ПРОМЕНИ В НАКАЗАТ. ПРАВО ПРЕЗ ПЪРВОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ НА ХХ ВЕК

Измененията в наказателното право са станали по два пътя. От една страна са били променяни, допълвани и доуточнявани някои от разпоредбите на Наказателния закон. Чрез тези изменения е била засилена наказателната санкция на някой състави и е бил увеличен минимума на наказанието. Например – засилена била наказателната санкция срещу подбуждащите във войската и срещу стачкуващите. От друга страна, промените в наказателното право са се изразили в създаването на нови наказателни актове, каквито са били измененията и допълненията към Закона за печата, Закона за полицията, Закона за изтреблението на разбойничеството, Закона за взривните вещества, оръжията и др.Измененията в Закона за полицията са преди всичко свързани с уточняване на понятието безделник – безделник не е оня, който е член на общината дето живее, има занятие или може да докаже с какви средства живее.Със Закона за взривните вещества и оръжията се въвеждал специален режим за носене на оръжие. Разрешение не се давало на осъдените за повече от 6 месеца за въоръжено съпротивление на властта. Разширени и засилени били наказателните санкции срещу измамливото и непредпазливото банкрутство, именно когато търговецът увеличава своите дългове с цел да надхвърлят размера на неговия актив.Към измамливото банкрутство на изпадналия в несъстоятелност длъжник с цел да причини щети на кредиторите си се включва:- прикриване на имущество,-продаване или подаряване на имущество, - нередовни или унищожени търговски книги, - признаване на несъществуващи дългове и задължения. Максималното наказанието за измамливото банкрутство е строг тъмничен затвор до 5 години. Престъпленията покриващи непредпазливото банкрутство са: - неверни сведения за размера на внесения в дружеството капитал, - чрез измамливи операции са причинени несъстоятелност на дружеството.Със Закона за печата от 1901г. е била доразвита и затвърдена т.нар. каскадна отговорност. Каскадната отговорност за престъпните деяния, извършени чрез печата, отговарят последователно: - писателят, - издателят, ако писателят е неизвестен, - печатарят, ако издателят не е известен или не живее в княжеството, - раздавача, ако печатарят не е известен или не живее в княжеството. Каскадната отговорност има за цел да не остави никакво престъпление ненаказано.

С допълнението на Наказателния закон от 1909 г. се въздига в престъпление сдружаването за осъществяване на анархически цели чрез насилствени действия и средства. Това престъпление се наказва със строг тъмничен затвор от 5 до 15 години.


44. ПРОМИШЛЕНО , ТРУДОВО И СОЦИАЛНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

През 1883 г. бил създаден Закон за развитие на народната промишленост, според който всички стражари, войници и расилните трябвало да се обличат с дрехи от местни вълнени платове. С гласувания закон за задължителното носене на местни дрехи и обуща се разширявал фактически смисъла на първия закон като към местните дрехи се включвали и обущата. Както първият, така и вторият закон са изиграли голяма роля за развитието, от една страна на засегнатото от войната занаятчийство, а от друга, за създаването на фабрики за производство на платове.

Още със Закона за насърчаване на местната индустрия от 1894г. Се дават редица облаги на онези фабрики, които имат капитал или най-малко 20 работници.Законът за насърчаване на местната промишленост и търговия от 1905 разрява дадените със закона от 1894 г. облаги в няколко насоки: Общите облаги се свеждат към: +безмитен внос но машини и някои суровини, +безплатно отстъпване на държавна и общинска земя за строеж +безплатно ползване на водна сила, +35% намаление на цените за превоз по БДЖ на машини и въглища,+предпочитание към местни стоки пред чуждите.

Специалните облаги:+ безмитен внос на всички суровини,+освобождаване от данъци и налози,

+отпускане на каменни въглища по намалени цени, + безплатно добиване на природни суровини,

+ право на монополно производство на определени стоки за срок от 30г.Още по-далеч по посока на насърчаване на монополите отиват разпорежданията на Закона за насърчение на местната индустрия от 1909г. Специалните облаги се дават само на по едно предприятие от следните индустрии –хранителна,текстилна,минна,кариерна,химическа,кожарска,мебелна,хартиена и електрическа. Всяко друго предприятие от същото производство се ползва само с общите облаги.

Със Закона за насърчаване на местната индустрия от 1928г. се разширява приложното поле на ЗНМИ от 1909 г. като определените групи индустрии се увеличават на 21, определят се по-пълно общите, специалните и индустриалните концесии. Регламентира се подробно реда за признаване на облаги и концесии. Концесиите са за срок от 15г.

Друг трудов закон е Закона за хигиена и безопасността на труда . С влизането му се отменя Закона за женския и детски труд и Закона за инспектората по труда. Закона изисква работните помещения да са осветени, проветрени и да се почистват според хигиеннит правила. Машините да са обезопасени.При опасни за здравето производства да се дават предпазни средства. Продължителнастта на работния ден се определя на 8 часа за деца до 16 г., 10 часа за жени и момчетата до 18 г. , а за мъжете над 18г. продължителността е до 11 ч.През 1919г. повсеместно се приема 8 часов раб. ден.

Развитието на трудовото законодателство се отбелязва с приемането на Наредбата-закон за трудовия договор и Наредбата-закон за колективния трудов договор и др.
45. ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА БЗНС. НАКАЗАТЕЛНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Управлението на БЗНС обхваща периода от 1919г-1923г..През периода са извършени няколко реформи: - аграрна, - реформа в търговията със зърнени храни, -просветна, - трудова и др. Правителството на БЗНС си поставя три осн.задачи за разрешаване: + сключване на мирен договор със Силите – победителки от Първата световна война, +възстановяване и развитие на народното стопанство, +установявате на политически режим, който да отговаря на изискванията на бълг.народ за свобода,демокрация и прогрес.

В следствие подписаният от Ал. Станболийски на 27,11,1919г. Ньойски мирен договор на Б-я били наложени тежки репарационни задължения: + в размер на 2 250 000 000 златни франка при висока лихва, + задължение да продава 70 825 глави добитък, +задължение за пет години да продава 50 000 тона въглища и др.При това положение правителството на Станболийски пристъпва към извършването на няколко законодателни реформи - възстановяване на нар.стопанство и въвеждане на управлението в защита преди всичко на интересите на селското населиние.

Върховния касационен съд е заставал неотклонно в защита на интересите на капиталистическата класа.Въпросът се поставил най-остро във връзка с нотариалната форма за прехвърляне на собственост.С определение №15/25 общото събрание на ВКС е дало безусловно предимство на вписаните нотариални актове пред всички други актове за прехвърляне на собственост и за времето преди издаване на Закона за привилегиите и ипотеките,макар че едва с този закон е било установено задължителното вписване на актовете за прехвърляне на собственост.

БЗНС се формира през ХХ в. като партия, обединяваща селското население.Нейните водачи изразяват социалните тежести на мнозинството дребни и средни земеделдси стопани. Централно място в дейността на земеделското правителство заема реформата в областта на иконом.живот. През 1920 г. с приемането на Закона за увеличаване размера на държавните земи се поставя началото на поземлената реформа. Той обявява за държавна собственост всички земи надминаващи 300 декара при положение, че те не са оброботвени непосредствено от техните собственици и гори и пасища над 200 декара в полето и над 500 декара в планините. Под непосредстено обработвени ниви се разбират земи, които се обработват с труда на техните собственици и членовете на семействата им, вкл. и чрез ползването на труд от наети селскостопански работници. Законът предвижда отчуждаваните земи да се заплатят на техните собственици на базата на средната пазарна цена на земята за последните 10г..Целта на законодателя е да превърне изостаналото ни земеделие в модерно земед. стопанство, което да бъде проспериращо. Във връзка с поземлената реформа правителството през 1921 г. приема Закона за трудовата поземлена собственост. Целта на закона е земята да принадлежи на онези, които я обработват и да им се осигурят такива размери поземлена собственост, които да съответстват на трудовите ресурси на всяко селско семейство. Максимално допустимият размер на поземл. Собственостсе ограничава до 300 дка ниви,ливади,лозя,розови градини и хмелови насаждения.Той се разрешава само на онези собственици, които се занимават непосредствено със селскостопанско производство.Получената земя се заплаща по средната пазарна цена на земята за последните 10г. увеличена с добавка в размер на 20% от стойността. Оземлените лица нямат право да я продават, даряват или залагат в продължение на 20г. Бълг. Земеделска банка отпуска ипотечен кредит при благоприятни условия за 30г. срок на нуждаещите се селяни. Във връзка с тези промени е и Законът за търговията със зърнени храни и произведенията от тях. По силата на закона се образува консорциум мужду Бълг. Народна Банка, Бълг. Земеделска Банка, Бълг. Кооперативна Банка и Общия съюз на земеделските кооперации с цел ограничаване на свободната търговия със зърнени храни. Чрез този Консорциум практически се установява държавно-кооперативен монопол, като се огранечават възможностите на частния търговски капитал в сферата на търговия със зърнени храни и земед. произведения. Износът се разрешава само на Консорциума. Законът просъществува кратко време. През 09,1921 г с нов Закон за търговията със зърнени храни и произведения от тях вътрешната и външна търговия е обявена за свободна.

Правителството създава и Закон за трудовата повинност. Цел на закона: + да запази и оползотвори трудовата повинност, + подготомка на младежите за практическия живот, +увеличаване на производството, + извеждане на Б-я от матер.разрушения.

Според закона на редовна трудова повинност подлежат всички бълг.поданници – младежи над 20г. за срок от 12месеца и девойки над 16г. за срок от 6 мес. Задължението за полагаве на тр.повинност е лично и не моше да се прехвърля другиму. Освобождават се само неспособните за какъвто и да е физически и умствен труд, а също омъжените жени и постъпилите в армията мъже.С постановление на Министерския съвет при големи стихийни разрушения, национални бедствия и др. неотложни случаи се свикват на извънредна трудова повинност свички мъже от 20 до 50г. Продържителността на тази повинност е 4 седмици. През 1921 г. закона се изменя и се допуска откупуване на тр.повинност. Органи на тр.повинност са: + Главна дирекция на тр. Повинност, + Висшия трудов съвет – помощен консултативен орган на Гл.дирекция, + Окръжно бюро за тр.повинност, + Общински управления. След сваляне на правителството на БЗНС тр.повинност се запазва и на нейна основа се създават Трудовите войски, които са разформировани през 2000 г.


47. СЪДЕБНА И ПРОСВЕТНА РЕФОРМА НА БЗНС

БЗНС прави и съдебна реформа, с която цели да се поевтини правораздаването, да се ускори решаването на гражданските и наказателни дела и утвърждаване на добро правосъдие. През 1922г. правителството внася изменения в Закона за устройство на съдилищата. Осн. промяна в закона се отнася до положението на кандидатите за съдебна длъжност.Юристите издържали държавния теоретичен изпит се вкл. от комисията в спец.списък по реда на оценкита. От тази списък се назначават съдебните кандидати в правосъдната система. Те получават статут на държавни служители и получават заплата. След едногодишен срок полагат практически държавен изпит. Издържалите с успех могат: + да заместват нотариуси, + да заместват в съдебни заседания един от редовните членове на състава, + да изпълняват длъжността прокурорски заместник при окръжния съд и кото такива да извършват разпити, огледи и проверки, + да бъдат назначавани за допълнителни членове в окръжния съд и др.

Надзорът върху съдебните места и длъжностните лица според закона да се осъществява лично от министъра на провосъдието, от съдебните инспектори при министерството или от съдии-ревизори. Със спец. закон се изменя и Законът за гражданското съдопроизводство . Целта на промяната е съдилищата да разглеждат по-бързо и повече граждански дела, без това да пречи на правилното решаване на споровете. За това се разширява компетентността на едноличния мирови съдия да решава граждански спорове с цена на иска да 10 000 лв./преди е било до 3 000/. Постановените решения по лични искове до 100 лв. са окончателни, а тези от 100 до 1 000 лв. могат да се обжалват по касационен, а не по въззивен ред в окръжните съдилища. Променен е и Закона за углавното съдопроизводство. Най-съществоното изменение е премахването на апелативната инстанция по всички наказателни дела, подсъдни на окръжните съдилища. Целта на промяната е бързо наказателно правораздаване, за да може наложеното наказание да упражни своята генерална превенция. Във връзка с ликвидирането на института на съдебните заседатели в закона се предвижда делата за престъпления “предателство” и близки до него, както и престъпленията по печата да са подсъдни на апелативните съдилища. По-късно се изменя Закона за углавни дела, които са подсъдни на мировите съдии. С изменението на тях се предават и делата за престъпления , които се наказват с тъмничен затвор до 1 год. За да се ускори наказателното съдопроизводство, се допуска задочното осъждане – мировият съд да разглежда и решава наказателното дело в отсъствието но подсъдимия, когато той не желае да се яви в съда.Създанен е Закон за подвижните мирови съдии. С него участъкът на мировия съдия се разделя на подучастъци, като седалището на всеки подучастък да не бъде по-далеч от 5-10 км.от населеното място, което влиза в него.

Просветната реформа на БЗНС е свързана със създаването на Закона за учредяване на достъпни народни библиотеки, Законът за детската литература, Законът за авторското право и др. Целта на правителството със създаването на тези закони е повдигането на културното ниво на населението, подпомагане на самообразователната дейност на трудещите се, да се олесни ограмотяването на населението и др. Направено е изменение през 1921 г. в Закона за народното просвещение, с което се въвежда народно допитване за първоначалните и прогимназиалните улители. Според промяната учителите се назначавали за срок от 1 г. от училищните настоятелства. Едно от най-значимите нововъведения на закона било провъзгласяването на прогимназилното образование за задължително и безплатно. И за изпълнение на това правителството гласувало Закон за строене на училищни здания. Училищата били разделени на: административни, духовни,медицински,акушерски горски, технически земеделски и т.н. според спец. предмети, които се изучавали.

Чл.15 всеко к. е член или съдейства на група или орг. забранена от този закон, не може да заема държ. или общ. служба, илиако се заема се уволнява.