Гладки мускули.Физиологични особености.Механизъм на съкращение.Особености на предаване на възбуждането

Невронът е основната структурна и функционална единица на нервната сиситема.Той е изграден от тяло (сома),дендрити и аксон.Мембраната на тялото и дендритите е електроневъзбудима.Поради това възникналия тук възбуден процес се характеризира с локален потенциал.В резултат на всяко ново дразнение възникнало тук се получава нарастване на амплитудата на лок.потенциал чрез която се кодира силата на дразнителя.В електроневъзбудимите мембрани липсва критичното равнище на деполяризация и затова не настъпва активно разпространяващ се акционен потенциал.Локалният потенциал се разпространява пасивно в съседните мембранни участъци.Това разпространяване има затихващ х-р и затова се придвижва на сравнително малко разстояние по посока на аксонното хълмче разположено в началната част на аксона.Мембраната на аксона е ле.възбудима.Аксонното хълмче се х-ризира с висока възбудимост и това е причина под влияние на лок.потенциал тук да се генерира разпространяващ се акционен потенциал.Колкото по-голяма е амплитудата на лок.деполяризация толкова по-голяма е честотата на генерираните акционни потенциаликоито се разпространяват по посока на крайните разклонения на аксона.

Задържане.Освен възбуждане в ЦНС съществува и п-сът задържане което предст.също активен нервен п-с.Под негово д-е възниква отслабване или пълно продължително изключване на възбуждението.В резултат на това се наблюдава намаляване или пълно прекратяване на определена активност която в даден момент е в ход.Наличността на силно възбуждане може да задържи едновременно протичащ по-слаб възбуден п-с.Задържане може да настъпи когато по един канал в нервния център постъпва свръхсилно възбуждане или когато по 2та канал които конвергират в/у един и същ нервен център постъпват изразенивъзбудни п-си.Това е принципа на т.н задпределно задържане а физиологичната му същност е настъпване на трайна деполяризация в постсинаптичната мембрана вследствие на голямото колич.отеделен медиатор.Задържането може да бъде постсинаптично и пресинаптично.Постсинаптичното задържане се осъществява в специализирани задръжни синапси където медиатора предизвиква хиперполяризация на постсинаптичната мембрана.Пресинаптичното задържане се осъществява от D-неврони(директни) чиито аксони завършват в/у аксон на основния неврон над синаптичната колба.Тези аксонни синапси обуславят деполяризационен блок който променя лабилността на аксона и води до потискане на информационния поток протичащ в него.

Окото е сетивният орган на зрителната система. С помощта на оптичния апарат в окото се оформя зрителния образ на наблюдавания обект. Към оптичния апарат се отнасят роговицата, воднистата течност, лещата и стъкловидното тяло. Тези среди са прозрачни. Светлината, преминавайки през тях, се пречупва във всяка една поотделно и накрая се фокусира в ретината. Най-голяма пречупвателна способност притежава роговицата. Полученият посредством оптичният апарат на окото зрителен образ е действителен, обърнат и умален. Той трябва да бъде фокусиран точно в равнината на ретината, за да се види ясно. Способността на окото да се нагажда към ясно виждане при гледане както наблизо така и надалеч се нарича акомодация. Тя се постига благодарение на възможността на лещата да променя своята пречупвателна способност.

Фоторецепторите са 2 вида – пръчици и колбички. Имат сходно устройство. Изградени са от 1 външен и 1 вътрешен сегмент, съединени помежду си с шийка. Външния сегмент на пръчиците и колбичките се различава по форма, съответно – пръчковида и конусообразна. Във вътрешния сегмент са поместени голям брой дискчета, върху които е поместен зрителния пигмент. В основата на зрителното възприятие лежи една фотохимична реакция, която намира израз в разпадането на зрителния пигмент под влияние на светлината. Зрителния пигмент на пръчиците се нарича родопсин. Зрителните пигменти на колбичките наподобяват родопсина като се различават от него по своите белтъчни съставки. Независимо от морфологичното си сходство, пръчиците и колбичките се различават помежду си функционално. Пръчиците са по-чувствителни от колбичките. Те осигуряват зрителните функции дори при слабо осветление. Колбичките не са толкова чувствителни и са свързани с дневното зрение.

Биполярните клетки са 2 типа: on и off. Адекватен дразнител за on биполярите е осветяването, а за off – затъмняването на съответния участък на ретината, формиращ тяхното рецептивно поле.

Ганглийни клетки – техните дълги израстъци формират зрителния нерв. Тоест, ганглийните клетки се намират на изхода на ретината. Цялата информация, преработена в ретината преминава през тях. Те са 3-ят неврон в триневронната верига фоторецептори-биполярни клетки-ганглийни клетки и съставляват основния път за предаване на зрителната информация в ретината. По аксоните на ганглийните клетки зрителната информация достига до страничното коленчато тяло в таламуса, а от там до първичната зрителна зона на мозъчната кора. Преди да достигнат страничното коленчато тяло, влакната на зрителните нерви частично се прекръстосват в hiasma opticus. Всички влакна, идващи от назалната част на ретината преминават в обратната част на мозака: влакната от назалната част на лявата ретина преминават в дясно, а на дясната в ляво. Влакната от темпоралните части на ретината не се прекръстосват.

Първичната зрителна зона се разполага в окципиталната част на кората, в областта на fissura calcarina. Вторичните зрителни зони се намират в страни – нагоре и надолу – от първичната зрителна зона. Адаптацията на зрителната система представлява способноста и да си нагажда чувствителността към променящото се околно осветление. При влизане в тъмна стая първоначално не се вижда нищо, след това чувствителността на зрителната система се повишава – в ход е процеса адаптация на тъмно. Същия процес се получава и в обратно – при излизане от тъмно на светло.

Съществуват 2 механизма на светлинна адаптация – фотохимичен и неврофизиологичен. Фотохимичния се основава на способността на зрителните пигменти да се разлагат на светло и да се ресинтезират на тъмно, а неврофизиологичните механизми на адаптация включват различни промени в организацията на рецептивните полета. Възможността да различаваме цветовете (цветното зрение) се опосредствява от колбичките. В зависимост от дължината на вълната, към която са максимално чувствителни, колбичките се делят на 3 вида: дълговълнови (червени), средновълнови (зелени) и късовилнови (сини). Те се различават по вида на зрителния пигмент, съдържащ се в тях. Кривите на спектралната чувствителност на 3те зрителни пигмента се припокриват в значителна степен, поради което при определени дължини на вълните може да бъде стимулиран повече от 1 зрителен пигмент. Например при жълта светлина се дразнят едновременно зелените и червените колбички. Дразненето на 3те вида колбички дава усещане за бяло. При подходящо съотношение в степента на възбуденост на 3те вида колбички може да се получи усещане за който и да е от цветовете на спектъра. Именно поради тази причина зеленото, червеното и синьото се наричат основни цветове.

Задължително условие за съществуване на цветно зрение е наличието на поне 2 вида колбички с различна спектрална характеристика. Хора само с 1 вид колбички (монохромати) не са в състояние да възприемат цветовете. Хора, които са лишени от единия вид колбички (дихромати) не са в състояние да възприемат правилно цвета, който се кодира от липсващия вид колбички. Най-общо нарушенията на цветното зрение се нарича далтонизъм.


12.Слухова и вестибуларна с-ма.Ф-ии на външното и средното ухо.Вътрешно ухо и възприемане на звуците.Вестибуларен апарат

Слуховата система служи за възприемане на звука. Значението и за човека е огромно, защото именно чрез нея възприема човешката реч и осъществява комуникацията. Посредством външното ухо звукът достига до средното ухо. На градинаца нежду тях се намира тъпанчевата мембрана, която привежда в трептение достигналите до нея звукови вълни. Трептенията са оптимални, когато наляганията на въздуха от двете и страни са еднакви. Обикновено това е така, защото посредством Евстахиевата тръба средното ухо е свързано с носоглътката, а от там с въздушното пространство на околната среда. Посредством чукчето, наковалнята и стремето, трептенията на тъпанчевата мембрана се предават на овалното прозорче на охлюва. 3те костици представляват своеобразна система, която усилва звука. Допълнителното усилване на звука се получава и от това, че площта на овалното прозорче е 20 пъти по-малка от тази на тъпанчевата мембрана. По такъв начин налягането, което звуковите вълни упражняват върху прозорчето е 20 пъти по-голямо.

Слуховата с-ма е представена в охлюва на вътрешното ухо. Той контактува със средното ухо посредством овалното и кръгло прозорче. В овалното прозорче заляга плочката на стремето, следвайки вибрацийте на чукчето и наковалнята, стремето извършва буталовидни движения в охлюва. Това предизвиква задвижване на перилимфата в scala vestibuli. Посредством хеликотремата тези движения се предават на перилимфата на scala tympani, a от там на мембраната на кръглото прозорче. Освен по дължината на scala vestibuli звуковата вълна се разпространява и в посока към scala media, при което се задвижва базиларната мембрана. Трептенията, които достигат до базиларната мембрана пораждат т.нар. пътуваща вълна, която се разпространява по нейната дължина в посока от основата към върха на охлюва. Участъкът от базиларната мембрана, който трепти с максимална амплитуда се определя от честотата на звука, пораждащ пътуващата вълна. При трептение на membrana basilaris се привеждат в движение разположените върху нея слухови рецептори. Те са 2 вида – вътрешни и външни. Външните са многобройни и са подредени в 3 реда върху мембраната, а вътрешните само в 1 ред. Основният анализ на слуховата информация се извършва от вътрешните слухови рецептори.

Вестибуларната с-ма е специализирана да получава информация за положението на главата, респ. на тялото в пространството и за действието на различни сили, и предизвиканите от тях ускорения. Освен това тя участва в координиране на очните движения и по такъв начин независимо от движението на главата и тялото с очите можем да възприемаме изображенията на околния свят. Рецепторите на вестибуларния апарат са разположени по изпъкналата част на гребените в разширенията на полуокръжните канали и в макулите на утрикулоса и сакулуса. Те са механорецептори и притежават множество малки власинки и 1 дълга по-дебела власинка, подредени в 1 редица. Когато при механично въздействие късите власинки се отместват в посока към дългата, мембранния потенциал на рецепторната клетка намалява и настъпва деполяризация, а обратното преместване води до хиперполяризация. Власинките на отделните рецепторни клетки в макулите са ориентирани така, че линейно ускорение на отокониите в каквато и да е посока води до възбуждане в едни и задържане в други рецептори. Отокониите са малки кристали от CaCO₃ които са разположени върху желатинозната материя, покриваща макулите. Те могат да се преместват под въздействие на линейни ускорения, напр. земното ускорение, и ката действат механично върху рецепторите. Макулите на сакулуса и на утрикулуса имат различна ориентация, като тази на сакулуса е почти вертикална и е особено чувствителна на сили, действащи във вертикална посока (скачане напр.), докато хоризонталната ориентация на макулата на утрикулуса определя по-голямата чувствителност на силите, действащи в хоризонтална равнина. Това почти взаимно перпендикулярно ориентиране на макулите на сакулуса и на утрикулуса позволява при комбиниране на информацията от тях да се получи по-точна информация за посоката на действащите сили. Рецепторите на макулите се възбуждат не само от постоянно (статично действащите върху отокониите сили на гравитацията), но и възникване на инерционни сили на движение. Поради това те дават информация за положението на главата в пространството и за наличието на линейни ускорения.

