1. Хитити, лувийци и палайци



Дата26.09.2018
Размер39.43 Kb.
ОООК086-3

ХИТИТИТЕ – ПЪРВИТЕ ИНДОЕВРОПЕЙЦИ В МАЛА АЗИЯ


1. Хитити, лувийци и палайци.

В клинописните архиви на асирийската търговска колония карум Каниш (Кюлтепе), просъществувала между 20 и 18 в. пр. Хр., са открити най-ранните записани индоевропейски – лувийски - имена. Карум означава „тържище”, „търговски център”.

Хитити, лувийци и палайци са трите индоевропейски народа, които се появяват в Мала Азия в началото на ІІ хил. пр. Хр. Техните езици образуват групата на анатолийските езици. Хитите използват клинопис, основан на акадския, лувийците си служат и с клинопис, и с йероглифно писмо. Палайският също е запазен в клинопис. Това са най-ранните запазени индоевропейски текстове.

2. Характер на хититските текстове.

В царския архив на Хатуса са намерени няколко хиляди глинени таблички, изписани на клинопис на 8 езика. Тектстовете на акадски за първи път разкриват дипломатическите отношения на хититите с Египет и дават името на хититски цар, преди още да е дешифриран хититския клинопис. Международният език на дипломацията през ІІ хил. пр. Хр. е бил акадският.

- договори – с почти всички владетели на съседни страни – Египет, Асирия, Митани и др. по-малки царства;

- царски анали – военните победи на царете по години;

- ритуални текстове, използвани в различни празници или по специални поводи; описание на царския погребален обред;

- в някои ритуални и магически текстове има цитати на хатски (неиндоевропейски език) и на лувийски;

- митологически текстове – повечето преведени от други древноизточни литератури;

- магически текстове по различни поводи;

- молитви

3. Образуване на Хититското царство.

- Династията в Кусара и предисторията на Хититското царство.

Запазен е текст на Анита, в който се казва, че баща му Питхана, цар на Кусара, дошъл и превзел Неса, после направил града столица. И двата града вероятно са се намирали на юг от завоя на р. Марасантия (античната Халис, дн. Казъл Ирмак). Самите хитити наричат своя език „несийски” или „неситски” по името на града.


  • Анита превзема Хатуса, разрушава го и го проклина – никой повече да не се заселва там.

  • в по-късни текстове се споменава и друг легендарен цар Лабарна/Табарна – името му става част от титулатурата на хититските царе

  • Хатусилис І (ок. 1650 г. пр. Хр.) е първият исторически засвидетелстван цар; въпреки проклятието прави от Хатуса (дн. Боазкьой) столица.

4. По-важни моменти от хититската история.

Сега се приема разделянето на хититската история на два периода: Старохититско царство – от ок. 1650 г. до 1400 г. пр. Хр. и



Новохититско царство (или империя) – от 1400 г. до началото на 12 в. пр. Хр.

  • терминът „империя” не е много подходящ – хититите владеят почти цяла Мала Азия, но властта им в западната част на полуострова се основава на съюзни отношения, васални или клиентни владетели, в много редки случаи – поставяне на хититски първенци или членове на царското семейство на престола.

Битката при Кадеш на р. Оронт в Сирия, 1274 г. пр. Хр. – най-големият военен сблъсък в древния Изток – между хититите, начело с Муваталис ІІ и египетския фараон Рамзес ІІ

  • битката е описана в текст и картини по стените на храма на Рамзес, близо до Долината на Царете, в храмовете в Карнак, Луксор, Абидос и Абу Симбел;

  • битката изглежда остава нерешена, но Рамзес ІІ се хвали в надписите като победител; много скоро тези земи попадат под хититска власт

Хатусилис ІІІ (1267-1237 г. пр. Хр.) – най-големият дипломат сред хититските царе. Узурпира властта от племенника си, сина на Муваталис ІІ – затова трябва да се наложи дипломатически. Сключва договор с Египет и с всички съседни страни. Договорите са скрепени с династически бракове – негови дъщери.

Хатусилис се жени за жена от Кицуватна (ЮЗ Анатолия), която по това време е хуритска територия. Пудухепа е била жрица на Ищар. Много влиятелна царица – тя също подписва и подпечатва със собствен печат договора с Египет. Смята се, че тя започва големи религиозни реформи – затова божеските имена, изписани в скалното светилище в Язълъкая (на ок. 2 км от Хатуса) са хуритски. Тя е регентка и съуправител на сина си Тудхалиас ІV, при когото е довършено скалното светилище в Язълъкая и са построени повечето сгради, чиито основи са видими днес.

Последният хититски цар е Супилулиума ІІ.

Различни хипотези за причините за падането на Хититското царство.



  • нашествието на „Морските народи” – описано в египетски извори – надписи в храма в Мединет Абу; теориите за драматични нашествия на северни варвари вече не са на мода в изследванията;

  • упадъкът засяга цялото Източно Средиземномория; по същото време загиват и микенските центрове;

  • вече се приема – „колапс на системата”

5. Хатуса – хититската столица.

а) история на проучванията

Останките от града са открити от френския пътешественик Шарл Тексие (Charles Texier) през втората половина на 19 в., но той не е могъл да идентифицира населението, което го е населявало.

Разкопки започва немският археолог Хюго Винклер (Hugo Winckler) в самото начало на 20 в. И до сега хититската столица се проучва от Немския археологически институт.

Хититският клинопис е разчетен от чешкия учен Б. Хрозни през 1915 г.

б) характеристика на селището



Хатуса е царски резиденциален град - опасан с мощни крепостни стени и няколко монументални порти.

  • Лъвската порта – паралели с Микена;

  • Царската порта;

  • Портата на сфинксовете

  • храмови комплекси – напомнят месопотамските и вавилонските храмове, но и със свои особености;

  • изкуствени водни басейни – вероятно с ритулна цел, при празниците;

  • Царски комплекс на хълма Буюккале – укрепен акропол, в който се е намирал и царския архив и училището за писари

в) скалното светилище в Язълъкая (на ок. 2 км от Хатуса).
ЛИТЕРАТУРА:

Герни, О. Р. Хетты. Москва, 1987.

Bryce, T. The Kingdom of the Hittites. Clarendon Press, Oxford, 1998.

Bryce, T. Life and Society in the Hittite World. Oxford University Press, 2002.

Bryce, T. Letters of the Great Kings of the Ancient Near East. The Royal Correspondence of the Late Bronze Age. Routledge, London and New York, 2003.

Kuhrt, A. The Ancient Near East c. 3000-300 BC. 1-2. Routledge, London and New York, 1995.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница