1. история на бълг. Държ. И право като научна дисциплина. Връзка със сродни обществени науки. Периодизация

Организацята и развит. На Бълг. държ. Се основават на измененията в соц.-ик. Структура. Правото възниква и се разв. Въз основа на съществуващото държ. У-ство и соц-ик. Отн.

Всички науки, както и Правото изучават обществения живот, което спомага за взаимодействие помежду им, като дава възможност зав взаимнаобмяна и ползване на обширна база резултати, постигнати от науки в различни сфери. Науката История на правото изучава: зараждане, същност и еволюция на правото, във всички правни отрасли. История на Правото е по-тясно свързано националната ни история В някои историч. Трудове се разглежадат проблеми засягащи държ. Институции; законодателството; държ., админ. И фин. У-ство на държавата, от изторич. Гл. Точка, а историята на БДП се занимава с юридическия аспект на държ. Правни институции. БДП е тясно свързана със; всички правни отрасли; историч. Дисциплини като: архивистика /комплектоване и класифик. На арх. Фондове/, историч. География /изследва терит. На държ. И промяната в границите и/, изворознание /издирване, подбор, п роучване и изп. На историч. Източници/, нумизматика, сфрагистика /изучава за пе чати/, изкуствознание, етнография, езикознание, фолклористика. Периодизация на история на БДП; 1. на Първата б. Държ. – 680г.-1018 /паване, под визант. Власт/: покръстване, старобълг. Писменост, изграждане на правна с-ма, 2.Византийско владичество 1018-1185; намалява бълг. Етнич. Територия, налага се визант. Админ. ,дан. И законодат. С-ма 3. Втора бълг. Държ. 1185-1396 /падане под осм. Робство/;разцвет на занаятите и търговията, господство на феодализма, възстан. На старото бълг. Законод., създ. Се ново, възприемат се Византииските правни сборници. 4.Османско робство 1396-1878 г.: унищожена е бълг. Държ. И автокефална църква; наложена е османската админ. И дан. С-ма; религиозна дискриминация; борба за възстан. На бълг. Държавност; силно развитие и приложение на бълг. Държ. Право; прилага се османско законодателство. 5.Трета бълг. Държ.:1878 – до днес; възстан. Се съвр. Бълг. Държ.; изградена законод. С-ма, чрез рецепция на чуждо законод. След 9.9.44 се създ. Ново законод.

Исторически извор с веществени, писмени или устни паметници, даващи информация за миналото. Такава инф. За ист. На БДП, се намира в различни писмени паметници .– наши и чужди. По съдържание писмените извори биват:

Законодателен паметник, създадена 18 в. във Византия. Според “Отговорите

по допитванията на Папа Николай 1-ви на българите” , в които личи, че Борис 1-ви е познавал Еклогата, тя е внесена в Б-я веднага след покръстването.

Еклогата съдържа: увод 18 глави състиавени от отделни статии. Главите включват законополож ения от семейно, наследствено, наказателно и процесуално, договорно право. В увода се обяснява необходимостта и смисъла от създаване на този закон. Открити са няколко старобългарски преписа на Еклогата, като най-разбираем е препис публикуван в печатната Кормчая. Славянската Еклога се различава от Византииската, тъй като бълг. Законодател я е пригодил към бълг. У-вия. Слав. Екл.; +Има 16 глави. Някой промени са в следствие с по-неразвитите ик. Отношения., коеот обяснява пропускането на глава “За постоянните и временни емфитевзи” + не разграничава съдебния процес на граждански и наказателен = не познава престъплението “фалшифициране на монети” + установява по-леки у-вия за робите и спец. У-вия за наследяване в полза на бедните.

Източник на Еклогата е монументалната кодификация на Юстиниан 1-ви (527-556), в Източната римска империя. Еклогата избира от действащите правни норми и предшестващи законодателства. Тя представлява законодателство на разпадащият се робовладелски и зараждащ се феодален строй. Като нейни източници, в самото и наименование се посочват; институции, дигести, кодекси и новели на Юстиниан. Тези правни източници обаче били на латински и твърде тежки за възприемане. Затова те се превеждат и се съставя нов правен сборник, в к. Се систематизират и обощават действащите правни норми - Еклогата е обърнато внимание и на законод. На императорите след Юстиниан и канонич. Право. Юстиниановата кодификация законодателство / известно като Свод на граждамските закони/ е създадена 6 в. И тя изцяло задоволява нуждите на разпадащият се робовладелски строй. Юстин. законодателство озцяло обслужва нуждите на виз. Общество 8 в., но налага и нови решения, повлияни от промените в икон. И общ.-полит. Реалност. В Еклогата са примесени;+ юстин. Законод. +елементи от обичайното право на източната империя 6-8в.+ обичайното право на славяните.3.2.ЗЕМЕДЕЛСКИ ЗАКОН Византийски паметник от времето на императорите иконоборци. В него има богат материал за селскостоп. Живот през 8 в. Той е вид кодекс и регулира взаимоотн. във връзка с поземлената собственост. Създ. На Закона е повлияно от славянството и е преведен на старобълг. След покръстването като Еклогата и се налага като нейно приложение.Закона отразява общ.-ик. Промени във византийсткото общество, последвали след падането на робовлад. И устан. На феод. Строй. Разпоредбите в него защитават земеделската собственост и за наказателноправни, засяга множество казуси във връзка с посегателства с/у движ. И недвиж. Селскостоп. Собственост.3.3.НОМОКАНОН /КОРМЧАЯ КНИГА- Правен сборник, пренесен от Византия след покръстването./думата е с гр. Произход: Светски закон, Църковен закон/.. По съдържание Ном.вкл. Светско право : Еклога, Закон градски и др. и Канонично право: Правила на светите отци; Апостолски правила; Правила на вселенските и поместни събори.1-ви Номоканон: съставен във Византия, средата на 6 в.; съдържа 50 глави; редактиран от цариградския патриарх Йоан Схоластик. 9 в. Е направена втора редакция с известни допълнения, а 12 в. Е допълнена с тълкования от Теодор Валсамон, Алексий Аристин, Йоан Зонара. 2-ри : първата 1/2 на 7 в.;пълен и систематизиран; има 14 глави.

След покръстването Ном. С 50 и 14 глави са преведен от Методии или негови ученици.

На старобългарски Номоканона е наречен "законуправило", а по-късно Кормчая книга.Края на 13 в. В Б-я и Русия била изпратена Кормчая книга с 14 глави. Първото и отпечатване става 17 в., след което препечатвана и разпространена и прилагана в Русия и църквата по славянските земи.


4.ЗАКОН ЗА СЪДЕНЕ НА ЛЮДЕТЕ/ЗСЛ/ СХОДСТВА И РАЗЛИЧИЯ С ЕКЛОГАТА.

ЗСЛ е първия оригинален християнски старобълг. Писмен правен паметник.

Той е старобълг. Законод. Акт, създаден след покръстването, на основата на 17 глава от Византийската Еклога- ‘за престъпленият и наказанията”.

ЗСЛ Има 2 редакции: а/кратка; съдържа 32 текста; писана след покръстването, запазена в руски преписи –Новгородски, Варсонифиевски и Устюжки са най-старите; б/обширна: създадена в Русия чрез добавяне към кратката; има 2 версии- на Строев и Дубенски.

ЗСЛ се състои от текстове за; чл.1 езичниците; чл.2 и 7 свид. Показания; чл.3 военната плячка; чл.4-13 за престъпления с/у половата нравственост; чл.14,15 палеж; чл.16 азиилно право; чл.17 самоуправство; чл.18 свид. Показания; чл.19 осбоб. На роби; чл.20 свидетелство по слух; чл.21 вероотстъпничество; чл.22 заем за послужване; чл.23-30 за квалифицирани кражби; чл.30 бракоразводни. ЗСЛ съдържа разпоредби, обединени от повод на издаването му- покръстването. Най-жестоки санкции са за езичеството. На първо място поставени престъпления с/у християнската религия и морал. Но санкциите за престъпления с/у религ. Морал са много смегчени, те са църковни / анатемосване, отлъчване../, а не членовредителни. Това несъотвествие идва от периода в който е създаден закона, тъй като тогава се е утвърждавала христ. Религия., т.е. налице е бил сериозен конфликт – езичество/христ..Сравнение ЗСЛ/ЕКлога: част от разпоредбите в гл.17 от Виз. Еклога, липсват при ЗСЛ /за неактуални за периода престъпления/, а има вкл. Други. В ЗСЛ има разпоредби, буквално преведени от Виз. Еклога и е заимствал разпоредби, с малки отклонения по отношение на наказанията и и фактическия състав.ПОредността на сттатиите в ЗСЛ и Еклогата не е еднаква. Напр. В ЗСЛ Не фигурират престъпления като държ. Измяна; определени случаи на убииства; клевета и кражба, които са съществували в този период. Те се наказвали по силата на строгото обичайно право. В ЗСЛ няма Текстове на Еклогата относно престъпления против нравствеността; блудство, прелюбодеяние, кръвосмешение и др., тъй като на тези деяния не се е обръщало много внимание преди покръстването. Но в ЗСЛ има нови разпоредби, уреждащи проблеми свързани със съществуващата действителност напр.: +чл.1 санкционира строго, при практикуване на езич. Обреди, заклинания, което отново се свързва с утвърждаване на христ. Религия. +Друг нов текст се открива и във връзка с опита на Владимир расате да възстанови езичеството и тъй като в Еклогата няма такъв бил създадено съответно постановление. +налага по-хуманен ред, като налага доказване чрез свидетелски показания /а не чрез насилие; или пък както според Еклогата свидетел може да е само човек с положение/.

Малко постановления в ЗСЛ са точно заимствани от Еклогата в точен текст: напр. чл.17- за самоуправството; чл. 18- за свид. Показания на родител, дете, роб; чл.23,25,30 за квалифицирани кражби. Всички др. Разпоредби се различават от Еклогата поради неточен превод, грешка или съвсем съзнателно по фактически състав.Сериозни различия се откриват при азилното право; в ЗСЛ се засилва правото на църковно убежище и на укрилият се, не се предвижда наказание, тъй като се смята, че на това място бог правораздава. Еклогата предпочита жестоките и мъчителни членовредителните наказания, като ЗСЛ внася хуманност и почти всички са заменени с по-леки санкции. ЗСЛ е запазил единствено членовред. Нак.: отрязване на нос при; блудство извършено от калугер, кръвосмешение и прелюбодеяние, съвкупление с чужда годеница.

Съвсем нови текстове в ЗСЛ са 3 текста, 5 са буквален превод от виз.Еклога и 26 текста от гл.17 са пропуснати, 24 текста се различават. :


5.ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ПО ВРЕМЕТО НА ВТОРАТА БЪЛГ. ДЪРЖАВА

СИНТАГМА НА МАТЕЙ ВЛАСТАР. ШЕСТОКНИЖИЕ НА АРМЕНОПУЛО. ДУШАНОВ ЗАКОН.

1185 г. Свършва византийското владичество и се възстановява бълг. Държава.

Развитието на феодализма било съпроводено от духовен разцвет по времето на Иван Александър 1331-1371 и Шишман 1371-1393г., който излязъл извън граници. Господстващата класа разбира се, се нуждаела стабилно стабилно законодателство, за да укрепи властта си. До нас са стигнали сведения за законод. Актове по това време, чрез бълг. Царски грамоти. Законод. По време на Втората бълг. Държ. Е повлияно от Византия. 13-14 в. В Б-я се прилагат ЗСЛ, Еклогата, Земеделския закон, Номоканона/Кормчая книга. Смята се, че те са се прилагали и по време на Втората бълг. Държ. както и някои правни сбирки като: СИНТАГМА /съпоставяне на закони/ НА МАТЕЙ ВЛАСТАР; сборник църковни и граждански закони, създ. 1335 г. Във Византия от Матей Властар от Солун. По съдържание е като Номоканона – съд. Светско и църковно право. 1347-8 г. По заповед на цар Душан е преведена на сръбски. Съдържанието Е изложено в 303 глави, в 24 раздела. Под заглавията на главите са преведени първо каноните, а след тях разпоредбите на гражданските закони. Заимствани са закони От Прохирона /закон градски/ , Еклогата и др.

ШЕСТОКНИЖИЕ НА АРМЕНОПУЛО /наръчник на закони/: 1345 г. Възантия. Съдържанието е в 6 отдела с отделни заглавия. Основано е на Еклогата, Прохирона на Василии Македонина, Василиките и др. В Гърция е известно нато кодекс, общ закон. ДУШАНОВ ЗАКОН: 1349 г. Сърбия. Оригинален паметник на старото славянско право. Регламентира правата, задълженията и отнош. м/у различ. Съсловия – църква, себри /селяни/, властели /господари. Закона съдържа: +разпоредби уреждащи съдоустройството и съдопроизводството +византииско право, +сръбски обичаи, +частни закони, +заповеди и гармоти изд. От цар Душан и предшествениците му,+ обичайно право.Синтагмата и закона се прилагали едновременно и взаимно се допълвали.


6.ДАРСТВЕНИ ГРАМОТИ. МЕЖДУНАРОДНИ ГРАМОТИ И ДОГОВОРИ. ДРУГИ ИЗВОРИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГ. ДЪРЖ. И ПРАВО.

Грамота е: писмa, Послание, писмен док., писание. Те са достигнали до нас в първоначалният им вид , на старобълг. Език и са много автентичен източник на данни за държ. живот и средновек. право, тъй като в тях намираме свед. За офиц. Терминология и точното съдържание на разл. Държ. институции; титли на царе, наименования на помощници, админ. И фиск. чиновници, ред и у-вия на наследяване на престола, за наказат. И гражд. Право и пр., което допълва данните за развит. На държ. институции и институти.1.Дарствени грамоти/ДГ: чрез тях се предоставяла феодална собственост /цели села ведно със жителите им/ на светски и църковни феодали. Видове: а/Според дарителите: +царски + болярски б/ в Синодика според положения печат: +златопечатни и прости писания (печатите са били златен- привилегия на владетеля, сребърен и оловен). ДГ първо се наричали Виргинска грамота, а след като били преведени - Мрачка грамота. ДГ са официални актове и имат опред. ф-ма и съдържание: +увод: обяснява повода за издаването на грамотата + диспозитив: разпоредбите на владетеля за отстъпване на феод. собственост +заключение: съд. Санкции с/у нарушители на царскат грамота, дата, подпис и златен печат на владетеля. Известни грамоти издадени от канцеларията на бълг. Владетел: + Виргинска грамота на цар Константин Асен /1257-1277/ С нея се даряват 30 села; не е автентична, пази се в Хилендарския манастир на Атон + Ватопеска грамота на цар Иван Асен II /1218-1241/; с нея е дарено село Семалто; пази се в Атон +Рилска грамота на цар Иван Шишман 1378 г.; дарява на Рилския манастир 20 села +Зографска грамота на цар Иван Александър 1342; дарява на Зогр. Манастир 2 села; пази се в манастира +Витошка грамота на цар Иван Шишман 1382 г.; дарява на Драгалевския манастир село Новачени +Мрачка гр. На Иван Александър 1347 г.; дарява на манастира "Св.Никола" няколко села.; пази се в Хил. Манастир + Калиманова със златен печат от цар Калиман 1241-1246.+ издавани грамоти от боляри: Сигилия на деспот Алексей Слав 1220 г.; ДГ на протосеваст Прибо и др.2.Международни грамоти: с тях се признават права и привилегии на чужди търговци в Б-я, издават се като заповеди/повели. Известни грамоти: +Дубровнишка гр. На Иван Асен II 1230 г.-разрешава безмотна търг. На дубровнишките търг. По бълг. Земи + Брашовска на цар Иван Страцимир 1356-1396.- разрешава на търг. От Брашов да търг. В Видинско.

Отнош. + 1387 г. Дог. На княз Иванко с Генуа: съд. Стоп. Клаузи; права и зад. На генуазките търговци. + др. дог. Също: * м/у Аспарух и виз.император Константин Погонат 680 г., който признава Б-я и задължав Византия да плаща ежег. Данък. *хан Тервел и император Теодосии III, 716 г. урежда границите и отнощ. М/у Б-я и Виз. * Дог. Цар Иван Асен II/никейския император Йоан 4 дука Витации, който признава автокефалността на бълг. Църква " Асеновците / виз. Импер. Исак Ангел 1187 г. с к. се признава 2-та бълг. Държ.4.Други извори: летописи, писма, надписи, приписки, жития и др. домашни или чужди. Домашни: + Именник на бълг. Ханове: изброява вс. бълг. Владетели, колко време са упр., от кой род са + Отговорите на папа Николай I по допитванията на българите: това са 106 отговора от папата, на 115 въпроса зададени му от княз Борис I, за разясняване на вярата. Самите въпроси не фигурират + Синодик на бълг. Църква /Борилов Синодик/ Сборник решения от Търновския събор 1211 г. воден от цар Борил. Реш. с/у еретиците са като анатеми с/у ереси.Патриарх Евтимии му прави последна редакция. + Беседа против богомилите 10 в. Създ. От презвитер Козма, отразява класовото разделение.Чужди: +кореспонденция/ преписка м/у Симеон и Византия, Калоян и папата + надписи: в/у камък, съдове, метал, стени- нагръцки и старобълг. При 1-та бълг. Държ. и на кирилица по времето на 2-та. + приписки: допълнителни бележки към основен текст: най-ранната е от 907 г. отбел. Смъртта на Борис I. + много византииски историч. Съчинения и летописи: на Прокопий и Псевдомаврикий; патриарх Никифор ит.н. + сведения за дворцовия церемониал от съчиненията на Константин Багренородни.

Има ограничения в дееспособността при: лудост, във връзка със семейни или задругарски отнош.; жената не може да се разпорежда с имущ. Си без съгласие на съпруга си.