1. Фундаментална икономическа теория – обект и клонове на икономическата наука, определение и функции на общата икономическа теория, основни въпроси пред всяка икономика
Изтегляне 226.5 Kb.
|
| 1.Фундаментална икономическа теория – обект и клонове на икономическата наука, определение и функции на общата икономическа теория, основни въпроси пред всяка икономика
Обект и клонове на икономическата наука Реален обект на икономическата наука е икономическата система. Тя изучава този обект в широчина, дълбочина и хронологически. В зависимост от степента на абстрактност (дълбочина) видовете икономически науки са най-общи, общи, конкретни. В зависимост от изследвания обект – счетоводство, икономикс, финанси, банково дело, агроикономика, стопанска история. Групите науки са общо 4: науки, изучаващи основите на икономиката на различни нейни равнища – микроикономика, макроикономика, световна икономика; функционални икономически науки – счетоводство, финанси, икономика на труда; науки, които изучават елементите на системата в статика и динамика – вутрешна търговия, външна търговия, икономика, туризъм; икономически дисциплини – стопанска история, история на икономическите учения Определение и функции на общата икономическа теория Икономиксът е наука за пазарите, кредита и капитала, за международната търговия. Изучава производството и потреблението на стоки и услуги, измененията в икономическите променливи и препоръки за стопанско управление. Икономиксът е учение за това как обществата използват редките ресурси, за да произвеждат ценни стоки. Икономикс е изучаването на производството, разпределението и потреблението на богатство в човешкото общество. Състои се от 3 равни части – микроикономика, макроикономика, мегаикономика (фирмено, национално, световно равнище). Функции на икономикса:
абстрактно-логически – използват се методите на индукция и дедукция (от конкретното към общото и обратно); метод на сравнението; статистически; математически Особеностите на познавателната функция са, че обектът наизследване е твърде динамичен, а връзките между отделните явления – краткотрайни. Зависимостите са каузални и статистически. Понятията, категориите и законите в икономиката се осъществяват чрез множество действия на отделните хора, семейства и фирми – взаимовръзките са тенденции. Стопанските агенти са и обект, и субект на изследването. Капани в икономическото мислене – капанът на субективността – заобикалящия ни свят се отразява в научните изследвания от хора, следователно отражението е субективно. Смесват се причинно-следствените зависимости – погрешно се определя причината. Наблюдава се илюзия на съставното цяло – истината за част от нещо се приема за истина за цялото!
В основата на икономиката стоят човешките потребности, които определят видовете стоки, които трябва да се произведат, формират желания, които са безгранични в количествено и качествено отношение. На базата на качествеото отношение се създава конкуренцията. Друг генератор на основните въпроси е оскъдността на ресурсите. Какво да се произвежда – производството на една стока ни лишава от възможността да произвдем друга поради оскъдността на ресурсите, но всяка стока или услуга е източник на доходи. Ако произведем една стока и се лишим от друга, стигаме до цената на пропуснатия шанс (алтернативната цена). При решаванео какво да се произведе трябва да се съобразим не само с абсолютната, но и с относителната оценка при използването на даден ресурс. Как да се произвежда – от това зависи количеството и разнообразието от произведени стоки. Ефективност на производството. Качеството определя степента в задоволяването на потребностите. Качеството отразява стандарта на живот. Развитието на потребностите е резултат от равнището на техниката, това развитие е мотив за производството и неговото усъвършенстване. Развитието на потребностите води до НТП, а състоянието на НТП определя равнището на технологии, те от своя страна определят начина на производство. Отговорът на въпроса е ЕФЕКТИВНО. Ефективността е съставка между постигнати резултати и разходите за ресурси. Тя ни показва цената на резултатите и е показател за икономическо развитие!!! Закон за намаляващата възвръщаемост – когато технологията е дадена и увеличаваме продукцията, в началото ефективността нараства, после намалява и накрая се стига до неефективност. Тогава възможностите на тази технология са изчерпани и трябва да се търси нова. Граница на производствените възможности – максималното количество продукция, произведено при пълно и ефективно използване на съществуващите ресурси. Крива на производствените възможноти 
АСВ – Крива на производствените възможности С – количество от стоката х, у или комбинация от двете D – Възможно, но неефективно производство Р – невъзможно производство, защото собствените ресурси ще бъдат недостатъчни
От XVI в започва залезът на феодализма и появата на капитализма. Това е епохата на Ренесанса, Реформацията, Просвещението, на кооперацията и манифактурата. В основата стоят: хуманизмът в духовните отношения; манифактурата в стопанството; антифеодалните революции в политиката Явленията, които имат определящо значение за периода са: Великите географски открития – Америка; откриването на нови земи е и откриване а нови пазари, нови източници на суровини – всичко това води до оживление на търговията и внос на голямо количество благородни метали. Търговските пътища се преместват към Атлантическия океан, а натрупването на богатство по тези икономически пътища се нарича първоначално натрупване на капитал; Разширяване на търговията и стоково паричните отношения; Формиране на нови социални групи чрез разслоението в средновековното село Предприемат се редица морски експедиции, като предпоставка за това е усъвършенстване на конструкциите на кораба и компаса. Пеиодът се свързва и с подем в развитието на града. Създават се и се развиват простите кооперации и манифактурите. Те увеличават производителността на труда. Кооперацията превръща индивидуалните разходи в общи, като обединява под един покрив занаятчии от един и същ бранш, а манифактурата е вътрешно разделение на труда, която изисква специализация и така с еповишава качеството на изработването на крайния продукт. Към края на разглеждания период се развива капиталистическия кредит. Създават се първите банки с национално значение като АД. Поставя се началото и на застрахователната дейност. През XVI в. в Антверпен се създават първите стокова и фондова борса, а през 1566 г. Томас Грешам създава Лондонската стокова борса. Основни школи Меркантилизъм (У. Стафорд, Монкретиен, Кантийон, Шумпетер) – тази школа дава името на новата наука – икономическа теория. Меркантилистите боготворят търговията, благородните метали, износа и протекционизма и са икономическа доктрина на абсолтизма.; Физиократи (Кене „Икономическа таблица”, ) – земеделието е единствената производителна сфера на стопанството. Учение за ‘природния и естествения ред’, за ‘чистия труд’ – природния закон. За физиократите производителна е само земята; Класическа школа (Уилям Пети, Адам Смит „Богатството на народите”, Т. Малтус, Сей, Мил) – манифактурно производство и стопански либерализъм на буржоазията. Главните черти са: стойността и цените на стоките, обща гл. точка върху еволюцията на икономическата теория, система на икономическа свобода. 3. Еволюция на общата икономическа теория – стопанско-исторически предпоставки - обща характеристика и икономическо развитие на света от индустриалния преврат до 70-те години на XIX в. Основни школи – класическа, историческа, марксическа - обща характеристика, обединяваща идея и представители Обща характеристика на икономическото развитие на света през периода Период на развитие на науката и техниката във водещите страни на Европа и разширяване на колониалното владичество. Индустриалният преврат се осъществява най-напред в Англия. За неговото осъществяване важна роля играят следните предпоставки: разширяване на пазара и обогатяване на потребностите; свободната рботна ръка; натрупаните капитали (в резултат от първоначалното натрупване); невъзможност на манифактурната индустрия да отговори на предизвикателствата на разширения пазар Индустриалният преврат се проявява на първо място в текстилната индустрия (памукотекствилната), защото в тази област се изискват по-малко капитали, отколкото в тежката индустрия!!! Появили са се много нововъведения – „летящата чиния” на Роберт Кей, предачната машина „Джени” на Джеймс Харгривс, механичният тъкачен стан от Едуард Картрайт. Направени са и редица открития в металодобива – получаването на стомана от Аврам Дерби и Хенри Корт, парната машина от Джеймс Уат и др.
Индустриалният преврат оказва голямо влияние и върху развитието на транспорта. Разпространяват се АД-ва, оформя се пазарът на ценни книжа, забелязват се признаци на концентрация на капитал. Развитие получава търговията, кредитът и паричното обръщение. Засилва се протекционистичната политика на европейските страни с изключение на Англия! С появата на фабричната промишленост се появява и ново явление в капиталистическата икономика – икономическите кризи. В началото те се дължат на свръхпроизводство. Първата криза е в Англия през 1825 г. Развива се колониалната експанзия. Постепенно се оформят двете основни класи – буржоазия и работници. Появява се безработица.
Периодът е известен с нови, още по-големи промени в техниката и технологиите, известен като втори индустриален преврат. Появява се химическата промишленост. Правят се различни открития в областта на електричеството – трифазният генератор, електромотора. Усъвършенстват се металургията и стоманодобива чрез Бесемовия метод за леене и пещите. Появява се парната турбина, изобретява се двигателят с вътрешно горене и потози начин се повишава значението на нефтодобива! Развива се автомобилната индустрия – появява се трамваят. В областта на съобщенията също са направени нововъведения – телеграфът, телефонът, радиото. Повишава се производителността на труда. Периодът се характеризира още с господство на монополите вмество с господство на свободната конкуренция! Създават се съюзи на предприемачите. Извършва се концентрация на капитала. В САЩ възникват и транснационалните компании. Започва взаимно проникване и срастване на банковия с индустриалния капитал – финансов капитал. Активизира се колониалната експанзия, засилва се износът на капитали. Развива се външната търговия и паричното обръщение. Движението на цените е колебливо, като причини з атова са намаляването на цената на златото поради открити нови залежи в Аляска и Трансваал. Златният стандарт става недостатъчно гъвкав и трудно управляем, но си остава господстваща система за периода. Все по-голямо значение придобиват държавните бюджети. Появява се държавен дълг. Нараства БВП. Възниква работническа аристокрация. Появява се тенденция към намаляване на работния ден на 9 часа. Въвежда се минимална работна заплата и частично обезщетение. Милитаризира се стопанството и се оформят двата военнополитически съюза – Съглашението и Централните сили.
математическа школа (Валрас, Парето) – Лозанска школа; Обединява ги теорията за пределната полезност. Благата се разпределят на базата на ценността, а тя се определя от купувача на стоката. Оттук започва превръщането на политическата икономия в икономикс!!!
ПСВ донася на човечеството невиждани разрушения. Появяват се нови държави на картата на Европа (Австрия, Унгария, Чехословакия, Полша, Югославия). Периодът се характеризира с много загуби най-вече на Германия, която трябва да плаща репарации и контрибуции и загубва областите Елзас и Лотарингия. Увеличено е богатството за САЩ и Япония, които снабдяват воюващите страни от Антантата със стоки. В края на войната в банките на САЩ се намират половината от световните златни и валутни резерви!!! Основните моменти са 3: по-нататшното развитие на науката, техниката и технологиите; големи колебания в стопанската конюнктура за малък период от време; съществени промени в паричното обръщение и социалната политика Отбелязва се напредък в транспорта – появяват се дизеловият и електрическият локомотив и метрото. Автомобилният транспорт от своя страна стимулира пътното строителство. Първи стъпки прави въздушният транспорт. В областта на индустрията са направени няколко важни постижения: - усъвършенстване на електродобива, електродвигателя; - откриване и използване на поточните линии в производството (конвейера) Новост е и получаването на синтетични продукти по химичен път – синтетичният каучук, изкуствени торове, лекарства. Целият период може да се раздели на няколко части: Следвоенна криза – низходящо движение до около1922 г.; Възходящо движение – от 1924 до 1929 г.; Вликата депресия – 1929 – 1933 г.; Кратко оживление – от 1934 до средата на 1937 г. Нова криза – ... Великата депресия е най-голямата криза в света до тогава!!! Следвоенна инфлация. В края на периода се прави завой от либерална икономика към държавна намеса. Съществени промени са отбелязани и в паричното обръщение – прекратява се обменът на банкноти срещу злато!!! Въвежда се законово 8-часов работен ден с решенията на Международното бюро по труда в Женева. Създават се първите системи за ограничени социални осигуровки, въвеждат се семейните добавки. Утвърждават се колективните трудови договори ие позволен 14 дни платен годишен отпуск. Засилва се ролята и мястото на профсъюзите.
Пазарът е мястото, където се срещат продавачите и купувачите. Разнообразно и многократно повторение на едно и също отношение – осъществяване на покупко-продажба. Гради се върху 3 принципа: еквивалентността – размяна на еквивалентни стоки; еднородността – всеки може да спечели, ако размени нещо, което има в повече (или постига с по-малко труд) за нещо, което за него е оскъдно. Според Смит се сблъскват 2 егоистични намерения и единственото разрешение е взаимната отстъпка; рационалността – изисква високо качество, ниски разходи и отворени очи в размяната. Има състояние на самоконтрол и контрол над дейността на другите Стока – всичко, което е обект на покупко-продажба. Пари – средство за размяна. Цена – изразената в пари стойност на стоката; обединява и разединява продавача и купувача. Конкуренция – стремежът да се реализират собствените интереси. Състезание за постигане на по-добри резултати. Сърцевината на пазарния механизъм. ОСНОВЕН ПАЗАРЕН МЕХАНИЗЪМ КОНКУРЕНЦИЯ – ЦЕНА – ФУНКЦИИ Пазарно търсене Когато е мощно, купувачите са слабата страна, следователно има силна конкуренция. Представлява онова количество от една стока, което потребителите желаят и могат да купят. Зависи от: цената на търсената стока – обратнопропорционална зависимост – когато Р се понижава, търсенето се увеличава – закон на търсенето 
Р – цена Q – търсено количество цените на другите стоки – стоковият свят се дели на 3 групи: Група – съдържа стоки-заместители на разглежданата (конкурентни). Потребителят може д аизбере тях, вместо нашата стока. Права зависимост – когато Р се понижи, се понижава и търсенето на стоката. Група – включва стоки, чието потребление е свързано, съпътстващо потребление на разглежданата стока (автомобили – бензин). Ако цената на бензина се понижи, търсенето на автомобили ще се увеличи. Група – включва всички останали представители на стоковия свят. Те нямат връзка с потреблението на разглежданата стока, следователно промените в цените им не влияят на търсенето й. дохода – при една група стоки зависимостта е права, но при друга не реагира. Това е групата на луксозните стоки. вкусовете на потребителите – правопропорционална зависимост. Влиянието на този фактор е краткотрайно, когато става дума за мода; броя на потребителите – правопропорционална зависимост – във връзка с горния фактор Пазарно предлагане Количеството стока, което производителите желаят и могат да произведат. Зависи от: цената на предлаганата стока – ако тя нараства, желанието да бъде произведена стоката се засилва – закон за предлагането 
Р – цена Q – предлагано количество разходите за ресурси – производствените разходи. Обратнопропорционална зависимост – при по-големи разходи, печалбата намалява; технологията – права зависимост – увеличената технология намалява производствените разходи, следователно се увеличава предлагането; цените на другите стоки – обратнопропорционална зависимост Пазарно равновесие Когато при дадена цена количеството търсена стока = количеството произведена стока Смисълът е в това да се покаже, че съществува такова състояние на пазара, при което производителите ще продадат всичко, а потребителите ще купят това, което пожелаят. И D, и S са еластични, тоест те се свиват и разширяват – измерването на търсенето и предлагането променя Е, Ре и Qe. Цените, доходите, вкусовете, очакванията и технологиите определят поведението на продавачи и купувачи. Пазарното равновесие, според класическата школа, изчиства пазарите и регулира икономикса. Икономика Въпр 6 Пазарен механизъм Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 226.5 Kb. Сподели с приятели:
|