Полови хормони-вътрешна секреция.Хормони на мъжката и женската полова жлеза-х-ка,д-е,регулация

За разлика от вншносекреторната дейност която се проявява след пубертетна възраст,вътрешносекреторното функциониране на половите жлези започва от 11тата до 13тата седмица на ембрионалното развитие.Видът на отделения хормон определя развитието на съответните полови органи.

Мъжката полова жлеза – тестис – е чифтен орган, разположен в скротума.Сперматогенезата се извършва в семенните каналчета, където има 2 типа клетки:

- Герминативни клетки, повечето от които са в различен стадий на сперматогенеза

- Сертолиеви клетки, които играят ключова роля за осъществяване на сперматогенезата. Сперматогенезата е процес, при който относително недиференцирани клетки – сперматогонии, всяка от които съдържа диплоиден брой хромозоми (46) – пролиферират и се превръщат в изключително специализирани подвижни сперматозоиди, всеки от който притежава случайно разпределен хаплоиден набор от 23 хромозома. ½ сперматозоиди получават Х, а другата – Y хромозоми.

Дневно се образуват неколкостотин милиона сперматозоиди. Сертолиевите клетки изпълняват следната функция при сперматогенезата:

1. Формират бариера, която пропуска избирателно само определени вещества и за това състава на течността в семенните каналчета се различава от състава на плазмата

2. Осигуряват изхранването на клетките, които нямат пряг досег до екстрацелуларна течност.

3. Фагоцитират дефектните клетки

4. Секретират течността на семенните каналчета, която отнася образуваните сперматозоиди в епидидима (надсеменника) за съхранение и узряване.

5. Чрез повлияване на сертолиевите клетки от тестостерона и от фоликуло-стимулиращия хормон се контролира сперматогенезата.

Хормонална функция на тестисите. В лайдиговите клетки, които са разположени на малки групи между каналчетата на тестиса има висока концентрация на ензими, необходими за синтеза на тестостерон. След образуването му, той попада в кръвта и се придвижва до прицелните места на действие. Тестостерона има следните действия:

- Влияние върху репродуктивната система преди раждането. Секрецията на тестостерона от тестисите на плода преди раждане води до развитие на мъжки репродуктивен тракт и външни полови органи. Тестостерона стимулира изпускането на тестисите.

- Непосредствено след раждането секрецията на тестостерон се прекратява и се възстановява към 10-та – 14-тата година. Тогава под влияние на тестостерона се увеличават тестисите и започва сперматогенеза. Увеличава се пенисът и скротумът. Продължаващата секреция на тестостерон в зряла възраст поддържа сперматогенезата и репродукцията.

- Други действия, свързани с репродукцията. Тестостерона е от значение за поява на либидо през пуберитета и за поддържане на половото влечение в зряла възраст.

- Влияние върху вторичните полови белези. Развитието на всички мъжки вторични полови белези зависи от тестостерон: характерно окосмяване на лице и тяло, увеличаване на ларинкса, задебеляване на гласните връзки и др.

- Нерепродуктивни функции. Тестостерона има добре проявен анаболен ефект по отношение на белтъчната обмяна. Стимулира развитието на мускули и кости, секрецията на мастните жлези (този ефект е силно проявен през периода на юношеството, когато най-често се развива акне) и др.

Фукнцията на тестисите се извършва от 2 гонадотропни хормона, образувани в предния дял на хипофизата. Това са лутеинизиращ хормон и фоликуло-стимулиращ хормон. Лутеинизиращия влияе на ландиговите и регулира секрецията на тестостерон. Фоликуло-стимулиращия влияе на семенните каналчета, по-специално на сертолиевите клетки и засилва сперматогенезата. От раждането до пуберитета отделянето на тези 2 хормона не е достатъчно, за да стимулира секрецията на тестостерон. Това забавяне в развитието на репродуктивната способност позволява адекватно физическо и психическо развитие на организма, необходимо за изпълняване на репродуктивни функции. Пуберитета започва между 9 и 12 годишна възраст и продължава 2-4 години. Той включва сложни ендокринни, телесни и поведенчески промени в организма. През пуберитета ландиговите клетки отново започват да секретират тестостерон, а семенните каналчета започват образуването на сперматозоиди.

Хормонът мелатонин, който се секретира от епифизата потиска секрецията на лутеинизиращия хормон и фоликуло-стимулиращия хормон. Намаляването на секрецията на мелатонин в пуберитета е пусков фактор за секрецията на лутеинизиращ и на фоликуло-стимулиращ хормон, и за промените в репродуктивната система. Секрецията на тестостерон и сперматозоиди започва от пуберитета и продължава през целия живот. Функцията на тестисите намалява след 45-50 г. , но не отпада.

За разлика от постоянното образуване на сперматозоиди и тестостерон при мъжа, узряването на яйцеклетката е периодично, а секрецията на женските полови хормони показва циклични промени. По време на всеки цикъл женската репродуктивна система се подготвя за имплантиране на оплодена яйцеклетка. При липса на оплождане цикъла се повтаря. При оплождане циклите се прекъсват и осигуряват условия за развитие на оплодената яйцеклетка.

Първичните женски репродуктивни органи – яйчниците образуват яйцеклетки и секретират женски полови хормони – естрогени и прогестерон. Тези хормони действат заедно като подготвят репродуктивната система за настъпване на бременността. Секрецията на естрогени през пуберитета от активираните от фоликуло-стимулиращия и от лутеинизиращия хормон яйчници води до увеличаване на развитието на женската репродуктивна система и до поява на вторични женски полови белези: характерно окосмяване, отлагане на масти в областта на млечни жлези и тн

Женски полови хормони.Естрогени (естрадиол, естрон и естриол). Те се секретират от фоликулите на яйчниците, от жълтото тяло и от плацентата. Имат следните действия: развитие на гениталиите у момичетата, определят появата и развитието на вторични полови белези у жената, участват в цикличните промени в лигавицата на матката, регулират секрецията на фоликуло-стимулиращия хормон, имат анаболен ефект към белтъчната обмяна.

Прогестеронът се секретира от плацентата и жълтото тяло на бременоостта.Основното му действие е подготовката на ендометриума за имплантиране на яйцеклетката. Прогестерона отслабва съкращенията на матката, потиска секрецията на лутеинизиращия хормон и така предотвратява появата на нова овулация. Функцията на яйчниците се контролира от гонадотропните хормони на предния дял на хипофизата: фоликуло-стимулиращ и лутеинизиращ. Фоликуларната фаза се регулира от двата хормона. Овулацията и последващото образуване на жълтото тяло се предизвикват от рязкото и силно увеличение на секрецията на лутеинизиращ хормон. Образуването на хормони на жълтото тяло се регулира само от лутеинизиращия хормон.

Циклични промени в матката. Промените в циркулиращото ниво на естрогените и прогестерона предизвикват циклични промени в матката, т.нар менструален цикъл. Външна проява на тези циклични промени на матката са менструалното течение, проявяващо се в края на всеки цикъл. Той има 3 фази: десквамационна (менструация), пролиферационна и секреционна.

Раждането се осъществява при цервикалния канал и след поява на достатъчно силни съкращения на маточната мускулатура. Мощен стимулатор на маточната мускулатура е окситоцинът и играе ключова роля в процеса на раждането. Лактация – млечните жлези започват развитието си през пуберитета, а достигат пълно функционално развитие през бременността, когато придобиват способността да секретират и отделят мляко. Секрецията на млякото се извършва постоянно, докато отделянето му става периодично. Майчиното мляко има състав, който най-добре отговаря на нуждите на кърмачето (съдържа витамини, калций, фосфор, лактоза, белтъци, имуноглобулини…) Кърмещата жена може да отдели до литър и ½ на денонощие. При прекратяване на кърмене спира образуването на мляко поради липса на стимули за секреция, тоест на пролактин и окситоцин.

37.Хипофиза.Х-ка и значение.Хормони и тяхното д-е.Регулация на секрецията и връзка с хипоталамуса.Хипо и хипер ф-я.

Хипофизната жлеза е най-съществения елемент в ендокринната регулация на организма. Между хипофизата и хипоталамуса съществуват много сложни взаимоотношения. Хипоталамо-хипофизарния комплекс регулира секрецията на щитовидната жлеза, кората на надбъбрека и половите жлези. Влияе пряко на растежа, на млечната секреция.

Функционална морфология. Хипофизата е разположена в Sella turcica (турското седло) на черепната основа и се намира непосредствено под хипоталамуса. Изградена е от 2 дяла, предна – аденохипофиза и задна неврохипофиза. Между тях се намира междинния дял, той има неизяснена функция. Аденохипофизата се състои от жлезисти клетки, до които достигат регулаторните хипоталамични пептидни хормони чрез съдовете на хипоталамо-хипофизарната портална система. Аксоните на невросекретиращите клетки, разположени в предния хипоталамус достигат до неврохипофизата. Това обяснява възможностите за взаимодействие между хипоталамус и хипофиза.

Хормони на неврохипофизата. Те са 2 – антидиуретичен хормон и окситоцин. Секретират се от неврони в предния хипоталамус и явлението се нарича невросекреция. Тези клетки имат характеристика и на неврони и на жлезисти клетки. Двата хормона на неврохипофизата имат сходна химична структура – те са нонапептиди. В процеса на секреция 2та хормона се свързват със специални транспортни белтъци и се включват в секреторни гранули, които се придвижват към неврохипофизата по аксоните и се складират в техните крайни окончания. При необходимост се освобождават в резултат на стимулиране от нервни импулси.

Антидиуретичния хормон = АДХ (вазопресина) увеличава реабсорбцията на водата в дисталните и събирателните тубули на бъбрека, а също така и в други епителни структури – тънко черво, пикочен мехур, слюнчени жлези. От тук идва и първото му наименование, тоест – намалява диурезата. Регулацията на освобождаване на АДХ на първо място е свързана с поддържане на водно-електролитното равновесие в организма. В предния хипоталамус в близост до ядрата, в които се синтезират неврохипофизните хормони има клетки, които са чувствителни към промените в плазмения осмоларитет. Наричат се осморецептори. Те реагират на минимални промени в концентрацията на осмотично-активните вещества в плазмата. Повишаването му само с 1% е достатъчно, за да се стимулират осморецепторите и да се повиши плазменото ниво на антидиуретичния хормон. В резултат на това се увеличава количеството вода, която се запазва за организма. В регулацията на плазменото ниво на антидиуретичния хормон участват и рецепторите, които улавят промените в обема на циркулиращата кръв. Най-голямо значение имат обемните рецептори в областта на дясното предсърдие, както и аортните барорецептори. В регулацията на АДХ участват и някои допълнителни фактори – стрес, болка, лекарствени препарати и др. При заболяването безвкусен диабет липсва секреция на АДХ. При болните отделената урина достига до 15-20 л. за 24 часа и непрекъснато изпитват чувство за жажда. Днес това заболяване се лекува със синтетичен аналог на вазопресина, той се нарича дезмопресин. Окситоцинът е свързан най-вече с процеса на възпроизводството. Стимулира ритмичните съкращения на гладката мускулатура на матката по време на раждане. Окситоцина стимулира и съкращаването на миоепителните клетки в каналчетата на млечната жлеза по време на кърмене, с което подпомага изтичането на млякото. Механизма на действие на окситоцина е свързан с повишаване на вътреклетъчната концентрация на Са в прицелните клетки.

Всички хормони на предния дял на хипофизата са протеини или полипептиди. Повечето от тях се наричат гландотропни, защото участват в регулацията на периферните ендокринни жлези. 2 от преднохипофизните хормони имат самостоятелни периферни ефекти и се наричат ефекторни хормони. Тези хормони са растежния и пролактина.

Растежния хормон (т. нар. соматотропен хормон = СТХ) е белтък, абсолютно необходим за разтежа и развитието на младия индивид след раждане. Той стимулира клетъчното делене и увеличава клетъчния обем на почти всички тъкани. Особено изразено е действието му върху хрущялната, костната и мускулната тъкан. СТХ има редица метаболитни ефекти. Той увеличава транспорта на аминокиселините през мембраната и по този начин стимулира белтъчния синтез. СТХ намалява използването на въглехидратите и увеличава разграждането на липидите като източник на енергия. Той е един от хормоните, които противодействат на инсулина по отношение на глюкозната концентрация. Плазмените концентрации на СТХ са най-високи у децата, достигат максимума си в пуберитета когато растежа е най-интензивен. Гладуването води до увеличаване на секрецията на СТХ. Приема на богата на белтъчини храна също повишава нивото му в плазмата. Острите стресови ситуации предизвикват стимулиране на СТХ, докато хроничния стрес потиска секрецията му. Патологичното увеличение на СТХ води до типични промени в индивида - т.нар. заболяване гигантизъм, когато растежа на индивида е завършил заболяването се нарича акромегалия. При нея нараства масата само на късите кости на лицето, ръцете и стъпалата. Намалението на секрецията на растежния хормон в детска възраст води до хипофизарен нанизъм.

Пролактинът има 2 основни функции в женския организъм – стимулира развитието на системата на каналчетата на млечната жлеза у бременната, а у кърмачката предизвиква производството на мляко. Той е най-мощният стимул за белтъчен синтез в организма. А също потиска овулацията у кърмещата жена. Функцията на пролактина у жената в периода извън бременност и лактация, и у мъжа все още не е изяснена. При лица с хиперпролактинемия може да се наблюдават аменурея (липса на мензис) и импотентност при мъжете.

10.Сензорни с-ми.Възприемане на дразненията.Обща х-ка на рецепторите-класификация,възбудимост,адаптация.Механизъм на възбуждането на рецепторите.

Животните и човекът се намира в непрекъсната динамична връзка с външната и вътрешната серед.Постъпващата информация оттам се възприема от спец.структури означени като рецептори или цялостни рецепторни органи.Носител на инф.е определен вид енергия която е специфичен дразнител за определени рецепторни структури.В резултат на вз-ето м/у тях се генерира възбуден процес при което организмите реагират по съответен начин.Рецепторите и рецепторните органи за само един от елементите на анализатора.Той се състои от 3 части свързани пом/у си както в структурно така и във финкц.отношение.Това са периферно разположени рецептори свързани с тях аферентни неврони и разположените в главния мозък центрове.Основните ф-ии на анализаторите се заключават в откриване на сигналите тяхното различаване предаване и преобразуване кодиране на информацията избирателен анализ на отделните признаци на дразнителя и на тяхното конкретно биологично значение и накрая разпознаване на предметите и явленията.

Дихат.пътища и алвеолите са структурните ел.в които се осъщ.външното или белодробното дишане.Белите дробове са вместени в херметично затворения гръден кош.М/у париеталната плевра облицоваща вътрешната повърхност на гръдния кош и висц.плевра обвив.повърхн.на белите дробове се обр.междуплеврено п-во.То е запълнено с малко колич.серозна течност която облекчава триенето м/у 2те плеври.От друга страна тя създава сили на сцепление м/у 2та листа.Налягането в м/уплевреното п-во е по-ниско от атмосферното.При нарушаване целостта на гръдния кош налягането на атмосф.въздух през въздухоносните пътища се неутрализира от налягането на въздуха през дефекта на гръдната стена.