1. Дължина на лявото / дясното стъбло средно см х 0,50 =



Дата08.05.2018
Размер35.52 Kb.
#68418
1. Дължина на лявото / дясното стъбло

средно .... см. х 0,50 = ......

2. Дължина на левия/ десния очен шип

средно .... см. х 0,25 = ......

3. Дължина на левия /десния среден шип

средно .... см. х 0,25 = ......

4. Обиколка на лявата/ дясната розетка

средно .....см. х 1,00 = ......

5. Обиколка на лявотостъбло между очния и

средния шип .....см. х 1,00 = ......

Обиколка на дясното стъбло м/у очния и

средния шип .....см. х 1,00 = ......

6. Обиколка на лявото стъбло м/у средния

шип и короната .....см. х 1,00 = ......

Обиколка на дясното стъбло м/у средния

шип и короната .....см. х 1,00 = ......

7. Маса на сухите рога ......кг. х 2,00 ........

8. Размах на рогата от 0 до 3 т. .......

9. Брой на шиповете 1 шип = 1 т. .......

Добавка за красота се дава за:

10. Цвят на рогата от 0 до 2 т. ........

11. Перли от 0 до 2 т. ........

12. Върхове на шиповете от 0 до 2 т. ........

13. Надочни шипове от 0 до 2 т. ........

14. Корона от 0 до 10 т. .......

15. Отбив за недостатъци от 0 до 3 т. .........

Обща оценка ..........

Златен медал- над 210 т,CIC

Сребърен медал 190,00 до 209,99 точки CIC

Бронзов медал 170,00 до 189,99 точки CIC

Начин на измерване

Дължина на рогата. Измерва се по външната им страна. Началото на метъра се поставя на долния външен ръб на розетката и след това, без да се притиска в ъгъла, образуван между розетката и стъблото - по външния му ръб. Формата на рогата на нашите благородни елени е такава, че допирането на метъра върху стъблото става на височина около 4 см. от розетката. Извивките по стъблото се правят като се затисне с пръст метъра и след това внимателно се завърти в желаната посока. Най-чести затруднения при измерването се получават при короните с много разклонения. Метъра се прекарва винаги от външната страна на най-дългото разклонение. Много трябва да се внимава със силно закривените разклонения, тъй като дължината им изглежда значително по-малка, отколкото е в действителност. Когато най-дългото разклонение не е продължение на стъблото, измерването става по разклонението, като се извършва завиване с метъра от средата на основата му.

Дължина на очния шип. Измерва се от горния ръб на розетката до върха на шипа, независимо дали разклонението започва непосредствено над розетката или по-високо.

Дължина на средния шип. Измерва се по външния ръб от точката на пресичането му с ъглополовящата на ъгълъ, образуван между оста на стъблото и оста на средния шип. Ако той е разклонен се мери по-дългото разклонение.

Обиколка на розетката. Измерва се по външната и страна. Метъра се притиска плътно, но не следва гънките образувани по розетката. Ако по розетката има големи странични израстъци, измерването става под или над тях.

Долна обиколка на стъблата. Измерва си най-тънкото място между очния и средния шип. Рядко долната обиколка се намира между очния и надочния шип.

Горна обиколка на стъблата. Измерва се най-тънкото място м/у средния шип и короната. Всички разклонения на стъблото над средния шип се отнасят към короната. Когато липсва среден шип тогава за горна и долна обиколка се взема най-малката обиколка на стъблото.

Маса на рогата. Измерва се с точност до 10г. най- рано 3 мес. след отстрела. Ако се наложи да се оценя преди това масата ми се намалява с 10 %. При нормални условия трофеите на благороден елен достигат въздушно сухо пространство след около 6 мес. Ако се съхраняват в сухо проветриво помещение загубват повече от 10% от първоначалната си маса. В зависимост от това дали черепът е цял или част от него е отрязана, масата се намалява с 0,5 - 0,7 кг. Ако черепът е отрязан по права линия от задната тилна кост през средната на очната кухина до върха на носовите кости, тогава масата на трофия не се намалява. Най- добре е черепите на трофеите на благороден елен да не се режат.

Размах на рогата. Измерва се между най-отдалечените точки от вътрешната страна на стъблата. Изчислява се като процент от средната дължина на стъблата ( разстоянието м/у рогата се дели на дължината и се умножава по 100 ). Точките в различните случаи се определят по следния начин:

по - малко от 60% - 0 т.

от 60,01 до 70% - 1 т.

от 70,01 до 80% - 2 т.

над 80,01 % - 3 т.

Брой на шиповете. Преброяват се шиповете на двата рога и за всеки се дава по 1 точка. Вземат се предвид всичке разклонения, включително и счупени ( ако има ) по -дълги от 2 см. Дължината на шиповете се измерва от вътрешната им страна.

Цвят на рогата. Светлосиви, жълтеникави или изкуствено оцветени - 0 т.

От сиви до кафеникави - 1 т.

От тъмно кафяви до черни - 2 т.

Перли. Вземат се предвид не само перлите, но и набраздяването на рогата.

Гладки или слабо оперлени - 0 т.

Нормално оперлени, може и с прекъсване - 1 т.

Силно оперлени, без прекъсване - 2 т.

Върхове на шиповете. Оценка се прави от общото впечатлине за върховете на всички шипове, включително и тези на короната.

Тъпи и изгнили - 0 т.

Остри върхове, с тъмни краища - 1 т.

Върхове с остри бели и полирани крайща - 2 т.

Надочни шипове. Дължината им се измерва като дължината на средните шипове. Когато са разположени в началото на рога, измерваните започва от вътрешния ръб на розетката. Ако надочните шипове липсват или са по-къси от 2 см. НЕ се дават точки.

Корона. За короната се смятат всички шипове, разположени над средния. В зависимост от дължината им те се разпределят в 3 групи:

къси - от 2 до 10 см.

средни - от 10,1 до 15 см.

дълги - от 15,1 см. и повече.



Дължината се измерва от вътрешната страна. Оценката се определя от общия брой на шиповете в двете корони. Ако дължината на шиповете в короната е различна, изчислява се средната им дължина. Това се прилага когато на едното стъбло няма корона.

Отбиви за недостатъци. Присъждат се за очевидна несиметричност при разположението на стъблата, нееднаква дължина на рогата, за неправилно разположение на очните, надочните и средните шипове.
Каталог: kcfinder -> upload -> files
files -> Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания
files -> Закон за пазарите за финансови инструменти (зпфи), посочени по-долу
files -> Закон за биологичното разнообразие Обн., Дв, бр. 77 от 08. 2002 г., изм и доп., бр. 88 от 11. 2005 г., изм., бр. 105 от 29. 12. 2005 г., в сила от 01. 2006 г., бр. 29 от 04. 2006 г., б
files -> Тарифа за обезщетение при нанесени щети на растителни и животински видове, включени в приложение №3 на Закона за биологичното разнообразие
files -> Приложение №1 към чл. 32, ал. 1 (Доп. Дв, бр. 94 от 2005 г., в сила от 01. 2006 г., изм., бр. 59 от 2012 г.)
files -> Общи положения
files -> Закон за лова и опазване на дивеча (редакция от 10. 10. 2006 г.) Двуезична версия на документа: bg en
files -> Конвенция за опазване на мигриращите видове диви животни


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница