Индустриалният преврат и първият полъх на песимизма в Англия. Икономическата система на Д.Рикардо

Производството се съсредоточава в по-малки на брой производствени единици. Основата в/у която се развива производството е наемния труд. Благодарение на това в английската икономика има значителен подем. Натрупването на капитала е с ускорени темпове в резултат на което производството расте с много бързи темпове. За това способстват и колониалните владения. В английската икономика протичат процеси които оказват негативно влияние – банков контрол. Отменя се конвертируемостта и неконтролирано печатане на пари, което води до обезценка. Действие на житните закони – Англия изнася жито, но 2-та половина на 18 век започва да внася зърно. В парламента е съществувало лоби на производителите и те прокарват високи защитни мита. Това води до значително повишаване на цената на житото. Държавата зопочва да отпуска помощи в резултат на което държавния дълг още повече нараства. Дейвид Рикардо е икономист. Основни моменти в творчеството му: приема въгледите на Смит до известна степен ги развива и внася нови елементи; основна цел която си поставя е да открие законите които управляват икономическата система. Неговата цел е изучаването не на богатството на нациите, а как да се извърши разпределението на богатството. Той прилага по-задълбочено научния подход при изследването на процесите. Не се занимава с практически изследвания като Смит, което придава по-голяма абстрактност на неговата теория.

“Есе за принципите на народно населението” – помества в него свое изследване на база на статистически данни. В началото на 18 век населението се увеличава двойно, в резултат на което има липса на стоки. Производството нараства в аритметична прогресия, а населението в геометрична, така равнището на живот спада. Създават се мерки за контролиране нарастването на населението: 1.превентивни мерки- за брак, деца, вдовици; 2.Позитивни мерки – включва мероприятия за скъсяване на човешкия живот – лоши условия за труд, за живеене, болести и епидемии. Съкращава помощите за бедни и взима редица мерки и това е вследствие на есето. То е прието доста противоречиво. След 10 години написва ново есе, но то е доста по-различно. В него се казва, че равновесието в икономиката е твърде крехко. В двете си есета предлага и по-меки мерки за избягване на такова равновесие. Иска постепенно отменяне на помощите за бедни. Грешките на Маус са: не оценява бързо прогресиращото развитие на производството. Не оценява жизнения стандарт в англия който расте постоянно, което води пък до спад в раждаемостта.

Във Франция протича Великата буржоазна революция – 1789 г. Революцията премахва остатъците от феодалния преврат. След революцията икономиката на Франция започва бързо развитие. Първото произведение на Жан Батист Сей е “Трактат по икономическа икономия” – има голяма заслуга за разпротранението й. Основни възгледи: явява се привърженик и разпространител на идеите на Смит, но прави преработка на смитовите идеи така че да се направи по-усвоими за читателя. Добавя свои виждания като въвежда субективни елементи. Под влианието на Галиани Жан Батист използва полезност, ценност при определяне стойността на стоката. Той е първия икономист който разграничава основните фактори на производството – труд, зумя и капитал. На тази база извежда основните факторни доходи. Той е първия икономист който определя точно фигурата на предприемача, като предлага труда на предприемача да се определи като самостоятелен. Като привърженик на класицизма приема, че е в състояние на равновесие и търси причината за това,. Според него в условията на икономически либерализъм производството създава условия за собственото си развитие. С нарастването на производството ще растът и доходите. Закон на Сей:Сей допуска нарушаване на равновесието в отделни сектори на икономиката, но счита че благодарение на световната търговия, свободното движение на капитали и РС тези диспропорции могат да бъдат преодолявани или да се уравновесят и икономиката ще запази своето равновесно състояние. Счита че икономиката може да се саморегулира, което прави излишна намесата на държавата. Фредерик Бастиа: продължител на идеите на Сей. Споделя оптимизма на Сей и твърди че в обществото липсва идилия. Подържането на икономическата свобода е свещено правило тъй като в резултат на липсата на ограничения може да протече свободна размяна на услуги, всички икономически субекти ще получават доходи, което ще им даде възможност да потребяват. Счита че с развитието на производството ще расте и натрупването на капитала, което ще доведе до увеличаване на националното богатство и РЗ. Така едновременно с нарастване на печалбите ще расте и РЗ.

През 18-19 век икономическите и социални идеи в САЩ заемат скромно място. Огромните са природни ресурси, бързо расте населението, има социалните конфликти. Начеващата американска индустрия се нуждае от митническа защита, а не от свободна търговия. Бенджамин Франклин: е основоположник на икономическата мисъл в САЩ. Занимава се с проблемите на стойността, лихвения процент, парите. Привърженик е на трудовата теория за стойността. Дели труда на конкретен и абстрактен. Разглежда печалбата като излишък над работната заплата. Голямо внимание отделя на парите. Поставя ги като изкуствено творение а не като закономерно следствие от развитието на разменната икономика. Противник е на еквивалентността на размяната. Подкрепя земеделието и стимулирането на индустрията. Александър Хамилтън: Обявява се за ускорено изграждане на националната индустрия и за активна покровителствена държавна политика. За широко привличане е на работна сила от други континенти и на чужди капитали с оглед на ускорено развитие на индустрията. Автор е на капиталотворческата теория, тъй като е на мнение че чрез кредитиране се създава нов капитал. Хенри Чарлз Кери: оспорва възгледите на Смит и Рикардо за стойността. За него тя е размерът на съпротивата която трябва да се преодолее при доставянето на благата. Тя се намалява с нарастването на силата на човека. Стойността се определя от разходите за възпроизводство на благата. Стойността на труда зависи от издръжката на живота и проявява тенденция за нарастване. Дефинира поземлената рента като еквивалент на спестеното от собствениците на земя количество труд благодарение на техните инвестиции в земята. Според неговия закон за разпределението с растежа на производителността деля на работниците в продукта се увеличава абсолютно и относително, а дела на капитала расте абсолютно и относиелно намалява.

Икономиката на Франция се характеризира с ускорено развитие на капиталистическото производство, както в промишлеността, така и в селското стопанство. То е съпроводено с радикални и болезнени промени в живота на широки слоеве от населението и особено на дребните производители- занаятчии и фермери, които под напора на индуктриализацията масово се разоряват. Оформя се нова социално-икономическа структура на обществото, характеризираща се с голяма имуществена диференциация. Ж.Ж.Русо: предлага да се преразпредели едрата поземлена собственост, да се намалят данъците на най-малоимотните слоеве от населението и да се ограничат правата на наследството. Противопоставя се на възгледа че неравенството м/у хората е предопределено от природата. Утвърждава идеята за сувуреното право на народа да се разполага със своята свобода и да отхвърля всяка тирания. Призовава към създаване на нов тип държава, в която разумът, правото и етиката ще имат определящо значение. Симон де Сисмонди: привърженик е на дребното стоково производство. Поставя началото на ново направление в икономическата теория, наречено икономически романтизъм. Изразява интересите на дребните производители – фермери и занаятчии. Убеден е че държавата е длъжна да ръководи производството и разпределението на богатството в интерес на общественото благосъстояние. Той показва икономическите кризи като явление, проявяващо се в резултат на натрупаните вътрешни напрежения в капиталистическото стопанство. Той прави първата задълбочена критика на новия, капиталистически начин на производство. Пиер Жозеф Прудон: идеолог е на дребните собственици. Според него трябва да се притежава земя само в количество, достатъчно за задоволяване на потребностите на индивида с личен труд. Против е присвояването на доход, който се основава не на личен труд, а на чужд труд. Разглежда рентата, лихвата и печалбата като нетрудови доходи. Прудон не е против собствеността изобщо. Той осъжда само едрата собственост, като причина за неравенството м/у хората. В стремежа си да постигне всеобщо равенство и свобода, Прудон отрича нуждата от държава. Той не отрича капитализма а се стреми да го подобри, за да запази рабенството и свободата на изява на дребните производители.

Силното класово разслоение и нищета, обхванала широки слоеве от обществото предизвиква търсене на изход в изграждане на по-справедлив социален строй. Представителите на утопичния социализъм са убедени че просвета и възпитание може да се постигне по един естествен път, до такава форма на обществото, която да осигурява еднакви възможности за развитие на всички членове на обществото. Сен Симон: е социалист-утопист. Разглежда капитализма като исторически преходна фаза на общественото развитие. Стреми се да върне обществото назад към дребно-стоковото производство. Вярва че обществото ще приеме по-справедлива форма в резултат на естественото развитие на човешкия разум. Шарл Фурие: социалист-утопист. Разглежда човешкото общество като последователност от фази, подредени в закономерен ред в зависимост от характера на труда и производството. Според него човечеството преминава през 8 периода: първобитен, дивачество, патриархат, варварство, цивилизация, гарантизъм, социанизъм, хармонизъм. Той критикува капиталистическото производство като разпокъсано и антисоциално. Според него основна цел на това производство е печалба и обогатяване на собствениците на капитали, а не задоволяване на обществените потребности. Робърт Оуен: представител на английския утопичен социализъм. Смята че стойността на стоката се определя не от труда, а от парите. Като средство за размяна на стоките, парите не показват истинската стойност на стоките, а служат за преразпределение на богатството. Той е категоричен противник на парите, като предлага да се замунят с квитанции. Според него причина за цялата несправедливост е частната собственост и затова се обявява за нейното премахване. Карл Родбетрус: представител на държавния социализъм в Германия. Подържа трудовата теория за стойността. Приема че само трудът създава стойност. Предлага всички стоки да си продават по цени определени от държавата, което ще гарантира равенство м/у цена и стойност. Прави опит да изясни същността на рентата, която представя като излишък от блага. Частната собственост в/у земята и капитала според него е пречка за обществено развитие. Призовава към регулиране на доходите от държавата. Според него основна движеща сила в прехода към комунизма е държавната организация, стояща над класите. Фердинанд Ласал: защитава държавния социализъм. Тясно е свързан с работническата класа. Според него основен двигател на общественото развитие е държавата, като изразител на националния дух. Критикува “железния закон” за работната заплата при капитализма.

Марксизмът представлява цялостна система от философски, икономически и политически възгледи която отбелязва самостоятелна фаза в развитието на социалната мисъл. Основател на марксизма е Карл Маркс. Марксиското учение е свързано с бързото навлизане на машините в производството, което довежда до неговото ускорено развитие, до създаване на голям брой наемни работници, които се превръщат в все по-организирана част от обществото. Маркс е дълбоко убеден че може да бъде изградено общество, което достигайки до социално съвършенство, може да доведе и до съвършенство и на отделната личност. Той търси основите на това хуманно общество в освобождението на всички угнетети. Счита че ключът към промяната е в икономическите отношения, в установяването на обществена собственост в/у средствата за производство. Убеден е че тоталното премахване на частната собственост е ненужно, вредно и би довело до примитивен комунизъм, защото липсата на собственост унищожава стимулите за производство. Основния труд на Марк е книгата “Капитала”, в която анализира същността на капитализма и окрива система от закони, които определят развитието и функционирането на капиталистическия начин на производство. Своя анализ Маркс започва със стоката. Стоката е продукт на човешкия труд, предназначена за размяна. Полезността на една стока формира нейната потребителна стойност, а съотношението при което един вид стока се размуня с/у друг вид стока, определя нейната разменна стойност. Същността на марксиското икономическо учение е теорията на принадената стойност. Принадената стойност е прирастът на стойността на крайния продукт над стойността на първоначално вложените ресурси. Присвояването на принадена стойност като незаплатена част от труда под формата на печалба от собствениците на средства за производство Маркс определя като експлоатация на работниците и като основно противоречие м/у наемния труд и капитала.

Маркс започва изследването на капитала от парите, тъй като капитала започва своето движение като определено количество пари. Парите са крайния продукт от развитието на простото стоково производство и обръщението, но сами по себе си те не са капитал. Според Маркс капитала не е просто пари, а пари, които носят допълнителни пари. По този начин първоначално авансираната стойност, не само се запазва в обръщението, но в него тя изменя своята величина, прибавя и известна принадена стойност, с която увеличава стойността си. Именно това движение я превръща в капитал. За да изясни превръщането на парите в капитал Маркс подробно изследва общото и различното във формулите “стока-пари-стока” и “пари-стока-пари”, които характеризират движението на парите като пари и като капитал. При простото стоково производство (С-П-С) функциите на парите са определени от необходимостта и целите на стоковата размяна. Движението на парите зопочва с продажба и завършва с покупка, при което основна цел е придобиването на нова различна стока която излиза от обръщението и влиза в потреблението. В този случай парите играят ролята на посредник чрез който се осъществява връзката м/у стокопроизводителите. Обръщението на парите като капитал (П-С-П) започва с покупка и завършва с продажба. Изходната и крайната точка при това движение са парите, което показва че ролята на посредник се изпълнява от стоката. Парите под формата на капитал не само обслужват стоковата размяна, на и спомагат за изпълнението на основната цел – увеличаване на стойността. Така първоначално авансираните пари в обръщението не само че не изчезват, но и се увиличават и се превръщат в капитал. Това движение на парите Маркс изразява чрез формулата “пари-стока-повече пари”, която той нарича “Обща формула на капитала”. Маркс разглежда капитала като постоянен и променлив. Постоянния капитал пренася в/у новия продукт само собствената си стойност (средствата за производство), а променливия капитал възпроизвежда своята стойност и създава допълнителна стойност (работната сила). При своето движение капитала преминава през 3 форми: парична, производителна и стокова, като съществува едновременно и в трите. Постоянното преминаване на капитала от една форма в друга Маркс нарича кръгооборот на капитала.

Авторитетът на Кеймбриджката школа е свързан с името на Алфред Маршал. А.Маршал слага началото на прагматичен научен анализ използван широко в съвременния икономикс. Той определя политическата икономия като наука за хората, свързана с техните ежедневни стопански дейности, имащи отношение към материалните предпоставки на благосъстоянието. Основна в системата на Маршал е теорията на пазарната цена. Изхождайки от пределната ценност на всяко благо стопанските индивиди определят цената на търсенето. От пределните разходи за производство пък се определя цената на предлагането. Схващането на Маршал за равновесието на пазарните цени може да се представи графично като пресичащи се криви на търсене и предлагане, от което се определя равнището на цените и обемите на търсените и предлаганите блага. Идеите на Маршал за полезността и търсенето са изразени чрез цената на търсенето, а идеите за производствените разходи и предлагането в цената на предлагането. За определяне на цената на търсенето той използва тезата за пределната полезност на Джевънс. Цената която е склонен да плати потребителя за единица благо е цената на търсенето. Цената която потребителя може да заплати за крайната частица купувано благо е крайна цена на търсенето. Тя е равна на пазарната цена. Маршал стига до извода че цената на предлагането е равна на общите разходи за производството на стоката. Според него производствените фактори са труда, земята, капитала и организацията, а доходите на стопанските фактори са работната заплата, рентата, лихвата и печалбата.

Бързото развитие на монополните обединения и на капитализма налагат нов подход при изясняване на измененията в икономиката. Представител на американската школа е Джон Бейтс Кларк. Той започва своя анализ с полезността и добавя към нея възможността за присвояване, като особено свойство на благато, даващо възможност да се установи собственост в/у него. Според Кларк капиталът и труда са основните производствени фактори. Според него всеки работник осигурява прираст на продукта, но този прираст е с тенденция за намаляване. Предприемача ще наема допълнително работна сила дотогава докато произведените продукти осигуряват по-голям прираст, отколкото представлява работната заплата. Последния работник ще получава работна заплата равна на произведения от него продукт. Това според Кларк е пределен продукт на труда. Лихвата е равна на величината на пределния продукт на капитала. Кларк обяснява разпределението на доходите с “естествени закони”, според които всеки икономически агент получава такава част от богатството, каквато сам е създал. Това се постига посредством пазара, а в основата на разпределението стоят пределните величини. В американската школа е разработена и концепцията за “равновесие на фирмата”. Производителя винаги проявява стремеж към такава комбинация на производствените фактори и такива размери на производството, при което неизбежно се получава по-голяма печалба. Равновесие се постига когато разходите за използваните производствени фактори са равни на тяхното възнаграждение. Тази комбинация на факторите е най-изгодна и полезна за фирмата. Тя се отнася за по-дълъг период. Докато пределните разходи намаляват производителя е заинтересован да разширява производството, а докога ще расте производството зависи от отношението на пределните разходи към пределния приход.

Като опозиция на неокласицизма и като критика на монополистичния капитализъм се ражда американският институционализъм. Това е идейно течение стремящо се да даде ново обяснение на икономическите и социалните процеси в обществото. Формира се в края на 19 век в САЩ като опозиция на неокласицизма, заради тезата, че е откъснат от реалната действителност. Обединява икономистите, които критикуват недостатъците на обществената система и използват широк методологически подход при изследване на икономическата действителност. Общи критерии: спецификата на предмета на изследване, основните методологически принципи, концептуалните представи и програмни постановки. Институционализма критикува но и заимства от неокласицизма. Извежда като централни 3 направления на анализа: технологическо, проблемът за циклите и за генетичната обусловеност на процесите. Принципи на американския институционализъм: прилага еволюционно-институционален подход към обществената динамика; използва холистичен и интердисциплинарен подход; технологичен детерминизъм; колективен капитализъм, държавен и обществен контрол над икономиката. Етапи на американския институционализъм: ранен, позитивен и еволюционен. Т.Веблен: родоначалник на амер.и-зъм. Най важните принципи на и-зма са еволюционния подход, критицизмът, реформаторството. В природата се извършва естествен подбор, същия процес протича и в обществото, като част от нея. Той доказва че трябва да се създаде институционална система, която да съблюдава обективното изискване че едно събитие винаги протича от друго. Той е известен с своя критицизъм спрямо неокласицизма. Категорично защитава инжинерно-техническата интелигенция. Стреми се да революционизира инжинерите. Дефинира капитализма като общество което води не до хармония в интересите, а до машинен прогрес и инвестиции за получаване на печалби. От частната собственост извежда теорията за търсенето. Джон Комънс: характерен за него е институционалният еволюционизъм. Проследява развитието на капитализма от капитализъм на свободната конкуренция към финансовия и регулирания административен капитализъм. На мнение е че реалистичните еволюционни модели които са свързани с държавните законодателни решения, ще отстранят конфлистите в обществото. Централните въпроси в творчеството му са че усъвършенстването на трудовите отношения, тяхното правно регламентиране и регулиране, за да се изгладят противоречията м/у труда и капитала. Обявява се за регулиран капитлизъм. Уесли Клер Митчъл: основател е на конюктурно-статистическото направление в институционализма. Изследва икономическата конюктура на деловите цикли. Смята за необходимо държавното въздействие в/у икономиката.