Температурата е същ.фактор за протич.на жизненоважните п-си в организмите.Мн.от биохим.р-ии протичат в усл.на оптимална за тях температура.Във връзка с това удивителен е ефектът че проявите на живот се вместват в твърде широк температурен диапазон.В нач.етапи на еволюционното развитие е налице приспособяване на организмите към променящата се околна температура.При тях температурата на тялото е напълно зависима от температурата на ок.среда(пойкилотермни организми).Интензитета на протичане на жизнените п-си е ф-я от температурата на средата.Благодарение на динамичното равновесие м/у топлопродукцията и топлоотделянето в организма на висшите животни и човека е налице един вътрешен микроклимат характеризиращ се със сравнително постоянна температура(хомойотермни организми).При пойкилотермните животни(с непост.телесна температура) терморегулаторните механизми са твърде несъвършени.Като цяло равнището на обменните п-си при тях е по-ниско от това на хомойотермните животни(с пост.температура).Това равнище се повишава значително по време на изразена активност.При пойкилотермните животни понижаването на околната(съответно на телесната)температура води до рязко потискане на обменните и жизнените п-си в организма при което те стават по-малко подвижни и изпадат в характерно с-е на вцепененост.Тази хиподинамика може да се разглежда и като резултат от понижаването на температурата и като приспособителен м-зъм към обусловените от това неблагоприятни за живот условия.Интерес представляват една категория животни които при благоприятни за тях условия се отнасят като хомойотермни а при неблагоприятни като пойкилотермни.Към неблагопр.усл.се отнасят значит.понижаване на температурата на ок.среда или затруднено доставяне на вода и храна.Такива животни се означават като хетеротермни.

Равнището на обменните п-си при дребните животни е мн.високо.На този фон изискванията към обмяната нарастват извънредно много в условията на продължително застудяване.Това изисква или високо напрежение на обменните п-си или временното им потискане до минимално възможно равнище.За редица животни през суровите зимни условия по-изгодно е 2рото решение.Те изпадат в с-е на зимен сън или хибернация.При това с-е силно се забавят обменните п-си,дишането и честотата на сърдечните съкращения.Потискат се всички останали жизнени п-си.Преди да изпаднат в с-е на хибернация животните натрупват достатъчно колич.мазнини които от една страна имат термоизолираща ф-я а от др.предст.запас на топлина.Телесната температура по време на зимен сън е сняколко градуса по-висока от температурата на ок.средаПо принцип хибернацията е х-рна за някои дребни животни но в зимен сън изпадат и някои по-едри бозайници като напр.мечката.При нея хибернацията не е съвсем типична.Мечката спи през по-голямата част от зимата но често се събужда а и метаболитните п-си и телесната температура се понижават в по-слаба степен.Ако температурата на ок.среда се понижи под 0 животното или се пробужда или пък се вкл.м-зми които водят до известно повиш.на телесната температура но на достатъчно ниско безопасно равнище.Р-ята на събуждане от зимен сън е св.с изразходване на голямо колич.енергия.Телесната температура се повишава неравномерно.Най-напред се затоплят предните части на тялото където са съсредоточени жизненоважи органи като главен мозък сърце бели дробове.Едва когато температурата в тази обл.достигне стойности х-рни за животното в норм.усл.започва затоплянето и на задната част на тялото.В сънно с-е изпадат животни и във връзка с неблагоприятни усл.предизвикани от висока температура на ок.среда през лятото.Това с-е се означ.като летен сън или естивация.В такова с-е изпада охлювът в продължителни периоди на засушаване а също и някои видове лалугери.Физиологичната същност на естивацията и хибернацията е еднаква.И в 2та случая се късае за м-зми водещи до пестеливо изразходване на енергия.

18.Типовете нервна дейност се основават на особеностите и свойствата на двата нервни процеса – възбуждане и задържане.

Свойствата които характеризират нервните процеси са:

1.Сила на нервните процеси – свързана е сработоспособността на коровите клетки.При по-голяма сила на процесите на възбуждане и задържане, различните условни рефлекси се образуват по-лесно и са по-трайни.Когато силните дразнители предизвикват задържане, тогава нервните процеси са слаби – не дават адекватен отговор.

2. Уравновесеност на нервните процеси – зависи от относителната им сила.Колкото 2 процеса са по-добре уравновесени, толкова е по-равномерна реакцията, спрямо различните видове дразнители.При неуравновесеност на нервните процеси по-често преобладава възбуждението.

3. Подвижност на нервните процеси – определя се отскоростта с която възбуждението може да смени задържането и обратно.От подвижността на нервните процеси зависи особено бързината на реакциите и преминаването от един вид дейност към друг вид дейност.

Въз основа на тези свойства и особености на нервните процеси Павлов определя 4 типа ВНД.Те отговарят на определените от Хипократ на основата на темперамента типове: холерик, сангвеник, флегматик и меланхолик.

1.Силен, уравновесен, бързоподвижен тип /сангвиник/Процесите на възбуждане и на задържане са силни, взаимно уравновесени и с добра подвижност.Индивидите от този тип изработват лесно устойчиви условни рефлекси и преминават лесно от един вид дейност към друг вид дейност.Те са живи, общителни, с ярки емоции и проявяват голям интерес към околната действителност.Притежават висока работоспособност. Приема се за най-благоприятния тип нервна дейност.

2. Силен, неуравновесен, възбуден тип /холеричен/.Характеризира се със силни, но неуравновесени нервни процеси и с преобладаване на процесите на възбуждение.Те бързо изработват положителни условни рефлекси, но трудно изработват диференцировката, поради сравнителната слабост на задръжния процес.Хората от този тип са лесно възбудими, избухливи и невъздържани.Те имат отревисти движения, трудно заспиват и лесно се събуждат.

3. Силен, уравновесен, бавноподвижен тип /флегматик/.Характеризира се с добра сила и уравновесеност, но с малка подвижност на нервните порцеси.Този тип хора образуват бавно условни рефлекси и реагират бавно на външните дразнители.Те притежават голяма работоспособност, но преходът от дейност свързана със задържане, към дейност свързана с възбуждане е труден.Отрицателните условни рефлекси се образуват сравнително по-лесно, отколкото положителните.Смяната на стериотипа се осъщества по-бавно.Хората са бавни, спокойни, запомнят по-бавно но трайно.Бавно заспиват и бавно се събуждат.Те обмислят повече постъпките си, сравнително по-малко говорят.

4. Слаб, неуравновесен, бавен тип /меланхоличен/.Характеризира се със слабост на възбудните и задръжните процеси, с превес на задръжните процеси. Условнорефлексната дейност е неустойчива и не стабилна.Лесно изпадат в задпределно задържане, трудно образуват условни рефлекси.Такива хора са с намалена работоспособност, приспособяват се трудно към нови хора, променена обстановка, не издържат на продължителни напрежения.Проявяват несамостоятелност, нерешителност, страхливост.Речта им е тиха, емоционално бедна, трудно се събуждат оплакват се от функционални смущения – главоболие, сърцебиене и др.

Типология въз основа на взаимоотношенията междуІ и ІІ сигнална система :

1.Художествен тип – преобладава І сигнална система над ІІ сигнална система.Хората от този тип се влияят от непосредствените впечатления, отличават се със силна емоционалност.Конкретното мислене е по-силно развито от отвлеченото, поради което по-добре им се отдават живопис, музика, театрално изкуство, литература.

2. Мисловен тип – преобладава ІІ сигнална система.Хората от този тип по-лесно образуват условни рефлекси спрямо словесен дразнител и имат по-добре развито отвлечено мислене /абстрактно/.

3. Смесен тип – характеризира се с добро уравновесяване на двете сигнални системи и се среща най-често.