Социалреформаторски идеи на Е.Бернщайн, К.Кауцки и Р.Хилфердинг. Австромарксизъм

Социалреформаторските идеи в Германия са представени от видни социалдемократи и членове на социалистическия интернационализъм. Бернщайн ревизира трудовата теория за стойността. Издига понятието икономическа стойност която е синтез м/у трудовата теория и учението за пределната полезност. Негова е теорията за демократизацията на капитала. Твърди че при капитализма процесът на концентрация на производството и капитала в промишлеността се забавя, а в селското стопанство отсъства. Монополите отстраняват анархията на производството и водят до постепенно изчезване на икономическите кризи. Той ревизира и аграрната теория на Маркс. Привърженик е на теорията за икономическото превъзходство на дребното селско стопанство. Отхвърля Марксовото определение за работната заплата като превърната форма на стойността и цената на работната сила. Той я разглежда като категория която принадлежи към сферата на обръщението, резултат от разпределението на съвкупните доходи в обществото. Бернщайн отхвърля тезата за абсолютното обедняване на работническата класа в условията на капитализма. Идеята която защитава е че в недрата на капитализма назряват социалистически стопаски форми в лицето на кооперациите Твърди че колективната собственост ще възникне постепенно и ще се развива редом с капиталистическата. Карл Кауцки: защитава и разпространява марксизма. Известен е със своите теории за империализма и ултрамилитаризма. Според него империализма е продукт на високо развития промишлен капитализъм. Интернационализацията на монополистическия капитал прави възможно съществуването на ненасилствено, неимпериалистическо отношение м/у великите капиталистически държави. Отрича учението на Маркс за пролетарската революция и диктатурата на пролетариата, смятайки че демокрацията е надкласова и тя е достатъчна предпоставка за осъществяването на социалистически преобразования. Рудолф Хилфердинг: основно в неговото учение е теорията му за “организирания капитализъм”, “стопанската демокрация” и “надкласовата държава”. Според него обществото преживява особен преход от капитализъм към социализъм, преход на трансформация който трябва да се извърши по мирен начин. Негова е идеята за сътрудничество м/у работници и капиталисти, съвместно участие при вземане на управленски решения на различни равнища. Необходима форма за постигане на стопанска демокрация е “надкласовата държава”. Австромарксизъм: разновидност е на социалреформизма. Видни представители: К.Ренер, О.Бауер, М.Адлер. Ренер създава концепцията за социализация на обръщението като средство за мирно врастване на капитализма в социализма. Бауер проповядва социализация на народното стопанство, противопоставяйки я на национализацията на капиталистическата собственост. Адлер твърди че в основата на икономическия живот лежат психологически мотиви, историческия процес е резултат от духовни, а не от материални причини.

Болшевизмът като специфично политическо и икономическо течение, възниква в Русия в началото на 20 век. Възникването на болшивизма е обусловено от обстановката и условията възникнали по времето на първата световна война. През годините на първата св.война се създават благоприятни условия които утвърждават болшивишката партия и я превръщат в решаваща политическа сила в руското общество. Ленин посочва 4 условия допринесли за победата на пролетарската революция в Русия: 1.Възможността да се съедини болшивишкия преврат със завършването на войната; 2.Възможността да се използва борбата м/у двете световни групи от империалисти; 3.Възможността да се издържи сравнително дълга гражданска война; 4.Наличието на дълбоко буржоазно-демократично революционно движение сред селяните. Безспорен създател, идеолог и ръководител на болшевишката партия е Владимир илич Ленин. Той доразвива марксовите схеми за възпроизводството и обръщението на обществения капитал. Разработва схема за разширено възпроизводство. Разделя общественото производство на две: 1.производство на средства за производство, които ще се използват за производство на средства за производство 2.производство на средства за производство за производство на предмети за потребление. Централно място в творчеството му заема аграрния въпрос. Създава теорията за двата пътя на развитие на капитализма в селското стопанство: пруски и американски. Даразвида марксовата теория за поземлената рента. Даказва че при капитализма съществува два вида монопол в/у земята: монопол на стопанисване, обуславящ диференциалната рента и монопол на частната собственост, определят абсолютната. Създава теория за империализма. Прави извода че империализма е монополистичен капитализъм. Той е особен, висш и последен стадий в развитиета на капитализма. За Ленин задължително условие за строителството на социализма е осъществяването на пролетарска революция, а главно нейно оръдие е диктатурата на пролетариата. Ленин разработва нова икономическа политика. Тя се състои в широко използване на стоково-паричните отношения, запазването за определен период от време на частно-капиталистическия сектор, прилагането на държавния капитализъм и други преходни форми. Особено внимание отделя на кооперирането на дребните стоко-производители.Според него изграждането на социализма означава: индустриализация на страната и създаване на нейната материално-техническа база; кооперарането на земята и провеждането на културна революция. Ленин обосновава необходимостта от преходен период от капитализъм към социализъм. Особено внимание отделя на двете фази на комунистическото общество – социализъм и комунизъм.

Класическата теория се заражда и възниква когато кризите все още не са характерен белег на икономическата система. Кейнсианската теория е насочена към решаването на практическите проблеми на производството и заетостта. Кейнс поставя на преден план психологическите фактори. За икономическата теория на Кейнс е характерен неокласическия микроикономически подход. Поставя ново методологическо начало на изследване, като тръгва от макроикономическия анализ. За него решаваща роля има търсенето. Той критикува класиците. Създава концепция, според която всяко увелечение на продукцията автоматично поражда нарастване на доходите в размери които са способни да подържат търсене адекватно на предлагането и пълна заетост в икономиката. Това е закон на Кейнс. Той отрича зависимостта на спестяванията от инвестициите и не възприема твърдението на класиците за гъвкавостта на лихвата, заплатите и цените, която осигурява равновесието на пазара. Той ограничава икономиката до функционирането на 4 пазара: стоков, трудов, паричен и капиталов. Извежда на преден план проблемите на стагнацията. Основна категория в теорията на Кейнс е ефективното търсене. С увеличаване на заетостта расте националния доход, а от там се увеличава и потреблението. Потреблението обаче не расте със същия темп, с който растът доходите, тъй като в хората се засилва стремежа към спестяване. Човешката психология е такава, че с растежа на доходите, относително се намалява потреблението, а расте спестяването.

Основна категория в теорията на Кейнс е ефективното търсене. С увеличаване на заетостта расте националния доход, а от там се увеличава и потреблението. Потреблението обаче не расте със същия темп, с който растът доходите, тъй като в хората се засилва стремежа към спестяване. Човешката психология е такава, че с растежа на доходите, относително се намалява потреблението, а расте спестяването. Основните зависимости в теорията за “ефективното търсене” са отправна точка за създаване на концепцията за заетостта. Според Кейнс заетостта се определя от 3 основни фактора: склонноста към потребление, пределната ефективност на капиталовложенията и лихвения процент. Мултипликатора на Кан, според Кейнс е мултипликатор на заетостта. Той измерва отношението м/у прираста на първичната заетост в отрасли свързани с инвестициите. Мултипликаторът на Кейнс е инвестиционен. Той показва, че когато има нарастване на съвкупните инвестиции, доходът ще нарастне с величина, която е “к” пъти по-голяма от прираста на инвестициите. Кейнс извежда същността на мултипликатора от установените от него зависимости, че доходът е равен на потреблението плюс спестяванията, а потреблението е равно на дохода минус спестяванията. Идеята за мултипликатора е че с всяка промяна в разходите на домакинствата, предприемачите и държавата се проявява мултиплициращия ефект на снежната топка, в резултат на който в крайна сметка в национален мащаб първоначалните разходи са умножили многократно първоначалната промяна. Мерките, които препоръчва Кейнс, са използването от държавата на инструментите на фискалната и паричната политика. Той предлага бюджета да се балансира не в рамките на календарна или финансова година, а в продължение на един промишлен цикъл.В период на възход хората плащат по-големи данъци от по-високи доходи и бюджетното салдо е положително и обратно. Данъчната политика трябва да стимулира предприемачите да инвестират в производство. В областта на паричната политика препоръчва такива мерки, които да стимулират държавните и части инвестиции. Предлага държавата до регулира количеството пари в обръщение.

Неокейнсианците имат за цел постигане не на пълна заетост, а на устойчиви темпове на икономически растеж, с което се решава въпроса за заетостта. Подробно се разглежда теорията за цикличното развитие на икономиката. Според тях в следвоенния период се редуват 4 фази: спад, застой, оживление и подем. Създава се специална теория за цикличните колебания в икономиката от редица икономисти – Р.Харолд, Е.Домар, А.Хансен, А.Лърнър. Рой Харод: динамизира кейнсиянската теория. Акцентира за пръв път в/у новите моменти в койнсиянската теория: проблемите на икономическия цикъл са динамични, а не статични, динамиката трябва да се обвързва с дълготрайни промени в инвестициите и спестяванията. Разработва свой модел за стабилен икономически растеж, според който пътеката на растежа може да се подхранва да безкрай. Подобна версия разработва и Е.Домар. Затова тя е известна като “Модел на растежа на Харод-Домар”.В модела на Домар стои равенството м/у паричния доход и производствените мощности. Неговия модел предполага пълна заетост. Той доразвива въпроса за ролята на инвестициите при растежа. Алвин Хансен: според него голямата депресия е само симптом на един продължителен период на стагнация, която ще подържа икономическата система на нива под пълна заетост. Причината за това той намира в намаляващата раждаемост, пълно усвояване на новите земи, забавянето на техническия прогрес, изчерпването на полезните изкопаеми. Кейнсиянско-неокласическия синтез се отнася до осмисляне на Кейнсиянската доктрина в светлината на класицизма и монетаризма. П.Самуелсън: представя и доразвива кейнсиянската доктрина, търси допирните й точки с класическите и неокласическите теории, математизира икономическия синтез, с цел да създаде една общовалидна икономическа теория. Той обръща внимание на парадокса на спестяването, според него разширяващата се склонност към спестяване свива икономиката. Предупреждава за рисковете и опасностите които крие големият вътрешен дълг. Първоначално се придържа към класическата теория и зластния стандарт. По-късно казва че използването на злотото като паричен стандарт води до дефлация. Дефлацията е опасна, защото падащите цени водят до стачки, безработица, социално напрежение.

Паралелно с развитието на кейнсиянството се развива и неолиберализма и става доминиращо течение в икономическата мисъл. Основни негови разновидности са американския неолиберализъм в частност Чикагската школа, Школата на социално-пазарното стопаство в Германия, Неоавстрийската школа. Едуард Чембърлин е създател на теорията за монополистичната конкуренция. Тази форма заема междинно положение м/у двете диаметрално противоположни форми – съвършената конкуренция и чистия монопол. Разглежда отделната фирма като равноправно обединение на производствени фактори – земя, труд, капитал. Обявява се против схращането че само големите фирми притежават монополна власт. Такава могат да имат и по-малките в условията на продуктова диференциация. Монополистичната конкуренция е неценова, тя е по-скоро продуктова конкуренция. Конкуренцията ще се развива в 3 направления: промени в цената, качествени изменения, реклама. Джоан Робинсън е създател на теорията за несъвършената конкуренция. Разглеждат се въпросите за монополната цена и чонополната печалба, както и условията за максимизация на последната. Обръща се внимание на взаимодействието м/у монополизирания и немонополизирания сектор на икономиката. Робинсън говори за социална несправедливост, която се изразява в експлоатацията на производствените фактори, в това число и труда. При прехода към зрелите корпорации конкуренцията от несъвършена се превръща в съвършена. Олигополистична конкуренция – слабо е разработена. Виден изследовател е Щакелберг, който стига до извода че олигополът е неустойчива пазарна структура. Най простата форма на олигопола е дуопола. Той е пазарна структура при която са налице само 2 фирми, произвеждащи определен продукт. Голбрайт създава теория за уровновесяващите се сили, според нея свободна конкуренция не съществува. Водещ представител на Чикагската школа е Милтън Фридман. Монетаризмът е своеобразна реакция с/у държавното вмешателство в икономиката, от една страна и с/у кейнсиянската икономическа теория от друга. Монетаристите се опират на разбирането за ограничените възможности на човека да влиае в/у икономическите процеси. При устойчива функция на паричното търсене, решаваща роля за функцзионирането на икономиката придобива паричното предлагане. За монетаристите инфлацията е еднофакторен процес. Монетаристите разглеждат съотношението м/у темпа на инфлацията и равнището на безработицата, те използват хипотезата за “естествената норма на безработицата”.

Фрайбургската школа в германската икономическа мисъл се формира през 30-те г. на 20 век. Свързана е с името на В.Ойкен, Рьопке, Мюлер-Армак, Ерхард. След 2-та св.война изживява истински бум пряко свързан с възстановяването на Германия и развитието й по нов път. Основоположник на този школа е Ойкен. Той извежда основните принципи на пазарно икономическото устройство. Теорията на Ойкен за “идеалните типове” стопанства е изходна основа на немския неолиберализъм. Главното в нея е че от различните видове стопанства се абстрахират 2 идеални типа: свободно пазарно стопанство и централно управлявано стопанство. Допуска намесата на държавата при решаване на социално-икономическите проблеми на страната. Отделя внимание на стабилността на паричното обръщение. Рьопке защитава тезата че една функционираща и справедлива икономическа система може да бъде базирана само на принципа на пазара и конкуренцията. Според него конкурентната борба успешно противодейства както на тенденцията към вонополизация, така и на субективизма в управленските решения при икономиките с централно планиране. Мюлер-Армак въвежда понятието “социално пазарно стопанство”, защитава идеята за държавното въздействие в/у резултатите на пазарната икономика. Дефинира основните задачи на държавата. Привърженик е на теорията за провеждане на ефективна конкурентна политика в системата на пазарна икономика, чрез която да се влиае в/у конюктурния цикъл. Според Ерхард свободата на пазара е свобода на всеки да избира начина на своята реализация. Отделя голямо внимание на психологическото въздействие като средство за направляване на развитието. Противник е на административната намеса по отношение на ценообразуването.

Неоавстрийската школа се появява в общественото пространство в началото на 30-те години на 20 век. През тези години се наблюдава нарушаване принципите на свободна пазарна конкуренция, развитие на монополите, утвърждаване на държавната намеса в пазарната икономика. Един от нейните представители е Л.Мизес. Създава основите на науката за всеки вид човешка дейност, която нарича “праксеология”. Това е знаие априори. Формира се по пътя на концептуализацията и се базира на дедуктивния метод и методологическия индивидуализъм. Приема че действието на човека е винаги програмирно. То е преобразувана в постъпки вола. Пазарната икономика според него по своята същност е социална система на разделение на труда, с частна собственост на средствата за производство и пазарен обмен на стоки и услуги. Той разглежда капиталистическата систмеа като съответстваща на естествената природа на човека. Противник е на социализма. Стреми се да докаже че е възможно да се ограничи властта на монополите. Не приема принципа на социалната справедливост. Ф.Хайек: не споделя идеите за излизане от кризата чрез държавно стимулиране на съвкупното търсене. Защитава свободния пазарен ред, който нарича каталаксия. Разглежда икономическото равновесие като динамичен процес. Отрича концепцията за “социална справедливост4. Не може напълно да пренебрегне намесата на държавата във функционирането на икономиката. Според него държавната намеса се основава на определени общи правила за поведение. Той е един от пъвите икономисти, които правят опит да изяснят причините за появата и същността на икономическото явление – стагфлация. Смята че тя съчетава в себе си едновременно наличие на свръхпроизводство и покачване на цените на стоките и услугите.