологически индивидуализъм и методологически холизъм като основни подходи в социалните науки; идеята за рационалността и различните й интерпретации в социалните науки; претенцията за обективност на социално-научното познание и нейните граници; отношението между теоретично и емпирично равнище в социално-научното изследване. Третата част на курса си поставя задачата да изясни произхода и динамиката на научното познание. Заключителната лекция е посветена на проблема за съвременните теории за истината.



Предварителни изисквания:

Няма




Очаквани резултати:

Курсът си поставя следните основни цели: 1) Да представи в историческа перспектива методологическото разграничение между науки за природата и науки за културата; 2) Да изследва основните категории, определящи условията на възможност и границите на социално-научното познание; 3) Да анализира принципите, чрез които науката мисли произхода и развитието си.

Курсът има за задача да очертае онази методологическа рамка, в която проблематиката на социологическото познание се обвързва с по-общата проблематика на социално-научното познание и с още по-широкия контекст на общите предпоставки и принципи на всяко научно познание.





Учебно съдържание




Тема:

Хора-риум

1

Тема 1: Делението на науките: разликата между науки за човека и науки за природата (лекция и семинари):

А. Науки за духа и науки за природата: Вилхелм Дилтай.

Б. Идеографични науки и номотетични науки: Вилхелм Винделбанд.

В. Науки за културата и науки за природата: Макс Вебер.



6 ч. л. + 6 ч. упр.

2

Тема 2: Подходи към обществото: методологически индивидуализъм и методологически холизъм (лекции и семинари):

А. Методологическият индивидуализъм според Реймон Будон. Приложения на парадигмата.

Б. Методологическият холизъм според Луи Дюмон. Примери за холистично (неиндивидуалистично) разглеждане на обществото.


6 ч. л. + 6 ч. упр.

3

Тема 3: Теоретично и емпирично равнище на социалнонаучното познание (лекции и семинари):

А. Обща дефиниция на теорията и на отношението теория-емпирия. (по Георги Фотев)

Б. Видове теоретични модели: фиграта на учения в социалните науки (Алфред Шютц), традиционна и критическа теория (Макс Хоркхаймер), схемата на функоционализма (Толкът Парсънс).


6 ч. л. + 6 ч. упр.

4.

Тема 4: Обективизъм или релативизъм на социалнонаучното познание. (лекции и семинари)

А. Обективността на социалнонаучното познание: обективността според класическата теория на познанието, критическият рационализъм на Карл Попър, просвещенският рационализъм на Ернст Гелнер.

Б. Релативизмът на социалнонаучното познание: интерпретативната антропология на Клифърд Гиърц.

В. Езиковият обрат в хуманитарното и социалнонаучното познание: познание чрез диалога и комуникацията. Херменевтиката на Ханс-Георг Гадамер. Универсалната прагматика на рген Хабермас.



6 ч. л. + 6 ч. упр.

5.

Тема 5: Еволюция и динамика на научното познание. (лекции)

А. Карл Попър: методът на критиката и опровергаването на научните теории. Фалшификационизъм и верификацинизъм в науката.

Б. Томас Кун: моделът на научните революции. Научни парадигми и нормална наука. Криза на нормалната наука и смяна на парадигмите.


6 ч. л. + 6 ч. упр.


Конспект за изпит

Изпитът е под формата на тест с въпроси от учебното съдържание.


Библиография

Основна:

БУДОН Реймон, “Индивидуализъм или холизъм: основен методологически спор” в Полетата на френската социология, Наука и изкуство, София, 1993.

БУРДИЙО Пиер, “Общественото мнение не съществува” В: Социологията като шанс, София, 2004.

ВЕБЕР Макс, “Обективността на социалнонаучното и социалнополитическото познание”, Смисъл и ценност, София, изд. Критика и хуманизъм, 1998.

ВИНДЕЛБАНД Вилхелм, История и естествознание, litclub.com.

ГИЙРЦ Клифърд, “Интерпретация на културите” в Идеи в културологията, София, УИ “Св. Климент Охридски”, 1990.

ДЮРКЕМ Емил, “Какво е това социален факт” в Избрано, София, изд. Критика и хуманизъм, 1994.

КАСТЕЛС Мануел, Информационната епоха: икономика, общество, култура, том 1: Възходът на мрежовото общество, София, ЛИК, 2004.

КУН Томас, Структура на научната революция, София, Петър Берон, 1996.

ЛАТУР, Бруно, Реасамблиране на социалното: увод в социологията на дееца-мрежа, София, Изток-Запад, 2007.

ЛУМАН Никлас, Системната теория, София, КХ, 2008.

МИЛЗ Чарлз Райт, “Голямата теория” В: Извори на социологията, Стара Загора, Идея, 1998.

МЪРТЪН Робърт, “За социологическите теории на средно равнище” В: Извори на социологията, Стара Загора, Идея, 1998.

ОРТЕГА-И-ГАСЕТ Хосе, “Двете големи метафори” в Есета том 1, София, УИ “Св. Климент Охридски”, 1993.

СНОУ Чарлз Пърси, Двете култури и още веднъж за двете култури, София, Издателство на Отечествения фронт, 1983.

ХАБЕРМАС Юрген, “Що е универсална прагматика” В: Философия на езика и социална теория, София, ЛИК, 1999.


Допълнителна:

Антология Извори на социологията, Стара Загора, Идея, 1998.

Антология Социологията като шанс, София, 2004.

ДАСКАЛОВ Румен, Въведение в социологията на Макс Вебер, София, Университетско издателство, 1992.



ФОТЕВ, Георги, Диалогична социология, София, Изток-Запад, 2004.


Дата : 25.02.2013 г. Съставил: Доц. Д-р Боян Знеполски




Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница