1 група стимулирано- ориентирани теории за възприятието изучаващи постъпващата енергия или характеристиките на информацията, които предизвикват определени възприятия. 2-ра група

Информацията, която човек получава от външния свят не се ограничава само до непосредствени впечатления, които постъпват у него от действителността. Това, което достига до сетивата преминава след това през дълга верига от процеси, които включват: анализ на получената информация, всестранно възприемане на свойствата на възприемания предмет, отделяне на неговите съществени признаци и включването му в съответната система от категории.

Този дълъг път представлява процес на активно възприятие на външната действителност .Възприятието като област в психологията се намира на точката на пресичането на сензорните процеси от една страна и на процесите на познание от друга (Според Рок.)

Съществуват множество теории, които се опитват да обяснят същността и особеностите на възприятието. Рок ги групира в 3 групи :

Традиционно възприятието се определя като субективен образ на предмета, явлението или процеса, непосредстващо възприятието върху субекта.

И докато усещането е отражение на отделните свойства на предмета или явлението, възприятието е отражение на целия субект . То се определя и като процес за формирането на този образ- например „маса” – за да я „опознаем” като такава, я възприемаме и тогава ние сме формирали образа и в съзнанието си.

Като образ възприятието е непосредствено отражение на предмета – съвкупността от неговите свойства , в неговата обективна цялост. Това различава възприятието от усещането , което е също непосредствено сетивно отражение , но само на отделни свойства на предметите и явленията , които въздействат на анализаторите. Една от основните особености на възприятието като образ се състои в това че за съзнанието на субекта този образ се оказва проектиран върху обекта , който го е предизвикал. В момента на възприятието не можем да отделим субекта в съзнанието си (т.е той е проектиран , но се обръщаме и го виждаме в съзнанието си).

Психологията се интересува не само от възприятието като субективен образ, но и от възприятието като процес , дейност , без която не би била възможна реалността на възприятието като субективен образ.

С термина „възприемане” се означава система от перцептивни действия (перцепция – възприятна дейност ) , насочени към опознаване на предметите , въздействащи върху сетивните органи. Тези дейности представляват основни структурни единици в процеса на възприемане. Те са свързани със съзнателното отделяне на една или друга страна на сетивно зададената структура , а също и с различен род преобразувания на сензорната информация. При абстрактно-мисловната ситуация няма възприятие ,а мисъл – напр. Шофьор тръгва от т. А към т. Б с Х км/ч , разстоянието от А до Б е 60 км. За колко време ще пристигне той в т. Б ? – не възприемаме а мислим.

Сетивно зададена информация- всичко , което въздейства върху сетивата . Само тогава имаме възприятие. Не можем да възприемаме нещо , което не въздейства пряко върху сетивата – можем да мислим за него да си го представяме , но не да го възприемаме.

Перцептивните действия водят до създаване на адекватен образ на предметния свят . Възприятията се групират в различни видове по различни критерии .В зависимост от това кой анализатор е водещ , при създаването на възприятния образ различаваме : зрителни ,слухови , обонятелни и вкусови възприятия . (една от най-старите класификации на възприятието) Съществуват и по-сложни , комбинирани възприятия , където има равностойно участие на два или повече анализатора : зрително-слухово възприятие ( при гледане на филми).

Важна роля във всички видове възприятие играят двигателните усещания , макар че те не се осъзнават от човека окото се движи , за да възприеме даден предмет , но не осъзнаваме това негово движение . Свиването и разширяването на окото при възприемане на даден обект се нарича акомулация. Окото извършва определени движения за пренастройване на лещата за да възприеме далечния предмет като далечен и близкия като близък. При зрителната измама далечният предмет ни се струва по малък в сравнение със същия но по близък предмет.

Тези двигателни способности ни позволяват да възприемаме света не просто като плътен , а и като триизмерен . имаме усет и възприемане на пространството около нас. Светът не е двуизмерен , а триизмерен ( височината , дължина и ширина) Снимката е двуизмерна , но ние възприемаме образ , който е триизмерен - възприемаме ги в реалните им очертания – плътни , тънки , дебели.

Възприятията биват още : преднамерено ( волево) възприятие и непреднамерено (неволево) възприятие. Волевото е свързано винаги с повтарянето на определена задача. Характеризира се с целенасоченост и систематичност. В този случай възприятието се проявява като специфично познавателна перцептивна дейност , наречена „наблюдаване”. Неволевото възприятие е компонент на всяка дейност.

Съществуват и особени (специфични) възприятия като : възприятие за пространство, възприятие за време , възприятие за движение , възприятие за количество. Възприятието като образ се характеризира с няколко закономерности :

1. 
   Цялостност на възприятието – определя се от цялостта на обекта , който се възприема , от свързаността на неговите свойства и количества. Цялостността на възприемането е резултат на аналитичната дейност, осъществявана в кората на полукълбата на главния мозък.
   
2. 
   Константност на възприятния образ т.е относителното постоянство на възприеманата големина, форма и цвят на предметите при изменение на разстоянието и осветеността при които се възприемат . Константността на възприятието се обуславя от обективната форма и големина на предметите в околния свят
   
3. 
   Избирателност на възприятието. Човек възприема избирателно обектите от външния свят в зависимост от нуждите на своята познавателна дейност. Избирателността зависи от обективни и субективни условия :
   

• 
  Обективните са свързани с особеностите на предметните дразнители – внезапно появяване , промяна , изчезване.
  
• 
  Към субективните условия спадат особеностите на личността (напр. Мотиви), които се обуславят от начина на живот , от практическата дейност на личността.
  Избирателността в точния смисъл на думата е характерна само за човешкото възприятие . Избирателност се наблюдава и при животните , но е свързана с техните биологични нужди.
  

4. 
   Осмисленост на възприятието – то представлява не само сетивен образ , но и осъзнаване на отделен обект. Благодарение на осмислянето на същноста на предмета става възможно целенасоченото им използване . Осмислеността е продукт на цялостно психично развитие . Тя се осъществява благодарение на речта , на думите , които изразяват едно или друго понятие на възприемания предмет , за неговите свойства. Словото повишава степента на обобщеност на възприятието. Осмислеността на възприятието , както и неговата избирателност са тясно свързани с т. нар. Аперцепция (зависимост на възприятието от опита на човека , интересите и богатството му на знания . В резултат на аперцепцията хората възприемат по различен начин едни и същи обекти от външния свят. Аперцепцията е един от най-важните свойства на възприятието.
   

• 
  Илюзии свързани с особеностите на строежа на окото – белите, светлите предмети изглеждат по големи от черните
  
• 
  Надценяване на вертикалните линии в сравнение с хоризонталните при тяхното действително равенство
  
• 
  Илюзии обусловени от контраста
  

• 
  Изкривяване на насочени линии под влияние на пресичащите линии :
  

• 
  Илюзии , в основата на които лежи неправилната оценка на величината на острите ъгли :
  

• 
  Две сфери по 1 кг - и - доказано е че поставените в двете ни ръце ни се струва , че по – голямата сфера е по тежка
  

Времето съществува обективно и независимо от нас. То е сложна категория – нещо в което обектът съществува и изчезва. То е форма на съществуване на материята .Благодарение на възприятието за време човек се ориентира за миналото, настояще и бъдеще . Но човек няма специално сетиво за времето. За протичане на времето човек съди по измененията ,които настъпват във външния свят . Най-точна ориентация за промеждутъците от време дават също слуховите и двигателни усещания.