1. Древните траки в Родопите и на Балканския полуостров



Дата25.07.2016
Размер73.54 Kb.
#5234
1. Древните траки в Родопите и на Балканския полуостров

Много са племената и народите, докоснали се до Родопите през изминалите векове. Древните исторически записи и археологически находки от миналото на Родопите свидетелстват за присъствието тук на траки, илирийци, койлалети, кротили, беси, сатри, македони, римляни, латинци, варвари, западни готи, хуни, авари и др.

Тракия и Родопа планина, която заема централно място в Тракия, без съмнение са най-старите люлки на европейската цивилизация. Най-стари следи за човешко присъствие тук, археолозите са открили още от късната фаза на старокаменната епоха 20000-15000 години преди Христа.

През енеолита населението на Родопите е търсило убежище в пещерите в района. Останки са намерени в Ягодинската пещера, Харамийската пещера в Триградското ждрело и на много други места.

Преди повече от четири хилядолетия преди Христа в Тракия се полага началото на цивилизацията на траките. Открити са множество крепости, селища, некрополи и светилища.

Именно траките са носителите на бронзовата култура в българските земи (Бронзовата епоха обхваща времето от 3500 до 1100 г. преди Христа и се дели на три периода: ранна (3500-2500 г. пр. Хр. Няма единно мнение), средна (2500-1600 г. пр. Хр.) и късна (1600-1100 г. пр. Хр.).

Най-голямото количество обработено злато от V хилядолетие пр. Хр. в света е открито през 1974 г в Халколитен некропол гр. Варна (Каменно-медната епоха, наричана също медна епоха, халколит или енеолит е епоха в развитието на човека, преход между неолита и бронзовата епоха, свързан с откриването на първия метал - медта). Това са следи от първата цивилизация в Европа. Съкровището съдържа златни и сребърни предмети с твърде странна форма и украса. Специалистите са категорични, че находките представляват гробен инвентар, дарове към погребаните в халколитно гробище, датиращо от V хил., около 4200-4000 година пр.Хр. От разкопаните до сега около 7500 кв.м. са разкрити 294 гроба и над 3000 златни предмета изработени с много вкус и изящество с тегло около 6,5 кг. Находката се очертава като най-богатият некропол в Европа от късния халколит. Цивилизацията съществувала на това място е наречена „Култура Варна“. Златните предмети от Варненското съкровище са най-старото обработено злато в целия свят. Съкровището е изложено в залите на Археологическия Музей на град Варна.

Друго, находище по нашите земи свързано с останки от цивилизацията на траките е селищната могила край с. Хотница датирано от 5 хил. пр. Хр. Могилата има дебелина 6 м. Открита е случайно през 1955 г. От особена важност за откритията в с. Хотница е фактът, че златото е разположено в истинската му среда, не в гробове и некрополи. Става ясно, че хората са живели и накитите са били по тях, ползвали са ги в ежедневието си, за украшения, а не само за ритуални цели.



Специалистите твърдят, че цивилизацията от V хилядолетие пр. Хр. връстник на „Култура Варна“, изработила златните накити открити в с. Хотница, България е по-стара от египетската и шумерската цивилизации.

През 2004 г. е открито съкровището в с. Дъбене, Карловско. През периода 2004-2007 година на мястото са открити над 20000 златни находки от 18 до 23 карата – мъниста, златни халкички от огърлици, обеци, спирали, фиби за коса, малки златни амулетчета с форма на тесла и други украшения с много финна изработка, най-малките достигат диаметър от едва 1,5 мм. Нещо немислимо според представите ни за технологиите съществували през бронзовата епоха. Предметите са датирани към края на III хилядолетие пр.Хр. Оказва се че в Карловското поле по това време е съществувала много високо развита цивилизация, която според някои учени е снабдявала по това време цяла средна и южна Европа с ценния метал. Районът и днес е златоносен и става въпрос за местни изработки, от местни майстори златари живяли тук. Познатото на археолозите праисторическо селище от IV-III хилядолетие пр.Хр. се намира в района на Карлово. На мястото на откритията няма следи от селище или отделни сгради, няма следи от пожари, нито следи че мястото е древен некропол. Откритията са направени в малки могилки-стотици на брой, в самото поле. В някои от тях са намерени керамични, бронзови и сребърни съдове, открита е една златна плочка. Предметите са поставяни в земята вероятно като част от жертвоприношение към неизвестно божество, най-вероятно към Великата богиня майка на траките. Съдовете са били заравяни и над тях ритуално са били разкъсвани и разпръсквани златните нанизи и после заривани с пръст като дар към богинята. При разкопките през 2006 година е открит уникален златен кинжал или кама, сплав от злато платина и други метали с много висока чистота на златото. Златният кинжал е с дължина 16 см. в предната си част е отрязан и заточен, а в задната личат двете дупки чрез които е била закрепена към него дръжката му, предполагаемо от кост или дърво. Сплавта от която е изработен е достатъчно твърда за да остане добре наточен през хилядолетията и с достатъчно силно съдържание на злато за да се запази в перфектно състояние, без патина. Той е единствен по рода си в целия свят. Приема се че е служил за олицетворение на царската и жреческа власт на притежателя. Проучванията продължават. Не се знае какво ново ще се открие за древната цивилизация, която е съществувала тук, но откритията от Дъбене вече променят представите на археолозите и историците за времената на зараждане на европейската цивилизация. За влиянието, което тази древна цивилизация съществувала на територията на днешна България е оказала за развитието на европейската. Съкровището от Дъбене донякъде дава и връзката между прастарата цивилизация от „Културата Варна“ и съкровищата от с. Хотница от V хилядолетие пр.Хр. които до сега бяха някак прекалено изолирани във времето, без никаква връзка с тракийските племена и техните шедьоври от по-добре познатите I и II хилядолетие пр.Хр. Това ли са още по-древните предци на древните траки, наричани „пратраки“? Какво се е случило през V хилядолетие за да изчезнат за цели 2000 години? Нападения от други племена, войни, световен катаклизъм, потоп?

Потънало в тайнствени легенди и предания, някъде из Родопските върхове се таи и неоткрито светилище на гръцкия бог Дионисий.

Родопите са и родното място на основния герой от тракийската митология - митичния родопски певец Орфей, прочут не само с музикалното си творчество, с което омайвал зверове и хора, но и с невероятните си лечителски умения.

Днешното име на Родопа планина се е запазило още от времето на легендарния Орфей. Все още не е изяснен еднозначно смисълът на това име. Най-често то се свързва с древната тракийска богиня Родопа. Има и други мнения, че името е съставено от славянските думи “руда” и “ропа”-яма. По-вероятно, обаче, е първото становище.

В древността траките обитавали територията между Карпатите и Егея и островите, но заемали и райони от Мала Азия, от северното черноморско крайбрежие и др. По произход траките се отнасят към народите от индоевропейската етническа група. На Балканския полуостров траките се делели на множество племена, по-главните от които били: мизи населявали земите от р. Тимок до р. Янтра; даки, населявали днешна южна Румъния; одриси - населявали земите по долното течение на р. Марица, р. Тунджа и р. Арда; асти в областта на Странджа планина; беси в Родопите; пиери в Западни Родопи; пеони – Западна Тракия; агриани – Западна Тракия; - Южни Родопи; меди - по средното течение на р. Струма; серди - Софийска област; дантелети в днешно Кюстендилско; одоманти и едони в земите по долното течение на река Струма и др.

Траките се занимавали главно със земеделие и градинарство, скотовъдство (главно коневъдство), грънчарство, тъкачество, добиване на метали, златарство и др. Отделните племена били на различна степен на обществено-икономическо, политическо и културно развитие. Поради това процесът на разлагане на родовообщинните отношения не завършил едновременно у всички тракийски племена. Предпоставки за разделянето на обществото на класи и за възникването на държавно обединение се появили най-рано при траките, които били в близост с гръцките колонии по егейското и черноморското крайбрежие.

Отделни тракийски племена започнали да се съюзяват и да създават малки държавици. Управлението във всяка от тях се ръководело от най-богатия племенен вожд, когото наричали цар. Преди около 3000 години у траките са се появили железни оръжия и оръдия на труда. Тогава те започнали да използват златото и среброто за изработване на съдове и обков на предмети.

Първата тракийска държава била Одриското царство, създадено в края на VI в. пр.н.е. То представлявало обединение на някои от тракийските племена. За основател на Одриското царство се приема Терес I. Държавата се развила при синовете му Спарадок и Ситалк, укрепва при управлението на Севт I и Амадок I, достига разцвет при Котис I. При следващите владетели Одриското царство отстоява независимостта си срещу претенциите на Македония и ударите на келтите. Макар и съюзник на римляните, през II век Одриското царство влиза в границите на римската провинция Тракия.

Траките имали и свой език, на който за съжаление не е останала никаква литература. Затова тракийският език е непроучен и сравнително непознат на науката. Тракийският език е индоевропейски език, близък до езика на предгръцкото население в Тракия. Известни са многобройни лични и географски имена, както и няколко кратки надписа, от които най-голямо значение има надписът върху златния пръстен от село Езерово, Пловдивски окръг. При все, това множество думи могат да бъдат открити в надписи по украшения, сгради или монети. Други думи биват възстановявани по топоними. Счита се, че тракийският език е бил близък с дакийския, който често е определян като северен тракийски диалект. Също се предполага близост с фригийския език, който според някои учени е езикът на тракийски племена, които са мигрирали в Анатолия. Подобни взаимовръзки са много трудни за доказване, тъй като всички споменати езици са мъртви и малък брой думи от тях са оцелели до днес. Предполага се също, че тракийският език е свързан с арменския и с албанския език, който по-често е квалифициран като наследник на древния илирийски език, съседен на тракийския. Но и арменският, и албанският значително са се развивали през вековете и днес всяка прилика с тракийския би била трудно откриваема.

Най-старите известни засега писмени сведения за Родопите са от V век преди Христа, когато битописецът Херодот, смятан за баща на историята, се възхищава на красотата и необятността на този планински колос. Омир възпява “снежните планини на траките” в безсмъртната си “Илиада” и описва участието на множеството родопски планинци, сражавали се в защита на Троя срещу нападенията на гърците. Пак в “Илиада” Долон говори с възторг за легендарния тракийски герой Рес. “Аз видях неговите коне, най-хубави и едри, по-бели от снега, бързобеги като вихър”.

На тракийски монети и на мраморни плочи е изобразен тракиеца, изкусен ездач, възседнал красивия си бързобег като вихър кон – конникът, станал символ на неукротимия тракийски дух. Емблематичен е останал и тракийският овчар – волен човек, който не понасял робството.

Траките били изкусни грънчари, ковачи и добри рудари. Безбройни са тракийските могили и некрополи не само в Родопа планина, но и по останалите български земи.

Траките били храбри войни. Те геройски отбранявали своята родина от враговете. Родопските траки, известни под името “беси”, не само са отбивали нападателите, но ги преследвали и зад граница.
Каталог: fr
fr -> Робърт а. Поуел т р и л о г и я п о с в е т е н а н а е д н а з в е з д н а н о в а м ъ д р о с т з а звездите /астрософия/ херметична астрология том І към една нова звездна мъдрост астрология и реинкарнация изготвил
fr -> Тетра библос и л и
fr -> Memory stirred, but he turned his head, shyingaway from it
fr -> Ангел Бонов Митове и легенди за съзвездията Съдържание: Предговор 3 Съзвездията и техните имена 4
fr -> Отчет за касовото изпълнение на бюджета За периода 01. 01. 2010 г. 31. 12. 2010 г
fr -> Книга първа мойсей мисията на израел монотеистичната традиция и патриарсите на пустинята
fr -> 16. Видни широколъчани след Освобождението
fr -> Учителя методи Константинов Боян Боев Мария Тодорова Борис Николов съдържание
fr -> Захир паулу Коелю посвещение
fr -> 4. Национално училище за фолклорни изкуства (Средно музикално училище) в Широка лъка


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница