1. история на бълг. Държ. И право като научна дисциплина. Връзка със сродни обществени науки. Периодизация



страница3/8
Дата28.09.2017
Размер1.04 Mb.
#31177
1   2   3   4   5   6   7   8

1. Убийството – най – тежкото престъпление с оглед предмета на посегателство – най – ценното благо, човешкия живот. Първите правни паметници предвиждат за него съответно строго наказание – смърт за умишлено убийство. Това наказание се е предшествало от кръвното отмъщение.

В началния период от историята на българското средновековно право не е известно делението на убийството на умишлено и на непредпазливо. Не били ограничени и различните видове тежко и леко квалифицирани убийства. Под влиянието на покръстването, внесената религиозна литература, както и на византийското право, българите започнали да разграничават различни видове убийства. В отговорите на папа Николай І се прави първото и единствено разграничение между „волно” и „неволно” убийство.Във връзка с волното убийство въпросите били поставени предимно за наказанието, което се следва при отцеубийство, убийство на други роднини и другар. За тях, както и за останалите случаи на убийство било налагано обичайното наказание по пътя на кръвното отмъщение.На поставените въпроси по отношение на двата вида убийство – волно и неволно, папата дава насоки за разрешение, като визира или законите, или свещените правила, и в същото време особено подчертава силата на азилното право и правото на свещенослужителя да определи наказанието за престъпника.За всички случаи на умишлено убийство вкл. убийство чрез даване на питие – отрова или друго питие, или чрез удар с меч е предвидено наказанието смърт чрез меч.Интересен е случая с убийство на роб, извършено от неговия господар. Според Еклогата не се счита, че господарят е извършил престъпление, ако е бил своя роб с ремъци и тояги и го е убил.Когато намерението на дееца е било да нанесе телесна повреда, а се „случи да настъпи смърт”, наказанието било по – леко. В тези случаи, ако убийството е извършено с дърво или голям камък или чрез ритане, наказанието е отрязване на двете ръце, а ако е извършено с по – леки оръдия – бой и заточаване.2. Аборт. Докато с убийството се умъртвява човек, с аборта се умъртвява човешкият плод.В най – древно време абортът , който давал право на мъжа да се раздели с жена си, бил разглеждан както от светската власт, така и от църквата като тежка аморалност, но не се считал за престъпление. Според римското право абортът започнал да се наказва сравнително късно и установените наказания били парични глоби и прогонване, но и смърт, когато абортът причинявал смъртта на майката.В Еклогата се съдържа текст, който се отнася до поведението на онези жени, които след забременяване от извънбрачни отношения от страх да не се опозорят пред обществото посягат на отробата си по такъв начин, че увреждат заченатият плод и го изхвърлят мъртъв. Предвиденото наказание е бой и заточение.3. Телесни увреждания. Оскъдността на текстове в българското средновековно право е указания, че е бил използван частния път на разправа с причиняващия телесни увреждания.След текста за убийството Еклогата споменава за тежко телесно увреждане, причинено от удар с меч, за което е предвидено строго наказание – „да се отсекат ръцете на ударилия”. Също Еклогата предвижда бой и заточение за онзи, който бие свещеник.Наказателни разпоредби, отнасящи се до този вид престъпления, не се срещат в Закона за съдене на люде, което потвърждава тезата, че тук се е прилагало старото обичайно право на самостоятелна разправа с причиняващия телесно увреждане, което постепенно било изместено от системата на композициите.В Душановият закон се предвижда обща забрана за всяко насилие, а това важи и за телесните увреждания. Освен това са предвидени текстове, които се отнасят до провинения, при които телесното увреждане не се съчетава с обидата.4. Клевета – по смисъла на съвременния наказателен закон не е известна като престъпление в средновековното българско право. Престъплението клевета в старобългарското право съответства на днешното „набедяване” и се е считало за твърде тежко престъпление. В този смисъл думата е употребена в най – стария законодателен паметник – Крумовите закони.Разпоредбата за клеветниците стои на първо място и предвижда, че субект на престъплението може да бъде всеки, който клевети и лъже пред властта. Това престъпление би могло да нанесе сериозни вреди на държавата и поради това предвиденото наказание е смърт за клеветника.На въпроса на българите какво трябва да се отсъди за оня, който обвини някого лъжливо и след това се окаже, че е лъжеобвинител, папата съветва да се прояви милост. Той съветва също съпругът да не отхвърля своята съпруга, нито изцяло да я намрази, ако тя го наклевети, а ако роб наклевети господаря си, да бъде освободен от отговорност в името на християнското милосърдие.5. Обида. С обидата се унизява съзнателно честта и достойнството на дадено лице. Тя може да бъде извършена с думи и действия.Еклогата предвижда отмяна на дарение, ако лицето, получило дар, нанесе „груби оскърбления” на своя дарител, лишават от правото да наследяват онези деца, които тежко са обидили своите родители; а онези низходящи законни наследници, които много пъти са обидили родителите си или са извършили нещо за тяхно оскърбление, нямат право да оспорват тяхното завещание. Еклогата предвижда още да бъдат поробени онези освободени, които са обидили бившите си господари или техните деца или са ги нагрубили, или са им причинили някое друго оскърбление.Душановият закон съдържа многобройни разпоредби, които регламентират тази материя. Характерно според закона е , че обидата чрез действия се наказва по – тежко, отколкото нанасянето на тежки телесни увреждания. На засягането на честа се е гледало като на тежко престъпление и значението на накърняването достойнството на личността се степенувало с оглед съсловната принадлежност на участващите в конфликта. Наказанията са предвидени съгласно съсловната принадлежност на субекта на престъплението и обекта на посегателството.

6. Лишаване от свобода.В Еклогата има текст, в който се визира престъплението решаване от свобода заедно с лишаването на статуса на свободен човек, за което се предвижда наказанието отрязване на ръката.Законът за съдене на людете, като включва разпоредба, уреждаща тази материя, също свидетества, че такива престъпления са били присъщи на тогавашната обществена действителност. Той влючва във фактическия състав освен кражба и продажба на свободен човек още и поробване и предвижда за онзи, който открадне и продаде или пороби свободен човек, да бъде наказан със същото, което деецът е извършил спрямо потърпевшия т.е. да бъде поробен.


18. Престъпления против нравствеността

1.Изнасилването е най – тежкото престъпление против половата неприкосновеност на жената и старобългарското право му отделя съответно на значението му място.Характерно е, че староб. право защитава от насилие само девойката. В нито един от писмените правни паметници не са предвидени случаи за изнасилване на омъжена жена , вдовица, робиня или собствена съпруга.Еклогата визира изнасилване на девствена девойка и на чужда годеница, като и в двата случая предвижда наказанието отрязване на носа.В Закона за съдене на людете е поставено изискването изнасилената девойка да е девствена, а изнасилването да е станало на пусто място, където не би могло да й се помогне. Предвиденото в този текс наказание продажба на дееца и предаването на неговото имущество на девойката. Членовредителното наказване отрязване на носа в ЗСЛ е предвидено за изнасилване на чужда годеница.Душановият закон различава изнасилване, извършено от властелин и от себър. Ако ввластелин похити властелица или себър похити равна на себе си, наказанието е отсичане на двете ръце и на носа. Асо себър похити властелица, се обесва. В текста не се говоре за изнаселване на себърка от властелин. За неуредените случаи са намирали приложение нормите на византийското право, и в този случай престъплението е било наказване с отрязване на носа.2.Кръвосмешение. От гледище на християнската религия кръвното родство е безусловна пречка за брак при всички случаи, а при родство по съребрена линия също има забрана, но не толкова строга. Каноните забраняват и сключване на брак при духовно родство, както и между роднини по сватовство. Еклогата определя за кръвосмесителите в най – близко родство наказанието посичане с меч, а за по – далечни роднини – обичайното за този вид престъпления опозоряващо нокозоние отрязване на носа.ЗСЛ квалифицира брака между кръвни родственици като престъпно кръвосмешение. Законът не предвижда други наказания, освен противозаконно сключения брак между роднини се разтрогва.Сред законодателните текстове на средновековните паметници не се среща такъв, който да установява забрана на брак при родство между лица, родени от незаконен брак. ЗСЛ също забранява брачно съжителство между духовни родственици – кумеца и кумата, и определя наказанието отрязване на носа и пост 15 години при нарушаване на тази забрана.

Докато по Еклогата се наказва всяка плътска връзка между определени лица, ЗСЛ изисква формално сключване на брак и вместо членовредително наказание се задоволява само с разлъчване.3.Прелюбодеяние. В съвременния смисъл това означава брачно нарушение, и то най – същественото, както в брака на жената, така и в брака на мъжа. Християнските закони представят брака като божествено тайнство, което е недопустимо човек да наруши чрез извън брачни връзки и да разтрогне.Прелюбодеянието било заклеймено на първо място с обичайното за престъпленията против нравствеността унизително обезобразяване на лицето чрез отрязване на носа. Според старобългарското право преди всичко жената носи задължение за нравствена честота и то лежи в основата на брака. Когато се отклонява от това задължение, жената извършва прелюбодеяние , което се санкционира строго – след телесното наказание отрязване на носа, бракът, който тя чрез своите действия е осквернила,се разтрогва. Мъжът понася теледното наказание, но неговия брак не се разтрогва.Еклогата предвижда като основание за разтрогване на брака прелюбодеянието на жената, но не и прелюбодеянието на мъжа. Телесното наказание (отрязване на носа) е еднакво както за жената така и за мъжа. ЗСЛ предвижда същото.Душановият закон съдържа само една разпоредба за прелюбодеянието и тя визира връзка на господарка с неин поданик, за която предвижда освен наказанието отрязване на носа, още отрязване на двете ръце на двамата.4.Блудство – неговият фактически състав включва остановяване на плътска връзка с неомъжена жена. Такава връзка било възможно да установи както жененият, така и нежененият мъж.Материята за блудството е уредена сравнително подробно в Еклогата, където са предвидени обикновени и квалифицирани случаи на блудство. Наказанията са предимно телесни и имуществени, а за квалифицираните – членовредителни. Законодателят проявяав разлечно отношение и предвижда различни наказания за женения и неженения мъж: за този, който няма съпруга, предвижда по – малко наказание – 6 удара, докато за онзи, който има съпруга, предвижда 12 удара. Разликата произтича от накърняването на семейния и обществения морал от женения мъж. ЗСЛ не съдържа основен текст за блудството, но предвижда случаите на блудство с девствена девойка протев волята на нейните родители, блутство с робиня”безчинница”, блудство с чужда робиня, с калугер ли с девойка не навършила 20 год. 5. Отвличането е принудително действие, насочено срещу личната свобода и половата неприкосновеност на лице от женски пол, и се изразява в придобиване на фактическа власт върху същото с цел за плътско съжиделство под формата на брак или без брак.Каноническото право на християнската църква, формулирано в правилата на вселенските събори, определя наказания за всички, които отвличат жени, за да ги вземат за съпруги, или които съдействат, или които помагат на отвлечащите.С жесток религиозен порив законодателят наказва не само извършителите и онези, които им помагат, но и онези, които проявяват снизходитерност и прощават деянието – това са най – често похитената и нейните родители.Еклогата предвижда онзи, който е отвлякъл монахиня или девойка мирянка и я е лишил от девственост, да бъде наказван с отрязване на носа, а неговите съучастници – със заточение.6.Двуженство. В българия през езическата епоха полигамията е била разпространена и не е била наказуема.Според християнската религия истински брак бил само моногамията и тя предвижда епитимия за второбрачни, третобрачни и многобрачни.Предвиденото наказание за предтъплението двуженство – бой, няма определени граници. Броят и силата на ударите, както и начинът на изпълнението не са конкретно установени. Следоватерно границите на наказанието могат да варират според тежестта на деянието.Разпоредбата, уреждаща статута на втората жена и определяща наказание за двуженеца, съдържа и Еклогата. Текстът предвижда да бъде изпъдена втората жена заедно с родените от нея деца, а двуженеца да бъде наказан с бой. 7.Противоестествено блудство – скотоложството и педерастията. В римското право за тези престъпни деяния било предвидено смъртно наказание. Текстовете за скотоложството и педерастията се съдържат във Византийската Еклога, но те не са преведени в Славянската Еклога. Такива текстове няма и в ЗСЛ. 8.Своднимеството в съвременния смисъл на думата не е известно на средновековното българско право.Византийската Еклога предвижда случая на съпруг, който се съгласява и допуска прелюбодеяние на собствената си съпруга, да бъде наказан с бой и заточение. Наказанието е строго, но и деянието представлява недопустимо отклонение от установения семеен и обществен морал.Славянската Еклога предвижда същото наказание за оня, който само скрива прелюбодеянието на съпругата си.

19. Престъпления против собствеността



1.Грабеж и разбойничество

Грабежът е явно отнемане на движима вищ от нечие владение с намерение за присвояване чрез употреба на насилие. Когато грабежът се върши по организиран начин от две и повече лица, сдружили се с такава цел, обикновено по пътища и други места, които не са могли да бъдат контролирани от властта, се говори за разбойничество.Към крадците и разбойниците била прилагана жистока процедура за изтръгване на признание, според която ако бъде хванат крадец или разбойник и той откаже онова, което му се приписва, то съдия го бие по главата с бич и друг боде ребрата му с жележни шипове, докато изтръгне от него истината.Във възприетото по – късно законодателство се предвижда за онзи, който разбойничества и извършва засади и убива, на което място бъде хванат, да се обеси на дърво. В Еклогата наказание са предвижда за всички случаи на продължителен, системен и мосав начин на извършване на престъплението, при което целта вероятно е користна – ограбване на застигнатите по пътищата и на пътниците в отдалечени от селищата мистности.Развитието на феодалните отношения и задълбочаването на класовото разслоение довели до обедняване на голяма част от широките слоеве на обществото. Недоволството и протестът на тези маси срещу експлоатацията довело до образуване на разбойнически дружини, които кръстосвали страната, нападали и ограбвали както отделни лица, така и феодални и манастирски имения.Разбойничеството било сериозна пречка за осъществяване на търговията, движението по пътищата, развитието на икономическия живот.Разбойничеството като израз на протеста на най – бедните слоеве на обществото често било не само криминално престъпление, но и политическо т.е. целяло освен ограбване, още и борба с централната власт и дори отцепване от нея.2.Кражба. Тя била едно от първите престъпления, уредени и от обичайното право.Първата законодателна уредба на кражбата след образуването на българската държава се намира в Крумовите закони. Законодателният текст за крадеца се педвижда наказанието пречупване на пищялките и за укривателство, за каквото се счита достатъчно снабдяването на крадеца с храна – конфискация на имота. В Земеделския закон централно място заема закрилата на земеделието и скотовъдството. От общо 85 текста 16 регламентират престъплението кражба. Те се отнасят до кражба на селскостопански продукти, домашни животни и оръдия за производство, за които се определят наказания в изключително широк обхват – от незначителни парични суми до налагане на смъртно наказание.Еклогата също съдържа текстове, които санционират престъплението кражба и предвиждат резлично наказание с оглед качеството на субекта – състоятелен и беден човек. Специално внимание както в Еклогата, така и в ЗСЛ е отделено на кражбата на оръжие или на кон в армията. Санкцията, определена за кражба на кон, е по строга и това обстоятелство може да бъде обяснено с изключително важното значение на коня по време на война. В Еклогата и в ЗСЛ е предвидена и отговорност на господаря, чийто роб е крадец. Кражбата, извършена от роб, създава обвързаност за неговия собственик алтернативно в две насоки: да плати обещетение или да предаде роба в собственост на увреденото лице.В Еклогата и ЗСЛ е предвиден и случаят на отвличане на стадо, като наказанието е степенувано в зависимост това дали деяниЕТо се върше за първи, втори ли трети път – съответно бой, заточение и отрязване на ръката, а според ЗСЛ – продажба. При всички случаи деецът трябва да върне откраднатото.3.Светокрадство.Предметът на защита при светокрадството е различен – не се касае да защита на частна или колективна собственост, а на религията и порядките, свързани с нея. Съставът на светокрадството обаче се осъществява именно чрез кражба на свети вещи от църквата или на дрехите на мъртвите или на други предмети от гробовете.Еклогата и ЗСЛ предвиждат за онзи, който влезе в олтар денем или нощем и открадне нещо от свещените вещи, наказанието ослепяване, а за онзи който вън от ълтара открадне нещо – бой, остригване и заточаване. За онези пък, които събличат мъртвите в гробовете, Византийската Еклога предвижда наказанието отсичане на ръката, Славянската Еклога – отсичане на двете ръце,а ЗСЛ – продажба на дееца.4.Повреда на чужд имот – санкционирани от обичая още преди образуването на българската държава.В Земеделския закон от общо 85 текста 33 текста визират престъплението повреда на чужда вещ. Специално внимание е отделено на повреда на чужда собственост чрез огън. Останалите текстове визират повреда на чужди животни и повреда на чужд недвижим имот.

Еклогата и ЗСЛ също съдържат текстове, които визират това престъпление, а именно увреждане на кон при заем за послужване, унищожаване на чужди животни чрез глад или по друг начин, отговорност на собствениците на биещи се по между си животни.

Еклогата и ЗСЛ също предвиждат заплащане в двоен размер за подпалилия чужда земя.


20. НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО – ВИДОВЕ НАКАЗАНИЯ.

1.Светски наказания:Най – ранното наказание било частното възмезди, което било заменено с откупа, т.е. отличителна черта на наказанието в най- далечното минало е неговият частен характер.Видът и строгостта на едно наказание се обуславяли от тежестта на извършеното престъпление и засягали определи права и интереси на съответния извършител.

Видове наказания:-+Смъртно наказание – преди всичко за престъпления против държавата и вярата: при опит за възстановяване на езическата религия, при бягство то сражение, при отказ да се влезе в сражение, за пропускане на беглец през граница, при недобре подготвено оръжие и пр.

В Крумовото законодателство смъртно наказание е предвидено още в първата разпоредба – за клеветниците и лъжците. Последващото законодателство го предвижда за по – тежки престъпл., каквито са: заговор срещу живота на владетеля, ересите, убийството, престъпления против нравствеността и т.н. Основен начин на изпълнение на смъртното наказание според Еклогата е обезглавяването с меч. Други начини са обесването и изгарянето на клада. Исторически е известно, че преди покръстването били изпълнявани смъртни наказания чрез убиване с камъни, както и чрез разсичане на парчета.+Членовредителни наказания – били жестоки и мъчителни. Според Крум. закони кражбата била наказвана с членовредително наказание пречупване на пищялките на краката. В Еклогата има многобройни текстове за тези наказания и това дава основание на някои автори да приемат, че те са специфични азиатски наказания, включени под влияние на арабите и персите. При налагане на членовредителни наказания обикновено се посяга на онази чест от човешката тяло, с която е извършено престъплението или чрез посягането на която би се попречило то да бъде извършено отново.+Опозорителни наказания.Наказанието бой е предвидено във всички стари законодателства. Според Законника на Хамораби боят бил нанасян с волска жила. С бой били наказвани различните видове кражби – на плодове, мляко, жито и пр. Бой се предвиждал и за престъпленията блудство, сводничество и т.н. Според Душановия закон бягството на крепостен селянин се наказвало с жигосване. +Заточение – за различен вид престъпления: бой на свещеник, кражба, сводничество, неволно убийство, аборт и пр. Осъществявало се е вероятно от една в друга област на страната или от едно в друго място на дадено област. Много често е предвидено заедно с наказанието бой. Времетраенето не е указано.

+Конфискация. Това наказание е прилагано от най – дълбока древност и е имало тясна връзка със заточението, както и със смъртното наказание. По – късно било прилагано и самостоятелно В Крумовото законодателство конфискация се предвижда за онзи, който дава храна на крадеца, както и за онзи, който не дава достатъчно на просещите.+ Затваряне в тъмница – било прилагано на богомилите, а в някои хрисовули се споменава за повинност „пазене на тъмница”, която селяните изпълнявали.+ Глоби – произходът им трябва да се търси в частноправния откуп. Глобите са предвидени в полза на потърпевшия в многобройни текстове на Земеделския закон за някои не особено тежки престъпления, свързани с увреждане на движима и недвижима собственост, а също така в Еклогата и в ЗСЛ – за престъпления против нравствеността, когато деецът е състоятелно лице. 2. Духовни наказания: От духовните наказания в средновековните извори се срещат проклинането, отлъчването от църквата и анатемата. За мирогледа на средновековния човек, който вярвал, че само чрез покровителството на църквата ще получи спасение, тези наказания били много тежки. Наказанието „проклинане” се среща в ЗСЛ. Наказанието „отлъчване” от църквата се състои в това, че съгрешилият се лишава повече или по – малко от общуване в църквата с останалите християни. Целта е нравственото поправяне на нарушителя. Старото църковно право познавало 4 степени на разкайване: +каещият се можел да стои в църквата с другите християни, без да бъде допуснат до светото причастие.+Допуска прегрешилият да участва само да известно време и при някои молитви в църквата и в определен момент да коленичи.

+Допуска разкайващият се до притвора на църковния храм и от там да слуша службата.

+Каещият се не бил допускан по какъвто и да било начин да влезе в църквата, а в особено облекло стоял пред вратата на храма, като молел с ридания християните да се молят за опрощаване на греховете му.„Анатемата” е окончателно изключване на провинилото се лице от църковния съюз и се налагала за най – тежки престъпления против църквата. Това наказание се основава на Свещеното писание и следователно произлиза от божественото право. Анатемата се произнася при определена обредност, за да се запомни, и лишава осъдения не само от всички права, които имат верните християни, но и също от правото му да общува с тях в обикновения живот.дз


21.СЪДОУСТРОЙСТВО И СЪДОПРОИЗВОДСТВО В БЪЛГАРСКАТА СРЕДНОВЕКОВНА ДЪРЖАВА.

1.Изграждане и развитие на бълг.средновековен процес:СЪДЕБЕН ПРОЦЕС-първоначално е санкционирал само най-опасните за държавата провинения,постепенно е разширявал своето приложно поле.Още преди покръстването в българските земи е съществувал обичаен съдебен процес който е санкционирал по-широк кръг провинения. ЕКЛОЖЕН ПРОЦЕС-той е отговарял в много по-голяма степен на интересите на изграждащата се феодална класа.Закона за съдене на хората-княза и съдията са органи на правосъдието.Съдебната власт не е била отделена от останалата власт.Наред със съдебните органи на държавата са се появили и съдилищата на феодалите.Специална правораздавателна компетенция е имала църквата.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница