1. история на бълг. Държ. И право като научна дисциплина. Връзка със сродни обществени науки. Периодизация


Изграждане и развитие на съдебния процес



страница4/8
Дата28.09.2017
Размер1.04 Mb.
#31177
1   2   3   4   5   6   7   8

1.Изграждане и развитие на съдебния процес:

Потърпевшият, за да получи удовлетворение, лично отмъщавал за нанесените му вреди, а когато не бил в състояние да го стори, бил подпомаган от най – близките си роднини. Следователно най – ранното човешко правосъдие в най – отдалечените от нас епохи било частното отмъщение.



Саморазправите създавали несиг. и безредие в обществото, разстройвали жимота на рода и неговите членове, водели до война на всички против всички.Състоят. хора предлагали откуп, а в преговорите между враждуващите учствали посредници. При съгласие на рода на потърпевшите те определяли размера на обещетението, което се считало еквивалинт на увреждането, на причиненото зло.Саморазправата се заменя с откуп и тази форма на правосъдие измества отмъщението. След образуването на държавата бил създаден и владетелския съд, който е следващо стъпало в развитието на органите на правораздаването – продължение на посреднич., селския, общинския съд. Владетелят решавал различни дела и неговият съд се обособил като върховно съд. учрежд.

Азилното право е съществувало от най – древно време и първоначално е било дадено на църквата. Същността: дава възможност на преследваният да избегне държавното праворазд., ако успее да се укрие в църквата, откъдето никой не е могъл да го отнеме, отвлече.Текстът за азилното право в Еклогата цели да бъде избегната саморазправата между спорещите и да се осигури възможността за законна разследване и решаване на дела от углавен характер.

Съдебни органи при Първата българска държава: владетелят и съдиите; Владетелят: е върховен орган в съдебната йерархия; упражнявал правораздават. дейност с помощта на болярски съвет, в който вероятно са участвали великите боляри, а може би и патриархът.

При Втората българска държава правораздавателна дейност осъществявали държавни, феодални и църковни съдилища. Те разглеждали дела от брачен и семейноправен характер, както и престъпления против църквата и вярата. Държавен съд на първо място бил владетелският.

2.Съдопроизводство: преди покръстването най– опасните престъпл. Се наказвали със смъртно наказание без съд и съдебна процедура.След създаването на държавно правосъдие постепенно се установява следният начин на съдопроизводство както за граждански, така и за наказателни дела: призоваване на страните; производство пред съда (разглеждане на делото и представяне на доказателства); решаване на делото и издаване на съдебно решение.След създаването на държавни правораздавателни органи призоваването в съда ставало чрез официално служебно повикване, извършвано от специален държавен орган, който според Душановия закон се наричал пристав. Двете страни се явявали в определен ден и част пред съдията.

Понятието за страни вкл. не само лично заинтересования, но и неговите близки – членовете на рода, задругата, общината, които чрез клетва подпомагали страната и дори я освобождавали от съдебна отговорност.Според текстовете на ЗСЛ страните в процеса се наричат съперници и клеветници т.е. спорещи и обвинители. ЗСЛ разграничава „малки” спорове, за доказването на които трябва да бъдат разпитани 3-7 души свидетели, и „големи”, за които са необходими 11 души.3. Съдебни доказателства:Средновековният съдебен процес познава следните съдебни доказателства: 3.1.Ордалии /божи съд/. Най– древните средства за съдебно дирене, познати на всички народи. Извършвали чрез:+студена вода: обвиняемият бил хвърлян в течаща или дълбока вода и ако потънел, се считал за невинен, а ако не потънел – за виновен.+ гореща вода:обв. изваждал предмет от съд с вряла вода и по дълбочината на раните се съдело за неговата виновност.

+нажежено желязо:обв. го пренасял на известно разстояние и от големината на раните по ръцете за съдело за степента на неговата виновност. 3.2 Съдебната клетва: обвиняемият се заклевал, че не е извършил приписваното му деяние и призовавал божеството за свидетел. Смятало се, че ако е виновен, божеството ще го накаже.Според християнската религия обаче полагането на клетва не само в меч, но и във всяка друга вещ е недостойно. Душановият закон предвижда оневиняване чрез клетва за представителите на господстващата класа, а за селяните – доказателство чрез божи съд, което подчертава класовия характер на закона.Виз. Еклога предвижда тежко наказание – отрязване на езика, на онзи, който се е заклел в евангелието и след това се окаже че е клетвопрестъпник.3.3 Самопризнанието : уличените в кражба или разбойничество били подлагани на мъчителен инквизиционен процес за доказване на деянието чрез изтръгване на признание. 3.4. Свидетелският институт също е твърде стар. Първоначално свидетелите били хора, довеждани от ответника, които доказвали неговото право и гарантирали добрата му име. По – късно ролята им се разширява и те се явявали в защита и на обвинителя. Още по – късно съдът също получил право да призовава свидетели за установяване на истината.Според Еклогата приемливи и достоверни са свидетелите, които принадлежат към господстващата класа. Ако не могат да се намерят такива, то тогава могат да бъдат допуснати в процеса и „неизвестни свидетели”, но ако техните показания бъдат оспорени, то те трябва да бъдат подложени на изтезания, за да се намери истината. Според ЗСЛ : +изисквания към качествата на допусканите в съда свидетели е по – различн + задължава княза и съдиите, по всяка разпра да извършват разследване с внимание и търпение и без свидетели да не съдят/ в Еклогата го няма/.+в съда могат да бъдат допуснати свидетели, богобоязливи, почитани, нямащи никаква вражда или лукавство, или омраза, ни тъжба, но свидетелстващи от страх пред бога и заради неговата правда. +предвижда органите на праворазд. да извършват пълно и търпеливо разследване с много свидетели. + чл.2 спорните факти в процеса се изясняват и обвинението се изгражда на основата на убедителни свидетелски показания.4. Изпълнение на съдебните решения:В най – ранния период, при самосъда, изпълнението ставало по инициатива на заинтересуваната страна или по споразумение между страните. С появата на държавното правосъдие: създ. Спец. органи и за изп. на съд. Реш. и присъдите вероятно била следвана установена процедура.Според Душановия закон: съд. Реш. и присъди се изпълняват от специално назначени пристави и глобари. Такива специални съдебни органи вероятно е имало и в съдилищата на духовните и светските феодали, на които бил предоставен с дарствена грамота съдебен имунитет, а на царските чиновници била забранена каквато и да било намеса във вътрешните дела.

22, 23 отпадат

24.ЗАДРУГА – ПРАВНА СЪЩНОСТ, У-СТВО, ЗНАЧЕНИЕ

Правна същност: Задругата е голямо семейство, включващо докато е жив бащата, всички женени синове и децата им. Всички живеят в една къща или двор и са подвластни на бащата. След смъртта на бащата властта се прехвърля най-големия брат. Задругарите могат да се ползват от правата на задругари от 25 г. Възраст или 20 г. Ако са по-зрели и разумни. Глас могат да имат когато съзреят и когато се оженят. Жените нямат глас, а могат да дават само съвет.У-ство; задругата може да съставлява до 20-30 глави – бащата, женени братя, майка, баба, неомъжени сестри, женени синове със жените и децата си. Всички задругари са кръвни роднини или по осиновяване, домозетство или др. Ако сестра овдовее, тя може да се върне в къщата. Много често семейството може да прибере сирак или някой ратай с домочадието му и те се считат за членове на семейството.

Постоянен имот на цялата задруга е недвижимото имущ.; ниви, пасища, гори и т.н.

Например воденица може да не е оставена от основателя на задругата, а да е построена от някой задругар, тогава тя е само негова. Задругарите държат на стожера и пазят всичко наследено: недвиж. Имущ или неща от необходимост за семейството и не го продават, само се стремят да увеличат богатството. Задругарите може да продадат нещо, само в случай, че къщата е задлъжняла и съдът наложи да се продава. При продажба е необх. Съгласие от всички.Задругата избира свой домакин според: да е оженен, може да е мъж или жена, достойнство, способности, умение да води земед. Работа, почтен, набожен, да говори добре, да не е алчен, и тн. Домакина е този, който решава, грижи се, съветва, защитава, разпределя работата и т.н. в задругата.

При смърт на домакина, за 40 дни такъв става най-стария, докато се избере друг.

Задругарите са делят на млади/стари, женени/неженени. Мъжете в семейството вършат основната работа, а от жените 1 по-стар или две са длъжни да стоят във къщата да пазят децата и къщата. Някой млада жена да приготви храна и т.н.

Младите могат да излязат извън къщата да печелят и ако къщата е богата те запазват спечеленото за себе си. Домакина взема решение кой ще б ъде изпратен да се изучава на разноски на къщата. Женитбата/ омъжването при задругарите става по реда на раждането им, ако по-млад иска да се жени, той иска разрешение от по-големия. В задругата цари уважение и почит от по-млад към по-стар. Жените правят всичко с разрешение от домакина.



25.ЕСНАФСКИ ОРГАНИЗАЦИИ

Еснаф е общност, организация, съставена от всички майстори от един занаят.

Човек еснаф е майстор, член на даден еснаф; има занаят и дукян. Всеки майстор, член на еснаф е длъжен да му се подчинява.

У-ство на еснафа: +Висш орган на еснафа е Лонджата – събор на всички самостоятелнопризнати майстори. Председателстват устабашията или първомайстора, които могат да я свикват. Местат, к. Майсторите заемат в лонджата са по първенство. Лонджата :*избира нов първомайстор * избира нов игидбашия * провъзгласява нов майстор от калфа * разглежда спорове м/у майстори * разглежда с/ките на еснафа * решава цените на произвед. Предмети. + устабашия и първомайстор: *може да са председатели на еснафа * уст. Се избира изм/у по-старите и заможни. + игидбашия: помощник на устабашията * избира се изм/у майсторите + чауш: избира се от лонджата изм/у по-младите майстори 8 свиква майсторите на лонджа * призовава майстор по заповед на устабашията * играел поличейска роля +еснафска каса: в нея се събират еженеделния внос на всеки майстор и калфа; лихви от дадени суми; от завещания на майстори + майстор: самостоятелен търговец-работник с дукян и има подчинени работници. Майстор е степен в занаята, до к. Се стига като се премина през всички стъпала.Титлата му дава право на глас в лонджата и се радва на уважение. Има неограничено право над калфи и чираци, но и да им дава храна и подслон + башкалфа: калфа над всички калфи и чираци, надзорник на цялостната работа; заместник на майстора при отсъствиято му; предходното стъпало преди майстор + калфа: момък, к. Вече е схванал занаята и може да работи; калфите са: от 1-ви, 2-ри, 3-ти хак, по-старите са “старши хак” или “башкалфа”; степенувани са и заплатите им + чирак: момче слугуващо за пари, тъй като иска да усвои занаята; върши черна работа/чиракува 3 г.: 1-та само се очупва, 2-та работи само в дукяна; 3-та вече помага много на майстора. +еснафска служба. Светец: всеки еснаф/като организация/ има свой празник

26.БЪЛГАРСКО ОБИЧАЙНО СЕМЕЙНО И НАСЛЕДСТВЕНО ПРАВО

Българско обичайно семейно:

Задругата: е голямо семейство, патриархален дом, осн. Соц. Единица в бълг. Средновек. Държ. И в епохата на осм. Владичество. Факторите способстващи за запазване на задругата е голямата устойчивост. Задругата може да съставлява до 20-30 глави – бащата, женени братя, майка, баба, неомъжени сестри, женени синове със жените и децата си. Всички задругари са кръвни роднини или по осиновяване, домозетство или др. Задругата се ползва от всички задругари, колективния труд спомага за увеличаване на собственостт. “Старият” има управленски и преставителни правомощия; разпределя членовете, решава спорове, урежда данъци и др. Не може да скл. Единично сделка за отчуждаване на задруг. Собственост, властта му не е пожизнена, след опред. възраст се оттегля и посочва заместник.

Старата”; урежда домакинството, дребни сделки. Брака се скл. По църковен ред и е предхождан от годеж. На годежа се разменят накити, движ. И недвиж. Имущ., уговаря се сватбата, няма мин. Възраст за брак. У-вия за брак: съгласие от родителите, извънредни спогодби. Пречка за брак: кръвно родство до 10 степен; Прекратяване: по вина на мъжа – неуважение към съпругата, пиянство, дълго отсъствие от дома.; по вина на жената: прелюбодеяние. Отношение родители/деца: бащата е длъжен да осигури прехраната; майката-възпитанието на дъщерите; двамата родители имат власт над децата, к. Могат да бъдат отгледани от бабата и дядото. Осиновяване може да стане пред свещенник или а акт на държ. Власт. Има наследствена възможност за осиновяване; има пълно и непълно осиновяване. Осиновяване по милосърдие не са наследници, а запазват само роднонска връзка. Правомощия да се избира настойник има общината. Отглеждането се прекратява след пълнолетие.



Наследствено право: според патриархал.ните разбирания има необходимост от наследяване на придобито от бащата собствено семейно имущество. Майчиния имот се свежда до нейната зестра. Наследяват само синовете в низходящ ред. Момичетата не наследяват от бащата, зестрата им се равнява на положения от тах труд. Ако башата почине, зестра дават братята, а найчиното имущество се наследява от дъщерите. Видове наследяване; +по завещание +по обичайноправни разпоредби, чрез делба. При смърт на този, к. Дава наслествот или още приживе, синовете наследяват поравно, а къщата винаги се дава на най-малкия. Приживе се прави делба, с цел да се избегнат спорове. Завещателят си запазва малък имот за доизживяване и дълг на най-малкия да го гле да. Завещание се прави в писмен и устен вид.

27.????????????????????????????


28.БЪЛГАРСКО ОБИЧАЙНО НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО. СЪДОПРОИЗВОДСТВО

Бълг. Обич. Нак. Право има сравнително огранич. Приложение, в услуга на гражданската власт, разполагаща с наказателна с-ма и съдебни органи. Вкл. Деяния с ниска степен на общ. Опасност. Няма мин. възраст за носене на наказат. Отг. Ако възрастен подбуди непълнолетен да извърши престъпление, то възрастния носи отг. Форми на вина: +умисъл и непредпазливост + при неизбежна отбрана, не се носи отг. + при престъпл. В пияно съст. Се носи наказат. Отг. + при престъпл. в/у собствеността, обида в/у честта и достпйнството се носи наказание чрез бой. + при полови престъпл. Следва гонене от селото + при нарушение на еснафска организация – изгонване от еснафа + квалифиц. Кражби са подсъдни на турски съдилища.



Съдебни правомощия имат: сел. Община, старейшините, църквата, глава на еснафска орг.. Институции: +народни и съдебни органи + общински съдилища : общи правораздавателни органи + църковни съдилища: спец. Съд на митрополията, ограничени по дела; манастирски съдилища- занимават се с дела отнасящи се към църк. Съд + еснафски съдилища; за нарушители на еснафския закон.

Рядко бълг. Население е прибягвало до турски съдилища и често реш. От бълг. Съдилища са подтвърждавани от турските.



Съдебния процес бил много елементарен, страните са : ищец, ответник, тъжител, обвиняем.

Съдебните доказателства са: самопризнание, свидетелски показания, съдебна клетва, писмени доказателства; 18-19 в. Не се допускали близки, родственици като свидетели. Съдебния процес имал инквизиционен х-тер/. Съд. Актове нямат сила на присъда, а се изпълнявали доброволно от народа.


29. ВРЕМЕННО РУСКО УПРАВЛЕНИЕ. ИЗГРАЖДАНЕ ОСНОВИТЕ НА ДЪРЖАВНОТО УСТРОЙСТВО.

Освобожд. на Б-я от турско робство е събитие от първостепенно значение за новата ни история. Чрез войната Русия се стреми да ограничи влиянието на Османската инперия и да укрепи своите позиции чрез създаването на самостоятелна българска държава с проруска ориентация. Определящото значение на войната е,че чрез нея се възстановяна националната ни държава и се полагат основите на държавното устройство на българските земи. Главните принципи на балканската политика на Русия са формулирани в записка на княз Владимир Черкаски от 01.11.1876 .Той е на мнение,че интересите на Русия изискват освобождаването на християнските народи и създаването на независими славянски държави, които да са в тесни съюзнически отношения с Русия. Началника на руския генерален щаб генерал Гейден по предложение на Черкаски изпраща спец.доклад на император Александър ІІ, в които обосноваво необходимостта от създаването на длъжността “завеждащ гражданските дела при Главнокомандващия руската армия”.АлександърІІ утвърждава Иснтрукция за Завеждащия гражанските дела и назначава за началник на гражданската канцелария княз Черкаски. На 04.07.1877г. в гр.Свищов се слага началото на гражданското управление в освободените бълг.земи.



Конституират се и започват да функционират окръжен и градски управителен съвет. Създава се съдебен съвет. Свищов става център на губерния-за губернатор е избран Найден Геров.Заради военните действия се създават команди от щатни пеши и конни полицейски служители и въоръжени караули.

Губернатора е висшият правителствен орган-1, подчинени са му гражданските и полицейски власти в неговата губерня, - 2. Следи събирането на данъци, - 3. Назначава всички длъжностти лица с изключение на вицегубернатора, 4. Сформира полицейска стража и др.

Окръжен началник – началник на местната полиция. Осигурява реда и спокойствието на населението, събирането на данъците и др. В административните единици чрез избори се въвежда местно самоуправление- старейски и административни съвети.Въвеждането на новото управление се поверяват на княз Дондуков-Корсаков.



Устройството на местната администрация се извършва с приет през 1878г. Временно положение за губернаторските управителни съвети и за гражданските съвети в Княжество Б-я. Губернаторския съвет е висше административно учреждение в областта.Състои се от губернатор, председателя на губернския съд, съветника на финансовото управление, председателя на градския и окръжния съвет в губернския град, както и по един от почетните членове на градския и окръжния съвет.Градски съвет състои се от председател,трима постоянни и от 4 до 12 почетни членове. Мандат 2год.,чрез избори от местното население.Русия създава постоянна армия и въвежда задължителна военна повинност.Гражданското управление се занимава и със създаването на финансово ведомство. Открити са окръжни ковчежници за събирани на данъци, налози и акцизи.През 1879 е открита Българска нар.банка.Въвежда се задължително тригодишно образование.Откриват са богословски училища.

Съгласно чл.8 от Берлинския договор търговските и мореплавателските договори между турция и Великите сили се запазват и по отношение на бълг.княжество. Османските поданици запазват правото си на собственост върху имотите в бълг. Земи.

Руската администрация запазва старейските съвети, които да правораздават -конституират се чрез избори от местното население за срок от 1 год. В окръзите се създават окръжни съдебни съвети- разглеждат граждански дела и наказателни дела за престъпления .Основите на праворазд. ни с-ма се полагат с приетите Временни правила за у-ство на съд. част в Б-я.

Изграждат се: 1. помирителни съдилища- решават граждански спорове, дела за настойничество и наказателни дела. 2.Окръжни и областни съдилища- окръжните правораздават като първа инстанция по всички гражданки дела, а областните – като втора “апелативна”инстанция.

3. Специални съдилища – съдилища на бълг. църква и мюсюлманските кадийства. Решават бракоразводни дела,дела между съпрузи, роднини . 4. През 1877 се откриват военнополеви съдилища

Временните съдебни правила не предвиждат касиционно производство.Върховен съд /ВС/ се създава чак на 25.11.1878г. ВС разглежда жалби срещу окончателни, влезли в сила решения по граждански и търговски дела.

30.?????????????????????? Няма материал




31.СЪЗДАВАНЕ И ХАРАКТЕР НА ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ

С инструкция от руското правителство княз Дондуков-Корсаков получава задача да изгради националната самостоятелност на Б-я, като свика “събрание на българските знаменити хора”, които под негово ръководство да изработят устав за управление на българското княжество. Най-общите принципи, които следва да намерят място в устава са: -князът да се избира от народа, но да няма неограничена власт, - Народното събрание да има законодателна власт и да утвърждава бюджета на страната, - министрите да се назначават от княза, но да са отговорни пред народните представители. Изработването на първата българска конституция преминава през три фази:



1.Изработването на Първоначалния проект за Органически устав за държавно устройство.

Първоначалния проект се изработва от съветника по правни въпроси и завеждащ Съдебния отдел при Съвета на управлението Лукиянов. За образец на проекта се използва преди всичко Сръбската конституция и по нейно подобие предвижда Велико Народно Събрание и Обикновено Народно Събрание, съставено от депутати по право,по назначение от княза и по избор от народа. Първоначалния проект включва и институт на Държавния съвет. 2.Преглед на Първоначалния проект в Петербург от т.нар. Особено съвещание.Изработения проект е изпратен в Петербург за разглеждане от т.нар.Особено съвещание. Съвещанието внася редица изменения- бълг.княжество трябва да бъде конституционна монархия, законите да се приемат от Народното събрание и т.н.



3.Окончателното изработване и приемането на проектоустава ат Учредителното Народно Събрание във В.Търново. След преглеждането му Първоначалния проект бил внесен в Учред. Народно Събрание. УНС се свиква във В.Търново на 10.02.1879г. Събранието излъчва 15 членна комисия, коята да изработи доклад върху основните принципи на проекто устава. Принципите са : началото на свободата, на равенството, на самоопределението и на сигурността. Доклада имал конвервативен дух .Залегналите в рапорта на комисията призиви за подчинение, самоограничение и учредяването на сенат стават причина за отхвърлянето му от Събранието. Събранието приема всеобщо избирателно право на бълг.граждани на възраст над 21 год. Народното събрание ще се състои от Обикновено и от Велико Народно събрание. Приемат се 6 министерства- на външните работи и на изповеданията, на вътрешните работи, на народното просвещение, на финансите, на правосъдието и на военното министерство.Изп. Власт е в ръцете на Мин. Съвет.

Приема се термина Конституция и българското знаме.

Първата българска Конституция се приема на 16.04.1879г., Първото Велико Народно събрание се открива на 17.04 във В.Търново, което избира за княз Александър Батенберг.

От Постановленията на межд. договори следва създав. на първата българска конституция. Проектът и се разработва от руската администрация, но като краен резултата тя е дело на търновските учредители.Отразява свободния и демократичен дух на бълг.народ и принципите за народовластие,свобода, равенство и неприкосновеност на собствеността, които се поставят в основите на нашето държавно-политическо и обществено устройство. Конституцията усвоява принципите на : 1. Народен суверинитет – гражданите имат равни политически права за участие в управлението /чл.57/. Разделението по съсловия в Б-я не се допуска и всички са равни пред закона. 2. Разделение на властите – законодателна изпълнителна и съдебна – това определя демократичния характер на политическата система. Чрез тях се гарантира политическата свобода на гражданите и законността в управлението и независимостта на съдебната власт. 3.Либералните идеи в областта на икономиката намират израз в чл.67 – правата на собственост са неприкосн.. Либерализма изиска и ненамеса на държавата в конкуренцията между частните интереси.



За първи път по законодателен ред се прокламират универсалните лични свободи на гражданите, печата и на събрания и дружества.Гарантира се личната неприкосновеност, неприкосновеността на жилището и тайната на личната кореспонденция. Конституцията признава на гражданите правото да се събират мирно и без оръжие за обсъждане на всякакви въпроси и правото да образуват дружества стига да не вредят на държавния ред,религия и добри нрави.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница