1. история на бълг. Държ. И право като научна дисциплина. Връзка със сродни обществени науки. Периодизация


Търновската конституция като държавноустройствен акт е правната основа за развитието на обществото и страната



страница5/8
Дата28.09.2017
Размер1.04 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8

Търновската конституция като държавноустройствен акт е правната основа за развитието на обществото и страната.

32.ДЪРЖАВНОТО УСТРОЙСТВО НА БЪЛГАРИЯ СПОРЕД ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ.

Според ТК Б-я е “монархия, наследствена и конституционна с народно представителство”. Член 153 от ТК постановява,че министрите в кач. им на рък. органи на изп. власт са отговорни пред Народното събрание/НС/.Въпреки тази “парламентарна отговорност” българската буржоазна държава не е била парламентарна монархия,тъй като ТК е дала право на монарха да разпуска НС по свое усмотрение и да насрочва нови избори за народни представители.При с-мата на една буржоазна демокрация народното представителство не би могло да изрази истинската воля на народа,изискването правителството да се ползува от доверието на НС нерядко е било нарушавано. 1/Обикновеното народно събрание: *състои се от народни представители, избирани по един на всеки 10 000. *избиратели били бълг. граждани от мъжки пол,навършили 21г. *Жените нямат избират. права. *монарха имал големи правомощи връзка с свикване и разтурване на Нар. Събр., чиято власт била ограничСъдебната власт по ТК е:отделна власт. 2.Държ. Глава;*Правния статус на монарха е опред. в чл.5 “Князът е върх. представител и глава на държ.”. * ТК дава широките правомощия на, коеот създало възможност за нарушаването и * монарха стои начело на държавата * монарха носи титлата княз, но след обявяване на независимостта титлата е променена - цар.*В ръцете му били много важни държавни функции.*Според ТК законод. власт принадлежи на княза и на народното представителство. * по-широки правомощия има по отнош. на изпълнит. власт. * Според ТК лицето на княза е свещено и неприкосновено- освободен от всякаква гражд. и наказ.отговор. докато е на престола и ако бъде свален. *чл.12 от ТК изпъл. власт принадлежи на монарха *.определя пълномощията на всички органи. *Представлява държ. пред др. държави. *скл. Межд. Дог. от негово име без да има предварително пълномощие на народните представители.* назначава премиера и министрите * той е върх. главнокомандващ * осъщ Дейността си чрез издаване на актове – укази, прокламации, манифести, царски(тронни)слова, височайши заповеди.* Законод.власт принадлежи на княза и народ. представителство. Това е в противоречие с учението за раздел.на властите защото дава законодат.правомощия на абсолютния носител на изпълнителната власт. *Князът насрочва парлам.избори, свиква НС на редовни и извънредни сесии, има неогр.право на законодателна инициатива, като тя почти изключително се изпълнява от изпълнител. власт. * има право под общата отговорност на министрите да издава наредби със силата на з-н, които се одобряват от първото свикано след това НС.* правото на абсолютно вето * Обнародването на з-на е прерогатива на царя. *Той има и правомощия в съд.власт. Има право да помилва, да смекчява и дори да отменя наложени наказания. Тези правомощия не важат по отношение на присъди над министри за нарушения на ТК. Съвместно с НС княза има право да амнистира. 3.Министерският съвет:* е висш колективен изпъл. орган състоящ се от м-р председател и ресорни министри.* не съществува никакво законово положение, нито правилник за дейността му.* Правомощия му са свързани с тези на монарха и са: право на законод.инициатива;сключване на межд. договори; приподписване на указите на монарха; издаване на наредби - закони; обявяване на военно положение; при смърт на монарха управлява страната. МС издава актове: постановления, правилници, наредби. *Всеки министър носи инд. отговор. за министерството и солидарна отговорност за дейността на кабинета, пред монарха, НС или обикновените гражд.съдилища. *Пред монарха е служебно-политическа отг. *Пред НС е парламентарно –политическа и конституционно-наказателна. Министерства: *ТК предвижда създаването на :1.МВР и на изповеданията 2.МВР 3.Министерство на Народното просвещение 4.МФ 5.Правосъдието 6.Военно Минист-во 1893г.- /още 2/- 7.Мин. на търг. и земед. 8. М на общ. сгради,пътищата и съобщенията. 1911г.-.Тези две мин. при второто изменение на ТК се разделят-М. на търг. и М. на земед., М. на общ. сгради,пътища и благоустройство и М. на железниците,пощите и телеграфите. *Правителството провежда общата политика под ръководството на княза. 4.Двата вида народ.представителство – ВНС и ОНС се конституират чрез всеобщо равно и пряко избир. право и при тайно гласуване. Всеки гражданин има един глас и избирателното му право не се ограничава от изисквания за притежаване на имущество и способности. Подобно решение е непознато при другите К. по това време. ВНС е винаги два пъти по-многочислено от ОНС, което е еднокамарен парламент. Депутатите представляват целия народ, а не само своите идбиратели и затова не трябва да се подчиняват на каквито и да било частни, групови, партийни или други интереси. *изборите са по партийни листи. * мандата отначало е 3 години, след това 5 и от 1911г се установява на 4. *НС работи на редовни и извънредни сесии, по желание на монарха.* НС избира постоянно бюро – председател, двама подпредседатели, 12 секретари и 4 квестори. Сесиите се откриват задължително с царско(тронно слово). Заседанията на НС са публични, но при определени обстоятелства могат да са закрити. *Депутатите не носят отговорност за изказаните мнения и също така се ползват с имунитет освен в случаите когато се обвиняват за престъпления, за които се предвиждат най-тежки наказания. *ОНС заедно с титуляра на изпълнителната власт(княза) е носител на законодателната власт. Най-важното правомощие е да обсъжда и приема законите. Законодателна инициатива има, като всеки депутат може да внесе законопроект, ако е подписан от 1/4 от депутатите.* ОНС: обсъжда и гласува бюджета; сключва държавни заеми и решава въпросите с данъците; търси отговорност от министрите; преглежда сметките на сметната палата. Нормално след изтичане на мандата ОНС трябва да прекрати дейността си, но историята показва, че само 6 ОНС са завършили мандата си. ВНС работи само в случаи определени от К. Освен от княза може да се свика и от регентския съвет и от правителството. То: решава въпроси за отстъпване или разменяне на територия; решава дали българския княз може да е съуправител и на друга държава; изменя и преглежда К.; избира нов монарх; регентски съвет и приема клетвата му и тази на пълнолетния княз. ВНС прекратява дейността си след като реши въпросите за които е свикано или ако се саморазпусне. При действието на ТК 5 пъти е свиквано ВНС.

33.УРЕДБА НА ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ. СЪЕДИНЕНИЕТО.

Източна Румелия: Межд. европ. Комисия изработва Органичният и устав 6 месеца, тъй като в областта все още имат думата представители на Великите сили, коитоне крият апетитите си там.

14 април 1879 г. приет органичния Устав на Източна Ръмелия. Русия и Великите сили се договарят пом/у си без да се съобразяват с българите. Съдържание на Устава 15 гл.: 1.Публично право 2.право на гражданите. 3. Главен управител: а/най-висш админ. Орган и се назначава от султана б/ назначава съдии и др. служители; обл.полиция и войска са под негово рък. И назначава; трябва да се съвещава с Постоянния комитет по всички въпроси в/носи отговорност: за предателство; за причиняване щета на търската държ., областта или физ. ФЛ; нарушаване на устава; г/ наказат производство: започва при оплакване от Обл. Събрание или служебно от Високата порта д/носител на изпълнит. Власт: помага му Директорат /като Мин.съвет/

4.Централно у-ние на областта 5. Областно събрание: а/ е колективен представителен орган; б/ нар. Представители: мандат 4 г., като на 2-та , 1/2 от тях се сменят; 56 нар. представители от областите според3 категории: +по право10 души: мюфтията; 5 христ. Духовници; председ. На върх. Съд; председ. На върх. Съд за админ. Проблеми; главния контрольор на финансите + избрани от населението: чрез пряко и тайно гласуване. Избирателно право имат навършили 21 г., с опред. имущ. Ценз. Винизираните нямат избират.право, лишени са изв. Престъпл., фалирали и в чужбина. Пасивно изб. Право имат навършили 25 г. + назначени от гл. У-тел: приближени по собствена преценка. в/правомощия: +израб. И приема правилни за вътр. Ред + избира ръков. Органи +обсъжда и приема областен бюджет + обс. И приема закони за областта + дава отговор на тронното слово г/ работи: 2 месечни сесии; откриване и закриване извършва гл. У-тел или от най-възрастния; разпуска се от султана по предлож. На гл. У-тел. Руководи се от Председатели -избиран от генерал-губернатора по предложение на депутатите и 2-ма секретари. Избира се Постоянен комитет /админ. Съвет/ от 10 хар. Представители, к. приема публичноадмин. Правилници, к. имат сила на закон м/у сесиите и се обнародват от името на генерал-губернатора. Д/правомощия: от компетентността му е да приема: закони за уреждане службите и правомощ. На админ., съд. И фин ведомства; обласния бюджет; и др. Обсъжданите закони подлежат на утвърждаване от султана 6.Подразделения на областта и дейността им 7.Финанси

8.Земеделие, търговия и общи строежи 9.Съдебна власт: а/двуинстанционна: 1-правораздават кметските, околийските, окръж. Съдилища; 2- праворазд. Окръж. Съд. И Върх. Съд. Б/ съдии: постоянни и временни; Съдиите на Върх. Съд се назнач. Се от обл. У-тел с одобрние от султана, а др. от обл. У-тел по предлож. На директора на правосъд. В/ Кметските съдилища решават гражд. Спорове за движ. Имущ. Околийските: наказат. Дела за престъпления с наказание лиш. От своб. До 1 месец или глоба до 1000 лв. Окръжните: решава граждански спорове и наказат дела. Върховния съд е висша съд. Инстанция: седалище Пловдив; има гаржд. И наказателна камара; упражнява надзор за законност на постановени от окръжн. Съдилища реш. и присъди. ВС има гл. Прокурор и, помощник и 2-ма държ. адвокати. Особени съдилища: +духовни- праворазд. Орган по брачни дела, +админ.- публично/правни спорове,+ военни: за прест. Изв. Във връзка с военната служба и др. 10.Верослужение 11.народно просвещение 12.Милиция 13.Жандармерия 14.У-ство на поземлената собств. 15.Законни у-вия за публичните чиновници

Съединението: 8 септ. 1885 г. обявено съединението на източна Румелия с Княжество Б-я в Търново.

34.ПРОМЕНИ И НАРУШЕНИЯ НА ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ

На 17.04.1879г. Великото народно събрание избира Александър Батенберг за първи бълг. княз. Още в първите месеци на управлението си изразява неудовлетворение от Търновската конституция поради либералния и характер.След разпускането на Първото ОНС и съставянето на правителство на митрополит Климент през 11.1879 се обсъжда идеята за промени в Конституцията. Търси се помощта на руския император. Д-р К. Стоилов разработва проект за конституция. Според новата конституция Народното събрание да се състои от 45 депутати – избирани чрез двустепенни избори, 15 – назначени от княза и няколко народни представители – по право. Изпочници на проекта за новата конституция да се ползват Органическия устав на Източна Румелия, саксонската и баварската конституция и някои текстове от Търновската.Изработеният проект съдържа 169 члена. – глава І –Общи начала, глава ІІ – За княза, гл.ІІІ – За вярата, гл. –ІV – Гражданите , гл. V – Народно представителство, и гл. VІ – Върховни правителствени уредби и власти. Според проекта народното представителство се изразява в обикновено и велико народно събрание. Според -р Стоилов Обикновеното НС трябва да се състои от депутати по право, избирани от населението и назначени от княза. Депутати по право са: Българския екзарх , трима архиепископи, председателя на Върховния съд, Държавния съвет и Върховната сметна палата и главния прокурор на княжеството.Депутати по избор са 40 и се избират чрез двустепенни избори с тайно с тайно гласуване. От избирателно право са лишени военизираните лица. Назначени от княза – до 15 депутати, които наполовина да се сменят на всеки 2 год.Великото народно събрание се състои от: +български екзарх и от всички архиепископи, епископи и управители на овдовелите епархии в княжеството + председателя и членовете на Върховния съд +председателите на апелативните съдилища +председателите на Държавния съвет и Върховната сметна палата, от главния прокурор и от 80 народни представители, избирани от населението. Министерския съвет, министрите и Държавния съвет са определени като върховни правителствени уредби. Предвидени са 6 министерства. Държавния съвет се състои от максимум 12 членове, които се назначават и уволняват от княза.Правомощията му са изброени изчерпателно в чл. 157. Съдебните актове се издават и изпълняват от името на княза. Тълкуването на законите се предоставя на законодателната власт. В глава ІV Длъжностни лица – са описани принципите, върху които ще се изгради администрацията. Тези лица полагат клетва и са отговорни за причинени от тях вреди на държавата.

По отношение на правата и свободите на гражданите в проекта е закрепена единствено свободата на печата. Целият проект има консервативен характер . Българският княз не намира подкрепата на руския император и проекта не се реализира

35.РЕЦЕПЦИЯ НА ЧУЖДЕСТРАННО ПРАВО В Б-Я СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО. ПРИЧИНИ.

След Руско-турската война 1877-78 г. за почва формиране на ново бълг. Право.



Прехода е свързан с всички промени, произтичащи от преминаване от феодаличъм към капитализъм.

Създ. На новата правна с-ма има 2 етапа: 1етап.от нач. На руско-турската война - приемане на осн. Закон на Княжеството: характеризира се с особеностите произтичащи от източниците, приложението и действието на правото в този период.

1 етап: +процес на отмяна на завареното турско феод. Законодателство - противоречащи на новия държ. строй и правен ред; на ик. И полт. Интереси на Б-я. + същевременно се прилагат и някой турски закони, които се вписват в съществуващите у-вия - Тург., Наказат. закон, Закон за земите и др. Тъй като те задоволяват до известна степен нуждите към момента, те се прилагат с опред. корективи и се влага ново бълг. Съдържание. Тогавашният княз изказва мнение, че със съдебна реформа не трябва да се бърза, а да се осъществи след внимателно изучаване и преценка на у-вията в момента. Прилагат се санкциите на бълг. Обич. Право; изработват се много нормат актове съвместно руската военна и гражд. Администрация и бълг. Представители. Рзаработването на новата правна с-ма става чрез юрид. приемственост във хоризонтално и вертик. Направление.

Вертикално- запазва се бълг. Обич. Право и турското светско законодателство. Използват се по съдържание някои турски закони, като се променя само нац. Им характеристика, тъй като те задоволяват новите общ. отношение. Турските закони, к. са били заимствани всъщност идват от френското законодателство.Едновременно се прилага бълг. Обич. Право и санкционираното турско законодат.Хоризонтално- пряко прилагане на руски закони или създаване на катове от русите. Те влизат в употреба при създаване на органи на изпълнит. Власт, въоръж. Сили, съдебната с-ма и др. Създават се много правилници, устави, инструкции и т.н.

За периода 1877-79 г. е създадена несъвършена и незавършена правна с-ма, на база заварени правни норми използвайки много източници.

2етап. От приемане на Търн.Конституция - начало на 20 в.: Х-но е: +приемат се отделни, малки закони, допълващи източниците от 1-я етап + изработват се и се приемат осн. Закони по отделните отрасли на частното и публич. Право. Наблюдава се юридическа приемственост в отделни правни отрасли, актове на руската гражданска и военна админ. И закони прилагани в Русия.С приемането на Първата бълг.Консатитуция, тя става основния закон в държавата, в/у к. се гради новата правна с-ма. Конституцията определя: законността, равенството на гражданите пред закона, правото на собственост и неприкосновеността му. Конституцията трябва да преустанови приложението на обич. Право, тъй като тя провъзгласява върховенство на закона.

Причини за заимстване: Има защитници и на идеята да се прилага бълг. Обич. Право, както са известни и слабостите в запазените турски закони. С развитието и промяната в общ. отн. назрява необходимост от замяна на завареното законодателство с ново, адекватно за новите у-вия и отнош. Радикалния преход е свързан сопределяне на приоритетни направления на законодателството и поредността в приемане на законите.Въпреки желанието да се изработи ново бълг. Законод., това не е било възможно изведнъж, а чрез постенни промени и влагане ново съдържание във правната база, която е била на разположение Бълг. Правна с-ма стъпва на чуждо законодателство, и съдебна практика, чрез буквално взаимстване на правни принципи и институции, юрид. термини и понятия и т.н. Новобългарското право е заимствано от вече утвърдени Европейстки правни с-ми.

При създаване на нац. Правна с-ма се възприета класическата римска концепция, разделението на правото на частно и публично. Частното вкл.: облигационно, търг., семейно, наследствено и вещно право. Публичното вкл.: държавно. Административно, наказателнопроцесуално, гражданскопроцесуално и др. законотворчеството е законодателната инициатива на изпълнит. Власт, реализираща народното представителство.

1881 г. княз Батемберг създава Юридическа комисия, която да сложи ред в законите. Правилниците, уставите и допълненията към закони. След закриването и правомощията и се прехвърлят на Мин. На правосъдието. Учредения Държ. съвет има право: + да изработва и обсъжда законопроекти, внася ги в Нар. Събр. + да изработва и обсъжда законопроекти, без да ги внася в Нар. Събр., княза ги обнародва + израб. Фин. законопроекти по искане на Нар. Събр.

Батемберг отново създава Юрид. комисия, а след закриването на Държ. съвет се създ. Кодификационна комисия.

36. СЪЗДАВАНЕ НА ОБЛИГАЦИОННО ПРАВО

Един от първите най-важни и значими актове в областта на гражданското право е ЗЗД от 1892г, съдържащ норми, които регулират стокообмена и стимулират р-тието на стопанските о-ния. Предназначен е да се прилага в у-вията на децентрализирана икономика. За изроботването му са използвани нормите на Италианския граждански кодекс, който пък се основава на Френския граждански кодекс. Основанието е, че те са насочени към селския човек привързан към земята за разлика от Германския граждански законник, който отразява интересите на търговския човек в страна с развит промишлен капитализъм. В ЗЗД има и заемки от Испанския граждански кодекс - материята за изкупуването в областта на покупко-продажбата, договорът за застраховката.Първият отдел на ЗЗД съдържа постановления за източниците на задължения като се отделя най-голямо внимание на договорите, различни видове задължения, способите за погасяването им и др. – определящи съдържанието на общата част на гражданското право. Във втория отдел са уредени различните видове договори: 1)с които се прехвърля собственост; 2)за възмездно ползване на вещи и работна сила - наем на вещи, наем на работа, наем на добитък, заем на вещи и заем за послужване;3)за дружество – общи и частни д-ва; още и договорите – пълномощие, спогодба, рента, застраховка, игра и обзалог, влог, поръчителство.

Следвайки романската правна с-ма законодателят усвоява и съответните принципи, върху които се изгражда облигационното право. Конституционно закрепеното равенство на гражданите намира своя юридически израз в чл.9 “Всяко лице може да сключва договори, ако то по з-на не е неспособно”, а такива са непълнолетните, запретените, намиращите се под ограничено запрещение, както и на всички на, на които з-нът забранява да сключват определени договори. Или текстът на чл.9 нормира дееспособността на субектите на облигационните отношения. Облигационното право се основава на свободата на гражданина и на правото му да притежава собственост откъдето следва другият основополагащ принцип – свобода или автономия на договарянето. Това на практика означава, че: всяко физическо лице може да сключва договори, ако иска; всеки е свободен да избере своя съдоговорител; страните по договора са свободни да включват в договора онова материално съдържание, което искат; страните могат да сключват договора в оная форма, в която искат. Границите на свободата на договаряне се определят от формулата “сключеният договор да не противоречи на з-на”. Следователно позволено е всичко, което не е забранено от з-на. По правило не се предписва съответна форма при отделните договори. Единствено при прехвърляне правото на собственост или на вещни права върху недвижими вещи се изисква съставянето на частен писмен или нотариален акт. От свободата на договаряне следва принципът на безусловното изпълнение на договорите. Законно сключените договори имат силата на з-н за тези, които са ги сключили. Това на практика означава, че договорът по подобие на з-на е източник на права и зъдължения, но само за съконтрагентите. Според чл.28, ал.2 развалянето на договорите може да стане само по взаимно съгласие или по съдебен ред по предвидените от з-на причини. Разваляне може да иск само изправната страна. Независимо от прогласения принцип за свобода на договарянето като последица от икономическата либерализация и стихийна конкуренция законодателят въвежда социален елемент, с който осигурява определена подкрепа на икономически по-слабата страна – “продавачът, който се е излъгал за повече от половината от действителната стойност на едно недвижимо имущество, има правото да иска унищожаването на продажбата, макар в договора да се е отказал от правото да иска това унещожение и да е обявил, че подарява повечето. Случаят е изключение от общите принципи. ЗЗД впоследствие е изменян и допълван, като върху съдържанието му оказва влияние немското гражданско право.

37.СЪАДАВАНЕ НА ТЪРГОВСКО ПРАВО



Първоначално ТП се формира като право, с което са разрешавали евентуалните спорове между лицата занимаващи се с търговска дейност. Основното съдържение включва сделките извършвани от търговците във връзка с тяхната професионолна дейност. Постепенно се формират и правила регулиращи несъстоятелността. Съдържанието се обогатява като се включват различните търговски д-ва, банковите сделки, морските превози и др. При изработването на нашия ТЗ буквално са използвани разпоредбите на Унгарския ТЗ от 1875г и Унгарския з-н за менителниците от 1876г. Има заемки от Румън. ТЗ от 1887г, който пък точно възпроизвежда Италианския ТЗ. По такъв начин се съчетават принципи и постановления на две правни с-ми-немската и романската, което определя несъвършенства на з-на– засилват се противоречията м/у принципите и духа на нашето частно и търговско право. ТЗ отменя действащото до този момент турско ТП. Нашето ТП усвоява следните принципи: засилена отговорност – неограничена и солидарна (в ГП отговорност се носи за конкретна вина, а в ТП се отговаря и за случайно причиняване на вреда); възмездност на сделките (няма търг.сделка, която да е безвъзмездна); опростени формалности при сключване на сделките; право на задържане (ако комисионерът не получи своето възнаграждение той има право да задържи и продаде вещите). ТЗ включва – общи правила; книга първа посветена на търговците, видовете търг.д.ва и сделките и книга втора съдържаща подробни правила за несъстоятелността на търговците. В ТП непълнолетните лица, за да се занимават с търговска дейност трябва да имат съгласието на своите родители или на настойника, а съпругата –на съпруга си. В ТЗ се регламентират събирателните, командитните и акционерните д-ва и сдружаванията. Събирателно д-во се образува от две или повече лица обединили се да извършват обща дейност под обща фирма и неограничена и солидарна отговорност. Командитното д-во се образува за извършване на търговска дейност, но в него един или няколко от членовете му са неограничено и солидорно отговорни, а един или няколко от съдружниците – само до размера на един предварително определен влог. Ако само един от членовете е неогр.отговорен след неговата смърт д-вото се прекратява по право. Акц.д-во е обединение на лица за извършване на тър. дейност с помощта на капитал, разпределен предварително на равни по размер части(акции). Акционерите са отговорни до размера на притежаваните акции. Макс.брой на съдружниците е равен на броя на акциите(което на практика не се случва). Сдружаване по смисъла на ТЗ е всяко д-во от неопределен брой членове, което се учредява с цел чрез задружна търговия или на основата на взаимността да се даде тласък на р-тието на кредита, индустрията и занаятите. Като търговски на първо място се третират сделките: купуването или придобиването по друг начин на стоки с цел да се продадат сурови, преработени или обработени; доставка на движими вещи с цел препродажба; купуването или придобиването по друг начин на ценни книжа и акции; застраховки; превоз на пътници или стоки по море; менителниците, записите на з-д и др. На второ място се считат и сделките, при условие, че се сключват по занятие: изработване или преработване на движими вещи за сметка на други лица; банкови и сарафски сделки; комисионни, спедиционни и транспортни сделки; сделките на публичните складове; издателски договори. I-та група се определят като абсолютни търговски сделки. Втората са относителни – в едни случаи са търговски и се прилага ТЗ, а в други са граждански и се прилага ЗЗД. Разграничителния критерий е начинът, по който се сключват-по занаят или инцидентно. Търговски са и сделките, които са такива само за едната страна. Несъстоятелността е уредена като универсално принудително изпълнение в/у цялото имущество на длъжника. Търговец, който спре плащанията си е несъстоятелен. Н.се обявява със съд.решение по заявление на търговеца, на негови кредитори или служебно. Съдът назначава синдик. С процедурата по Н. започва наказ.преслед. с/у търговеца. Имущест.му се изнася на публ.продан и от сумата се задовол.вземанията на кредиторите.


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница