1 и господ повика Моисея, и като му говореше от шатъра за срещане каза



страница2/5
Дата01.08.2018
Размер0.68 Mb.
ТипГлава
1   2   3   4   5
ГЛАВА 8

1 Господ още говори на Моисея, казвайки:

2 Вземи Аарона и синовете му с него, и одеждите, мирото за помазване, юнеца на приноса за грях, двата овена и коша с безквасните;

3 и събери цялото общество при входа на шатъра за срещане.

4 И Моисей стори според както му заповяда Господ; и събра се обществото пред входа на шатъра за срещане.

5 Тогава рече Моисей на обществото: Ето какво заповяда Господ да направим.

6 Моисей, прочее, доведе Аарона и синовете му и ги изми с вода.

7 После го облече с хитона и го опаса с пояса, облече го с мантията, тури му ефода, препаса го с препаската на ефода и го стегна с нея.

8 Тогава му тури нагръдника, и в нагръдника положи Урима и Тумима.

9 Положи и митрата на главата му, и отпреде на митрата закачи златната плочица, сиреч, святия венец, според както Господ бе заповядал на Моисея.

10 След това Моисей взе мирото за помазване и, като помаза скинията и всичко в нея, освети ги.

11 С него поръси и върху олтара седем пъти, и помаза олтара с всичките му прибори, и умивалника с подложката му, за да ги освети.

12 Тогава от мирото за помазване изля на главата на Аарона та го помаза, за да го освети.

13 После Моисей приведе Аароновите синове, облече ги с хитони, опаса ги с пояси, и тури им гъжви, според както Господ бе заповядал на Моисея.

14 След това приведе юнеца на приноса за грях; и Аарон и синовете му положиха ръцете си на главата на принесения за грях юнец.

15 И закла го; и Моисей взе кръвта и с пръста си тури я на роговете на олтара наоколо та очисти олтара, а останалото от кръвта изля в подножието на олтара; така го освети, за да направи умилостивение за него.

16 После взе всичката тлъстина, която е върху вътрешностите, булото на дроба, и двата бъбрека с тлъстината им, и Моисей ги изгори на олтара.

17 А юнеца, кожата му, месото му и изверженията му изгори на огън вън от стана, според както Господ бе заповядал на Моисея.

18 След това приведе овена за всеизгаряне; и Аарон и синовете му положиха ръцете си на главата на овена.

19 И закла го; и Моисей поръси олтара наоколо с кръвта.

20 И насече овена на късове; и Моисей изгори главата, късовете и тлъстината.

21 А вътрешностите и нозете изми с вода; и Моисей изгори на олтара целия овен; това беше всеизгаряне за благоухание, жертва чрез огън Господу, според както Господ беше заповядал на Моисея.

22 Тогава приведе другия овен, овенът на посвещаването; и Аарон и синовете му положиха ръцете си на главата на овена.

23 И закла го; и Моисей взе от кръвта му и тури я на края на дясното ухо на Аарона, на палеца на дясната му ръка, и на палеца на дясната му нога.

24 Приведе и Аароновите синове; и Моисей тури от кръвта на края на дясното им ухо, на палеца на дясната им ръка, и на палеца на дясната им нога; и с кръвта Моисей поръси олтара наоколо.

25 После взе тлъстината и опашката, всичката тлъстина върху вътрешностите, булото на дроба, двата бъбрека с тлъстината им, и дясното бедро;

26 взе и от коша с безквасните, който беше пред Господа, една безквасна пита, един хляб омесен с дървено масло и една кора, та ги тури на тлъстината и на дясното бедро;

27 и като тури всичко това в ръцете на Аарона и в ръцете на синовете му, подвижи ги за движим принос пред Господа.

28 После Моисей ги взе от ръцете им и ги изгори на олтара върху всеизгарянето; това беше жертва на посвещаване за благоухание; това беше жертва чрез огън Господу.

29 Моисей взе и гърдите та ги подвижи за движим принос пред Господа; това беше Моисеевият дял от овена на посвещаването, според както Господ беше заповядал на Моисея.

30 После Моисей взе от мирото за помазване и от кръвта, която беше върху олтара, та поръси Аарона и одеждите му, и синовете му и одеждите на синовете му, с него: така освети Аарона и одеждите му, и синовете му и одеждите на синовете му с него.

31 Тогава каза Моисей на Аарона и на синовете му: Сварете месото при входа на шатъра за срещане, и там го яжте с хляба, който е в коша на посвещаването, както ми биде заповядано, когато Господ ми рече: Аарон и синовете му да ги ядат.

32 А колкото остава от месото и от хляба да изгорите в огъня.

33 И да не излизате от входа на шатъра за срещане за седем дена, преди да са се изпълнили дните на посвещаването ви; защото през седем дена ще става посвещаването ви.

34 Според както Господ заповяда да се върши, така и е било извършено днес, за да стане умилостивение за вас.

35 И през тия седем дена да седите при входа на шатъра за срещане, денем и нощем, та да пазите Господните заръчвания, за да не умрете; защото така ми биде заповядано.

36 И Аарон и синовете му извършиха всичко що Господ заповяда чрез Моисея.
ГЛАВА 9

1 На осмия ден Моисей повика Аарона и синовете му и Израилевите старейшини;

2 и рече на Аарона: Вземи си мъжко теле в принос за грях, и овен за всеизгаряне, без недостатък, та ги принеси пред Господа.

3 И да говориш на израилтяните, казвайки: Вземете козел в принос за грях, и за всеизгаряне теле и агне, едногодишни, без недостатък,

4 и за примирителен принос юнец и овен, за да ги пожертвате пред Господа, и хлебен принос омесен с дървено масло; защото днес ще ви се яви Господ.

5 И тъй, донесоха пред шатъра за срещане онова, което заповяда Моисей; и цялото общество се приближи и застана пред Господа.

6 И Моисей каза: Това е, което Господ заповяда да направите и Господната слава ще ви се яви.

7 Тогава рече Моисей на Аарона: Пристъпи при олтара, та принеси приноса си за грях и всеизгарянето си, и направи умилостивение за себе си и за людете; принеси и приноса за людете и направи умилостивение за тях, според както заповяда Господ.

8 Аарон, прочее, пристъпи при олтара, та закла телето на приноса за грях, което беше за него.

9 А синовете на Аарона му донесоха кръвта; и той след като натопи пръста си в кръвта и я тури върху роговете на олтара, изля кръвта в подножието на олтара;

10 а тлъстината, бъбреците, и булото на дроба от приноса за грях изгори на олтара, според както Господ беше заповядал на Моисея.

11 А месото и кожата изгори на огън вън от стана.

12 Закла и всеизгарянето; и синовете на Аарона му представиха кръвта, с която поръси олтара наоколо.

13 Тогава му донесоха всеизгарянето, къс по къс, с главата; и ги изгори на олтара;

14 и изми вътрешностите и нозете, и изгори ги на олтара, върху всеизгарянето.

15 Тогава принесе приноса за людете, като взе козела на приноса за грях, който беше за людете, закла го, и го принесе за грях, както и първото.

16 И представи всеизгарянето и го принесе според наредбата.

17 Принесе и хлебния принос, напълни ръката си от него, и го изгори на олтара, освен утринното всеизгаряне.

18 Закла още юнеца и овена на примирителната жертва, която беше за людете; и синовете на Аарона му представиха кръвта, (с която поръси олтара наоколо),

19 и тлъстините от юнеца, а от овена - опашката, тлъстината, която покрива вътрешностите, бъбреците и булото на дроба;

20 и като туриха тлъстините върху гърдите, той изгори тлъстините върху олтара.

21 А гърдите и дясното бедро подвижи Аарон за движим принос пред Господа, според както Моисей беше заповядал.

22 Тогава Аарон подигна ръцете си към людете и ги благослови; и, като беше вече принесъл приноса за грях, всеизгарянето и примирителните приноси, слезе.

23 И Моисей и Аарон, като влязоха в шатъра за срещане, при излизането си благословиха людете; и Господната слава се яви на всичките люде.

24 И огън излезе от пред Господа и пояде всеизгарянето и тлъстините върху олтара; и като видяха това, всичките люде нададоха силен вик и паднаха на лице.
ГЛАВА 10

1 А Аароновите синове, Надав и Авиуд, взеха всеки кадилницата си и, като туриха в тях огън и на него туриха темян, принесоха чужд огън пред Господа, - нещо което им беше запретил.

2 За това огън излезе от пред Господа и ги пояде; и умряха пред Господа.

3 Тогава рече Моисей на Аарона: Това е, което говори Господ, като каза: Аз ще се осветя в ония, които се приближават при Мене, и ще се прославя пред всичките люде. А Аарон мълчеше.

4 И Моисей повика Мисаила и Елисафана, синовете на Аароновия стрика Озиил, и рече им: Пристъпете, дигнете братята си отпред светилището и изнесете ги вън от стана.

5 Те, прочее, пристъпиха и ги изнесоха с хитоните им вън от стана, според както рече Моисей.

6 Тогава каза Моисей на Аарона и на синовете му Елеазара и Итамара: Главите си да не откриете, и дрехите си да не раздерете, за да не умрете и да не дойде гняв на цялото общество; но за изгарянето, което подклади Господ, нека плачат братята ви, целият Израилев дом.

7 И да не излезете от входа на шатъра за срещане, за да не умрете; защото мирото за Господното помазване е на вас. И те направиха според както каза Моисей.

8 След това Господ говори на Аарона, казвайки:

9 Когато влизате в шатъра за срещане, да не пиете вино или спиртни питиета, ни ти, ни синовете ти с тебе, за да не умрете; това ще бъде вечен закон във всичките ви поколения,

10 както за да разпознавате между свято и мръсно и между нечисто и чисто,

11 така и за да учите израилтяните всичките повеления, които Господ им е говорил чрез Моисея.

12 После Моисей каза на Аарона и на останалите му синове Елеазара и Итамара: Вземете хлебния принос, който е останал от Господните чрез огън жертви, и яжте го безквасен при олтара, защото е пресвят,

13 и трябва да го ядете на свято место, понеже това е твоето право и правото на синовете ти от Господните чрез огън жертви; защото така ми биде заповядано.

14 Също и гърдите на движимия принос и бедрото на този за издигане трябва да ядете на чисто место, ти, синовете ти и дъщерите ти с тебе; защото това е дадено като твое право и право на синовете ти от жертвите на примирителните приноси на израилтяните.

15 Бедрото на приноса за издигане и гърдите на движимия да донасят заедно с жертвите чрез огън на тлъстината, за да ги подвижат за движим принос пред Господа; и ще бъде твое вечно право и право на синовете ти с тебе, според както заповяда Господ.

16 И Моисей търсеше грижливо козела на приноса за грях, но ето че беше изгорен; за това той се разгневи на Елеазара и на Итамара, Аароновите останали синове, и рече:

17 Защо не ядохте приноса за грях на святото место, тъй като е пресвято, и ви е дадено, за да отнемате беззаконието на обществото и да правите умилостивение за тях пред Господа?

18 Ето, кръвта му не се внесе вътре в светилището. Трябваше непременно да го ядете в светилището, както заповядах.

19 Но Аарон каза на Моисея: Ето, те принесоха днес приноса си за грях и всеизгарянето си пред Господа; и, като ми се случиха такива работи, ако бях ял днес приноса за грях, щеше ли да се види угодно на Господа?

20 И като чу това Моисей видя му се задоволително.
ГЛАВА 11

1 И Господ говори на Моисея и Аарона, като им каза:

2 Говорете на израилтяните, казвайки: Ето животните, които можете да ядете измежду всичките животни, които са по земята.

3 Измежду животните всяко що има раздвоени копита и е с разцепени копита, и преживя, него да ядете.

4 Обаче от ония, които преживят, или от ония, които имат раздвоени копита, да не ядете следните: камилата, защото преживя, но няма раздвоени копита; тя е нечиста за вас;

5 питомния заек, защото преживя, но няма раздвоени копита, той е нечист за вас;

6 дивия заек, защото преживя, но няма раздвоени копита; той е нечист за вас;

7 и свинята, защото има раздвоени копита, и е с разцепени копита, но не преживя; тя е нечиста за вас.

8 От тяхното месо да не ядете, и до мършата им да не се допирате; те са нечисти за вас.

9 Измежду всичките, които са във водите, да ядете следните: всички във водите, които имат перки и люспи, в моретата и в реките, тях да ядете.

10 А измежду всичко, което се движи във водите, и измежду всяко одушевено животно, което е във водите, всички в моретата и в реките, които нямат перки и люспи, те са отвратителни за вас.

11 Непременно да бъдат отвратителни за вас; от месото им да не ядете, и от мършата им да се отвращавате.

12 Всичко във водите, което няма ни перки ни люспи, да бъде отвратително за вас.

13 Измежду птиците да се отвращавате от следните; да се не ядат, понеже са отвратителни: орелът, грифата, морският орел,

14 пилякът, соколът по видовете му.

15 всяка врана по видовете й,

16 камилоптицата, бухалът, кукувицата, ястребът по видовете му,

17 малкият бухал, рибарят, ибисът,

18 лебедът, пеликанът, лешоядът,

19 щръкът, цаплята по видовете й, папунякът и прилепът.

20 Всички крилати пълзящи, които ходят на четири нозе, да бъдат отвратителни за вас.

21 Обаче измежду всичките пълзящи крилати, можете да ядете ония, които, като ходят на четири нозе имат пищели над нозете си, за да скачат с тях по земята.

22 Измежду тях можете да ядете следните: скакалеца по видовете му, солама по видовете му, харгола по видовете му, и акридата по видовете й.

23 А всички други крилати пълзящи, които имат четири нозе, да бъдат отвратителни за вас.

24 От тях ще бъдат нечисти: всеки, който се допира до мършата им, ще бъде нечист до вечерта;

25 и всеки, който понесе нещо от мършата им, да изпере дрехите си, и да бъде нечист до вечерта.

26 Всяко животно що има раздвоени копита, но не е с разцепени копита нито преживя, е нечисто за вас; всеки, който се допира до такова, ще бъде нечист.

27 И измежду всичките четвероноги животни, ония, които ходят на лапите си, ще бъдат нечисти за вас; всеки, който се допира до мършата им, ще бъде нечист до вечерта.

28 И който понесе мършата им нека изпере дрехите си, и да бъде нечист до вечерта; те са нечисти за вас.

29 Измежду пълзящите, които пълзят по земята, следните да бъдат нечисти за вас: невестулката, мишката, гущерът по видовете му,

30 ящерът, ящерицата, саврата, самиамитът и хамелионът.

31 Тия са, които са нечисти за вас измежду всичките пълзящи; всеки, който се допира до мършата им, ще бъде нечист до вечерта.

32 И всяко нещо, върху което те биха паднали мъртви, ще бъде нечисто: било дървен съд, дреха, кожа, вретище, или какъв да е съд, който се употребява в работа, всеки трябва да се тури във вода, и ще бъде нечист до вечерта; тогава ще бъде чист.

33 И ако някое от тях падне в някой пръстен съд, то всичко що е вътре в него ще бъде нечисто; а него да строшите.

34 Всяка храна в него, която се яде, върху която се сипва вода, когато се сготви, ще бъде нечиста; и всяко питие, което се пие, във всеки такъв съд ще бъде нечисто.

35 Каквото и да било нещо, върху което би паднало нещо от мършата им, ще бъде нечисто; било пещ или огнище, трябва да се строшат; нечисти са, и нечисти ще бъдат за вас.

36 Обаче извор или кладенец, гдето има събрана вода, ще си бъде чист; но каквото се допре до мършата на тия животни ще бъде нечисто.

37 Но ако падне нещо от мършата им върху някое семе за сеене, което ще се посее, то си е чисто.

38 Обаче, ако са полели семето с вода, и падне нещо от мършата им на него, тогава е нечисто за вас.

39 Ако умре някое от животните, които бива да ядете, който се допре до мършата му ще бъде нечист до вечерта.

40 И който яде от мършата му трябва да изпере дрехите си, и ще бъде нечист до вечерта; и който понесе мършата му нека изпере дрехите си, и ще бъде нечист до вечерта.

41 Всяка гадина, която пълзи по земята, е отвратителна; да ги не ядете.

42 Всичко, което се влачи по корема си, и всичко, което ходи на четири нозе, или всичко, което има много нозе, сиреч, всички гадини, които пълзят по земята, - тях да не ядете, защото са отвратителни.

43 Да се не омърсите с никакви пълзящи гадини, нито да се оскверните с тях, та да бъдете нечисти чрез тях.

44 Защото Аз съм Иеова, вашият Бог; осветете се, прочее, и бъдете святи, понеже Аз съм свят; и да се не оскверните с никаква гадина пълзяща по земята.

45 Защото Аз съм Господ, който ви изведох из Египетската земя, за да ви бъда Бог; бъдете прочее, святи, защото Аз съм свят.

46 Това е законът за животните, за птиците, за всяко одушевено, което се движи във водите, и за всяко одушевено, което пълзи по земята,

47 за да правите разлика между чистото и нечистото, и между одушевеното, което бива да се яде, и одушевеното, което не бива да се яде.


ГЛАВА 12

1 И Господ говори на Моисея, казвайки:

2 Говори на израилтяните, като речеш: Ако зачне жена и роди мъжко дете, тя ще бъде нечиста седем дена; както в дните, когато е разлъчена поради месечните си, ще бъде нечиста.

3 А на осмия ден да се обреже краекожието на детето.

4 Но тя да остава тридесет и три дена за очистването си от кръвта си; до никоя свята вещ да се не допира, и в светилището да не влиза, преди да се свършат дните на очистването й.

5 Но ако роди женско дете, тя ще бъде нечиста две седмици, както когато е разлъчена; и да остава шестдесет и шест дена за очистването си от кръвта си.

6 А когато се свършат дните на очистването й, за син или за дъщеря, нека донесе при свещеника едногодишно агне за всеизгаряне; и гълъбче или гургулица в принос за грях, до входа на шатъра за срещане;

7 и той да го принесе пред Господа и да направи умилостивение за нея, и тя ще бъде чиста от течението на кръвта си. Това е законът за оная, която ражда мъжко или женско дете.

8 Но ако не й стига ръка да донесе агне, нека донесе две гургулици или две гълъбчета, едното за всеизгаряне, а другото в принос за грях; и свещеникът да направи умилостивение за нея, и тя ще бъде чиста.
ГЛАВА 13

1 Господ още говори на Моисея и на Аарона, казвайки:

2 Когато човек има по кожата на месата си оток, или краста, или лъскаво петно, и се обърне на рана от проказа върху кожата на месата му, тогава да се заведе при свещеника Аарона, или при един от свещениците, негови синове.

3 И свещеникът да прегледа раната върху кожата на месата: ако влакната на раната са побелели, и раната се вижда по-дълбоко от кожата на месата му, това е рана от проказа; и свещеникът, като го прегледа, нека го обяви за нечист.

4 Но ако лъскавото петно върху кожата на месата му е бяло, и не изглежда да е по-дълбоко от кожата, а влакната му не са побелели, тогава свещеникът да затвори за седем дена онзи, който има раната.

5 А на седмия ден свещеникът да го прегледа; и, ето, ако види, че раната е в застой, и раната не се е разпростряла по кожата, тогава свещеникът да го затвори за още седем дена;

6 и на седмия ден свещеникът пак да го прегледа; и ето, ако раната е завяхнала, и раната не се е разпростряла по кожата, тогава свещеникът да го обяви за чист; това е краста; болният нека изпере дрехите си, и ще бъде чист.

7 Но ако, подир явяването му пред свещеника за очистването си, крастата се разпростира много по кожата, той трябва да се яви пак при свещеника,

8 и ако види свещеникът, че крастата се е разпростряла по кожата, тогава свещеникът да го обяви за нечист; това е проказа.

9 Когато човек има рана от проказа, нека бъде заведен при свещеника;

10 и свещеникът да прегледа, и, ето, ако има бял оток на кожата и влакната са побелели, и има живо месо в отока,

11 това е стара проказа по кожата на месата му; свещеникът трябва да го обяви за нечист; да не го затвори, защото е нечист.

12 Но ако, до колкото се вижда на свещеника, проказата се е разпростряла много по кожата, и проказата е покрила цялата кожа на болния с раната, от главата до нозете му,

13 тогава свещеникът да прегледа, и, ето, ако проказата е покрила всичките му меса, нека обяви за чист онзи, който има раната; понеже тя цяла е побеляла, той е чист.

14 Но щом се появи на него живо месо, ще бъде нечист;

15 свещеникът, като прегледа живото месо, нека го обяви за нечист; живото месо е нечисто; това е проказа.

16 Или пък ако живото месо пак се промени и побелее, нека дойде при свещеника;

17 и, ето, когато го прегледа свещеникът, ако раната е побеляла, тогава свещеникът да обяви за чист онзи, който има раната; той е чист.

18 Ако на кожата на някого по месата му има цирей, който е оздравял,

19 и ако на местото на цирея се е появил бял оток, или лъскаво бяло червеникаво петно, такъв да се покаже на свещеника;

20 и свещеникът да прегледа, и ето, ако изглежда да е по-дълбоко от кожата, и влакната му са побелели, тогава свещеникът да го обяви за нечист: това е рана от проказа, която е избухнала в цирея.

21 Но ако, като я прегледа свещеникът, ето, няма бели влакна в нея, и не е по-дълбоко от кожата, и е завяхнала, тогава свещеникът да го затвори за седем дена;

22 и ако се разпростира много по кожата, тогава свещеникът да го обяви за нечист; това е язва.

23 Но ако лъскавото петно остава на местото си, и не се е разпростряло, това е белегът от цирея; свещеникът нека го обяви за чист.

24 Или, ако на кожата на месата на някого има место изгорено от огън, и живото месо на изгореното стане лъскаво, бялочервеникаво, или бяло петно,

25 тогава свещеникът да го прегледа, и, ето, ако влакната на лъскавото петно са побелели, и то изглежда да е по-дълбоко от кожата, това е проказа, която е избухнала в изгореното; свещеникът да го обяви за нечист; това е язва на проказа.

26 Но ако, като го прегледа свещеникът, ето, няма бели влакна в лъскавото петно, и не е по-дълбоко от кожата, но е завяхнало, тогава свещеникът да го затвори за седем дена;

27 и на седмия ден свещеникът да го прегледа; ако то се е разпростряло много по кожата, тогава свещеникът да го обяви за нечист; това е язва на проказа.

28 Но ако лъскавото петно си стои на местото, и не се е разпростряло по кожата, но е завехнало, това е оток от изгореното; свещеникът да го обяви за чист, понеже е белег от изгореното.

29 Ако мъж или жена има рана на главата или на брадата,

30 то свещеникът да прегледа раната; и, ето, ако тя изглежда да е по-дълбоко от кожата, и в нея има тънки руси влакна, то свещеникът да го обяви за нечист; това е кел, проказа на главата или на брадата.

31 Но ако, като прегледа свещеникът раната от кела, ето, тя не изглежда да е по-дълбоко от кожата, и няма черни влакна по нея, тогава свещеникът да затвори за седем дена онзи, който има раната от кела;

32 и на седмия ден свещеникът да прегледа раната; и, ето, ако не се е разпрострял келът, и няма в него руси влакна, и келът не изглежда да е по-дълбоко от кожата,

33 такъв да се обръсне, но без да обръсне келявото, и свещеникът да затвори келявия още седем дена.

34 И на седмия ден свещеникът да прегледа кела; и, ето, ако келът не се е разпрострял по кожата, и изглежда да не е по-дълбоко от кожата, тогава свещеникът да го обяви за чист; и такъв да изпере дрехите си, и ще бъде чист.

35 Обаче, ако, подир очистването му, келът се разпростре много по кожата,

36 тогава свещеникът да го прегледа; и ако келът се е разпрострял по кожата, свещеникът да не търси руси влакна, човекът е нечист.

37 Но ако му се вижда, че келът е в застой, и черни влакна са поникнали по него, келът е оздравял, човекът е чист; свещеникът да го обяви за чист.

38 Ако мъж или жена има по кожата на месата си бели лъскави петна,

39 то свещеникът да прегледа; и, ето, ако лъскавите петна по кожата на месата им са белезникави, лишей е избухнал по кожата; човекът си е чист.

40 Ако някому е окапала косата от главата, такъв е плешив, но пак е чист.

41 Ако е окапала косата му от предната част на главата му, той е полуплешив, но пак е чист-

42 Но ако по плешивото или по полуплешивото место има бяла, червеникава рана, това е проказа, която е избухнала в плешивото или полуплешивото му место.

43 Свещеникът нека го прегледа; и, ето, ако отокът на раната в плешивото му или в полуплешивото му место е бялочервеникав, подобен на изгледа на проказата по кожата на месата,

44 той е прокажен човек, нечист е; свещеникът непременно да го обяви за нечист; той има раната на главата си.

45 Дрехите на прокажения, който има тая рана, да се раздерат, и главата му да бъде непокрита, а нека покрие устните си и нека вика: Нечист! нечист!

46 През всичкото време до когато бъде раната на него той ще бъде нечист; нечист е той; нека седи отлъчен; вън от стана да бъде жилището му.

47 Ако заразата на проказата бъде в дреха, във вълнена дреха или в ленена дреха,

48 било в основата или във вътъка, ленен или вълнен, или в кожа, или в какво да е кожено нещо,

49 и ако заразата е зеленикава или червеникава в дрехата, или в кожата, било в основата или във вътъка, или в коя да е кожена вещ, това е зараза от проказа и трябва да се покаже на свещеника.

50 Свещеникът нека прегледа заразата и затвори за седем дена онова, което има заразата;

51 а на седмия ден да прегледа заразата; ако заразата се е разпростряла по дрехата, било по основата или по вътъка, или по кожата, в каквато работа и да е употребена кожата, заразата е люта проказа; това е нечисто.

52 Да изгори дрехата, в която е заразата, било в основата или във вътъка, вълнена дреха или ленена, или каква да е заразена кожена вещ; защото е люта проказа; с огън да се изгори.

53 Но ако, като прегледа свещеникът, ето, заразата не се е разпростряла по дрехата, било по основата, или по вътъка, или по каква да е кожена вещ,

54 то свещеникът да заповяда да изперат онова, което е заразено, и да го затвори още за седем дена.

55 Тогава, след изпирането, нека прегледа свещеникът заразата; ако заразата не е променила изгледа си, и заразата не се е разпростряла, тая вещ е нечиста; с огън да я изгориш; проказата е люта, била тя от вътрешната страна или от външната.

56 Но ако прегледа свещеникът, и, ето, след изпирането, заразата е завяхнала, то да я одере от дрехата, или от кожата, било от основата или от вътъка.

57 Ако пък заразата още се яви на дрехата, било на основата или вътъка, или на коя да е кожена вещ, проказа е избухнала; с огън да изгориш онова, което е заразено.

58 И ако заразата се заличи от дрехата, било основата или вътъка, или от коя да е кожена вещ, която ще изпереш, тогава нека се изпере още веднъж, и ще бъде чиста.

59 Това е законът за заразата на проказата във вълнена или ленена дреха, било в основата или вътъка, или в коя да е кожена вещ, според който да се обявява за чиста или нечиста.





Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница